Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пловдив, 13.02.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав в открито заседание на двадесет и втори януаре две хиляди и девета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и прокурора САВА ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от председателя АХД № 65 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 във връзка с чл.144 и чл.141, ал.4, изр.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Постъпила е жалба от "Барли Левицки Касиф Аркитектс" Ltd, седалище в Израел, 52522, гр.Рамат-Ган, ул."Тувал"11, фирмен номер 511179467, против Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО, издадено с изх.№ 43862/23.10.2007 г. от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1105/20.12.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр.Пловдив.

В жалбата се твърди, че с оспореното становище е констатирана липса на основания за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите между България и Израел /СИДДО/. Поддържа се и че със становището е констатирано наличието на основание за прилагане на същата спогодба. Жалбоподателят релевира оплакването, че след като предвид мястото си на управление подлежи на облагане в Израел, следва да се приеме, че спогодбата е приложима в неговия случай. Като подчертава, че консултантските услуги, които е предоставил по договора с "Марица гардънс" ЕАД, попадат в обсега на основната му дейност, подателят на жалбата счита, че архитектските консултации представляват типичен пример за професионални услуги. В тази връзка настоява, че консултациите не могат да се определят като авторски възнаграждения, доколкото авторското право е дефинирано в българското законодателство като правото на автора върху производението му. Оспорващият изтъква, че плащанията по договора не следва да се приемат като получени във връзка с използване обект на авторско право, а като възнаграждение за дадени професионални съвети. С оглед на това подателят на жалбата претендира отмяна на обжалвания административен акт от съда. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

         Национална агенция за приходите – ТД на НАП-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юк.Манолева е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

         Участвалият в делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив намира, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта, намира следното:

 

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156 във връзка с чл.144 и чл.141, ал.4, изр.2 ДОПК. Решението на Директора на Д"ОУИ" е връчено на жалбоподателя препоръчано по пощата на 27.12.2007 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 04.01.2008 г., видно от положения вх.№ 96-00-6, а въпросът за процесуалната й допустимост е разрешен с Решение № 7506/ 20.06.2008 г.  на Петчленен състав на Върховния административен съд, поради което жалбата следва да се приеме за разглеждане.

Съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

Спрямо жалбоподателя е проведено административно производство по реда на чл.137 и сл. ДОПК.

С договор от м.януари 2006 г., сключен между жалбоподателя, наричан тук "Консултант" и "Марица гардънс" ЕАД в качеството му на "Клиент", страните са се споразумели консултантът да предостави на клиента услуги – архитектски консултации във връзка с жилищен проект в гр.Пловдив – "Марица гардънс", при което архитектът консултант ще присъства и ще дава съвети по отношение на архитектската работа, която ще извърши лице, наричано в договора "Местна компания". Страните са уговорили възнаграждение за консултанта в размер на 3,2 евро на кв.м. за обикновени офис и жилищни проекти за надземни площи и 2,0 евро на кв.м. за закрити паркинг зони.

Във връзка с уговореното по договора заплащане жалбоподателят е издал на "Марица гардънс" ЕАД следните фактуи: № 398/31.01.2007 г., № 432/ 27.02.2007 г. и № 444/29.03.2007 г., № 373/04.01.2007 г., всяка за сумата от 7000 евро.

Производството пред административния орган е започнало по Искане, подадено с вх.№ 70-00-9189/29.08.2007 г. по описа на ТД на НАП-гр.Пловдив. В същото жалбоподателят е заявил следното пред органа по приходите: че е местно лице на Държавата Израел, в която държава се осъществява управлението и контролът му; че е притежател на доход от източник в Република България с платец "Марица гардънс" ЕАД; че не притежава клонове или офиси на територията на Република България; че брутната сума на доходите преди облагане е 28000 евро, размерът на данъка по българския вътрешен закон, е 10 % - 2800 евро, сумата на данъка по СИДДО е 0, и сумата на исканото данъчно облекчение, е 2800 евро. Към искането са приложени: декларация от притежателя на дохода, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България; удостоверение за финансово местопребиваване от служител по данъчно облагане от Израел, от което става ясно, че като данъкоплатец жалбоподателят е с местопребиваване Израел; договор за архитектски консултации във връзка с жилищен проект в гр.Пловдив – "Марица гардънс" от м.януари 2006 г. между жалбоподателя и "Марица гардънс" ЕАД; както и посочените по-горе фактуи.

По искането органът по приходите е постановил обжалваното становище, в което е приел, че са налице основания за прилагане на СИДДО между Република България и Държавата Израел по отношение доходите, реализирани от жалбоподателя. Становището на административния орган е, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.12, ал.2 във връзка с ал.3 от СИДДО, според която доходите от услугите подлежат на облагане в Република България с данък в размер на 7,5 % от брутната им сума.

Административният акт е връчен на пълномощник на заявителя на 29.10.2007 г. Становището е обжалвано по административен ред и с Решение № 1105/20.12.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр.Пловдив е потвърдено.

В хода на настоящото съдебно производство в с.з. от 14.11.2008 г. жалбоподателят беше задължен да представи доказателства за това притежава ли регистрация на територията на Република България; доказателства за характера и естеството на извършената от него дейност, във връзка с която е подал настоящата жалба, както и доказателства за извършено плащане по договора от м.януари 2006 г. между него и "Марица гардънс" ЕАД, както и да представи носителите, където са материализирани резултатите от извършените услуги. С молба от 09.12.2008 г. чрез адв.И. жалбоподателят заяви следното: не притежава регистрация на територията на Република България, нито място на стопанска дейност в България; дружеството предоставя архитектурни услуги, поради което счита за ирелевантно доказването на предмета му на дейност; услугите, предоставени по договора, са описани в него. Към молбата липсват приложения.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните по делото не се формира спор по фактите. Основният спорен въпрос е по приложението на СИДДО между Република България и Държавата Израел.

Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите е ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно събрание на 12.09.2001 г. - ДВ, бр. 82/25.09.2001 г.

По силата на чл.14, т.1 от спогодбата, озаглавен "Независими професионални услуги" доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава. Изключение от това правило се намира във второто изречение на същата разпоредба, което не е приложимо в случая, защото жалбоподателят няма редовно на разположение определена база за извършване на своята дейност в Република България.

Съгласно чл.14, т.2 от спогодбата понятието "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители. На тази разпоредба се позовава жалбоподателят и пред Директора на Д"ОУИ", и пред съда, за да обоснове тезата си, че процесният доход подлежи на облагане единствено в Израел. Това негово виждане не може да бъде споделено поради следните съображения:

В теоретичен аспект архитектурата може да бъде дефинирана по следния начин: подчинена на определено функционално предназначение творческа дейност по организирането на целесъобразна, удобна и естетически устроена пространствена среда със средствата на техниката. Тази дейност обхваща проектиране и авторски надзор при строителството на сгради (архитектура в тесен на смисъл на думата), на населени места и открити пространства - улици, площади, градини, паркове (градоустройство и паркоустройство), както и физическо устройство на цели области и държави (териториално устройствено планиране). В този ред на мисли безспорно работата на архитекта включва дейности като: предварително проучване в зависимост от възложената задача, консултиране и подпомагане на възложителя при изработването на задание, предлагане на варианти на проектни решения, проектиране в съответствие със заданието за проектиране, съставяне на обяснителна записка на техническия и работния проект, съгласуване на изработения проект с проектантите на другите проектни части, авторски надзор, спазване на съответните технически правила и нормативи и правилата за безопасност, участие в процедури за въвеждане на обекти в експлоатация, ангажименти в рамките на гаранционните срокове. Изброените дейности могат условно да бъдат разделени на два вида: едните с консултантски характер, целящи подпомагане на проектирането - от този вид са първите две; а останалите изразяват същинската архитектска дейност по организирането на пространствената среда.

Прави впечатление, че текстът чл.14, т.2 от разглежданата спогодба визира самостоятелни услуги, извършвани от лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители. Не буди съмнение, че "самостоятелни" са само дейностите от втория вид на прокараното по-горе разграничене. В раздел "Описание на работата" на разглеждания договор от м.януари 2006 г., в т.3 страните са уточнили, че действителното планиране на самата работа и съответствието на това планиране със законовите изисквания, включително строителната и планировъчната документация, ще бъдат изключителна отговорност на местната компания. А в същия раздел, в т.4 на договора страните отново и изрично са подчертали, че жалбоподателят ще предоставя услуги единствено като архитект консултант за архитектурното планиране, което ще бъде извършено от местната компания, и че всички предоставени от консултанта услуги ще бъдат предмет на факта, че неговата работа се извършва в качеството му на архитект консултант.

Съотнесени към поставения за разглеждане случай, горните разсъждения налагат да се приеме, че за да намери приложение облагането съгласно чл.14 от разглежданата СИДДО, като самостоятелна дейност на архитекта следва да се разбира типично и определено присъщата нему дейност, а такава не е дейността по т.3 и т.4 от договора, за които е налице изричната уговорка, че са само с консултантски, подпомагащ характер.

Още един аспект на визираната в СИДДО дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители се състои в това, че услугите могат да бъдат считани за "самостоятелни" само ако се предоставят от доставчиците в качеството им на физически лица, аналогично на лицата, чиято дейност българското законодателство разглежда като "свободни професии". Разглежданият случай не е такъв, защото жалбоподателят е страна по договора и получател на дохода като юридическо лице - търговско дружество, учредено по израелското законодателство. Следва да се има предвид, че противно на възприетото от петчленния състав на Върховния административен съд, жалбоподателят не е дружество с ограничена отговорност по българския Търговски закон и не притежава регистрация на територията на Република България според изричното изявление на неговия пълномощник. В противен случай би било и безпредметно воденето на настоящото дело. Колкото до обозначението "ООД", което фигурира в наименованието на жалбоподателя в превода на казания договор и цитираните фактури, очевидно е, че преводачът е пренебрегнал едно от основните изисквания към превода. А то е, че при преводите наименованията и заглавията задължително остават непроменени. Например името "John Brown" не се превежда като "Джон Кафявия", нито "John Smith" - като "Джон Ковача": заглавията, наименованията и имената изобщо не се превеждат. Вследствие недостатъчния професионализъм на преводача добавката "Ltd" във фирменото наименование произволно е преведена като "ООД". Вярно е, че чуждестранните дружества с такава добавка са аналог на българските дружества с ограничена отговорност, но това не прави жалбоподателя ООД по смисъла на българския закон. Правилното фирмено наименование на жалбоподателя е "Барли Левицки Касиф Аркитектс" Ltd, израелско юридическо лице, чиято дейност в България не може да се приравни на "самостоятелни услуги", извършвани от архитект-физическо лице.

Съгласно чл.12 от СИДДО между Република България и Държавата Израел авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава (в случая Израел). Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат (в случая България), и съобразно законодателството на тази държава. Ако обаче получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък ще бъде определен в размер 50 % от данъчната ставка, приложима съгласно вътрешното законодателство на всяка от договарящите държави. Въпреки това този данък няма да надвишава 12,5 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения, и няма да е по-малък от 7,5 на сто от същия брутен размер.

По силата на чл.3, ал.2, б."а" СИДДО при прилагането на спогодбата от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, освен ако контекстът изисква друго, ще има значението, което му придава законодателството на съответната договаряща държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата; всяко значение, определено съгласно приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава. Във връзка с това правило се налага изводът за приложимост на дефинициите, дадени в от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Според дефиницията на чл.12, т.З от разглежданата СИДДО терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в същия член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми, магнетофонни записи или други средства за възпроизводство за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за използването на, или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или информация относно промишлен, търговски или научен опит или възнаграждения за технически услуги. При прочита на този текст става ясно, че при определението на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" е използвано друго понятие – "възнаграждения за технически услуги". Последното е дефинирано в § 1, т.9 ДР на ЗКПО като: плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

От сключения през м.януари 2006 г. договор между жалбоподателя и "Марица гардънс" ЕАД е видно, че в отговорностите на жалбоподателя-консултант спадат два от етапите, детайлизирани в Приложение А на договора. Същите са озаглавени "1. Проучване и концептуален дизайн" и "2. Схематичен дизайн". Първият от тях включва: проучване на информацията за обекта, съдействие при избора на местна архитектска фирма, проучване на информацията за областта, изготвяне на схематични алтелнативи, основни сектори, анализиране на алтернативите с клиента и избор на перфектната алтернатива. Вторият етап се изразява в разработка на избраната алтернатива и на свой ред включва предварителни консултации с консултанти, дизайн на всички нива,  основни сектори, основни коти, информация за типичния етаж и типичния апартамент, подробна таблица на площите, илюстрации на основен 3D модел, подготовка на презентацията.

Анализът на описаните дейности сочи, че предоставените от израелското дружество услуги са се ограничили до създаването на дизайна и очертаването му в най-общи линии. Дизайнът материализира предполагаемата визия, като облича идеята в първична материална форма, поради което и се характеризира с висока степен на абстрактонст. На свой ред дейноста по проектирането вече конкретизира дизайна в съответствие с разработеното задание. В подкрепа на тези разсъждения е фактът, че разгледаните по-горе етапи са наименувани "Планиране и предложение за дизайн", но не и изработка на архитектурния проект. Още повече, следващият етеп, озаглавен "3. Разработка на дизайн", се определя като излагане в подробности на схемата, одобрена в предходния етап. Това е същинската архитектурна работа, която обаче не е осъществена от жалбоподателя, а спада в отговорностите на местната архитектска фирма. Така става ясно, че твърденията за осъществени самостоятелни архитектски услуги не намират опора в доказателствата по делото.

 

Същевременно в съдебното производство не се представиха носителите, където са материализирани резултатите от извършените услуги. При отказа на жалбоподателя да представи пред Съда носителите, следва да се приеме, че архитектурното планиране не е осъществено от израелското дружество, и то е предоставило услугите единствено в качеството му на архитект консултант (т.4 от раздела "Описание на работата" на договора).

Налага се единственият възможен извод, че посредством консултациите на жалбоподателя са предоставени технически услуги с оглед характера на услугата, за която страните са приели, че нито възложителят, нито местната архитектска компания разполагат самостоятелно с необходимия ресурс. Именно затова се е прибягнало до услугите на израелското дружество.

Крайният извод на Съда е, че по противоречиво изложените оплаквания на жалбоподателя – от една страна че е констатирана липса на основания за прилагане на СИДДО, а след това - че е констатирано наличието на основание за прилагане на СИДДО, казусът следва да намери следното разрешение: основания за прилагане на СИДДО с Държавата Израел са налице, но платецът на дохода следва да начисли и удържи данък при източника в размер на 7,5 % върху полученото възнаграждение. Като се държи сметка за данъчната ставка по чл.200, ал.2 ЗКПО, която възлиза на 10 % от размера на дохода, става ясно, че Спогодбата предоставя данъчно облекчение предвид по-ниската ставка по нея. Изложените мотиви сочат, че правилно органът по приходите е приел, че чуждестранното лице следва да бъде обложено с данък при източника в посочения по-горе размер, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски и следва да се уважи, като в полза на ТД на НАП-Пловдив се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определено, същото възлиза на 150.00 лв.

 

Така мотивиран от горното и на основание чл.160, ал.1, предложение последно и чл.161, ал.1, изречение трето от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Барли Левицки Касиф Аркитектс" Ltd, седалище в Израел, 52522, гр.Рамат-Ган, ул."Тувал"11, фирмен номер 511179467, срещу Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО изх.№ 43862/23.10.2007 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1105/20.12.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр.Пловдив.

ОСЪЖДА "Барли Левицки Касиф Аркитектс" Ltd, седалище в Израел, 52522, гр.Рамат-Ган, ул."Тувал"11, фирмен номер 511179467, да заплати в полза на Националната агенция за приходите - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :