Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Пловдив, 13.02.2009 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Р.А. и участието на прокурора Г.Г., като разгледа докладваното от председателя АХД № 678 по описа на съда за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Постъпила е жалба от "Месокомбинат Карлово" АД, Булстат: 115028316, седалище в гр.Карлово, ул."Балабанов мост" №1, представлявано от Валери Василев Илиев, срещу Ревизионен акт /РА/ № 1600092/05.03.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, потвърден с Решение № 419/ 25.04.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив. Жалбоподателят смята, че с РА данъчното му задължение е определено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, а изводите на ревизиращия орган са субективни и формално обосновани. Не приема тълкуването на органа по приходите за същността на консултантския договор, което според него е в противоречие с принципите за законност, добросъвестност и обективност. Твърди, че и целите, и същността на договорите, са пренебрегнати. Изтъква, че характерът на дейностите по договорите е за услуги от различно естество, но всичките са с непрекъснато изпълнение, срещу което заплащането е периодично – на тримесечие, срещу отчетни доклади. Подчертава, че не следва разпоредбата на чл.7, ал.1 от договорите му с "Бони холдинг" АД за 2003 и 2004 г. да се прилагат и за 2002 г., когато има сключен самостоятелен договор от 02.01.2002 г. В заключение смята, че досежно датата на възникване на данъчното събитие приложимата правна норма е тази на чл.26, т.3 от отменения Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ вместо тази на чл.25, ал.1 ЗДДС (отм.), както това е приела ревизията. Настоява, че липсва ощетяване на държавния бюджет. Претендира отмяна на обжалвания акт от съда.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.Л., която заявява, че поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени обжалвания РА. Моли да й бъдат присъдени сторените разноски по производството.

Националната агенция за приходите – Дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юк.Енева застъпва становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като й присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив предлага да се отхвърли жалбата.

 

 

Пловдивският административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намира следното:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156, ал.1 ДОПК. Решението на Директора на Д"ОУИ" е връчено на жалбоподателя препоръчано по пощата на 27.04.2007 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 11.05.2007 г., видно от положения входящ номер 96-00-259; от лице, което има правен интерес да оспорва акта, поради което се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено:

На 02.01.2002 г. между жалбоподателя като възложител и "Бони оборот холдинг" АД като изпълнител е сключен договор за консултантски услуги, съгласно който страните са се споразумели изпълнителят да предостави на възложителя следните услуги:

1. разработване на стратегия за развитие на възложителя;

2. разработване на концепции за информационно осигуряване за нуждите на управлението на възложителя и даване на консултации във връзка с тях;

3. проучване на информационните и инвестиционните проблеми и потребности на възложителя и даване на консултации във връзка с тях;

4. оказване на методическо съдействие и консултации (за постигане на набелязани от страните цели);

5. организиране и осъществяване на контрол върху технологичната дейност – разработка на нови технологии и усъвършенстване на старите;

6. проектиране, разработване, внедряване и поддържане на информационни технологии, бази данни и програмно-технически средства,  вкл. доставка на програмни продукти и технически средства;

7. оказване на методическа помощ при управление човешките ресурси на възложителя;

8. оказване на методическа помощ при разработването и реализацията на планирането и контрола на дейността на възложителя;

9. организиране и провеждане на маркетингови и рекламни услуги в полза на възложителя;

10. консултации и съдействие по доставката на живи животни, меса и адетиви и спомагателни материали от вътрешния пазар и внос;

11. посредничество между възложителя и български и чужди специализирани органи, организации и институции;

12. подготовка и реализация на взаимно финансиране между дружествата от холдинговата структура;

13. оказване на съдействие за придобиване, оценка и продажба на патенти и лицензи на  дружествата от холдинговата структура.

Уговорено е годишно възнаграждение в размер на 199000 лв. без ДДС, като текущите плащания се уточняват с устно или писмено споразумение между страните.

Договорът не съдържа уговорки във връзка с периодичността на предоставяне на услугите. За приемане на извършени консултации по посочения договор през 2002 г. страните са подписвали протоколи от 30 март, 30 юни, 30 септември и 30 декември.

С Данъчен  акт за прихващане или връщане /ДАПВ/ № 62/22.02.2002 г. на ТДД гр.Пловдив, е прихванат деклариран ДДС за възстановяване в размер на 82868,89 лв. за данъчен период м.януари 2002 г. съгласно справка-декларация /СД/ по ЗДДС (отм.) вх.№ 1622-395/13.02.2002 г. с деклариран резултат за периода – ДДС за възстановяване, срещу изискуеми данъчни задължения на жалбоподателя. ДАПВ е влязъл в сила на 12.03.2002 г.

С ДАПВ № 116/24.04.2002 г. на ТДД гр.Пловдив е прихванат деклариран ДДС за възстановяване в размер на 26431 лв. за данъчен период м.март 2002 г. съгласно СД по ЗДДС (отм.) вх.№ 1622-843/08.04.2002 г., срещу изискуеми данъчни задължения на жалбоподателя. ДАПВ е влязъл в сила на 11.05.2002   г.

На 02.01.2003 г. между жалбоподателя като възложител и "Бони оборот холдинг" АД като изпълнител е сключен договор за консултантски услуги, съгласно който страните са се споразумели изпълнителят да предостави на възложителя консултантски услуги по следните проблеми:

1. разработване на стратегия за развитие на възложителя, определяне на приоритетни дейности и начини за тяхното постигане;

2. разработване на концепции за информационно осигуряване за нуждите на управлението на възложителя, даване на системни и професионални консултации по всички въпроси на съвременните информационни потоци и тяхното значение за дейността на възложителя;

3. задълбочено проучване на информационните и инвестиционните проблеми и потребности на възложителя, даване на периодични и своевременни консултации във връзка с тях;

4. оказване на методическо съдействие и консултации (за постигане на набелязани от страните цели);

5. организиране и осъществяване на контрол върху технологичната дейност – разработка на нови технологии и усъвършенстване на старите;

6. проектиране, разработване, внедряване и поддържане на информационни технологии, бази данни и програмно-технически средства, вкл. доставка на програмни продукти и технически средства;

7. оказване на методическа помощ и съдействие по всички въпроси, свързани с управление човешките ресурси на възложителя;

8. оказване на методическа и друга помощ при разработването и реализацията на планирането на дейността на възложителя;

9. организиране и провеждане на маркетингови и рекламни мероприятия и услуги в помощ на дейността на възложителя;

10. консултации и съдействие по организацията и доставката на живи животни, меса и адетиви и спомагателни материали от вътрешния пазар и внос;

11. посредничество между възложителя и местни и чуждестранни специализирани организации и институции от значение за дейността и оптимално доброто развитие на възложителя;

12. подготовка и реализация на взаимно и изгодно финансиране между дружествата от икономическата група "Бони холдинг";

13. оказване на съдействие за придобиване, оценка и продажба на търговски марки, патенти и лицензи на дружествата от икономическата група "Бони холдинг".

Уговорено е годишно възнаграждение в размер на 350000 лв. без ДДС, като текущите плащания се уточняват с устно или писмено споразумение между страните.

Периодичността на предоставяне на услугите е уговорена на тримесечие, като в края на всеки период се подписва протокол за приемане на услугите. За приемане на извършени консултации по посочения договор през 2003 г. страните са подписвали протоколи от 30 април, 30 юли, 30 септември и 31 декември. На 20.02.2004 г. между страните е подписан протокол за приемане на извършени консултации на годишна база.

С ДАПВ № 647/26.03.2003 г. на ТДД гр.Пловдив, ДП-Марица, е прихванат деклариран ДДС за възстановяване в размер на 86082,58 лв. за данъчен период м. февруари 2003 г. съгласно СД по ЗДДС (отм.) вх.№ 1622-825/ 13.03.2003 г., срещу изискуеми данъчни задължения на жалбоподателя. ДАПВ е влязъл в сила на 11.04.2003 г.

С решение от 15.05.2003 г. на Софийския градски съд по ф.д. № 5364/ 2003 г. наименованието на доставчика "Бони оборот холдинг" АД е променено на "Бони холдинг" АД. Решението е обнароднано в ДВ, бр.87/03.10.2003 г.

На 02.01.2004 г. между жалбоподателя като възложител и "Бони холдинг" АД като изпълнител е сключен договор за консултантски услуги, съгласно който страните са се споразумели изпълнителят да предостави на възложителя консултантски услуги по следните проблеми:

1. разработване на стратегия за развитие на възложителя, определяне на приоритетни дейности и начини за тяхното постигане;

2. разработване на концепции и осъществяване на информационно осигуряване за нуждите на управлението на възложителя, даване на системни и професионални консултации по всички въпроси на съвременните информационни потоци и тяхното значение за дейността на възложителя;

3. задълбочено проучване на информационните и инвестиционните проблеми и потребности на възложителя, даване на периодични и своевременни консултации /устни и писмени/ във връзка с тях;

4. оказване на методическо съдействие и консултации (за постигане на набелязани от страните цели);

5. организиране и осъществяване на контрол върху технологичната дейност – разработка на нови технологии и усъвършенстване на настоящите относно производство на месни продукти и деликатеси и техните пазари;

6. проектиране, разработване, внедряване и поддържане на информационни технологии, бази данни и програмно-технически средства, вкл. доставка на програмни продукти и технически средства;

7. оказване на методическа помощ и съдействие по всички въпроси, свързани с управление човешките ресурси на възложителя;

8. оказване на методическа и друга помощ при разработването и реализацията на планирането на дейността на възложителя;

9. организиране и провеждане на маркетингови и рекламни мероприятия и услуги в помощ на дейността на възложителя;

10. консултации и съдействие по организацията и доставката на живи животни, меса и адетиви и спомагателни материали от вътрешния пазар и внос, свързани с дейността на възложителя;

11. посредничество между възложителя и местни и чуждестранни специализирани организации и институции от значение за дейността и оптимално доброто развитие на възложителя;

12. подготовка и реализация на взаимно и изгодно финансиране между дружествата от икономическата група "Бони холдинг";

13. оказване на съдействие за придобиване, оценка и продажба на търговски марки, патенти и лицензи на дружествата от икономическата група "Бони холдинг".

Уговорено е годишно възнаграждение в размер на 242100 лв. без ДДС.

Периодичността на предоставяне на услугите е уговорена: по всяко време на отчетната година, като в края на периода се подписва протокол за приемане на услугите. Окончателното приемане на извършената работа се извършва на база тримесечните отчетни протоколи и постигнатите годишни резултати в областта и проблематиката на извършените консултации. За приемане на извършени консултации по посочения договор през 2004 г. страните са подписвали протоколи от 31 март, 30 юни, 30 септември и 31 декември. На 20.02.2005 г. между страните е подписан протокол за приемане на извършени консултации на годишна база.   

При извършена данъчна ревизия на "Бони холдинг" АД по ЗДДС за периода от 01.01.2002 г. до 30.06.2003 г., приключила с издаването на ДРА № 77/06.02.2004 г. на ДП"Оборище" при ТДД-гр.София, е прието за коректно начисляването на ДДС по всички издадени от ревизираното дружество данъчни фактури за периода, вкл. по издадените с получател "Месокомбинат Карлово" АД. Прието е, че същите са включени в съответните справки-декларации по ЗДДС, дневници за продажби и счетоводни регистри. Корекции в ДРА не са направени в тази насока.

Със заповед за възлагане на ревизия № 4322/11.10.2006 г., издадена от Веселин Маргенов - началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на данък върху печалбата и данък за общините за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2002 г.;  за установяване на корпоративния данък за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2005 г.; за установяване на дължим данък по чл.34, чл.35 и чл.36 от ЗКПО и по чл.36, чл.38 и чл.40 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2005 г.; по прилагането на ЗДДС за периода 01.01.2002 г. – 31.08.2006 г.; за установяване на дължими вноски зо ДОО и здравно-осигурителни вноски, вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд, вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд и за вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. ЗВР е изменена със заповед № 92/ 09.01.2007 г. За ревизиращи органи по приходите са определени Петър Христов Кисов и Г. Христов Кияев – ст.инспектори по приходите. Органът по възлагането е упълномощен със заповед № РД-09-06/03.01.2006 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-гр.Пловдив.

Ревизионният доклад по възложената ревизия под № 92 е изготвен на 14.02.2007 г. и е връчен на ревизираното лице на същата дата. По ревизионния доклад жалбоподателят е направил възражение вх.№ 70-00-2416/28.02.2007 г. Със заповед № К-92/14.02.2007г., издадена от органа по възлагането /л.2870/, е определен компетентния орган, който да издаде ревизионен акт - Петър Христов Кисов – ст.инспектор по приходите. Ревизионният акт - предмет на настоящото производство под № 160092 е издаден на 05.03.2007 г. и е връчен на ревизираното лице на 07.03.2007 г. В акта органът по приходите е отхвърлил направените възражения.

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на "Бони Холдинг" АД, за резултатите от която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 1605-4322-2/07.12.2006 г. на ТД на НАП-гр.София, офис "Оборище". Установено е, че провереното лице е регистрирано по ЗДДС от 1998 г., разплащането по фактурите с предмет "консултантски услуги" е извършено по банков път, фактурите са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, лицето разполага с необходимия трудов и материален потенциал за осъществяване на дейността през целия период. Провереното лице е представило документи и писмени обяснения, като е приложило и счетоводни документи.

 Ревизията е отказала правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 95800,52 лв. за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. по фактури, издадени от "Бони оборот холдинг" АД и "Бони холдинг" АД (променено наименование от 15.05.2003 г.), като е начислена лихва в размер на 49090,74 лв. и са установени задължения за лихви върху авансовите вноски за данъка за общините, данъка върху печалбата и корпоративния данък – в размер на 19458,60 лв.

За 2002 г. ревизията е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури /ДФ/ със следните номера, издадени от "Бони оборот холдинг" АД в изпълнение на договора от 02.01.2002 г.:

1. 344/31.01.2002 г. с дан.основа 36000 лв. и ДДС 7200 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 21 януари – 15446,12 лв.; на 6 февруари – 700 лв.; на 20 февруари – 5800 лв.; на 25 февруари – 13400 лв. и 2000 лв.; на 27 февруари – 3000 лв.;  на 1 март – 3553,88 лв.; на 21 март е върната сума 700 лв.

2. 359/28.02.2002 г. с данъчна основа 35000 лв. и ДДС 7000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 21 март – 6643,90 лв; на 28 март – 2500 лв.; на 5 април – 10000 лв.; на 9 април – 3500 лв. и 3600 лв.;  на 30 април – 15756,10 лв.

3. 369/29.03.2002 г. с дан.основа 10000 лв. и ДДС 2000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 1 април – 10300 лв.; на 30 април – 1700 лв.

4. 376/30.04.2002 г. с данъчна основа 15000 лв. и ДДС 3000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 30 април – 9471,81 лв.; на 14 май – 4000 лв.; на 30 юни – 4528,19 лв.

5. 384/31.05.2002 г. с данъчна основа 10000 лв. и ДДС 2000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 31 май – 8171,81 лв.; на 30 юни – 10171,81 лв. и е върната сума 6343,62 лв.

6. 386/31.05.2002 г. с данъчна основа 9000 лв. и ДДС 1800 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 21 юни – 1900 лв.; на 28 юни – 8900 лв.

7. 397/31.07.2002 г. с данъчна основа 37900 лв. и ДДС 7580 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 16 август – 41443,62 лв.; на 21 август – 3908,19 лв.; на 4 септември – 128,19 лв.

8. 407/31.08.2002 г. с данъчна основа 46950 лв. и ДДС 9390 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2002 г.: на 4 септември – 4243,62 лв.; на 16 септември – 3000 лв.; на 19 септември – 5300 лв.; на 20 септември – 6000 лв.; на 23 септември – 1700 лв. и 6000 лв.; на 24 септември – 4800 лв. и 5000 лв.; на 25 септември – 10000 лв. и 5368,19 лв.; на 30 септември – 4800 лв. и – 128,19 лв.

9. 452/29.12.2002 г. с данъчна основа 29850 лв. и ДДС 5970 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2003 г.: на 25 февруари – 4335 лв.; на 6 март – 4200 лв; на 19 март – 14200 лв.; на 20 март – 7000 лв.; на 21 март – 4690,71 лв.; на 25 март – 1394,29 лв.; на 9 май – 1200 лв.; на 13 май – 435 лв.

За 2003 г. ревизията е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по ДФ със следните номера, издадени от "Бони оборот холдинг" АД:

1. 463/31.01.2003 г. с дан.основа 13000 лв. и ДДС 2600 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2003 г.: на 13 май – 2600 лв.; на 20 август – 400 лв.

2. 473/28.02.2003 г. с данъчна основа 10000 лв. и ДДС 2000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2003 г.: на 13 май – 2600 лв.; на 20 август – 400 лв.

3. 479/28.02.2003 г. с дан.основа 5700 лв. и ДДС 1140 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2003 г.: на 11 април – 1140 лв.; на 1 август – 3340,71 лв.; на 20 август – 1219,29 лв.

4. 485/31.03.2003 г. с дан.основа 137 лв. и ДДС 27,40 лв. Плащането по фактурата е извършено на 20 август 2003 г. – 164,40 лв.

5. 489/31.03.2003 г. с дан.основа 12100 лв. и ДДС 2420 лв. Плащането по фактурата е извършено на 4 август 2003 г. – 2420 лв.

6. 500/17.04.2003 г. с данъчна основа 568,61 лв. и ДДС 113,72 лв. Плащането по фактурата е извършено на 13 юни 2003 г. – 682,33 лв.

7. 512/09.05.2003 г. с данъчна основа 178,50 лв. и ДДС 35,70 лв. Плащането по фактурата е извършено на 2 септември 2003 г. – 214,20 лв.

8. 517/31.05.2003 г. с данъчна основа 216 лв. и ДДС 43,20 лв. Плащането по фактурата е извършено на 2 септември 2003 г. – 259,20 лв.

9. 523/31.05.2003 г. с данъчна основа 20000 лв. и ДДС 4000 лв. Плащането по фактурата е извършено на 2 септември 2003 г. – 4000 лв.

10. 535/30.06.2003 г. с данъчна основа 22000 лв. и ДДС 4400 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2003 г.: на 20 август – 820 лв.; на 22 август – 3580 лв.

11. 558/31.08.2003 г. с данъчна основа 8200 лв. и ДДС 1640 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2003 г.: на 3 октомври – 160 лв.; на 1 декември – 1480 лв.

12. 567/30.09.2003 г. с данъчна основа 15000 лв. и ДДС 3600 лв. Плащането по фактурата е извършено така: на 1 декември 2003 г. – 1520 лв.; на 3 февруари 2004 г. – 1480 лв.

Посочените ДФ са издадени в изпълнение на договора от 02.01.2003 г., с изключение на ДФ №№ 485/31.03.2003 г., 500/17.04.2003 г., 512/09.05.2003 г. и 517/31.05.2003 г., които имат за предмет префактуриране на услуги от "Бони оборот холдинг" АД и "Бони холдинг" АД на жалбоподателя.

За 2004 г. ревизията е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по ДФ със следните номера, издадени от "Бони оборот холдинг" АД в изпълнение на договора от 02.01.2004 г.:

1. 636/29.02.2004 г. с дан.основа 6000 лв. и ДДС 1200 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2004 г.: на 14 април – 6000 лв.; на 27 април – 1200 лв.

2. 665/30.04.2004 г. с данъчна основа 10000 лв. и ДДС 2000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2004 г.: на 12 май – 2000 лв.; на 15 май – 4500 лв.; на 25 май – 4326,27 лв.; на 2 юни – 373,73 лв.; на 16 юни – 800 лв.

3. 687/31.05.2004 г. с дан.основа 15000 лв. и ДДС 3000 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2004 г.: на 16 юни – 1600 лв. и 2400 лв.; на 17 юни – 6100 лв. и 1000 лв.; на 24 юни – 1000 лв.; на 25 юни – 2000 лв.; на 28 юни – 280 лв.; на 7 юли – 2220 лв.; на 28 юни – 1400 лв.

4. 742/31.08.2004 г. с дан.основа 33752 лв. и ДДС 6750,40 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2004 г.: на 10 септември – 2527,80 лв. и 1000 лв.; на 13 септември – 3000 лв. и 1000 лв.; на 17 септември – 6850 лв. и 9800 лв.; на 1 октомври – 9800 лв.; на 31 октомври – 2494,20 лв.; на 2 ноември – 888,60 лв.; на 9 ноември – 3200 лв.; на 13 декември – 2661,80 лв.

5. 787/29.10.2004 г. с дан.основа 48400 лв. и ДДС 9680 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2004 г.: на 31 октомври – 5105,80 лв.; на 22 ноември – 2400 лв.; на 30 ноември – 10000 лв.; на 10 декември – 4500 лв.; на 13 декември – 4058,20 лв., 11000 лв. и 3200 лв.; на 14 декември – 3000 лв.; на 28 декември – 9194,20 лв.

6. 799/30.11.2004 г. с данъчна основа 26000 лв. и ДДС 5200 лв. Плащането по фактурата е извършено през 2004 г.: на 28 декември – 5805,80 лв.; на 30 декември – 200 лв.

С Решение № 419/25.04.2007 г. на Директора на Д"ОУИ"-гр.Пловдив обжалваният РА № 1600092/05.03.2007 г. е отменен в частта му, в която са определени за внасяне лихви върху авансовите вноски за данъка за общините, данъка върху печалбата и корпоративния данък – в размер на 19458,60 лв.; и  е потвърден в частта му, в която е отказано правото на данъчен кредит в размер, прецизиран на 95790,42 лв. за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. по фактури, издадени от "Бони оборот холдинг" АД и "Бони холдинг" АД, като размерът на начислената лихва е прецизиран на 46388,02 лв.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Светослав Славов, която даде следното заключение:  

1. "Бони холдинг" АД (предишно наименование "Бони оборот холдинг" АД) е издало на жалбоподателя 46 данъчни фактури, описани по номера, дати на издаване, предмет, стойност на доставката и размер на начисления ДДС в Справка - Приложение 1.1 - неразделна част от заключението /л.2887/. Данъчният орган е отказал право на приспадане на данъчен кредит по 27 данъчни фактури, издадени от "Бони холдинг" АД ("Бони оборот холдинг" АД) с размер и предмет на доставката и отказан данъчен кредит съгласно констатираното от ССЕ и посочено в табличен вид в Справка ­Приложение 1.2 - неразделна част от заключението. Размерът на начисления ДДС в данъчните фактури, по които органът по приходите отказва право на данъчен кредит, е общо 95 190,42 лв. За 2002 г. - 45 940,00 лв., за 2003 г. - 21420,02 лв. и за 2004 г.- 27 830,40 лв. C обжaлвания РД се отказва данъчен кредит на обща стойност 95 790,42 лв. за ревизирания период от 01.01.2002 г. до 31.12.2004 г. В ревизионния доклад (стр.17 и стр.47 на РД) ревизиращият орган е допуснал техническа грешка, като е отказал данъчен кредит в размер на 3600 лв. по ДФ № 567/30.09.2003 г. вместо 3000 лв., колкото е следващият се данък при ставка 20% върху данъчна основа от 15 000 лв., т.е. погрешно е отказан данъчен кредит в размер на 600 лв. повече.

2. Издадените от доставчика 27 данъчни фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит, са отразени в ­доставчика в справките-декларации по ЗДДС, дневника за покупките и съответния счетоводен регистър по сметка 453/2 "Начислен ДДС за продажбите" за месеца, през който са издадени, съгласно находящите се по делото и събрани по време на данъчната ревизия доказателства. Счетоводното начисляване на дължимия ДДС е удостоверено със счетоводния регистър по счетоводна сметка 453/2 "Начислен ДДС за продажбите" (за 2002 г. - на л.1789-1795; за 2003 г. - на л.1554-1561; за 2004 г. на л.1233-1241), което начисление кореспондира с взетите счетоводни записвания по кореспондентните счетоводни сметки - 703 съгласно регистрите по тези сметки и оборотните ведомости по делото.

3. Издадените от доставчика 27 данъчни фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит, са отразени при жалбоподателя в СД по ЗДДС, дневника за покупките и съответния счетоводен регистър по сметка 453/1 "Начислен ДДС за покупките".

4. По всяка от изследваните 27 данъчни фактури е извършено разплащане, което е посочено в табличен вид в Справки - Приложения 4.1, 4.2 и 4.3 - неразделна част от заключението съответно за фактурите, издадени през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. /л.2891 и 2892/.

5. Счетоводната отчетност на жалбоподателя е водена редовно за всяка една календарна година - 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Данните по годишните оборотни ведомости съответстват на тези по годишните финансови отчети и ГДД по чл.51, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО-отм./ за 2002 г. (вx.№ 16110246/28.03.2003 г. в ДП-Карлово), за 2003 г. (вx.№ 16220247/29.03.2004 г. в ДП-Карлово) и за 2004 г. (вx.№ 16220207/28.03.2005 г. в ДП-Карлово).

Счетоводната отчетност на "Бони холдинг" АД (предишно наименование "Бони оборот холдинг" АД) е водена редовно за всяка една календарна година, а именно за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Данните по годишните оборотни ведомости съоветстват на тези по годишните финансови отчети и ГДД по чл.51, ал.1 ЗКПО за 2002 г. (вx.№ 11040544/28.03.2003 г. в ДП-Ловеч), за 2003 г. (вx.№ 20408­1316/26.03.2004 г. в ДП "Обороще") и за 2004 г. (вx.№ 04082493/ 31.03.2005 г.)

В изпълнение на поставените задачи вещото лице е извършило проверка по делото, запознало се е със счетоводната отчетност на жалбоподателя (първични документи, дневници за покупки, СД по ЗДДС, счетоводни регистри по сметка 453/1 "Начислен ДДС по покупките") и на "Бони холдинг" АД (дневници за продажби, СД по ЗДДС, счетоводни регистри по сметка 453/2 "Начислен ДДС за продажбите"), годишни данъчни декларации по чл.51, ал.1 ЗКПО и за двете дружества.

Експертизата не даде заключение за това какъв е механизмът на предоставените консултантски услуги като време, изпълнител и примерни, но конкретни предмети на дадената консултация.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Жана Величкова, която даде следното заключение:

1. Консултантските услуги (консултации, съдействие, разработки, внедряване, рекламни проучвания, планиране и контрол), предоставени от "Бони холдинг" АД на жалбоподателя, са ежедневни, с непрекъснат и постоянен характер и се извършват перманентно през годината.

Приемането на предоставените през месеца ежедневни консултантски услуги между "Бони холдинг" АД и жалбоподателя се осъществява посредством издадените процесни данъчни фактури и на датата на издаване на същите. Допълнително в съответствие с договореностите между дружествата се съставят и нарочни протоколи за установяване наличието или липсата на възражения относно изпълнението на извършените консултации по тримесечия.

Експертизата е приела, че датата на издаване на процесните фактури представлява дата на предаване - приемане на предоставените през месеца консултантски услуги.

2. Доставчикът "Бони холдинг" АД е осчетоводил приходите от консултантските услуги по процесните фактури по дебита на c-кa 416 "Разчети със свързани лица по продажби", по кредита на с-ка 703 "Приходи от продажба на услуги" и c-кa 4532 "Начислен ДДС за продажби" за месеца, през който са издадени данъчните фактури, видно от хронологичните описи по горепосочените счетоводни сметки. Осчетоводените приходи са намерили отражение в годишните оборотни ведомости за календарните 2002, 2003 и 2004 години.

3. Условията за признаване на прихода, свързан със сделки за извършване на услуги съгласно НСС 18 възникват в зависимост от етапа на завършеност на сделката, като се извърши проверка на извършената услуга. Консултациите (услугите) се извършват ежедневно и перманентно, поради което "Бони холдинг" АД ежемесечно издава и осчетоводява фактури за извършените през този период консултантски услуги.

Признаването на прихода при доставчика "Бони холдинг" АД възниква с издаването на данъчната фактура, осчетоводяването на прихода по с-ка 703 "Приходи от продажба на услуги" и кореспондиращите й c-кa 416 и c-кa 4532. Оборотите по тези сметки намират отражение в годишна оборотна ведомост и съответстват на данните в ГФО и ГДД по чл.51, ал.1 ЗКПО.

Условията за признаване на прихода при доставчика възникват на датата на издаване на всяка една от процесните фактури. Според в.л. поради характера на услугите, които "Бони холдинг" АД извършва ежедневно и непрекъснато през годините към всичките си дъщерни дружества, етапът на завършеност на сделката се определя въз основа метода на проверка на извършената работа (НСС 18 - Приходи, т. 7.3. а) и се оценява надеждно по етап на завършеност на сделката. Проверката на извършените през месеца консултантски услуги се документира с издадените от "Бони холдинг"АД фактури и допълнително по тримесечия се оформя с Протокол за приемане между ръководствата на "Бони холдинг" АД и "Месокомбинат Карлово" АД.

4. Консултантските услуги са извършени от специалисти, назначени на трудови или граждански договори в "Бони холдинг" АД, както следва:

• за 2002 г.

Наети лица по тр. договори: Светослав Начев - гл. технолог. месопрер., Тошко Г. - спец. корп. финанси, Мария Йотова - гл. счетоводител, Диана Мушева – икономист, Ивелин Станчев - иконом. месопрераб., Пламен Петков - спец. информ. обсл.

Наети лица по гр. договори: Ирена Ванкова - експерт счетоводител, Светослав Начев - директор производство, Цветан Илиев, Борислав Николов, Димитър Д. и Живко Делчев - изпълнителни директори, Светослав Агафонкин - компютърни у-ги, Иван Никифоров, Александър Кълвачев, Петко Петков, Милко Събев, Ангел Мотовски, Атанас Илчев и Митко Бенков - консултантски у-ги

• за 200З г.

Наети лица по тр. договори: Светослав Начев - гл. технолог. месопрер., Тошко Г. - спец. корп. финанси, Мария Йотова - гл. счетоводител, Диана Мушева – икономист, Ивелин Станчев - иконом. месопрераб. Пламен Петков - спец. информ. обсл., Христо Монев и Камен Грозданов - спец. свиневъдство.

Наети лица по гр. договори: Цветан Илиев, Борислав Николов, Димитър Д. и Живко Делчев - изпълнителни директори, Светослав Агафонкин - компютърни у-ги, Иван Никифоров, Александър Кълвачев, Петко Петков, Милко Събев, Ангел Мотовски, Атанас Илчев и Митко Бенков - консултантски у-ги, Ирена Ванкова - експерт счетоводител, Светослав Начев - директор производство

• за 2004 г.

Наети лица по гр. договори: Светослав Начев - гл. технолог. месопрер., Тошко Г. - спец. корп. финанси, Мария Йотова - гл. счетоводител, Диана Мушева – икономист, Ивелин Станчев - иконом. месопрераб. Пламен Петков - спец. информ. обсл., Христо Монев и Камен Грозданов - спец. свиневъдство

Наети лица по гр. договори при "Бони холдинг" АД: Цветан Илиев, Борислав Николов, Димитър Д. и Живко Делчев ­- изпълнителни директори, Светослав Агафонкин - компютърни у-ги, Иван Никифоров, Александър Кълвачев, Петко Петков, Милко Събев, Ангел Мотовски, Атанас Илчев и Митко Бенков - консултантски у-ги, Ирена Ванкова - експерт счетоводител, Светослав Начев - директор производство.

Начислените заплати и осигуровки са осчетоводени по c-кa 604 "Разходи за заплати" и c-кa 605 "Разходи за социални осигуровки", видно от оборотните ведомости - месечни и годишни. Данните от годишните Оборотни ведомости съответстват на ГФО и ГДД, подавани от "Бони холдинг" АД през периода 2002- 2004 г. Справка за наети лица от "Бони холдинг" АД и справка за начислени заплати и осигуровки за сметка на работодател /л.479-л.487/.

В изпълнение на поставените задачи в.л. се е запознало с приложените към делото документи и е извършило проверка на място в счетоводството на "Бони холдинг" АД - гр. София, ул. "Стара планина" № 25.

Експертизата не даде заключение за това в какво се изразяват резултатите от извършените консултантски услуги, предоставени от Бони Холдинг АД на жалбоподателя, в какви документи са материализирани резултатите от извършените услуги, какъв е видът на изпълнението по договорите за консултантски услуги като продължителност и периодичност.

 

Разпитана в съдебно заседание, в.л. подчертава, че услугата не може да се приеме точно в един момент. Ежемесечно се издават фактури, а протоколи се съставят на тримесечие. Приемо-предавателните протоколи следват датата на издаването на фактурите, защото тяхната цел е да се установи дали има възражение по така извършените консултантски услуги. Издаването на фактурата касае приемането и предаването на тези услуги между двете дружества. Възложителят приема извършените услуги и се задължава да заплати тези услуги, а изпълнителят отразява прихода по тези услуги и начислява ДДС.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. М.М., която даде следното заключение:

1. Резултатите от извършените услуги са непрекъснато цялостното обслужване на жалбоподателя от "Бони холдинг" АД, включващо контрол; административно, технологично и техническо управление, планиране, информационно, правно и икономическо обслужване и прочие, изразяващи се конкретно в следните насоки: изработване на концепции за развитие; планиране на инвестициите /преценката на степента на амортизация на наличните активи, избор на насоки за инвестиции, планиране на нови мощности/; анализ и прогноза на производството. Снабдяване със суровини - планиране на седмични и месечни доставки по суровини; логистични дейности; пласмент на готова продукция - сключване на договори с търговци на едро - "Метро, Кеш и Кери" АД, "Билла" АД и др.; ежеседмично и ежемесечно планиране на парични потоци; програмно и информационно осигуряване; пълно юридическо обслужване - даване на консултации, изработване на договори; повишаване качеството на заетия персонал - курсове за обучение и повишаване квалификацията и др.

2. Документи, в които са материализирани резултатите от извършените услуги, са: търговски договори, касаещи реализация на готовата продукция на "Месокомбинат Карлово" АД; договор за отпускане на средства от ЕС; договор за обновяване на производственото оборудване; договор за регистрация и подновяване на търговска марка.

Счетоводно резултатите от извършените услуги са материализирани с издадените данъчни фактури, които се осчетоводят както при жалбоподателя, така и при доставчика.

Допълнително между дружествата са съставяни приемо-предавателни протоколи по тримесечия, с които се потвърждава текущото изпълнение, за което изпълнение е издаден съответния данъчен документ.

3. Изпълнението по договорите за консултантски услуги е перманентно, т.е. непрекъснато, постоянно, периодично повтарящо се, тъй като всичките обхванати дейности имат постоянен и повтарящ се характер и не е възможно да бъдат извършени и предоставени еднократно.

4. В счетоводната отчетност като система от записвания по специални счетоводни сметки отражение намират първичните счетоводни документи, които са носители на информация за осъществените стопански операции, т.е. всяко движение на материални ценности и нематериални активи, водещи до промяна във финансовото състояние на предприятието. Първични счетоводни документи са тези източници на информация, в които извършени или извършващите се стопански операции се отразяват за първи път. Такива първични документи са фактури за покупки, фактури за продажби, банкови извлечения, стокови разписки и други.

Издадените от "Бони холдинг" АД данъчни фактури за извършените консултантски услуги са отразени при доставчика по предназначените за това счетоводни сметки. Банковото разплащане по осчетоводените фактури също е намерило отражение по съответната счетоводна сметка.

Тези счетоводни записвания сочат за тяхното реално извършване, тъй като дружеството е признало приходите от услуги в периода, в който са извършени и е начислило и платило за тях ДДС и данък печалба - за реализирания финансов резултат от стопанската дейност, в който годишен резултат място са намерили и постъпленията от приходите от услугите.

Направените от жалбоподателя разходи за процесните услуги са отразени в разходите от стопанска дейност на "Месокомбинат Карлово" АД и спадат към административните (управленски) разходи, а оттук и се отразяват в себестойността на произведената продукция като счетоводен показател.

Експертизата не може да посочи счетоводен показател, който да е точен измерител и пряко доказателство за реалното осъществяване на услугите по договорите между жалбоподателя и "Бони холдинг" АД. При жалбоподателя не са осчетоводявани разходи за специалисти и за дейности по оказаните от "Бони холдинг" АД услуги.

При жалбоподателя видно от щатните разписания, трудовите договори и разплащателните ведомости за процесния период, липсват назначени специалисти по маркетинг и реклама; специалисти по продажби, за изготвяне на проекти за кандидатстване по фондове; юрисконсулти и др.

5. Изпълнението по сключените договори за консултантски услуги е перманентно, т.е. непрекъснато, постоянно, периодично повтарящо се, тъй като всичките обхванати дейности имат постоянен и повтарящ се характер и не е възможно да бъдат извършени и предоставени еднократно или два пъти годишно.

6. Жалбоподателят през ревизирания период не разполага с отдели "Правен", "Маркетинг и реклама", "Продажби", нито разполага със специалисти в тези сфери, като поддържа персонал, зает непосредствено с производството на готова продукция, което е наложило предоставянето на услуги с подобен интензитет на осъществяване през ревизирания период.

Липсата на персонал при жалбоподателя и широкият набор от специалисти, работещи по трудови и граждански договори в холдинга е обусловило предоставянето консултантските услуги да се извършва посредством договори между двете дружество. Като резултат от услугите могат да се посочат добрите финансови и производствени показатели за процесните години.

7. Счетоводството на жалбоподателя и на доставчика е редовно водена за ревизирания период.

За подготовка на заключението по поставената задача експертизата се е запознала с материалите по делото и е извършила проверка на място в счетоводството на жалбоподателя - гр.Карлово, ул."Балабанов мост" №1 и в счетоводството на "Бони холдинг" АД – гр.София, ул."Стара планина" №25.

Съдът кредитира заключенията на изслушаните експертизи като даващи отговор на проставените задачи, безпристрастно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

І. По отношение издадените на жалбоподателя три ДАПВ за данъчни периоди м.януари 2002 г., м.март 2002 г., м.февруари 2003 г. съдът намира, че на основание чл.168, ап.1 от Административнопроцесуалния кодекс, приложим по силата на препращащата норма на § 2 ДР на ДОПК, не следва да се ограничи само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 с.к. За посочените данъчни периоди не са спазени процесуалните правила за извършване на ревизията, защото същата не е възложена от компетентен орган.

Под данъчен акт по смисъла на чл.26 ДПК (отм.) следва да се разбира не само данъчният ревизионен акт, който се издава след извършена ревизия, но също и актове, издадени въз основа на проверка, каквито са посочените ДАПВ. Редът за изменение на влязъл в сила данъчен акт е с издаване на ДРА, издаден при условията на чл.115 и по реда на чл.116 ДПК (отм.). С влизането на ДОПК в сила правната уредба е претърпяла промяна, като в приложимата редакция на чл.133 ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка подлежи на тълкуване характерът на АПВ и доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. Правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издадени при действето на ДПК (отм.), а ревизията е извършена при действието на ДОПК до изменението в чл.129, ал.3 ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.

При наличието на влязъл в сила ДАПВ следва да се се приеме, че е налице основание за приложение на специалната процедура по чл.134 вр. чл.133 ДОПК поради това, че АПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл.133 ДОПК изрично е вписано, че под установени данъчни задължения следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Като се вземе предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага извода, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът за стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такъв акт, установеното с ДАПВ правоотношение - признато право на възстановяване вследствие установени преди това задължения, може да бъде изменяно по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл.133 и при спазване на процедурата по чл.134 ДОПК. В случая за процесния данъчен период има три влезли в сила ДАПВ, с които претенциите на жалбоподателя за право на данъчен кредит са били уважени. ДАПВ са породили правото на възстановяване претендираната сума за данъчния субект и задължение на данъчния орган да изплати тази сума. Впоследствие с РА за същите данъчни периоди същото право не е признато. Произнасянето на приходната администрация отново за тези данъчни периоди е можело да стане, но единствено по реда, посочен по-горе.

В този случай предвид разпоредбата на чл.134, ал.1 ДОПК компетентен да възложи ревизия е единствено териториалният директор на ТД на НАП. Едва с изменението на чл.129, ал.3 ДОПК (с посочения ДВ, в сила от 19.12.2007 г.) става допустимо при наличие на влезли в сила ДАПВ да се възложи ревизия по общия ред, макар и при спазване на ограниченията, въведени с изменението на разпоредбата. Процесните заповеди са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пловдив преди влизането в сила на посочената редакция. Налага се извода, че както ЗВР, така и заповедта за определяне на компетентния орган, който да издаде РА, в нарушение на чл.134, ал.1 ДОПК, в която норма няма възможност за превъзлагане са издадени от органи по приходите, които не притежават материалната компетентност за това. Ето защо издаденият РА следва да се прогласи за нищожен в частите за данъчни периоди м.януари 2002 г., м.март 2002 г. и м.февруари 2003 г. Казаното изменение на чл.129, ал.3 ДОПК не може да валидира нищожния ревизионен акт, издаден преди изменението.

Съдът намира, че предвид установеното неспазване на процесуалните предпоставки за издаване на РА за посочените данъчни периоди не следва да обсъжда доводите за нарушение на материалния закон.

ІІ. В останалата оспорена част на РА съдът съобрази следното:

Оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на РА се основава на отказаното му право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бони холдинг" АД, на основание чл.65, ал.4, т.3 ЗДДС (отм.). Органът по приходите е отказал това право, понеже е приел, че към момента на издаване на фактурите не е налице нито завършване на услугите, нито е извършено плащане - цялостно или частично. Направил е извода, че данъчни събития по тези фактури не е възникнало по нито една от хипотезите по чл.25 ЗДДС (отм.), данъкът по тях е начислен без основание и по същите за жалбоподателя не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит.

Още в самото начало следва да се подчертае, че между страните не съществува спор, че доставките са реално осъществени. Втози смисъл е както констатацията на стр.35 от РД, така и изявлението на пълномощника на Д"ОУИ" в с.з., проведено по делото на 03.11.2008 г.

В разпоредбите на ДОПК за разлика от отменения Данъчен процесуален кодекс /ДПК/ няма изрични разпоредби относно тежестта за доказване в процеса (с изключение на особените хипотези по чл.122). Това означава, че в случая намират приложение общите правила на доказване, установени в Гражданския процесуален кодекс, приложим по силата на препращащата норма на § 2 ДР на ДОПК. Основополагащо правило в тази насока е разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

Горното, отнесено към плоскостта на настоящия спор, води до следните изводи: Настъпването на данъчно събитие по реда на чл.26, т.3 ЗДДС (отм.) е положителен факт от обективната действителност, свързан с настъпването на определени правни последици в правната сфера на данъчно-задълженото лице, поради което в негова тежест е да докаже неговото възникване. Обратното - липсата на данъчно събитие по този ред, е отрицателен факт, който няма битие в обективната действителност, до него се стига посердством анализ на други факти и обстоятелства. Поради това при преценка на законосъобразността на РА съдът е длъжен да прецени и доколко са логични и последователни изводите на органа по приходите за липсата на данъчно събитие при специалните хипотези на закона.

Следва да се отбележи нелогичността в разсъжденията на ревизиращия орган, преповторена след това и в решението на Д"ОУИ" (впрочем с този извод се съгласява и жалбоподателят, но това не го прави верен). Става въпрос за следното: когато анализира датата на настъпване на данъчното събитие по общия ред, органът по приходите взема за основа на анализа си три темпорални момента: датата на прехвърляне правото на собственост върху консултантските услуги, датата на фактическото им предаване и датата на плащането на цената за тях, за да направи извода, че най-ранната измежду посочените дати е първата, т.е. за дата на възникване на данъчното събитие при тези сделки е датата на прехвърляне на собствеността. В случая тълкуването е основано на негодна като основа за сравнение, несъществуваща дата, защото при услугите няма и не може да има прехвърляне на собственост върху тях. Нелогичността в изводите на ревизията се корени в това, че не е извършен цялостен прочит на законовата норма, съдържаща се в чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС (отм.), където алтернативно са дадени двата момента: от една страна датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока (когато е налице сделка, свързана със стока) или датата на завършването на услугата (при сделка по предоставяне на услуга); и от друга страна, датата на плащането - цялостно или частично авансово плащане. При ревизията е извършено смесване на понятията стока и усруга, като на сделката по предоставяне на услуга е придаден вещно-прехвърлителен ефект като за стока. Изобщо е разглеждан правен институт, съставен от несъвместими компоненти: прехвърляне право на собственост, но не върху стока, а върху услуга. Съгласно легалната дефиниция на понятието в чл.5 ЗДДС (отм.) услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари в обращение като законно платежно средство. Следователно законът изрично противопоставя стоката и услугата като предмет на облагаеми доставки и като ги е смесил, органът по приходите незаконосъобразно е приложил правната норма.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, възникнало ли е данъчно събитие към момента на издаване на фактурите и ако е така, дали е възникнало по правилата на чл.25 или на чл.26, т.3 ЗДДС (отм.). За да се отговори на този въпрос следва да бъде съобразена спецификата на извършваната услуга. Следователно разрешаването на текущия правен спор изисква да се подложат на анализ договорите за консултантски услуги, сключвани между страните за всяка една от годините на ревизирания период.

Правоотношението, възникнало от договора за консултантски услуги, има за съдържание изпълнението на определени действия (определена работа), възложена на консултанта от ответника, срещу възнаграждение, дължимо след приключване на работата и приемането й от ответника. Това съдържание на правоотношението доколкото липсва специална нормативна уредба разкрива характерните белези на договора за изработка (чл.258-269 от Закона за задълженията и договорите). Предмет на консултантския договор не е "изработване на нещо", а възмездно предоставяне на интелектуален продукт (знание) от страна на консултанта.

1. В тази връзка по отношение на договорите за консултантски услуги от 02.01.2002 г. и 02.01.2004 г. съдът съобрази следното:

Консултантските услуги, които един търговец извършва по възлагане на друг търговец, могат да нямат веществена форма (напр. когато са устни) и да не водят до реализирането на конкретно определен резултат, особено когато резултатът е последица и от други действия или когато проследяването на причинно-следствената верига между консултация и реален ефект е твърде проблематично. Но това само по себе си не означава, че консултантската услуга не е дадена или че тази услуга не е търговска. Въпросноте договори са от типа на наложилите се в търговската практика договори за абонаментни услуги, които всъщност са договори за продължително и повтарящо се изпълнение, като поръчката и изпълнението не са определени в детайли, а следват общо формулиран кръг от обслужващи операции. Търговецът - възложител, който се нуждае от специализираните знания на търговеца - изпълнител, му възлага извършването на услугите, свързани с цялостната организация и управленско обезпечаване на стопанската му дейност. Ако такъв договор не съдържа подробно изброяване на отделните действия, които се възлагат, това не значи, че липсва предмет или че той е неопределяем. Продължително изпълнение на един договор може да се уговори тогава, когато към датата на сключването са неопределени количественото изражение и видовата спецификация на услугите, които предстои да се предоставят на възложителя.

Когато договорът е с продължително или повтарящо се изпълнение, предметната престация по него е поредица от повтарящи се изпълнителски актове, всеки от които е последователен спрямо предходния и има по-голяма или по-малка степен на завършеност. При тези договори и двете страни извършват периодични действия с относително еднакво съдържание в рамките на отделните периоди. При това положение е логично насрещната парична престация също да се характеризира с белези на повтаряемост и периодичност.

В конкретния случай договореностите между страните очертават рамките на една общо зададена услуга, която изпълнителят се е задължил да предоставя на възложителя в зависимост от конкретно възникналите необходимости във връзка със стопанската дейност на жалбоподателя. Явно е, че съглашението между страните няма за предмет отделна или отделни услуги, индивидуализирани по конкретен вид, място и време на извършване, а една общо определена услуга. Тя представлява цялостно стратегическо управление и методическа помощ при управлението; експертно съдействие в областта на планирането и снабдяването, програмното и информационното осигуряване; развойна дейност в технологиите, маркетинга и рекламата; съдействие за подбор на персонала; съдействие в областта на финансирането и инвестициите. Предметът на договорите е свързан с производствената дейност на ревизираното лице, насочен към подпомагане на тази дейност. Каза се по-горе, че когато договорът е с продължително или повтарящо се изпълнение, предметната престация по него е поредица от повтарящи се изпълнителски актове, всеки от които е последователен спрямо предходния и има по-голяма или по-малка степен на завършеност. При това положение е напълно логично насрещната парична престация също да се характеризира с белези на повторяемост и периодичност.

Доставки с периодично изпълнение са такива, при които има задължения с повтарящо се изпълнение и при тях длъжникът трябва в течение на определено време да извършва редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, като напр. задължения за плащане на лихви или наем, или периодично доставяне на определени стоки. Предметът на договорите не разкриват белезите на доставки с периодично изпълнение в техния чист вид. Главният отличителен белег тук е периодичният характер на доставките. Консултантът е престирал периодично, но всяка една доставка е в изпълнение на договора. Периодичното изпълнение, което спрямо конкретния спор следва да бъде преценявано с оглед предмета на доставките, които не е определяем по количество.

При тълкуване клаузите на договорите следва да се приеме, че извършваните от "Бони Холдинг" АД услуги разкриват елементите на периодично изпълнение, срещу което заплащането е също периодично (помесечно). Договорите са за продължително изпълнение, защото, преценявани с оглед предмета на доставките, не предполагат изначална определяемост относно количеството и обема на бъдещите престации. Страните са постигнали договореност единствено по отношение цената на бъдещите предоставяни услуги, която разкрива белезите на абонаментна такса, а оттам - и характер на договорите като такива за абонаментно обслужване от един своеобразен "мозъчен тръст". Допълнително основание за горния извод е организацията на структурата "Бони Холдинг" АД, елемент от която се явява дружеството-жалбоподател. С оглед на тази организация е икономически по-изгодно както управлението, така и цялостното текущо осигуряване дейноста на дъщерните дружества да е съсредоточено в холдинговото дружество. Информацията за холдинговата организация се съдържа делото в обясненията на доставчика (л.205) и в интернет. В интернет сайта www.boniholding.com е очертана структурата на холдинга на национално ниво, като в рубриката "За нас" икономическата група е представена така: "Конгломератът от предприятия, с който разполага групата БОНИ ..." и "Екипите от технологични, производствени, маркетингови и др. специалисти, с които групата разполага,".

Горните разсъждения обуславят извода, че обсъжданият дотук предмет на договорите подпада в хипотезата на доставки за периодично изпълнение по договаряне между страните, обусловено от нуждите и потребностите, заявени от възложителя. В частите им, в които сочат перманентно и непрекъснато изпълнение на услугите по договорите не следва да се възприемат изводите на съдебно-счетоводната експертиза с в.л. Жана Величкова и с в.л. М.М. поради сладното: доставки с непрекъснато изпълнение са такива, при които дължимата престация следва да се доставя непрекъснато в течение на определено време, като класически пример в това отношение за дотсавките на електроенергия, вода и комуникационни услуги; други такива са например задължението на наемодателя да осигурява ползването на вещта, работникът да престира през цялото работно време труда си, влогоприемателят да пази непрекъснато вещта. Тоест непрекъснатите доставки са такива или по своето естество, или защото са определени като такива по силата на закона. При тях доставките не могат да се разделят, като никога не ясно коя е предходната и коя е следващата, нито една доставка при тях не е самостоятелна. Услугите по предоставяне на консултации могат да се извършват самостоятелно една от друга, без да се търси преюдициална връзка между тях.

В разпоредбите на чл.26 ЗДДС (отм.) са регламентирани специфични случаи на възникване на данъчното събитие. Прилагането на тази норма е само по изключение, когато датата на възникване на данъчното събитие не може да се определи по чл.25 цит.з. Така чл.26, т.3 ЗДДС (отм.) от същия определя, че при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение за дата на възникване на данъчното събитие се приема датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. Тогава възниква въпросът коя от двете дати е меродавна за възникване на събитието. Тълкуването на нормата налага извода, че за данъчно задълженото лице не съществува избор за това на коя дата следва да начисли данъка. Данъкът се начислява на датата, на която плащането е станало дължимо само тогава, когато плащане не е последвало. Да се приеме обратното означава, че начисляването на данъка се поставя в зависимост от волята на трето лице да плати или не абонаментната такса, което противоречи на основните принципи на данъчното право.

Няма съмнение, че както фактурите, така и договорите за изработка по правното си естество представляват частни писмени документи. Те обективират волеизявленията на страните, които са ги подписали. Няма законова пречка да бъде постигнато споразумение, така както то е обективирано в разглежданите договори. Няма обаче и законно установена пречка да бъдат постигнати споразумения между страните, така както те са обективирани във всяка една от посочените фактури. Същественото, което трябва да се отбележи, се състои в това, че отразените във фактурите споразумения по никакъв начин не противоречат на уговорките, обективирани в обсъжданите договори. Докато в договорите услугите са общо уговорени за целия период на неговото действие, то във всяка една от фактурите страните са се споразумяли, че към датите на издаването им съответните услуги са предоставени и съответно остойностени като конкретно дължима сума. В процесните фактури страните по договора са обективирали волеизявленията си, че към датите, когато са издадени тези първични счетоводни документи, въпросните услуги са били предоставени в достатъчна степен на завършеност, така щото да бъдат измерени от страните, остойностени и съответно заплатени от възложителя. Полагането на подпис от възложителя във фактурата и плащането на сумата (или част от нея) по фактурат е индиция в посока на това, че поръчващият е приел работата и е признал задължението. Безспорно фактурата не е платежен документ, но в този смисъл следва да се тълкува като покана за плащане.

Начинът на определяне завършеността на услугите и на дължимите за тях суми в никаква степен не противоречи на постигнатите по-рано съглашения. От значение в случая е обстоятелството, че общата воля на страните по него, така както е обективирана във всяка една от процесните фактури, е безпротиворечива по отношение на фактите, че за всеки един от посочените във фактурите периоди от време за страните е бил налице завършен етап на предоставени услуги, който позволява да бъдат определени и надлежно остойностени.

Не може да бъде споделена тезата на ответника за тримесечната периодичност на протоколите като начин за установяване завършеност на услугите. В случая протоколите нямат такава цел, защото, както се изясни по-горе, услугите се осъществяват по подобие на абонаметно обслужване. Изводът на съда по отношение договора от 02.01.2002 г. е направен с оглед характера на договорените услуги при тълкуване волята на страните, а предвид уговореното в договора за 2004 г., че услугите ще бъдат предоставяни по всяко време на отчетната година, горният извод не буди съмнение. [В този ред на мисли съдът подчертава, че именно в уговорките по периодичността на предоставяните услуги между двата сега разглеждани договора принципно се различават от договора за 2004 г., за което ще стане дума по-надолу в решението.] С оглед невъзможността отнапред да се знае какъв ще бъде обемът на услугите, всеки един от съставените на тримесечие протокол не може да се разглеждани като отчет за цялостно изпълнени работи по какъвто и да било етап от договора. За разлика от документирането напр. в строителството, където осъществените до края на етапа работи следва да се документират с актове обр.19, по които се извършват и съответните плащания, целта на съставените между страните протоколи е да установят дали услугите отговарят по целесъобразност, ефективност и своевременност на нуждите на възложителя и имат ли страните претенции една към друга. Разликата се състои в това, че за строителните книжа има нормативно установено задължение за съставяне на точно такива актове по образец, същите са със строго определени реквизити и се попълвата от длъжностни лица предвид естеството на строително-монтажните работи, които се явяват източник на повишена опасност за живота и здравето на хората. Оттам произтичат и много по-високите изисквания за установяване срока и етапа на завършеност на работата, както и качеството на същата.

След като беше изяснен характерът на услугите съгласно двата разглеждани договора, трябва да бъде даден отговор на въпроса кога, и при условията на коя норма от ЗДДС (отм.) е възникнало данъчно събитие. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1 ЗДДС (отм.) данъчната фактура се издава от регистрирано по този закон лице за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, а според чл.24 от закона данъчно събитие е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10, извършени от данъчно задължени лица и с място на изпълнение на територията на страната. Разпоредбата на чл.33 от Правилника за прилагане на ЗДДС (отм.) предвижда в случаите по чл.26, т.3 от закона всяко възникнало данъчно събитие да се приема за отделна доставка. Това правило има за последица еднозначния извод, че данъчни събития са настъпили на датите на частичните плащания, като за издателя по фактурите е възникнало задължение за начисляване на ДДС по фактурите, но в размер върху стойността на действителните частични плащания, попадащи в периода на издаване на фактурите, съответно за ревизираното лице е възникнало право на данъчен кредит само в този размер, а за неплатената разлика нито е възникнало данъчно събитие, нито е доставчикът е следвало да начислява ДДС, нито е възникнало право на данъчен кредит за получателя.

Защо следва да се приемат за възникнали данъчни събития само на датите на онези плащания, които съвпадат с периода на издаване на съотватната фактура? Защото по силата на чл.67, ал.1 ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадена данъчната фактура и се упражнява през този период или през някой от следващите три данъчни периода. Следва да се съобрази фактът, че по отношение правото на данъчен кредит двете кумулативни предпоставки (наличие на фактура и възникнало данъчно събитие) следва да са налични в срока за упражняване правото на данъчен кредит, т.е. в рамките на тримесечния срок по чл.67, ал.1 ЗДДС (отм.) Не е спорно между страните по делото, че правото на приспадане на данъчния кредит е упражнено през периода на издаване на фактурите. Това е видно и от постановения от ревизията отказа да бъде признато спорното право точно в размера, фигуриращ във всяка една от фактурите и именно за тези периоди, през които всяка една от фактурите е издадена. Това идва да покаже, че жалбоподателят е извършвал приспадане на данъчен кредит само в периода на издаване на фактурите, а не в някой от следващите три данъчни периода.

Според правилото на чл.25, ал.3, т.1 ЗДДС (отм.) на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, т.е. доставчикът да издаде документ, в който да посочи данъка, да отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 от закона и да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Цитираните нормативни текстове сочат, че в случаи като настоящия правото на данъчен кредит възниква и се упражнява само и единствено за данъчния период, през който е настъпило съответното данъчно събитие. То не може да възникне и съответно да се упражни нито за предхождащи данъчното събитие периоди, нито пък за последващи го такива.

Наистина предпоставките, при възникването на които се допуска право на приспадане на данъчен кредит, са лимитативно посочени в разпоредбата на чл.64 ЗДДС (отм.). Това материално право обаче винаги е предпоставено от възникнало данъчно събитие. Ако тези правни норми се игнорират и не се изследват обективираните в тях обстоятелства, то тогава правото на приспадане на данъчен кредит ще възникне само ако е издадена фактура и начислен данък, без налице да е възникнало данъчно събитие, каквато не е целта на ЗДДС.

Затова заявеното от жалбоподателя право не може нито да се породи, нито пък да бъде осъществено за такъв отчетен период, в който е издадена фактура, но няма извършено плащане, сочещо възникнало данъчно събитие съгласно чл.33 ППЗДДС (отм.). В случай че плащането се е състояло както в периода на издаване на фактурата, така и в по-късен период, ще следва да се признае правото на данъчен кредит само за онези плащания-данъчни събития, които са осъществени в периода да издаване на данъчната фактура. Това е така, защото не може напълно да се игнорира установеното данъчно събитие, поради което за частта, в която е извършено плащане в периода, следва да се приеме, че фактурите удостоверяват възникнало данъчно събитие.

Ако бъде подведен изводът на казаното дотук за доставките на услуги по двата разглеждани договора, се очертава следното решение на спора:

• за 2002 г.

- по ДФ № 359/28.02.2002 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.февруари 2002 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 376/30.04.2002 г. жалбоподателят има право на данъчен кредит за облагаема доставка, изразяваща се в извършеното плащане на 30 април 2002 г. в размер на 9471,81 лв. Съобразно правилото на чл.35, ал.1 във вр.с чл.53, ал.2 ППЗДДС (отм.) данъчната основа е в размер на 7893,17 лв., а ДДС - 1571,64 лв.

- по ДФ № 384/31.05.2002 г. жалбоподателят има право на данъчен кредит за облагаема доставка, изразяваща се в извършеното плащане на 31 май 2002 г. в размер на 8171,81 лв. Съобразно правилото на чл.35, ал.1 във вр.с чл.53, ал.2 ППЗДДС (отм.) данъчната основа е в размер на 6809,84 лв., а ДДС - 1361,97 лв.

- по ДФ № 386/31.05.2002 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.май 2002 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 397/31.07.2002 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.юли 2002 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 407/31.08.2002 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.август 2002 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 452/29.12.2002 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.декември 2002 г. Доставчикът е начислил данък без основание.

 

 

• за 2004 г.

- по ДФ № 636/29.02.2004 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.февруари 2004 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 665/30.04.2004 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.април 2004 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 687/31.05.2004 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.май 2004 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 742/31.08.2004 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.август 2004 г. Доставчикът е начислил данък без основание;

- по ДФ № 787/29.10.2004 г. жалбоподателят има право на данъчен кредит за облагаема доставка, изразяваща се в извършеното плащане на 31 октомври 2004 г. в размер на 5105,80 лв. Съобразно правилото на чл.35, ал.1 във вр.с чл.53, ал.2 ППЗДДС (отм.) данъчната основа е в размер на 4254,83 лв., а ДДС - 850,97 лв.;

- по ДФ № 799/30.11.2004 г. правилно ревизията не е признала право на данъчен кредит предвид липсата на осъществена доставка през м.ноември 2004 г. Доставчикът е начислил данък без основание.

2. Не такова е положението с договора за консултантски услуги от 02.01.2003 г. В него страните изрично са постигнали съглашение услугите – предмет на договора, да се предоставят на тримесечие. Въпреки че предметът на договора е идентичен с този на разгледаните по-горе договора, различна е периодичността на предоставяне на услугите, тук по различен начин уговорена от страните. Облигационните отношения са създадени от договарящите страни въз основа на сключения договор и тези отношения имат действие между страните. В договорните отношения между тези две страни са валидни разпоредбите на Търговския закон и ЗЗД и специално правилата на чл.20а, ал.1 и на чл.21, ал.1 ЗЗД: договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, и същите пораждат действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Страните могат да уговарят свободно клаузите на сключения договор, като в случая те са постигнали съгласие на всеки три месеца изпълнителят да предоставя уговорените услуги на възложителя. С така формираната между страните воля следва да се съобразяват и приходната администрация, и съдът.

Указаната отлика спрямо разгледаните договори влече след себе си промяна в датата на настъпване на данъчното събитие при действието на разглеждания договор. Видно е, че страните не са уговорили непрекъснато изпълнение, като не е налице и периодично такова. Различен е и характерът на протоколите, съставяни от страните на тримесечия. Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД поръчващият е длъжен да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, а според ал.3 на същата норма работата се счита за приета, в случай, че не се направят възражения. Последното означава, че с факта на съставяне на отчета следва да се счита, че изпълнението по първия 3-месечен етап е завършено. Този извод съответствува и на клаузите на чл.10, ал.2 и ал.3 от договора, съгласно които плащането се извършва след окончателното приемане на консултациите, което на свой ред има за основа казаните тримесечни протоколи.

Следователно датата на възникване на данъчното събитие следва да бъде определена по общото правило на чл.25, ал.1 ЗДДС (отм.) във вр.с чл.32, ал.1 ППЗДДС (отм.). Към момента на издаване на данъчните фактури, които следва да бъдат издадени в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, не е налице нито завършване на услугата, нито авансово плащане, т.е. липсва данъчно събитие по смисъла на чл.24 ЗДДС (отм.). Правилно е прието от ревизията, че липсва основание за издаването на данъчните фактури за целия период на 2003 г., по които жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Не е настъпило данъчно събитие по чл.25, ал.1, т.1 и т.2 ЗДДС (отм.) поради липсата както на изпълнение на услугата, предмет на договора най-късно към датата на издаване на фактурата, така и на плащане, към същата дата. Доставчикът е начислил данък, без да са налице основанията за това, поради което и на основание чл.65, ал.4, т.3 ЗДДС (отм.), законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит в размера по чл.65, ал.5 с.з. не е признато.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че дори да се допусне наличието на периодично изпълнение по договора за 2003 г., за жалбоподателя пак не е възникнало правото на данъчен кредит предвид изложеното по-горе, че това право са упражнява единствено за данъчния период, през който е настъпило съответното данъчно събитие. Заявеното от жалбоподателя право не може да бъде признато поради факта, че в нито един отчетен период, в който е издадена фактура, правото е заявено в СД, но няма извършено плащане.

Констатираните непълни плащания по ДФ №№ 489/31.03.2003 г., 523/31.05.2003 г., 535/30.06.2003 г., 558/31.08.2003 г. и 567/30.09.2003 г. не водят до друг извод. Липсата на цялостно плащане на данъчната основа не е сред основанията по чл.65 ЗДДС (отм.) да се откаже правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, а плащането по доставката не е кумулативно условие по смисъла на чл.64 с.з. В случая спорното право е отречено на основание чл.65, ал.4, т.3 цит.з.

Съдът намира, че в обжалваната му част ревизионният акт се явява законосъобразен, с изключение на констатацията за данъчен период м.септември 2003 г. В заключението си в.л. Светослав Славов, сочи, че при отказа да признае данъчен кредит по ДФ № 567/30.09.2003 г. ревизиращият орган е допуснал техническа грешка, като е отказал правото в размер на 3600 лв., като вместо 3000 лв., колкото е следващият се данък при ставка 20% върху данъчна основа от 15 000 лв., т.е. погрешно е отказан данъчен кредит в размер на 600 лв. повече. С оглед на това следва за посочения данъчен период м.септември 2003 г. РА да бъде отменен за разликата над 3000 лв.

Окончателният извод на съда е, че за данъчни периоди м.януари 2002 г., м.март 2002 г. и м.февруари 2003 г. обжалваният акт е нищожен; за данъчните периоди по време на действието на договорите за консултантски услуги от 02.01.2002 г. и от 02.01.2004 г. РА е частично незаконосъобразен и следва да бъде отменен частично съгласно мотивите в т.ІІ.1.; за данъчен период м. септември 2003 г. следва да бъде отменен за разликата над 3000 лв., а за останалите данъчни периоди по време на действието на договора за консултантски услуги от 02.01.2003 г. РА е законосъобразен и жалбата срещу него в тази си част следва да се отхвърли.

Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни съдът намира за основателни, поради което същите следва да се уважат. Разноските на жалбоподателя, състоящи се от платения размер на възнаграждението за адвокатска защита, сумиран с размера на внесената държавна такса и с внесените депозити за вещи лица се установи да възлизат на 3590 лв. Съобразно уважената част от жалбата в полза на последния следва да се присъди сума в размер на 538,93 лв. разноски по делото. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, изчислено на базата на чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3293,75 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 2799,08 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, предложение предпоследно  и чл.161, ал.1, изр.1 и 2 от ДОПК и чл.168, ал.2 и чл.172, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пловдив

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № 1600092/05.03.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, издаден срещу "Месокомбинат Карлово" АД, Булстат: 115028316, седалище в гр.Карлово, ул. "Балабанов мост" №1, представлявано от Валери Василев Илиев, който акт е потвърден с Решение № 419/25.04.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив, в частта за данъчни периоди м.януари 2002 г., м.март 2002 г. и м.февруари 2003 г.

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 1600092/05.03.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, издаден срещу "Месокомбинат Карлово" АД, Булстат: 115028316, седалище в гр.Карлово, ул. "Балабанов мост" №1, представлявано от Валери Василев Илиев, който акт е потвърден с Решение № 419/25.04.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив, в следните части:

1. за данъчен период м.април 2002 г., в която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит в размер на 3000,00 лв. по фактура № 376/30.04.2002 г., издадена от "Бони оборот холдинг" АД – до размера на 1571,64 лв., като отхвърля жалбата за разликата над 1571,64 лв. до 3000,00 лв;

2. за данъчен период м.май 2002 г. в която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит в размер на 2000,00 лв. по фактура № 384/31.05.2002 г., издадена от "Бони оборот холдинг" АД – до размера на 1361,97 лв., като отхвърля жалбата за разликата над 1361,97 лв. до 2000,00 лв.;

3. за данъчен период м.септември 2003 г., в която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит в размер на 3600,00 лв. по фактура № 567/30.09.2003 г., издадена от "Бони холдинг" АД – до размера на 3000,00 лв., като отхвърля жалбата за разликата над 3000,00 лв. до 3600,00 лв.

4. за данъчен период м.октомври 2004 г., в която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит в размер на 9680,00 лв. по фактура № 787/29.10.2004 г., издадена от "Бони холдинг" АД – до размера на 850,80 лв., като отхвърля жалбата за разликата над 850,80 лв. до 6980,00 лв.;

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Месокомбинат Карлово" АД, Булстат: 115028316, седалище в гр.Карлово, ул. "Балабанов мост" №1, представлявано от Валери Василев Илиев, срещу останалата обжалвана част на Ревизионен акт № 1600092/05.03.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 419/25.04.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив.

 

ОСЪЖДА "Месокомбинат Карлово" АД, Булстат: 115028316, седалище в гр.Карлово, ул."Балабанов мост" №1, представлявано от Валери Василев Илиев, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2799,08 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и 8 ст./.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, да заплати на "Месокомбинат Карлово" АД, Булстат: 115028316, седалище в гр.Карлово, ул."Балабанов мост" №1, представлявано от Валери Василев Илиев, сума в размер на 538,93 лв. /петстотин тридесет и осем лева и 93 ст./ разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :