РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                  ................

 

                гр. Пловдив,  03 септември  2009 год.

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХІІ състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и деветата година в състав :

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                   

при секретаря П.Ц., и участието на прокурора С.Х., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА М.М. административно  дело № 308 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                       Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

                       Образувано е по жалба на “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 112119747, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК, гр.Пещера, ул. “Хан Персиян” № 8, представлявано от Н.В.Д., против Ревизионен акт /РА/ № 1300 - 718/05.11.2007 год. издаден от Н.А.А. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.Пазарджик, потвърден с Решение № 50/17.01.2008г. на директор на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, в обжалваната част, за установени задължения по ЗДДС/отм./, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 47 347, 72 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 16 405, 09 лв. за данъчни периоди м.08., м.09., м.11.2004г. и м.05.2005г. по фактури, издадени от ЕТ “Георг - 76 - Петко Трендафилов” и по КСО и ЗЗО за периода 01.08.2003г. – 30.09.2005г., съставляващи вноски за фонд “ДОО”, за фонд “ДЗПО - УПФ” и за НЗОК, ведно със съответните лихви.

                      В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административният акт в обжалваната част и се иска неговата отмяна от Съда. Доводите за незаконосъобразност на определените задължения по ЗДДС, са свързани с неправилно приложение на разпоредбата на чл.65, ал.4, т.4 и ал.5 от ЗДДС/отм./, поради допуснати процесуални нарушения на процедурата по чл.32 от ДОПК. Наред с това се поддържа, че е извършена ревизия на прекия доставчик ЕТ “Георг – 76 - Петко Трендафилов” и е издаден ревизионен акт, в който не са извършени корекции на сделките, по които същият е изпълнител, като същите са приети за реално извършени, а начисления данък за дължим към бюджета. Допълнително по делото, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, се излагат съображения за нищожност на ревизионния акт в обжалваната му част, за процесните периоди м. 08, м.09.м.11.2004г. и м.05.2005г., които се доразвиват в депозираната писмена защита. Твърденията в тази насока са, че за тези периоди са издадени ДАПВ/АПВ, влезли в законна сила, с които на жалбоподателя е признато правото на възстановяване на ДДС за процесните периоди, който е възстановен ефективно на лицето. При това положение, и с оглед константната съдебна практика на Върховния административен съд по идентични казуси, се поддържа, че ревизионния акт е нищожен, доколкото ревизионното производство не е възложено при условията и реда на чл.133 и чл.134 от ДОПК. Иска се прогласяването на нищожността на акта от настоящата инстанция на посоченото основание.  Възраженията  за незаконосъобразност на допълнително определените задължения по КСО и ЗЗО се свързват с липсата на основание за доначисляване на осигурителни вноски на двамата съдружници, за извършваната дейност по управление на дружеството, върху минималния осигурителен доход, за приетата в РА икономическа дейност. Поддържа се, че независимо от сключените договори за управление, съдружниците участвали в дружествените работи с личен труд по смисъла на чл.124 от ТЗ, като договорите не са вписани в търговския регистър, тъй като нямат характер на прокура, търговски пълномощие или представителство по смисъла на чл.21, чл.26 и чл.32 от ТЗ. В тази връзка се поддържа, че единствения вписан управител на дружеството към процесния период била Илиана Николова Анастасиу, като договорите касаели единствено вътрешните отношения между съдружниците. С оглед на това жалбоподателят счита, че внесените него суми отговарят на длъжността и квалификационната група по приложението към чл.8 от ЗБДОО, поради което неоснователно с РА са доначислени задължителни осигурителни вноски.  Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството.

                       Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Бъчварова е на становище за неоснователност на жалбата и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив.

                      Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение за  основателност на жалбата.

                      Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената по - горе негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

                      Процесната ревизия е при условията на чл.155, ал.4 от ДОПК, като същата е възложена във връзка с решение № 294/26.03.2007г. на директора на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен РА № 13001113/10.11.2006г., издаден от ТД на НАП – гр.Пазарджик, в частта за установените задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2001г. – 31.12.2005г., както и в частта за определените данъчни задължения по ЗДДС/отм./ за м.08.,м.09.,м.10 и м.11.2004г. и за м.05.2005г., като преписката е върната за извършване на нова ревизия на дружеството по ЗДДС/отм./ за отменените данъчни периоди. Ревизионното производство по повод на което е постановен частично отменения ревизионен акт /РА/ № 13001113/10.11.2006г., е сложено в ход със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 421/09.02.2006г., издадена от П.В.П., Началник отдел “Данъчно - осигурителен контрол” при ТД на НАП – гр.Пазарджик, изменена със ЗВР № 870/12.05.2006г. и ЗВР № 1113/21.06.2006г., последната, издадена от Т.Д.К., Началник сектор “Ревизии и проверки – 1” към отдел “ДОК”, ТД на НАП – гр.Пазарджик. Цитираните актове, ведно с административната преписка към тях са приложени и приети като доказателства по делото в с.з на 01.04.2008г.

                       Повторното ревизионното производство, във връзка с отменителното решение № 294/26.03.3007г. за установяване на задължения за Данък върху добавената стойност и за задължителни осигурителни вноски за горепосочените данъчни периоди, е поставено в ход със ЗВР № 384/23.04.2007г., издадена от Петко Валентинов Петков, Началник отдел “Контрол” , ТД на НАП – гр.Пазарджик, изменена със ЗВР № 718/14.08.2007г., издадена от Т.Д.К., Началник сектор “ Ревизии и проверки - 1” към отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК, по делото е приложена заповед № 211/07.04.2006г., издадена на основание чл.11, ал. 3 от ЗНАП, от Директора на ТД на НАП гр. - Пазарджик.

                     В хода на производството на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 718/28.09.2007г.  Впоследствие на основание чл.119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, въз основа на  него, и по силата на Заповед за определяне на компетентен орган № К 718/01.10.2007г., е издаден Ревизионен акт №  1300 – 718/05.11.2007г. от Н.А.А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пазарджик. С ревизионният акт са определени задължения по ЗДДС за довнасяне в размер на 66 968, 92 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит, в това число и по процесните фактури, издадени от ЕТ “Георг - 76 - Петко Трендафилов”  в размер на 47 347,72 лв. за м.08, м.09, м.11.2004г. и м.05.2005г., като са определени и лихви за забава в размер на 20 972, 43 лв., във връзка с допълнително установеното данъчно задължение по ЗДДС/отм./.

Този резултат е обжалван от дружеството на основание и в срока по чл.152 от ДОПК, като с Решение  № 50/17.01.2008г., Директорът на Дирекция „ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил процесния ревизионен акт, в обжалваната част, за непризнат данъчен кредит в размер на 47 347,72 лв. за м.08, м.09, м.11.2004г. и м.05.2005г., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 16 405, 09 лв.

І.Относно определените задължения по ЗДДС/.отм./

           Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите на приходната администрация не са признали претендираното право на данъчен кредит общо в размер на 47 347, 72 лв. за м.август, м.септември, м.ноември 2004г. и м.май 2005г. по фактури, издадени от ЕТ “Георг – 76 - Петко Трендафилов” с предмет “диворастящи гъби”, явяващ се пряк доставчик на жалбоподателя. Предходни доставчици на стоката по процесните фактури, са съответно “Инфинити ТМ – 2003” ЕООД и “Меркурий – 2004” ЕООД, за които в хода на ревизионното производство са установени обстоятелства по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./, въз основа на проведени процедури по чл.32 от ДОПК. Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато по процесните фактури, издадени от  прекия доставчик ЕТ “Георг – 76 - Петко Трендафилов” на основание чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ , в размера по ал.5 от ЗДДС/отм./, съответстващ на данъка по фактурите, издадени от предходните доставчици, по отношение, на които е констатирано обстоятелството по ал.4.

                       В хода на съдебното производство към доказателства по делото е приобщена административната преписка по Данъчен акт за прихващане или връщане /ДАПВ/ №  4957/11.10.2004г., обхващащ данъчен период м.август 2004г. /лист 1072 - лист 1079, том. 5/., ДАПВ №  5440/19.11.2004г., обхващащ данъчен период м. септември 2004г. /лист 1080 – лист 1091, том. 5/, ДАПВ №   6232/12.01.2005г., обхващащ данъчен период м.ноември 2004г. /лист 1092 – л. 1105, том. 5/, Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №  414/13.02.2006г., обхващащ данъчен период м.май 2005г. /лист 1106 – лист 1169, том. 5/. Представена е и справка относно влизането в сила на така посочените актове /л.1071, том.5/.

                        С посочените ДАПВ на основание чл.77, ал.2 от ЗДДС/отм./, е възстановен по банковата сметка на жалбоподателя декларирания ДДС за възстановяване по справките - декларации за коментираните периоди, а с АПВ  на основание чл.77, ал.5 от ЗДДС/отм./, е прихванат декларирания ДДС за възстановяване по справката – декларация за периода. Този резултат е основан на проверка, както на получените, така и на извършените от “АРИС – ИЛИАНА” ЕООД доставки за съответните периоди, включително и на отразените в дневника за покупки фактури, издадени от доставчика ЕТ “Георг – 76 - Петко Трендафилов”, при която не са установени различия между декларираните данни по СД и отразените такива в дневниците за покупки и продажби за периода, и първичните счетоводни документи.

           Изложеното до тук от фактическа страна е достатъчно за да обоснове следните правни изводи на настоящия състав на съда :

В изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, за служебна проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че оспореният ревизионен акт се явява нищожен в частта, по отношение на установените задължения по ЗДДС за периодите м.08, м.09, м.11.2004г. и м.05.2005г., по следните съображения:

Като изрична констатация в ревизионния акт, по отношение на  резултатите за процесните данъчни периоди, е  отразено следното :

  През данъчен период м.август 2004г., “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване по Справка - декларация в размер на 12 954,54 лв., която сума е възстановена на задълженото лице с ДАПВ № 4057/11.10.2004г., след извършена данъчна проверка, като декларирания данък е преведен на лицето на 13.11.20004г.

 През данъчен период м.септември 2004г., “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване по Справка - декларация в размер на 15 389, 81 лв., която  сума е възстановена на задълженото лице с ДАПВ № 5440/19.11.2004г., след извършена данъчна проверка, като декларирания данък е преведен на лицето на 24.11.2004г.

 През данъчен период м.ноември 2004г., “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване по Справка - декларация в размер на  14 807, 94 лв., която  сума е възстановена на задълженото лице с ДАПВ №  6232/12.01.2005г., след извършена данъчна проверка, като декларирания данък е преведен на лицето на 13.01.2005г.

През данъчен период м. май 2005г., “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване по Справка - декларация в размер на 37 797,78 лв., която сума подлежи на прихващане и възстановяване, и това е  констатирано след проверка по прихващане и възстановяване,  като с АПВ № 414/13.02.2006г., сумата е прихваната за задължения по отменен ДРА № 2257/29.12.2005г.  

Цитираните ДАПВ /АПВ /приобщени към доказателствата по делото/ са не само влезли в законна сила, видно от приетата по делото справка в тази връзка /л.1071, том. 5 по делото/, но са и фактически осъществени, чрез реалното възстановяване на ДДС по банковата сметка на лицето, респ. с прихващане за погасяване на вземания на лицето. Както се посочи, това са изрични констатации на органите на приходната администрация, които не са спорни в процеса.

                     Според общото понятие за данъчна проверка, възведено в чл. 110, ал.3 от ДОПК – “Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.” В идентичен смисъл е и определението за данъчна проверка, дадено в чл.67, ал.3 от ДПК/отм./ Данъчната проверка, в хода на която недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, разкрива обаче някои специфични особености. Въпросната проверка завършва с издаването на Акт за прихващане или възстановяване. Няма никакво съмнение, че в случая става въпрос за индивидуален административен акт ДАПВ/АПВ, който разрешава конкретен административно правен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването на конкретни права и задължения. Със самият ДАПВ/АПВ, приходна администрация упражнява правомощието си да извърши прихващане на конкретни парични суми от категорията на тези които бяха изброени по-горе. Съответно, за данъчния субект възниква правото да получи остатъка след извършеното прихващане, на което пък съответства задължението на администрацията да му го приведе по посочена от него банкова сметка. В Глава ХVІ, Раздел І от ДОПК, респективно в чл.112 от ДПК/отм./ детайлно са регламентирани правните последици, правата и задълженията, които възникват, както за данъчните субекти, така и за администрацията от издаването на АПВ/ДАПВ. Тези актове, съобразно изричната разпоредба на чл. 129, ал.7 от ДОПК, респ. чл.133, ал.1 от ДПК/отм/, подлежат на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове.  ДОПК/ДПК/отм./ не сочи, кога един административен  акт влиза в сила.  Поради това и по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, приложение намира чл. 296 от ГПК.  С оглед възведените в този текст правила,  следва да се приеме, че когато данъчният акт не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Влезлият в сила данъчен акт означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на данъчния орган да бъде страна в конкретното правоотношение. Именно преклудирането на правомощието на органа по приходите да въздействува върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е акта за прихващане или връщане.  Ето защо, влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо осъществяване на разрешения с него материално правен  въпрос, така, както е установено в акта.

                     Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателя е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се  измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила административен акт. Регламентацията се съдържа в Глава Х “Производство по издаване на данъчни актове”, Раздел VІІ “Изменение на данъчни задължения” от ДПК /отм./ и съответно в Глава ХVІ “Особени производства”, Раздел ІІ “Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”. Както отменената, така и действащата правна уредба лимитивно изброява предпоставките при които е възможно да се образува производство по изменение на данъчни задължения определени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Точно е определен и административния орган който може да сложи в ход такова производство – при действието на ДПК/отм./ това е “съответния регионален данъчен директор”, а при действието на ДОПК, това е  съответния териториален директор.

                      В случая, ЗВР № 421/09.02.2006г., с която е поставено в ход първоначалното ревизионно производство, е издадена от  П.В.П., Началник отдел “Данъчно - осигурителен контрол” при ТД на НАП – гр.Пазарджик, като същата е изменена със ЗВР № 870/12.05.2006г. и ЗВР № 1113/21.06.2006г., последната, издадена от Таня Добрева Кирчева Началник сектор”Ревизии и проверки -1” към отдел “ДОК”, ТД на НАП – Пазарджик. ЗВР № 384/23.04.2007г., с която е поставено в ход новото ревизионно производство, е издадена от П.В.П., Началник отдел “Контрол”, ТД на НАП – гр.Пазарджик, изменена със ЗВР № 718/14.08.2007г., издадена от Т.Д.К., Началник сектор “ Ревизии и проверки - 1” към отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик. От същия административен орган е издадена и Заповед за определяне на компетентен орган №   К 718/01.10.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.119 ал. 2 ДОПК, органът, който е възложил ревизия, определя компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт, и разбира се в случая,  това следва да бъде териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА от ненадлежно овластен орган, се явява нищожен.

            В този смисъл е трайно установената съдебна практика на ВАС. По казуси относно същата фактическа обстановка, при действието на ДПК /отм./  се възприемаше тезата, че ДАПВ, издаден по реда на чл. 112, ал.3, т. 2 ДПК /отм./, с който се прихващат вземания, респ. се възстановяват суми по месечни справки-декларации или годишни декларации, е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК /отм./ и при наличие на влязъл в сила такъв, изменението на установените с него данъчни задължения, следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл.115/ДПК/, и по реда на чл.116 от ДПК/отм./. Това следва от обстоятелството, че при възстановяване и прихващане на суми по реда на чл.112 ДПК/отм./ данъчните органи, също са задължени да извършат провер­ка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно размера на насрещните вземания и задължения. При издаване на данъчен акт за прихващане или връщане по справка-декларация данъчната администрация признава, че резултата за периода е такъв, какъвто е деклариран от лицето и всъщност на практика установява данъчно задължение. Следователно, с такъв акт се установяват подлежащите на прихващане или/или възстановяване суми по справката-декларация и се определя размера на данъчните задължения. От това следва, че след като е извършено прихващане, респ. възстановяване с ДАПВ при което размерът на насрещните вземания е определен от  администрацията, последната не може впоследствие да твърди, че размерът на насрещните вземания, е различен, освен при условията и по реда на чл.115 и чл.116 от ДПК/отм./, касаещ изменение на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения.  В случая, предвид липсата на уредба в ДОПК на заварените случаи, при които данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт по ДПК отм./ - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях са приложими разпоредбите на чл.133, ал.1 и чл.134 от ДОПК, тъй като определящо е наличието на стабилен данъчен акт от категорията на индивидуалните административни актове, определил данъчни права и задължения, чието изменение, каза се е допустимо само по изключение и при строго регламентиран ред и процедура. Няма съмнение, че тези разпоредби /чл.133 и чл.134 от ДОПК / са приложими и при издадени АПВ по реда на ДОПК, с които са прихванати или възстановени суми, разбира се преди изменението на разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК/обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./. Този ред, както вече бе споменато, е регламентиран в Глава ХVІ “Особени производства”, Раздел ІІ “Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски” от ДОПК.          

            С издадените ДАПВ/АПВ органите по приходите са приели посоченият размер на ДДС за възстановяване по справките-декларации за процесните периоди м.08, м.09, м.11.2004г. и м.05.2005г. за отговарящ на правата на жалбоподателя, поради което и различен от така установения размер на  вземанията/задълженията на жалбоподателя, може да се установи единствено при условията и по реда на чл. 133 и чл.134  от ДОПК. След като администрацията веднъж е признала правото на възстановяване на декларирания от жалбоподателя ДДС за процесните данъчни периоди, без да констатира нарушения на данъчното законодателство и това е установено с влезли в сила ДАПВ/АПВ, то недопустимо е същата администрация в настоящото ревизионно производство, да направи констатации напълно противоположни на посочените, освен по реда на особеното производство, регламентирано Глава ХVІ, Раздел ІІ от ДОПК.

                      За пълнота на изложението ще следва да се посочи, че последващата редакция на чл.129, ал.3 от ДПК /обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ не променя в никаква степен възприетите вече изводи, доколкото същата е влязла в сила, след образуването на процесното ревизионно производство. Действително, изменения нормативен текст, дава друго разрешение на обсъждания въпрос, но по отношение на същият няма изрично придадено обратно действие, поради което е неприложим в конкретния казус. Императивния характер на нормите /както материални, така и процесуални/, които уреждат данъчните правоотношения изключва възможността те да бъдат прилагани с обратна сила, при липсата на изрично законово указание в тази насока. Поради същата причина, в случая не е възможно да се приеме, че новия нормативен текст, пояснява приложението на изменения такъв. Каза се, това може да бъде сторено само и единствено с изрична правна норма в тази насока.

          С  оглед изложените по-горе мотиви и на основание чл.160 ал.1 ДОПК след­ва да постанови решение, с което се прогласи нищожността на  РА № 1300 - 718/05.11.2007 год. издаден от Н.А.А. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.Пазарджик, потвърден с Решение № 50/17.01.2008г. на директор на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, в частта,  с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 47 347, 72 лв. за данъчни периоди м.08., м.09., м.11.2004г. и м.05.2005г., и са определени съответните лихви за забава в размер на 16 405, 09 лв., като прогласяването на акта за нищожен в посочената част, изключва необходимостта от произнасяне по същество, с оглед неговата материално - правна и процесуалноправна законосъобразност в тази му част.

            ІІ.Относно определените задължения по КСО и ЗЗО.

          С процесния РА на “АРИС – ИЛИАНА” ЕООД са установени следните задължения за задължителни осигурителни вноски за процесния ревизиран период :

           За фонд “Държавно обществено осигуряване” – главница 3711,11 лв. и лихва 2452, 39 лв.

           За фонд ”ДЗПО” – главница 188, 74 лв. и лихва 123, 49 лв.

           За НЗОК – главница 668, 93 лв. и лихва 338, 08 лв.

           За фонд “ГВРС” – 9, 26 лв.

           От така установените задължения, предмет на обжалване пред директора на дирекция ”ОУИ” – гр.Пловдив и пред настоящата инстанция са допълнително установените осигурителни вноски, и начислените лихви за неплатените в законоустановените срокове задължителни осигурителни вноски за фонд ”ДОО”, фонд “ДЗПО – Универсален пенсионен фонд” и вноски за НЗОК, във връзка с изплатените възнаграждения по договори за управление на И.Г.Л. за периода 01.08.2003г. – 30.09.2005г. и на В.Н.Д. за периода 01.08.2003г. – 31.07.2004г. Установеният размер на задълженията за задължителни осигурителни вноски на тези лица, който се оспорва от жалбоподателя, е за разликата между минималния месечен размер на осигурителния доход за ръководни служители за икономическа дейност 5131 – “Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци” и полученото брутно възнаграждение, намалено с нормативно признатите разходи по договори за управление и контрол. Обжалвания размер на задълженията /главница/ е както следва :

         За фонд “Държавно обществено осигуряване” – 2 584,61 лв.

         За фонд “ДЗПО - Универсален пенсионен фонд” – 130, 14 лв.

         За НЗОК – 430, 86 лв.

         В хода на ревизията е установено, че през процесния период съдружници в “Арис – Илиана” ООД / наименование на дружеството през процесния период/, съгласно съдебно решение № 1802/14.02.1999г. са И.Н.А., И.Г.Л., В.Н.Д.. Със съдебно решение № 1575/21.07.2004г. В.Н.Д. е заличен като съдружник, като от 01.08.2004г. същия работи в дружеството по трудов договор. Установено е, че до 31.07.2003г. съдружниците са се осигурявали като самоосигуряващи се лица. От 01.08.2003г. тримата съдъружнци са сключили договори за управление и контрол, съответно № 1/01.08.2003г. на И.Н.А., № 2/01.08.2003г. на И.Г.Л. и № 3/01.08.2003г. на В.Н.Д.. Установено е, че за ревизирания период дружеството е изплатило възнаграждения на лица, работещи при условията на ІІІ – та категория труд и на тримата съдружници, сключили договори за управление. Установено е, също  нарушение на разпоредбите на чл.4, ал.1, т.7, чл.6, ал.2, т.3 и ал.3, чл.157, ал.6  и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, като е прието, че от 01.01.2003г. осигурителните вноски за лицата, получаващи възнаграждение по договори за управление на търговски дружества, се внасят върху полученото брутно възнаграждение, намалено с нормативно признатите разходи, но върху не по – малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. В тази връзка е прието, че не е спазен минималния осигурителен доход, върху който са изчислявани вноските от лицата по договорите за управление. Прието е, че осигурителния доход, върху който са изчислявани вноските, е пределен въз основа на декларирания от лицето код на икономическата дейност – 1533 ”Преработка и консервиране на пресни плодове и зеленчуци, некласифицирани другаде”. В тази връзка ревизиращите не са зачели декларирания от лицето код на икономическата дейност,  като са приели, че кодът по НКИД на дружеството е 5131 ”Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци”, като така приетия код, е обусловил и приетия от ревизиращите съответен размер на минималния  месечен осигурителен доход за процесните периоди на 2003г. - 2005г., определен в съответния Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003г., 2004г. и 2005г. /отм./

           Във връзка с определяне на кода на икономическата дейност, и с оглед изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение № 294/26.03.2007г. в хода на  ревизията, е изискана и представена декларация от лицето относно вида и характера на извършваната от него дейност/л.496, том.2/. Съгласно същата управителя на дружеството е декларирал, че дейността на дружеството е изкупуване на диворастящи гъби и плодове; износ в Италия на гъбите и плодовете в пресен и преработен вид; преработка на плодове и гъби. Декларирано е също, че фирмата разполага с кадрова и материална база за осъществяване на дейността си -  персонал по трудови и граждански договори, зает в изкупуването и преработката на гъби и плодове; помещения за изкупуване, преработка и съхранение/сушилни, хладилници, хладилни камери и др./. В хода на ревизията е отправено също така и Искане № 8437/25.06.2007г. до Териториално статистическо бюро - гр.Пазарджик. Във връзка с отправеното искане, е получено писмо от Териториалното статистическо бюро, с вх.№ 8437/05.07.2007г./л.494,том.2/, съгласно което кодът на икономическата дейност по НКИД на “Арис – Илиана” ЕООД, определен на база подаваните годишни отчети в статистическото бюро е 5131 – “Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци”. В писмото е пояснено, че използвания критерии в практиката на Националния статистически институт при определянето на кода по НКИД от 01.01.2003г., е показателя “Нетен размер на приходите от продажби на продукция, стоки и услуги”. 

           В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е допусната съдебно - икономическа експертиза, заключението по която е прието без заявени резерви от страните в с.з на 14.04.2009г. Поставената задача на вещото лице е, като съобрази характера на осъществяваната от жалбоподателя дейност, и минималните прагове, да изчисли дължимите суми за социални и здравни осигуровки за процесния период 01.08.2003г. – 30.09.2005г. на двамата съдружници и вписания в търговския регистър управител, като заключението бъде изготвено в два варианта – първия – ако се приеме, че съдружниците се осигуряват като управители, и втория, ако се приеме, че като управител се осигурява, само вписания в търговския регистър управител, а двамата съдружници - като лица, участващи в дружествените работи с личен труд. Съобразно поставената му задача, вещото лице С.Ю.С. е дало заключение в два варианта,  като е определило дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, ЗОВ от лицата за процесния период 01.08.2003г. – 30.09.2005г. Изчисленията и крайните резултати са дадени подробно в заключението, в т.ч и в табличен вид. При определяне на дължимите осигурителни вноски, вещото лице е възприело за коректен определения от жалбоподателя код на икономическата дейност по НКИД – 1533 ”Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, некласифицирани другаде. В тази връзка вещото лице се е позовало единствено на декларацията на управителя на дружеството Н.Д. /л.496/ от делото, съобразно която е приел, че “дейността на дружеството е изкупуване и износ на диворастящи гъби и плодове в пресен вид, преработка на плодове и гъби, износ на плодовете в преработен вид. Дружеството разполага с персонал по трудови и граждански договори, зает в изкупуване и преработка на гъби и плодове, както и помещение за изкупуване, преработка и съхранение - сушилни, хладилници, хладилни камери”. С оглед даденото обяснение от управителя на дружеството вещото лице е приело, че декларирания от дружеството код на икономическата дейност е коректен, и с оглед него е определило минималния размер на осигурителния доход, и е изчислило дължимите осигурителни вноски в двата варианта на заключението.

          Представено и прието като доказателство по делото в с.з  на 19.02.2009г. е  Удостоверение за актуално състояние на “Арис – Илиана” ООД за периода 2003г. – 2005г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира следното от правна страна:

           Спорния по делото въпрос, е относно дължимостта на осигурителните вноски, и за определения от органите по приходите техен размер, обусловен от приетия от тях друг размер на осигурителния доход и код на икономическата дейност по НКИД, различаващ се от декларирания от жалбоподателя. Доводите на жалбоподателя тук са на първо място, че съдружниците в търговското дружество, независимо от сключените договори за управление, не попадат в обхвата на задължително осигурените лица по см. на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Наред с това се възразява и срещу приетия от ревизиращите друг код икономическата дейност по НКИД – 5131 “Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци, различен от декларирания от жалбоподателя.

            Във връзка с първия спорен по делото въпрос, касаещ основанието за задължителното осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО на съдружниците, сключили договор за управление на търговското дружество, следва да се отбележи, че не е спорно по делото, че през процесния период 2003г. – 2005г. съдружници в “Арис – Илиана” ООД /наименование на дружеството към процесния период/ са били И.Н.А., И.Г.Л. и В.Н.Д., като последния е бил заличен като съдружник, съгласно съдебно решение от 21.07.2004г., и това се установява и от представеното по делото Удостоверение за актуално състояние на “Арис – Илиана” ООД. Не е спорно също така, че като управител на дружеството за процесния период, е вписана в търговския регистър И.Н.А., като със съдружниците И. Г.Л. и В.Н. Д. са били сключени договори за управление по смисъла на чл. 141, ал.7 от Търговския закон, обективирани в писмена форма – л.541 - л.543 и л.547 – л.549, том.2, като същите са получавали възнаграждения от дружеството във връзка с осъществяваната дейност по управление и контрол.

           При  тези установени факти, правилно ревизиращите са приели, че е налице основание за задължително социално осигуряване, съгласно чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, преди Кодекс за задължителното социално осигуряване/ КЗСО/, загл.изм. Д.в, бр.67 от 2003г. Съгласно посочената разпоредба, в приложимите редакции, действащи за процесните периоди 2003г. - 2005г., задължително осигурени за всички социални рискове са изпълнителите по  договори за управление и контрол на търговските дружества. Тя се намира в ал. 1 наред с основанията, визиращи задължително осигурените за всички осигурени социални рискове работници и служители, които упражняват трудова дейност по наемен труд във връзка с трудово, облигационно или служебно правоотношение. Предвид на това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО следва да бъдат третирани както лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, така и лицата, които са съдружници и имат договор за управление с дружеството /т. е. изпълнителите по договори за управление/. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Тя е форма за валидност. Няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако не е сключен в писмена форма. / в този смисъл е и Решение № 332 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2007 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров/.

         При положение, че в случая са били налице валидно сключени договори за управление в писмена форма по отношение на съдружниците И.Г.Л. и В.Н.Д., явяващи се изпълнители по договорите, правилно ревизиращите са приели, че същите попадат в обхвата на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. С оглед на това, правилно осъществяваната от същите дейност по управление на дружеството, е била определена като основание за задължително осигуряване за всички социални рискове по смисъла на посочения нормативен текст.  

          Друго би било положението, ако съдружниците нямаха сключени договори за управление, а изпълняваха управителните си функции на основание вписване в търговския регистър като управители, или на основание чл. 124 от ТЗ. Тогава действително не би било налице основание за задължително осигуряване, съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Процесният случай обаче не е такъв – налице са валидно сключени договори за управление по смисъла на чл.141, ал.7 от ТЗ  в писмена форма, овластяващи съдружниците с управителни и представителни права, съставляващи основание за задължително осигуряване на лицата, с който са сключени договорите, съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО. 

         Обстоятелството, че тези договори не са вписани в търговския регистър е без значение, доколкото закона не предвижда задължително изискване за вписване на договорите за управление/арг. от чл.141, ал.7 от ТЗ/. Единственото нормативноустановено изискване за валидност по отношение на договора по чл.141, ал.7 от ТЗ, е същия да бъде сключен в писмена форма, което изискване е изпълнено по отношение на процесните договори. Без всякакво съмнение е, че коментираните договори нямат характер на прокура, търговско пълномощие или представителство, по смисъла на чл.21, чл.26 и чл.32 от ТЗ, като в случая управителните и представителни  права на лицата, не произтичат от такива договори. Те произтичат от сключени  договори за управление по смисъла на чл.141, ал.7 от ТЗ,  каквито с оглед съдържанието им, са процесните договори,  с които е възложено управлението на дружеството. В  този смисъл е изричната клауза на чл.1 от договорите, наименована “Предмет на договора”, съгласно която доверителят /”Арис – Илиана” ООД/ възлага, а довереникът/ В.Д. и И.Л./ приемат да управляват и представляват търговското дружество, в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на Общото събрание, като в този смисъл са правата и задълженията на страните, регламентирани в раздели ІІІ и ІV от договорите.

            Предвид изложеното по - горе, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за неоснователно приравняване на режима на осигуряването на двамата съдружници, с този на вписания в търговския регистър управител, и за липсата на основание за начисляване на задължителни осигурителни вноски на съдружниците, като управители.        

            Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО, в приложимите редакции за процесните периоди, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но не по - малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по ал.2, т.3 та чл.6 от КСО. Със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.5 от КСО, в редакцията за процесните 2003 и 2004г., респ. ал.6, съгласно редакцията на нормативния текст на чл.157 от КСО, приложима за 2005г., осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, в приложимите редакции за процесните периоди, съгласно която здравно осигурителните вноски на лицата по договори за управление и контрол, се определят върху дохода върху който се внасят вноски за държавно обществено осигуряване, определен, съгласно КСО.

          В тази връзка, и във връзка с другия спорен по делото въпрос, съдът намира, че правилно е определен от ревизиращите органи приложимия код на икономическата дейност по НКИД на дружеството – жалбоподател, с оглед характера на дейността му, а именно 5131 “Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци”, с оглед на който е  определен и минималния месечен размер на осигурителния доход.

           Във връзка с определяне на характера на икономическата дейност и следващия се от нея минимален месечен размер на осигурителния доход, по делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно - икономическа експертиза на вещото лице С.Ю.С..

           Съдът не възприема констатациите и изводите на вещото лице относно приетия код на икономическата дейност по НКИД – 1533 ”Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, некласифицирани другаде”, обусловили приетия  размер на дължимите осигурителни вноски, като намира  тези изводи на вещото лице за едностранчиви и необосновани, които не кореспондират с останалите събрани доказателства по делото.

            Изводите на вещото лице относно характера на дейността и приетия код на икономическата дейност са необосновани, тъй като не се основават на официални данни - Справка в съответното Териториално бюро на Националния статистически институт по седалището на дейност на дружеството, относно наличните данни за икономическата дейност на  същото за процесния период. Видно от заключението на вещото лице, такава проверка не е правена, нещо повече, дори не са взети предвид съществуващите и налични по делото официални данни в тази насока - писмо с изх. 8437/25.06.2007г. на Териториално статистическо бюро - гр.Пазарджик./л.494, том.2/, съдържащо  информация относно декларирания код на икономическата дейност. Вещото лице се е позовало в заключението си изцяло и единствено на представената декларация от управителя на дружеството/л.496, том.2/, която при това е интерпретирана в смисъл, който не се съдържа в нея. Вещото лице е приело, че “дейността на дружеството е изкупуване и износ на диворастящи гъби и плодове в пресен вид, преработка на плодове и гъби, износ на плодовете /единствено/ в преработен вид. Дружеството разполага с персонал по трудови и граждански договори, зает в изкупуване и преработка на гъби и плодове, както и помещение за изкупуване, преработка и съхранение/ сушилни, хладилници, хладилни камери/”. Видно от представената декларация на управителя, такъв еднозначен извод, в смисъл, че дейността е единствено изкупуване, преработка и износ в преработен вид, не може да се направи. Съобразно същата управителя на дружеството е декларирал, че дейността на дружеството е, както изкупуване на диворастящи гъби и плодове, така и преработка на плодове и гъби - сушене, замразяване и саламура, и износа им за Италия - в  пресен и преработен вид. От декларацията се установява също така, че дружеството разполага с кадрова и материална база/съоръжения/, както за изкупуване, така и за преработка и съхранение на гъби и плодове – сушилни, хладилни камери. Ето защо съдът намира, че данните съдържащи се в коментираната декларация, сами по себе си,  са крайно недостатъчни, за да се направи извод във възприетия от вещото лице аспект, като е отделен въпросът, че същата е интерпретирана и възприета от вещото лице не в точния смисъл вложен в нея. Представеният по делото и приложен по преписката нотариален акт/л.497 – л.499, том.2/ е в подкрепа на казаното в декларацията на управителя относно материално – техническата обезпеченост за извършване на дейността и не променя в никаква степен горните изводи.

           Съгласно разпоредбата на 157, ал.2 от ГПК/отм./, но приложим, във вр. с §2 от ПЗР ГПК и §2 от ДОПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда и преценява наред с другите доказателства по делото. В тази връзка съдът намира, че по делото са налице доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност обосновават извод за необоснованост и немотивираност на експертното заключение.

           Съдът намира, че във връзка с определяне на кода на икономическата дейност по НКИД  от решаващо значение по делото са наличните официални данни от компетентните органи - коментираното писмо от Териториално статистическо бюро - гр.Пазарджик, съгласно което, кодът на икономическата дейност по НКИД на “Арис – Илиана” ЕООД, определен на база подаваните годишни отчети в статистическото бюро е 5131 – “Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци”. В писмото е пояснено, че използвания критерии в практиката на Националния статистически институт при определянето на кода по НКИД от 01.01.2003г., е показателя “Нетен размер на приходите от продажби на продукция, стоки и услуги”. 

           В подкрепа на данните и информацията, съдържащи се  в писмото от статистическото бюро в гр.Пазарджик са налични и други доказателства по делото, които опровергават извода на вещото лице относно приетия от него код на икономическата дейност, и които обосновават правилността на изводите на ревизиращите относно приетия код на икономическата дейност 5131 ” Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци”. В този смисъл са и констатациите и изводите в приетото заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза / л.1179 – л.1180, том.5/, че доставените и  придобити стоки/диворастящи гъби/ по процесните фактури, са изнесени от дружеството за Италия – за фирма Версилфунго СРЛ, като износа е документиран със съответните документи. Според заключението на счетоводната експертиза такова е и осчетоводяването във връзка с дейността - като изкупуване и продажби /износ на стоки, / а не като производство и преработка/.  В този смисъл са констатациите в счетоводната експертиза, че придобиването и продажбите/износа на стоките, са отразени по съответните счетоводни сметки – съответно придобиването е отразено по сметка 304 ”Стоки” и по сметка 702 ”Приходи от продажба на стоки” е отразен прихода от продажбата им. В подкрепа на тези изводи са и приложените по делото митнически декларации за износ от “Арис – Илиана” ЕООД на италианското дружество Версилфунго СРЛ, както и съпътстващите износа документи – инвойс, фактури, приети като доказателства по делото в с. з на 18.05.2009г. Видно от коментираните документи е, че износа касае преимуществено стоки - “Пресни гъби” – манатарки, булки, панчушки и пр. т.е, касае се за износ на стока, и то главно в непреработен вид.

           Видно от приложените документи във връзка с износа - МД и фактури е, че в случая се касае за  продажби/износ/ на стоки от жалбоподателя - търговец по смисъла на ТЗ, на друг търговец – италианско дружество,  при което положение, и с оглед количеството изнесени стоки, очевидно се касае за “търговия на едро” по смисъла на това понятие, вложен в чл. 61, ал.1 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия/отм./, но действащ през процесния период, който няма пречка да бъде приложен в процесния случй на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно посочения нормативен текст, търговия на едро е сключването между търговци на сделки за продажба на стоки, като купувачът по тези сделки извършва по-нататъшно препродаване на стоките на търговци на едро или на дребно.

        Горното не е съобразено в необходимата пълнота от в.л по изготвената и приета СИЕ, поради което съдът намира изводите му за необосновани, немотивирани и несътветстващи на останалите доказателства по делото, поради, което и не ги възприема.

        Съдът намира, че при определянето на характера на дейността на дружеството, няма основание да се игнорират, а напротив, следва да бъдат взети предвид извършените продажби в непреработен вид – износ на италианското дружество, които съставляват основната, преобладаващата част от дейността на дружеството за процесния период, като се има предвид, че решаващ показател при определяне на кода по НКИД, е нетния размер на приходите от продажби на продукция и стоки/така писмо от ТСБ - Пазарждик – л.494/.

           Предвид гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото, преценени в своята съвкупност обосновават логичния извод, че  в случая основната дейност на дружеството не е преработка и консервиране на пресни плодове и зеленчуци, както неправилно е приело вещото лице, а тази дейност е по скоро - спомагателна и обслужваща основната дейност – търговия с пресни плодове и зеленчуци и способства за осъществяването й, като основния дял от дейността, съответен на показателя “Нетен размер на приходите от продажби на продукция и стоки и услуги”, е търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци, в какъвто смисъл са събраните доказателства по делото и констатациите на ревизиращите.

            Ето защо съдът намира, че обосновано и законосъобразно органите по приходите са определили, че кодът на икономическата дейност на дружеството по НКИД за процесния период, съответстващ на осъществяваната дейност, е 5131 ” Търговия на едро с пресни плодове и зеленчуци”, с оглед на който са определили минималния месечен размер на  осигурителния доход, върху който са доначислени процесните задължителни осигурителни вноски, като намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни и недоказани.

            Съдът намира, че в случая относно определените задължения по КСО и ЗЗО, релевантните за разрешаването на административно правния въпрос, факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл.112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК.  Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал.3, т.1 от ДОПК ревизионен акт, които е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон.

          Той ще следва да бъде оставен в сила в тази му част – по отношение на допълнително определените задължителни осигурителни вноски, за фонд ”ДОО”, фонд “ДЗПО – Универсален пенсионен фонд” и вноски за НЗОК за периода 01.08.2003г. - 30.09.2005г.,  ведно с начислените лихви за неплатените в законоустановените срокове задължителни осигурителни вноски за този период, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.

           При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на  1095 лв.  – заплатена държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от жалбата.

          На основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на Национална агенция за приходите – дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 15  лв.,  съобразно отхвърлената част от жалбата.

          Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

        Р    Е    Ш    И   :

 

                     ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт /РА/ № 1300 - 718/05.11.2007 год. издаден от Н.А.А. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.Пазарджик, потвърден с Решение № 50/17.01.2008г. на директор на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив,  в частта, с която на “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 112119747, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК, гр.Пещера, ул. “Хан Персиян” № 8, представлявано от Н.В.Д., не е признато право на данъчен кредит в размер на 47 347, 72 лв. за данъчни периоди м.08., м.09., м.11.2004г. и м.05.2005г. по фактури, издадени от ЕТ “Георг - 76 - Петко Трендафилов” и са определени прилежащи лихви за забава в размер на 16 405, 09 лв. вследствие на коригираните резултати за процесните данъчни периоди.

                     ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

          ОСЪЖДА  Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 112119747, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК, гр.Пещера, ул. “Хан Персиян” № 8, представлявано от Н.В.Д. сумата от 1095 / хиляда деветдесет и пет / лева, представляваща извършени от последния разноски по производството, съобразно уважената част от жалбата.

              ОСЪЖДА “АРИС - ИЛИАНА” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 112119747, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК, гр.Пещера, ул. “Хан Персиян” № 8, представлявано от Н.В.Д. да заплати на Национална агенция за приходите – дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив сумата от 15 /петнадесет/ лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                      

 

                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :