Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     1192          Година  2009, 16.09.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 08.09.2009 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ТАНЯ КОСТАДИНОВА

 

и в присъствието на прокурора Събина Христова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ Таня Комсалова а.х. дело номер 484 по описа за 2008 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят А.Ж.С. ЕГН **********, в качеството си на ЕТ”А.С.”, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.”Три Чучура”, бл.76, вх.0, ет.6, ап.18, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № 2400843/02. 01.2008г., издаден от Борислав Георгиев Чапразов – старши инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Стара Загора, потвърден с Решение № 106/11.02.2008г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жал­боподателя за данъчни периоди месец Февруари, Март, Април, Май, Юни и Юли на 2007г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне в резултат на до­пълнително начислен ДДС в размер общо на 28 661 лева, ведно със съответ­ните лихви за просрочие в размер общо на 2 691,34 лева.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от Директор Дирекция “ОУИ”, жалбоподателят счита, че актът е постановен при неправилно прилагане на ма-териалноправните норми, доколкото в случаи като процесния е изцяло непри­ло­жима нормата на чл.151 ал.3 от ЗДДС, поради което и неправилно данъчните органи са определени облагаемата основа на процесните доставки съгласно съ­щата разпоредба, поради което настоява за отмяната му. Претендира раз­нос­ки.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Със Заповед №843/19.09.2007г. на компетентния за това орган – Началник сектор “Ревизии и Проверки” в Отдел “Контрол” при ТД на НАП – Стара Загора /л.56/, било образувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични задължения – за данък върху доходите на физическите лица за пе­риода 01.01.2005г. – 31.12.2006г.; и за данък добавена стойност за периода 01. 06.2005г. – 31.07.2007г. на жалбоподателя, със срок за приключване на реви­зията до 19.11.2007г., която заповед е редовно връчена на лицето на 28.09. 2007г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от прове-ряващите органи по приходите № 843/03.12.2007г. /л.22–50/.

Със Заповед № К 843/03.12.2007г. органът,възложил ревизията,определил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – стар­ши инспектор Борислав Чапразов.

Не се установи в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК против така съставения РД да е постъпило възражение от проверявания субект.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и процес­ният РА, с който на жалбоподателя били определи задължения по ЗДДС за вна­сяне в резултат на допълнително начислен ДДС за внасяне на основание чл. 151 ал.3 от ЗДДС за данъчни периоди от месец Февруари до Месец Юли /вкл./ на 2007г., ведно със съответните лихви за забава за несвоевременно разчита­не с бюджета

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионния акт бил обжалван в тази му част пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в сро­ка по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 106/11.02.2007г., с което потвърдил ревизионния акт.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира /а и това не се оспорва по делото/, че процесният ревизионен акт е издаден от компетен­тен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуал­ни правила за това.

С процесния ревизионен акт проверяващите са приели, че следва да бъ­де доначислен данък върху добавената стойност в размер общо на 28 661 лева и са определени съответните лихви за забава в размер общо на 2 691,34 лева за данъчни периоди м.02. - м.07.2007г. /включително/.

Установено било, че едноличният търговец в процесните периоди е из­вър­шил продажби на 31 броя леки автомобили втора употреба, придобити пре­ди 01.01.2007г., налични към момента на влизане в сила на новия ЗДДС, за кои­то е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, по които доставки е приложен общият ред за облагане по ЗДДС, които обаче са извършени в на­ру­шение на разпоредбата на чл.151 ал.3 от ЗДДС, тъй като данъчната основа при продажбите е определена неправилно. Извършено е сравнение между пла­тения при внос ДДС с данъка, начислен при извършените продажби, от които би­ло видно, че при продажбите е определена данъчна основа – на база про­даж­ната цена, която е по-малка от данъчната основа при внос на автомобили­те, което означавало, че начисления данък е по-малък от приспаднатия данъ­чен кредит.

Прието е още, че в случая жалбоподателят се явява "дилър" по смисъла на т.23 пар.1 от ДР на ЗДДС на стоки втора употреба /леки автомобили/, а за ди­­лърите в Глава Седемнадесета е регламентирано задължение за ползване на специална схема на облагане - на маржа на цената. Дилърът обаче има въз­можност и да избере общия ред за облагане по закона за внос на стоки втора употреба, а в чл.151 ал.З ЗДДС се посочва как следва да се определи данъч­ната основа при прилагането на този ред, като се съобрази с начина на форми­ране на данъчната основа в чл.26 и чл.27 ЗДДС.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира направените изводи на органа по приходите за неправилни и незаконосъобразни.

            Безспорни по делото са обстоятелствата, че с подробно индивидуализи­раните в РД и в РА фактури жалбоподателят е продал на трети лица 31 броя ле­ки автомобили - втора употреба на посочените във фактурите и договорите към тях суми /които фактури и договори са приложени към делото/, като във връзка с така осъществената реализация на стоките е начислил данък доба­вена стойност върху продажната цена. Няма спор също така, че търговецът е при­­добил същите с покупко-продажба извън страната /от страни в рамките на ЕС/ и ги е внесъл със също подробно индивидуализирани в РД и в РА /и налич­ни по делото/ ЕАД-та.

Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в слу­чая следва да намери приложение разпоредбата на чл.151 ал.3 от ЗДДС, спо­ред която данъчната основа при продажби на стоки втора употреба не може да е по-ниска от данъчната основа при вноса.

В тази връзка настоящият състав на съда изцяло споделя аргументите в жалбата за неприложимостта на сочената правна разпоредба в случаи като про­цесния.

Съгласно чл.143 ал.1 ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за до­ставка, извършена от дилър на стоки втора употреба, произведения на изку­ст­вото, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на терито­рия­та на страната /включително внесени/, или от територията на друга държава членка от лицата, посочени в т.1 - т.4.

Текстът се намира в глава седемнадесета - "Специален ред на облагане маржа на цената", като в същата глава се намира и чл.151 ал.3 ЗДДС, въз ос­нова на който е определен допълнително ДДС за доставки на автомобили вто­ра употреба, внесени преди влизане в сила на новия ЗДДС.

В чл.143 ал.1 ЗДДС е определен обхвата на приложение на глава седем­надесета, като са поставени условия предметът на доставката, извършвана от дилъра, да е придобит на територията на страната или от територията на друга държава членка. Тази редакция изисква текстът да се прилага след присъеди­няването на Република България към Европейския съюз на 01.01.2007г., от коя­то дата територията на страната е територия на държава членка. Изразът "дос­та­ве­ни му на територията на страната /включително внесени/ или от територия­та на друга държава членка" в първото изречение на чл.143 ал.1 ЗДДС изисква към момента на доставката на стоките на дилъра, територията на страната да е територия на държава членка, след като в алтернативата се говори за страните от ЕС като за други държави членки.

В този смисъл не може да се приеме тезата на данъчните органи, че  чл. 143 ЗДДС и цялата глава седемнадесета от ЗДДС, а заедно с тях и чл.151 ал.3 ЗДДС са приложими за стоки втора употреба, внесени преди влизането в сила на ЗДДС на 01.01.2007 г. и преди Република България да стане държава членка на ЕС.

Съответно следва да се приеме, че внесените през 2006 г. употребявани автомобили от оспорващия не са "внесени" по смисъла на ЗДДС в сила от 01. 01.2007г., тъй като материалните права се уреждат от закона действащ по вре­мевъзникването им, а в ЗДДС няма нов текст, който да позволява обратно дей­ст­вие на чл.143 и сл. от глава седемнадесета, за да се приеме, че последнопо­сочената правна норма касае стоки втора употреба, внесени преди влизането на закона в сила. В тази връзка чл.14 ал.1 от ЗНА е категоричен, че обратна си­ла на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба.

Вносът на процесните автомобили /не се спори по делото, а и това се установява и от приетите по делото заключения на вещото лице Р., които не са оспорени от страните в процеса и като компетентно изготвени и съответ­ни на събрания доказателствен материал се кредитират изцяло от съда/ е из­вършен и обложен с данък по общия ред, а не по специалния ред за "дилър" по отменения ЗДДС и поради това облагането на продажбите следва да се извър­ши по новия общ ред по ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Съгласно чл.85 ал.1 ЗДДС /отм./ "дилър" по смисъла на тази глава е ре­гистрирано лице, което придобива или внася стоки втора употреба и ги продава само, независимо дали действа за себе си или от името и за сметка на друго ли­це. Според чл.85 ал.2 ЗДДС /отм./ регистрирано лице, което извършва дей­ността по ал.1 има право да избере режима на облагане по тази глава, според ал.3 правото на избор се упражнява чрез подаване на заявление за промяна на данни и не може да се променя до последния ден на календарната година, след­ваща тази, през която е упражнено правото на избор по ал.2. Според чл.85 ал.4 ЗДДС /отм./ регистрирано лице, което извършва дейността по ал.1 и не е упражнило правото си на избор, прилага общите разпоредби по този закон.

От цитираните текстове следва, че след като жалбоподателят не е подал заявление за прилагане на глава деветнадесета от ЗДДС /отм./ по чл.85 ал.3 ЗДДС /отм./, предвид чл.85 ал.4 ЗДДС /отм./ е внесъл стоките по общия ред и по­ради това е ползвал данъчен кредит при вноса им през 2006г. /което посочи се, се установява и от представените по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице/.

На следващо място не може да се приеме тезата на ревизиращите ор­гани, че оспоравщият е дилър по смисъла на § 1 т.23 ДР на ЗДДС. Според тази разпоредба, дилър на стоки втора употреба е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки вто­ра употреба с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по ТЗ. Редакцията на текста изисква придобиването на сто­ките втора употреба да е направено при действието на ЗДДС в сила от 01.01. 2007г., което в случая не е налице. Безспорно е по делото, че автомобилите са придобити през 2006 г., а са продадени през периода м.02 - 07/2007г. След като жалбоподателят няма качеството "дилър" по смисъла на чл.143 ал.1 ЗДДС ця­ла­та глава седемнадесета от ЗДДС в сила от 01.01.2007г. не е приложима за из­вършените от него продажби на автомобили, закупени преди влизането в си­ла на новия закон. С чл.143 ал.1 ЗДДС е предвидена приложимост на глава се­демнадесета за доставки извършени от дилър на стоки втора употреба, доста­вени му на територията на страната /включително внесени/ или от територията на друга държава членка. След като липсва един елемент от описанието на до­ставките - да са извършени от дилър по смисъла на новия закон, съгласно оп­ределението по § 1, т. 23 ДР ЗДДС, цялата глава седемнадесета не е приложи­ма, а в частност включеният в нея чл. 151, ал. 3 ЗДДС. /в този смисъл Решение № 5294 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2008 г., I о.; Решение № 3686 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2008 г., I о.; Решение № 3568 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2008 г., I о.; и др./

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалвания РА се явя­ва неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение на ма­териалния закон и като такъв следва да бъде отменен в обжалваната му част от­носно допълнително начислените данъчни задължения на основание чл.151 ал.3 ЗДДС в размер общо на 28 661 лева, от които 5 210 лева за данъчен пери­од месец 02.2007г., 10 082 лева за данъчен период месец 03.2007г., 6 565 лева за данъчен период месец 04.2007г., 2 682 лева за данъчен период месец 05. 2007г., 938 лева за данъчен период месец 06.2007г. и 3 184 лева за данъчен пе­риода месец 07.2007г., както и за начислените в тази връзка лихви за забава.

            Ответникът ще следва на основание чл.161 ал.1 ДОПК да заплати на жал­боподателя направените по делото разноски в размер общо на 1 450 лева /50 лева – държавна такса, 970 лева заплатено възнаграждение за един адво­кат и общо 430 лева – разноски за вещо лице/.

 Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2400843/02.01.2008г., издаден от Борислав Ге­оргиев Чапразов – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Стара Загора, потвърден с Решение № 106/11.02.2008г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Плов­див при ЦУ на НАП, в частта, с която на А.Ж.С. ЕГН **********, в качеството му на ЕТ”А.С.”, със седалище и адрес на управление гр.Ста­ра Загора, кв.”Три Чучура”, бл.76, вх.0, ет.6, ап.18 за данъчни периоди месец Фе­вруари, Март, Април, Май, Юни и Юли на 2007г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне в резултат на допълнително начислен ДДС на основание чл.151 ал.3 от ЗДДС в размер общо на 28 661 лева, ведно със съответните лих­ви за просрочие в размер общо на 2 691,34 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на А. Же­лев С. ЕГН **********, в качеството му на ЕТ”А.С.”, със седа­лище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.”Три Чучура”, бл.76, вх.0, ет.6, ап.18, сумата от 1 450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева разноски по де­лото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :