РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

№...............  

гр. Пловдив, 05 януари 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІ състав в публично заседание на  четвърти декември през две хиляди и осмата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.Н.

          

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 605 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производство по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.

2. Образувано е по повод на жалба на “Химик” АД – гр. Асеновград, ул. ”Заводска” № 1, представлявано от К.Ю.К., против Решение за определяне на лихви № 1789 от 14.12.2007 г. на Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0025 от 23.01.2008 г. на Директора на РМД - Пловдив.

3. Жалбоподателят счита обжалвания административен акт за неправилен и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди, че от страна на митническите органи неправилно е прието, че за “Химик” АД, като титуляр на режим “активно усъвършенстване с отложено плащане” (АУ/ОП) на основание чл.199, ал.1, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 204, ал. 1, б. ”А” от Регламент на съвета (ЕИО) № 2913/1992 г., при декларирането за допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоките в непроменено състояние с ЕАД № 07ВG003000H0242794/13.11.2007 г., е възникнало вносно митническо задължение, определено съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗМ, съответно чл. 121, т. 1 от Регламент на съвета № 2913/1992 г. на база елементите на облагане, съответстващи на тези към момента на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режими АУ/ОП. Счита, че след като правилно и законосъобразно са приели, че поради представяне към момента на първоначалното деклариране на стоките на декларация за произход /доказателство за общностен статут на стоките след 01.01.2007 г./ за стоката не се дължи мито, незаконосъобразно митническите органи не са приели декларациите за "допускане за свободно обръщение и крайна употреба", приложени към писмата на дружеството, представени с вх. № 2-2600-6292/17.10.2007 г. и 2-2600-6316 /18.10.2007 г. Това се твърди да е принудило последното да впише в декларациите дължим ДДС към датата на оформяне на режима "АУ/ОП " и да заплати данъка. Счита се, че в случая е следвало да се приложи т. 1, б."а" от Приложение V, Глава "Митнически съюз", раздел "доказателства за статут от общността" към Договора за присъединяване на Република България към Общността. В тази връзка настоява, че при декларирането за допускане за свободно обръщение в рамките на разширената общност на стоки с произход от общността, поставени под митнически режим АУ/ОП преди датата на присъединяване, не се дължат ДДС и мито. Твърди, че незаконосъобразно е прието и че на основание чл. 56 във връзка с чл. 59, ал.2 от ЗДДС се дължат лихви върху ДДС за периода 02.10.2006 г. – 13.11.2007 г. в размер на 16,57 лева, определени съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334р от ППЗМ.

С оглед изложеното, настоява за отмяна на атакувания административен акт, потвърден в хода на административното му обжалване от по-горестоящия административен орган, като съдът се произнесе по същество и прогласи недопустимостта на установеното в обжалваното решение, поради противоречие с материално правните разпоредби или да го отмени като незаконосъобразно, респективно се прогласи недължимост на платеното ДДС и определените лихви за доплащане. Претендира се също и постановяване от съда да бъде заличено от отчет в Митническо учреждение Пловдив митническото задължение, като на основание чл. 214 от ЗМ се задължи административния орган да възстанови платените от “Химик” АД митни сборове.

4. Ответниците по жалбата – Началник “Митница”– Пловдив и Директор на РМД – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Василева, считат жалбата за неоснователна, поради което настояват за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

5. Заинтересованата страна – ТД на НАП – Пловдив, не взема становище по така депозираната жалба до съда.

ІІ. По допустимостта :

1. Обжалвано е Решение за определяне на лихви № 1789 от 14.12.2007 г. на Началник “Митница” - Пловдив, като се твърди че липсва произнасяне от по-горестоящия административен орган по повод обжалването на процесния акт по административен ред. В тази връзка следва да се посочи, че от страна на Директора на РМД – Пловдив, по повод на жалба на “Химик”АД, гр.Асеновград, против Решение № 1789/14.12.2007 г., в срока по чл. 97 ал.1 от АПК е постановено Решение № 1-4412-0025/23.01.2008 г., с което жалбата е била отхвърлена изцяло и е потвърден обжалваният административен акт. Жалбата до съда е депозирана в РМД – Пловдив на 22.01.2008 г., т.е. в предвидения срок за обжалване, от лице което е надлежно легитимирано за това и при наличие на правен интерес.

2. Във връзка с проверка допустимостта на жалбата на следващо място съдът констатира следното:

Наред с искането за отмяна на атакувания административен акт, жалбоподателят претендира съдът да постанови “да бъде заличено от отчет в Митническо учреждение Пловдив, митническо задължение в размер общо на 123,77 лева, съгласно Уведомление за вземане под отчет № 3000/27811/15.12.2007 г.”, както и “на основание чл. 214 от ЗМ да се задължи административният орган да възстанови платените от “Химик” АД митни сборове”. В тази й част, съдът намира жалбата за процесуално недопустима, доколкото първото искане касае последица от изпълнението на акта на съда, а касателно второто е налице самостоятелна процедура, предвидена в ЗМ във връзка с възстановяване на платени митни сборове, предоставена на компетентността на съответния административен орган, и непопадаща в обхвата на предмета на настоящото дело. В тази връзка жалбата в тези й две части следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено в тези му части.

ІІІ. По същество :

1. На първо място настоящата инстанция на съда намира, че атакуваното Решение за определяне на лихви № 1789 от 14.12.2007 г. на Началника на Митница “Пловдив”, потвърдено с Решение № 1-4412-0025/23.01.2008 г. на Директора на РМД – Пловдив, с което са определени за доплащане от “Химик” АД, гр. Асеновград, по ЕАД № 07BG003000H0242794 от 13.11.2007 г. лихви за периода от 02.10.2006 г. до 13.11.2007 г. в размер на 16,57 лева на основание чл. 56 във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, е постановено от компетентен орган, при спазване процесуалните правила и съдържа подробно описание на правните и фактически основания за издавеното му.

В този смисъл неоснователни са твърденията в жалбата, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

2. На следващо място между страните по делото няма спор относно установената фактическа обстановка.

Така с Разрешение № 3000/51/000157/09.08.2005 г., издадено със срок на валидност от 15.06.2005 г. до 14.06.2007 г., на жалбоподателя е разрешено поставянето на стоки – отпадъци, изрезки, остатъци от полимери на етилена - в количество 6900 т. и гранулат от полимери на етилена - в количество 100 т., под митнически икономически режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" (АУ/ОП).

С ЕАД № 3000/5-8536/02.10.2006 г. на “Химик” АД е разрешен митнически икономически режим АУ/ОП на чуждестранна стока – отпадъци от полимери на етилена, със срок на приключване на режима, определен съгласно чл. 122, ал. 1 и 2 от ЗМ – 12 месеца от датата на поставяне на стоката под режима.

За закупуването на същата стока е съставена фактура № 314237 от 27.09. 2006 г.

Към момента на поставяне стоката под режим АУ/ОП за същата е налице декларация за произход по смисъла на чл. 21 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България от друга страна относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество. Декларацията се съдържа в текста на казаната фактура, съгласно който "износителят на стоките, за които се отнася този търговски документ, декларира, че тези стоки, доколкото не е посочено друго, са стоки с произход от Европейския съюз и се ползват с преференциални условия".

На 13.11.2007 г. "Химик" АД с ЕАД № 7BG003000H0242794 е поставило под режим “Допускане за свободно обръщение и крайна употреба” отпадъци от полимери на етилена в количество 2620 кг., като е представило вносна бележка от 08.11.2007 г. на УниКредит Булбанк АД - клон Асеновград, за заплатен ДДС в размер на 107,20 лв.

На 14.12.2007 г. Началникът на Митница - Пловдив е постановил Решение № 1789, с което е определил за доплащане от жалбоподателя по ЕАД № 07BG003000H0242794 от 13.11.2007 г. лихва върху ДДС в размер на 16,57 лв. за периода от 02.10.2006 г. до 13.11.2007 г., същото е потвърдено с Решение № 1-4412-0025/23.01.2008 г. на Директора на РМД – Пловдив.

На 15.12.2007 г. сумата от 16,57 лв. е взета под отчет от Митница Пловдив, а с вносна бележка от 18.12.2007 г. е заплатена като "доплащане по ЕАД №07BG003000H0242794/13.11.2007 г. на лихва по решение № 1789/14.12.2007 г."

3. За да постанови обжалвания акт, административният орган се е позовал на неизпълнение на условията, произтичащи от естеството на митническия режим, под който са били поставени стоките за периода 02.10.2006 г. до 13.11.2007 г.

Прието е, че в с срока за приключване на режима АУ/ОП не е предоставено доказателство за това, че стоките в непроменено състояние или получените компенсаторни или обработени продукти са получили друго допустимо митническо направление съгласно изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗМ, поради което е на лице отклонение от разрешения митнически икономически режим с отложено плащане и на основание чл.199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 204, ал. 1, б.”а” от Регламент № 2913/92 г., за жалбоподателя, като титуляр на режима АУ/ОП, е възникнало вносно митническо задължение, определено съгласно елементите за облагане, съответстващо на тези към момента на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим АУ/ОП /така чл. 125, ал. 1 ЗМ, респективно чл. 121, т. 1 от Регламент № 2913/92 г./. Прието е също така и че за дружеството е възникнало и задължение за заплащане на лихва за неизпълнение условията, произтичащи от естеството на митническия режим, под който са били поставени стоките за периода 02.10.2006 г. до 02.10.2007 г., на основание чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334р, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ППЗМ, както и лихва на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗМ, за периода от 03.10.2007 г. до момента на плащане на задължението.

От страна на административния орган е отчетено обстоятелството, че процесната стока е освободена от заплащането на митни сборове във връзка с факта, че за същата е представено доказателство за произход от Общността /посочената по-горе “декларация върху фактура”/, даващо основание за освобождаване от заплащане на митни сборове /мита и такси с равностоен ефект/.

На следващо място от митническите органи е констатирано, че в тези случаи възниква и задължение за заплащане на ДДС,  както и на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС – задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък, при условията, при които е възникнало и задължението за заплащане на лихви върху несъбраните митни сборове.

Доколкото дължимото ДДС е било изплатено изцяло от “Химик” АД, с процесното решение компетентният орган е определил за доплащане единствено лихви върху ДДС в размер на 16,57 лева за периода 02.10.2006 г. до 13.11.2007 г.

4. С оглед изложеното до тук, на първо място във връзка с определяне спорния предмет по делото, следва да се отбележи, че с обжалвания административен акт са определени единствено лихви върху ДДС за доплащане, като въпросът за дължимостта или не на митните сборове или на самия данък добавен стойност стои извън предмета на спора. Същите ще бъдат коментирани от съда единствено във връзка с дължимостта на акцесорното задължение за заплащане на лихви и периода, за който последните се дължат. 

Във връзка с установените факти по делото, съдът намира за безспорно установено, че от една страна жалбоподателят е бил титуляра на митническия режим  АУ/ОП, учреден по отношение на процесните стоки, с декларирането им на 02.10.2006 г., а от друга – “Химик” АД е следвало да приключи така учредения режим в дадения му 12 месечен срок.

До изтичането на така определения 12-месечен срок, от страна на титуляра на режима АУ/ОП, не е изпълнено изискването на чл. 95, ал. 1 ЗМ да се представи пред надзорното митническо управление доказателства за приключване на режима по отношение на всички поставени под него стоки.

Не може да се приеме, че срокът за приключване на режима е спазен с подаването на писма с вх. №2-2600-6292/17.10.2007 г. и №2-2600-6316/18.10.2007 г., до Началник Митница – Пловдив, към които се сочи да са приложение Декларации за допускане за свободно обръщение на стоки по цитирани ЕАД-та, доколкото същите не касаят приключването на разрешения с ЕАД № 3000/5-8536/02.10.2006 г. митнически икономически режим АУ/ОП /не се сочи да е приложена Декларация във връзка именно с този документ/.

В тази връзка съдът намира, че от страна на административния орган правилно и законосъобразно е възприето, че за жалбоподателя е възникнало вносно митническо задължение за стоките, поставено под режим активно усъвършенстване с отложено плащане, които в срока по чл. 122 ЗМ не са реекспортирани под формата на компенсаторни продукти или за които не е получено друго допустимо митническо направление.

По делото от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват тези констатации, същите на практика не се и оспорват.

В този смисъл следва да се приеме, че е налице отклонение от митническия режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, по силата на която правна норма е възникнало и вносно митническо задължение като на основание чл. 202, ал. 1, т. 4 от ЗМ, длъжник е “Химик” АД, гр. Асеновград.

Вносното митническо задължение възниква в момента, когато престава да бъде изпълнявано изискването, чието неизпълнение поражда митническо задължение съгласно чл.199, ал. 3, т. 4 от ЗМ, в конкретния случая с изтичане на срока за приключване на режима АУ/ОП – 02.10.2007 г. и от този момент задължението за плащане е изискуемо, съответно върху размера на това задължение се дължи законната лихва до момента на погасяването му, на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците

На основание чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334р от ППЗМ, в тези случаи се дължи и заплащана на компенсаторна лихва върху дължимите митни сборове, поради отлагане на датата на възникването им или вземането им под отчет. Нормата на чл. 334р, ал. 1 от ППЗМ предвижда, че тези лихви се начисляват от датата на първото поставяне на стоките под режим до датата на възникване на митническото задължение или вземането му под отчет.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ЗДДС, в случаите когато възниква митническо задължение се приема, че е налице внос на стоки и се дължи данък, като данъчната основа се изчислява по реда на чл. 55 от ЗДДС.

В тази връзка следва да се отбележи, че не може да намери приложение нормата на § 14 от Преходните разпоредби на ЗДДС, доколкото същата касае случаите на редовно приключване на режима АУ/ОП, в която връзка съдът намира, че хипотезата е неприложима при осъществено отклонение от разрешения митнически икономически режим. В този смисъл неоснователни са възраженията в жалбата, изложени в тази насока.

На следващо място, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е категорична, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

При това положение следва да се приеме и че в случаите на възникване на задължение за заплащане на ДДС, свързано с отклонение на стоките от разрешения им митнически режим, а именно активно усъвършенстване по системата с отложено плащане, възниква и задължение за заплащане на компенсаторни лихви съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334р, ал. 2 от ППЗМ, както и задължение за заплащане на лихви на основание чл. 211, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗМ.

В процесния случай и във връзка с казаното по-горе лихви върху дължимия ДДС ще се дължат считано от 02.10.2006 г. до 02.10.2007 г. на основание чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334р, ал.2 от ППЗМ и считано от 03.10.2007 г. до момента на плащане на задължението на основание чл. 211, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 2 от ЗМ

5. Не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че в случая следва да намерят приложения правилата на Приложение V, т. 4 “Митнически съюз”, към Договора за присъединяване на Република България към ЕС, доколкото същите от една страна касаят хипотезите на редовно приключване на режима активно усъвършенстване по системата с отложено плащане, а от друга – в приложното им поле не попадат мерките на данъчната политика на страната.

При това положение независимо от факта, че митническите органи са приели, че поради доказания произход на стоките, за същите са налице условия за освобождаване от заплащане на митни сборове и други митнически мерки, на практика това не променя обстоятелството, че е налице отклонение от митническия режим, под който същите са били поставени, с всички произтичащи от това последици за титуляра на режима, включително с възникване на задължението за заплащане на ДДС и лихви върху него определени съгласно посочените по-горе разпоредби.

6. От страна на жалбоподателя не се оспорва размера на така определените лихви за доплащане, поради което и при липса на доказване на противното от страна на “Химик” АД, съдът намира, че същите са правилно изчислени.

По изложените аргументи, настоящата инстанция намира обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен, а жалбата против него за неоснователна.

7. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Началник “Митница” – Пловдив, разноски по делото в общ размер на 40 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Химик ”АД – гр. Асеновград, ул. ”Заводска” № 1, представлявано от К.Ю.К., против Решение за определяне на лихви № 1789 от 14.12.2007 г. на Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0025 от 23.01.2008 г. на Директора на РМД - Пловдив, с което на дружеството са определени лихви за доплащане за периода 02.10.2006 г. до 13.11.2007 г. в размер на 16,57 лева, на основание чл. 56 във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Химик” АД, гр. Асеновград, ул. ”Заводска” № 1, представлявано от К.Ю.К., в частта, с която се претендира от съда да постанови “да бъде заличено от отчет в Митническо учреждение Пловдив, митническо задължение в размер общо на 123,77 лева, съгласно Уведомление за вземане под отчет № 3000/27811/15.12.2007 г.”, както и в частта, с която се иска от съда “на основание чл. 214 от ЗМ да се задължи административният орган да възстанови платените от “Химик” АД митни сборове”, като ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 605/2008 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІ състав, в тези му части.

ОСЪЖДА “Химик” АД – гр. Асеновград, ул. ”Заводска” № 1, представлявано от К.Ю.К., да заплати на Началник на Митница - Пловдив, разноски по делото в размер 40,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която производството по делото е прекратено, имаща характер на определение, решението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: