РЕШЕНИЕ

 

гр. Пловдив, 19.02.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на десети декември две хиляди и осмата година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретаря М.Н. и прокурора Г.П. като разгледа докладваното от съдията Г.П. административно дело № 101 по описа за 2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.         

          Образувано е по искова молба на М.Й.С., ЕГН **********,***  против “Агенция за социално подпомагане”, гр. София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 25 000лв., ведно с  лихвата за забава върху сумата, която ще присъди съда, считано от датата на отмяната на акта – 16.11.2007г. до окончателното й изплащане.

Ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. П. заявява, че поддържа изцяло така предявения иск.

Според ответника – “Агенция за социално подпомагане”, гр. София  искът е неоснователен.

Според прокурора искът е неоснователен.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като обсъди оплакванията в исковата молба, писмените доказателства по преписката, становищата на страните, намира за установено следното:

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

Ищцата на 14.09.2006г. е подала молба-декларация до Директора на ДСП-Пловдив за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Със Заповед № ПС-06-2769 от 09.10.2006г. на Директора на ДСП – Пловдив е било отказано отпускането на помощта. Тази заповед е била потвърдена със Заповед № 560/26.10.2006г. на Директора на РДСП – Пловдив. С Решение № 433 от 23.05.2007г. ПОС е отменил като незаконосъобразна Заповед № 560/26.10.2006г. на Директора на РДСП – Пловдив и потвърдената с нея Заповед № ПС-06-2769 от 09.10.2006г. на Директора на  ДСП – Пловдив, като това решение е било оставено в сила с Решение № 11298 от 16.11.2007г. на ВАС.

          При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

          Съгласно чл. 1 , ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съобразно влязло в сила Решение № 433 от 23.05.2007г. на ПОС, с издаването на Заповед № 560/26.10.2006г. Директорът на РДСП – Пловдив е постановил един незаконосъобразен акт, като същото е относимо и към Заповед № ПС-06-2769 от 09.10.2006г. на Директора на  ДСП – Пловдив. Преценката на ПОС и ВАС за незаконосъобразност на горепосочените административни актове  е обвързваща със сила на присъдено нещо по отношение на настоящия съдебен състав, ето защо съдът приема, че тези актове са незаконосъобразни. От друга страна, обстоятелството, че е налице незаконосъобразен акт, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че държавата следва да понесе отговорността по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото следваше да се докаже по безспорен начин, че ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, т.е. следваше да се докаже, че е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат.

          В исковата молба като претърпени имуществени вреди ищцата посочва обстоятелството, че в резултат от неотпускането на помощта, тя не е била в състояние да закупи необходимите й лекарства – модитен депо, акинестат и халоперидол,  както и това, че преди раждането тя не е могла да заплати упойката за раждането – инжекция на стойност 60 лв.

 Като претърпени неимуществени вреди ищцата сочи понасянето на болки и страдания и силни неприятни изживявания поради това, че не е разполагала със средствата, необходими да закупи горепосочените лекарства, като в резултат на неприемането на същите, тя е изпаднала в състояние опасно за новороденото, което от своя страна е довело до настаняване на детето в Дом за медикосоциални грижи.

          По делото са представени и приети Експертно решение № 2755 от 30.11.2004г.,  видно от което ищцата страда от разстройство на личността от афективния кръг с чести психотични декомпенсации с халюцинаторна параноидна симптоматика и кататонни елементи и Експертно решение № 41 от 08.01.2007г., от което е видно, че на ищцата е поставена диагноза параноидна шизофрения. С оглед горепосочените заболявания по делото бе назначена съдебно-психиатрична експертиза, като заключението на вещото лице не бе оспорено по делото. Видно от заключението е, че по време на бременност пациентите биват предупредени, че не е желателно приемането на каквито и да е медикаменти, за да бъде избегнато евентуалното увреждане на плода. Вещото лице не е констатирало регистрирани прегледи, респективно предписване на лекарствата, посочени в исковата молба, т.е. в случая не може да се приеме, че ищцата не е разполагала със средствата за закупуване на лекарства, тъй като не се доказа такива лекарства да са й били предписвани. Поради това, че по време на бременността и раждането съществува опасност за живота и здравето на ищцата, същата е била информирана за възможността да извърши медицински аборт, по реда на чл. 12 от Наредба № 2 от 01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, но тя не пожелала това. По делото не се доказа да е имало необходимост от поставяне на упойка при раждането, да е било изискано от ищцата поставянето на такава упойка, нито да и е било поискано от лечебното заведение сумата от 60 лв. за поставянето на упойката. Не се доказа и, че непоставянето на упойката да е довело до хроничен пристъп.  По делото бе разпитан свидетелят Ганчо Тодоров, но от показанията му пред съда не се доказа причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди. По отношение на твърдяните неимуществени вреди, Съдът намира, че по делото не се доказа по безспорен начин, че твърдените болки, страдания и силни неприятни изживявания за процесния период да са пряка и непосредствена последица от горепосочените незаконосъобразни административни актове. В заключението си вещото лице констатира, че в случая се касае за пореден пристъп на доказано хронично протичащо психично заболяване – шизофрения, като пристъпът не може да се свърже с емоционални или стресови фактори. Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за това дали незаконосъобразното настаняване на малолетното дете в ДМСГД е причинило на ищцата имуществени или неимуществени вреди, тъй като това обстоятелство е предмет на адм. дело № 2188/08 по описа на Административен съд – Пловдив.

          Видно от гореизложеното е, че по делото не се доказа причиняването на имуществени и/или неимуществени вреди на ищцата, нито пък да е имало причинна връзка между твърдяните вреди и незаконосъобразните  Заповед № 560/26.10.2006г. на Директора на РДСП – Пловдив и потвърдената с нея Заповед № ПС-06-2769 от 09.10.2006г. на Директора на  ДСП – Пловдив. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а доколкото искът за присъждане на лихва е акцесорен, то следва също да се отхвърли и искането за присъждане на лихви.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

          ОТХВЪРЯ като неоснователен иска на М.Й.С., ЕГН **********,***, против “Агенция за социално подпомагане”, гр. София, за сумата от  25 000/двадесет и пет хиляди/ лв., ведно с  лихвата за забава.

          Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :