Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     76          Година  2009, 23.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І Отделение, ІІІ състав

 

   На  09.12.2008 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

и в присъствието на прокурора БОРИС ТОШЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА  а.х. дело номер 650 по описа за 2008 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят Н.А.М. ЕГН **********, в качеството си на ЕТ”Н.М.”***, е ос­по­рил Ревизионен акт /РА/ №1300875/12.12.2007г., издаден от Цветана Спасова Джиева – инспектор по приходите в ТД на НАП – Пазарджик, потвърден с Реше­ние № 187/10.03.2008г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която му е отка­зано признаването на данъчен кредит в размер на 3 790 лева за данъчен период месец Октомври 2002г. и са начислени лихви за про­срочие в размер на 2 495,91 лева.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от Директор Дирекция “ОУИ”, жалбоподателят счита, че актът е постановен при нарушение на процесуалните правила във връзка със събиране на допустимите по ДОПК доказателства и не­правилно прилагане на материалноправните норми, касаещи признаване правото му на данъчен кредит по определена доставка, поради което настоява за отмяна­та му.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

Със Заповед № 688/07.08.2007г. на компетентния за това орган – Началник сектор “Ревизии и проверки - 1” в Отдел “Контрол” при ТД на НАП – Пазарджик /лист 121 от делото/ било образувано ревизионно производство, насочено към ус­тановяване на публични задължения – за данък добавена стойност за периода: 01.09.2002г. – 31.10.2002г. на жалбоподателя, изменена със Заповед № 875/12.10. 2007г. на органа, възложил ревизията /лист 114 от делото/ като сро­кът й бил про­дължен в рамките на този по чл.114 ал.1 ДОПК.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите от дата 16.11.2007г. /листове 29 – 42 от делото/.

Със Заповед № К 875/19.11.2007г. /л.110/ компетентния за това орган – На­чалник Отдел “Контрол” при ТД на НАП – гр.Пазарджик, оп­ределил съгласно чл. 119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – ин­спектор Цветана Джие­ва. Тук следва да се посочи,че съвместяването на двете ка­чества /съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не влияе върху законосъобразността на оспорвания административен акт.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионния акт бил обжалван изцяло пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 187/10.03.2008г., с което потвърдил ревизионния акт в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 3 790 лева за данъчен период месец Октомври 2002г. и начислени в тази връзка лихви за забава в размер на 2 495,91 лева.

Съгласно атакувания ревизионен акт и потвърдителното решение на по–гор­ния административен орган, установени били задължения на жалбоподателя по ДДС за месец Октомври 2002г., поради непризнаване правото на данъчен кредит в размер на 3 970 лева по доставка, за която била съставена данъчна фактура от доставчика “Редлес”ООД.

С оспорвания Ревизионен акт било прието, че за периода 01.10.2002г. – 31. 10.2002г. следва да се извърши корекция на данъчната основа, като на основание чл.65 ал.4, т.4 ЗДДС/отм./ във връзка с чл.65 ал.5 от ЗДДС /отм. – в редакцията към релевантния момент/ следва да се откаже правото на данъчен кредит на жал­боподателя в раз­мер на 3 790 лева по фактура № 3/30.10.2002г. с предмет дос­тавка на сухи дъски – 85 кум.м., издадена от “Редлес”ООД.

В хода на ревизията на основание чл.45 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП – Па­зарджик е отправено Искане за извършване на насрещна проверка № 13-01-688-2/15.08.2007г. на доставчика “Редлес”ООД /л.90-91/, относно установяване на обс­тоятелства : издадена ли е процесната фактура на ЕТ“Н.М.”, с посочва­не стойност, ДДС и предмет на доставката; включена ли е в СД и дневниците за продажби за съответния данъчен период; спазени ли са изискванията на чл.55 и чл.52 от ППЗДДС, както и да се изискат доказателства за начисляване на данъка в счетоводството; посочване предмета на сделката и начина на разплащане, има­ли ли плащане по ДДС-сметка; фирмата разполага ли с необходимия технически, технологичен и кадрови потенциал за осъществяване на доставката, включително и с представяне на доказателства за това, има ли налични складови помещения – собствени или наети, в които да се съхранява стоката – предмет на доставката; за чия сметка е транспортирането на стоките, като се изискат и съответните доку­менти – фактури, пътни листове, товарителници и др.; да се посочат предходни до­с­тавчици, ако има такива; както и да се изискат документи, доказващи законния произход на дървения материал, регламентирани с § 1 ал.1 и 2 от ДР на Инструк­ция № 17/10.08.1999г. за контролната служба в горите и горската стража, както и с чл.132 ал.6 и чл.133 от Правилника за прилагане на Закона за горите, а именно: дневник за постъпилия, преработения и експедиран дървен материал и позволи­телни за транспортиране, превозни билети и позволителни за превозване на пре­работен дървен материал.

Резултатите от извършената насрещна проверка са обективирани с протокол № 13-01-548/28.08.2007г. на ТД на НАП – гр.Пазарджик /л.75-76/. Съгласно същи­ят е констатирано, че на лицето с писмо с обратна разписка /л.78/ е връчено Иска­не за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №10767 /17.08.2007г., като по представени от същото в тази връзка счетоводни, търговски и др.документи е установено, че данъчна фактура № 3/30.10.2002г. е издадена от “Редлес”ООД с получател ЕТ”Н.М.”, стойността на данъчната основа е 18 700 лева, стойността на ДДС-то по фактурата е 3 790 лева, предметът е “сухи дъски”; самата фактура е включена в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период; като предходен доставчик е посочен ЕТ”Сърница-Тинев-Шукри”, като в тази връзка са приложени и копия на фактури № 736/26.05.2001г., № 737/ 26.05.2001г. и № 738/26.05.2001г. /л.85-87/, както и копие от Решение № 1559/20. 09.2002г. на Окръжен съд – Пазарджик, с видно от което е, че се вписва заличава­не на ЕТ”Кьосей – 67 - Реджеп Кьосей”, с.Сърница /получателя по последно посо­чените фактури/ поради прехвърляне на предприятието на същия на “Редлес” ООД /л.88/. В същия протокол е констатирано и че не са представени останалите изискани документи – във връзка с плащането, транспортирането на стоката, тех­ническата и кандрова обезпеченост на доставчика, както и във връзка с установя­ване законния произход на дървения материал, включително и дневник за постъ­пилия, преработен и екстрадиран дървен материал, позволителни за транспорти­ране, превозни билети и позволителни за превозване на преработен дървен мате­риал.

В последствие на основание чл.45 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП – Па­зарджик е отправено Искане за извършване на насрещна проверка № 13-01-688-3/04.09. 2007г./л.179-180/ на “Континентал-Р”ЕООД, качеството му на правопремник на предходния доставчик ЕТ”Сърница Тинев-Шукри-Исмаил” /последния заличен с Ре­шение № 2090/25.10.2004г. на Окръжен съд – Пазарджик, поради прехвърляне на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на “Континентал Р”ЕООД, гр.София, така справка  на ли­стове 202-203, като фактът на посоченото правоприемство не се и оспорва по де­лото/. Поискано е установяване на обстоятелства : издадена ли е фактура № 736/ 26.05.2001г. на “Редлес”ООД, в качеството му на правоприемник на ЕТ”Кьосей-67”, с посочване стойност, ДДС и предмет на доставката; включена ли е в СД и дневниците за продажби за съответния данъчен период; спазени ли са изисква­нията на чл.55 и чл.52 от ППЗДДС, както и да се изискат доказателства за начис­ляване на данъка в счетоводството; посочване предмета на сделката и начина на разплащане, имали ли плащане по ДДС-сметка; фирмата разполага ли с необхо­димия технически, технологичен и кадрови потенциал аз осъществяване на дос­тавката, включително и с представяне на доказателства за това, има ли налични складови помещения – собствени или наети, в които да се съхранява стоката – предмет на доставката; за чия сметка е транспортирането на стоките, като се изи­скат и съответните документи – фактури, пътни листове, товарителници и др.; да се посочат предходни доставчици, ако има такива; както и да се изискат докумен­ти, доказващи законния произход на дървения материал, регламентирани с § 1 ал.1 и 2 от ДР на Инструкция № 17/10.08.1999г. за контролната служба в горите и горската стража, както и с чл.132 ал.6 и чл.133 от Правилника за прилагане на За­кона за горите, а именно: дневник за постъпилия, преработения и експедиран дър­вен материал и позволителни за транспортиране, превозни билети и позволител­ни за превозване на преработен дървен материал.

Резултатите от извършената насрещна проверка са обективирани с протокол № 13-01-688-3/24.10.2007г. на ТД на НАП – гр.София, офис “Красно село” /л.169-170/, където е констатирано, че съгласно проверка в информационния масив се е установило, че няма данни за подавани справки за 2001г. от задълженото лице. Изготвено е Искане за представяне на доку­менти и обяснения от задълженото ли­це с изх.№02-23-13-72/19.09.07г./л.176-177/. Във връз­ка с връчването му са извър­шени две посещения на декларирания адрес за коре­спонденция – гр.София, бул. ”Гоце Делчев”№43, ет.5, ап.18. Резултатите от посе­щението на адреса са обекти­вирани в протоколи № 2837/19.09.2007г. и № 2873 от 27.09.07г. /.172-175/, при кои­то е кон­статирано, че на посочения адрес има блок, като липсва табела с наиме­нованието на проверяваната фирма, такава не е обозначена на пощенските кутии, на звънците или по друг начин, поради което не установен контакт с представител на фирмата. Про­токолите са съставени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. На 01.10.2007г. от ор­ган по приходите при ТД на НАП – София, офис “Кра­сно село” е пос­тавено на определеното за целта място в ТД на НАП–София, офис “Красно Село”, съобщение по чл.32 ДОПК с изх. № 02-23-13-72/28.09.2007г. Съоб­щението е свалено от та­блото на 16.10.07г., на която дата ИПДПО е връчено чрез прилагане към да­нъчното досие. Съобразно отразеното в про­токола съоб­щението е публикува­но в интернет на 01.10.2007г. /последното се установява и от публич­ния бю­летин на съобщенията по чл.32 ДОПК/ и е изпратено за връчване по поща­та, съг­ласно чл.32 ал.4 и 5 от ДОПК. Към административната преписка е прило­жен по­щенски плик, адресиран до дружеството, с отбелязване върху него “получа­телят преместен на друг адрес” с два броя пощенски клейма – от 04.10.07г. и от 09.10.2007г., както и копие от обратна разписка за връчване на същото това пи­смо, с пощенски клейма от 06.10.2007г., 09.10.2007г. и 12.10.2007г. /л.73-74 от де­лото/.Констатирано е от органите по приходите, че в законоустанове­ния срок, счи­тано от връчване на искането по реда на чл.32 ал.6 ДОПК, не се е явил предста­вител на дружеството и не са пре­д­ставени исканите документи.

Предвид така установеното от страна на данъчната администрация е прието, че данъкът по процесната доставка не е платен в данъчния период през който е ползвано правото на данъчен кредит, и че тъй като предходният доставчик по про­цесната доставка не е намерен на посочения от него адрес за кореспонденция, същият не е представил доказа­телства за извършване на предходната доставка, за счетоводната отчетност във връзка със същата, както и за определяне на пред­ходни доставчици, са на лице обстоятелства по смисъла на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./ и на това основание следва да се окаже правото на приспадане на данъчен кредит в размер определен съгласно чл.65 ал.5 от ЗДДС, а именно 3 790 лева.

В хода на административното обжалване пред по-горестоящия администра­тивен орган е прието, че както при предходния доставчик, така и при прекия такъв са на лице обстоятелствата по чл.64 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./, доколкото и послед­ният не е представил изисканите му документи в тяхната цялост, включително е посочено, че поради това обстоятелство не може да се установи и реалността на самата пряка доставка, поради което и правилно ревизиращите органи са отказа­ли правото на данъчен кредит на основание горепосочената правна норма. Прие­то е също така и че от представените към жалбата до Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив, при ЦУ на НАП, пътни листове, копие от регистрационен талон и спецификации, също не обосновават извод за реалността на процесната доставка и не оборват констатациите за наличието на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./ включи­телно и при прекия доставчик.

Преди всичко следва да се посочи, че възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посо­чени в чл.64 ал.1 ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в норма­та на чл.65 ал.4 ЗДДС/отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпос­тавки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т.4 на чл.65 ал.4 ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказа­телства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на достав­ката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на пред­ходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, кога­то за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

Настоящият случай е приет от ревизиращите органи именно за такъв, като прекият доставчик “Редлес”ООД, не е представил в указания му срок, релевант­ните за признаване правото на данъчен кредит доказателства, свързани с реално­то осъществяване на процесната доставка, по която жалбоподателят е получател, в която връзка редовно му е било връчено Иска­не за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №10767 /17.08.2007г.

На следващо място от страна на данъчните органи са констатирани такива обстоятелства и при посочения от “Редлес”ООД, предходен доставчик – ЕТ”Сър­ница-Тинев-Шукри” с правоприемник “Континентал– Р”ЕООД, който предходен до­­­ставчик не е представил в указания му срок, релевантните за признаване правото на данъчен кредит доказателства, свързани с извършване на доставката, счето­водната отчетност във връзка с доставката и определяне на предходните достав­ки по отношение на доставката, по които жалбоподателят е получател, за което е  бил уведомен по реда на ДОПК с надлежно връчено му по реда на чл.32 ДОПК ис­кане за представяне на документи и писмени обяснения.

По отношение на тези констатации съдът намира следното. Така от една страна частично се споделят доводите в жалбата за допуснати процесуални на­рушения по попов спазване изискванията на закона досежно връчване чрез при­лагане към досието. Така видно от представените и прието по делото като част от административната преписка протоколи № 2837/19.09.2007г. и № 2873/27.09.07г. /л.172-175/ е, че в същите по никакъв начин не е отбелязано, че посещението на адреса се извършва именно във връзка с връчване на третото задължено лице точно на Искане за представяне на доку­менти и обяснения от задълженото лице с изх. № 02-23-13-72/19.09.07г./л.176-177/, което според настоящата инстанция със­тавлява нарушение на нормата на чл.50 ал.2 т.7 от ДОПК. На следващо място в протокол № 2837/19.09.2007г. по никакъв начин не е отбелязан часът, когато е за­почнало, съответно когато е завършено действието, което от своя страна нару­шава чл.50 ал.2 т.6 ДОПК. От друга страна не се споделят твърденията в жалба­та, че е нарушено и изискването на чл.50 ал.2 т.3 от ДОПК за реквизити на съста­вените протоколи за посещения на адрес за кореспонденция. В ДОПК липсва изи­скване протоколът за проверка на адрес да е подписан от независим свидетел в случаи­те на неоткриване на лицето или негов представител на адреса, както и липсва изискване това именно процесуално действие да става в присъствието на свидетел, и доводите за на­рушения в тази насока не са основателни. На следва­що място видно от самото искане за извършване на насрещна проверка № 13-01-688-3/04.09.2007г. /л.71-72/ е, че от ревизиращите органи е възложена насрещна проверка на предходния доставчик само досежно една единствена от общото три­те фактури, с които са декларирани от “Редлес”ООД като доказателства за пред­ходна доставка по повод на процесната такава. Във връзка с останалите две фак­тури насрещна проверка не е възлагана и съответно не е и извършвана. Следва изрично в тази връзка да се посочи,че визираното във фактура № 736/26.05.2001г. доставено количество иглолистни трупи не е достатъчно само то да покрие това, което е предмет на доставка по процесната фактура № 3 от 30.10.2002г.

Във връзка с гореизложеното от една страна се достига до извода, че докол­кото са нарушени императивни изисквания на ДОПК относно съдържанието на протоколите за посещение на адрес, то същите не могат да се приемат като годно доказателствено средство за извършваните с тях проце­суални действия. В този смисъл недоказано, при доказателствена тежест в тази връзка за ответния адми­нистративен орган, остана обстоятелството, че предходният доставчик не е открит на декларирания от него адрес за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни на адреса, което обосновава извод и за нарушение на процедурата по чл.32 от ДОПК и в този смисъл за липса на редовно връчване на предходния до­ставчик на искането за представяне на документи и писмени обяснения от за­дължено лице изх. № 02-23-13-17/19.09.2007г.

При това положение съдът намира, че неправилно от страна на данъчните органи са прели за доказано наличието на обстоятелствата по чл.65 ал.4 т.4 от ДОПК по повод на предходния доставчик и на това правно основание са отказали правото на данъчен кредите на жалбоподателя по процесната фактура.

От друга страна обаче такива процесуални нарушения досежно изпълнение процедурата по връчването на Искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 10767/17.08.2007г. на “Редлес”ООД не се констатираха, такива не се твърдят и в самата жалба, поради което и съдът нами­ра за правилен изводът на проверяващите органи, че след като му е било редов­но връчено това искане, доставчикът не е представил поисканите му доказателст­ва от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ор­ган по приходите срок, и по-специално такива касаещи доказателства за извърш­ване на самата достав­ката и за счетоводната отчетност във връзка с нея, поради което и правилно от страна на данъчната администрация е прието, че в случая е на лице хипотезата на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./.

С цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт и с ог­лед установяване на твърденията в жалбата, е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза – прието в с.з на 06.12.2008г., което съдът кре­дитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено и от страните по де­лото.

   По съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е проверило сметка 453/2 “Начислен ДДС за продажбите“ за процесния период, като е констатирало отра­зяване на данъка по тази сметка, проверило е също така и СД и дневниците за продажбите за м.10.2002г., приходни касови ордери – 5 броя, СД и Дневник за по­купките за м.5.2001г. на ЕТ”Кьосей-67”, главна книга на смекти 411 “Клиенти” и 501 “Каса в лева” за процесния период; фактурите, издадени от предходния доставчик ЕТ”Сърница-Тинев-Шукри Исмаил”, аналитичност на амортизационни отчисления за 2002г. по сметка за ДМА, както и др. посочени в заключението писмени доказа­телства. Въз основа на тези документи е дало заключение, че “Редлес”ООД е на­числил ДДС по процесната фактура, като задължение към бюджета по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./, че плащането е било в брой съгласно 5 броя приходни касови ордери /приложени по делото, л.966-968, неоспорени от административния орган/, както и че фактурите, издадени от сочения като предходен доставчик ЕТ ”Сърница-Тинев-Шукри Исмаил”, са включени в СД и дневниците за покупките за м.5.2001г. на получателя по тях ЕТ”Кьосей-67”, чийто правоприемник се явява “Редлес”ООД. Дадено е заключение и че доставчикът разполага с необходимата материална база и машини във връзка с извършваната от него дейност по достав­ка на дървен материал, както и че през процесния период е имал двама работни­ци на трудови договори /което се установява и от представените и неоспорени от противната страна писмени доказателства по делото, л.971-976/.

В същото заключение вещото лице констатира и че след проверка на сче­товодството на жалбоподателя се установява, че закупените с процесната факту­ра стоки са заведени по дебита на сметка 302 “Материали” на жалбоподателя, както и че след съответното проследяване на счетоводните операции, се устано­вява че част от така закупеното количество в последствие е реализирано от жал­боподателя с фактури № 365/31.01.2003г.; № 366/31.01.2003г.; № 406/11.08. 2003г.; № 390/30.09.2003г.; № 396/30.06.2003г.; № 397/30.06.2003г. и № 393/26.04. 2003г., като същите са включени в СД и дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди и ДДС по тях е начислен по кредита на сметка 4532 като задъл­жение към бюджета. Дадено е и заключение, че през процесния период жалбопо­дателят е разполагал с необходимия ресурс /бази, работници/ и транспортни средства за осъществяване на процесната сделка.

Разпитано в съдебно заседание от 09.12.2008г. вещото лице дава положи­телен отговор за редовно водено счетоводство на жалбоподателя, въз основа на проверката на същото за 2002г. и следващите две календарни години, както и че и счетоводството на “Редлес”ООД до момента на проверявания период, включи­телно и последния, е водено редовно по смисъла на чл.51 от ДОПК. В тази връзка вещото лице е отразило в заключението си и при проведения разпит, че е правил цялостна проверка на счетоводството на жалбоподателя, за да отговори и на въ­проса за последващата реализация на процесните стоки, както и че проверката на счетоводната документация на доставчика също е била пълна, доколкото самото счетоводство е започнато да бъде водено през месец Септември 2002г., когато е регистрирана фирмата, а вещото лице е проверявало оборотни ведомости до края на годината, като самия процесен данъчен период е месец Октомври 2002г. Посочи се по-горе, че дружеството-доставчик е представило на вещото лице не­обходимите му в таз връзка счетоводни регистри за процесните периоди.

По делото на следващо място на основание § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.192 от ГПК от третото неучастващо в процеса лице “Редлес”ООД са представе­ни надлежни писмени доказателства /л.961-982/, които потвърждават експертните изводи на вещото лице, както и са годни такива да обосноват и извода на настоя­щия съд за наличието на материална база и трудова обезпеченост на прекия до­ставчик за осъществяване на процесната доставка.

От страна на жалбоподателя са представени още в хода на обжалването по административен ред следните писмени доказателства – копие от талон за реги­страция на МПС, два броя пътни-листове съответно от 04.11.2002г. и 05.11.2002г. и два броя спецификации съответно от 04.11.2002г. и 05.11.2002г., които обаче не могат да се свържат с процесната доставка, с оглед дата на последната – 30.10. 2002г., както и при противоречивите твърдения на самия жалбоподател в тази връзка. От една страна същият в жалбата си до горестоящия административен орган твърди, че транспорт не е извършван, доколкото и двете дружества са в един стопански двор, а от друга – че такъв е осъществен с оглед така представе­ните писмени доказателства. При наличието на тези противоречия настоящата инстанция на съда споделя напълно изводът на горестоящия административен орган, че посочените писмени доказателства не могат да служат като такива за доказване осъществен транспорт по процесната доставка и в тази смисъл за ре­алното получаване на стоката от купувача.

В хода на събедното производство се представиха следните данъчно-реви­зионни актове – Данъчен ревизионен акт  № 160/20.06.2003г., издаден от данъчен екип в ДП – Велинград, при ТДД – Пазарджик, за извършена данъчна ревизия на “Редлес”ООД, касаеща правилното прилагане на ЗДДС /отм./ и ППЗДС/отм./ за пе­риода 01.09.2002г. – 31.05.2003г., с приложени към същия доказателства /том ІІІ/; Данъч­но ревизионен акт № 34/14.03.2003г., издаден от данъчните органи на ДП – Ве­линград, ТДД – Пазарджик, за извършена данъчна ревизия на “Редлес”ООД в качеството му на правоприемник на ЕТ”Кьосей-67”, касаеща правилното прилага­не на ЗДДС /отм./ и ППЗДС/отм./ за данъчни периоди 01.08.2000г.-31.12.2000г., 01. 02.2001г.-31.05.2001г. и 01.07.2001г.-23.09.2001г., с приложени към същия писмени доказателства /том ІІ/; и Данъчно ревизионен акт № 595/05.12.2003г., из­даден от данъчни органи на ДП Велинград при ТДД – Пазарджик за извършена данъчна ревизия на “Редлес”ООД в качеството му на правоприемник на ЕТ”Кьо­сей-67”, касаеща правилното прилагане на ЗДДС /отм./ и ППЗДС/отм./ за данъчни периоди 01.08.2000г. – 31.12.2000г., 01.02.2001г.-31.05.2001г. и 01.07.2001г. – 23. 09.2002г., ведно с приложени към същия доказателства /л.686-925/.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­нистративен съд – гр.Пловдив намира, оспорвания ревизионен акт за незаконо­съобразен в обжалваната част, относно непризнатото право на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от доставчика “Редлес”ООД, поради следните съ­ображения :

По делото са представени, каза се три броя данъчно ревизионния акт за из­вършени данъчни ревизия на прекия доставчик “Редлес”ООД, включително и в ка­чеството му на правоприемник на ЕТ”Кьосей-67-Реджеп Кьосей”, с.Сърница.

От ДРА №160/20.06.2003г. /влязъл в сила на 10.07.2003г., така писмено до­казателство на лист 959/ се установява, че ревизията обхваща и процесния пе­риод м.10.2002г., за който с процесния РА не е признато право на данъчен кредит на ЕТ“Н.М.”***, като получател по фактура №03/30.10.2002г., издадена от “Редлес”ООД през този период. С ДРА на доставчика не са направе­ни корекции на декларирания за процесния данъчен период резултат по справка­та-декларация относно извършените доставки и начисления ДДС, като не са на­правени и корекции и на декларираните резултати по справката-декларация от­носно получените доставки и ползвания данъчен кредит. С оглед на това, и тъй като е безспорно установено по делото, че процесната фактура е отразена в дневниците за продажби и в справките-декларации за процесния данъчен период, следва да се приеме, че данъчните органи са приели за законосъобразно извър­шеното от данъчния субект деклариране на данъчната основа на осъществените облагаеми доставки и начисления ДДС по облагаеми доставки, съответно в клетки 01 и 31 на справката - декларация, от което следва логичния извод, че са приели тези доставки за реално осъществени между страните, както и че ДДС по тези доставки /включително процесната/ е начислен при наличие на данъчно събитие по смисъла на чл.24 ЗДДС. Независимо, че във въпросния ДРА липсват изрични констатации за начисляване на данъка и  реалността на процесните доставки, по които “Редлес”ООД е доставчик, следва да се приеме, че данъчните органи са до­стигнали до този извод, след като са направили проверка на всички факти и об­стоятелства, които са релевантни за данъчното облагане на ревизирания субект, включително и на тези, които евентуално биха довели до намаляване на размера на декларираното от доставчика данъчно задължение за ДДС по извършените об­лагаеми доставки. Тези задължения на данъчните органи произтичат от установе­ните в чл.6 и чл.10 ДПК/отм./ основни начала за обективност и служебно начало. ДРА на доставчика предхожда, като дата издаването на процесния РА, по който за същите доставки е прието, че липсват данни за реалното им осъществяване и на­числяване на данъка по смисъла на чл.55, а л.6 от ЗДДС/отм./, което като резул­тат води до признаване на реалното осъществяване на доставката и начисляване на данъка при ревизията на доставчика и непризнаване на тези обстоятелства при ревизията на получателя. Несъмнено, подобно третиране на една и съща дос­тавка противоречи на принципа на установяване на обективната истина и препят­ства постановяването на правилно решение по спора.

На следващо място при издаването на така посочения ДРА на доставчика самите ревизиращи органи са констатирали, че същият осъществява реално дей­ност свързана с производство и търговия с дървен материал, както и транспорт, в която връзка разполага с необходимата материална база /земя, сгради, транс­портни средства/. Диаметрално противоположно на извода, направен от страна на същата тази данъчна администрация в хода на ревизията на жалбоподателя по настоящото дело. В този смисъл съдът достига до извода, че с надлежни доказа­телства /включително и посочените по-горе представени от “Редлес”ООД по реда на чл.192 от ГПК, които не са оспорени от страните по делото/ се установява, че прекият доставчик разполага с необходимата база /материална и техническа/ и работна сила, за осъществяване на процесната доставка.

На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че про­цесните дъски са били заведени по дебита на сметка 302 “Материали”, като в по­следствие част от тях са и били реално реализирани /продадени на трети лица, които доставки са намерили отражения в счетоводството на жалбоподателя, включително и като задължение за заплащане на ДДС-то по тях към държавата/, което би било невъзможно без същите предварително да са били получени. След­ва да се посочи и че установяване произхода на дадена стока не е въведено като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит на получателя по нея. Та­кава предпоставка е реалното осъществяване на стопанската операция, доказа­телство за което следва да се приеме последващата реализация на същата тази стока, което по настоящото дело, каза се съдът намира за безспорно доказано чрез заключението на вещото лице.

Във връзка с гореизложеното съдът кредитира и експертния извод, напра­вен от вещото лице, че данъкът по процесната фактура, издадена от доставчика “Ред­­лес”ООД е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./, като този извод съответства напълно на констатациите в приетия ДРА № 160/20.06.2003г. на доставчика, както и на представените по делото пис­мени доказателства. При съвкупната преценка на всички доказателства по дело­то, ведно с представения ДРА на прекия доставчик, съдът намира, че е установе­на и реалността на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм/, като процесната фактура обективира действително осъществена облагаема доставка.Съдът нами­ра, че от представения ДРА на доставчика е установена и редовността на счето­водството на доставчика за процесния период, за което и вещото лице дава свое­то експертно заключение. Във връзка с редовността на счетоводството и правил­ността на осъществените счетоводни записвания, следва да се отбележи, че в ДРА № 160/20.06.2003г. е отразено, че за ревизираните данъчни периоди /обхва­щащи и процесния период/ ревизираното лице е подало Справки - декларации в законоустановения срок, съгласно чл.100 от ЗДДС/отм./, като са заведени задъл­жителни регистри “Дневник за покупките” и “Дневник за продажбите”, съгласно изискванията на чл.104, ал.1, 2 от ЗДДС/отм./, не се съдържат констатации за не­редовно водено счетоводство. Този извод данъчните органи са направили след като са извършили пълна проверка на цялостното счетоводство на доставчика за процесните периоди, каквото се върши при една данъчна ревизия, с оглед специ­фичните и репрезантативни методи за контрол. С оглед на това следва да се при­е­ме, че самите данъчни органи са приели процесните доставки, по които достав­чикът се явява изпълнител в ДРА за надлежно осчетоводени, в съответствие със счетоводните изисквания през тези периоди, от което следва логичния извод за редовно водено счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч. Който извод се подкрепя напълно и от заключението на вещото лице в тази насока.

На следващо място по делото са представени и ДРА № 34 от 14.03.2003г., издаден на “Редлес”ООД в качеството му на правоприемник на ЕТ”Кьосей-67-Ред­жеп Кьосей”, отменен с Решение № 623/18.07.2003г. на Регионален Данъчен Ди­ректор – гр.Пловдив, и постановения по повод на това отменително решение и възложената в тази връзка данъчна ревизия ДРА № 595/05.12.2003г., издаден на “Редлес”ООД, гр.Сърница, в качеството му на правоприемник на ЕТ”Кьосей-67-Реджеп Кьосей”, с.Сърница, който ДРА също е стабилен данъчен акт /така писме­ни доказателства на листове 933-947/. Видно от същите ДРА-ве е, че част от реви­зираните периоди е и данъчен период месец Май 2001г., когато се сочи правода­теля на прекия доставчик ЕТ”Кьосей-67-Реджеп Кьосей” да е получил от ЕТ”Сър­ница-Тинев-Шукри”, доставки на дървен материал, обективирани с фактури № 736 /26.05.2001г., № 737/ 26.05.2001г. и № 738/26.05.2001г. /л.85-87/, посочени като предходни доставки във връзка с процесната такава.  

И с двата ДРА-та на “Редлес”ООД не са направени корекции на декларира­ния от ЕТ”Кьосей-67-Реджеп Кьосей”, с.Сърница за данъчен период месец Май 2001г. резултат по справката-декларация относно получените доставки и ползва­ния данъчен кредит. С оглед на това, и тъй като е безспорно установено по дело­то, че процесните фактури за предходните доставки са отразени в дневника за по­купки и в справката-декларация за процесния данъчен период /месец май 2001г., така заключението на вещото лице/, следва да се приеме, че данъчните органи са приели за законосъобразно осъщественото от данъчния субект ползване на данъ­чен кредит по същите облагаеми доставки, от което следва логичният извод, че са приели тези доставки за реално осъществени между страните, както и че ДДС-то по тези доставки /включително процесните/ е начислен от доставчика като задъл­жение към бюджета при наличие на данъчно събитие по смисъла на чл.24 ЗДДС. Независимо, че във въпросния ДРА липсват изрични констатации за начисляване на данъка и реалността на доставките от страна на ЕТ”Сърница-Тинев-Шукри”, по които ЕТ”Кьосей-67-Реджеп Кьосей”, с.Сърница е получател, следва да се прие­ме, че данъчните органи са достигнали до този извод, след като са направили проверка на всички факти и обстоятелства, които са релевантни за данъчното об­лагане на ревизирания субект, включително и на тези, които евентуално биха до­вели до отказване правото на данъчен кредит по всички получени през съответ­ния данъчен период облагаеми доставки. Тези задължения на данъчните органи произтичат от установените в чл.6 и чл.10 ДПК/отм./ основни начала за обектив­ност и служебно начало. Тези два ДРА-та на прекия доставчика също предхождат, като дата издаването на процесния РА, по който за същите доставки /по същест­вото си предходни на процесната/ е прието, че липсват данни за реалното им осъ­ществяване и начисляване на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./, което като резултат води до признаване на реалното осъществяване на получена­та доставка, начисляване на данъка по нея и в този смисъл до признаване право­то на приспадане на данъчен кредит за получателя, при ревизията на доставчика на жалбоподателя и непризнаване на тези обстоятелства при ревизията на полу­чателя по пряката доставка. Несъмнено, подобно третиране на една и съща до­ставка противоречи на принципа на установяване на обективната истина и пре­пятства постановяването на правилно решение по спора.

В този смисъл съдът намира, че от доказателствата по делото се установя­ва по безспорен начин и реалността на предходните доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм/, като процесните фактури обективират действително осъществени облагаеми доставки, и начисляването на данъка по тях по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС /отм./ при редовно водено от доставчика счетоводство.

Предвид гореизложеното съдът намира, за неправилни констатациите на органите по приходите за наличието на основание по чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС /отм/ за отказ на данъчен кредит, като от събраните доказателства по делото съдът прие­ма за установено, както начисляването на данъка по процесните фактури /както по пряката, така и по предходните доставки/ по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС/отм./, така и реалността на доставките /пряка и предходни/, обективирани с тези факту­ри по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./.

При това положение правото на приспадане на данъчен кредит по фактура №3/30.10.2002г. по смисъла на чл.63 от ЗДДС /отм./ е възникнало, като са налице всички законоустановени предпоставки по чл.64 от ЗДДС /отм/ за надлежното му  упражняване, като направения отказ с процесния РА е неправилен и незаконосъ­образен.

Консеквентно това обосновава и извода за неправило начислени и лихви за за­бава, доколкото същите като акцесорно задължение, следват съдбата на глав­ното такова.

В този смисъл обжалвания Ревизионен акт като неправилен и незаконосъ­образен следва да бъде отменен изцяло.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, поради които и та­кива не се определят.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №1300875/12.12.2007г., издаден от Цветана Спасо­ва Джиева – инспектор по приходите в ТД на НАП – Пазарджик, потвърден с Ре­ше­ние № 187/10.03.2008г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Нури А.М. ЕГН **********, в качеството му на ЕТ ”Ну­ри М.”***, е отказано правото на данъчен кредит в размер на 3 790 лева за данъчен период 01.10.2002г.-31.10.2002г. по фактура № 3/30.10.2002г., издадена от “Редлес”ООД, гр.Сърница, и са начислени лихви за про­срочие в размер на 2 495,91 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :