РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 30 юни 2008г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VШ-ми състав, в открито заседание на осемна­десети юни, две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   Н.Б.,

при секретаря М.Ч., като разгледа адм. д. №572 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл 172, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Д.Т.Д.,***, предс­тавляван от адвокат Мила Благова Стоянова- пълномощник, обжалва Заповед №19426 от 06.12.2007г. на началник на сектор ПП-КАТ към Областна дирекция "Полиция", гр. Пловдив, с която, на основание чл171, т1, б."а" от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС)- до отпадане на основанието за това. Иска от съда отмяна на заповедта поради незакосъобразност.

Ответникът- директор на Областна дирекция "Полиция" (ОДП), гр. Пловдив, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор А.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен инте­рес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя Д. е бил извършен преглед за установяване на физическа­та му годност да бъде водач на МПС в Многопрофилна транспортна болница- гр. Плов­див, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба №31 за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (Наредба №31), резултатите от който са подробно отразени в карта за медицински прег­лед на водач на МПС (лист 23), представляваща приложение №2 към чл.6, ал.4 от На­редба №31. В резултата на извършения преглед е установено, че Д. може да бъде водач на МПС категория "В". Според чл.8, ал.1 от Наредба №31, спорните и особени случаи при установяване физическата годност на водачите и на кандидатите за придо­биване на правоспособност за управление на МПС се решават от транспортните облас­тни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) и транспортната централна лекарска експер­тна комисия (ТЦЛЕК). В случая, физическата годност на Д. да управлява МПС е била преценена от ТОЛЕК с решение, обективирано в протокол №598 от 22.11.2007г. (лист 16), който е бил служебно изпратен до ОД"Полиция", гр. Пловдив и с който про­токол е потвърдена годността му да управлява МПС, категория "В", за срок от една година. Въз основа на получения протокол е бил съставен акт за установяване на адми­нистративно нарушение (АУАН) с №19426 от 06.12.2007г., с който действията на Д. са квалифицирани като нарушение по смисъла на чл.151, ал.2 от ЗДвП. АУАН е съставен от С.И.С.- инспектор при "ПП" (пътна полиция), гр. Плов­див. Според приетите по делото доказателства- Заповед №1з-189 от 08.02.2007г. на ми­нистъра на вътрешните работи и Заповед №1з-837 от 11.05.2007г. на министъра на вът­решните работи, държавните служители от структурните звена "Пътна полиция" (ПП) и "Пътен контрол" са компетентни да съставят актове за установяване на административни нарушения, поради което съдът приема за безспорно установено, че АУАН е със­тавен от компетентен за целта орган. Според чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Като доказателство по делото е приета и Заповед №1з-1393 от 09.08.2007г. на министъра на вътрешните работи (лист 39), с която е упълномощил да издават заповеди за налагане на ПАМ длъжностни лица от състава на МВР, между кои­то и началниците на групи в структурните звена "Пътна полиция" при областните ди­рекции "Полиция". Така направеното делегиране на свои правомощия по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, съдът намира за надлежно, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а свидетел по акта може да бъде и служебно лице (чл.189, ап.З от ЗДвП), какъвто е настоящият случай. Следователно, при установена доказателствена тежест за жалбоподателя да опровергае констатациите в АУАН, съдът намира, че същите не са оборени, тъй като от приетото по делото свидетелство за ре­гистрация на лек автомобил (лист 22), се установява единствено, че Д. е собственик на лек автомобил, марка "ВАЗ 2101", с рег. №РВ 3055 АТ, докато в АУАН е посочено, че управлява автомобил с рег. №П 6644 А. Макар и да налице несъответствие между отразеното в АУАН и действителното правно положение относно регистрационния номер на собствения на Д. автомобил, то същото не е в състояние да дерогира уста­новеното от ТОЛЕК физическо състояние на жалбоподателя, представляващо основа­нието за наложената му ПАМ. Между страните няма формиран спор относно факта, че Д. притежава свиде­телство за управление на МПС категория "С", което обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля С.И.С., на чиято основа, като последова­телни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че Д. притежава свидетелство за управление на МПС категория "С". Освен това, при служебно изискване от съда да бъде представено по делото въпросното свидетелство за управление на МПС, се установи, че същото не е било иззето от Д., тъй като, по негови обяснения пред служител на РПУ-Стамболийски (лист 40), някой му е откраднал свидетелството или го е загубил.

Според чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

На основанието по чл. 171, т.1, б. "а" от ЗДвП може да се наложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на мо­торно превозно средство" на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В случая, съдът намира за безспорно установено в производството пред администра­тивния орган, че Д. не отговаря на нормативните изисквания да управлява МПС с изключение на такива от категория "В" по смисъла на чл.150а от ЗДвП, които обстоя­телства не бяха опровергани в рамките на съдебното производство.

При така описаната фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът намира оспорения индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, при отсъствието на съ­ществени нарушения на административнопроизводствените правила и без противоре­чие с материалноправни разпоредби, поради което жалбата против него се явява неос­нователна и като такава ще следва да се отхвърли.

Ето защо, съдът

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Долев,***, против Заповед № 19426 от 06.12.2007г. на началник на сектор ПП-КАТ към Областна дирекция "Полиция", гр. Пловдив, с която му е наложена принуди­телна административна мярка- временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство- до отпадане на основанието за това.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :Н.Б.