РЕШЕНИЕ

Година 2008,03.06. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- III отд., VII състав

на 14.04.2008 година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.К.

Секретар: С.С.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Я.К. а.х. дело номер 13 по описа за 2008 година и като обсъди :

Постъпила е жалба от А.Г.Б. *** срещу Решение 256/07.12.2007г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б. срещу Разпореждане **********/05.10.2007г. на Ръководител "ПО" към РУСО - Пловдив, с което е отказано отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Недоволен от така постановения административен акт жалбоподателят го счита за незаконосъобразен, като излага конкретни основания за това и настоя­ва за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ - Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Пловдивският Административен Съд - Трето отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Със заявление вх.32380/05.06.2007г. Б. *** отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с но­велата на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО, според която лице, което е работило 10 годи­ни при условията на първа категория труд може да се пенсионира, ако отговаря на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, но не по - рано от 52 години за мъжете при посочената категория на труд.

С атакуваното Разпореждане било установено от пенсионния орган, че Б. не отговаря на условието сборът му от продължителност на осигурителния стаж и възраст да е не по - малък от 100, тъй като осигурителния му стаж за времето 01.11.1989г. - 30.04.1995г./ общо 5 години и 6 месеца/, който безспор­но е от първа категория, следва да се превърне в стаж от трета категория не при твърдяните от Б. условия на чл.104 ал.З КСО/една година първа се превръщат в три години трета категория, а по предходната ал.2 на същия член /три години първа се превръщат в пет години трета категория/.

Изводът си за това пенсионният орган към РУСО - Пловдив обосновава с недоказаността от страна на жалбоподателя, че същият е работил през посоче­ния период на длъжност до началник участък включително.

С решението си от 07.12.2007г. ответникът, като по - горен администрати­вен орган, потвърдил изцяло изводите на ръководителя на пенсионния си от­дел, като посочил, че Б. не представял доказателства, установяващи рабо­тата на смени и мястото на длъжността в щатното разписание на посочения ра­ботодател с оглед преценката дали същата е до началник смяна. Т.е спорен е въпроса между страните само досежно това следва ли трудът на А.Б., положен за МГГ Хидроенергийни обекти" с.Сестримо на обекта му - ПАВЕЦ "ЧАИРА" като "монтьор поддръжка, ремонт и настройка на ВЕЦ", "оператор на командно табло във ВЕЦ" и "техник ел.лаборатория" в периода 01.11.1989 г. до 30.04.1995г., който е осигурителен стаж от I категория, да се превърне на осно­вание чл.104 ал.2 от КСО в трета категория, според условията на ал.З на чл.104 КСО.

Настоящият състав счита, че преди всичко следва да се посочи, че за да бъде изпълняваната от Б. в процесния период трудова дейност причислена към посочената в ал.З на чл.104 от КСО категория работници, ИТР-специалисти или ръководни служители, е необходимо да се установи по безспорен начин, че лицето е полагало труд в подземен хидротехнически обект, било е заето с ра­бота под земята и е било назначено на длъжност до ръководител на участък включително.

В тази връзка административният орган е приел, че жалбоподателят уп­ражнявал трудова дейност на обект на подземното хидротехническо строи­телство съгласно представения трудов договор от 30.10.1989г./лист 24 от дело­то/, в който е посочено, че мястото на работа е подземната централа ПАВЕЦ "ЧАИРА", а в Удостоверението обр. УП - 30 е посочено, че лицето е полагало труд във силикозоопасна и йонизирана среда под земята.

Удостоверено е също така, че лицето е полагало подземен труд и пряко е участвало в изграждането на хидротехническия обект/така писмено доказа­телства на лист 14 от делото/ и пълното и неоспорено заключение на вещото лице М., която сочи, че посочената длъжност е с непосредствено участие в монтажа на централата през посочения период.

С оглед на това настоящата инстанция приема за установено, че лицето е било заето на работа под земята в подземен хидротехнически обект по смисъ­ла на чл.104 ал.З от КСО.

От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-икономическа експертиза се установява също така, че в правоприемника на държавното предприятие "Хидроенергийни обекти" с.Сестримо не са налични длъжностните характеристика за периода на заемане длъжностите от Б., нито щатни разписания, поради изтекъл срок за съхранението им, но от месеч­ните разплащателни ведомости на подземната централа за спорния период се установява, че посочената категория работници са посочени под длъжности като началник централа, дежурен инженер, началник смяна, ръководител учас­тък , дори механик и енергетик.Тъй като режимът на посочената централа е не­прекъсваем, то работата в нея се е извършвала и посменно. Следователно Б. е заемал длъжности в категорията персонал "работниципосочено още в първия му трудов договор от 1989г7 и никога не е заемал управленски/началнически/такива. При това положение и щом като осигурител­ният стаж през посочения период е удостоверен като придобит на длъжност от категорията "работници" /т. е. длъжностите на Б.: "монтьор поддръжка, ре­монт и настройка на ВЕЦ", "оператор на командно табло във ВЕЦ" и "техник ел. лаборатория" са като работник или като инженерно - технически специалист/, налице е юридически факт по чл.104 ал.З КСО: труд на работник или инженер­но - технически специалист, положен при работа под земята в подземен хидро­технически обект. В този смисъл изискването за длъжност до ръководител на участък, който е на едно средно управленско ниво в посочената система /чл. 104 ал.З КСО/, се отнася само за ръководните служители, каквито работниците и инженерно - техническите специалисти по правило не са били и по делото ня­ма не само доказателства, но и дори твърдения Б. да е заемал такава пози­ция по това време.


Следва да се посочи също така, че в хипотезата на чл.104 ал.З от КСО е безпредметно да се разсъждава относно вредността и тежестта на извършва­ния труд, тъй като това е от значение само при определяне категорията на труда, а няма спор, че трудът на Б. е от първа категория.

Обстоятелството как конкретния труд е определен като такъв във връзка с правата по ПМС 40 от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила/отменено от 01.01.2000г./, тъй като съгласно Удостоверението на лист 22 е посочено от осигурителя, че труда е по т.1 от ПМС-то/възприето от Ръководител отдел "Пенсии", докато в реше­нието на ответника е прието, че трудът е по т.4в на ПМС-то/, то от една страна това предложение на осигурителя по отношение категорията на труд, в т. ч. и по отношение превръщането на категорията от 1-ва в III-та, не обвързва осигу­рителния орган, а от друга и в двата случая Б. би полагал труд на посоче­ните длъжности в подземен обект при силикозоопасна среда с йонизиращо лъ­чение, като условията за пенсиониране са еднакви и трудът им е определен от I категория, но това не може да е основание трудът на жалбоподателя в посоче­ните периоди да се счита положен само на това основание при условията на ал.З на чл. 104 от КСО, ако не отговаря на предпоставките на последната зако­нова новела и по -специално на тези, свързани с характера на изпълняваната трудова функция и разположението и в щатния състав на съответния работода­тел.

В конкретния случая Директор РУСО - Пловдив в мотивите на решението си от 07.12.2007г. като е приел, че стажът на Б. се зачитал по т.4в от цити­раното ПМС от 1968г., при която хипотеза превръщането на осигурителния стаж от първа в трета категория ставало само по чл.104 ал.2 КСО и се е позо­вал на чл.8 ал.2, т.З от Инструкция 13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наред­бата за категоризиране на труда при пенсиониране/НКТП/, неправилно е под­вел фактите под съответния хипотезис на приложимата в случая правна норма, още повече, че т.З на Инструкцията има предвид единствено "тунелното строителство"/докато в т.2 са визирани подземните хидротехнически обекти/.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че след като жалбоподателят въобще не е бил в категорията на ръководните служители, то е налице и тази последна предпоставка, при наличието на която е налице приложение на новелата на чл.104 ал.З КСО, като превръщането безспорния труд 1-ва следва да стане в съотношение една година от него в три години от Ш-та категория или посочените 5г. и 6 месеца се превръщат в 16 години и 6 месеца, вместо 9 годи­ни и 2 месеца, както е приел пенсионният орган.
При това положение на нещата е налице е минималния сбор от точки за осигурителен стаж и възраст/Б. има навършени 52 години/, поради което и решението на ответника Ръководител ТП на НОИ - Пловдив, с която е пот­върдено Разпореждането на пенсионния орган - началник "ПО" при РУСО -Пловдив следва да бъде отменено.

Ответникът следва да заплати направените от жалбоподателя разноски за това производство в размер на общо 62 лева.

На основание чл.173 ал.2 АПК административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив за постановя­ване на административно решение по направеното пред него искане, съобраз­но даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилага­не на закона.

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - III отд., VII състав :

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение 256/07.12.2007г. на Директор на ТП на НОИ - Плов­див, с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане 53071744 26/05.10.2007г. на Ръководител "ПО" към РУСО - Пловдив, с което е отказано отпускането на А.Г.Б. *** на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като НЕЗАКО­НОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА административната преписка Ръководителя на отдел "Пен­сии" при РУСО - Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по молбата на А.Б., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Директор ТП на НОИ - Пловдив да заплати на А.Г.Биров *** сумата от 62 /шестдесет и два/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ:Я.К.


 


: