РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

   

         Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           гр. Пловдив, 11 септември  2009 год.

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и деветата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

                  

при секретаря М.Ч. като разгледа докладваното от съдията М. административно дело № 263 по описа за 2007г., и за да се произнесе,  взе предвид следното :

                     Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /.      

          По настоящото а.х дело № 263/2007г. са съединени за общо разглеждане и решаване в едно производство на основание чл.123 от ГПК/отм./, във вр. с чл.144 от АПК производствата по а.х.дело № 263/2007г., а.х.дело № 365/2007г. и а.х.дело № 511/2007г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив поради  идентичността на предмета на спора.

                      Производството по а.х. дело № 263/2007г. първоначално е образувано по жалба на Р.Г.П. *** и Л.Д.П. ***, двамата чрез пълномощника си адв.А.Й. ***, легитимиращи се като собственици на имоти пл.№ № 2470 и 2471, попадащи в УПИ ІІІ, кв.15а по устройствения план на гр.Карлово против Решение № 1088, взето по Протокол № 48 от 28.03.2007г. на Общински съвет – Карлово. Иска се от съда отмяна на оспореното решение на Общински съвет – Карлово, като неправилно и незаконосъобазно. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

                     Производството по а.х. дело № 365/2007г. е образувано по  жалба на Н.Х.Я. и П.Д.Я.,***, легитимиращи се като собственици на 2250/15000 идеални части от имот, попадащ в УПИ ІІІ в кв. 15.”А” по устройствения план на гр.Карлово против Решение № 1088, взето по Протокол № 48 от 28.03.2007г. на Общински съвет – Карлово. Иска се от съда отмяна на оспореното решение на Общински съвет – Карлово, като неправилно и незаконосъобазно.        

                     Производството по а.х.дело № 511/2007г. е образувано по повод оспорване на Областен управител на Област – гр.Пловдив на основание чл.32, ал.2 от ЗА, обективирано със Заповед № ЗД – 00-420/25.04.2007г, с която е спряно изпълнението на Решение № 1088, взето с Протокол № 48/28.03.2007г. на Общински съвет – Карлово, като спорът относно законосъобразността му е отнесен пред Административен съд – гр.Пловдив.

                     Основното възражение в жалбите на двете групи жалбоподатели е свързано с претендираните вещни права върху имота, актуван като общинска собственост, за който е дадено съгласие от Общинския съвет за провеждане на търг с тайно наддаване. Твърденията са, че незаконосъобразно е дадено съгласие за откриване на тръжна процедура за  продажба на имот, върху който жалбоподателите заявяват самостоятелни вещноправни претенции, като общинския съвет в нарушение на закона е извършил действия на разпореждане с несобствен на общината имот. Другото оплакване на жалбоподателите П. и Н. Я., също е свързано със  вещноправните им претенции, като твърденията са, че решението е постановено в нарушение на чл.33 от ЗС, като при наличие на съсобственост между жалбоподателите и Общината, Общинският съвет е бил длъжен да предложи имота за изкупуване първо на жалбоподателите, преди да се разпореди с него.

                      Жалбоподателите Р.Г.П. и Л.Д.П. се легитимират като собственици върху имоти № 2470 и № 2471, попадащи в УПИ ІІІ, кв.15 А по устройствения план на гр.Карлово, съгласно нотариални актове за собственост върху недвижим имот, придобит по чл.18ж, ал.1 от ППЗДДС, както следва : НА № 83, том.1, рег.1078, дело № 222/21.12.1998г.; НА № 84, том 1, рег.№ 1079, дело № 223/22.12.1998г. и НА № 85, том 1, рег.№ 1080, дело № 224/21.12.1998г.

                     Жалбоподателите Н.Х.Я. и П.Д.Я. се легитимират като собственици, съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 19, том ІІ, дело № 248/2000г. на служба по вписванията при КРС на 2250/15000 идеални части от нива с площ 15 дка, а по скица 12, 150 дка, съставляваща имот пл.№ 2469 в кв. 15 “А“ по устройствения план на гр.Карлово, който участва в УПИ ІІІ с площ 2250 кв.м, а в УПИ ІV с площ 9710 кв.м.

        Възраженията на Областния управител, срещу процесното решение, обективирани в заповед № ЗД-00-420/25.04.2007г., се свеждат до немотивираност на повторно приетото решение и неправилно изключване на специалният текст на чл.16, ал.1, т.4 от Наредбата за общинските търговски дружества, общинските предприятия и за упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на Община Карлово при определяне на правното основание за изваждане на процесния имот от баланса на едноличното дружество. Доводите за незаконосъобразност на решението се свеждат и до наличие на висящ съдебен спор по отношение на процесния имот по а.х.дело № 451/2006г. на ПОС, с предмет заповед № 154/2006г. на Кмета на Община Карлово относно определяне на застроената площ от имоти № 2470 и № 2471, попадащи в УПИ ІІІ, кв.15А, като останалата част от имота подлежи на възстановяване на наследниците на Гена Л.П., съобразно решение № 31/13.01.1992г. на ПК-гр.Карлово.

         Ответникът – Общински съвет - гр. Карлово в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва допустимостта на подадената жалба, като моли съда за прекратяване на образуваното производство. Възраженията са, че атакуваното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от ЗАП, нито общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, а такъв по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, касаещ волеизявление на собственика с гражданско-правни последици, поради което и съдебният контрол върху същото е недопустим. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

         Заинтересованите страни “БКС” ЕООД – гр.Карлово, Р.Д.Д., Г.Л.Д., В. М.А., А.М.П., Г.Н.П., Т.Я.П., Д.П.Д., редовно призовани, не са се явили и не са изразили становище по жалбата.

         Окръжна прокуратура - гр.Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, съгл. чл.16, ал.1, т.3 от АПК не е встъпила в процеса.

                Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбите и оспорването, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,  и взе предвид становищата на страните, прие за  установено следното :

        Решение № 1088 на Общински съвет – гр.Карлово е прието на основание чл.45, ал.9 и 10 от ЗМСМА, след връщането от Областен управител на област – Пловдив за ново обсъждане от Общинския съвет на решение № 1049, взето по протокол № 46 от заседание от 25.01.2007г. С последното, на основание чл.14,  т.4 от Наредбата за упражняване правата на собственост от Община Карлово върху общинската част от капитала на търговските дружества,  съгласно т.1 е изваден от баланса на “БКС” ЕООД УПИ ІІІ в кв.15 А по устройствения план на гр.Карлово, актуван с Акт за частна общинска собственост № 901/14.07.2003г., представляващ дворно място с площ от 16 840 кв.м, ведно с построените в същото сгради, подробно индивидуализирани в решението. В т.2 от същото, е взето решение на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.35, ал.1 от ЗОС да се извърши продажба на имота, ведно с тежестите му, чрез провеждане на търг с тайно наддаване, на база цена определена от лицензиран оценител и одобрена от Общинския съвет в размер на 968 000 лв. без ДДС/ за земя – 926 200 лв. и 41 800 лв. за сгради/. С решение № 1088, прието по протокол № 48 по повод новото обсъждане, са приети следните изменения и допълнения в решение № 1049  -  по т.1 е гласувана промяна на текста, като вместо “На основание чл.16, ал.1, т.4 от Наредбата за общинските търговски дружества, общинските предприятия и за реда за упражняване правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на Община Карлово, текста е изменен и е добил следното съдържание “На основание чл.147, ал.2, във вр. с чл.137, ал.1 от ТЗ”. Допълнена е т.2 от решение № 1049 с ново изречение второ, със следната редакция “В документацията за разгласяване на условията за повеждане на търга да бъде указано, че са налице претенци на трети лица за имота, предмет на процедурата, а в документацията за провеждане на търга да бъдат включени удостоверения за висящите дела, техния предмет, страни и ход”. 

                  По делото не са налице данни за довеждане на решението на Общинския съвет до знанието на неговите адресати, като такива данни са налице единствено по отношение на областния управител/така обратна разписка л.949 от делото/, но жалбите,  са депозирани в 14 - дневния срок по чл.149 от АПК, във вр. с чл.45, ал.11 от ЗМСМА от датата на приемане на  решението на Общинския съвет, респективно оспорването по чл.32, ал.2 от ЗА е депозирано в законоустановения срок, считано от връчване на изричното съобщение, при което положение съдът намира, че жалбите и оспорването са депозирани в законоустановения срок по чл.149 от АПК.

                  Настоящият състав на съда намира, че решението на общинския съвет, взето на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА по същността си е административен акт и може да бъде оспорвано пред административния съд, при положение, че е налице процесуално допустима жалба. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, като на него ЗМСМА е възложил редица правомощия, част от които са тези в чл. 21. Следователно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на АПК, той е носител на административни правомощия, възложени му със закон. Актовете на общинския съвет по чл.21 от ЗМСМА могат да бъдат оспорвани, като от областният управител, каквото е правомощието му по чл. 32 ЗА и чл. 45 ЗМСМА, така и от всяко физическо и юридическо лице, стига направеното оспорване да е процесуално допустимо, а част от процесуалната допустимост е и доказването на правен интерес от оспорването или евентуално неблагоприятно засягане на права. Нито в ЗМСМА, нито в ЗОС има изрична законова забрана за оспорване и по аргумент от въведената обща клауза за обжалваемост на административните актове в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р България, тези актове също подлежат на контрол за законосъобразност. Нещо повече, в случая без всякакво съмнение се касае за акт на общинския съвет по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, касаещ разпореждане с имот - общинска собственост, поради което и правомощието на областния управител да иницира контрола за законосъобразността му пред съда по реда на чл.45 от ЗМСМА се обосновава и от изричното нормативно правило на чл.8, ал.11 от ЗОС/изм. бр.54 от 13.06.2008г./. Решението на общинския съвет е воля на орган на местното самоуправление в изпълнение на законово правомощие, поради което трябва да бъде законосъобразно, в съответствие с фактическите и правни основания, послужили за неговото приемане. То може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като осъществяването на такъв контрол не препятства възможността на органа на местното самоуправление да взема решения за сключване на гражданскоправни сделки с имоти общинска собственост, в каквито граждански отношения общината ще встъпи след влизане в сила на решението по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА на общинския съвет./В този смисъл е определение № 4679/05.11.2007г. на ВАС,ІV-то отд., постановено по адм.дело № 3926/2007г., докладчик председателя Нина Докторова/.

                 Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че решението на общинския съвет не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а по същността си е гражданско-правно волеизявление, взето на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА.

                Решението на общинския съвет да се извърши продажба на имот, частна общинска собственост, чрез провеждане на търг с тайно наддаване, съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, като не може да се приеме, че попада в приложното поле на чл.65 от съответно чл.179 от АПК, регламентиращи общите административни актове. В случая единствено жалбоподателите се позовават на нарушени права, като собственици на недвижими имоти, като без всякакво съмнение се касае за засягане на права на конкретно определени лица, легитимиращи се като собственици на недвижимия имот, за който е дадено съгласие за продажба чрез търг. / В този смисъл е решение № 11498 от 20.11.2007г. на ВАС, по адм. дело № 8318/2007г., ІV- то отд., докладчик съдията Аделина Ковачева./

                 При това положение оспорващите следва да докажат, че жалбата им е процесуално допустима, за да бъде разгледана по същество. Каза се, че част от процесуалната допустимост на жалбата е и обосноваването на правния интерес, какъвто следва да се докаже от жалбоподателите, като разбира се, не е необходимо доказването на такъв интерес за оспорването от областния управител на актове на общинския съвет по реда на чл.45 от ЗМСМА. Твърденията на жалбоподателите в тази връзка са, че с решението на общинския съвет се засяга правото им на собственост, като тези твърдения, са обосновани с представените нотариални актове за собственост върху част от процесния имот, и това твърдение, обуславя и правния им интерес от оспорването. Право да оспорват административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК, имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Въздействието на административният акт в правната сфера на жалбоподателя по смисъла на закона следва да е пряко и непосредствено. В конкретния случай, жалбоподателите заявяват самостоятелни вещни права върху имота, предмет на обжалваното решение на Общинския съвет,  актуван като общинска собственост при което положение, за тях е налице правен интерес от оспорване. Разбира се, дали и доколко, заявените в това производство материалноправни претенции са допустими за разглеждане и съответно, основателни, е въпрос по същество на спора, свързан с основателността или не на жалбите.

                     Във връзка с процесуалната допустимост на жалбите и на оспорването, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесното решение №1088 не би могло да бъде предмет на оспорване, доколкото същото допълва решение № 1049 на общинския съвет, което не било обжалвано и оспорено от областния управител, като по този начин не бил спазен и срока за оспорване на решение № 1049. Решение № 1088 на общинския съвет по протокол № 48 от 28.03.2007г. е прието, след като решение № 1049 на общинския съвет, е било върнато от областния управител за ново обсъждане в общинския съвет на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА. С решение № 1088, по протокол № 48 по повод новото обсъждане, са приети съответните изменения и допълнения в текста на решение № 1049  -  по т.1 и по т.2 от същото, като в останалата си част решение № 1049, по протокол № 46 от 25.01.2007г. не е променено, като на практика е добило съдържанието, съгласно посочените изменения и допълнения. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗМСМА, върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му, като съгласно ал.9 на чл.45 от ЗМСМА, общинският съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В конкретния случай е извършено такова изменение и допълнение на първоначалното решение, като на практика решение № 1049 е добило смисъла и съдържанието, придадени му съгласно посочените изменения и допълнения, обективирани с решение № 1088, като именно последващия акт – решение № 1088, прието по протокол № 48 от 28.03.2007г., с който е изменен първоначалния акт, е предмет на оспорване в настоящото производство. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.45, ал.11 от ЗМСМА, съгласно който измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в процесният случай е сторено именно това, и измененият и допълнен акт, е оспорен в законоустановения срок по реда на АПК.           

                    Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбите и оспорването са депозирани в преклузивния срок по чл.149 от АПК, във вр. с чл.45, ал.11 от ЗМСМА, респ.чл.32, ал.2 от ЗМСМА срещу административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Жалбите са депозирани от легитимирани лица, за които е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл.147 от АПК, а оспорването на областния управител е осъществено в изпълнение на правомощието му по чл.32, ал.2 от Закона за администрацията/ЗА/. При това положение, настоящият състав на съда, намира, че жалбите и оспорването са процесуално ДОПУСТИМИ.

                  Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

                  От събраните доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка :

          С протокол № 48 от 28.03.2007г. е взето решение № 1088 на Общински съвет – гр.Карлово, прието на основание чл.45, ал.9 и 10 от ЗМСМА след връщането от Областен управител на област – Пловдив за ново обсъждане от Общинския съвет на решение № 1048, взето по протокол № 46 от 25.01.2007г. Решението е прието с поименно гласуване, отразено в приложения списък на поименно гласувалите общински съветници. С решение № 1049, взето по протокол № 46 на основание чл.14, ал.1 т.4 от Наредбата за упражняване правата на собственост от Община Карлово върху общинската част от капитала на търговските дружества, съгласно т.1 е изваден от баланса  на “БКС” ЕООД УПИ ІІІ в кв.15 “А” по устройствения план на гр.Карлово, актуван с Акт за частна общинска собственост № 901/14.07.2003г., представляващ дворно място с площ от 16 840 кв.м, ведно с построени в същото сгради, подробно индивидуализирани в решението. В т.2  от същото е  взето решение на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.35, ал.1 от ЗОС за извършване на продажба на имота, ведно с тежестите му, чрез провеждане на търг с тайно наддаване, на база цена определена от лицензиран оценител и одобрена от Общински съвет в размер на 968 000 лв. без ДДС/ за земя – 926 200 лв. и 41 800 лв. за сгради/. С писмо изх.№ 09 – 04 - 2/2007г.; 94Р-00-2/2007г. от 13.02.2007г. на Областен управител на Област – Пловдив решението е върнато за ново обсъждане в Общинския съвет на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА. С докладна записка с № 95-00-78/16.02.2007г. на Кмета на Община Карлово, е предложено за гласуване следното съдържание на процесното решение : По т.1 да се промени основанието по т.І от решение № 1049 на Общински съвет – Карлово, взето с протокол № 46 от 25.01.2007г., като същото добие следната редакция : ”На основание чл.16, ал.1, т.4 от Наредбата за общинските търговски дружества, общинските предприятия и реда за упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на Община Карлово, Общински съвет Карлово изважда от баланса на “БКС” ЕООД”. Съгласно предложената 2, се допълва т.ІІ от Решение № 1049 на Общински съвет – Карлово, взето с протокол № 46 от 25.01.2007г., проведено на 25.01.2007г. с ново изречение второ, в следната редакция : “В документацията за провеждане на търга и разгласяване на условията за провеждане на същия, изрично да бъде указано, че са налице претенции на трети лица за имота, предмет на процедурата.”  С решение № 1088, прието по протокол № 48 по повод новото обсъждане, след направени разисквания и поименно гласуване, са приети следните изменения и допълнения в решение № 1049   - 1. Променен е текста на т.1 от решение № 1049 на Общински съвет – гр.Карлово, взето с протокол № 46 от 25.01.2007г., като вместо на основание чл.16, ал.1, т.4 от Наредбата за общинските търговски дружества, общинските предприятия и за реда за упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на Община Карлово, текста добива следната редакция : ”На основание чл.147, ал.2, във връзка с чл.137, ал.1 от Търговския закон.” Съгласно приетата т.2, се допълва т.ІІ от Решение № 1049 на Общински съвет Карлово, взето с протокол № 46 от заседание на Общински съвет – Карлово, проведено на 25.01.2007г. с ново изречение второ, със следната редакция : “В документацията за разгласяване на условията за провеждане на търга да бъде указано, че са налице претенци на трети лица за имота, предмет на процедурата, а в документацията за провеждане на търга да бъдат включени удостоверения за висящите дела, техния предмет, страни и ход”.  В останалата си част решение № 1049, взето по протокол № 46 от 25.01.2007г. не е променено, като на практика първоначално приетото решение е добило съдържанието, съгласно посочените  изменения и допълнения.

        От писмените доказателства, по приложената преписка се установява, че процесния имот е актуван, като частна общинска собственост с АЧОС № 901/14.07.2003г.

        Представени са по делото съдебни удостоверения, издадени от Карловски районен съд по гр.дело № 493/2006г., съответно от 22.03.2007г. и 30.10.2007г., с които се установява, че цитираното дело е с предмет ревандикационен иск за част от недвижим имот – дворно място с площ 17045 кв.м, а по АЧОС 15 000 кв.м, ведно с построените в него сгради, съставляващ УПИ ІІІ  в квартал 15 “А” с ищец “БКС” ЕООД и ответници Н.Х.Я. и П.Д.Я.. 

                      Представени са по делото и съдебни удостоверения, издадени от Карловски районен съд по гр.дело № 458/2006г., съответно от 27.03.2007г. и от 29.10.2007г., с които се удостоверява, че  цитираното гр.дело по описа на КРС е образувано със страни : ищци Н.Х.Я. и П.Д.Я. *** с предмет иск за делба на недвижим имот : УПИ - ІІІ от 15 000кв. м в квартал 15а по плана на гр.Карлово, улица “Теофан Райнов”, като производството по делото е спряно на основание чл.182, ал.1, буква т.4 от ГПК до приключване на гр.дело № 493/2006г. по описа на КРС.

                   Представено е също така съдебно удостоверение по адм. дело № 372/2007г. на ПОС, ІІІ - ти състав, с изх.№ 24080/27.09.2007г., с което се удостоверява, че  цитираното административно дело е образувано по жалба на Л.Д.П. и Р.Г.П. и др. против заповед № 154/17.02.2006г. на кмета на община Карлово с правно основание чл.11, ал.4 от ППЗЗСПЗЗ.

        Представена е също така и заповед № 154/17.02.2006г. на кмета на община Карлово, с която на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решението на комисията при община Карлово, взето с протокол от 08.12.2005г., относно застроената площ, включваща застроената площ на сгради и съоръжения и прилежащия терен, за имот пл.№ 2470 и пл.№ 2471 в кв.15а по плана на гр.Карлово. Съгласно писмо изх.№ 11-00-896/12.09.2008г. на кмета на община Карлово, е представена по делото и пълната административна преписка във връзка с издаването на заповед № 154/17.02.2006г. на кмета на община Карлово.

                   Представена е към административната преписка и заповед № 479/13.04.2007г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл.14, ал.2 е чл.35, ал.1 от ЗОС, чл.17, ал.1, чл.39, ал.1 и ал.3, чл.48, чл.49, чл.50, ал.1 от Наредбата по чл.8 от ЗОС, е наредено да се отдадат по наем и да се обяват за продажба чрез търг с тайно наддаване недвижими имоти, измежду които и продажбата на УПИ ІІІ, кв.15”А”,  гр.Карлово.

        Представена към административната преписка е също и заповед № 540/04.05.2007г. на кмета на Община Карлово, с която на основание образувано административно дело № 263/2007г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, е наредено да се прекрати откритата със заповед № 479/13.04.2007г. т.ІІ.1 процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на УПИ, кв.15”А”, гр.Карлово.

         Представени и приети като доказателство по делото са и пълните текстове на протокол № 46 от заседание на Общински съвет – гр.Карлово, проведено на 25.01.2007г., на което е прието решение № 1049, както и на протокол № 48 от заседание на съвета, проведено на 28.03.2007г., на което е прието решение № 1088.

                 Изслушано и прието по делото в с.з на 13.06.2008г., без заявени резерви от страните е и заключение по допуснатата СТЕ на вещото лице инж. В. Г.. Вещото лице е дало заключение, че е представен НА за покупко - продажба № 1, том ІІ, рег.№1937, дело 248/2000 /лист 52 от делото/, съгласно който Н.Х.Я. купува 2250/15000 идеални части от нива 15 дка /по скица 12,5 дка/, находяща се в гр.Карлово, местност “Бяла река”, съставляваща имот пл.№ 2469, кв.15а по регулационния план, който имот участва в УПИ ІІІ, кв.15а с площ 2250 кв.м, а в УПИ ІV, с площ 9710 кв.м, като Н.Я., ще ползва частта, попадаща в УПИ ІІІ - ОТПК “Георги Д.”. По този НА е попълнен кадастралния план с нов имот пл.3222, чиито граници са показани в скицата, приложена към експертизата, означени с цифри 1,2,3, 4,5,1.Имот пл.№ 3222 е част от имот пл.№ 2469 по отменения кадастър от 1966г. Площта на имот пл.№ 3222 е 2250 кв.м. Имот пл.№ 3222 е включен в УПИ ІІІ – ОТПК ”Георги Д.” в действащия регулационен план, одобрен със заповед № 938/1996г. Процесните имоти пл.№ 2470 и пл.№ 2471 са заснети в обезсилен кадастрален план на гр.Карлово от 1966г. Имот пл.№2470 е с площ 14010кв., имот 2471 е с площ 970 кв.м. Със заповед № 300-4-21/20.09.2004г. на Агенция по кадастъра е одобрен нов кадастрален план на гр.Карлово, в който процесните имоти пл.№ 2470 и пл.№ 2471 по плана от 1966г., заемат части от нови имоти, пл.№ 2508, 2509, 2510 по плана от 2004г. Действащ регулационен план за процесната територия е плана, одобрен със заповед № 938/1966г. Съгласно предвижданията на този регулационен план за процесната територия са отредени УПИ ІІІ – ОТПК “ Г.Д.” , УПИ” ХХ-Складова база, УПИ ІІ – “Наркооп”, УПИ ІV – ДСО ”Градстрой”, кв.15а. ПИ № 2470 и 2471 участват в УПИ ІІІ- ОТПК “ Г.Д.”*** от имот, която участва в УПИ ІІІ е означена на скицата с цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23,24,32,2. Частта от имот пл.№ 2471, участваща в УПИ ІІІ е означена на скицата с цифри № 16,17,18,19,20,25,26,27,28,29,30,31,16. УПИ ІІІ - ОТПК”Г.Д.” е почти идентичен с имот пл.№ 2509 по плана от 2004г., собственост на РП “Г.Д.”, съгласно акт за  частна общинска собственост № 901/2003г., НА № 54, том VІ, дело № 1131/2003г.

                  При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира следното от правна страна :

                   Предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на обсъжданото решение № 1088, взето с протокол № 48 от заседание на общински съвет, проведено на 28.03.2007г., с което е взето решение за изваждане на процесния имот от капитала  на  едноличното дружество с общинско имущество “БКС” ЕООД, чиито едноличен собственик е община Карлово, и за извършване на продажба на процесния имот чрез провеждане търг с тайно наддаване. След проверка на предпоставките по чл.146 от АПК, съдът намира, че същите са налице, което обуславя правилността на оспорения административен акт. Решението на общинския съвет е изцяло съобразено с изискванията на закона и поражда валидно правно действие. Коментираният акт е постановен от компетентен орган – Общински съвет – Карлово, предвид изричните правомощия очертани в чл.35, ал.1 от ЗОС и чл.8 от ЗОС. В посочените хипотези е предвидено именно общинския съвет да взема решения относно извършване на разпоредителни сделки спрямо обектите на частната общинска собственост. Отделно от това, именно този орган е оторизиран и от друго законово правило от по - общия нормативен акт – чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Предвид на това, оспореното решение е акт на законово оправомощен орган, който се е произнесъл изцяло в рамките на легалната си инвеститура. Същевременно в случая се касае за разпореждане с частна общинска собственост, каквото е и предписанието на чл.35 от ЗОС. В тази насока, без всякакво съмнение, ще следва да се зачете приложения акт за частна общинска собственост. Същият е документ с обвързваща формална доказателствена сила/чл.5, ал.2 от ЗОС/, като характера на този вид констативни актове е декларативен. Съобразно чл.5, ал.3 от ЗОС този вид документи няма правопораждащо действие. Отношение към обсъждания въпрос има и разпоредбата на чл.64 от ЗОС, съгласно която неправилно актуваните имоти се отписват със заповед и се предават на собственика. Негативната заповед на кмета или отказа да се поизнесе обаче, съобразно константната съдебна практика не е административен акт, като този извод е обусловен от нормативното правило на чл.64, ал.2 от ЗОС, предвиждащ възникналото оспорване на собственост да се реши по исков ред за реализация на петиторна защита.

                  Така, към момента на постановяване на оспореното в настоящия процес решение на Съвета,  констативният акт за общинска собственост е бил редовен, не е отменен и е действал в пълна сила, като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, това е момента на преценка на законосъобразността на административния акт. Съгласно изричното правило на посочената норма, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

                 Или с други думи казано, меродавно в тази насока е обвързващото формално действие на констативния акт, който сочи общината като собственик на въпросния имот – УПИ ІІІ, кв.15 “А” по плана на гр.Карлово, с площ 16 840 кв.м и който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона /чл.5, ал.2 от ЗОС/. Тази формална доказателствена сила е абсолютно обвързваща в административния процес, като административните органи са длъжни да постановяват актовете си в  съответствие с нея. Единствената възможност да се обори формалната доказателствена сила на акта за общинска собственост е провеждане на собственическа претенция по реда на гражданския процес – чл.64, ал.2 от ЗОС. При положение, че е бил налице валиден акт за общинска собственост, ползващ се с формална доказателствена сила, правилно съответния орган е стъпил при постановяване на решението си върху отразеното в констативния акт, като единствено възможен законосъобразен избор.

                   Вярно е, че жалбоподателите заявяват самостоятелни вещно- правни претенции по отношение на процесния УПИ ІІІ, кв.15 “А” по регулационния план на гр.Карлово, като обосновават същите с приложените по делото нотариални актове за собственост върху съответните части от процесния имот. От неоспорената по делото ССЕ се установява, че имот пл.№ 2496, кв.15”А”, по регулационния план на гр.Карлово, съставляващ 2250/15000 идеални части от нива от 15 дка, по отношение на който жалбоподателите Н.Х.Я. и П.Д.Я. заявяват вещноправни претенции, участва в УПИ ІІІ, кв.15”А”, с площ от 2250 км.м, а в УПИ ІV, с площ 9710 кв.м, като Н.Я. ще ползва частта, попадаща в УПИ ІІІ - ОТПК “Г.Д.”. От  неоспорената по делото ССЕ се установява също така, че ПИ № 2470 и 2471, по отношение на които жалбоподателите Р.Г.П. и Л.Д.П. заявяват вещноправни претенции, и се легитимират като собственици, съгласно приложените нотариални актове, участват в УПИ ІІІ – ОТПК “Г.Д. ***. е налице е идентичност на процесния УПИ ІІІ, кв.15”А”, съставляващ дворно място с площ 16 840 кв.м, ведно с построените в него сгради, по плана на гр.Карлово, актуван с АОС № 901 от 14.07.2003г., за който е прието решение за извършване на  продажбата му чрез търг, с имотите, за които жалбоподателите заявяват вещноправни претенции. Тъкмо тези претенции обуславят наличието на спор за материално право, който разбира се не може да бъде преценяван и решаван в рамките на настоящия административен процес, където се решават въпросите за оспорвания на административни актове.

                   Видно от представените по делото съдебни удостоверения по гр.дело № 458/2006г., жалбоподателите Н.Х.Я. и П.Д.Я. са предявили иск за делба по отношение на процесния УПИ ІІІ, кв.15 ”А” по плана на гр.Карлово, срещу ответника  “БКС” ЕООД, производството по което е спряно на основание чл.182, ал.1, буква “г” от ГПК до приключване на гражданско дело № 493/2006г. по описа на КРС с предмет иск по чл.108 от ЗС за част от недвижим имот – дворно място с площ 17045 кв.м, а по АЧОС 15 000 кв.м, ведно с построените в него сгради с ицещ  “БКС” ЕООД и ответници П.Д.Я. и Н.Х.Я.. Безспорно е също така, че е налице и висящ административноправен спор във връзка с определяне на застроената площ за имоти пл.№2470 и 2471, кв.15”А” по плана на гр.Карлово, като собственици на които се легитимират жалбоподателите Р.Г.П. и Л.Д.П..  В случая обаче не следва да се изчаква решението на гражданския съд във връзка със съществуващия гражданскоправен спор, поради липса на преюдициалност, тъй като, каза се, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му/чл.142, ал.1 от АПК/.  

                  Ето защо, и по изложеното по – горе, съдът намира основния довод на жалбоподателите против процесния административен акт за неоснователен, тъй като обуславя произнасяне на настоящия съд по въпроси от компетентността на гражданския съд, а именно разрешаване на гражданскоправен спор от собственически характер./В горния смисъл е и решение № 11489 от 20.11.2007г. на ВАС, по адм.дело № 8318/2007г., ІV отд., докладчик съдията Аделина Ковачева./

                При това положение съдът намира, че жалбите са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила по жалбите на Р.Г.П., Л.Д.П.,П.Д.Я. и Н.Х.Я..

                Съдът намира, че оспорването на Областния управител, обективирано в заповед № ЗД - 00-420/25.04.2007г. е също неоснователно по изложените в него съображения. Основните възражения на оспорващия тук са за немотивираност на решението и за неправилност на посоченото в него правно основание. Вярно е, че в решението, като правно основание са посочени разпоредбите на чл.147, ал.2 и чл.137 от Търговския закон, като не е посочена разпоредбата на чл.16, ал.1 т.4 от Наредбата за общинските търговски дружества, общинските предприятия и за упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества. Видно от приложения по делото текст на чл.16, ал.1 т.4 от цитираната Наредба, Общинския съвет упражнява правата на едноличен собственик, като взема решения за намаляване и увеличаване на капитала. Посочените в решението разпоредби на чл.147, ал.2 и чл.137 от Търговския, закон, съгласно които  общото събрание взема решения за намаляване и увеличаване на капитала /чл.137, ал.1, т.4 от ТЗ/, като едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание/чл.147, ал.2 от ТЗ/, без всякакво съмнение, са идентични с резпоредбите на чл.16, ал.1,т.4 от Наредбата. При това положение съдът намира, че в случая е спазено указанието, дадено от областния управител при връщане на решението за ново обсъждане от общинския съвет, свързано с необходимостта от правилно посочване на правното основание. Възраженията в оспорването на областния управител, касаят също така и наличие на висящ административноправен спор във връзка с оспорване на Заповед № 154/2006г. относно  застроената площ на имота. Съдът намира, че релевираното от страна на областния управител обстоятелство за наличие на висящ спор по а.х.дело № 451/2006г., с предмет Заповед № 154/2006г. на Кмета на община Карлово във връзка с определяне на застроената площ на имоти пл.№ 2470 и пл.№ 2471, също е без значение за законосъобразността на процесния акт, с който е  взето решение за продажба чрез търг на имота с площ от 16 840 кв.м, /включваща, както застроената площ на сгради и съоръжения, съгласно заповед № 154/2006г. от 6753 кв.м, така и на прилежащия терен, за имоти пл.№ 2470 и пл.№ 2471./ Каза се, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаване на акта/чл.142, ал.1 от АПК/, поради което и висящият административноправен спор във връзка с определяне на прилежащата площ, съгласно заповед № 154/17.02.2006г. на Кмета на Община - Карлово, също не е преюдициален. Меродавно в случая е наличието на АОС, който съставлява констативен акт с формално действие и сочи общината като собственик на процесния УПИ ІІІ, кв.15 “А” по регулационния план на гр.Карлово, който е абсолютно обвързващ за административния орган и за съда, при преценката за законосъобразността на оспорения акт по смисъла на чл.142, ал.1 от АПК, към момента на неговото издаване.

                  Оспореното решение на общинския съвет е прието във връзка с упражнения контрол за законосъобразност от областния управител по смисъла на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, същото е взето в изискуемата форма – прието е с поименно гласуване и е обективирано в протокол от заседанието. Този акт е приет и в пълно съгласие с процедурните изисквания на чл.27, ал.4 и 5 от ЗМСМА, тъй като се касае за разпореждане с недвижими имоти по смисъла на чл.21, т.8 от ЗМСМА, както и на чл.45, ал.10 от ЗМСМА, изискващ решението да бъде взето с гласовете на повече от половината от общия брой съветници, които са гласували и поименно, което от своя страна е отразено и в протокола/страница 180 – 181 от Протокол № 48, л. 555 - л.556 от делото/.

                     Изложеното по горе е съобразено в необходимата пълнота от страна на Общинския съвет, поради което и съдът намира, че процесното решение е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при спазване на материалноправните и процесуалноправните законови изисквания, поради което и жалбите и оспорването срещу него ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

       При посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.4 от АПК на Общински съвет – гр.Карлово се следва присъждане на сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на 125 лв., съставляваща внесената сума по договор за правна защита и съдействие за един адвокат.  В случая дружеството – жалбоподател е упълномощило и представлявано от четирима адвокати от Адвокатско дружество ”Гърбев”, видно от представеното пълномощно. Дължимата сума по договора за правна защита е в размер на 500, съгласно приложена фактура № 83 от 22.01.2008г., и тази сума е реално платена съгласно  фактурата и договора. При това положение, и при липса на разделно договорено възнаграждение, в полза на всеки един от четиримата адвокати, следва да се приеме, че той е платим поравно, поради което и на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.64, ал.1 от ГПК/отм./  оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника една четвърт от внесената сума, или – 125, 00 лв. възнаграждение за един адвокат. Нормите на чл.143, ал.4 от АПК и чл.64, ал.1 от ГПК/отм./ са императивни и имат предвид възнаграждение за един адвокат, като  този извод не се променя в никаква степен от обстоятелството, че възнаграждението е платено на адвокатското дружество.

                      Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

     Р   Е   Ш   И   :  

                 

                       ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.П. ЕГН ********** *** и Л.Д.П. ЕГН ********** ***, двамата чрез пълномощника си адвокат А.Й. *** против решение № 1088 на Общински съвет – гр.Карлово, взето по протокол № 48/28.03.2007г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.Я. ЕГН ********** и П.Д.Я. ЕГН ********** *** против решение № 1088 на Общински съвет – гр.Карлово, взето по протокол № 48/28.03.2007г.,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областен управител на Област с административен център – гр.Пловдив на решение № 1088 на Общински съвет – гр.Карлово, взето по протокол № 48/28.03.2007г., обективирано  в Заповед № ЗД-00-420/25.04.2007г., издадена на основание чл.32, ал.2 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛО.

                         ОСЪЖДА Р.Г.П. ЕГН ********** ***, Л.Д.П. ЕГН ********** ***, Н.Х.Я. ЕГН **********, П.Д.Я. ЕГН ********** *** и Областен управител на Област с административен център – гр.Пловдив да заплатят на Общински съвет – гр.Карлово сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, съставляваща сторените по делото разноски.

                      Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :