Р Е Ш Е Н И Е

………..

 

гр. Пловдив, 16.02. 2009 год.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на  двадесет и шести януари  през две хиляди и  девета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Л.Н.  

 

при секретаря К.К. и с участието на прокурора Г.П., като разгледа докладваното от  съдията Л. Н. административно дело № 792 по описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

                   1. Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

                   2. Образувано е по жалба предявена от И. Б. Г., едноличен търговец с фирма “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ” със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. ” Г. Жечев ” № 75, БУЛСТАТ 1206015501 против Решение № 482/17.05.2007г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП-гр. Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт № 2600145/29.03.2007г. издаден от В.Г. Г., инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Хасково, в обжалваната част, за непризнат данъчен кредит в размер на 19961. 79 лева и прилежащите лихви в размер от 13 750.68 лв.

                   Навеждат се  доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт  и се иска неговата отмяна от Съда. Развити са подробни съображения относно  допуснати от ревизиращия орган нарушения. Посочва се, че заповедите за удължаване срока на ревизията не отговарят на изискванията на чл. 114 ал.3 от ДОПК, РА не отговаря на новелата на чл. 120 ал.1 т.5 от ДОПК и е налице нищожност на акта, поради липса на мотиви. Още се твърди, че атакуваният административен акт не отговаря на изискванията на материалния закон и че събраните по преписката доказателства налагат различни, от направените от административния орган, правни изводи. Твърди се, че по цитираните в акта данъчни фактури е  осъществена доставка на стоки, облагаеми по ЗДДС, че данъкът е начислен според новелата на чл. 55 ал.6 от ЗДДС /отм./, тъй като е отразен в счетоводството на продавача и доставчика, включен е в данъчната му декларация, поради което следва да се признае данъчен кредит на проверяваното лице.

                   Претендират се  направените разноски по настоящото производството.

                   3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител - юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

                   4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, е на становище, че жалбата  е неоснователна.

 

                   ІІ. За допустимостта :

                   Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за  законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, в рамките на установения в закона срок, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ. 

 

                   ІІІ. За фактите:

                1. Със Заповед за възлагане на ревизия № 1334 от 16.10.2006 г.  /л. 113/ е сложено начало на ревизия на  жалбоподателя, обхващаща два вида задължения  за определени периоди, като задължението по данък върху добавената стойност обхваща периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г., а задължението по данък върху доходите на физическите лица обхваща периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. Посочената заповед е издадена от Началник сектор “Ревизии и проверки при ТД на НАП гр. Хасково  на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на осн. Заповед № 100-А от 01.06.2006 г. на Директора на ТД на НАП –Хасково, с която на органите по  приходите-заместник-началник “Контрол”, началници на сектори “Ревизии и проверки” в отдел “Контрол”, началник-сектор “Услуги за клиенти” в отдел “Обслужване”, считано от 01.06.2006 г. е наредено да издават заповеди за възлагане  на ревизии по реда на чл. 112 ал.2, т.1 от ДОПК, да издават резолюции за извършване на проверки, да издават заповеди за определяне на компетентен орган, по реда на чл. 119 ал.2 от ДОПК. Определени са: Веселина Георгиева Господинова на длъжност инспектор по приходите-ръководител на екип и Дияна Янева Лилова- на длъжност инспектор по приходите, да извършат ревизията. Определен е срок за завършване на ревизията- 17.11.2006 г. Заповедта е получена от ЕТ “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ” на 23.10.2006 г. На 14.11.2006 г. от  инспектор по приходите в ТД на НАП-Хасково Веселина Господинова е депозирано искане за продължаване срока за извършване на ревизия, тъй като не са получени ПИНП по изпратени ИИНП № 2600-3-1334-1 от 24.10.2006 г. до ТД на НАП Бургас, ИИНП № 26-3-1334-2 от 24.10.2006 г. до ТД на НАП Стара Загора. С последваща Заповед № 1460 от 14.11.2006 г.  на Началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Хасково е изменен срока за завършване на ревизията, а именно – 15.12.2006 г. Заповедта е получена от ЕТ “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ” на 14.11.2006г. Последвало е искане за продължаване срока за извършване на ревизия, депозирано от  инспектор по приходите в ТД на НАП-Хасково Веселина Господинова на 14.12.2006 г., поради неполучени ПИНП по изпратени ИИНП с изх. № ДК2-01-00-1017 от 24.10.2006 г. до ТД на НАП Стара Загора. Издадена е Заповед № 1609 от 14.12.2006 г., скоято органът по приходите е определил срок за завършване на ревизията до 15.01.2007 г. В приложената разписка за връчване на заповедта е видно, че е положен подпис на получателя, но не са изписани имената. Депозирано е искане за продължаване на срока за извършване на ревизия от 12.01.2007 г. до Началник сектор “Ревизии и проверки” към ТД на НАП Хасково, поради Искане за извършване на действия от други контролни органи-РВМС гр. Хасково с изх. № К8-53 от 12.01.2007 г.  Последвало е издаването на Заповед № 61 от 12.01.2007 г. с която  срокът за завършване на ревизията е продължен до 23.02.2007 г. Постановена е и Заповед № 145 от 01.02.2007 г., в която срокът за завършване на ревизията отново е същият-23.02.2007г. Заповед  № 145 от 01.02.2007 г. е получена от Иван Генев на 02.02.2007 г., видно от разписката на л. 103. Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.  Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.  От изброените по-горе актове е видно, че сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания срок, тъй като определените срокове са в рамките на четиримесечния срок / до три месеца по ал.1 на чл. 114 ДОПК и един месец продължение по ал. 2 от същата разпоредба/. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № 145 от 09.03.2007 г. Същият е връчен на Иван Генов на 12.03.2007 ., видно от разписка за връчване л. 50. До Началника на Сектор “ПР” при ТД на НАП-Хасково е изпратено Уведомление за съставен Ревизионен доклад № 145 от 09.03.2007 г. в срока по чл. 119 ал.1 от ДОПК.

                     2. В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК е издаден  Ревизионен акт № 2600 145 от 29.03.2007 г. /л.27/, с който на ЕТ “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ” гр. Харманли  е отказан данъчен кредит в размер на 19 961,79 лв., отговарящ на начисления данък по доставката от “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД гр. Чирпан с БУЛСТАТ 833156153 по издадени фактури: № 501/05.11.01г. на обща стойност 7923,96 лв., обл. стойност 6603,30 лв., ДДС 1320,66; № 503/06.11.01г.обща стойност 30949,38 лв., обл. Стойност 25791,15, ДДС 5158,23; № 508/07.11.01г., обща стойност 40716,00 лв., обл. стойност 33930,00 лв., ДДС 6786,00; №515/18.11.01г., обща стойност 38237,40 лв., обл. стойност 31864,50 лв., ДДС 6372,90 лв.; № 521/25.11.01 г., обща стойност 1944,00 лв., обл. стойност 1620,00 лв., ДДС 324,00 лв. На осн. чл. 175 ал.1 от ДОПК са начислени лихви за закъснение в размер на 13750,68 лв. за периода 15.12.2001 г. – 29.03.2007 г. РА е връчен на жалбоподателя на 30.03.07 г., видно от Разписка от същата дата. /л. 32/.

                        Ревизионен акт № 2600 145 от 29.03.2007 г. е издаден от надлежно упълномощен с правата по чл. 119 и чл.114 от ДОПК  данъчен орган, видно от издадената в тази насока Заповед № К 145 от 09.03.2007 г. на Директора на ТД на НАП Хасково.   

                        3. ­В хода на ревизионното производство е изпратено ИИНП  с изх. № 2600-3-1334-2 от 24.10.2006 г. с писмо изх. № ДК2-01-00-1017 от 24.10.2006 г. до ТД на НАП Стара Загора. С писмо с изх. № 3414 от 27.02.2006 г. НАП-Стара Загора прилага ПИНП № 2600-3-1334 от 27.12.2006 г. на “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД. В ПИНП № 2600-3-1334 от 27.12.2006 г. е посочено, че е изпратено  до  МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД  ИПДПО № 70-00-2985 от 02.11.2006 г. с писмо с обратна разписка, съгласно чл. 29 ал.3 от ДОПК. Върнато е писмото с отбелязване “получателят непознат на посочения адрес /л.64/ Извършени са две посещения на адрес: гр. Чирпан, ул. Ангел Пеев Стоянов” № 10, удостоверени с протоколи за посещение № 2465 от 21.11.2006г. и № 2556 от 30.11.2006 г., които са оформени по надлежния ред. В същите е отбелязано, че при направеното посещение, представляващият дружеството не беше намерен, нито пък друго лице, упълномощено за получаване на данъчни документи. Изготвено е съобщение № 70-00-3251 от 30.11.2006 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. Съобщението е поставено на таблото на ТД на НАП Стара Загора на 30.11.2006 г. и е свалено на 15.12.2006 г. Съобщение е публикувано и в Интернет. На осн. чл. 32 ал. 6 от ДОПК  ИПДПО № 70-00-2985 от 02.11.2006 г. се счита за редовно връчено. В определения 7-дневен срок не са представени документи в ТД на НАП Стара Загора. От извършената проверка в данъчното досие на фирмата и в информационния масив е установено, че “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД  дерегистрирано по ЗДДС, считано от 03.09.2002 г., т.е. след периода, обхващащ данъчната ревизия. Извършена е ревизия на дружеството, в резултат на която са установени задължения в особено големи размери. При направената справка е установено, че фактурите по ИПДО са включени в Дневника за продажбите за съответния данъчен период-месец ноември 2001 г.

    4. По делото е приет Ревизионен доклад № 145 от 09.03.2007 г. за извършена ревизия на Иван Боянов Генов по видове задължения: данък върху доходите на физическите лица и задължения по данъка върху добавената стойност за периоди от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. Относно процесните фактури органът по приходите е приел, че доставчика “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД не е представил годни доказателства за реалността на доставката по смисъла  на чл. 6 от ЗДДС /отм./ Не са представени никакви доказателства за кадрови и технически потенциал, наличие на складова база. Не са представени документи, доказващи транспорта на стоките, предмет на доставките по процесните фактури. Приходният орган е приел, че сделките не могат да се докажат, съгласно изискванията на чл. 6  ал.1 от ЗДДС, според които доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Установил е, че след като не може да се докажат сделки  по процесните фактури  по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./, то не е  възможен данъчен кредит , тъй като не е изпълнено и изискването на чл. 63 от ЗДДС /отм/, според който данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. А данъкът по смисъла на чл. 55 ал.6 от ДДС /отм./ се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. На осн. чл. 6, чл. 26 и чл. 64 т.2 от ЗДДС /отм./ във вр. с чл. 55, ал.6 от ЗДДС и чл. 52 ал. 3 от ППЗДДС /отм/ органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесните фактури.

     5.В хода на съдебното производство са изискани процесните фактури от “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД на осн. чл. 153 от ГПК /отм./. Български пощи ЕАД връщат писмото с изх. № 1656 от 19.09.07 г. с отбелязване “ получателят непознат на посочения адрес”. От приетото по делото Удостоверение с изх. № 968 от 29.01.2008 г. на Старазагорския окръжен съд е видно, че “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД се представлява и управлява от едноличния собственик на капитала на “АТЛАНТИС” ЕООД, представлявано от В.И.М.. Адресът на управление на дружеството е гр. Чирпан, ул. “ А. П. Стоянов” № 10, т.е. това е адресът на който е търсен доставчика от приходната администрация. Доставчикът “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД, представляван от “АТЛАНТИС” ЕООД с управител В.И.М.,***, това е адресът на управление на “АТЛАНТИС” ЕООД. На призовката, върната в цялост /л.214/ е изписано, че на посочения адрес няма такава  фирма, нито представител, който да получава призовки и други книжа. Дадена е многократно възможност на жалбоподателя да представи преписи от процесните фактури. Едва с молба от 05.11.2008г са представени по делото преписи от процесните фактури, приети са по делото. От същите е видно, че плащането е извършвано по  банков път.

      6.По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, изготвена от  вещо лице Т.С.Р. , заключението по която е изслушано в съдебно заседание на 04.11.2008 г., без заявени резерви от страните. В изпълнение на поставената му задача, вещото лице не е извършило проверка на счетоводството на “МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД , тъй като на посочените по делото адреси в гр. Чирпан и в гр. Стара Загора, не е открит представител на фирмата. Посочва, че в протокол за насрещна проверка № 2600-3-1334-2 от 27.12.2006 г. на ТД Стара Загора е записано, че процесните фактури са включени в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния данъчен период. По делото няма документи и експертизата не намери такива, които да показват дали ДДС по тези фактури е отразен в счетоводството на доставчика и дали е начислен, разполага ли дружеството с необходимия технически, технологичен и кадрови потенциал за извършване на доставките, съставена ли е оборотна ведомост, има ли договор за наем на обект, има ли сключени трудови договори, на какви длъжности, има ли уведомления до НОИ, редовно ли е водено счетоводството на  МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД, поради което по тези въпроси не може да се направи заключение. По същата причина не може да се даде заключение относно стоковия поток, предмет на процесните фактури.

 

ІV.Относно правото :

                        1.Относно  отказан данъчен кредит на ЕТ “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ  по фактури № 501/05.11.01г.; № 503/06.11.01г.; № 508/07.11.01г.; № 515/18.11.01г.; № 521/25.11.01 г., издадена от  доставчика  МОБИЛ-ТРАНСАВТО” ЕООД  в размер на размер на 19 961. 79 лв. и прилежащите лихви в размер от 13 750.68 лв.

                         Фактите, посочени в предходния раздел на решението, налагат  извод, че процесуалните действия на органа по приходите при извършване на насрещната проверка на прекия доставчик  са осъществени съобразно изискванията на закона. Те са обективирани в надлежно съставени протоколи. Предприети са действия по уведомяването на доставчика. Същият не е открит на декларирания от него адрес, затова е приложена процедурата по чл. 32 от ДОПК.  Така проверяваният данъчен субект е редовно уведомен за задължението си да представи исканите от него документи и писмени обяснения. Такива не са представени в хода на административното производство.  Не бяха ангжирани  от страна на жалбоподателя доказателства и в хода на съдебното производство, а заключението по ССчЕ потвърди констатациите на приходната администрация, отразени в Ревизионния доклад и в атакувания Ревизионен акт. На осн. чл. 64 т.2 от ЗДДС /отм./ във вр. с чл. 6 и чл. 55  ал.6 от ЗДДС /отм./ приходният орган е отказал приспадане на данъчен кредит. За да е налице предпоставката по чл. 64, т. 2 от ЗДДС /отм./, е необходимо да е доказано начисляването на данъка по процесните фактури от доставчика в съответствие с изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./, а именно - доставчикът да е включил същите в отчетните регистри по чл. 104 от с.з.(в дневника за продажбите), да е отразил данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Тези законови изисквания Съдът намира, че  не са изпълнени, след като анализира  фактите по делото, а те са, че липсват доказателства, че доставчикът е изпълнил задълженията си и данъкът по процесните фактури са отразени в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. Не е достатъчно отразяването на процесните фактури в дневника за продажбите и в справката-декларация за м.11.2001 г. Изискванията на чл. 55 ал.6 от ЗДДС /отм./  са кумулативно дадени и следователно всички те трябва да бъдат изпълнени. Констатациите на административния орган, че доставчикът не се открива на посочения адрес се потвърдиха и в съдебното производство, поради което е невъзможна проверката по редовността на водене на счетоводството на доставчика, респективно изпълнението на правилото на чл. 55 ал.6 от ЗДДС /отм./. За да се направи преценка относно начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика следва да бъде извършена проверка относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществените стопанска операции. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Поради това, за да се установи редовното и правилно водене на счетоводна сметка 4532 - Начислен ДДС върху продажбите, същата следва да се провери и изследва във връзка с кореспондиращите счетоводни сметки, като проверката бъде осъществена в счетоводството на доставчика. Следва да се  прецени и редовността на воденото счетоводство на доставчика. Вещото лице не открива доставчика на посочените по делото адреси и следователно проверката на счетоводството на доставчика е възпрепятствана и начисляването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета остава недоказано, което от своя страна потвърждава констатациите на приходната администрация и следователно атакуваният Ревизионен акт е съобразен със законовите изисквания. Изложеното до тук от фактическа и правна страна е съобразено от органа по приходите в необходимата пълнота. Това има като крайна последица законосъобразност на постановения от тях резултат. Той ще следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена.

                   V. За разноските :

                  На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК на данъчна администрация се дължи юрисконсултско  възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, които  при липсата на данни за изплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.8 във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./ се констатираха в размер на 1124,25 лв.

                   Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б. Г., едноличен търговец с фирма “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ” със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. ” Г. Жечев ” № 75, БУЛСТАТ 1206015501 против Ревизионен акт № 2600145/29.03.2007г., издаден от Веселина Георгиева Господинова, инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Хасково за отказан данъчен кредит в размер на 19961.79 лв. и лихви в размер на 13 750.68 лв., потвърден с Решение № 482/17.05.2007г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП-гр. Пловдив.

 

         ОСЪЖДА И. Б. Г. с ЕГН **********, представляващ ЕТ “РУСАЛКА – ИВАН ГЕНЕВ” със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. ” Г. Жечев ” № 75, БУЛСТАТ 1206015501 да заплати на Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив сумата от 1124,25 лв. / хиляда сто двадесет и четири лева. 25ст., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

                   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: