РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 18.06.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVIII състав в открито заседание на тридесети май през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.Р.

при  секретаря  Т.  К.  като  разгледа докладваното  от Председателя административно дело № 425 по описа за 2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 220 от Закон за митниците / ЗМ /.

Образувано е по жалба на К.А.Х., живущ в Р.Германия, чрез пълномощника А. Данков Х., против писмо № 2-К-94-0020 от 08.02.20 08г. на Началник на митница Пловдив, с което е обективиран отказът на административния орган да възстанови платени митни сборове - мито 803лв. и ДДС- 1557 лв.и лихва в размер на 11 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията са, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен . Искането е административният акт да бъде отменен изцяло.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.Т. заявява, че поддържа изцяло депозирана жалба и моли съда тя да бъде уважена.

Ответникът- Началник на митница- Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Василева е на становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да я остави без уважение. Твърденията са, че всички действия на митническата администрация са осъществени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, правилно са установени релевантните факти и въз основа на тях правилно е приложен материалния закон.

Контролиращата страна- Окръжна прокуратура гр.Пловдив, редовно уведомена не е изразила становище по жалбата .

Пловдивският административен съд, в настоящия състав след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна и в срок, затова същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 06.02.2005г. пътнически автомобил марка Фолксваген Транспрортер, с рег. Номер М20-СУ 140, рама № \^У22227028Н110775, собственост и управляван от жалбоподателя, който е гражданин на Република България, живущ в Р.Германия е въведен на територията на Р.България и е вписан в задграничния му паспорт, с което на основание чл. 503, ал. 4 от ППЗМ е оставен под митнически режим "временен внос". Видно от приложено по делото Удостоверение    №612/22.02.2005 г. на Районна прокуратура- Стара Загора, на 09.02.2005 г. автомобилът бил противозаконно отнет. С молба вх. № 2-К-94-0017 от 17.02.2005г. до Началника на Митница Пловдив Х. е поискал да напусне Република България и му бъдат опростени дължимите вносни митни сборове, което искане не е уважено и е Решение № 38 от 24.02.2005г. Началникът на Митница-Пловдив е определил размер на възникнали задължения за внесения автомобил на основание чл. 199, ал.1, т.6 във вр. с чл. 199, ал.З, т.4 от Закон за митниците-мито- 803 лв., ДДС 1557 лв. и лихва - 11 лв., т.е., че за внесеният на територията на страната пътнически автомобил, предмет на кражба, липсва възможност за закриване на митническия режим, при което за вносителя възниква митническо задължение за заплащане на посочените вносни митни сборове.На 05.02.2008г. К.Х. подава искане до Началника на Митница Пловдив с вх. № 2-К-94-0020 от същата дата, с което моли да му бъдат възстановени пратените от него мнтни сборове. Искането за опрощаването им не е уважено. За да постанови този резултат административният орган е приел, че вносът е оформен по реда на чл. 503, ал.4 от ЗМ, а не по този на чл. 503, ал.2 от ЗМ. При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното : Възможността за опрощаване на митни сборове и условията, при които се извършва, са регламентирани в чл. 215 и чл. 216 от Закона за митниците (ЗМ), като в чл. 217 от същия е посочено, че в правилника могат да бъдат определени случаи и условия, различни от тези по предходните членове. В чл. 877 от ППЗМ (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г.; в сила от 1.11.2003 г.), действащ към процесния период от време, е предвиден специфичен случай на опрощаване на вносните митни сборове при противозаконно отнемане или кражба на временно внесени по реда на чл. 503, ал. 2 моторни превозни средства, като в ал. 1 на същия текст, от т. 1 до т. 4 са изброени условията, при които това може да стане, а в ал. 2, от т. 1 до т. 5 са изброени документите, които следва да бъдат представени пред митническите органи, за да бъде разрешено опрощаването. Спорно в случая е наличието на условието по ал. 1 на чл. 877 ППЗМ, а именно - временно внесени по реда на чл.503, ал.2 от ППЗМ моторни превозни средства. В настоящият случай, моторното превозно средство, собственост и управлявано от К.Х. е временно внесено по реда на чл. 503, ал.4 от ППЗМ. Това се установява от приложеното по делото Решение № 38/24.02.2005г. на Началник Митница Пловдив, връчено на жалбоподателя на 24.02.2005г. Същото няма данни да е било обжалвано и поради това е влязло в законна сила. Не е предмет на настоящото производство правилността на посоченото решение. Опрощаването на митни сборове е уредено в чл.877 и следващите от ППЗМ, като е посочен и срокът , в който това е възможно- ал.1, т.1 на чл. 877 от ППЗМ. Но, беше посочено по-горе в настоящото решение, че това се отнася за случаите, когато временния внос на МПС е оформен по реда на чл. 503, ал.2 от ППЗМ. Следва да се има предвид и разпоредбите на чл. 2а от Закона за акцизите и чл. 59, т. 21 от Закона за данък върху добавената стойност/ понастоящем отменени/, които дават възможност да не се дължи данък при внос и акциз или платеният да се възстанови при следните предпоставки - МПС да е противозаконно отнет или откраднат и кумулативно дължимите митни сборове да са опростени по Закона за митниците. За последното липсват данни по преписката да се е осъществило производство по опрощаване на митните сборове, дължими от Х.. Твърдението в жалбата, че Х. е чуждестранно физическо лице, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В чл. 4, ал. 1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица е посочено, че местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България. Жалбоподателят е с постоянен адрес на в Р.България, гр.Стара Загора, ул. "Ген.Гурко" №28, вх. А, ет.1, ап.29., видно от заверено копие на личната карта на жалбоподателя/л.19 по делото/.Изложеното дотук от фактическа и правна страна налага извода, че административният орган е действал законосъобразно при предприемане на действията предоставени му от ЗМ и ППЗМ. Обжалваният акт е съобразен с установения правен режим . Следователно а жалбата срещу му да се отхвърли като неоснователна.При посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.4, пр.1 от АПК на ответника, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7 ал.1, т.4 от Наредба № I от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет., обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004г./, се констатираха в размер на 80,00 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ оспорването по жалба на К.А.Х., живущ в Р.Германия, чрез пълномощника А. Данков Х., против писмо № 2-К-94-0020 от 08.02.2008г. на Началник на митница Пловдив, с което е обективиран отказът на административния орган да възстанови платени митни сборове - мито 803лв. и ДДС- 1557 лв.и лихва в размер на 11 лв.

ОСЪЖДА К.А.Х.,***-Тайлен, Шварцриндерзеен Е 25 66709, с адрес в Р.България- гр.Стара Загора, ул. "Ген.Гурко" № 28, вх. В, ет.1 да заплати на Митница- Пловдив сумата от 80,00 лева, представляваща равностойността на осъществената по делото юрисконсултска защита.Решението      подлежи   на   обжалване   пред   ВАС   в   14-дневен   срок   от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Й..Р.

 



щ