РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………….

гр. Пловдив,  20 януари 2009 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                        ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година в състав:

              

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Т.Н.

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора С.Х., като разгледа докладваното от председателя Т.Н. административно дело № 756 по описа за 2007 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на  Ц.С.И. *** срещу  Ревизионен акт /РА/ № 266 1637/14,03,2007 г., издаден от Милена Тодорова Савова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение  № 459 от 09,05,2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, с който на  Ц.С.И. са установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, както следва за 2002 г. - 1 641.87 лв. и лихва 799.61лв., за 2003 г.  – 1588,38 лв. и лихва 569.86 лв., за 2004 г. – 2 459.01 лв. и лихви 572.74 лв. и за 2005 г. – 2 627.33 лв. и лихва 288,27 лв., общо в размер на 10 547.07 лв.

В жалба се правят оплаквания за необоснованост на обжалвания административен акт, като жалбоподателят счита, че същият е постановен при неправилно тълкуване на материалния и процесуален данъчен закон. Навеждат се доводи за липса на основание за прилагане разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК с аргумент, че не е доказано възникнало ли е задължение за подаване на данъчна декларация от страна на жалбоподателя и ако е възникнало по коя материалноправна норма е същото. Оспорва се и методиката, по която е формирана данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, а именно определянето на реализиран доход от продажба на МПС на жалбоподателя като физическо лице, въз основа на данни събрани от търговски фирми, упражняваща същата или подобна дейност при същите условия за периода 2000 г. – 2005 г., чрез определяне на среден процент надценка Твърди се, че липсва житейска, търговска и данъчна обосновка за прилагане на подобен подход към физическо лице, за което няма данни да е упражнявало дейност като търговско предприятие. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай не са налице основанията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, тъй като по същество липсват фактически констатации в обжалвания РА по смисъла на закона. В първото по делото съдебно заседание е наведен допълнителен довод за незаконосъобразност на оспорения административен акт свързан с нарушение на нормата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, изразяващо се в обстоятелството, че не са взети предвид данните за реализираната печалба от други лица упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия, т.е. не е изследвана печалбата на петте фирми, въз основа на чиято дейност е определен и средния процент надценка в хода на ревизионното производство. Твърди се също така /в писмената защита в хода по същество на спора/, че РА е издаден при липса на годни доказателства за определяне на данъчната основа, съответно на данъчното задължение на жалбоподателя. Аргумент в тази насока е, че ревизиращите органи са използвали резултати от насрещни проверки извършени извън хода на ревизионното производство, в частност, касае се за подробно цитираните Протоколи за извършване на насрещни проверки на фирми, осъществяващи търговия с употребявани автомобили в протокол № 74/ 24.01.2007 г. на база, на които са изчислени процесните средни проценти надценка за периода 2000 г. – 2005 г. Жалбоподателят счита, че след като фактическата стойност на придобиване не е спорна и се съдържа в кл. 22 на ЕАД, а продажната цена се установява от сключените договори за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи, т.е. всички относими към данъчната основа по чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗОДФЛ /отм./ цени са документално фиксирани, то липсва основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Иска се Ревизионен акт № 266 1637/14,03,2007 г., издаден от Милена Тодорова Савова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение  № 459 от 09,05,2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, да бъде отменен поради неговата незаконосъобразност. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Излагат се съображения в писмена защита приложена по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив не взема конкретно становище по спора.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата,  доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1403/30,10,2006 г. издаден от Венета Петрова Ангелова – началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково е сложено начало на данъчна ревизия на жалбоподателя с обхват данък върху доходите на физическите лица за периода  от 01,01,2000 г. до 31,12,2005 г. Последвало е удължаване срока на ревизията с  ЗВД № 1637/21,12,2006 г. издадена от Венета Петрова Ангелова – началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково, с който срокът на ревизията е удължен до 02,02,2007 г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1637 от 14,02,2007 г. Срещу последния е подадено възражение вх. № К7-24/05,03,2007 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково, в предвидения за това 14-дневен срок съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и РА № 266 1637/14,03,2007 г. от Милена Тодорова Савова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, с който на  Ц.С.И. са установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, както следва за 2002 г.  - 1 641.87 лв. и лихва 799.61 лв., за 2003 г. – 1 588.38 лв. и лихва 569.86 лв., за 2004 г. – 2 459.01 лв. и лихви 572.74 лв. и за 2005 г. – 2 627.33 лв. и лихва 288,27 лв., общо в размер на 10 547.07 лв.

Този резултат е обжалван от дружеството, като  с Решение  № 459 от 09,05,2007 г., Директорът на Дирекция „ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесия ревизионен акт

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № 100-А/01,06,2006 г. издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Хасково и Заповед за определяне на компетентен орган № К 61637/14,02,2007 г. издадена от Венета Петрова Ангелова – началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково.

­В хода ревизионното производство е констатирано, че жалбоподателят няма регистрирана фирма като едноличен търговец. И., в качеството му на задължено лице, е  регистрирано по ДОПК в ТД на НАП – гр. Хасково. Установено е, че същият е едноличен собственик на капитала на „АУТОМАНИЯ” ЕООД и на „БУЛТРЕЙД” ЕООД и двете дружества със седалище гр. Хасково, от които лицето няма получени доходи.

Във връзка с извършваната ревизия на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх. № ДК2-02-00-1441/14,11,2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково. С писмо вх. № ДК2-02-00-1441/20,12,2006 г. по описа на същата ТД на НАП, И. е представил част от изисканите документи, като е уточнил, че за продадените от него МПС за ревизирания период не съхранява никакви документи /Приложение № 1 към РД/.

В хода на извършване на ревизията са изпратени Искания за извършване на действия от други контролни органи /ИИДДКО/ с изходящи номера по описа на ТД на НАП гр. Хасково, както следва: № ДК2-07-00-1340/14,11,2006 г. до Дирекция “МТД” към община Хасково, № ДК2-07-00-1547/11,12,2006 г., № ДК2-07-001565/22,12,2006 г. и № К8-43 от 11,01,2007 г. всичките изпратени до дирекция „Приходи” към Община Хасково, с които е изискана и съответно получена, информация относно декларираните ППС и недвижими имоти от ревизираното лице за ревизирания период, както и допълнително информация и заверени копия на документи, приложени към ревизионния доклад и представляващи съответно приложение № 2, 3, 4, 5 към същия. Изпратено е ИИДДКО изх. № ДК2-07-00-1341/14,11,2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково до Агенция „Митници” гр. София, с което е изискана информация за извършените от ревизираното лице сделки по осъществен внос и износ за ревизирания период. В резултат на така изпратеното искане са получен три броя писма, а именно:  писмо изх. № 8201-0076/04,12,2006 г. от РМД Пловдив, Митница Свиленград, с което е предоставена справка за осъществен внос на употребявани автомобили от Ц.С.И. за периода от 01,01,2000 г. до 31,12,2005 г.; писмо изх. № 2391/08,12,2006 г. от РМД Бургас, МП „Летище Бургас”, с което е предоставена информация за осъществен износ на валута от И. за същия период и писмо изх. № 4400-0769/28,12,2006 г. от РМД София, Митница Калотина, с което е предоставена справка за осъществен износ на валута и осъществен внос на употребявани автомобили от Ц.С.И. за периода от 01,01,2000 г. до 31,12,2005 г. /Приложение № 6 към РД/. Изпратено е и ИИДДКО изх. № ДК2-07-00-1554/19,12,2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково до ОДП – гр. Хасково, сектор „КАТ”, с което е изискана информация за извършените от ревизираното лице промени свързани с покупко-продажби на автомобили за ревизирания период. С писмо изх. № 40/08,01,2007 г. от ОДП – гр. Хасково, сектор „ПП” са предоставени наличните в АИС КАТ данни за бившите и настоящи МПС на Ц.С.И. за периода 01,01,2000 г. до 31,12,2005 г. /Приложение № 7 към РД/.

В резултат на горепосочените процесуални действия извършени от страна на органите по приходите, в хода на ревизионното производство са събрани множество ЕАД за внос на МПС /подробно описани в РД на стр. 4 от същия/, договори за покупко-продажба, от които се установява, че за ревизирания период 01,01,2000 г. до 31,12,2005 г., И. е извършвал сделки с употребявани автомобили – покупки и продажби, както следва: през 2000 г. е закупен 1 бр. МПС  „Фолксваген голф”, с рег. № Х 11 15 АВ, продаден  с договор за покупко-продажба на МПС от 10,08,2006 г.; през 2001 г. е закупен 1 бр. МПС, на стойност 2 587 лв., продаден през 2002 г.; през 2002 г. са закупени 11 бр. МПС на стойност 27 327,91 лв., от които 8 бр. са продадени  през 2002 г., 2 бр. автомобили са продаден през 2003 г.  и  1 бр. автомобил е продаден през 2004 г.; през 2003 г. са закупени 14, бр. МПС на стойност 37 423,47 лв., от които 13 бр. са продадени през същата година, а 1 бр.  МПС е продадено през 2004 г.; през 2004 г. са закупени 14 бр. МПС на стойност 53 516,41 лв., от тях през същата година са продадени 12 бр., а през 2005 г. е продаден един автомобил и един автомобил АУДИ А 8 е наличен към момента на приключване на ревизията; през 2005 г. са закупени 3 бр. МПС на стойност 23 950,88 лв., от които през 2005 г. са продадени два броя, а 1 бр. е наличен към момента на приключване на ревизията.  

При извършената проверка от органите по приходите в информационния масив на ТД на НАП гр. Хасково е установено, че Ц.С.И. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ за 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. включително.

  Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно  т. 1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, което дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа.

Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от  ДОПК,  с Уведомление изх. № ДК2-10-00-97/21,12,2006 г. по описа на ТД на НАП гр. Хасково и е попълнена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, за определяне на основата за облагане с данъци. Предвид извършения анализ и събраните в хода на ревизията писмени доказателства органите по приходите са приели, че И. е извършил продажба на 9 бр. леки автомобили през 2002 г., 15 бр. през 2003 г., 13 бр. през 2004 г. и 3 бр. през 2005 г. Констатирано е, че през 2000 г. и 2001 г. не са извършвани продажби на леки автомобили, като получените суми през периода 2002 г. – 2005 г. не са декларирани. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, за извършените продажби е определена от органа по приходите на база на информация за фактическата стойност на придобиване и средна надценка в относителен размер при търговията с автомобили втора употреба, която е изискана от пет фирми /търговци по смисъла на ТЗ/, осъществяващи такава дейност. Определеният среден процент на надценка за 2002 г. е 25,08 %, за 2003 г. е 16,95 %, за 2004 г. е 26,31 %,  а за 2005 г. – 35,06 %

 След анализа на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 12 и 16 от ДОПК, като е взел предвид и получените доходи от други източници  /доходи от трудови правоотношения/, органът по приходите е определил размерите на данъчните основи за облагане на извършваната от жалбоподателя дейност – покупко-продажба на леки автомобили, както следва : за 2002 г. – 7758,13 лв., за 2003 г. – 7808,57 лв., за 2004 г. - 10854,54 лв. и за 2005 г. – 25041,90 лв. Въз основа на посочените данъчни основи, на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, ревизиращите органи са определили дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./  в размер на 1 641,87 лв. за 2002 г., в размер на 1 604,48 лв. за 2003 г., в размер на 2 459,01 лв. за 2004 г. и в размер на 2 627,33 лв. за 2005 г. С решението си горестоящия в йерархията административен орган е приел, че е налице и обстоятелство и по т. 2 на чл. 122, ал. 1 ДОПК, а именно че са налице данни за открити приходи или доходи. В РД, макар и да не е налице посочване на цифровата правна квалификация на това обстоятелство, се съдържат изрични констатации в тази насока.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени ГДД и приложенията към тях, за периода 2002 г. – 2005 г., на ЕТ „КУНСКИ – РОЗАЛИН КУНСКИ” – гр. Хасково, „ПАОЛО КОМЕРС” ЕООД – гр. Димитровград, ЕТ „Жак Валентий – В. Желязков” – гр. Димитровград, „БАМЗИ” ООД – гр. Харманли и „ДИМИДА” ЕООД  - гр. Харманли.

В с.з. проведено на 20.09.2007 г. са разпитани двама свидетели, а в проведеното с.з. на 11.12.2008 г. е изслушано и прието по делото заключение от 19.11.2008 г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице  Н.Г., без заявени резерви от страните. В резултат от извършената проверка, основавайки се на съображенията и доводите в раздел “Констативно-съобразителна част”, вещото лице е дало следното заключение:

1/.Относно поставения първи въпрос, а именно какъв е размера на разходите, които жалбоподателят е направил във връзка с осъществяваната от него дейност – търговия с внесени в страната от същия автомобили втора употреба и размера на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните, квартирните разходи при пътувания в страната и чужбина, като тези разходи да се съпоставят с приходите на жалбоподателя за ревизирания период, ако има такива за всяка година поотделно, с експертизата е установено следното:

·        Разходите за живот средно на лице за периода 2002 г. – 2005 г. са: за 2002 г. – 1710 лв., за 2003 г. – 1853 лв., за 2004 г. – 2068 лв. и  за 2005 г. -  2250 лв.;

·        Не се следват разходи за командировки;

·        Приходите на жалбоподателя за ревизирания период без установените от обжалвания РА са само от трудови правоотношения за 2002 г. – 1297.33 лв. и за 2003 г. – 966.60 лв.

Съпоставяне на приходите на жалбоподателя с разходите за периода 2002 г. – 2005 г.:

·        За 2002 г. – Разходите превишават приходите с 412.67 лв.;

·         За 2003 г. – Разходите превишават приходите с 886.40 лв.;

·        За 2004 г. – Разходите превишават приходите с 2068 лв.;

·        За 2005 г. – Разходите превишават приходите с 2250 лв.

2/.Относно поставения втори въпрос, а именно да се определи /изчисли/ по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на внесените от жалбоподателя автомобили втора употреба, подробно описани в ревизионния доклад, към експертизата е изготвено Приложение № 1.

Общият размер на цените на придобиване на автомобилите втора употреба по години е както следва: за 2002 г. – 25041,85 лв., за 2003 г. – 40365,62 лв., за 2004 г. – 41256,37 лв., за 2005 г. – 37641,91 лв.

3/.Относно поставения трети въпрос, а именно да се определи средния размер на надценка при търговия с употребявани автомобили за периода от 2000 г.до 2005 г./вкл./ - за всяка година поотделно, като се вземат предвид обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия налични по делото /включително и ГДД и приложенията към тях за периода 2002 г.- 2005 г. – от лист 303 до лист 872 по делото/ и касаещи следните фирми: ЕТ “КУНСКЕ РОЗАЛИН КУНСКИ” – гр. Хасково, ЕООД “ПАОЛО КОМЕРС” – гр. Димитровград, ЕТ “ЖАК ВАЛЕНТИЙ – В. ЖЕЛЯЗКОВ”, гр. Димитровград, “БАМЗИ” ООД – гр. Харманли, “ДИМИДА” ЕООД – гр. Харманли, е изготвено Приложение №2.

Средният размер на надценка при търговия с употребявани автомобили за периода от 2002 г.до 2005 г. е както следва: за 2002 г. – 29,56 %, за 2003 г. – 15,42 %, за 2004 г. – 28,64 %, за 2005 г. – 22,80 %.

4/.Относно поставения четвърти въпрос, а именно да се формира предполагаема данъчна основа за облагане на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ при продажбата на процесните автомобили втора употреба, подробно описани в ревизионния доклад, като се вземе в предвид размера на превишението на разходите над приходите /констатации по задачата поставена по т.1/ и като се вземе предвид средния размер на надценка при търговия с употребявани автомобили за периода от 2000 г. до 2005 г. /вкл./ определен от вещото лице /констатации по задачата, поставена по т.3/. Въз основа на така определената предполагаема данъчна основа да се изчисли за всяка година поотделно за ревизирания период данъка по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./, с експертизата е установено следното:

Данъчните основи по години са, както следва: за 2002 г. – 7815,04 лв., за 2003 г. – 7110,78 лв., за 2004 г. – 13883,82 лв., за 2005 г. –  10632,36 лв.

Данъкът по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ по години е, както следва: за 2002 г. – 1657,81 лв., за 2003 г. – 1404,80 лв. / в с.з. на 11.12.2008 г. вещото лице уточни, че е допусната изчислителна грешка, поради което данъкът за 2003 г. е в размер на 1404,80 лв., вместо посочения  в заключението размер от 939,80 лв./, за 2004 г. – 2792,17 лв., за 2005 г. – 2011,77 лв.

5/.Относно поставения пети въпрос, а именно да се определи данъчна основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, изчислена въз основа на наличните по делото материали /митнически декларации, договори за покупко-продажба и др., ако има такива/, събрани в хода на ревизионното производство за всеки автомобил предмет на продажба през ревизирания период и да се изчисли данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ за всяка година поотделно върху така определената данъчна основа, е изготвено Приложение № 3. Цената на придобиване е изчислена като сума от стойността по МД и начисления върху нея ДДС. Продажните цени са взети от договорите за покупко-продажба на МПС, които са по делото. Данъчната основа, съгласно тази задача е изчислена като разлика между продажните цени по договорите и цената на придобиване по МД. Съгласно изчисленията по Приложение № 3, данъчните основи за процесните години са отрицателни величини и не се следва данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното от правна страна:

Спорен между страните по делото е въпроса налице ли са основания за извършване на ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 от ДОПК и дължим ли е данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за извършените от жалбоподателя продажби на внесените в страната от същия автомобили втора употреба.     

По делото няма спор от фактическа страна, а именно че лицето е продавало през ревизираните години леки автомобили, внос от чужбина и не е подавало декларации за реализирани от него доходи през тези периоди от време.

Доходите на физическите лица, за периода от 1998 г. до 2006 г. подлежат, подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ /отм./. Съгласно чл. 3 от ЗОДФЛ /отм./ облагаем е общият годишен доход, който според  чл. 13 от същия закон, е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1, б. “в” от ЗОДФЛ /отм./ не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, придобити от задълженото лице не по-малко от една година преди продажбата. Формирането на данъчната основа при продажба на движимо имущество се извършва по реда на глава девета от ЗОДФЛ /отм./. Облагаем по този закон е общия годишен доход след приспадане на необлагаемите доходи, освободените от облагане доходи по силата на други закони, доходите от дейности, обложени с окончателен годишен (патентен) данък, обложените с еднократен данък доходи по реда на чл. 40, обложените с еднократен данък доходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 14 ЗОДФЛ отм.). Данъчно задължените лица по ЗОДФЛ /отм./, на основание чл. 41 от същия, подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14 от закона, в срок до 15 април на следващата година. От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършвал покупки и продажби на автомобили, като не е подавал ГДД за получени доходи от тези сделки за годините от 2002 г. до 2005 г. Установява се също така, че разходите на същия явно и съществено превишават размера на получените средства. Аргументи в тази насока са констатациите на вещото лице по т. 1 от заключението, свързани с разходите за живот на лицето и обстоятелството, че всички продажби на автомобили през процесния период са извършени на значителна загуба – констатация по т. 5 от заключението и Приложение № 3 към същото, като жалбоподателят не е имал други източници на доходи през ревизирания период с изключение на доходите от трудови правоотношения (за 2002 г. – 1297.33 лв. и за 2003 г. – 966.60 лв.). При това положение, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, до доказване на противното се смята, че е налице подлежащ на облагане доход. Изложеното до тук налага извода, че действията на администрацията са обосновани и законосъобразни, поради което преценката на органите по приходите за наличие на обстоятелства визирани в чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК се явява правилна. В този смисъл наведените от жолбоподателя доводи за липса на основание за извършване на ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 ДОПК се явяват неоснователни.

В хода на съдебното производство не бяха оборени фактическите констатации в обжалвания РА и основанието за определяне на задълженията на жалбоподателя със същия. По друг начин стои въпросът с размера на определените с оспорения административен акт задължения. За изясняване на спора от фактическа страна и с оглед приобщените към доказателствения материал по делото ГДД и приложенията към тях, за периода 2002 г. – 2005 г., на ЕТ „КУНСКИ – РОЗАЛИН КУНСКИ” – гр. Хасково, „ПАОЛО КОМЕРС” ЕООД – гр. Димитровград, ЕТ „Жак Валентий – В. Желязков” – гр. Димитровград, „БАМЗИ” ООД – гр. Харманли и „ДИМИДА” ЕООД - гр. Харманли, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Както беше посочено по-горе, заключението по същата е прието без заявени резерви от страните. Методът, по който е работил експертът е подобен с този, използван от ревизиращия орган, с тази разлика, че в хода на ревизионното производство не е изследван въпроса за размера на разходите за живот на жалбоподателя и средният процент надценка е изчислен въз основа на данни /справки/ предоставени от проверяваните фирми, цитирани по-горе. Вещото лице, при формирането на данъчната основа, изчисляване размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ и средния процент надценка, освен че е взело предвид посочените разходи, е използвало данните, съдържащи се в приобщените по делото ГДД, ведно с приложенията към тях, на същите тези фирми. Ето защо съществува разлика между определения размер на задълженията на жалбоподателя с оспорения РА и тези изчислени от експерта. В заключението, вещото лице е представил два начина на определяне на данъчната основа. При първия, който е подобен на метод използван от ревизиращия орган с горе посочените разлики, са формирани данъчни основи по години, както следва:

·        За 2002 г. – 7815,04 лв., при среден процент надценка при търговия с употребявани автомобили - 29,56 % (формирана данъчна основа при ревизията 7758,13 лв. при среден процент надценка – 25,08 %);

·        За 2003 г. – 7110,78 лв., при среден процент надценка при търговия с употребявани автомобили – 15,42 % (формирана данъчна основа при ревизията 7808,57 лв. при среден процент надценка – 16,95 %);

·        За 2004 г. – 13883,82 лв., при среден процент надценка при търговия с употребявани автомобили – 28,64 % (формирана данъчна основа при ревизията 10854,54 лв. при среден процент надценка – 26,31 %);

·        За 2005 г. –  10632,36 лв. при среден процент надценка при търговия с употребявани автомобили – 22,80 % (формирана данъчна основа при ревизията 13197,24 лв. при среден процент надценка – 35,06 %).

Въз основа на така определените данъчни основи, вещото лице и изчислило данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ по години, както следва:

·        За 2002 г. – 1657,81 лв. (установен размер на данъка при ревизията – 1641,87 лв.);

·        За 2003 г. – 1404,80 лв. /в с.з. на 11.12.2008 г. вещото лице уточни, че е допусната изчислителна грешка, поради което данъкът за 2003 г. е в размер на 1404,80 лв., вместо посочения  в заключението размер от 939,80 лв./, установен размер на данъка при ревизията – 1604,48 лв.

·        За 2004 г. – 2792,17 лв. . (установен размер на данъка при ревизията – 2459,01 лв.);

·        За 2005 г. – 2011.77 лв. . (установен размер на данъка при ревизията – 2627,33 лв.).

По втория начин изчисляването на данъчната основа е като разлика между продажните цени по договорите и цената на придобиване по МД. Съгласно изчисленията по Приложение № 3 към заключението, данъчните основи за процесните години са отрицателни величини и не се следва данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./.

Съдът намери заключението на вещото лице за компетентно и обосновано изготвено. С оглед конкретните обстоятелства по делото обаче, следва да бъде възприет първия вариант на същото, от една страна поради наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК (по съображения изложени вече по-горе), а от друга страна, както вече бе казано, поради обстоятелството, че в хода на ревизията е формиран процент надценка при търговия с употребявани автомобили за периода 2002 г. – 2005 г. само въз основа на изготвени справки за надценка от лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия, а именно от горепосочените пет фирми, без да са взети предвид резултатите от подадените от посочените фирми ГДД, които безспорно са по достоверен източник. В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 122, ал. 2, т. 12  от ДОПК се явява основателно. Като се има предвид, че експертът при формиране на предполагаемата данъчна основа е взел предвид резултатите от ГДД на процесните пет фирми, извършващи търговия с употребявани автомобили за периода 2002 г. – 2005 г., както и размера на разходите за живот за същия период въз основа на данни от Националната статистика в гр. Пловдив, обстоятелство което в хода на ревизията също не е изследвано от органите по приходите, съдът изцяло дава вяра на заключението в тази му част /първият вариант/.

Фактическите констатации на оспорения РА не бяха оборени и с разпита на допуснатите двама свидетели. Съдът не кредитира техните показания, тъй като в по-голямата си част, същите съдържат предположения и данни възприета от трети лица, а освен това по никакъв начин не променят възприетите вече по-горе изводи.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че оспореният РА е издаден при липса на годни доказателства за определяне на данъчната основа и по конкретно, че ревизиращите органи са използвали резултати от насрещни проверки извършени извън хода на ревизионното производство. Касае се за подробно цитираните Протоколи за извършване на насрещни проверки /ПИНП/ на процесните пет фирми, осъществяващи търговия с употребявани автомобили в протокол № 74/24.01.2007 г., на база на които са изчислени процесните средни проценти надценка за периода 2000 г. – 2005 г. Посочените протоколи са надлежно присъединени към доказателствата по административната преписка с цитирания протокол № 74/24.01.2007 г., като настоящият състав на съда намира, че няма пречки в дадено ревизионно производство да бъдат присъединени ПИНП съставени по повод на друго ревизия или проверка, когато със същите се констатират трайно установени факти, още повече, че в конкретния случай данни за печалбата, съответно надценката при продажба на автомобили втора употреба, могат да бъдат извлечени и от ГДД на съответното лице. Възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗОДФЛ (отм.) също е неоснователно, понеже в случая ревизиращият орган определя данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а не според приложимия материален закон (от който се извлича само размера на данъка). Неоснователно се явява и твърдението, че липсват фактически констатации в обжалвания РА по смисъла на закона, поради което не са налице основанията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Видно от самия РА е, че същият съдържа обосновка от съставителя му защо е достигнато до изводите, обективирани в разпоредителната част на акта, макар и същите да не са подробни /но и изискването на закона е за “мотиви”, а не за “подробни мотиви”/. Подробни мотиви са изложени в ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК е неразделна част от ревизионния акт, както изрично е посочено в процесния такъв. При това положение, съдът намира, че не съществува пречка за приложимостта на законовата презумпция, посочена в чл. 124, ал. 2 ДОПК, за вярност на констатациите на ревизионния акт до доказване на противното.

Като вече бе казано, в хода на ревизията е установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно, че до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и наличие на данни за укрити приходи или доходи. Поради това данъчните задължения на лицето са определени при условията на чл. 122 - 124 от ДОПК. В хода на ревизията, а и при административното обжалване, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на оспорения административен акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, се подкрепят от събраните в хода на административното производство доказателства, които са приети и приложени по делото, а със събраните такива в хода на съдебното производство, презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА не бе оборена. Представените пред настоящата инстанция доказателства обаче, както и приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, обосновават различни от установените с оспорения РА по размер задължения на жалбоподателя  по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./.

С оглед изложеното, съдът намира, че определената с процесния РА данъчната основа за облагана с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. в размер на 7808,57 лв., следва да бъде намалена на 7110,78 лв., съобразно заключението на вещото лице от 19.11.2008 г. За 2005 г., по същите съображения данъчната основа за облагана с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ следва да бъде намалена от 13197,24 лв. на 10632,36 лв. Това налага и изменение на дължимия данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./, който от 1604,48 лв. следва да бъде намален на 1404,80 лв. за 2003 г., а за 2005 г. следва да бъде намален от 2627,33 лв. на 2011,77 лв. (също съобразно заключението на вещото лице от 19.11.2008 г.). Тъй като в хода на ревизията е констатирано (таблица 1, колона 7 от РА), че за 2003 година е внесена сума в размер на 16,10 лв., разликата в размер на 1388,70 лв. / 1404,80 лв. – 16,10 лв./ следва да бъде установена като дължима сума ведно с прилежащата лихва за 2003 г., вместо посочената такава в процесния РА в размер на 1588,38 лв. /1604,48 лв. – 16,10 лв./.

 Ето защо в частта, с която са установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 1588,38 лв. за 2003 г. и в размер на 2627,33 лв. за 2005 г., оспореният ревизионен акт ще следва да бъде изменен, като дължимата сума за данъка за 2003 г. ще следва да бъде намален от 1588,38 лв. на 1388,70 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях, а за 2005 г. дължимата сума за данъка ще следва да бъде намалена от 2627,33 лв. на 2011,77 лв.

С оглед забрана възведена в разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, че със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, задълженията на жалбоподателя по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2002 г и 2004 г. не следва да бъдат изменяни, тъй като в хода на съдебното производство се установи, че същите са в по-голям размер от установения с оспорения РА, поради което в тази част жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 82,34 лв. /осемдесет и два лева и 34 стотинки/ – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатирах в размер на 550 лв. / петстотин и петдесет лева/.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 266 1637/14,03,2007 г., издаден от Милена Тодорова Савова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение  № 459 от 09,05,2007 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, в частта, с която на Ц.С.И. ***, са установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 1588,38 лв. за 2003 г. и в размер на 2627,33 лв. за 2005 г., като намалява дължимите суми за данъка, както следва:  за 2003 г. от 1588,38 лв. на 1388,70 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях, за 2005 г. от 2627,33 лв. на 2011,77 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Ц.С.И. ***, сумата от 82,34 лв. /осемдесет и два лева и 34 стотинки/ – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц.С.И. ***, да заплати на  Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от  550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: