Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

 

Град Пловдив, 09 януари 2009 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:

Административен съдия: А.Х.

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 382 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във връзка с § 4к, ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Образувано е по жалба на Н.Й.Х. ***, против заповед № А-145 от 05.02.2008 г. на кмета на Община Асеновград, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на К. и С. Б., бивши жители на град Асеновград, върху новообразуван имот с номер 27.115, местност “Параколово”, землището на гр.Асеновград, с площ 1445 кв. метра.

В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като процесният имот се ползва от 16 години. Правото на ползване върху 1000 кв.м, представляващи част от процесния имот, е предоставено с решение № 64 от 1987 г. на ИК на ОНС град Асеновград, и в този имот жалбоподателят и неговите наследодатели са построили едноетажна сграда със застроена площ 37 кв.м, която също е предмет на оспорената заповед. Сградата притежава необходимите строителни документи – издадено разрешение за строеж въз основа на одобрен архитектурен проект. Твърди се, че заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти не е бил достатъчно популяризиран и оповестен от администрацията. Жалбоподателят твърди, че е бил подведен и относно възможността да закупи земята под постройката. Моли да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна, тъй като сградата не следва да бъде предмет на възстановяване, същата е собственост на жалбоподателя, както и поради факта, че не са заплатени подобренията и трайните насаждения в процесния имот.

Административният орган не взема становище.

Заинтересованата страна С.В. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като сградата по документи е временна и правото на собственост върху земеделската земя правилно е възстановено.

Заинтересованата страна П.П. счита, че заповедта е неправилна, тъй като собствениците никога не са имали земя в процесната местност. Той самият ползва мястото от 30 години.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив, като се съобразява с определението на Върховния административен съд, ІV отделение, с което е отменено определението на настоящия състав за прекратяване на делото, намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на оспорената заповед, извършено лично на жалбоподателя на 11.02.2008 г. Жалбата е срещу заповед, подлежаща на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед № А-145 от 05.02.2008 г. на кмета на Община Асеновград е издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „Параколово” в землището на Асеновград, който план е бил одобрен с влязла в сила заповед № 50 от 13.02.2003 г. на областния управител на област Пловдив.

С плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. По настоящия казус се установява, че тези етапи са осъществени, поради което определянето на имотите за възстановяване и записванията относно правото на собственост не могат да бъдат променени, защото влезлият в сила план на новообразуваните имоти може да бъде променян само при наличие на изчерпателно изброените хипотези на § 4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Но настоящият случай не може да се подведе под хипотезата на тази правна норма, тъй като административният орган не е бил сезиран с искане за изменение на плана.

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ с плана на новообразувани-те имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Не се спори, а и жалбоподателят сам твърди, че не е изпълнил изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е поискал да купи земята, която му е била предоставена за ползване и върху която се намира построената от него едноетажна сграда на 37 кв.м, т.е. не са налице предпоставките на цитираната разпоредба на чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ, за да се определи самостоятелен имот за жалбоподателя. Затова в съответствие с материалния закон административният орган е определил целия имот за възстановяване на бившите собственици.

Оспорената заповед е издадена след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и въз основа на него, така че тази заповед не може да съдържа друго записване относно правото на собственост, различно от това, което се съдържа в регистъра на имотите, неразделна част от плана.

Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява, че действително правото на ползване е предоставено на основание акт на Министерския съвет, а построената в процесния имот сграда е законна и за нея са издадени необходимите строителни документи, но всички тези факти са без правно значение за настоящия казус. Всички наведени оплаквания от страна на жалбоподателя сочат на спор за материални права, защитата на които се осъществява по реда на исковия граждански процес, а не по реда на оспорване на заповедта на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното по-горе и като направи проверка за законосъобразност-та на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без съществени нарушения на административно-производствените правила, без противоречие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна и недоказана ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ІV състав, на основание чл.172, ал.2, предл. последно АПК

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.Й.Х. ***, против заповед № А-145 от 05.02.2008 г. на кмета на Община Асеновград, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на К. и С. Б., бивши жители на град Асеновград, върху новообразуван имот с номер 27,115, местност “Параколово”, землището на гр.Асеновград, с площ 1445 кв. метра.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

                                                                         

Административен съдия: