РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, II отделение, IV състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и осма година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 173 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Р.Е.Б. ***, против заповед № ОА-1942 от 26.07.2007 г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Пловдив, в частта по т.1 и 3, с които са одобрени ПУП-ПР между УПИ IХ-549 и УПИ VШ-552, жилищно строителство и обществено обслужване, в кв.186 по плана на гр.Пловдив, Втора градска част, и ПУП-ПЗ без изменение съгласно заповед № ОА-1464 от 17.10.2000 г. и заповед № ОА-2536 от 21.11.2006 г. на кмета на Община Пловдив.

Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е необоснована и противоречива, постановена при съществени нарушения на процедурата и при „превратно упражняване на власт". Не са посочени фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Твърди се, че единствената цел на заповедта е заобикаляне на закона. Не е направено геодезично заснемане, за да се прокара новата регулационна линия. Претендират се разноски.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че оспорената заповед е законосъобразна. Моли тя да бъде потвърдена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна А.Д.Б. чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди оспорената заповед. Счита, че жалбата е неоснователна, защото с оспорената заповед регулационната граница е приведена в съответст­вие с имотната и с промяната, извършена в кадастъра. Претендира разноски.

Заинтересованата страна „НВС-Комерс" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за недопустима, тъй като на основание чл.15, ал.б ЗУТ оспорената заповед влиза в сила с издаването й и се съобщава само на заинтересованите. Тъй като жалбоподателят няма качеството на заявител или заинтересовано лице от това изменение, той няма правна възможност да атакува заповедта в тази част. По отношение на останалата част от заповедта счита жалбата за неоснователна и недоказана и изложените съображения са бланкетни и не съдържат правни съображения за твърдяната незаконосъобразност. Моли да се остави без уважение жалбата. Претендира разноски.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 ЗУТ, поради което същата е допустима. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на заинтересованата страна „НВС-Комерс" ЕООД, че заповедта не подлежи на обжалване на основание чл. 15, ал.б ЗУТ, защото само т.2 на заповедта - предмет на настоящото дело, е издадена с правно основание чл.15, ал.З ЗУТ. По отношение на останалата част от заповедта, която е предмет на делото, се прилагат общите правила, ето защо съдебният състав намира, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За яснота, настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с жалба само по отношение на т.1 и т.З от заповед № ОА-1942 от 26.07.2007 г. Формулировката в жалбата „ако прецените ... то тогава моля да отмените заповедта и в т.2", не е равнозначна на искане, отправено към съда, за произнасяне по законосъобразността на административния акт. Ето защо, съдът намира, че не дължи произнасяне относно т.2 от заповедта, която не е обжалвана и в тази част е влязла в сила. Противното би означавало съдът да се самосезира, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх.№ 9400А 2541 от 14.06.2007 г. на А.Д.Б., с което е поискано разрешение за изменение на действащия ПУП, като регулационната линия между имоти с пл. № 549 и пл. № 552 съвпадне с имотната граница между тях, променена съгласно решение по гр. дело № 3985/2001 г. на ПРС и заповед № РД-03-976 от 10.11.2003 г. на кмета на район „Централен",Община Пловдив, с която е променен кадастралния план на кв.186 (която заповед е била потвърдена с решение по адм. дело № 41/2004 г. на ПОС).

С допълнително заявление е вх.№ 9400А2541 от 14.06.2007 г. на А.Д.Б. и В.С.Н., управител на „НВС-Комерс" ЕООД, собственик на УПИ ХХП-1495, е поискано да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ VШ-552 и ХХП-1495 в кв.186.

Със заповед № ОА-1763 от 10.07.2007 г. на главния архитект на Община Пловдив е допуснато изработване на ПУП-ПРЗ за УПИ IХ-549 и VШ-552, жилищно строителство, търговия и обществено обслужване, в кв.186 по плана на Втора градска част, гр.Пловдив.

Със заявление с вх.№ 9400А2541 от 12.07.2007 г. А.Д.Б. и В.С.Н. *** изработения проект за одобряване. Проектът за изменение е обхванал УПИ IХ-549 и УПИ VШ-552, жилищно строителство, търговия и обществено обслужване, и УПИ ХХП-1495, търговия и обществено обслужване. Проектът е разгледан на експертен съвет и с решение, взето с протокол № 33 от 18.07.2007 г., е приет без възражения и е предложено на кмета на Община Пловдив да издаде заповед за одобряване.

На 26.07.2007 г. е издадена оспорената заповед № ОА-1942 от 26.07.2007 г. Заповедта е издадена от изпълняващия длъжността кмет, на когото със заповед № ОА-1805 от 13.07.2007 г. на кмета на Община Пловдив е възложено изпълнението на функциите на кмет на общината за периода 16.07.2007 г. - 14.08.2007 г. Т,е. заповедта е издадена от компетентен орган в хипотеза на заместване при условията на чл.39, ал.2 ЗМСМА.

При преценка на законосъобразността на оспорената заповед с оглед направените възражения в жалбата, твърде общи и неконкретизирани, както и с оглед становищата на останалите страни, настоящият съдебен състав намира, че заповедта не страда от пороци, налагащи нейното изменение или отмяна.

Съдът намира, че при издаване на заповедта са събрани достатъчно доказателства, които имат значение за правилното изясняване на фактите, които са от значение за решаване на въпроса и издаване на законосъобразен административен акт. Както не веднъж се е произнасял Върховият административен съд, фактическите основания за издаване на един администрати­вен акт може да се съдържат в други документи от административната преписка. Видно от административната преписка, в нея са събрани, а от протоколите на експертния съвет е видно, че са обсъдени, настъпилите промени относно кадастралния статут на имотите на жалбоподателя Р.Б. и заинтересованата страна А.Б. -приключилото съдебно производство по гр. дело № 3985 по описа на Пловдивския районен съд, XVIII гр.с, между Б. и Б. с предмет иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, със съдебното решение по което е признато за установено, че Б. е собственик на площта от 64,70 кв.м в северната част на УПИ VШ-552 и че в кадастралната основа на действащия ПУП е допусната грешка, изразяваща се в заснемане на тази част от имота като част от ПИ 549; извършено попълване на кадастралната основа на ПИ 549 и 552, одобрено със заповед № РД-03-976 от 10.11.2003 г. на кмета на район „Централен", Община Пловдив; приключило съдебно производство по оспорване законосъобразността на цитираната заповед № РД-03-976 от 10.11.2003 г. със съдебно решение от 29.11.2004 г., постановено по адм. дело № 41 по описа на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, за 2004 година, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р.Б. против заповедта. Всички тези новонастъпили факти са взети предвид и са дали основание за извършване -на настоящото изменение на подробния устройствен план. Ето защо съдът намира, че цитираното в заповедта - предмет на настоящото съдебно производство - правно основание за изменение на ПУЛ в частта на плана за регулация, а именно чл134, ал.2, т.2 ЗУТ, напълно съответства на събраните в хода на административното производство пред административния орган доказателства и извършени предварителни действия. Разпоредбата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато кадастралния план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен устройствен план; в този случай изменение на подробния  устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи, кадастралния план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Всички тези действия в настоящия казус са осъществени.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалните представители на административния орган и заинтересованите лица съдът намира, че същите като основателни и доказани следва да бъдат уважени, като на основание чл.143, ал.З и 4 АПК жалбоподателят бъде осъден да заплати на Община Пловдив 80 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение, и на А.Б. - 500 лева, разноски за адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от заинтере­сованата страна "НВС-Комерс" ЕООД не е доказан, поради което искането макар и основателно, ще следва да се отхвърли като недоказано.

Водим от гореизложеното, Административен съд Пловдив, II отделение, IV състав, на основание чл.172, ал.2 АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р.Е.Б. ***, против заповед № ОА-1942 от 26.07.2007 г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Пловдив, в частта по Тл1и 3, с които са одобрени ПУП-ПР между УПИ IХ-549 и УПИ VШ-552, жилищно строителство и обществено обслужване, в кв.186 по плана на гр.Пловдив, Втора градска част, и ПУП-ПЗ без изменение съгласно заповед № ОА-1464-от 17.10.2000 г. и заповед № ОА-2536 от 21.11.2006 г. на кмета на Община Пловдив.

ОСЪЖДА Р.Е.Б. ***, да заплати на Община Пловдив 80 (осемдесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.Е.Б. ***, да заплати на А.Д.Б. ***, 500 (петстотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия:

А.Х.