РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

 ................

гр. Пловдив, 04 февруари 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, І състав в публично заседание на седемнадесети ноември  през две хиляди и осмата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                   

при секретаря К.Р., и участието на прокурора Е.Б., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 223 по описа за 2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на Г.И.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма “П. – Г.И.”, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Ст. Караджа” № 17 В против Ревизионен акт № 1300536 от 25.10.2007год. издаден от Цветана Спасова Джиева – инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 22 от 10.01.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта му с която на  ЕТ “П. – Г.И.” е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 20 825,18лв. за отчетни периоди м. септември 2005год. до  м. септември 2006год., включително и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат в общ размер на 4 616,28лв. ; определено е задължение за внасяне на данък по чл. 38 от ЗОДФЛ/отм./ за отчетната 2005год. в размер на 515,42лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 136,87лв. ; определено е задължение за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за отчетната 2005год. в размер на 14437,30лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2830,68лв.

 Навеждат се доводи за не законосъобразност на административният акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията са, че прекият доставчик – ЧЗС Ангел Христов Джоков е бил регистрирано по реда на ЗДДС лице, през процесните отчетни периоди ; че отказаното право на данъчен кредит по фактурите с издател “ДИКА 2003” ЕООД и “ХЕПИНЕС-Ю-2003”ЕООД е сторнирано по-късно в дневника за покупките за м. юни 2007год. с подадена Справка – декларация  № 1300-0917698 от 16.07.2007год., поради неизвършени плащания ; че националните счетоводни стандарти дават право на предприятията сами да определят организацията  за отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на продукцията, съобразно спецификата на производството, което обстоятелство не е преценено от ревизиращите органи при определяне на задълженията за преки данъци по отношение на отчетната 2005год. 

3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. Мирчева е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите и правни констатации и изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт. Сочи се, че по отношение на фактурите с издател “ДИКА 2003” ЕООД и “ХЕПИНЕС-Ю-2003”ЕООД, не се констатира наличието на съответно издадени данъчни кредитни известия, които да са послужили като основание за последваща корекция в дневника за покупки и справката декларации за съответните данъчни периоди .

4. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

6. Със Заповед № 1731 от 08.11.2006год. на Началник сектор “Ревизии и проверки” при Отдел “Контрол” на ТД на НАП Пазарджик е сложено начало на данъчна ревизия на едноличния търговец с обхват : установяване на данъчните задължения по данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2005г. до 31.12.2005г. ; установяване на данъчните задължения по ЗДДС за периода 01.09.2005г. до 30.09.2006г.

Ревизионното производство е многократно спирано по повод влошеното здравословно състояние на П..

За последен път то е възобновено със Заповед № 536 от 04.06.2007год. издадена от прежде посочения административен орган. С оглед компетентността на същия по чл. 112 от ДОПК е представена Заповед за делегиране на правомощия № 211 от 07.04.2006год. на Директора на ТД на НАП гр. Пазарджик.

7.  В хода на ревизионното производство е установено, че за отчетен период м. септември 2005год., в дневника за покупки и справка декларация № 1300-914481 от 14.10.2005год. с право на пълен данъчен кредит е включена  фактура № 32 от 30.09.2005год. с данъчна основа 19850,00лв. и ДДС в размер на 3970,00лв. Доставчик е “ХЕПИНЕС-Ю-2003”ЕООД с адрес за кореспонденция, гр. Пазарджик, ул. Братя Консулови” № 40. Ревизиращите органи са констатирали, че плащане на паричната сума по фактурата не е извършвано.

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1301-536-2 от 21.08.2007г. на ТД на НАП Пазарджик. Според въпросния удостоверителен документ, във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения, за връчването на което са осъществени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. При тези две посещения, не открит представител на дружеството.Установено е че на административния адрес се намира новострояща се сграда в състояние на груб строеж. Действията на органите на приходна администрация са удостоверени в Протоколи № 655 от 12.07.2007год. и № 702 от 26.07.2007год. На 27.07.2007год. на определеното за това място в администрацията е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК. Същото е публикувано на интернет страницата на НАП и е изпратено на адресата с писмо с известие за доставяне. Известието е върнато с отбелязване “получателят е преместен на друг адрес”. На 31.08.2007год. съобщението е свалено. До приключване на проверката, представител на търговското дружество не се е явил в администрацията. Констатирано е че за отчетни периоди м. септември и м. октомври 2005год., дружеството не е подавало справки декларации и дневници за продажби в ТД на НАП Пазарджик.

В хода на настоящото производство, жалбоподателя представи заверено копие от процесния първичен счетоводен документ и Договор за доставка на стоки от 30.09.2005год., сключен между него и търговското дружество. В чл.3 от същия е уговорено авансово плащане на сумата от 23820,00лв. с включен ДДС.  

Допуснато беше също така извършване на съдебно счетоводна експертиза, заключението по която бе прието в съдебно заседание на 17.11.2008год. В изпълнение на поставената задача, вещото лице Р. е установило счетоводното отразяване на процесната фактура в счетоводството на жалбоподателя, като е констатирало, че по счетоводни данни не се констатира плащане на парична сума.

8. Констатирано в хода на ревизионното производство е че за отчетни периоди м.декември 2005год. и м. май 2006год., в дневниците за  покупки и справки декларации №1300-922019 от 16.01.2006год. и №1300-0810100 от 14.06.2006год., с право на пълен данъчен кредит са включени съответно  фактура № 1 от 30.12.2005год. с данъчна основа 26700,00лв. и ДДС 5340,00лв и  фактура № 3 от 30.05.2006год. с данъчна основа 45000,00лв. и ДДС в размер на 9000,00лв.  Стопанската операция е отразена като “авансово плащане за стока”. Доставчик по същите е “ДИКА 2003” ЕООД, с адрес за кореспонденция, гр. Пазарджик, ул. Братя Консулови” № 40.

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1301-536-3 от 21.08.2007г. на ТД на НАП Пазарджик. Според въпросния удостоверителен документ, във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения, за връчването на което са осъществени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. При тези две посещения, не е открит представител на дружеството.Установено е че на административния адрес се намира новострояща се сграда в състояние на груб строеж. Действията на органите на приходна администрация са удостоверени в Протоколи № 656 от 12.07.2007год. и № 703 от 26.07.2007год. На 27.07.2007год. на определеното за това място в администрацията е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК. Същото е публикувано на интернет страницата на НАП и е изпратено на адресата с писмо с известие за доставяне. Известието е върнато с отбелязване “получателят е преместен на друг адрес”. На 31.08.2007год. съобщението е свалено. До приключване на проверката, представител на търговското дружество не се е явил в администрацията. Констатирано е че за отчетни периоди м. декември 2005г. ; м.м. януари, февруари, май, юни и юли 2006год., дружеството е подавало справки декларации и дневници за продажби в ТД на НАП Пазарджик с нулеви стойности. Въпросните писмени документи бяха представени от страна на ответника и приети като доказателства в настоящото производство. От страна на жалбоподателя съответно се представиха и приеха заверени копия от процесните първични счетоводни документи. 

Според констатациите, обективирани в цитираното вече заключение на вещото лице Р., фактурите са съответно отразени в счетоводството на жалбоподателя, като е констатирано, че по счетоводни данни не се констатира плащане на парична сума.

9. За отчетен период м. юли 2007год. е констатирано, че в дневника за покупки на жалбоподателя и в справка декларация № 1300-08155538 от 14.08.2006год. с право на пълен данъчен кредит е отразена фактура № 0300000567 от 31.07.2006год. с данъчна основа 6718,30лв. и ДДС1343,66лв. Доставчик е “ЕЛИТ КАР” ООД, с адрес за кореспонденция гр. Варна, бул. “Сливница” №137, ет.1.

При извършен преглед на първичните счетоводни документи на жалбоподателя, данъчните органи са констатирали, че въпросната фактура е издадена на 03.08.2006год. , а не на 31.07.2006г. и е с данъчна основа 218,33лв. и ДДС 43,66лв.

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1301-536-6 от 18.07.2007г. на ТД на НАП Варна.Според въпросния удостоверителен документ “ЕЛИТ КАР” ООД е издало на ЕТ “П. – Г.И.” данъчна фактура № 0300000556 от 31.07.2006год. с данъчна основа 1054,80лв. и ДДС в размер на 175,80лв. и данъчна фактура № 0300000567 от 03.08.2006год. с данъчна основа 261,99лв. и ДДС в размер на 43,66лв. Фактурите са включени в дневниците за продажби и справките декларации за съответния данъчен период, като данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС/отм./.

В хода на настоящото производство, от страна на администрацията се представи заверено копие от обсъждания първичен счетоводен документ от което е видно, че същият е с №0300000567 и е издаден на 03.08.2006год. Предмет на доставката са : масло, семеринг, лагер и щанга. Данъчната основа е 218,33лв., начисления ДДС е в размер на 43,66лв., а общата стойност съответно е 261,99лв. /тази всъщност обща стойност е посочена, явно по грешка в прежде цитирания протокол за насрещна проверка/. Аналогични по отношение на данъчната фактура са и констатациите на вещото лице Р., обективирани в приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза.

10. Ревизиращите органи са констатирали, че за отчетни периоди м. декември 2005год. и м. януари 2006год., в дневниците за  покупки и справки декларации №1300-922019 от 16.01.2006год. и №1300-924359 от 14.02.2006год., с право на пълен данъчен кредит са включени съответно  фактура № 4 от 09.12.2005год. с данъчна основа 2721,60лв. и ДДС 544,32лв и  фактура № 6 от 30.01.2006год. с данъчна основа 3136,00лв. и ДДС в размер на 627,20лв. Предмет на доставката са “свине”. Доставчик е “ЧЗС – Ангел Христов Джоков” от с. Мирянци с № от НДР 570 403 3460 и БУЛСТАТ 112 613 396. При справка в информационната база данни на НАП, органите на приходната администрация са констатирали, че издателят на фактурата никога не е имал регистрация по ЗДДС.

В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя се представиха заверени копия от оригиналите на въпросните два първични счетоводни документа, както и РА №284 от 15.06.2007год. издаден от Г.И. Русев – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пазарджик. Същият е постановен в хода на извършено по отношение на “ЧЗС – Ангел Христов Джоков” от с. Мирянци ревизионно производство с предмет – установяване на задълженията по ЗДДС за периода 24.09.2004год. до 09.11.2006год. В ревизионния акт изрично е посочено, че Джоков е регистриран по реда на ЗДДС, считано от 24.09.2004г. Процесните две данъчни фактури са обсъждани в мотивната част на акта за съответните отчетни периоди, като ревизиращите органи са установили, че не са налице основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък.  

Аналогични са и счетоводните констатации на вещото лице Р., изложени в цитираното вече експертно заключение. Според същия, плащанията на стойностите по фактурите и размера на ДДС са извършени в брой на датите на издаване на фактурите, за което има издадени фискални бонове.

11.  За отчетната 2005год., ревизиращите органи са констатирали, че жалбоподателя е отчел увеличение на запасите от готова продукция в размер на 53157,25лв., обстоятелство установено при съпоставка между началните и крайните салда по сметка 303 “Продукция”. Тази сума, не е посочена със знак “минус” в лявата разходна част на отчета за приходи и разходи, а същевременно разходите за производството й са намерили отражение, като разходи по икономически елементи сметки група 60. По този начин, според ревизиращите органи, жалбоподателя е включил в разходите си за 2005год., суми формиращи произведена, но непродадена през периода продукция.

Констатирано е още, че разходната част на отчета за приходи и разходи, срещу показател “Приплоди и прираст на животни”, като положителна величина е записана сумата от 7197,52лв.. За начисления прираст и добитите приплоди, жалбоподателя е отчел разходи по съответните икономически елементи, срещу които по същество няма реални приходи, поради което през отчетния период не е следвало да се намалява финансовия резултат с тези разходи и отчетените суми за приплоди и прираст е следвало да се посочат в разходната част на отчета като отрицателна величина.

В хода на настоящото производство, от страна на жалбоподателя се представиха : разшифровка на сметки 303 “Продукция”, 312 “животни за угояване”.

Според констатациите на назначеното по делото вещо лице Р., стойността на готовата продукция “фураж” представлява трансформиране на стойност от сметка 304 “Стоки” в сметка 303 “Продукция”. През целият период 2005г., дебитирането на сметка 303 е ставало срещу кредитиране на сметка 304, т.е. в стойността на продукцията няма разходи, които да са били отчетени текущо по сметки от група 60 “Разходи по икономически елементи” и чиято стойност да е отнесена  в сметка 303. Констатираната от експерта счетоводна статия е : Дебит сметка 303/ Кредит сметка 304 – 59945,39лв. Няма счетоводни записвания, от които да е видно, че има кореспонденция между дебита на сметка 303 и кредита на сметки от група 60 и сметка 611 “Разходи за основната дейност”. В резултат на това, че не са отразени разходи, свързани с производството на продукцията, не би следвало да бъде отразена в Отчета за приходите и разходите за 2005год. сумата на увеличението на продукцията в статия “Изменение на запасите от продукция и незавършено производство” с отрицателен знак в разходната част на ОПР.

Вещото лице е констатирало, че по сметка 312 “Млади животни и животни за угояване” е отчетена сума 7197,52лв. Счетоводната статия е : дебит сметка 312/ кредит сметка 303 – 6788,14лв., кредит сметка 304 – 409,38лв. или общо 7197,52лв. Според експерта, тази сума представлява изхранен фураж на животните и при тези записвания не са включени разходи от група 60, а е отразено директно намаление на сметки 303 и 304.

12. При извършената ревизия на жалбоподателя е констатирано, че за 2005год., върху изплатените суми по трудови правоотношения се е дължал данък по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 515,42лв., който е бил начислен правилно, но не е разчетен с бюджета.

ІV. За правото :

13. С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, приходните органи са приели, че по отношение на доставките обективирани в данъчни фактури № 32 от 30.09.2005год. с данъчна основа 19850,00лв. и ДДС в размер на 3970,00лв. и доставчик  ХЕПИНЕС-Ю-2003”ЕООД ; № 1 от 30.12.2005год. с данъчна основа 26700,00лв. и ДДС 5340,00лв., № 3 от 30.05.2006год. с данъчна основа 45000,00лв. и ДДС в размер на 9000,00лв. с доставчик “ДИКА 2003” ЕООД, са налице обстоятелства предвидени в хипотезата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС /отм./ и са отказали да зачетат декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит във връзка с чл. 65, ал.5 от ЗДДС/отм./.

При преценката на фактите и обстоятелствата установени при ревизията, в мотивната част на оспорения акт е възведен и извода, че в случая не е налице облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./, но този извод не е посочен като конкретното основание за да се откаже декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит. В тази насока е необходимо да се отбележи следното :

Каза се, като основание на стопанската операция, в трите посочени данъчни фактури е вписано съответно  “авансово плащане по договор” ; “авансово плащане” и “авансово плащане за стока”. Няма нито съмнение, нито пък спор между страните, че каквито и да е парична плащания между посочените във фактурите данъчни субекти не е извършвано. Това е констатирано и от назначеното по делото вещо лице. Посоченото в първичните счетоводни документи основание на стопанската операция и несъмнения факт, че не са извършвани каквито и да е парични плащания, налага единствения възможен извод, че в случая не са налице облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС/отм./. Според казания нормативен текст – “Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.”. Съответно пък, в чл. 25 от ЗДДС/отм./ е посочено, че данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по- ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане), като на датата на възникване на данъчното събитие: 1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или 2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки. В конкретния казус, както се посочи, нито се твърди, нито се установява да е осъществена транслативна сукцесия на вещни права върху стока или получаване на някаква услуга. Не се констатира също така, каквото и да е парично плащане, било цялостно било частично авансово. Казано с други думи не е налице настъпило данъчно събитие и съответно не е възникнало задължение за регистрираните лица доставчици да начислят ДДС като задължение към бюджета. Очевидно, това е една от причините, поради които  “ДИКА 2003” ЕООД е подавало справки декларации и дневници за продажби в ТД на НАП Пазарджик с нулеви стойности. След като не е налице облагаема доставка и съответно данъчно събитие, не е възможно да се формира каквото и да е право на данъчен кредит. В този смисъл постановения от органите на приходната администрация краен резултат се явява материално законосъобразен.

Възражението на жалбоподателя за това, че отказаното право на данъчен кредит по фактурите с издател “ДИКА 2003” ЕООД и “ХЕПИНЕС-Ю-2003”ЕООД е сторнирано по-късно в дневника за покупките за м. юни 2007год. с подадена Справка – декларация  №1300-0917698 от 16.07.2007год., поради неизвършени плащания е несъстоятелно.

След като са налице издадени данъчни фактури и те са декларирани от получателя с право на пълен данъчен кредит в съответните дневници за покупки и справки декларации, при незаплащане на посочената във фактурите сума пари, корекцията на данъчната основа и съответно на данъчните задължения е възможно да бъде сторено само въз основа на съответно издадено данъчно кредитно известие. В този смисъл чл. 95, ал.1 от ЗДДС/отм./ указва изрично, че – “Изменението на данъчната основа на облагаема доставка, за която е била издадена данъчна фактура, и изменението на размера на начисления данък се документират с данъчно дебитно или данъчно кредитно известие, като се посочва и основанието за изменение. Данъчното известие се издава само към издадена данъчна фактура.”, като в чл. 95, ал.2, т.2 от ЗДДС е пояснено че данъчното кредитно известие е данъчен документ, с който се отразяват намалението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка. Съответно в чл. 95, ал.3 от ЗДДС/отм./ пък е посочено, че “В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.”.

14. Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че “ЕЛИТ КАР” ООД, гр. Варна  не е издавало на ЕТ “П. – Г.И.” данъчна фактура № 0300000567 от 31.07.2006год. с данъчна основа 6718,30лв. и ДДС в размер на 1343,66лв.

Един от основните елементи на фактическия състав предвиден в чл. 64, ал.1 от ЗДДС/отм./, от който като правна последица се поражда правото на данъчен кредит е получателят по доставката да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС, или митническа декларация. Този елемент в случая не е налице и следователно, декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит не е възникнало.

В тази част, оспореният ревизионен акт е съответен на материалния закон.

15. Факта на който органите на приходната администрация са основали правомощието си да откажат декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по данъчни фактури  № 4 от 09.12.2005год. с данъчна основа 2721,60лв. и ДДС 544,32лв и № 6 от 30.01.2006год. с данъчна основа 3136,00лв. и ДДС в размер на 627,20лв. е че доставчика “ЧЗС – Ангел Христов Джоков” от с. Мирянци с № от НДР 570 403 3460 и БУЛСТАТ 112 613 396 никога не е имал регистрация по ЗДДС.

Представения по делото РА №284 от 15.06.2007год. издаден от Г.И. Русев – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пазарджик обаче налага, съвършенно противоположен извод. “ЧЗС – Ангел Христов Джоков” е регистриран по реда на ЗДДС, считано от 24.09.2004г. Както се посочи, процесните две данъчни фактури са обсъждани в мотивната част на акта за съответните отчетни периоди, като ревизиращите органи са установили, че не са налице основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък.  Това е достатъчно за да се приеме, че по отношение на получателя по доставките ЕТ “П. – Г.И.” е налице право на данъчен кредит.

В тази част, ревизионния акт е несъответен на материалния закон и ще следва да бъде отменен.

16. Що се отнася до оспорването на ревизионни акт в частта му с която са определени данъчни задължения по  чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ е необходимо да се отбележи следното :

Според чл.10, т.2 от ЗОДФЛ/отм./ - Подлежат на облагане доходите, произхождащи от дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по Търговския закон. Съответно, според чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ, физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, формират данъчната основа въз основа на облагаемият доход, определен по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане /отм./.

В т.16, б. “б” и б.”д” от Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети (Обн. - ДВ, бр. 30 от 2005 г., в сила от 1.01.2005 г.) е посочено, че отчетът за приходите и разходите се съставя на базата на информация от счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период, както и измененията в остатъците (между началните и крайните за отчетния период) на продукцията и незавършеното производство, получените приплоди и прираст от животни и др.

 

Както се посочи, в хода на ревизионното производство е установено, че за отчетната 2005год., жалбоподателя е отчел увеличение на запасите от готова продукция в размер на 53157,25лв., обстоятелство установено при съпоставка между началните и крайните салда по сметка 303 “Продукция”. Констатирано е още, че по дебита на сметка 312 “Млади животни и животни за угояване” е отчетена сумата от 7197,52лв.

Съобразно т. 16.11 от СС 1, измененията в посока увеличение на запасите от продукция и незавършеното производство, приплодите и прирастът на животни са отрицателна величина в отчета за приходите и разходите. В приложение № 3 към този СС 1 е описано съдържанието на ОПР двустранен, като измененията на запасите от продукция и незавършено производство, приплодите и прирастът на животни са включени в раздел А-разходи за дейността, група II - суми с корективен характер.

Казано с други думи, увеличението на запасите от готова продукция в размер на 53157,25лв., правилно е установено от ревизиращите органи при съпоставка между началните и крайните салда по сметка 303 “Продукция”. Правилно е установен и стойностният размер на приплодите и прираста на животни. Тези две суми е следвало да бъдат посочени от жалбоподателя в ОПР за 2005год. в ст. 3 и 4 на група II - суми с корективен характер на раздел А-разходи за дейността съгласно цитираното приложение № 3 към СС 1. Съобразно посоченото вече правило по т. 16.11 от СС 1, увеличението на запасите от продукция, приплодите и прирастът на животни са отрицателна величина и след като по приложение № 3 се вписват в разходната част на отчета с отрицателен знак, това означава, че водят до намаление на разходите, което води до увеличение на облагаемата основа. Ето защо в конкретния случай, органите на приходната администрация правилно са определили основата за облагане с данък по чл. 38 от ЗОДФЛ.

С оглед изложеното до тук е очевидно, че предложените експертни изводи на вещото лице Р. са несъстоятелни и не следва да се съобразяват по какъвто и да е начин.

17. По отношение на дължимостта на данъка по чл. 38 от ЗОДФЛ/отм./ спор между страните не се формира. Няма спор също така, че размера на данъчното задължение е правилно начислен от жалбоподателя, но същия не е внесен в бюджета. При това положение оспорения ревизионен акт е правилен и законосъобразен в тази си част.

V. За разноските :

18. С оглед констатираната частична неоснователност на жалбата, на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 1180,43лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯВА Ревизионен акт № 1300536 от 25.10.2007год. издаден от Цветана Спасова Джиева – инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 22 от 10.01.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта му с която на  ЕТ “П. – Г.И.”, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Ст. Караджа” № 17  е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1171,52лв. по фактура № 4 от 09.12.2005год. и фактура № 6 от 30.01.2006год. с доставчик “ЧЗС – Ангел Христов Джоков” от с. Мирянци и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат в общ размер на 311,59лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма “П. – Г.И.”, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Ст. Караджа” № 17 В против Ревизионен акт № 1300536 от 25.10.2007год. издаден от Цветана Спасова Джиева – инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 22 от 10.01.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта му с която на  ЕТ “П. – Г.И.” е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19653,66лв. за отчетни периоди м. септември 2005год. до  м. септември 2006год., включително и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат в общ размер на 4447,53лв. ; определено е задължение за внасяне на данък по чл. 38 от ЗОДФЛ/отм./ за отчетната 2005год. в размер на 515,42лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 136,87лв. ; определено е задължение за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за отчетната 2005год. в размер на 14437,30лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2830,68лв.

ОСЪЖДА Г.И.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма “П. – Г.И.”, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Ст. Караджа” № 17 да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите сумата от 1180,43лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд НА Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :