РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 


                       Р Е Ш Е Н И Е

 

                     №….................

 

                        гр. Пловдив,  05 февруари 2009 год.

 

                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХII състав, в публичното съдебно заседание на седми ноември през хиляди и осмата година,  в състав:

 

                                                                           Председател:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                          

при секретаря П.Ц. и участието на прокурора Й.Ц., като разгледа докладваното от съдията М. административно дело № 259  по описа за 2008 година,  и за да се произнесе,  взе предвид следното  :

    Производството е по реда на Дял Трети, Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс  / ДОПК /.

 Образувано е по жалба на  Р.В.Г., като ЕТ “КОБИ – Р.Г.” с ЕИК по БУЛСТАТ 115078657, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив, ул.”Беласица” № 44 против ревизионен акт /РА/ № 1602248/21.11.2007г., издаден от Ваня Стоянова Кирякова – главен инспектор по приходите при териториална дирекция на НАП – гр.Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 28/21.11.2007г. на директор на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите досежно допълнително установените данъчни задължения и лихви за просрочие, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 6 647, 67 лв. по фактури, издадени от ЕТ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ”Дани 87- Валентин Гинев”; “Милк трейд “ЕООД / с предходен доставчик “Пакула” ЕООД/; “Интерконект” ЕООД и “Евро груп 2003” ЕООД.

 В жалбата се навеждат доводи за процесуално - правна и материално - правна незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната пред настоящата инстанция негова част. Доводите за процесуално - правна незаконосъобразност се свеждат до нарушение на изискването на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК за мотивиране на акта. По съществото на спора, конкретно изложените съображения са по отношение на двама от доставчиците - “Милк трейд”ЕООД/ с предходен доставчик ”Пакула”ЕООД/ и “Евро груп 2003” ЕООД. По отношение “Милк трейд” ЕООД оплакванията са, че прекия доставчик е отразил фактурата в дневника за продажби и в справката – декларация. Данъкът е начислен  по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./, като на проверяващите са представени всички изискани от тях документи за проверка. Предвид изрядността на прекия доставчик се твърди, че е възникнало правото на данъчен кредит, което не зависи от неизрядността на предходния доставчик/ така Тълкувателно решение № 5/2004г. на ВАС/. По отношение на доставчика “Евро груп 2003” ЕООД  твърденията са за наличие на  облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./. Твърди се, че ревизиращите са направили неправилни изводи за липса на доставка от факта на неоткриване на доставчика на адреса, като не съществува законоустановена презумпция, при която да се приеме за доказан факта на неизвършване на доставката, поради неоткриване на доставчика или непредставяне на документи от негова страна. Освен това, се твърди, че неоткриването на доставчика на адреса не е надлежно установено при съблюдаване на разписаните в ДОПК процесуални правила. Твърди се също така, че ревизирания субект е представил доказателства за реалното извършване на процесните доставки/услуги – СМР, които неправилно не са  взети предвид от ревизиращите органи. Твърди се още, че данъкът по трите процесни фактури  е платен по ДДС - сметката на доставчика с платежно нареждане от 11.06.2004г. При това положение, според доводите на жалбоподателя, ако се приеме за вярна тезата на ревизиращите за липса на данъчно събитие, то платения ДДС, би следвало да се третира като недължимо внесен в бюджета и би подлежал на възстановяване по реда на чл.64, ал.3 от ЗДДС/отм./. Подробни съображения са доразвити в писмена защита, депозирана от процесуалния му представител адвокат Т.. Претендира се отмяната на ревизионния акт в обжалваната част, потвърдена с решението на директора на дирекция “ОУИ”- Пловдив, както и присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски.

 Ответникът – Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тенева е на становище за неоснователност на жалбата. Моли Съда да я остави без уважение, по съображения, изложени в  депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Национална агенция за приходите.

       Окръжна прокуратура - гр.Пловдив чрез участвалия в производството прокурор застъпва становище за основателност на жалбата.

     Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите на страните, и съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за  установено следното :

  Ревизионият акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

           Разгледана по същество  жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

     Ревизионното производство е поставено в ход със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1373/30.05.2007г., издадена от Данаил Атанасов Попов, на длъжност Началник сектор  „Ревизии и проверки" при ТД - на НАП - гр.Пловдив. Със същата е възложено извършването на данъчна ревизия на Р.В.Г., като ЕТ”КОБИ - Р.Г.” с обхват по правилното приложение на ЗДДС за периодите 01.01.2002г. - 31.12.2006г. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 08.06.2007г.  С последваща ЗВР №2248/05.09.2007г., на основание чл. 114, ал.2 от ДОПК е продължен определения срок за извършване на ревизията до 08.10.2007г.

     Приложена по делото /л.2/ е заповед №  РД – 09 - 1/03.01.2007г., издадена на основание чл. 11, ал.3, във връзка с чл.11, ал.1 от ЗНАП и параграф 8 от ДОПК от директор на ТД на НАП- гр.Пловдив. Със същата на органите по приходите, заемащи длъжността Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП – гр.Пловдив, считано от 03.01.2007г. са вменени правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК и прочие правомощия в ревизионното производство.

    За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ № 2248/22.10.2007г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, срещу който  не е  подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

    Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт /РА/ № 1602248/21.11.2007г. от Ваня Стоянова Кирякова - компетентен орган по чл. 119, ал.2 от ДОПК, определен съгласно заповед за определяне на компетентен орган № К 2248/22.10.2007г.  Със РА на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за довнасяне в размер на  7 565, 55 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 672, 35 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по 7 броя фактури, издадени през м.01.02г., м.05.02г., м.06.02г., м.08.02г., м.10.02г. и м.12.02г. от ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ ”Дани 87- Валентин Гинев”; по фактура № 672/30.10.2002г./частично/, издадена през м.10.2002г. от “Милк трейд” ЕООД, с предходен доставчик “Пакула” ЕООД; по 4 броя фактури, издадени през м.03.02г., м.04.02г., м.05.02г. и м.07.02г. от “Интерконект” ЕООД;  по 3 броя фактури, издадени през м.06.2004г. от “Евро груп 2003” ЕООД. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице, заедно със заповедта за определяне на компетентния орган на  22.11. 2007г., с което е изпълнено изискването на чл.119, ал.4 от ДОПК

     РА № 1602248/21.11.2007г.е обжалван изцяло от ревизирания субект на основание и в срока по чл.152 и сл. от ДОПК по отношение на вменените задължения за довнасяне и лихви за просрочие,  с жалба с вх.№  70 –  00 - 13130/05.12.2007г. на ТД на НАП - Пловдив.

    С Решение № 28/11.01.2008г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив РА е потвърден в обжалваната част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 6 647, 67 лв. и съответните прилежащи лихви по фактура № 14912/14.12.2002г., издадена от ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ ”Дани 87- Валентин Гинев”; по фактура № 672/30.10.2002г./частично/, издадена за през м.10.2002г. от “Милк трейд” ЕООД, с предходен доставчик “Пакула” ЕООД; по 4 броя фактури, издадени през м.03.02г., м.04.02г., м.05.02г. и м.07.02г. от “Интерконект” ЕООД;  по 3 броя фактури, издадени през м.06.2004г. от “Евро груп 2003” ЕООД. С решението на директора на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, РА е отменен в обжалваната част, досежно  непризнато право на данъчен кредит в размер на 918, 05 лв. по фактури, издадени през м.01.2002г., м.05.2002г., м.06.2002г., м.08.2002г. и м.10.2002г. от ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ ”Дани 87 - Валентин Гинев, ведно с начислените за тези периоди прилежащи лихви.

     Ревизионният акт, в частта му, потвърдена с решението на директора на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, е обжалван на основание чл.156 и сл. от ДОПК, като по повод обжалването е образувано настоящото съдебно производство.

     В хода на ревизията е установена следната фактическа обстановка :

        1. Относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 174, 17 лв. за м.12.2002г. по фактура № 14912/14.12.2002г., издадена от ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ ”Дани 87 - Валентин Гинев”.

       Правото на данъчен кредит по процесната фактура № 14912/14.12.2002г., не  е признато с ревизионния акт, потвърден с решението на Директора на дирекция” ОУИ” на основание чл.64,ал.1, т.2 от ЗДДС /отм./, с оглед изричната констатация, че  фактурата не е включена в дневника за продажби и в справката - декларация за съответния данъчен период. Правото на данъчен кредит по тази фактура е било отказано в ревизионния акт и на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм/, но с решението на директора, е прието, че тази норма е незаконосъобразно приложена, включително и за останалите ревизирани периоди -  м.01.2002г., м.05.2002г., м.06.2002г., м.08.2002г., и м.10.2002г., за които РА е отменен на това основание.

        В хода на ревизията на основание чл.45, ал.1 от ДОПК до ТД на НАП – Видин е отправено Искане за извършване на насрещна проверка с изх.№  РД – 18 -1528/14.06.2007г. на  ЕТ ”Дани 87 - Валентин Гинев”, като правоприемник на ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”. Резултатите от проверката са обективирани с протокол № 1600 - 2120/17.05.2007г., съгласно който е установено, че търговецът – правоприемник, е регистрирано лице по ДПК/отм./ и ДОПК, считано от 11.07.2006г., няма данни за регистрация му по ЗДДС към момента на проверката. В протокола е констатирано, че  проверяваните фактури са отразени в дневниците за продажби и в справките – декларации за съответните периоди с изключение на фактура № 14912/14.12.2002г., за която не е констатирано такова отразяване. Доставчикът е посетен двукратно на адреса за кореспонденция, но не е открит, поради което е предприета процедура по чл.32 от ДОПК, по отношение на която решаващия орган е приел наличие на съществени пороци. 

   Констатирано е, че не е извършено плащане на ДДС по коментираната и по останалите фактури, издадени от този доставик по ДДС – сметката.

      Към ПИНП са приложени доказателства във връзка с правоприемството между ЕТ ”Дани 87 - Валентин Гинев” и ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”. От същите се установява, че с решение от 13.12.2002г. на БОС е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ ”Дани 87 – Димитър Стаматов”, рег. по ф.д №  5442/1990г. от Димитър Георгиев Стаматов на Румяна Велинова Стаматова на основание наследяване и продажба, която поема всички активи и пасиви на търговското предприятие и ще осъществява дейност като ЕТ”Дани – 87-Румяна Стаматова”; вписано е заличаване на Димитър Георгиев Стаматов, като ЕТ ”Дани  87 - Димитър Стаматов” поради смърт на лицето и прекратяване на дейността му. С решение от 11.07.2006г. на БОС е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ”Дани 87 – Румяна Стаматова”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на Валентин Славчев Гинев, вписан като ЕТ”Дани 87- Валентин Гинев” по ф.д № 7595/2006г. по описа на СГС;  вписано е заличаване на ЕТ”Дани 87 - Румяна Стаматова” от търговския регистър на БОС.

      2. Относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 298, 50 лв./частично/ по фактура № 672/30.10.2002г., издадена от “МИЛК ТРЕЙД” ЕООД с предмет на доставката 750 кг “пилешки бутчета”, с предходен доставчик “Пакула” ЕООД по фактура № 251/01.11.2002г. със същия предмет на доставката.

      На прекия доставчик “Милк трейд” ЕОО е извършена насрещна проверка,  възложена с резолюция №2401/15.06.2007г., обективирана с протокол № 1602-1373-05/28.09.2007г. При проверката е установено, че фактурата е издадена от “Милк трейд” ЕООД, отразена е в справката – декларация и дневника за продажби за съответния данъчен период, и данъкът е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./. Като предходен доставчик е посочен “Пакула” ЕООД по фактура № 251/01.11.2002г. с предмет на доставката 750 кг. “пилешки бутчета”.

      На основание чл.45, ал.1 от ДОПК до ТД на НАП – София, офис “Оборище” е отправено Искане за извършване на насрещна проверка на предходния доставчик “ПАКУЛА” ЕООД с изх.№ РД-1616/26.06.2007г. Резултатите от проверката са обективирани с протокол № 1002/30.07.2007г., в който е установено, че фактура № 251/01.11.2002г. не е отразена в дневника за продажби за съответния данъчен период. Изготвено е Искане за представяне на документи и обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ с изх.№ 04-53-06-699/16.07.2007г. Извършени са две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. Резултатите са обективирани в протоколи № 747/06.07.2007г. и № 813/16.07.2007г. Констатирано е, че на адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакт.  На 16.07.2007г. от орган по приходите при ТД на НАП – София, офис “Оборище” е изготвено и поставено на определеното за целта място в ТД на НАП Съобщение по чл.32 от ДОПК с изх.№ 04 – 53 – 06 – 699/16.07.2007г. Съобщението е свалено от таблото на 30.07.2007г., на която дата ИПДПО е връчено чрез прилагане към данъчното досие. Върху съобщението, в съответствие с изискването на чл.32, ал.7 от ДОПК, са отбелязани датите на поставянето и свалянето му. Съобразно отразеното в протокола, съобщението е публикувано в Интернет и е изпратено за връчване по пощата, съгласно чл.32 ал.5 от ДОПК. Към протокола от насрещната проверка е приложен пощенски плик, адресиран до дружеството, Известие за доставяне/ Обратна разписка № R *7150400006205* за изпратено съобщение по пощата до “Пакула” ЕООД, върната с отбелязване “Пратката не е потърсена от получателя”.

      До ТД на НАП – София, офис “Оборище” е отправено повторно Искане за извършване на насрещна проверка на предходния доставчик с изх.№ РД 18- 2083/10.08.2007г. Резултатите от повторната насрещна проверка са обективирани с протокол № 1602-1373-05/28.09.2007г., в който е констатирано че фактура № 251/01.11.2002г. не е отразена в дневника за продажби за съответния данъчен период. Изготвено е Искане за представяне на документи и обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ с изх.№ 04-53-06-920/04.09.2007г. Извършени са две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, като резултатите са обективирани в протоколи № 993/22.08.2007г. и № 1016/31.08.2007г. Констатирано е, че на адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакт.  На 05.09.2007г. от орган по приходите при ТД на НАП – София, офис “Оборище” е изготвено и поставено на определеното за целта място в ТД на НАП Съобщение по чл.32 от ДОПК с изх.№ 04 – 53 – 06 –920/05.09.2007г. Съобщението е свалено от таблото на 20.09.2007г., на която дата ИПДПО е връчено чрез прилагане към данъчното досие. Върху съобщението, в съответствие с изискването на чл.32, ал.7 от ДОПК, са отбелязани датите на поставянето и свалянето му. Съобразно отразеното в протокола, съобщението е публикувано в Интернет и е изпратено за връчване по пощата, съгласно чл.32 ал.5 от ДОПК. По преписката не се констатираха налични доказателства за изпратено по пощата писмо с обратна разписка за върчване на ИПДПО по повод повторната проверка.  

    При двете проверки е  констатирано, че в определения 7 - мо дневен срок, не са представени документи и обяснения, касаещи извършването на доставката, счетоводната отчетност във връзка с доставката и определянето на предходните доставчици.   

     Констатирано е, че не е извършено плащане на ДДС по фактура № 672/30.10.2002г. по ДДС – сметката на доставчика.

     Предвид гореизложеното с РА не е признато право на данъчен кредит в размер на 298,50 лв. на основание чл.65, ал.4, т.4 и ал.5  от ЗДДС /отм./ по фактурата, издадена от “МИЛК ТРЕЙД” ЕООД. Правото на данъчен кредит е отказано в размера по чл.65, ал.5 от ЗДДС/отм./, а именно, в размера на данъка, който е следвало да бъде начислен по фактура № 251/01.11.2002г., издадена от предходния доставчик “Пакула” ЕООД, по отношение, на който е констатирано обстоятелство по чл.65, ал.4 от ЗДДС/отм./

      В решението на директора на Дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив е прието, че установените по делото факти обосновават и наличие на хипотезата на  чл.65, ал.4, т.2 от ЗДДС/отм./, като предходния доставчик “Пакула” ЕООД не е начислил данък в предвидените от закона срокове, и правото на данъчен кредит е законосъобразно отказано в размера по ал.5 на чл.65 от ЗДДС/отм./.  

   3. Относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 175, 00 лв. по 4 броя фактури, издадени през м.03., м.04, м.05 и м.07.2002г. от “ИНТЕРКОНЕКТ” ЕООД.

     На основание чл.45, ал.1 от ДОПК до ТД на НАП – Стара Загора е отправено Искане за извършване на насрещна проверка на доставчика с изх.№ РД-18-1658/02.07.2007г. Резултатите от проверката са обективирани с протокол № 1602-1373-03/20.07.2007г., съгласно който е установено, че дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС с Данъчен акт за дерегистрация № 23/05.10.2000г. на основание чл.116, ал.2, буква “Б” от ЗДДС, който е връчен по реда на чл.50 от ДПК/отм./ на 23.10.2001г. Последната подадена справка – декларация е с вх.№ 21284/14.11.2001г. за данъчен период 01.10.2001г. - 31.10.2001г. и е с нулеви стойности. Последната фактура, включена в дневника за продажби е с № 662/28.09.2001г.

    Предвид така установеното е прието, че процесните фактури  са издадени след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, и правото на данъчен кредит по тях не е признато на основание чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм./, поради това, че данъкът не е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./ от регистрирано лице - доставчик.

  4. Относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 6 000 лв. по фактури №№ 253/01.06.2004г., 256/04.06.2004г.,258/07.06.2004г., издадени от “ЕВРО ГРУП 2003” ЕООД с предмет на доставката ”СМР по договор”.

     На доставчика е извършена насрещна проверка, обективирана с протокол № 2402/01.08.2007г., при която е  установено, че същият е регистрирано по ЗДДС лице на 25.07.2003г., като регистрацията по ЗДДС е прекратена на 29.12.2005г. Фактурите са отразени в дневника за продажбите и в справките – декларации за съответните данъчни периоди. Изготвено е Искане за представяне на документи и обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ с изх.№ 70-00-6679/22.06.2007г. Във връзка с връчването му са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. Резултатите са обективирани в протоколи № 2385/22.06.2007г. и № 2515/05.07.2007г. Констатирано е, че на адреса не е открит представител или упълномощено лице за контакт. От орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив е изготвено и поставено на 06.07.2007г. на определеното за целта място в ТД на НАП – Пловдив Съобщение по чл.32 от ДОПК с изх.№ 70 – 00 -7196/06.07.2007г. Съобщението е свалено от таблото на 23.07.2007г., на която дата ИПДПО е връчено чрез прилагане към данъчното досие. Върху съобщението, в съответствие с изискването на чл.32, ал.7 от ДОПК, са отбелязани датите на поставянето и свалянето му. Съобразно отразеното в протокола, съобщението е публикувано в Интернет и е изпратено за връчване по пощата, съгласно чл.32 ал.5 от ДОПК. Към протокола от насрещната проверка е приложено Известие за доставяне/Обратна разписка № R *7404000074807* за изпратено съобщение по пощата до Манчо Киров Манчев, върната с отбелязване “Получателят се е преместил на друг адрес”.

   При проверката е констатирано е, че в определения 7 - мо дневен срок, не са представени документи и обяснения, касаещи извършването на доставката, счетоводната отчетност във връзка с доставката и определянето на предходните доставчици.  

   Констатирано е, че е извършено плащане на ДДС по трите процесни фактури по ДДС – сметката на доставчика с пл.н. от 11.06.2004г.

   При проверка в  информационните масиви в ТД на НАП - Пловдив е установено, че през 2004г. в “Евро груп 2003” ЕООД няма назначени работници по трудов договор на длъжности за осъществяване на СМР и не са внасяни здравно - осигурителни вноски за  персонал на длъжности за осъществяване на СМР. Установено е, че дружеството не е подало Годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО, Отчет за приходите и разходите и баланс с приложенията за процесната 2004г., поради което не е установено дали притежава дълготрайни активи, които технически да обезпечат извършването на СМР. От подадените в ТД на НАП - Пловдив справки - декларации и дневници за покупки за периода 01.01.2004г. – 30.06.2004г. е костатирано, че дружеството не е получател на доставки, свързани с извършено СМР и не са декларирани покупки на строителни материали. На Р.В.Г., като ЕТ “Коби – Р.Г.” е въчено ИПДПОЗЛ с изх.№ 70- 00 - 7234/09.07.2007г. С писмо с вх.№ 70 - 000 - 7234/17.07.2007г. са представени следните документи : Договор от 05.01.2004г., сключен между ЕТ “Коби - Р.Г.” в качеството му на възложител и “Евро груп 2003” ЕООД в качеството му на изпълнител, с предмет на договора “Извършване на СМР” на обекти : Магазини за хранителни стоки, гр.Пловдив, ул.”Багра” №2 и ул.”Копривщица”№ 20. Констатирано е, че не е представена утвърдена техническа документация, неразделна част от договора, поради което и според ревизиращите не може да се установи какви точно СМР е следвало да се извършат. Представени са Протоколи за извършени и подлежащи на заплащане СМР № №1/31.05.2004г, № 2/03.06.2004г., № 3 /07.06.2004г. за обекти : Магазини за хранителни стоки”, гр.Пловдив, ул.”Копривщица“ №20 и ул.”Багра” №2; представена е и количествено стойностна сметка за обекти “Магазин за хранителни стоки”, гр.Пловдив, ул.”Копривщица“ № 20 и ул.”Багра” № 2; представено е Удостоверение № 15/04.05.2004г. за въвеждане в експлоатация на строеж – магазин за хранителни стоки, гр.Пловдив, ул.”Багра”№ 2, издадено от Община Пловдив, район “Западен”, представен е и Нотариален акт № 164/14.06.2004г. за продажба на недвижим имот – Магазин за хранителни стоки, ул.”Багра” №2 и декларация от жалбоподателя, че няма сключен договор с подизпълнител, като материалите са за сметка на изпълнителя. Прието е, че съгласно чл.12 от договора, срокът на цялостното изпълнение на строителните работи е от 01.01.2004г. до 01.05.2004г., при което положение цитираните по  -  горе три протокола, са след крайната дата на изпълнение на СМР. Прието е освен това, че не са спазени изискванията на чл.102, ал.1, 2 и 3 от ЗДДС, тъй като към процесните три фактури, не са приложени фискални бонове, удостоверяващи  извършеното плащане на данъчната основа в брой.

Ревизиращите са приели, че представените от жалбоподателя и допълнително събраните при проверката доказателства, не доказват по категоричен начин, че “Евро груп 2003” ЕООД реално е изпълнил фактурираните СМР. При това положение, и поради неоткриването му на декларирания адрес за кореспонденция/ непредставяне на изисканите документи, са приели, че не са установени реално извършени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./, обективирани с процесните фактури и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС/отм./. Поради това и на основание чл.63 и чл.64, ал.1 от ЗДДС/отм./ не е признато правото на данъчен кредит по тези фактури.

  С цел опровергаване на фактическите констации в ревизионния акт, в с.з на 12.09.2009г. е изслушано и прието заключение  по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено и от страните по делото.

     След запознаване с наличните по делото писмени доказателства и след извършена проверка в счетоводството на ЕТ”Коби - Р.Г.”, вещото лице е дало следното заключение :

     1. С процесния РА е отказано право на данъчен кредит по три броя фактури, издадени от “Евро груп 2003” ЕООД с предмет на доставката “СМР по договор”.

     Съгласно констатациите в Протокола за извършена насрещна проверка, фактурите са отразени в дневниците за продажбите и в справките – декларации за съответните данъчни периоди. ДДС по трите фактури е платен по ДДС – сметката на доставчика на 11.04.2006г. Такова плащане е установено и при проверка на счетоводните книжа на жалбоподателя.

     2. Представен по делото /л.297 и сл./ е ДРА № 216/21.02.2005г. на “Евро груп 2003” ЕООД за извършена ревизия по ЗДДС за периода 25.07.2003г. – 31.08.2004г., обхващаща и процесния период м.06.2004г. Съгласно констатациите в ДРА, ревизиращите не са извършили промени в декларираните и извършени доставки и начислен ДДС за периода м.06.2004г., в т.ч. и по процесните три фактури, издадени от ЕТ”Коби – Р.Г.”. Според вещото лице, от това може да се направи заключение, че сделките по процесните фактури са приети от данъчния орган за действителни и ДДС по тях е вменен на “Евро груп 2003” ЕООД като задължение към бюджета. Данъчния орган не е сторнирал начисления от “Евро груп 2003” ЕООД данък. 

      3. Вещото лице е приело, че данъчния орган не е приложил разпоредбата на чл.64, ал.3 от ЗДДС/отм./ относно получаването по ДДС – сметката на суми без основание или с отпаднало основание.

      При извършената проверка в счетоводството на жалбоподателя е установено, че ДДС по процесните фактури, не е преведен обратно от “Евро груп 2003” ЕООД по “ДДС-сметката” на ЕТ”Коби – Р.Г.”.

    Представени и приети като доказателства по делото в с.з на 26.06.2008 и в с.з на 12.09.2008г. са справки - декларации, дневници за покупки продажби, както  и протоколи за прилагане на магнитни носители, подавани в ТД на НАП-София, офис “Оборище” на предходния доставчик “Пакула” ЕООД за м.11.2002г., м.12.2002г., м.01.2003г., м.02.2003г.    

      Представена и приета като доказателство по делото в с.з на 26.06.2008г. е преписката по постановения данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 23/05.10.200г. на “Интерконект “ ЕООД.

      Представен и приет като доказателство по делото в с.з на 07.05.2008г. е ДРА №216/21.02.2005г. за извършена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС и ППЗДДС на “Евро груп 2003” ЕООД за периода 25.07.2003г. - 31.08.2004г.       

      Представени от страна на жалбоподателя и приети като доказателства по делото са фактури №856/16.03.2002г., №934/01.04.2002г., №949/11.05.2002г. и № 957/08.07.2002г., издадени от “Интерконект” ЕООД; фактури № 256/04.06.2004г., № 258/07.06.2004г., № 253/01.06.2004г., издадени от “Евро груп 2003” ЕООД и фактура № 672/30.10.2002г., издадена от “Милк трейд” ЕООД.

      При така установеното от фактическа страна, настоящия състав на Административен съд – гр.Пловдив  намира следното от правна страна:

      1. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 174, 17 лв. на основание чл.62, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм./ по фактура № 14912/14.12.2002г., издадена от  ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ ”Дани 87 - Валентин Гинев”.

       В жалбата не са изложени конкретни съображения във връзка с непризнатото право на данъчен кредит по тази фактура. Предвид обстоятелството, че ревизионният акт се оспорва изцяло в частта му, потвърдена с решението на директора на дирекция “ОУИ”, и с оглед нормата на чл.160, ал.1 и 2 от ДОПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на РА в тази му част.

       Изводите на ревизиращите органи са правилни и законосъобразни.

       В случая е налице неизпълнение на изискването по чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм./. По делото е безспорно установено и неопровергано обстоятелството, че фактурата не е отразена в дневника за продажби и данъка не е отразен в справката – декларация в съответния или в следващ данъчен период, при което положение не е изпълнено изискването за начисляване на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС, като предпоставка по чл.64,ал.1 т.2 от ЗДДС/отм./ за възникване право на данъчен кредит. 

                        По делото е установено, че не е извършено плащане на данъка по процесната фактура по ДДС-сметката на доставчика, при което положение не може да намери приложение нормата на чл.64, ал.2 от ЗДДС/отм./, съгласно която правото на данъчен кредит е налице, дори и да не е изпълнено изискването на чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм/, щом данъка е платен по ДДС-сметка през периода на упражняване правото на данъчен кредит.

      2. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 298, 50 лв./частично/ на основание чл.65, ал.4, т.2 и т.4, във вр. с ал.5 от ЗДДС /отм./ по фактура № 672/30.10.2002г., издадена от “Милк трейд” ЕООД, с предходен доставчик “Пакула“ ЕООД по фактура № 251/01.11.2002г. 

      Изводите на ревизиращите органи за наличието на основание по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ са незаконосъобразни.  Съдът намира, че в случая нормата на чл.65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС/отм./ е приложена незаконосъобразно, поради наличие на пороци в нормативноустановената процедура по чл.32 от ДОПК. На първо място и при двете насрещни проверки на предходния доставчик, обективирани с протоколи № 1002/30.07.2007г. и № 1602-1373-05828.09.2007г., първото посещение на декларирания адрес за кореспонденция е извършено преди съставеното ИПДПО. Нещо повече – във всички протоколи за посещения на адреса за кореспонденция, по повод на двете насрещни проверки, не е посочена причината за посещението, а именно, че същото е във връзка с връчване на съответното искане за представяне на документи. При това положение не може да се направи категоричен извод, че посещенията на адреса, са извършени във връзка с връчване на процесните ИПДПО. На второ място, следва да се отбележи, че при първата насрещна проверка, обективирана с протокол от 1002/30.07.2007. не е спазено изискването на чл.32, ал.6 от ЗДДС, като съобщението е свалено на четиринадесетия ден от поставянето му – поставено на 16.07.2007г., а е свалено на 30.07.2007г. И на следващо място, при двете насрещни проверки не е спазено изискването на чл.32, ал.5 от ДОПК за изпращане по пощата и на писмо с обратна разписка, заедно с поставянето на съобщение. От приложената към протокол с изх.№ 1002/30.07.2007г. от първата насрещна проверка Обратна разписка № R *7150400006205* за изпратено съобщение по пощата, не се установява по никакъв начин съдържанието на  изпратеното писмо,  респ., че това е покана до лицето за явяване в съответната ТД на НАП за връчване на процесното ИПДПО. Такива доказателства за изпратено писмо с обратна разписка, въобще липсват към повторната насрещна проверка, обективирана с протокол № 1602- 1373-05/28.09.2007г.

При констатираните пороци, касаещи процедурата по връчване по чл.32 от ДОПК, съдът намира, че нормата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ е незаконосъобразно приложена, като основание за отказ на данъчен кредит.  

                  Съдът намира обаче, че в случая е налице хипотезата на чл.65, ал.4, т.2 от ЗДДС/отм./, приета от решаващия орган като допълнително основание  за  отказ на данъчен кредит, като събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства не опровергават този извод.

Вярно е, че фактическата констатация в двата приложени протокола за насрещна проверка на предходния доставчик “Пакула” ЕООД, че фактура № 251/01.11.2002г. не е отразена в дневника за продажби и в справката – декларация, се опровергава по категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства - дневник за продажби и справка – декларация за данъчен период м.11.2002г. на предходния доставчик “Пакула“ ЕООД. От представения дневник е видно, че процесната фактура № 251/01.11.2002г., издадена на прекия доставчик “Милк трейд” ЕООД, е отразена под №5 в  дневника / л.434 – 435 /. Фактурата е отразена в дневника с обща стойност 25 182, 36 лв./ данъчна основа - 20 985, 30 лв. и ДДС – 4 197, 06 лв, като тази стойност, участва във формиране на обща стойност на облагаемите доставки и начисления данък. От справката – декларация за данъчен период м.11.2002г./л.432/ на предходния доставчик, се установява, че в клетка 01 е отразена общата стойност на облагаемите доставки за периода, а в клетка 31 - начисления ДДС за облагаемите доставки, като стойностите съвпадат с тези, посочени в дневника за продажбите.

     Отразяването на фактурата в дневника за продажби и на данъка в справката- декларация обаче, само по себе си не води до извод за начисляване по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./ при предходния доставчик. Знайно е, че начисляването на данъка по смисъла на посочения нормативен текст е сложен фактически състав и включва четири действия, кумулативното проявление на които обуславя извод за начисляване на данъка.  Отразяването на издадения данъчен документ в дневника за продажби и на данъка в справката – декларация за съответния данъчен период, само по себе си, не обоснова извод за начисляване по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./, при положение, че не е установено  счетоводното отразяване  на данъка, като задължение към бюджета. В случая  наличието на тази кумулативна предпоставка по на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./, не е установена от жалбоподателя, при което положение, не може да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на начисляването по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./ от страна на предходния доставчик “Пакула” ЕООД, което е основание за отказ на данъчен кредит по смисъла на чл.65, ал.4, т.2 от ЗДДС/отм./

      Този извод следва от разпоредбата на чл.160 от ДОПК задължаваща съда да разреши материално - правния спор във връзка с правото на данъчен кредит по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо данъчния орган, като провери наличието на всички материално - правни предпоставки за възникване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят, комуто е доказателствената тежест, като лице претендиращо право на данъчен кредит, е могъл да ангажира доказателства за счетоводното начисляване на данъка по чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм/ при предходния доставчик при условията на пълно насрещно доказване. Такива доказателства не са ангажирани въпреки изрично дадените указания от Съда относно подлежащите на установяване факти и за последиците от недоказването в първото по делото с.з.

                      По делото не е установено плащане на данъка по процесната фактура по ДДС – сметка на доставчика, което би дерогирало приложимостта на нормата на чл.64, ал.4, т.2 от ЗДДС/отм./, съгласно изричното правило на чл.65, ал.8 от ЗДДС/отм./.

Предвид гореизложеното,  съдът намира, че е налице хипотезата на чл.65, ал.4, т.2 от ЗДДС/отм./, като законосъобразно данъчният кредит е отказан в размера на данъка по процесната фактура, издадена от предходния доставчик, в съответствие с изискването на чл.65, ал.5 от ЗДДС/отм./.

   Вярно е, че правото на данъчен кредит се поражда при изпълнение на законовите изисквания по чл.63 и чл.64, ал.1 от ЗДДС /отм/, като получателят по конкретната доставка е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да отрази данъка в счетоводството си, като задължение към бюджета по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм/. Разпоредбата на чл.65, ал.4 и 5 от ЗДДС/отм./, в сила през процесния период, обаче, регламентира възможността органите по приходите, да проверяват всички доставчици в отделните етапи от реализацията на стоката или услугата. Когато при ревизията се установи, че предходен доставчик е извършил някое от действията, изчерпателно изброени в чл.65, ал.4 т.1-4 от ЗДДС/отм/ органа, действайки в условията на обвързана компетентност, отказва правото на данъчен кредит в размер на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен по доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал.4/ чл.65, ал.5 от ЗДДС/отм./. Настоящият случай е именно такъв, като законосъобразно  е приложена нормата на чл.65, ал.4,т.2, във вр. с ал.5 от ЗДДС /отм./, и правото на данъчен кредит е отказано в размера на данъка по фактурата, издадена от предходния доставчик “Пакула” ЕООД, по отношение на който не е установено начисляването.

                  3. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит на основание чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС /отм./ в размер на 32,00 лв. по фактура № 856/16.03.2002г.; в размер на 36,00лв. по фактура № 934/01.04.2002г.; в размер на 35, 00 лв. по фактура № 949/11.05.2002г. и в размер на 72, 00 лв. по фактура № 957/08.07.2002г., издадени от  Интерконект” ЕООД.

  В жалбата не са изложени конкретни съображения във връзка с непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик, но ревизионният акт се оспорва изцяло в частта му, потвърдена с решението на директора на дирекция “ОУИ”, поради което, и предвид нормата на чл.160, ал.1 и 2 от ДОПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на РА в тази оспорена част.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и дали са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

  В случая, съдът намира, че преди да пристъпи към решаване на материалноправния спор по същество, следва да извърши цялостна проверка относно валидността на акта.

  В ревизионния доклад е отразено като изрична констатация и не е спорно между страните по делото, че за процесните ревизирани периоди м.03, м.04 и м.05.2002г.  са издадени ДАПВ № 717/13.05.2002г. и ДАПВ № 787/18.05.2002г., с които е възстановен декларирания ДДС за възстановяване по справките – декларации за  тези периоди. За процесния период м.03.2002г. с ДАПВ № 717/13.05.2002г. е възстановен декларирания ДДС за възстановяване по справка - декларация в размер на 114, 53 лв., за периода м.04.2002г. с  този ДАПВ е възстановен декларирания ДДС в размер на 29, 20 лв., и за периода м.05.2002г. с ДАПВ № 787/18.05.2002г. е възстановен декларирания ДДС в размер на 6 422,21 лв., като във възстановеният ДДС, посочен в кл. 80 на СД, като резултат за съответния период, участва и данъка по процесните фактури №  856/16.03.2002г., № 934/01.04.2002г., № 949/11.05.2002г., издадени от ”Интерконект” ЕООД. С тези ДАПВ е удовлетворено изцяло искането на жалбоподателя, поради което и за него по принцип не съществува правен интерес да ги обжалва. Поради това и предвид липсата на данни и твърдения на страните, посочените ДАПВ да са били обжалвани, следва да се приеме, че  същите са влязли в законна сила.

Трайно установената съдебна практика на ВАС по казуси относно същата фактическа обстановка, при действието на ДПК /отм./ възприема тезата, че ДАПВ, издаден по реда на чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК /отм./, с който се прихващат вземания, респ. се възстановяват суми  по месечни справки-декларации или годишни декларации е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК /отм./ и при наличие на влязъл в сила такъв, изменението на установените с  него данъчни задължения, следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл.115/ДПК/, и по реда на чл.116 от ДОПК. Така е тъй като при издаване на данъчен акт за прихващане или връщане по справка-декларация данъчната администрация признава, че  резултата за периода е такъв, какъвто е деклариран от лицето и всъщност на практика установява данъчно задължение. От това следва, че след като е извършено прихващане, респ. възстановяване с ДАПВ, при което размерът на насрещните вземания е определен от данъчната администрация, последната не може впоследствие да твърди, че размерът на  насрещните вземания и задължения, е различен, освен условията и по реда на чл.115 и чл.116 от ДПК/отм./, касаещ изменение на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения.

С издадените ДАПВ органите по приходите са приели посоченият размер на ДДС за възстановяване по справката-декларация за трите месеца за отговарящ на правата на жалбоподателя. Следователно, с ДАПВ се установява подлежащата на възстановяване сума по справката-декларация и се определя размера на данъчни права. В случая предвид липсата на уредба в ДОПК на заварените случаи, при които данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт по ДПК / отм./ - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях е приложима разпоредбата на чл.133, ал.1 и чл.134 от ДОПК, тъй като определящо е наличието на стабилен данъчен акт, определил данъчни права и задължения, чието изменение е допустимо само по изключение и при строго регламентирана процедура. По чл.134 ал.1 ДОПК възлагането на ревизия се извършва със заповед на териториалния директор. В случая заповедите за възлагане на ревизия са издадени от Данаил Атанасов Попов – началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-Пловдив, както и заповедта за определяне на компетентен орган, в нарушение на чл.134 ал.1 ДОПК. Процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, поради което издаденият ревизионен акт от нередовно овластен орган е нищожен в частите, засегнати от порока, а именно, досежно определените данъчни задължения по ЗДДС/отм./ за м.03, м.04 и м.05.2002г. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК (с ДВ бр. 108/ 2007 г. в сила от 19.12.2007 г.) става допустимо възлагането на ревизия по общия ред при наличие на влезли в сила АПВ, но очевидно процесния случай не попада в тази хипотеза.

След като  РА е нищожен на основание липса на материална компетентност на органа, то е безпредметно да бъде обсъждана неговата материална законосъобразност в посочените по- горе негови части.

Не така стои въпросът досежно определените задължения по ЗДДС за м.07.2002г., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 72, 00 лв. по фактура № 957/08.07.2002г., издадена от този доставчик. За  периода м.07.2002г. не са налице данни да е издаден и влязъл в сила стабилен административен акт, с който са признати права на жалбоподателя, поради което и съдът приема издадения РА за валиден в тази му част, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл.112 и чл.113 от ДОПК.

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по коментираната фактура, не е признато поради неизпълнение на изискването на чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм./. По делото е безспорно установено и неопровергано обстоятелството, че “Интерконект” ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС с Данъчен акт за дерегистрация № 23/05.10.2000г./приложен по делото/, връчен по реда на чл.50 от ДПК/отм./ на 23.10.2001г. Безспорно е установено също така, че последната подадена справка - декларация от доставчика, е за данъчен период м.10.2001г., и е с нулеви стойности, като последната фактура, включена в дневника за продажбите е с № 662/28.09.2001г. При така установеното, съдът намира за законосъобразен извода, че не е  изпълнено изискването на чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм./ данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Дерегистрацията на доставчика е извършена на датата на връчване на ДАД /23.10.2001г./, съгласно чл.120, ал.2 от ЗДДС/отм./, като фактура № 957/08.07.2002г. е издадена след тази дата, и не е отразена в дневника за продажбите и в СД. При това положение не е изпълнено изискването на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./ за начисляване на данъка от регистрирано по ЗДДС лице - доставчик, като предпоставка по чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС/отм./ за възникване правото на данъчен кредит.

По делото не е установено плащане на данъка по процесната фактура по ДДС –    сметка на доставчика, при което положение не може да намери приложение разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗДДС/отм./,

       4. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит на основание чл.63 и чл.64, ал.1, във вр. с чл.6 от ЗДДС /отм./ в размер на 6000, лв. по фактури № 253/01.06.2004г., № 256/04.06.2004г. и № 258/07.06.2004г., издадени от “Евро груп 2003” ЕООД.

     За посочения доставчик, поради неоткриването му на адреса за кореспонденция  и непредставяне на изисканите документи, не е установено, както начисляването, съгласно чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм/, така и реалността на доставките по чл.6 от ЗДДС/отм/. Липсата на установено начисляване обаче, в случая е без значение, доколкото данъка по фактурите е платен по ДДС-сметката на доставчика, през данъчния период, през който е упражнено право на данъчен кредит по смисъла на чл. 64, ал.2 от ЗДДС/отм/.

     Правото на данъчен кредит не е признато в ревизионния акт, поради това, че не е установено по  безспорен начин реалното изпълнение на строително - монтажните и ремонтни услуги, предмет на процесните фактури от страна на доставчика “Евро груп 2003” ЕООД.

         Съдът намира, изводите на ревизиращите органи за необосновани и незаконосъобразни, като събраните в хода на ревизионното и съдебно производство писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, обосновават извод за наличие на реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./, обективирани с процесните фактури.

        В хода на ревизионното производство са представени от страна на ревизираното лице Договор от 05.01.2004г., сключен между ЕТ”Коби -. Р.Г.”  и “Евро груп 2003” ЕООД, с предмет  извършване на СМР/РСМР/ на обекти: Магазин за хранителни стоки, гр.Пловдив, ул.”Багра” №2 и Магазин за хранителни стоки /клон 57/ гр.Пловдив, ул.”Копривщица” № 20; Количествено стойностна сметка за Обект: Магазини за Хранителни стоки, гр.Пловдив, ул.”Багра” №2  и ул.”Копривщица” № 20; Протокол № 1/31.05.2004г. и Протокол № 2/03.06.2004г. за установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР с инвеститор ЕТ”Коби- Р.Г.” и изпълнител “Евро груп 2003” ЕООД за Обект : Магазин за хранителни стоки гр.Пловдив, ул.”Багра“ № 2; Протокол № 3/07.06.2004г. за  установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР с инвеститор ЕТ ”Коби - Р.Г.” и изпълнител “Евро груп 2003” ЕООД за Обект : Магазин за хранителни стоки гр.Пловдив, ул.”Копривщица” № 20/клон 57/; Удостоверение № 15/04.05.2004г., издадено от Община – Пловдив, район “Западен” за въвеждане в експлоатация на строеж : “Магазин за хранителни стоки”, находящ се в гр.Пловдив, ул.”Багра” №2, УПИ ХІV - магазин и трафопост, кв.48 нов по плана на кв.”Хр.Смирненски”; Нотариален акт № 164 от 14.06.2004г., том.ІІІ, рег.№ 2823, дело № 494/2004г. за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.”Багра” №2 – Магазин за хранителни стоки, подробно индивиуализиран в НА от ЕТ “Коби – Р.Г. “ на Иво Боев Краевски.

      Представените писмени доказателства не са зачетени, нито от ревизиращите, нито от решаващия орган, като не са обсъдени поотделно и в съвкупността им с останалите доказателства, събрани в хода на ревизията. Представените доказателства, неоспорени от ответника  в настоящото производство, позволяват да се направи обоснован извод, че строително - монтажните работи, предмет на процесните фактури са извършени, така, както това е удостоверено с тези фактури. Съгласно чл.1, ал.1 от представения договор, предмет на същия е извършване на СМР/РСМР/ от изпълнителя “Евро груп 2003” ЕООД на обекти: Магазин за хранителни стоки, гр.Пловдив, ул.”Багра”№2 и Магазин за хранителни стоки/клон 57/ гр.Пловдив, ул.”Копривщица” № 20. Съгласно чл.1, ал.2 от договора, изпълнителят се задължава да извърши строително - монтажните и ремонтни работи/наричани СМР/, които са предвидени в утвърдената техническа документация, неразделна част от договора, като всички количества СМР/РСМР/ се доказват с подробни количествени сметки. От страна на жалбоподателя са представени такива количествено - стойностни сметки, установяващи конкретните видове СМР, извършени за процесните два обекта – магазини на ул.”Багра “ №2 и ул.”Копривщица” № 20. В този смисъл съдът намира за необоснован изводът на органите по приходите, че не са представени доказателства за конкретно извършените строително - монтажни и ремонтни работи. Вярно е, че не е представена, цитираната в чл.1, ал.2 от договора утвърдена техническа документация. Обстоятелството обаче, дали строителството е извършено въз основа и в съответствие с утвърдената документация, не касае по никакъв начин фактическото извършване на услугите, които по принцип е възможно да се извършат и без одобрени строителни книжа и в отклонение от тях.  Последното е въпрос, който касае строителния надзор и контрол върху строителството, осъществяван от органите на ДНСК, но не и фактическото изпълнение на строителните работи, предмет на настоящото производство. Нещо повече, във връзка с установяване на конкретно извършените видове строително - монтажни работи за процесните два обекта, предмет на договора, са представени три протокола за установяване извършването и заплащането на натуралните видове строително - монтажни работи, подписани от изпълнителя и възложителя, в които са упоменати подробно видовете и количеството на извършените СМР с конкретните технически параметри. Съставените протоколи №1/31.05.2004г., № 2/03.06.2004г. и № 3/07.06.2004г. не противоречат в никаква степен на уговореното в чл.12 от Договора, съгласно който срокът за цялостното изпълнение на строителните работи е от 06.01.2004г. до 01.05.2004г. Напротив, коментираните протоколи установяват, че към посочените дати са завършени и подлежат на заплащане извършените /през периода 06.01.2004г. – 31.05.2004г./ натурални видове СМР, при което положение извършените и завършени СМР, установени съгласно коментираните протоколи, са в унисон с клаузата на чл.12 от договора, регламентираща срока за цялостното изпълнение на СМР. Следователно представените три протокола удостоверяват завършени и  подлежащи на заплащане СМР, както следва : по Протокол №1 от 31.05.2004г. на стойност 12 500лв.; по Протокол № 2 от 03.06.2004г. на стойност 7 000 лв. и по Протокол №3 от 07.06.2004г. на стойност 10 500 лв. Стойността на извършените СМР по протоколите, съответства изцяло на стойността/данъчната основа/ по процесните ф.№ 253/01.06.04г., ф.№ 256/04.06.04г. и ф.№ 258/07.06.04г., като първата, съответно втората фактура са издадени един ден след Протокол № 1,  съответно Протокол № 2, а третата е издадена на датата, на която е съставен Протокол №3. При това положение съдът намира, че плащането на извършените СМР, е в съответствие с уговореното в чл.16 от Договора за поетапно заплащане на стойността на извършените работи, в 30 – дневен срок, след представяне на протокол за завършването им, като трите фактури са издадени в изпълнение на договора, след финализиране на строителните работи и заплащане на стойността по тях. Обстоятелството, че процесните строително - монтажни и ремонтни работи са извършени и завършени, така, както това е обективирано с процесните фактури се установява по категоричен начин и от представеното и неоспорено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на единия от процесните обекти – Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул. ”Багра” № 2, както и от представения и неоспорен НА № 164/ 14.06.2004г. за последваща продажба на единия от изградените обекти, съгласно договора  - Магазин за хранителни стоки, находящ се на ул”Багра” №2.

      С оглед така установеното, констатираното от страна на ревизиращите, че не са установени покупки на строителни материали в дневниците за покупки на доставчика за периода м.01 - м.03.2004г., че не е установен подизпълнител, нито лица по трудов договор, за извършване на СМР от страна на доставчика, не променят възприетия извод от съда за действително извършени СМР по процесните фактури. Също така, не променя възприетия вече извод констатираното от ревизиращите обстоятелство, че доставчикът “Евро груп 2003” ЕООД не е подал ГДД по чл.51 от ЗКПО, Отчет за приходите и разходите и баланс с приложенията за финансовата 2004г., откъдето да е видно дали дружеството притежава дълготрайни материални активи и кадрови потенциал за извършване на СМР.

     Установено е също така от проверените от ревизиращите счетоводни документи на жалбоподатгеля, че данъчните основи по трите процесни фактури са платени в брой, като са отразени по счетоводна сметка 501”Каса в левове”, а ДДС е платен по ДДС – сметката на доставчика с платежно нареждане от 11.06.2004г., т.е в периода, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Обстоятелството, че не са издавани касови бележки/ фискални бонове/  за извършеното плащане в брой, касае нарушение на фискалната дисциплина по смисъла на чл.102, ал.1 ал.2 и ал.3 от ЗДДС/отм./, за което в нормите на чл.137 от ЗДДС/отм./ се предвиждат съответни санкции.Това обстоятелство  не разколебава в никаква степен извода за извършено плащане на данъчната основа на доставките, което е безспорно установено по делото от надлежно съставените и неоспорени документи.

       Наред с гореизложеното, по делото е представен ДРА № 216821.02.2005г.  за извършена ревизия на прекия доставчик “Евро груп 2003” ЕООД за периода 25.07.2003г. - 31.08.2004г. Ревизията на доставчика обхваща и процесния период м.06.2004г., през който са издадени процесните три фактури от “Евро груп 2003” ЕООД на ЕТ “Коби – Р.Г.”, за които с обжалвания РА не е признато право на данъчен кредит на жалбоподателя. Като изрична констатация в ДРА е отразено, че липсва заведена счетоводна отчетност съгласно ЗСч , като заведеното счетоводство не е  дава възможност за определяне на данъчната основа, и че данъчния субект не е представил доказателства/счетоводни документи/ от значение за определяне на данъчните му задължения. Това са обстоятелства по чл.109, ал.1, т. 3 и т.7 от ДПК/отм/, поради което и ревизията е извършена по особения ред на чл.109, ал.1 и 2 от ДПК/отм/. При това положение е очевидно, че данъчните органи не са извършили пълна проверка на всички счетоводни документи и не са констатирали редовност на воденото счетоводство. При констатираната липса на заведено счетоводство и непредставяне на счетоводни документи, съдът намира, че посочения ДРА, сам по себе си, не би бил достатъчен да се приеме, че с него се установява  счетоводното начисляване на данъка по доставките при редовно водено счетоводство/което, каза се, не е предмет на настоящия спор, предвид приложимостта на чл.64, ал.2 от ЗДДС - отм./. Същевременно обаче,  с посочения ДРА, не са извършени корекции на декларираните резултати по справката-декларация за процесния период на извършените доставки и начисления ДДС. С оглед на това, и тъй като е безспорно установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и в справките - декларации за съответният данъчен период, следва да се приеме, че данъчните органи са приели за законосъобразно извършеното от доставчика деклариране на данъчната основа на осъществените облагаеми доставки и начисления ДДС по същите, съответно в клетки 01 и 31 на справката - декларация, от което следва логичния извод, че са приели тези доставки за реално осъществени между страните, и че ДДС е начислен при наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС/отм./. В този смисъл е и експертния извод, даден в т.2 от приетото заключение на ССЕ, който съдът кредитира като обективен, компетентен и съответстващ на събраните доказателства. Фактът, че с този ДРА не са извършени корекции по сделките, по които доставчикът е изпълнител през процесния период, преценен по съвкупност с останалите доказателства по делото, във връзка с извършените строително - монтажни работи, обосновава извод за доказана реалност на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./. ДРА на доставчика предхожда, като дата издаването на процесния РА, в който за същите доставки е прието, че липсват данни за реалното им осъществяване по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./, което като резултат води до признаване на реалността на доставката при ревизията на доставчика и непризнаване на това обстоятелство при ревизията на получателя. Несъмнено, подобно третиране на една и съща доставка противоречи на принципа на установяване на обективната истина и препятства постановяването на правилно решение по спора.

   Предвид гореизложеното, съдът намира, че съвкупната преценка на всички доказателства по делото, ведно с представения ДРА на прекия доставчик, обосновава извод, че е установено действителното осъществяване на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм/ по процесните фактури, като направеният извод в противната насока от органите по приходите е необоснован и незаконосъобразен.

      При това положение, и предвид наличието на материалноправните предпоставки по чл. 64, ал.1 и 2 от ЗДДС/отм./, съдът намира, че материалното право на данъчен кредит по чл.63 от ЗДДС/отм./ е възникнало в полза на жалбоподателя, като направения отказ с процесния РА е необоснован и незаконосъобразен. Възраженията на жалбоподателя в този смисъл съдът намира за основателни и доказани.

  Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на РА, поради нарушение на изискването на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. Вярно е, че мотивите са реквизит от нормативноустановеното съдържание на акта, съгласно чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. Вярно е също така, че формално в самия ревизионен акт липсват изложени мотиви/фактически и правни съображения/, наложили определяне на конкретния размер на данъчните задължения. Такива съображения обаче се съдържат в ревизионния доклад, приложен към РА, и съставляващ неразделна част от него, с който е направено предложение за установяване на задължения за данъци, поради което и съдът намира, че от формална страна е спазено изискването на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК за мотивиране на ревизионния акт.  Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Възможно е мотивите /съображенията, поради които органът е достигнал до едно или друго разрешение/ да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ могат да бъдат изложени отделно от самия акт, най - късно до изпращането на жалбата срещу него на по - горния административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В изложения смисъл е и нормативното правило на чл.120, ал.2 от ДОПК, съгласно което  ревизионния доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него и изпълнява ролята на мотиви. Настоящият случай е именно такъв, като РД, е документ, предхождащ съставянето на РА, поради което и формалното непосочване на мотиви в самия РА, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. 

Предвид гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК следва да постанови решение по същество, с което да се прогласи нищожността на РА на ТД на НАП – гр.Пловдив, в частта му за данъчни периоди м.03, м.04 и м.05.2002г., за който не е признато право на данъчен кредит в размер на 103, 00 лв. по ф.№ 856/16.03.2002г., № 934/01.04.2002г., № 949/11.05.2002г., издадени от “Интерконект” ЕООД и са определени съответни лихви за просрочие, като издаден от некомпетентен орган и се отмени РА, в частта му, за непризнато право на данъчен кредит за данъчен  период  м.06.2004г., в размер на 6000 лв. и съответни лихви за просрочие по процесните 3 броя фактури, издадени от “Евро груп 2003” ЕООД, като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон. Жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна, в останалата част, досежно непризнато право на данъчен кредит и съответни лихви за просрочие за данъчни периоди м.07.2002г. в размер на 72, 00 лв. по фактура № 957/08.07.2002г., издадена от “Интерконект” ЕООД; м.10.2002г. в размер на 298, 50 лв. и съответни лихви за просрочие /частично/ по фактура № 672/30.10.2002г., издадена от “Милк трейд” ЕООД и за м.12.02г. в размер на 174, 17 лв. и съответни лихви за просрочие по фактура № 14912/14.12.2002г., издадена от  ЕТ ”Дани 87 - Димитър Стаматов”, с правоприемник ЕТ ”Дани 87 - Валентин Гинев”, като издаден от компетентен орган в съответната форма и при спазване на материално - правните и процесуално - правните изисквания за неговото издаване в тази му част.

При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на 174, 43 лв  – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на Национална агенция за приходите – дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив се дължат разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 42, 27  лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд-   гр.Пловдив в настоящия състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт /РА/ № 1602248/21.11.2007г.,     издаден от  Ваня Стоянова Кирякова – главен инспектор по приходите при териториална дирекция на НАП – гр.Пловдив, потвърден с Решение № 28/11.01.2008г. на директор на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта, за данъчни периоди м.03, м.04 и м.05.2002г., за който на Р.В.Г. с ЕГН **********, като ЕТ”КОБИ – Р.Г.” с ЕИК по БУЛСТАТ 115078657, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив, ул.”Беласица” № 44 не е признато право на данъчен кредит в размер на 103, 00 лв. и съответни лихви за просрочие по ф.№ 856/16.03.2002г., № 934/01.04.2002г., № 949/11.05.2002г., издадени от “Интерконект” ЕООД.

 ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № 1602248/21.11.2007г., издаден от Ваня Стоянова Кирякова – главен инспектор по приходите при териториална дирекция на НАП – гр.Пловдив, потвърден с Решение № 28/11.01.2008г. на директор на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта, относно непризнато право на данъчен кредит на Р.В.Г. с ЕГН **********, като ЕТ”КОБИ – Р.Г.” с ЕИК по БУЛСТАТ 115078657, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив,ул.”Беласица” № 44 в размер на 6 000, 00 лв. и съответни лихви за просрочие за данъчен период 01.06. 2003г. – 30.06.2004г. по фактури № 253/01.06.2004г., № 256/04.06.2004г., и № 258/07.06.2004г. издадени от “Евро груп 2003” ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив да заплати на Р.В.Г. с ЕГН **********, като ЕТ”КОБИ – Р.Г.” с ЕИК по БУЛСТАТ 115078657, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив, ул.”Беласица” № 44 сторените по делото разноски в размер на  174, 43 лева.

ОСЪЖДА Р.В.Г. с ЕГН **********, като ЕТ”КОБИ – Р.Г.” с ЕИК по БУЛСТАТ 115078657, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив,ул.”Беласица” № 44 да заплати на Национална агенция за приходите – дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив разноски по делото в размер на 42, 27 лева, съставляващи равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

                      Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14  /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :