РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ …………….

гр. Пловдив,  02 февруари 2009 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:

              

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Т.Н.

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора Б.Т., като разгледа докладваното от председателя Т.Н. административно дело № 130 по описа за 2007 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ - ПРУЖИНИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шипка, ул. “Шипченска епопея” № 2, с ЕИК по БУЛСТАТ 123161168, представлявано от управителя Кънчо Гунев Кутев срещу Ревизионен акт /РА/ № 2401242/04.12.2006 г., издаден от Пенка Пеева Кънева, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Стара Загора, потвърден с Решение  № 175/12.02.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /„ОУИ”/  - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 103469,69 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 33418,59 лв.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт, като жалбоподателят счита, че не са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издавеното му. Иска се отмяна на оспорения РА в обжалваната част. Излагат се допълнителни съображения в писмена защита приложена по делото. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага съображения в писмена защита  приложена по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата,  доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 880/14.06.2006 г. издаден от Т. Димова Апостолова – началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Ст. Загора, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя за различни видове задължение, между които и ДДС за периода от 14.02.2002 г. до 30.04.2006 г., като е определен краен срок за приключване до 31.07.2006 г. Последвали са ЗВР № 1072/31.07.2006 г. и ЗВР № 1242/19.09.2006 г. издадени от същия орган по приходите, за удължаване срока на ревизията, съответно до 20.09.2006 г. и до 20.10.2006 г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1242 от 03.11.2006 г. Срещу последния е подадено възражение  № 26-00-2678/20.11.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, в предвидения за това 14-дневен срок, съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, е издаден и РА № 2401242/04.12.2006 г. от Пенка Пеева Кънева, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Стара Загора.

Този резултат е обжалван от дружеството, като  с Решение  № 175 от 12.02.2007 г., Директорът на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт, в обжалваната част.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № 12/03.01.2006 г. издадени на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Стара Загора, и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1242/06.11.2006 г. издадена от Т. Димова Апостолова – началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Стара Загора.

По делото са изискани и приети справки за издадените и влезли в сила ДРА, към които са приложени и съответните ДРА на конкретно посочени от жалбоподателя доставчици с молба представена в с.з. на 05.03.2008 г., както следва: Писмо изх. № 04-29-00-12/18.03.2008 г. по описа на ТД на НАП – София град, Офис “Оборище”, от което е видно, че за периода 01.04.2002 г. – 30.09.2002 г. на “ФОРУМ ИМПЕКС 21” ЕООД не е извършвана данъчна ревизия;  Писмо изх. № 17-23-16-25/18.03.2008 г. по описа на ТД на НАП – София град, Офис “Витоша”, от което е видно, че за периода м. август 2002 г. на “МАРИБОР 97” ЕООД не е извършвана данъчна ревизия; Писмо вх. № 96-00-165/07.04.2008 г. по описа на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив, от което е видно, че за периода 01.09.2001 г. – 30.11.2002 г. е извършена данъчна ревизия на “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД – приложен е ДРА № 154/17.04.2003 г., издаден от ТДД гр. София, ДП Младост; Протокол за извършена насрещна проверка № 800792/28.03.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, резултатите от която показват, че на “МИТ 2002” ЕООД е извършена данъчна ревизия, обхващаща различни видове задължения, между които и ДДС периода 01.01.2003 г. до 31.07.2005 г. – приложен е ДРА 1252/02.12.2005 г. издаден от същата дирекция; Писмо вх. № 96-00-165/02.04.2008 г. по описа на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив, от което е видно, че за периода м. юли 2004 г. е извършена данъчна ревизия на “Цанко Матеев и сие” ЕООД – приложен е ДРА № 92/09.03.2005 г., издаден от ТДД гр. София; Писмо вх. № 96-00-165/19.03.2008 г. по описа на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив, към което са приложени ДРА № 135/18.07.2003 г. издаден на ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ” от ТДД гр. София, ДП Възраждане и ДРА № 608/31.03.2005 г., издаден на ЕТ “ИБО – МИТКО САШОВ” от ТДД гр. София, ДП Изток; Писмо изх. № 23-16-139/20.05.2008 г. по описа на ТД на НАП – София град, от което е видно, че за периода 01.01.2006 г. – 28.02.2006 г. на “САБИ - В” ЕООД не е извършвана данъчна ревизия.

От страна на жалбоподателя е направено оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в подробно посочените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция и протоколи за извършени насрещни проверки в молба от 04.05.2007 г., за което е открито нарочно производство по смисъла на чл. 154 от ГПК - не са ангажирани доказателства в тази насока.

По делото са  изслушани и приети, без заявени резерви от страните, основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, и двете изготвени от вещото лице  Т.Р., които ще бъдат обсъдени при разглеждане на конкретните доставки, по които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит.

В хода на съдебното производство, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя бяха представени и приобщени към доказателствения материал по делото, надлежно заверени копия от документите, въз основа на които е работило вещото лице.

В жалбата е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на начислените лихви за забава с оспорения РА за периода преди 03.11.2003 г., като се твърди, че по отношение на тях, тъй като не са изрично посочени като публични вземания в чл. 13, ал. 1 от ДПК /отм./, е приложима разпоредбата на чл. 111, буква “в” от ЗЗД, т. е. вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Така направеното възражение, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДПК (отм.), "данъчно задължение" е задължението за заплащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или въз основа на акт на данъчен орган. Съгласно чл. 144, ал. 4 от ДПК (отм.), в случаите по ал. 1 и 2 данъчният орган може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата. Тълкуването на горните разпоредби налага извода, че вземането за лихви за забавено плащане на данъци също е публично задължение (в този смисъл сега е изричната разпоредба на чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК) и за погасяването му по давност важат разпоредбите на ДПК, а не на ЗЗД. Отделно от това лихвите нямат самостоятелно, а акцесорно съществуване, т.е. задължението за лихви възниква при забавено изпълнение, като в данъчното право то е неизпълнение на задължението за внасяне на съответния вид данък в законовоустановения срок. Същото следва главното задължение, а последното е публичното задължение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК /отм./ и съгласно чл. 16, ал. 4 от ДПК /отм./ се погасява в сроковете, предвидени в чл. 140 от ДПК /отм./, съгласно който това става с изтичане на 5-годишен давностен срок по ал. 1 на същата разпоредба или на 10-годишния абсолютен давностен срок по ал. 2 от нея. Позоваването от страна на жалбоподателя на разпоредбите на чл. 111 от ЗЗД е неоснователно, понеже нормата, в която е уреден институтът на погасителната давност в данъчното право е специална такава спрямо нормите от ЗЗД, и поради това следва да намери приложение принципът, че при едновременното действие на двете норми специалната норма отменя действието на общата норма. Освен изложеното, публичният характер на задължението за лихви може да се извлече и от други разпоредби на ДПК /отм./. Безспорно е, че давността е материалноправен институт, съответно нормите, които го уреждат имат материалноправен характер, поради което и за процесната 2002 г. и 2003 г. относно давността на публичните вземания приложими са разпоредбите на ДПК /отм./. Както се каза по-горе нормите, в които е уреден институтът на погасителната давност /ДПК за 2002 г. и 2003 г./, са специални спрямо нормите на ЗЗД, доколкото те уреждат същия по съдържанието си институт на погасителната давност, и съответно специалната норма дерогира действието на общата такава. Спорът се свежда до това дали лихвите за просрочие на публични вземания се приравняват на такива или са частни държавни вземания. Действително в чл. 13, ал. 1 от ДПК /отм./, приложим в настоящия казус, с оглед материалноправния си характер, лихвите не са изрично посочени като публични държавни вземания. Вярно е също така, че нормите уреждащи обществените отношения с публичноправен характер по правило са императивни и не се допуска тяхното разширително тълкуване. Такова обаче в конкретния случай не се прави, тъй като има изрични разпоредби в ДПК /отм./, които установяват лихвите като част от публичното вземане. В частност, касае е се за разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ДПК /отм./, съгласно която публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница. След като посочената норма недвусмислено визира разноските и лихвите като част от публичното вземане, то по отношение на тях ще бъде приложим и чл. 140, ал. 1 и 2 (в който, каза се, е уреден института на погасителната давност в данъчното право) във връзка с чл. 138, т. 4 (съгласно който публичните вземания се погасяват по давност) от ДПК /отм./. Ето защо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на начислените лихви за забава с оспорения РА, се явява неоснователно. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (Решение № 1477 от 12.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2006 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов, Решение № 7985 от 14.07.2006 г. на ВАС по адм. д. № 9131/2005 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева, Решение № 4282 от 7.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2002 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска).

1. За административноправния спор с предмет – непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. май, м. юни, м. юли, м. август 2002 год. и м. март, м. ноември, м. декември 2003 год., м. декември 2004 г., м. май и м. юни 2005 г. в общ размер на 29336,06 лв.:

В хода на ревизията за посочените данъчни периоди на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в общ размер на 29336,06 лв. по фактури подробно изброени в оспорения РА за съответния период, издадени от “ЛАЙТ” ЕООД – пряк доставчик. Предмет на доставките е стомана. Плащането е в брой.

Извършена е насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в протокол № 24-02-880-121/18.07.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, съгласно който данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ “ЛАЙТ” ЕООД е представило фактури от предходните си доставчици. При насрещните проверки на предходните доставчици са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, както следва:

1.1.           На предходен доставчик “ФОРУМИМПЕКС 21” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-1072-1685/15.09.2006 г.по описа на ТД на НАП София – град, Офис Оборище. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съставени са протоколи за посещение № 901/17.08.06 г. и № 924/24.08.06 г. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило изисканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 5 броя фактури, издадени от “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “ФОРУМИМПЕКС 21” ЕООД и е в размер на 9611,15 лв. и е за данъчни периоди м.05, м.06 и м.07.2002 г.

В жалбата се навеждат подробни доводи, относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик “ФОРУМ ИМПЕКС 21” ЕООД. В тази връзка се твърди, че е нарушена процедурата по чл. 32 от ДОПК, тъй като не са извършени всички необходими действия относно установяване начисляването на данъка по процесните фактури, както и че Протокол № 901/17.08.2006 г и Протокол № 924/24.10.2006 г. не са оформени съгласно разпоредбите на ДОПК поради невписване и неподписване на същите от свидетел, съответно е направен извод, че насрещната проверка не е извършена при спазване на императивните разпоредби на ДОПК.  По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания РА в тази му част. Така наведените доводи преценени по отделно и в съвкупност със събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, като предходният доставчик “ФОРУМ ИМПЕКС 21” ЕООД не е представил в указания му срок, доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения.

Действително в хода на извършване на насрещната проверка са допуснати част от твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения, но същите не могат да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която изисква съдът да реши спора по същество, т.е. да определи данъчните задължения или права. Казано с други думи, съдът не разполага с правомощието, при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, да отмени акта и да върне преписката на административния орган за отстраняването им /арг. чл. 160, ал. 4 ДОПК/. Единствено по отношение на възражението във връзка с липсата на вписани свидетели в протоколите за посещение на адрес, съдът намира за нужно да отбележи, че ДОПК не съдържа изискване, когато задълженото лице не е открито на адреса за кореспонденция, това обстоятелство да се удостоверява в протокола с подпис на поне един независим свидетел, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ДОПК, в случаите когато лицата по ал. 3 от същия член откажат да подпишат самия протокол.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “ФОРУМ ИМПЕКС 21 “ ЕООД, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ не са оборени и от приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ. Според констатациите на вещото лице по делото няма документи, а и експертизата не е намерила такива, които да показват извършено ли е начисляване на данъка /в размер на 9611,15 лв./  в счетоводството на „ФОРУМ ИМПЕКС 21” ЕООД по процесните пет фактури издадени на прекия доставчик „ЛАЙТ” ЕООД, поради което по този въпрос не може да се направи заключение.

В хода на съдебното производство се установи, че за периода 01.04.2002 г. – 30.09.2002 г. на “ФОРУМ ИМПЕКС 21” ЕООД не е извършвана данъчна ревизия, видно от приобщеното към доказателствата по делото писмо изх. № 04-29-00-12/18.03.2008 г. по описа на ТД на НАП – София град, Офис “Оборище”.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочените размери и за посочените данъчни периоди, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

По изложените съображения Пловдивският административен съд намира, че в тази част обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован.

1.2.           На предходен доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-1072-1680/19.09.2006 г. по описа на ТД на НАП София – град, Офис Оборище. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 1 брой фактура, издадена от “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД  в размер на 3504,96 лв. и е за данъчен период м. 08.2002 г.

В жалбата се навеждат подробни доводи, относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД. В тази връзка се твърди, че е нарушена процедурата по чл. 32 от ДОПК, тъй като не са извършени всички необходими действия относно установяване начисляването на данъка по процесната фактура, както и че Протокол № 949/24.08.2006 г не е оформен съгласно разпоредбите на ДОПК поради невписване и неподписване на същия от свидетел, съответно е направен извод, че насрещната проверка не е извършена при спазване на императивните разпоредби на ДОПК. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания РА в тази му част. Така наведените доводи преценени по отделно и в съвкупност със събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, като предходният доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД не е представил в указания му срок, доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения.

Съдът намира, че насрещната проверка е извършена в съответствие с процесуалните правила. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх. №150700/3434/23.08.2006 г. е връчено при спазване правилата възведени в разпоредбата на чл. 32 от ДОПК. Извършено е посещение на адреса за кореспонденция, при което дружеството не е открито на същия, за което е съставен протокол № 949/24.08.2006 г. Приложена е декларация от Иван Ставрев Марков - собственик на апартамент № 8 в бл. 334, ж.к. Младост № 3, гр. София, с която същият декларира, че не е отдавал под наем посочения апартамент на “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД и не познава управителя на дружеството Димитринка Пекова. При това положение съдът намира, че в конкретния случай може да намери приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ДОПК, съгласно която изискванията по ал. 2 на същия член /за съставяне на протокол за всяко посещение на адрес/ не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 ДОПК е несъществуващ. В този смисъл безспорно е установено, че  “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД няма връзка с адреса по чл. 28 от кодекса. Това очевидно изключва необходимостта от извършване на повторно посещение на същия, както и от изпращане на писмо с обратна разписка съгласно чл. 32, ал. 5 ДОПК. На 24.08.2006 г. е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК №150700/3437/24.08.2006 г., което е свалено на 07.09.2006 г. Датите на поставяне и сваляне на съобщението са отбелязани от органа по приходите върху самото съобщение /чл. 32, ал. 7 ДОПК/. По отношение на възражението във връзка с липсата на вписан свидетел в протокола за посещение на адрес, съдът намира, че ДОПК не съдържа изискване, когато задълженото лице не е открито на адреса за кореспонденция, това обстоятелство да се удостоверява в протокола с подпис на поне един независим свидетел, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ДОПК, в случаите когато лицата по ал. 3 от същия член откажат да подпишат самия протокол. В този смисъл настоящия състав на съда счита, че действия на органите по приходите при извършване на насрещна проверка на предходния доставчик са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон. Следва да се отбележи, че допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при извършване на ревизия не обуславя признаване правото на данъчен кредит. Същото /допуснатото процесуално нарушение/ не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която изисква съдът да реши спора по същество, т.е. да определи данъчните задължения или права. Казано с други думи, съдът не разполага с правомощието, при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, да отмени акта и да върне преписката на административния орган за отстраняването им /арг. чл. 160, ал. 4 ДОПК/.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Фактическите констатации в РА не бяха оборени и с приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза На поставените задачи относно начисляването на ДДС по процесната фактура № 6333/29.08.2002 г. издадена от “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД на “ЛАЙТ” ЕООД, вещото лице не е могло да даде отговор тъй като от страна на въпросното дружество не са представени документи относно отразяването на тази фактура в счетоводството кат задължение към бюджета.

 В хода на съдебното производство се установи, че за периода 01.09.2001 г. – 30.11.2002 г. на “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД е извършена данъчна ревизия, приключила с издавеното на ДРА № 154/17.04.2003 г. от ТДД гр. София, ДП Младост, приобщен към доказателствата по делото.  Видно от съдържанието на същия, ревизията е извършена по реда на чл. 109 от ДПК /отм./, поради наличие на обстоятелства по т. 6 и т. 7 на ал. 1 от същата правна норма, а именно данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи и при извършването на данъчната ревизия не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок. При това положение, наличието на влязъл в сила ДРА на предходния доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД не променя по никакъв начин възприетите вече изводи, изложени по-горе, тъй като и в хода на извършената му ревизия, която обхваща и процесния данъчен период м.08.2002 г., от страна на дружеството не са представени никакви счетоводни документи, от които да се обоснове какъвто и да било извод относно процесните доставки.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и за посочения данъчен период, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

По изложените съображения Пловдивският административен съд намира, че и в тази част оспореният РА е законосъобразен и обоснован.

1.3.           На предходен доставчик “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ” ЕТ насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-1072-1741/12.10.2006 г.по описа на ТД на НАП гр. Видин. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 31, ал. 1 от ДОПК чрез администрацията на Централен Софийски затвор, където лицето Николай Тодоров Илиев излежава присъда. Лицето не е посочило трети лица, при които се намират исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 2 броя фактури, издадени от “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ” ЕТ, в размер на 1605,14 лв. и е за данъчен период м.03.2003 г.

В жалбата се навеждат подробни доводи, относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ”. В тази връзка се твърди, че не са извършени всички необходими действия относно установяване начисляването на данъка по процесните фактури, както и че Протоколите за посещение на адрес не са оформени съгласно разпоредбите на ДОПК поради невписване и неподписване на същите от свидетел, съответно е направен извод, че насрещната проверка не е извършена при спазване на императивните разпоредби на ДОПК.  По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания РА в тази му част. Така наведените доводи преценени по отделно и в съвкупност със събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, като предходният доставчик ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ” не е представил в указания му срок, доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения.

Както вече бе споменато, резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 24-02-5-1072-1741/12.10.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Видин. Установено е, че ЕТ е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчния орган, считано от 08.09.2003 г. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 4187/28.08.2006 г. Извършени са две посещения на адрес, удостоверено с 2 броя протоколи № 618/26.06.2006 г., № 805/30.08.2006 г., от които е видно, че задълженото лице е в затвора.  С искане изх. № 3553/19.07.2006 г. и № 3554/19.07.2006 г. за извършване на действия от други контролни органи е изискана информация от Окръжна и Районна прокуратура - гр. Видин за мястото на изпълнение на присъдата и режима. С писмо вх. № 3554/27.07.2006 г. на Окръжна прокуратура - гр. Видин, ТД на НАП гр. Видин е уведомена, че Николай Тодоров Илиев изпълнява присъдата си в Централен Софийски затвор. С искане изх.№ 4296/05.09.2006 г. до Централен Софийски затвор е изпратено искане изх. № 4187/28.08.2006 г. за връчване. Поради несвоевременното връчване на изпратеното искане е изпратено второ искане на 09.10.2006 г. Същото е връчено лично на Илиев на 04.10.2006 г. и върнато в ТД на НАП гр. Видин. В определените от ДОПК срокове лицето не е посочило чрез декларация трети лица, при които се намират документите изискани с посоченото искане. При проверка в досието е установено, че фирмата не разполага с материален и трудов ресурс за осъществяване на стопанска дейност. Очевидно администрацията е предприела всички възможни действия, които са довели и до крайния резултата - лично връчване на ИПДПОЗЛ на Илиев. При наличието на безспорни доказателства в тази насока, съдът намира, че действия на органите по приходите при извършване на насрещна проверка на предходния доставчик са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ”, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ не са оборени и от приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ. Според констатациите на вещото лице до делото няма документи, а и експертизата не е намерила такива, които да показват извършено ли е начисляване на данъка /в размер на 1605,14 лв../ в счетоводството на ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ” по процесните два броя фактури издадени на прекия доставчик „ЛАЙТ” ЕООД, поради което по този въпрос не може да се направи заключение.

В хода на съдебното производство се установи, че за периода 18.07.2002 г. – 31.03.2003 г. на ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ”е извършена данъчна ревизия, приключила с издавеното на ДРА № 135/18.07.2003 г. от ТДД гр. София, ДП Възраждане, приобщен към доказателствата по делото.  Видно от съдържанието на същия, ревизията е извършена по реда на чл. 109 от ДПК /отм./, поради наличие на обстоятелства по т. 6 и т. 7 на ал. 1 от същата правна норма, а именно данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи и при извършването на данъчната ревизия не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок. При това положение, наличието на влязъл в сила ДРА на предходния доставчик ЕТ “ВИРТУАЛ – НИКОЛАЙ ИЛИЕВ”не променя по никакъв начин възприетите вече изводи, изложени по-горе, тъй като и в хода на извършената му ревизия, която обхваща и процесния данъчен период м.03.2003 г., от страна на лицето не са представени никакви счетоводни документи, от които да се обоснове какъвто и да било извод относно процесните доставки.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и за посочения данъчен период, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

По изложените съображения Пловдивският административен съд намира, че и в тази част оспореният РА е законосъобразен и обоснован.

1.4.           В хода на ревизията на предходния доставчик “КЕНТАВЪР СД” ЕООД  е извършена насрещната проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 66-24-02-5-1072-166/08.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, съгласно който данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ “КЕНТАВЪР СД” ЕООД е представило фактури от предходните си доставчици. При насрещните проверки на предходните доставчици са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, както следва:

1.4.1. На предходен доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-24-02-5-1072-1909/31.10.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно който данъкът по фактурите не е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./, тъй като лицето не е подавало СД за съответните месеци. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД не е начислил данъка и не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 5 броя фактури, издадени от “Лайт” ЕООД, с предходен доставчик “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД, в размер на 3895,60 лв. и е за данъчен период м. 11.2003 г.

В жалбата се навеждат подробни доводи, относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД. В тази връзка се твърди, че не са извършени всички необходими действия относно установяване начисляването на данъка по процесните фактури, както и че Протоколите за посещение на адреса за кореспонденция не са оформени съгласно разпоредбите на ДОПК поради невписване и неподписване на същите от свидетел, който да не е орган по приходите, съответно е направен извод, че насрещната проверка не е извършена при спазване разпоредбите на ДОПК.  По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания РА в тази му част. Така наведените доводи преценени по отделно и в съвкупност със събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, като предходният доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД не е представил в указания му срок, доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения.

Съдът намира, че насрещната проверка е извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Извършени са две посещение на адреса за кореспонденция на дружеството през повече от 7 дни /съгласно чл. 32, ал. 1 ДОПК/, като за всяко посещение е съставен протокол /ал. 2 на същия член/. Изпратено е писмо с обратна разписка на адреса за кореспонденция на дружеството в съответствие с изискването на ал. 5 на чл. 32 ДОПК. Съобщението за връчването на ИПДПОЗЛ е поставено на определено за целта място в териториалната дирекция, публикувано е в Интернет и датите на поставяне и сваляне на същото са отбелязани от органа по приходите върху самото съобщение /чл. 32, ал. 4 и 7 ДОПК/. По отношение на възражението във връзка с липсата на вписани свидетели в протоколите за посещение на адрес, съдът намира, че ДОПК не съдържа изискване, когато задълженото лице не е открито на адреса за кореспонденция, това обстоятелство да се удостоверява в протокола с подпис на поне един независим свидетел, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ДОПК, в случаите когато лицата по ал. 3 от същия член откажат да подпишат самия протокол. В този смисъл настоящия състав на съда намира, че действия на органите по приходите при извършване на насрещна проверка на предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Фактическите констатации в РА не бяха оборени и с приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На поставените задачи относно начисляването на ДДС по процесните фактури издадени от „СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД  на „Кентавър СД” ЕООД, вещото лице не е могло да даде отговор, тъй като от страна на „СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД  не са представени документи относно отразяването на тези фактури в счетоводството като задължение към бюджета, макар, че същите са включени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и за посочения данъчен период, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

1.4.2. В хода на ревизията на предходен доставчик “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № 24-02-5-1072-1914/30.10.06 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Люлин. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 10 броя фактури, издадени от “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД, в размер на 8560,50 лв. и е за данъчен период м.12.2003 г.

Наведените в жалбата доводи относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД., са направени и по отношение на насрещната проверка на “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД. Съдът намира същите за неоснователни по изложените вече съображения, касаещи предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД., за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Фактическите констатации в РА не бяха оборени и с приетите по делото и неоспорени от страните заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На поставените задачи относно редовността на счетовството, начисляването на ДДС по процесните фактури издадени от “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД и установяване на други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки, вещото лице е дало заключение, че процесните фактури, издадени от „Металкорект-ком” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД, са включени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета, счетоводството е редовно водено за данъчен период м.12.2003 г. На експертизата е представена фактура от предходен доставчик № 286/01.12.2003г., издадена от “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД. Предметът на доставката по тази фактура съответства на предмета по процесните фактури. При изготвянето на експертиза се взети предвид всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, както и е извършена проверка на счетоводни книжа на дружеството жалбоподател ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ-ПРУЖИНИ” ЕООД и в конкретния случай на предходния доставчик “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД на адрес гр. София, жк „Младост 1А”, бл. 504, вх.Г, счетоводна кантора „СК Ефекта”. От технически секретар Димитър Николов Пеков на експерта са представени следните книжа: справка–декларация и дневник за продажбите за м. 12.2003 г., дневник на сметка за сметки 4532, 702 и 501 – всички за периода м. 12.2003 г., ведомост за граждански договори за м. 12.2003 г., два броя граждански договори от 01.12.2003 г., сключени с физически лица за обща работа, счетоводна справка за начислени суми по граждански договори, фактура от предходен доставчик № 286/01.12.2003г., издадена от „СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД, процесните фактури, издадени на „КЕНТАВЪР-СД” ЕООД, отчет за приходите и разходите за 2003 г. и оборотна ведомост за месец 12.2003 г.

Така изброените документи са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствата по делото. Същите обаче, както и заключенията на вещото лице не са достатъчни да обосноват извода, че фактическите констатации в оспорения РА относно наличието на обстоятелства, квалифициращи хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ са оборени от събраните в съдебната фаза на данъчния процес доказателства. От една страна липсва основание, поради което да се приеме, че именно тази проверена счетоводна кантора - „СК Ефекта”, съхранява счетоводството на “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД. Горепосочените документи са представени от Димитър Николов Пеков, за когото по делото има представен единствено трудов договор, от който е видно, че същият е в трудовоправни отношения с “Ефекта” ЕООД, но данни за връзката на посочената счетоводна кантора с предходния доставчик “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД не се съдържат по делото. От друга страна представените на вещото лице и по делото счетоводни документи не съответстват на изисканите с процесното ИПДПОЗЛ отправено до “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД. Освен за предходен доставчик на посоченото дружество, вещото лице не е дало заключение, а и не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, относно други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки /така както е формулерана задачата на ВЛ/. В тази насока не са ангажирани доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и доказателства за начина на разплащане /изискани документи по т. 3 и т. 5 от ИПДПОЗЛ – л. 226 по делото/. Представените по делото заверени копия на фактури /без приложени касови бележки/ издадени от “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД на “КЕНТАВЪР СД” ЕООД /л. 1556-1566/, освен че са в нечетлив вид, са и частично попълнени – в тях не е вписана нито данъчната основа на съответната доставка, нито размера на ДДС, липсват подписи на съставителя и получателя. При това положениое съдът намира, че цитираните фактури не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗСч и не се ползват като частни писмени документи с удостоверителни функции по отношение на отразените в тях данъчни събития. Най-същественият извод обаче, който може да бъде направен въз основа на изложеното е, че данъкът по фактурите издадени от “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД на “КЕНТАВЪР СД” ЕООД не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Съгалсно цитираната разпоредба, една от кумулативните предпоставки, за да е налице начисляване е доставчикът да издаде документ, в който да посочи данъка. Очевидно това не е сторено в конкретния случай. Такава констатация липсва и в заключението на вещото лице.

С редакцията на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС  отм. (ДВ, бр. 45/2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) и действаща за процесния данъчен период изрично се придава правно значение на фактите на данъчна регистрация, начисляване на ДДС, реалност на доставките, представяне на информация от значение за определянето на данъчните задължения по отношение на предходни доставчици за определяне на правото на признаване на данъчен кредит на ревизирано лице и размера на това право. Административният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е длъжен да реши въпроса за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за спорния период и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти /от страна на жалбоподателя/ в съдебната фаза на процеса пред настоящата инстанция, се обосновава извода за законосъобразност на РА и в тази му част.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и за посочения данъчен период, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

1.4.3. На предходен доставчик “ГАРАНТ-97” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-00-24-1910/30.10.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Център. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило изисканите документи.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът “ГАРАНТ -97” ЕООД не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по една фактура, издадена от “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “ГАРАНТ -97” ЕООД, в размер на 961,20 лв. и е за данъчен период м.12.2004 г.

Наведените в жалбата доводи относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД., са направени и по отношение на насрещната проверка на “ГАРАНТ -97” ЕООД. Съдът намира същите за неоснователни по изложените вече съображения, касаещи предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “ГАРАНТ-97” ЕООД., за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Фактическите констатации в РА не бяха оборени и с приетите по делото и неоспорени от страните заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На поставените задачи относно редовността на счетовството, начисляването на ДДС по процесните фактури издадени от “ГАРАНТ-97” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД и установяване на други обстоятелства от значение за осъществените търговските сделки, вещото лице е дало заключение, че процесната фактура, издадена от „ГАРАНТ-97” ЕООД на „КЕНТАВЪР СД” ЕООД, е включена в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и ДДС по нея е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета, счетоводството е редовно водено за данъчен период м.12.2004 г. На експертизата е представена експедиционна бележка за експедиране на стоките по процесната фактура.

При изготвянето на заключението се взети предвид всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, както и е извършена проверка на счетоводни книжа на дружеството жалбоподател ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ-ПРУЖИНИ” ЕООД и в конкретния случай на предходния доставчик „ГАРАНТ 97” ЕООД на адрес гр. София, жк „Младост 1А”, бл. 504, вх. Г, счетоводна кантора „СК Ефекта”. От технически секретар за доставчика Димитър Николов Пеков на експертизата са представени следните книжа: справка–декларация и дневник за продажбите за м. 12.2004 г., дневник на сметка за сметки 4532, 702 и 501 – всички за периода м. 12.2004 г., ведомост за граждански договори за м. 12.2004 г., два броя граждански договори от 01.12.2004 г., сключени с физически лица за обща работа, счетоводна справка за начислени суми по граждански договори и съответните осигуровки, експедиционни бележки за експедиране на стоките по процесните фактури, процесните фактури, издадени на „КЕНТАВЪР СД” ЕООД, отчет за приходите и разходите за 2004 г. и оборотна ведомост за месец 12.2004 г.

Така изброените документи са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствата по делото. Вероятно за доказване произхода на процесната стока, към тези документи допълнително са приложени и две фактури издадени от “СЕТА КОМЕРС” ЕООД на “ГАРАНТ-97” ЕООД, за които няма данни да са представени на вещото лице. Тези счетоводни документи обаче, както и заключенията на вещото лице не са достатъчни да обосноват извода, че фактическите констатации в оспорения РА относно наличието на обстоятелства, квалифициращи хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ са оборени от събраните в съдебната фаза на данъчния процес доказателства. От една страна липсва основание, поради което да се приеме, че именно тази проверена счетоводна кантора - „СК Ефекта”, съхранява счетоводството на „ГАРАНТ 97” ЕООД. Горепосочените документи са представени от Димитър Николов Пеков, за когото по делото има представен единствено трудов договор, от който е видно, че същият е в трудовоправни отношения с “Ефекта” ЕООД, но данни за връзката на посочената счетоводна кантора с предходния доставчик „ГАРАНТ 97” ЕООД не се съдържат по делото. От друга страна представените на вещото лице и по делото счетоводни документи не съответстват на изисканите с процесното ИПДПОЗЛ отправено до „ГАРАНТ-97” ЕООД. Освен за наличие на експедиционна бележка за експедиране на стоките по процесната фактура, вещото лице не е дало заключение, а и не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, относно други обстоятелства от значение за осъществените търговските сделки /така както е формулерана задачата на ВЛ/. В тази насока не са ангажирани доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и доказателства за начина на разплащане /изискани документи по т. 3, т. 4 и т. 5 от ИПДПОЗЛ – л. 236 по делото/. Представените по делото заверени копия на фактури /без приложени към тях касови бележки/ издадени от “ГАРАНТ-97” ЕООД на “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, освен че са в нечетлив вид, са и частично попълнени – липсват подписи на съставителя и получателя. При това положениое съдът намира, че цитираните фактури не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗСч и не се ползват като частни писмени документи с удостоверителни функции по отношение на отразените в тях данъчни събития.

С редакцията на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС  отм. (ДВ, бр. 45/2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) и действаща за процесния данъчен период изрично се придава правно значение на фактите на данъчна регистрация, начисляване на ДДС, реалност на доставките, представяне на информация от значение за определянето на данъчните задължения по отношение на предходни доставчици за определяне на правото на признаване на данъчен кредит на ревизирано лице и размера на това право. Административният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е длъжен да реши въпроса за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за спорния период и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти /от страна на жалбоподателя/ в съдебната фаза на процеса, се обосновава извода за законосъобразност на РА и в тази му част.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и за посочения данъчен период, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

1.4.4. На предходен доставчик “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-1072-1913/27.10.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис “ОВЧА КУПЕЛ”. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило изсканите документи.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 2 броя фактури, издадени от “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД, в размер на 1197,51 лв. и е за данъчен период м.05 и м.09.2005 г.

Наведените в жалбата доводи относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД., са направени и по отношение на насрещната проверка на “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД. Съдът намира същите за неоснователни по изложените вече съображения, касаещи предходния доставчик “СЕТА КОМЕРС 1” ЕООД.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД., за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Фактическите констатации в РА не бяха оборени и с приетите по делото и неоспорени от страните заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На поставените задачи относно редовността на счетоводството, начисляването на ДДС по процесните фактури издадени от “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД и установяване на други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки, вещото лице е дало заключение, че процесните фактури, издадени от „НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД, са включени в дневниците за продажби и в СД за съответните данъчни периоди и ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета, счетоводството е редовно водено за данъчен период м.03, 05 и 06.2005 г.

При изготвянето на заключението се взети предвид всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, както и е извършена проверка на счетоводни книжа на дружеството жалбоподател „ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ-ПРУЖИНИ” ЕООД и в конкретния случай на предходния доставчик “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД на адрес гр. София, ул. „Клокотница” 29а, ет. 4, офис 420, като от управителя Цветомир Георгиев на експертизата са представени следните книжа: справки–декларации, дневници за покупките и дневници за продажбите за периодите м. 03, 05 и 06.2005 г., аналитичен регистър на сметки 4532, 702 и 302, оборотни ведомости за периодите м. 03, 05 и 06.2005 г., хронологични регистри, ведомост за граждански договори – всички за периодите м. 03, 05 и 06.2005г., четири броя граждански договори от 01.12.2003 г., сключени с физически лица за товаро-разтоварна работа, счетоводна справка за начислени суми по граждански договори, трудов договор от 31.03.2005 г. с един брой работник с длъжност архитект-проектант, уведомление до НОИ за трудовия договор, фактури от предходен доставчик №№ 622/11.05.2005г., 620/09.05.2005г., издадени от „Арт медиа” ЕООД, фактура от предходен доставчик № 549/08.03.2005г., издадена от „Металтранс А” ЕООД, експедиционни бележки за експедиране на стоките по процесните фактури, издадени на „КЕНТАВЪР СД” ЕООД.

Така изброените документи са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствата по делото. Същите обаче, както и заключенията на вещото лице не са достатъчни да обосноват извода, че фактическите констатации в оспорения РА относно наличието на обстоятелства, квалифициращи хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ са оборени от събраните в съдебната фаза на данъчния процес доказателства. От друга страна представените на експерта и по делото счетоводни документи не съответстват на изисканите с процесното ИПДПОЗЛ отправено до “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД. Освен относно начисляване на данъка, вещото лице не е дало заключение, а и не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, относно други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки /така както е формулерана задачата на ВЛ/. И това е така, тъй като въз основа на цитираните по-горе счетоводни документи не би могъл да се изведе друг извод освен този обективиран в самото заключение. В тази насока не са ангажирани доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и доказателства за плащане на несрещна престация – дори фактурите не са придружени с касови бележки  /изискани документи по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8 от ИПДПОЗЛ – л. 241 по делото/. Представените по делото и на вещото лице експедиционни бележка за експедиране на процесните стоки не могат да обосноват транспортирането на същите, без да са представени товарителници, пътни листове и други доказателства свързани с това.

С редакцията на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС  отм. (ДВ, бр. 45/2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) и действаща за процесния данъчен период изрично се придава правно значение на фактите на данъчна регистрация, начисляване на ДДС, реалност на доставките, представяне на информация от значение за определянето на данъчните задължения по отношение на предходни доставчици за определяне на правото на признаване на данъчен кредит на ревизирано лице и размера на това право. Административният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е длъжен да реши въпроса за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за спорния период и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти /от страна на жалбоподателя/ в съдебната фаза на процеса, се обосновава извода за законосъобразност на РА и в тази му част.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и за посочените данъчни периоди, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като предходния доставчик не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

По отношение на допълнителното заключението от 03.11.2008 г. във връзка с редовността на счетоводството за конкретно посочените периоди на “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД, “ГАРАНТ-97” ЕООД и “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД следва да се отбележи, че вещото лице не е извършило преглед на цялото счетоводство, а само на представените му счетоводни книжа, изброени подробно в основното и допълнително заключение и въз основа на тях е дало заключение, че са налице достатъчно данни и документи, които показват, че стопанските операции са намерили точно отражение в обобщените регистри, оборотни ведомости и ОПР и доказват редовност на счетоводни записвания /както изрично е посочено в заключението/. При това положение от констатациите на експерта не може да се направи категоричен извод за редовно водено счетоводство в неговата цялост, а само за правилно отразяване на конкретните стопански операции,  за конкретен данъчен период, посредством  вземането на съответните счетоводни операции. Казано с други думи  от допълнителното заключение може да се направи извод за редовност само на конкретни счетоводни записвания.

Не на последно място следва да се посочи, че по делото няма данни, вещото лице да е извършило проверка в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където “МЕТАЛКОРЕКТ-КОМ” ЕООД, “ГАРАНТ-97” ЕООД и “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено съответното лице има контрол. Такива данни не могат да се извлекат и съдържанието на основаното и допълнително заключение. Нещо повече в с.з. проведено на 24.01.2008 г., вещото лице изрично заяви, че е водено счетоводство и на програмни продукти, но няма представа, защо не са му представени. При това положение извлеченията от счетоводните регистри, въз основа на които е изготвено заключението и представени в хода на съдебното производство не съставляват годно доказателство за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Тези документи представляват компютърни разпечатки на данни от магнитни носители, за които в разпоредбата на чл. 54 от ДОПК се съдържат специални правила, за да се ползват същите с достоверност и доказателствена сила. Ето защо по аргумент от разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, следва да се приеме, че когато става въпрос за разпечатки на данни от технически носители, за които се твърди, че са съставени от съконтрагент на ревизирания субект, както е в конкретния случай, за да се направи извод, че са съставени от съконтрагента, същите следва да се съдържат в компютрите или техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността си – нещо, което каза се не е установено по делото.

По изложените съображения жалбата, в част й относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. май, м. юни, м. юли, м. август 2002 год. и м. март, м. ноември, м. декември 2003 год., м. декември 2004 г., м. май и м. юни 2005 г. в общ размер на 29336,06 лв., ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

2. За административноправния спор с предмет – непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. януари 2003 г., м. април, м. юни, м. юли, м. септември, м. декември 2004 г., м. март, м. май, м. септември, м. октомври, м. ноември, м. декември 2005 г. и м. януари 2006 г. в общ размер на 56973,18 лв.:

За посочените данъчни периоди на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в общ размер на 56973,18 лв. по 65 броя фактури, издадени от прекия доставчик “КЕНТАВЪР СД” ЕООД. Предмет на доставките е стомана. Плащането е в брой.

Извършена е насрещна проверка резултатите, от която са обективирани в протокол № 24-02-5-880-120/17.07.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, съгласно който данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ, “КЕНТАВЪР СД” ЕООД е представило фактури от предходните си доставчици.  При насрещните проверки на предходните доставчици са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, както следва:

2.1. На предходен доставчик “ДЕСМИ” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-00-24-1558/21.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, офис Оборище. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по една фактура, издадена от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “ДЕСМИ” ЕООД, в размер на 1791,46 лв. и е за данъчен период м.01.2003 г.

2.2. На предходен доставчик “РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-00-24-1560/08.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 5 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД, в размер на 4915,30 лв. и е за данъчен период м. 06.2004 г.

2.3. На предходен доставчик “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-00-24-1555/03.10.2006 г. и № РД-18-1254/05.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 4 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД, в размер на 2949,88 лв. и е за данъчен период м.07.2004 г.

2.4. На предходен доставчик “К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-880/1556/18.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Овча купел. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 4 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, в размер на 3467,44 лв. и е за данъчен период м.09.2004 г.

2.5. На предходен доставчик “ИБО МИТКО САШОВ” ЕТ насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-880-1557/14.08.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, съгласно който лицето е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи. За периода е извършена данъчна ревизия с ДРА № 608/31.12.04 г., при която лицето не е представило документите си. В дневника за продажби не са включени фактури, издадени на “КЕНТАВЪР СД” ЕООД. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, изпратено по пощата до лицето в гр. Видин. Върнато е с отметка, че Митко Сашов е в затвора.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Налице е и обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е начислил данъка. Непризнатият данъчен кредит е по 6 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “ИБО МИТКО САШОВ” ЕТ, в размер на 5439,68 лв. и е за данъчен период м.12.2004 г.

2.6. На предходен доставчик “ГАРАНТ 97” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 06-00-24-1565/18.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, офис Център. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 19 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “ГАРАНТ 97” ЕООД, в размер на 17622,76 лв. и е за данъчен период м. 12.2004 г. и м. 09.2005 г.

2.7. На предходен доставчик “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-880/1564/18.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Овча купел. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 6 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД, в общ размер на 4485,30 лв. и е за данъчни периоди м.03 – 1999,62 лв. и м.05.2005 г.-  2458,68

2.8. На предходен доставчик “ДЕД 03” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-880-1563/23.08.2006 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено на представител на дружеството. Лицето не е представило всички изискани документи, в т.ч. доказателства за наличие на ресурси за реално осъществяване на доставките.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът е начислил данъка без основание и не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 4 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “ДЕД 03” ЕООД, в размер на 2987,08 лв. и е за данъчен период м.10.2005 г.

2.9. На предходен доставчик “АГРОЛЕС” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-00-24-1562/08.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Център. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 14 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД,  с предходен доставчик “АГРОЛЕС” ЕООД, в размер на 11653,01 лв. и е за данъчни периоди м.11, м. 12.2005 и м.01.2006 г.

2.10. На предходен доставчик “РУНДО” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-880-1561/25.08.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Красна поляна, съгласно който данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ “РУНДО” ЕООД е представило фактури от предходния си доставчик. При насрещната проверка на предходния доставчик /пряк на “РУНДО” ЕООД/ са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, както следва:

2.10.1. Предходен доставчик е “САБИ – В” ЕООД, на който е направена насрещна проверка с протокол № 9130/04.10.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Център. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС отм., тъй като доставчикът “САБИ – В” ЕООД не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 2 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “РУНДО” ЕООД, с предходен доставчик “САБИ – В” ЕООД, в размер на 1661,27 лв. и е за данъчен период м.02.2006 г.

В жалбата отново се навеждат същите доводи, относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършените насрещната проверка по отношение на всички изброени по-горе предходни доставчици, които вече бяха коментира в първия раздел на настоящото съдебно решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

Възникването на правото на данъчен кредит, както многократно бе казано, е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, като предходните доставчици не са представили в указания им срок, доказателства от значение за определянето на данъчните им задължения.

Действително в хода на извършване на някои от насрещните проверка са допуснати част от твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения, но същите не могат да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която изисква съдът да реши спора по същество, т. е. да определи данъчните задължения или права.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в протоколите за посещение на адреса за кореспонденция и протоколите за извършените насрещни проверки на горецитираните предходни доставчици, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ не са оборени и от приетите по делото заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Според констатациите на вещото лице в основното заключение, по делото няма документи, а и експертизата не е намерила такива, които да показват извършено ли е начисляване на данъка в счетоводството на “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД, ЕТ “Ибо МИТКО САШОВ” и “САБИ-В” ЕООД, поради което по този въпрос не може да се направи заключение. По отношение на “ДЕД 03” ЕООД, констатацията на експерта се свежда до преповтаряне на установеното в хода на ревизията, а именно насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-880-1563/23.08.06 г., в който е записано, че фактурите, издадени на „Кентавър СД” ЕООД, са включени от „ДЕД 03” ЕООД  в СД и в дневника за продажбите за съответния данъчен период и ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, в тази й част, не опровергават наличието на основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./, тъй като вещото лице е дало заключение по въпрос, който първо изобщо не е спорен по делото и второ, за чийто отговор не се изискват специални знания, доколкото същият се съдържа в цитирания ПИНП. Предвид горното, заключението на вещото лице не обосновава извод за признаване право на данъчен кредит на ревизираното лице по процесните фактури, по които посочените лица се явяват негови предходни доставчици.

В хода на съдебното производство се установи, че за данъчен период м. юли 2004 г. на “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД  е издаден ДРА № 92/09.03.2005 г. от ТДД гр. София, а за периода 01.10.2004 г. – 30.11.2004 г. е издаден ДРА № 608/31.03.2005 г. от ТДД гр. София, ДП Изток на ЕТ “Ибо МИТКО САШОВ”.

По отношение на ЕТ “Ибо МИТКО САШОВ”, ревизията е извършена по реда на чл. 109 от ДПК /отм./, поради наличие на обстоятелства по т. 7 на ал. 1 от същата правна норма, а именно поради обстоятелството, че при извършването на данъчната ревизия данъчният субект не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок.  В ДРА се съдържа изрична констатация, че първични счетоводни документи, счетоводни регистри и други носители, имащи значение за данъчното облагане на са представени. При това положение, наличието на влязъл в сила ДРА на предходния доставчик ЕТ “Ибо МИТКО САШОВ” не променя по никакъв начин възприетите вече изводи, изложени по-горе, тъй като и в хода на извършената му ревизия, която обхваща и процесния период 01.10.2004 г. – 30.11.2004 г. от страна на едноличния търговец не са представени никакви счетоводни документи, от които да се обоснове какъвто и да било извод относно процесните доставки.

 По друг начин стои въпроса с издадения на “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД  ДРА № 92/09.03.2005 г. от ТДД гр. София, включващ процесния данъчен период м. 07.2004 г. Единствено по отношение на посочения предходен доставчик, съдът намира, че с представения ДРА се оборват фактическите констатации на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./. Видно от съдържанието на същия, ревизията на е извършена по реда на чл. 109 от ДПК / отм./, а по представени от фирмата СД и Дневници по ЗДДС /отм./ и други поискани и представени документи, както изрично е записано в самия ДРА. При преглед на констатациите, касаещи посочения данъчен период, се установява, че не са извършени корекции свързани с доставките, по които “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД  е изпълнител. Данъчните органи са установили, както е посочено в мотивите на горецитирания ДРА, че при ревизията не са установени “нефактурирани и неотчетени доставки, по които проверяваното лице е изпълнител”. При това положение, следва да се приеме, че по отношение на всички извършвани продажби през процесния период е налице начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./, счетоводното отразяване е както се следва, поради което няма извършени корекции, т.е. налице са всички необходими документи, които да обосноват извод, че не се налага промяна в данъчните задължения на доставчика. Казано с други думи с представянето на ДРА на предходния доставчик на жалбоподателя по повод същия данъчен период и липсата на корекция от страна на данъчния орган по повод декларираните от него доставки, в качеството му на изпълнител по тях, се установява факта на начисляването на ДДС и реалност на доставките. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ДПК /отм./ (действал към момента на извършване на ревизията на “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД  ), данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол. От така цитираната норма, която дефинира понятието „данъчна ревизия”, следва да се направи единствено възможния извод, че след като е извършена ревизия, без да са извършени корекции за съответен данъчни период, то ревизиращите органи са приели за законосъобразни действията на ревизирания данъчен субект за този период.

След като администрацията веднъж е признала реалността на доставките и начисляването на данъка, извършвайки ревизия на предходния доставчик, без да направи корекции по тези доставки и това е констатирано с влезли в сила ДРА, то недопустимо е тази същата администрация в настоящото ревизионно производство, без дори да извърши проверка на място в счетоводството на предходния доставчик, да направи констатации напълно противоположни на посочените. Наличието на влязъл в сила ДРА, означава че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос, е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда. Обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена.

В тази си част жалбата като основателна ще следва да бъде уважена.

Фактическите констатации в РА по отношение на предходните доставчици  „ДЕСМИ” ЕООД, „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД, „К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД, „Гарант-97” ЕООД, „НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД, „АГРОЛЕС” ЕООД не бяха оборени и с приетите по делото и неоспорени от страните заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На поставените задачи относно редовността на счетовството, начисляването на ДДС по процесните фактури издадени от посочените дружества на „Кентавър СД” ЕООД и установяване на други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки, вещото лице е дало следното заключение:

Процесните фактури, издадени от „ДЕСМИ” ЕООД, „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД и „Гарант-97” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД, са включени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета. По отношение на “ДЕСМИ” ЕООД не е установено счетоводството да е водено редовно и в заключението е направено предположение за евентуален предходен доставчик – “Мери 17” ЕООД. За „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД и „Гарант-97” ЕООД, вещото лице е дало заключение за редовност на счетоводството. От страна на „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД на експертизата са представени товарителници за транспортиране на стоките, а от страна на „Гарант-97” ЕООД – експедиционни бележки. Констатации във връзка с осчетоводяване на разходи за транспорт за посочените дружества не се съдържат в заключенията на вещото лице.

При изготвянето на заключението се взети предвид всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, както и е извършена проверка на счетоводни книжа на дружеството жалбоподател ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ-ПРУЖИНИ” ЕООД и в конкретния случай на предходните доставчици „ДЕСМИ” ЕООД, „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД и „Гарант-97” ЕООД на адрес гр. София, жк „Младост 1А”, бл. 504, вх. Г, счетоводна кантора „СК Ефекта”. От технически секретар за доставчика Димитър Николов Пеков на експертизата са представени следните книжа: За „ДЕСМИ” ЕООД  -справка–декларация за м. 12.2002 г., дневници за продажбите, отчет по журнала на операциите за сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите”, отчет по журнала на операциите за сметка 304 „Стоки” – партида „стомана 2000х1000х1,5” и партида „стомана 2000х1000х1,5”, отчет по журнала на операциите за сметка 411 „Клиенти”, отчет по журнала на операциите за сметка 702 „Приходи от продажби на стоки” – всички за периодите м. 12.2002г. и 01.2003г., фактури от „Вертикал” ЕООД за платен наем № 432/10.01.2003г. и № 376/10.12.2002г., Договор за наем от 03.01.2002г. с „Вертикал” ЕООД, приходни касови ордери за плащания по следните фактури – 1000001833, 1000001424, 1000001829, експедиционна бележка от 14.01.2003г. към фактура 1000001833, експедиционна бележка от 29.01.2003 г. към фактура 1000001849, експедиционна бележка от 08.01.2003г. към фактура 1000001829, експедиционна бележка от 27.12.2002 г. към фактура 1000001424, ведомост за изплатени заплати и начислени осигуровки за м. 01.2003 г. на седем работници, копие на фактури от предходен доставчик ЕТ „Астра комерсиал” № 6521/08.01.2003 г., № 6520/27.12.2002 г., № 6525/29.01.2003 г., копие на фактури от предходен доставчик „Мери 17” ЕООД № 2803/17.01.2003 г. и № 2791/12.12.2002 г., процесните фактури; За „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД - справка–декларация и дневник за продажбите за м. 06.2004г., дневник на сметка за сметки 4532, 702 и 501 – всички за периода м. 06.2004г., ведомост за граждански договори за м. 06.2004г., два броя граждански договори от 01.06.2004г., сключени с физически лица за товарна работа, счетоводна справка за начислени суми по граждански договори, фактура от предходен доставчик № 738/01.06.2004г., издадена от „Сета комерс 1” ЕООД, товарителници за транспортиране на стоките по процесните фактури, процесните фактури, издадени на „Кентавър-СД” ЕООД ; За „Гарант-97” ЕООД - справка–декларация и дневник за продажбите за м. 12.2004 г., дневник на сметка за сметки 4532, 702 и 501 – всички за периода м. 12.2004 г., ведомост за граждански договори за м. 12.2004 г., два броя граждански договори от 01.12.2004г., сключени с физически лица за обща работа, счетоводна справка за начислени суми по граждански договори и съответните осигуровки, експедиционни бележки за експедиране на стоките по процесните фактури, процесните фактури, издадени на „Кентавър-СД” ЕООД.

Така изброените документи са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствата по делото. Тези счетоводни документи обаче, както и заключенията на вещото лице не са достатъчни да обосноват извода, че фактическите констатации в оспорения РА относно наличието на обстоятелства, квалифициращи хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ са оборени от събраните в съдебната фаза на данъчния процес доказателства. От една страна липсва основание, поради което да се приеме, че именно тази проверена счетоводна кантора - „СК Ефекта”, съхранява счетоводството на доставчици „ДЕСМИ” ЕООД, „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД и „Гарант-97” ЕООД. Горепосочените документи са представени от Димитър Николов Пеков, за когото по делото има представен единствено трудов договор, от който е видно, че същият е в трудовоправни отношения с “Ефекта” ЕООД, но данни за връзката на посочената счетоводна кантора с предходните доставчици не се съдържат по делото. От друга страна представените на вещото лице и по делото счетоводни документи не съответстват на изисканите с процесните ИПДПОЗЛ отправено до „ДЕСМИ” ЕООД, „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД и „Гарант-97” ЕООД. Освен за наличие на експедиционна бележка за експедиране на стоките /представени от “Гарант-97” ЕООД/ и товарителници /представени от „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД / за част от процесните стоки, вещото лице не е дало заключение, а и не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, относно други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки /така както е формулерана задачата на ВЛ/. В тази насока не са ангажирани доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и доказателства за начина на разплащане /касови бележки, данни за регистрирани ЕКАФП и т.н./. Представените по делото заверени копия на фактури издадени от „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД и “ГАРАНТ-97” ЕООД на “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, освен че са в нечетлив вид, са и частично попълнени – липсват подписи на съставителя и получателя, а по отношение на фактурите издадено от „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД - не е вписана нито данъчната основа на съответната доставка, нито размера на ДДС. При това положениое съдът намира, че цитираните фактури не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗСч и не се ползват като частни писмени документи с удостоверителни функции по отношение на отразените в тях данъчни събития. Най-същественият извод обаче, който може да бъде направен въз основа на изложеното е, че данъкът по фактурите издадени от „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД на “КЕНТАВЪР СД” ЕООД не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Съгалсно цитираната разпоредба, една от кумулативните предпоставки, за да е налице начисляване е доставчикът да издаде документ, в който да посочи данъка. Очевидно това не е сторено в конкретния случай. Такава констатация липсва и в заключението на вещото лице.

Представените по делото и на вещото лице експедиционни бележка за експедиране на процесните стоки от страна на “Гарант-97” ЕООД не могат да обосноват транспортирането на същите, без да са представени товарителници, пътни листове и други доказателства свързани с транспорта. Аналогичен извод може да се направи и по отношение на представените товарителници от страна на „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД. Следва да се отбележи, че същите не съдъражт предвидените в чл. 51, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ реквизити и не отговарят и на утвърдения с Наредба 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република Българияза,  образец на товарителница, представляващ приложение № 15 към същата. В представените товарителници не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, превозната цена и други разноски, които възникват от момента на сключване на договора до доставянето на товара, липсват подписи и печати на изпращача и превозвача, в някои от товарителниците липсват дати на натоварване и разтоварване и т.н. При това положение, съдът намира, че сочените товарителници не следва да се кредитират като годно доказателство за извършения превоз на товари по процесиите фактури издадени от РМ ДИСТРИБЮШЪН ЕООД на КЕНТАВЪР СД ЕООД.

По отношение на “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД, “К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД и “АГРОЛЕС” ЕООД фактическите констатации в РА също не бяха оборени с приетите по делото и неоспорени от страните заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На поставените задачи относно редовността на счетовството, начисляването на ДДС по процесните фактури издадени от посочените дружества на „Кентавър СД” ЕООД и установяване на други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки, вещото лице е дало следното заключение:

-процесните фактури, издадени от „НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД, са включени в дневниците за продажби и в СД за съответните данъчни периоди и ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета, счетоводството е редовно водено за данъчен период м.03, 05 и 06.2005 г. На експертизата са представени фактури от предходен доставчик № 622/11.05.2005 г., № 620/09.05.2005 г., издадени от „Арт медиа” ЕООД. Предметът на доставката по тези фактури съответства на предмета по две от процесните фактури - № 44/26.05.2005 г. с ДДС 818,52 лв. и №  43/23.05.2005 г. Счетоводството  е редовно водено за процесните периоди м. 03, м.05 и м.06.2005 г.;

- процесните фактури, издадени от „К и В Интернешънъл” ЕООД на „Кентавър СД” ЕООД, са включени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета. На експертизата е представена фактура от предходен доставчик № 139/07.09.2004 г., издадена от „Напредък-НПИ” ЕООД. Предметът на доставката по тази фактура съответства на предмета по процесните фактури. На експертизата са представени експедиционни бележки за експедиране на стоките по процесните фактури. Счетоводството е редовно водено за процесния период м. 09.2004г.;

- Процесните фактури, издадени от „АГРОЛЕС” ЕООД   на „Кентавър СД” ЕООД, са включени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и ДДС по тях е отразен по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” като задължение към бюджета. На експертизата е представена фактура от предходен доставчик № 2586/01.10.2005 г., издадена от „Арт медиа” ЕООД. Предметът на доставката по тази фактура съответства на предмета по процесните фактури. Счетоводството  е редовно водено за процесния период м. 11.2005 г.

При изготвянето на заключението се взети предвид всички налични по делото и събрани по преписката писмени документи, както и е извършена проверка на счетоводни книжа на дружеството жалбоподател „ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ-ПРУЖИНИ” ЕООД и в конкретния случай на предходния доставчик “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД на адрес гр. София, ул. „Клокотница” 29а, ет. 4, офис 420, като от управителя Цветомир Георгиев на експертизата са представени следните книжа: справки–декларации, дневници за покупките и дневници за продажбите за периодите м.03, м.05 и м.06.2005 г., аналитичен регистър на сметки 4532, 702 и 302, оборотни ведомости за периодите м. 03, м.05 и м.06.2005 г., хронологични регистри, ведомост за граждански договори – всички за периодите м.03, м.05 и м.06.2005г., четири броя граждански договори от 01.12.2003 г., сключени с физически лица за товаро-разтоварна работа, счетоводна справка за начислени суми по граждански договори, трудов договор от 31.03.2005 г. с един брой работник с длъжност архитект-проектант, уведомление до НОИ за трудовия договор, фактури от предходен доставчик №№ 622/11.05.2005 г., 620/09.05.2005 г., издадени от „Арт медиа” ЕООД, фактура от предходен доставчик № 549/08.03.2005 г., издадена от „Металтранс А” ЕООД, експедиционни бележки за експедиране на стоките по процесните фактури, издадени на „КЕНТАВЪР СД” ЕООД.  За предходния доставчик „К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД проверката е извършена на адрес гр. София, ул. „Клокотница” 29а, ет.4, офис 420, като от управителя Цветомир Георгиев на експертизата са представени следните книжа: справка–декларация, дневник за продажбите за периода м. 09.2004г., оборотна ведомост за периода 01.07.2004г.-30.09.2004 г., справка за изпратени уведомления до НОИ за 4 броя договори, мемориален ордер № 5 за осчетоводяване на фактурирани продажби за м.07, м.08 и м.09.2004 г., дневници за продажбите за м. 07 и м.08.2004 г., фактура от предходен доставчик № 139/07.09.2004 г., издадена от „Напредък-НПИ” ЕООД, експедиционни бележки за експедиране на стоките по процесните фактури, процесните фактури, издадени на „КЕНТАВЪР СД” ЕООД. За „АГРОЛЕС” ЕООД – проверката е извършена на адрес гр. София, ул. „Манол Т.” 1, офис 9, като от пълномощника Венета Петкова на експертизата са представени справка–декларация, дневник за продажбите за периода м. 11.2005г., дневник на сметка за сметки 4532, 702 и 501 – всички за периода м.11.2005г., фактура от предходен доставчик № 2586/01.10.2005г., издадена от „Арт медиа” ЕООД,  процесните фактури, издадени на „КЕНТАВЪР СД” ЕООД. По делото не се съдържат данни за връзката на Венета Петкова с посоченото дружество, както и данни въз основа на които да се приеме, че именно на този адрес се съхранява счетоводството на “АГРОЛЕС” ЕООД.

Така изброените документи са представени от страна на жалбоподателя и са приобщени към доказателствата по делото. Същите обаче, както и заключенията на вещото лице не са достатъчни да обосноват извода, че фактическите констатации в оспорения РА относно наличието на обстоятелства, квалифициращи хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ са оборени от събраните в съдебната фаза на данъчния процес доказателства. От друга страна представените на експерта и по делото счетоводни документи не съответстват на изисканите с процесните ИПДПОЗЛ отправени до “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД, “К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД и “АГРОЛЕС” ЕООД. Освен относно начисляване на данъка, вещото лице не е дало заключение, а и не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, относно други обстоятелства от значение за осъществените търговски сделки /така както е формулерана задачата на ВЛ/. И това е така, тъй като въз основа на цитираните по-горе счетоводни документи не би могъл да се изведе друг извод освен този обективиран в самото заключение. В тази насока не са ангажирани доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и доказателства за плащане на несрещна престация – дори приложените фактури не са придружени с касови бележки. Представените по делото и на вещото лице експедиционни бележка за експедиране на процесните стоки от страна на “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД и „К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД не могат да обосноват транспортирането на същите, без да са представени товарителници, пътни листове и други доказателства свързани с транспорта.

С редакцията на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС  отм. (ДВ, бр. 45/2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) и действаща за процесния данъчен период изрично се придава правно значение на фактите на данъчна регистрация, начисляване на ДДС, реалност на доставките, представяне на информация от значение за определянето на данъчните задължения по отношение на предходни доставчици за определяне на правото на признаване на данъчен кредит на ревизирано лице и размера на това право. Административният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е длъжен да реши въпроса за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за спорните периоди и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти /от страна на жалбоподателя/ в съдебната фаза на процеса, се обосновава извода за законосъобразност на РА и в тази му част.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочените размери и за посочените данъчни периоди, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като  предходните доставчици не са представили доказателства от значение за определяне на данъчните им задължения.

По отношение на допълнителното заключението от 03.11.2008 г. във връзка с редовността на счетоводството за конкретно посочените периоди на „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД, “ГАРАНТ-97” ЕООД, АГРОЛЕС” ЕООД, „К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД и “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД следва да се отбележи, че вещото лице не е извършило преглед на цялото счетоводство, а само на представените му счетоводни книжа, изброени подробно в основното и допълнително заключение и въз основа на тях е дало заключение, че са налице достатъчно данни и документи, които показват, че стопанските операции са намерили точно отражение в обобщените регистри, оборотни ведомости и ОПР и доказват редовност на счетоводни записвания /както изрично е посочено в заключението/. При това положение от констатациите на експерта не може да се направи категоричен извод за редовно водено счетоводство в неговата цялост, а само за правилно отразяване на конкретните стопански операции,  за конкретен данъчен период, посредством вземането на съответните счетоводни операции. Казано с други думи, от допълнителното заключение може да се направи извод за редовност само на конкретни счетоводни записвания.

Не на последно място следва да се посочи, че по делото няма данни, вещото лице да е извършило проверка в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където „РМ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД, “ГАРАНТ-97” ЕООД, АГРОЛЕС” ЕООД, „К и В ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД и “НЕСИ ТРЕЙД 2003” ЕООД упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено съответното лице има контрол. Такива данни не могат да се извлекат и съдържанието на основаното и допълнително заключение. Нещо повече в с.з. проведено на 24.01.2008 г., вещото лице изрично заяви, че е водено счетоводство и на програмни продукти, но няма представа, защо не са му представени. При това положение извлеченията от счетоводните регистри, въз основа на които е изготвено заключението и представени в хода на съдебното производство не съставляват годно доказателство за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Тези документи представляват компютърни разпечатки на данни от магнитни носители, за които в разпоредбата на чл. 54 от ДОПК се съдържат специални правила, за да се ползват същите с достоверност и доказателствена сила. Ето защо по аргумент от разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, следва да се приеме, че когато става въпрос за разпечатки на данни от технически носители, за които се твърди, че са съставени от съконтрагент на ревизирания субект, както е в конкретния случай, за да се направи извод, че са съставени от съконтрагента, същите следва да се съдържат в компютрите или техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността си – нещо, което каза се не е установено по делото.

 По изложените съображения, жалбата в частта й за непризнат данъчен креди по 4 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД, в размер на 2949,88 лв., за данъчен период м.07.2004 г., се явява основателна, поради което оспореният РА в посочената част ще следва да бъде отменен. В останалата част жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

3. За административноправния спор с предмет – непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. септември, м. октомври, м. декември 2002 г. и м. март 2003 г. в общ размер на 14733,24 лв.:

За посочените данъчни периоди на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 14733,24 лв. по 12 броя фактури, издадени от прекия доставчик “ЯН” ЕООД. Предмет на доставките е стомана. Плащането е в брой.

Извършена е насрещна проверка резултатите, от която са обективирани в протокол № 24-02-880-123/18.07.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, съгласно който данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ “ЯН” ЕООД е представило фактури от предходните си доставчици.  При насрещните проверки на предходните доставчици са установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, както следва:

3.1. На предходен доставчик “ФОРУМИМПЕКС 21” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-1072-1685/15.09.2006 г.  по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Оборище. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по една фактура, издадена от “ЯН” ЕООД, с предходен доставчик “ФОРУМИМПЕКС 21” ЕООД, в размер на 2844,80 лв. и е за данъчен период м.09.2002 г.

3.2. На предходен доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 24-02-5-1072-1680/19.09.06 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Младост. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 2 броя фактури, издадени от “ЯН” ЕООД, с предходен доставчик “МЕГАТРЕЙД” ЕООД, в размер на 3777,74 лв. и е за данъчни периоди м.10 и м.11.2002 г.

3.3. На предходен доставчик “ДЕСМИ” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 8242/05.10.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Център. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставчикът не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 4 броя фактури, издадени от “ЯН” ЕООД, с предходен доставчик “ДЕСМИ” ЕООД, в размер на 3860,70 лв. и е за данъчни периоди м. 12.2002 г. и м. 01.2003 г.

3.4. На предходен доставчик “ЛАЙТ” ЕООД насрещната проверка е документирана с протокол № 66-24-02-5-1072-160/24.08.2006 г., съгласно който данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ “ЛАЙТ” ЕООД е представило фактури от предходния си доставчик “ОРЕЛ–М-МОНЬО ГЕОРГИЕВ” ЕТ. При насрещната проверка на предходния доставчик с протокол № 66-24-02-5-1072-188/25.09.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора, е констатирано, че данъкът е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. “ОРЕЛ-М-МОНЬО ГЕОРГИЕВ” ЕТ е представил фактури от предходния си доставчик “ДЕСМИ” ЕООД. При проверката на “ДЕСМИ” ЕООД, с протокол № 1975/13.11.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис Център, обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Съобщението е поставено на таблото в ТД на НАП гр. София и е изпратено по пощата с обратна разписка. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът “ДЕСМИ” ЕООД не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки. Непризнатият данъчен кредит е по 5 броя фактури, издадени от “ЯН” ЕООД, с предходен доставчик “ЛАЙТ” ЕООД, с предходен доставчик “ОРЕЛ-М-МОНЬО ГЕОРГИЕВ” ЕТ, с предходен доставчик “ДЕСМИ” ЕООД, в размер на 4250,00 лв. и е за данъчен период м.02.2003 г.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на извършените насрещни проверки на горепосочените предходни доставчици, съдът вече отбеляза, че същите не могат да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която изисква съдът да реши спора по същество, т.е. да определи данъчните задължения или права.

По делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в протоколите за посещение на адреса за кореспонденция и протоколите за извършените насрещни проверки на горецитираните предходни доставчици, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ не са оборени и от приетите по делото заключения /основно и допълнително/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съображения и правни изводи в тази насока (включително и обсъждане на основното и допълнителното заключенията на вещото лице) по отношение на предходните доставчици “ДЕСМИ” ЕООД, “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД и “ФОРУМИМПЕКС 21” ЕООД, вече бяха изложени в раздел първи и втори от настоящото съдебно решение, поради което съдът не намира за нужно да преповтаря същите.

 Единствено по отношение на предходния доставчик “МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД следва да се отбележи, че констатациите на органите по приходите и заключението на вещото лице обосновават извода освен за наличие на обстоятелства  по чл. 65, ал. 4, т. 4  от ЗДДС /отм./ и за наличие на обстоятелства по т. 3 от същата алинея на посочения законов текст, а именно доставчикът е начислил данък, без да е налице основание за това. Аргументи в тази насока е обстоятелството, че „МЕГАТРЕЙД 2002” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС /отм./ на 05.11.2002 г., а процесните фактури № 6817/19.11.2002 г. и № 6831/30.11.2002 г. са издадени след дерегистрацията на дружеството на “ЯН” ЕООД, явяващ се пряк доставчик на жалбоподателя.

Както многократно вече бе казано, с редакцията на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС  отм. (ДВ, бр. 45/2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) и действаща за процесните данъчни периоди изрично се придава правно значение на фактите на данъчна регистрация, начисляване на ДДС, реалност на доставките, представяне на информация от значение за определянето на данъчните задължения по отношение на предходни доставчици за определяне на правото на признаване на данъчен кредит на ревизирано лице и размера на това право. Административният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е длъжен да реши въпроса за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за спорните периоди и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти /от страна на жалбоподателя/ в съдебната фаза на процеса, се обосновава извода за законосъобразност на РА и в тази му част.

4. За административноправния спор с предмет – непризнат данъчен кредит за данъчен период м. август 2002 г. в размер на 633,33 лв.:

В хода на ревизията за посечения данъчен период не е признат данъчен кредит в размер на 633,33 лв. по фактура № 246/28.08.02 г., издадена от прекия доставчик “МАРИБОР 97” ЕООД. Предмет на доставката са 2 броя климатици. Плащането е в брой.

Насрещната проверка е документирана с протокол № 66-00-24-1233/28.07.2006 г.по описа на ТД на НАП гр. София. Обстоятелствата относно начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителя, както и произхода и предходните доставчици не са установени. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция не е открито лице, представляващо фирмата. Лицето не се е явило и не е представило исканите документи.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът “МАРИБОР 97” ЕООД не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки.

В жалбата отново се навеждат доводи, относно допуснати процесуални нарушения в хода на извършване на насрещната проверка на прекия доставчик “МАРИБОР 97” ЕООД. Тъй като същите са идентични с наведените такива по отношение на извършените насрещни проверки на останалите предходни доставчици, съображенията на съда изложи в раздел първи и втори от настоящото решение относно тяхната неоснователност, важат и по отношение настоящата проверката извършена на “МАРИБОР-97” ЕООД, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Доколкото съдът не разполага с правомощието, при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, да отмени акта и да върне преписката на административния орган за отстраняването им /арг. чл. 160, ал. 4 ДОПК/, а е длъжен да реши спора по същество предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, т.е. да определи данъчните задължения или права, нарушенията на административнопроизводствените правила не могат да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА.

Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Настоящият случай е именно такъв, като прекият доставчик “МАРИБОР 97” ЕООД не е представил в указания му срок, доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения. Следва да се отбележи, че освен наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм./, в процесния случай по отношение на прекия доставчик не се установява да са изпълнени и кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, свързани с начисляването на данъка, с наличието на облагаема доставка и т.н.

Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице материалноправните предпоставки за признаването на това право.

В тази връзка по делото не са ангажирани доказателства, оборващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./, нито наличието на предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, при чиято кумулативна даденост е възможно признаване правото на приспадане на данъчния кредит по процесната фактура. Направеното оспорване на верността на удостоверителните изявления, съдържащи се в двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и протокола за извършена насрещна проверка на “МАРИБОР 97 “ ЕООД, за което е открито нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК /отм./, не е проведено успешно, като не са ангажирани доказателства в тази насока. Обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./ не са оборени и от приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ. Според констатациите на вещото лице по делото няма документи, а и експертизата не е намерила такива, които да показват извършено ли е начисляване на данъка в счетоводството на посеченото дружество по процесната  фактура издаден на жалбоподателя, поради което по този въпрос не може да се направи заключение.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в посочените размери и за посочения данъчен период, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 в размера по ал. 5 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения.

Ето защо, Пловдивският административен съд намира, че в тази част обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

5, За административноправния спор с предмет – непризнат данъчен кредит за данъчен период м. септември, м. октомври и м. декември 2004 г. в общ размер на 1793,88 лв.:

За посочените данъчни периоди на дружеството жалбоподател не е признат данъчен кредит в размер на 1793,88 лв. по 3 брая фактури, издадени от прекия доставчик “МИТ 2002” ЕООД. Предмет на доставката е стомана. Плащането е в брой.

Насрещната проверка е документирана с протокол № 66-24-02-5-880-122/09.08.2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Ст. Загора. На представляващия дружеството е връчено ИПДПОЗЛ. В законовия срок не са представени исканите документи. За процесия период на “МИТ 2002” ЕООД е издаден ДРА № 1252/02.12.05 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК /отм./, тъй като данъчният субект не е открит и липсва счетоводна отчетност. 

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по процесните 3 брая фактури, издадени от “МИТ 2002” ЕООД на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм./, тъй като доставчикът не е начислил данъка в своето счетоводство.

Според фактическите констатации в оспорения ревизионен акт правото на приспадане на данъчен кредит за тези фактури е отказано поради това, че не е установено начисляване на данъка в счетоводството на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./ и е прието, че не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм./. Според разпоредба на посочения законов текст, една от предпоставките за признаване право на данъчен кредит е данъкът по облагаемата сделка да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице – доставчик най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, а според чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./ данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 (дневник за продажбите) и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Следователно, за да възникне право на данъчен кредит за получателя по доставките, данъкът следва да е начислен и в счетоводството на доставчика. Предвид общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154, ал. 1 ГПК, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, следва че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че данъкът е начислен от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 51 от ДОПК. Такова доказване в процеса не е проведено. Нещо повече, в заключението на съдебно-счетоводната експертиза изслушана по делото изрично е посочено, че експертизата не е намерила документи, от които да е видно начисляването на данъка по процесните фактури в счетоводството на “МИТ 2002” ЕООД, поради което по този въпрос не може да се направи заключение.

Фактическите констатации на оспорения РА не бяха оборени и от приобщения към доказателствата по делото ДРА 1252/02.12.2005 г. издаден на “МИТ 2002” ЕООД от ТД на НАП гр. Ст. Загора, от който е видно че на посоченото дружество е извършена данъчна ревизия, обхващаща различни видове задължения, между които и ДДС за периода от 01.01.2003 г. до 31.07.2005 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 109 от ДПК /отм./, поради наличие на обстоятелства по т. 3, т. 6 и т. 7 на ал. 1 от същата правна норма, а именно липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи и при извършването на данъчната ревизия не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок. При това положение, наличието на влязъл в сила ДРА на прекия доставчик “МИТ 2002” ЕООД не променя по никакъв начин възприетите вече изводи, изложени по-горе, тъй като в хода на извършената му ревизия, която обхваща и процесните данъчни периоди м.09, м.10 и м.12.2004 г., от страна на дружеството не са представени никакви счетоводни документи, от които да се обоснове какъвто и да било извод относно процесните доставки.

При така изложената фактическа и правна обстановка, съдът намира, че констатациите на органите по приходите и в тази част на оспорения РА са обосновани и законосъобразни, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 96,36 лв. /деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатирах в размер на 2460,40 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки /.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, І отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2401242/04.12.2006 г., издаден от Пенка Пеева Кънева, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Стара Загора, потвърден с Решение  № 175/12.02.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, относно непризнат данъчен креди на „ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ - ПРУЖИНИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шипка, ул. “Шипченска епопея” № 2, с ЕИК по БУЛСТАТ 123161168, представлявано от управителя Кънчо Гунев Кутев, по 4 броя фактури, издадени от “КЕНТАВЪР СД” ЕООД, с предходен доставчик “ЦАНКО МАТЕЕВ И СИЕ” ЕООД, в размер на 2949,88 лв., за данъчен период м.07.2004 г., ведно със законната лихва върху тях.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ - ПРУЖИНИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шипка, ул. “Шипченска епопея” № 2, с ЕИК по БУЛСТАТ 123161168, представлявано от управителя Кънчо Гунев Кутев, сумата от 96,36 лв. /деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЗЕГЕРОВИ ПРЪСТЕНИ - ПРУЖИНИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шипка, ул. “Шипченска епопея” № 2, с ЕИК по БУЛСТАТ 123161168, представлявано от управителя Кънчо Гунев Кутев, да заплати на  Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата 2460,40 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: