Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 60

 

Град Пловдив,  20 януари 2009 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осмата година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

 

при участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и на прокурора ЕЛЕНА БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 481 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на “Мак” ООД със седалище и адрес на управление - гр.Димитровград, ул.”Цар Борис” № 7, ЕИК по Булстат 126162423, представлявано от Г.Д.Д. – управител, против Ревизионен акт № 2600882 от 20.12.2007г., издаден от Янка Иванова Андонова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Хасково, потвърден с Решение № 111/11.02.2008г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 3716,60 лв. и прилежаща лихва в размер на 2564,89 лв. по фактури, издадени от “Адамов” ООД и “Еуробаг” ООД.      

Оспорващият твърди, че обжалва Ревизионния акт по установяванията по ЗДДС /отм./, който е потвърден с решението на Д “ОУИ”-Пловдив. В съдебно заседание чрез адв. К. заявява, че счита издадения акт за неправилен и незаконосъобразен. С жалбата по същество се иска отмяната му, като се сочи, че няма основание да се отказва право на данъчен кредит на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС /отм./. Намира, че доставчиците могат да бъдат намерени на данъчните им адреси за кореспонденция и така да се провери дали има издадени документи, в които да е посочен размерът на данъка, същият дали е отразен в регистрите по           чл. 124 от ЗДДС /отм./, и дали е подадена справка - декларация, в която да е посочен данъкът. Посочва, че за доставчиците има проведени ревизии, при които има издадени Данъчни-ревизионни актове, които обхващат и ревизирания период. Всичко това според жалбоподателя е доказателство, че ревизията му е осъществена незаконосъобразно и за него възниква право на ползване на данъчен кредит.

Ответният административен орган - Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Цв. Дамянова излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОУИ” – Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участвалия в производството  прокурор, излага становище за неоснователност на жалбата, като намира, че ревизионният акт е законосъобразен.                      

Административен съд – Пловдив, осемнадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

          Ревизията на “Мак” ООД е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 882/30.07.2007 г., издадена от началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен до 30.10.2007г. Все в тази насока следва да се добави, че със Заповед № 100-А от 01.06.2006год. на Директора на ТД на НАП Хасково на Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково са делегирани правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.  

 Съобразно цитираната заповед за възлагане на ревизия, ревизираният период по ЗДДС /отм./ обхваща  01.02.2002г. -  30.04.2002г.; 01.10.2002г.-31.12.2002г. и 01.07.2003г. - 31.12.2005г.

           В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад № 882 от 13.11.2007г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Цитираният акт е издаден от надлежно упълномощен орган по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед –  Заповед за определяне на компетентен орган № К 882 от 13.11.2007г., издадена от Дорета Начева Ангелова – Началник сектор „Ревизии и проверки”  при ТД на НАП гр. Хасково.

С ревизионния акт в частта, в която същият е предмет на настоящия съдебен контрол, проверяващите са намерили, че не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 416,60лв. и съответна прилежаща лихва за данъчен период м. 02.2002г. по фактура № 625 от 12.02.2002г. – данъчна основа в размер на 2083,40 лева и ДДС в размер на 416,60 лева с предмет на доставката – лепачна машина, издадена от “ЕуробагООД-В.Търново с ЕИК по Булстат 814178266.   

В хода на ревизията с Протокол № 26-3-882-1/26.09.2007г. е документирана извършена насрещна проверка по повод ИНП № 26-3-882-1/13.08.2007г. и писмо            № К10-732/13.08.2007г. до ТД на НАП - В.Търново. Изготвено е ИПДПОЗЛ                             № 21150/20.08.2007г. до “Еуробаг” ООД. Извършени са посещения на адреса за кореспонденция, за които са съставени Протоколи № 2574/23.08.2007г. и                      № 2650/31.08.2007г. При тези посещения не е открит управител или упълномощено от него лице. Искането е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка. Приходната администрация е изготвила Съобщение по чл. 32 от ДОПК с № 22175 от 03.09.2007г., което е поставено на определеното за целта място в администрацията, изпратено и по пощата с писмо с обратна разписка, публикувано е в интернет страницата. Разписката е върната с отбелязване “получателят е преместен на друг адрес”. След изтичане на законоустановения срок, съобщението е свалено и по силата на законовата презумпция задълженото лице е било редовно уведомено и не се е явило, за да представи исканите документи. Ревизиращият екип е направил извод, че не може да се установи начисляването на данъка по гореописаните фактури, както и доказателства за кадровата, материална и техническа обезпеченост по извършените доставки, както и реално предаване на стоката.

На следващо място с обжалвания ревизионен акт в частта, проверяващите са намерили, че не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 3300,00лв. и съответна прилежаща лихва за данъчен период м. 11.2002г. по фактури № 3777 от 04.11.2002г. –с  данъчна основа в размер на 1500,00лв. и ДДС в размер на 300,00лв. и ф-ра № 3780 от 08.11.2002г. с данъчна основа- 15000,00лв. и ДДС в размер на 3000,00лв., издадени от “Адамов” ООД- Русе с ЕИК по Булстат 117045848. В хода на ревизията с Протокол № 26-3-882-3/03.09.2007г. е документирана извършена насрещна проверка по повод ИНП № 26-3-882-3/13.08.2007г. и писмо № К10-735/13.08.2007г. до ТД на НАП - Русе. Изготвено е ИПДПОЗЛ № 49029/21.08.2007г. до “Адамов” ООД. Същото е връчено по пощата с обратна разписка от упълномощено лице за дружеството на 24.08.2007г.  След изтичане на законоустановения срок,  по силата на законовата презумпция задълженото лице е било редовно уведомено и не се е явило, за да представи исканите документи. Ревизиращият екип е направил извод, че не може да се установи начисляването на данъка по гореописаните фактури, както и доказателства за кадровата, материална и техническа обезпеченост по извършените доставки, както и реално осъществяване на доставката.

 След изготвяне на ревизионния доклад от страна на жалбоподателя не е подадено възражение.

Приетите за установени при ревизията факти и обстоятелства, органът по приходите е съотнесъл към нормата на чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ и във връзка с нормата на чл.65, ал.5 от ЗДДС е отказал да признае, декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по издадените фактури, тъй като доставчиците “ЕуробагООД-В.Търново с ЕИК по Булстат 814178266 и “Адамов” ООД- Русе с ЕИК по Булстат 117045848 не са представили поисканите им по съответния ред доказателства и писмени обяснения. Ненамирането на декларирания адрес за кореспонденция е довело до невъзможност от страна на органите по приходите да бъде извършена проверка в счетоводството, относно начисляването на данъка и относно останалите факти и обстоятелства, релевантни за правото на данъчен кредит.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени с ревизионния акт за правилни и законосъобразни, поради което същият следва да бъде потвърден по следните съображения.

 Действително доставчиците не са намерени на декларираните адреси за кореспонденция, която констатация не е опровергана от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съставените по време на ревизията протоколи документират това обстоятелство и са изготвени съобразно законовия ред, представляват официални документи и тъй като не са оспорени от страната по надлежния ред, следва съдът да кредитира установените с тях обстоятелства.

На следващо място, въпреки събраните доказателства, предвид разпоредбата на чл.160, ал.1 ДОПК, съдът е длъжен да се произнесе относно наличието на положителните предпоставки на материалния закон, необходими за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя.

Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /в редакцията за процесния период/, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

        Правото на данъчен кредит на жалбоподателя по доставките от “ЕуробагООД-В.Търново с ЕИК по Булстат 814178266 и “Адамов” ООД- Русе с ЕИК по Булстат 117045848 е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т.4 и ал. 5 ЗДДС (отм.). Доставчиците не са открити на декларирания данъчен адрес, в следствие на което е невъзможно да се докаже начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), следователно дружеството-жалбоподател не може да упражни правото си да приспадне данъчен кредит. Изслушаното по време на съдебното производство заключение по съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ) не води до друг извод, различен от констатациите по РА за неначисляване на данъка. Вещото лице на следващо място заявява, че не може да се направи извод за редовно водено счетоводството при доставчиците, поради ненамиране на счетоводни документи при двамата доставчици. За доставчика “Еуробаг” ООД е посочено, че  фактура № 625/12.02.2002г. е отразена в дневника за покупки и продажби и в справка – декларация за съответния период. Експертът М. заявява, че за 2002г. при доставчика “Еуробаг” ООД не е водено счетоводство, няма наличие на Оборотна ведомост, приключителни операции, годишен счетоводен отчет и годишна данъчна декларация, поради което не може да се установи дали въпросната фактура е намерила отражение в счетоводните регистри, оборотните ведомости, ТСЧ и ГДД. Съдът кредитира изцяло заключението на експерта като обективно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. За пълнота следва да се отбележи, че вписванията в счетоводните книги се преценяват съгласно разпоредбите на ДОПК според редовността им, в съответствие с изискванията на Закона за Счетоводството и на другите установени при ревизията обстоятелства. По отношение на писмените доказателства, представени в хода на съдебното следствие от пълномощника на ответника, по искане на  оспорващия, а именно ДРА № 745/18.11.2005г., издаден на “Еуробаг” ООД и РА № 1801268/12.12.2006г., издаден на “Адамов” ООД, съдът счита, че с тях не се доказа начисляването на данъка. Наистина и двата акта са издадени на доставчиците след извършени им данъчни ревизии, които обхващат и процесния период при жалбоподателя, но със същите са извършени корекции по декларираните продажби, т.е. и при доставчиците данъчните органи са приели, че доставките не са извършени реални и са коригирали резултата за съответния период по ДДС. От изложеното дотук, съдът счита, че законосъобразно са определени данъчните задължения на жалбоподателя при условията на чл. 65, ал. 5 във вр. с чл.65, ал. 4,  т. 4 от ЗДДС (отм.). Със заключението по ССчЕ е потвърдено установеното от ревизиращия екип, че данъкът не е платен по "ДДС сметка", което прави неприложима нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.).

  Представените, както в хода на обжалване на акта по административен ред, така и тези в съдебното производство счетоводни документи не доказват по несъмнен начин счетоводното начисляване на данъка по издадените фактури от Еуробаг” ООД и “Адамов” ООД. В тази връзка следва да се има предвид, че липсват данни дали са били осчетоводени в аналитичен регистър на сметка 453       /разчетен ДДС/, см. 302 /материали/ за цялата година и по аналитични партиди, сметка 701 /постъпления от продажби на продукция/ и см. 703 /постъпления от продажби на услуги/, см. 611 /разходи за основната дейност/, отчети, оборотни ведомости, баланс, мемориални ордери, пътни листове, амортизационни отчисления за дълготрайни активи, ведомости за заплати, извлечения за дължими осигуровки, платежни нареждания за извършени преводи за осигуровки, трудови договори, справки-декларации и дневници за продажби.

Освен това, тъй като констатацията на чл. 65, ал.4, т.4 ЗДДС /отм./ имплицитно съдържа в себе си и реалността на доставката, съдът намира за необходимо да се произнесе и по този въпрос.  

       Спорът между страните е фокусиран върху правомерността на отказа на правото на признаване на данъчен кредит. За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от “Еуробаг” ООД и “Адамов” ООД, органите по приходите са се позовали на чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС (отм.), защото нито пряко ревизираното лице, нито данъчно задълженото лице по насрещната проверка са представили достатъчно доказателства от значение за определянето на данъчните задължения в указания срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, като са били уведомени за това по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдът споделя този извод на органа по приходите. Целта на насрещната проверка е не само установяване счетоводното начисляване на ДДС, но и легитимността на доставчика, реалността на доставката, както и проследяване на стоковия поток, чрез установяване на предходни доставчици, до достигане до производител или вносител. Документи, удостоверяващи този произход липсват сред така представените. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (в редакцията за процесния период), данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че по отношение на част от процесните фактури, издадени от доставчика “Еуробаг” ООД за процесния данъчен период са изпълнени изискванията във връзка с включване на фактурите в справките-декларации и дневниците за продажби. Само това обаче не е достатъчно, за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В настоящия казус не може да намери и приложение облекчителната разпоредба на чл. 65, ал.8 от ЗДДС/отм./, която предвижда, че данъчно задължено лице може да ползва данъчен кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Съдът приема, че по отношение на реалността на сделката не са ангажирани доказателства, с оглед на което, органът по приходите правилно е отказал да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя.

Всичко това налага извод за законосъобразност на отказа за приспадане на данъчен кредит на “Мак” ООД - Димитровград по фактури, издадени от Еуробаг” ООД и “Адамов” ООД.

 Водим от всичко изложено, съставът на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Доколкото задължението за лихви е акцесорно и неговото съществуване е обусловено от съществуването на главното задължение, следва, че законосъобразността на определеното задължение за данъци влече  законосъобразност и на лихвата за просрочие за него. Искането за тяхната отмяна е неоснователно.

              При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, пр.3 от ДОПК на Национална агенция по приходите - Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7 ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет., обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004г. /, се констатираха в размер на 391,00 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Мак” ООД със седалище и адрес на управление - гр.Димитровград, ул.”Цар Борис” № 7, ЕИК по Булстат 126162423, представлявано от Г.Д.Д. – управител, против Ревизионен акт № 2600882 от 20.12.2007г., издаден от Янка Иванова Андонова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Хасково, потвърден с Решение № 111/11.02.2008г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 3716,60 лв. и прилежаща лихва в размер на 2564,89 лв. по фактури, издадени от “Адамов” ООД и “Еуробаг” ООД, като неоснователна.

 

  ОСЪЖДА “Мак” ООД със седалище и адрес на управление - гр.Димитровград, ул.”Цар Борис” № 7, ЕИК по Булстат 126162423, представлявано от Г.Д.Д. - управител да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП, сумата 391,00 (триста деветдесет и един) лева, представляваща равностойността на осъществената по делото юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: