РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 


       Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                №….................

 

                                                          гр. Пловдив,  19 февруари  2009 година

 

                                          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХII състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осмата година,  в състав :

            

                                                                      Председател:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                         

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия М.М. административно дело № 662 по описа за 2008 година,  и за да се произнесе,  взе предвид следното  :

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс  / ДОПК /.

Образувано е по жалба на Г.П.Ч. ЕГН **********, собственик на ЕТ “Лотос – Г.Ч.” с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив, бул.”Александър Стамболийски” № 34 с ЕИК по БУЛСТАТ 020365024 против ревизионен акт /РА/ №  1602734/10.01.2008г., издаден от Л.Н.И. – старши инспектор по приходите при териториална дирекция – Пловдив на НАП, изменен с Решение № 181/10.03.2008г. на директор на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив при Централно управление на националната агенция по приходите в частта  на констатациите по ЗОДФЛ/отм./ и за установените дължими суми за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2001г. от 37 130, 29 лв. на 36 183,56 лв. и съответни прилежащи лихви от 27 483, 06 лв. на 26 782, 24 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт  в частта му, потвърдена с решението на висшестоящия орган, като се претендира отмяната му от Съда в тази му част. Твърденията са, че не са налице предпоставките за извършване на ревизия при особенни случай по чл.122 от ДОПК, като незаконосъобразно е пристъпено към облагане по този ред. Твърди се също така, че фактическите констатации на ревизиращите за наличие на превишение на извършените разходи спрямо доказаните приходи са неправилни и необосновани. В тази връзка се твърди, че неправилно не са признати като източници на доходи през процесния период предоставените парични средства под формата на заеми от физически лица и  предоставените парични помощи от двете му деца, работещи и живеещи в чужбина. Твърди се също така, че при процесната ревизия, извършена по повод отменителното решение № 653/06.07.2007г. на директора на дирекция ”ОУИ” – гр.Пловдив не са спазени задължителните указания, дадени в това решение. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни  разноски.

               Ответникът – Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт  Б. е на становище за неоснователност на жалбата. Моли Съда да я остави без уважение, по съображения, изложени в депозираната по делото писмена защита. Поддържа становище, че са налице основанията за определяне на данъчните задължения  особения ред на чл.122 от ДОПК, като възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта са неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение в полза на Национална агенция за приходите.

                Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за  установено следното :

    Ревизионият акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е изменил  в частта на констатациите по ЗОДФЛ и за установените дължими суми за данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2001г., като го е намалил от 37 130, 29 лв. на 36 183, 56 лв. и е намилил прилежащите лихви от 27 483, 06 лв. на  26 782, 24 лв. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив резултат и депозирането на жалбата срещу ревизионния акт в тази му част, в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

   Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :

               Процесната ревизия е при условията на чл.155, ал.4 от ДОПК, като същата е възложена във връзка с решение № 653/06.07.2007г. на директора на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен РА № 1600513/04.05.2007г., издаден от ТД на НАП – гр.Пловдив, и преписката е върната за извършване на нова ревизия на Г.П.Ч. по ЗОДФЛ за периода 2001г.

   Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1744/10.07.2007г., издадена от  Д.А.П. на длъжност Началник сектор  „Ревизии и проверки"  в ТД на НАП – гр.Пловдив е възложено извършването на ревизия на физическото лице  Г.П.Ч., във връзка с решение № 653/2007г. на директора на Д “ОУИ” -Пловдив с обхват  по правилното определяне на данъка върху доходите му за периода 01.01.2001г. – 31.12.2001г., като е определен срок за приключването й, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК до три месеца от датата на връчване на заповедта за възлагане. ЗВР № 1744/10.07.2007г. е връчена на ревизираното лице на 30.07.2007г. Със ЗВР № 2734/30.10.2007г., издадена от същия орган по приходите, със същия обхват на ревизираните задължения, е продължен, съгласно чл.114, ал.2 от ДОПК крайният срок за приключване на ревизионното производство с още един месец - до 30.11.2007г. Приложена по делото е /л.2/ е заповед № РД-09-1/03.01.2007г., издадена на основание чл. 11, ал.3, във вр. с чл.11, ал.1 от  ЗНАП и §8 от ДОПК от директора на ТД на НАП - гр.Пловдив, с която считано от 03.01.2007г. на органите по приходите, заемащи длъжността Началник сектор “Ревизии и проверки” в ТД на НАП - гр.Пловдив са делегирани правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл.112, ал.1 и чл.113 от ДОПК и прочие правомощия в ревизионното производство. 

   За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ №  2734/12.12.2007г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, овластени с процесните заповеди за възлагане на ревизия.  

   Срещу ревизионният доклад е депозирано писмено възражение на основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК с вх.№  70 – 00 - 13951/27.12.2007г. на ТД на НАП-Пловдив.

   Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт /РА/ №. 1602734/10.01.2008г. от Лорена Николаева Иванова - орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от ДОПК, определен съгласно заповед за определяне на компетентен орган № К 2734/12.12.2007г., с който на ревизирания субект са определени дължими суми за данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2001г. в размер  на  37 130, 29 лв. и прилежащи лихви в размер на 27 483,06 лв. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 17.01.2008г., като едновременно с това му е връчена и заповедта за определяне на компетентния орган,  в съответствие с изискването на чл.119, ал.4 от ДОПК.

   Актът е обжалван от ревизирания субект на основание и в срока по чл.152 и сл. от ДОПК досежно определените с него данъчни задължения за довнасяне и лихви за просрочие пред директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив с жалба с вх. 70 – 00 -1132/31.01.2008г. на ТД на НАП – Пловдив, към която са приложени писмени доказателства, подробно индивидуализирани в нея  - фактура № 0000000003/30.04.2001г. и договор от 18.04.2001г. за покупко - продажба на МПС.

               С Решение №181/10.03.2008г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“  - гр.Пловдив ревизионният акт е изменен в частта  на констатациите по ЗОДФЛ и за установените дължими суми за данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2001г., като същия е намален от 37 130, 29 лв. на 36 183, 56 лв. и прилежащите  лихви са намалени от 27 483, 06 лв. на  26 782, 24 лв.

              Предмет на настоящия административноправен спор, съобразно нормата на чл.156, ал.1 от ДОПК е именно изменената съгласно решението на директора на дирекция ”ОУИ” – гр.Пловдив обжалвана част от ревизионния акт.

              В хода на процесната ревизията са присъединени като доказателства към  ревизионния доклад, съгласно протокол № 3072/14.08.2007г., част от доказателствата, събрани при предходната ревизия, приключила с РА № 1600513/04.05.2007г., касаещи обстоятелства от значение за определяне на задълженията за данъци на ревизираното лице.

              С уведомление вх.№ 70 – 00 – 393/19.01.2007г./ присъединено с протокол № 3072/14.08.2007г./, представено от ревизирания субект при предходната ревизия по повод връчено ИПДПОЗЛ № 70 – 00- 393/12.01.2007г., са представени документи и са дадени писмени обяснения за реализирани доходи, притежавано движимо и недвижимо имущество, вземания и задължения от трети лица за периода 01.01.2001г. - 31.12.2001г. С уведомлението, ревизираното лице е представило изисканите документи и обяснения, като е дало обяснения, че е получило заем от П.П.К. в размер на 20 000 лв., които са върнати, както и от А.А.от с.Хаджиево през 2004г. в размер на 20 000 лв., които са върнати. Заявило е също, че във връзка с получени кредити разполага единствено с договори с банки, като други документи във връзка със получените заеми не съхранява. В уведомлението Ч. е заявил също, че е предоставил заеми на следните лица, които са върнати, без да разполага с документи : И.К.Р. предоставен през 2002г. в размер на 25 000 лв., К.В.П., предоставен през 2000г. в размер на 25 000 лв. или 26 000 лв.

             С Уведомление вх.№ 94-00-715/08.02.2007г. / присъединено с протокол № 3072/14.08.2007г./, представено от ревизирания субект при предходната ревизия по повод връчено ИПДПОЗЛ № 94 – 00 - 715/01.02.2007г. , са  представени документи и обяснения, измежду които декларация, с която е декларирал, че наличните парични средства към 01.01.2000г. са от дейността на ЕТ “Лотос – Г.Ч.” и от лични спестявания, като не съхранява документи, доказващи с какви парични средства е разполагал към 01.01.2000г.

             С Уведомление вх.№ 70-00-1923/26.02.2007г. /присъединено с протокол № 3072/14.08.2007г./, представено от ревизирания субект при предходната ревизия по повод връчено ИПДПОЗЛ № 70 - 00 - 1923/16.02.2007г. и изискана информация относно получени и предоставени в заем парични средства, е представена  справка относно предоставени и получени заеми за 2000г. - 2005г. В същата фигурират получени заеми от П. П. К. в размер на 20 000 лв. с година на предоставяне 2000г. или 2001г. и година на погасяване 2003г. и от А.З. А. в размер на 20 000 лв. с година на предоставяне 2004г. и година на  погасяване 2006г. Фигурират и заеми от ОББ АД, ДЗИ Банк, ЦКБ АД. По отношение на предоставените от жалбоподателя заеми в справката са посочени заеми, предоставени на : И.К.Р. в размер на 25 000 лв. през 2002г., погасен през същата година; К.В.П. в размер на 25 000лв. – 26 000 лв., предоставен през 2000г. и погасен през същата година и на А.Г.Г. в размер на 60 000 лв., предоставен през януари 2005г., непогасен.  Дадени са обяснения от ревизираното лице, че и двете му деца живеят и работят в Холандия, като при всяко идване в България са го подпомагали финансово с парични средства, с които е финансирал бизнеса си. Заявил е, че в периода 2000г. дъщеря му е идвала два пъти в годината в България и му е предоставила 4000 холандски гулдена; през 2001г. – 2000 гулдена и 1500 евро; през 2002г. - 3500 евро; през 2003г. и 2004г. – 4000 евро; през 2005г. – 5000 евро. От 1994г. до 2000г. дъщеря му при всяко идване му е предоставяла по 2000 гулдена. От сина си е получавал до 2000год. на няколко пъти по 7 000 гулдена; през 2003г. при завръщането си в България - 1500 евро; през 2004г. – 3000 евро; през 2005г. – 4000 евро.

            С Уведомление вх.№ 70- 00-2175/05.03.2007г./ присъединено с протокол № 3072/14.08.2007г/, представено от ревизирания субект при предходната ревизия по повод ИПДПОЗЛ с изх.№ 70 – 00- 2175,  са представени от ревизираното лице обяснения, измежду които и писмени обяснения относно погасяване на заемите, предоставени от П. П.К. и А.З.А.. Ч. е заявил, че заемът към П.П.К. е погасен окончателно през м.10.2003г., а заемът към А.А. е погасен окончателно през м 10.2006г.

            Изпратени са искания с изх.№ 11-00-5382/05.12.2006г., № 11- 00- 1/03.01.2007г., № 11-00-306/19.02.2007г./ присъединени с протокол № 3072/14.08.2007г / за извършване на действия от други контролни органи – Агенция по вписвания при РС - гр.Пловдив във връзка с изповяданите от Г.П.Ч. сделки с недвижими имоти. Представени са Удостоверения № 5680/19.12.2006г., № 305/29.01.2007г., № 1205/06.03.2007г.  на Агенция по вписванията - гр.Пловдив, от които се установява, че за периода 2000г. - 2005г.  са извършени вписвания на името на Г.П.Ч., като за периода 01.01.2001г - 31.12.2001г. са извършени следните вписвания : Договорна ипотека рег.№ 11542/19.09.2000г. в полза на ОББ АД по повод предоставен заем на лицето Г.П.Ч. в размер на 10 000 лв.; Възбрана от СИС рег.№ 10801/07.06.2001г. на недвижим имот на Р.Ц.Н. и С.Й.Н. за обезпечаване на вземане на Г.П.Ч. в размер на 11 492 лв.; НА за учредяване на договорна ипотека рег.№ 13287/05.10.2000г. в полза на Г.П.Ч. по повод предоставен заем на Т.Н.Б. и С.Б.Б. в размер на 2340 щ.д.; НА за учредяване на договорна ипотека рег.№ 14362/09.08.2001г. в полза на Г.П.Ч. по повод предоставен заем на М.И.К. и Т.В. К. в размер на 16 700 лв.; НА за учредяване на договорна ипотека рег.№ 16152/20.09.2001г. в полза на Г.П.Ч. по повод предоставен заем на К.В.П. в размер на 26 720 лв.; Възбрана от СИС рег.№ 14148/27.08.2003г. върху недвижим имот собственост на К.В.П. за обезпечаване на вземането на Г.П.Ч. в размер на 19 970 лв.; НА за учредяване на договорна ипотека рег.№ 16869/03.10.2001г. в полза на Г.П.Ч. по повод предоставен заем на П.П.П. и М.Д.П. в размер на 16 700 щ д. Съгласно писмо изх.№ 393/05.02.2007г. на служба по вписванията гр.Асеновград, за периода 2000г. - 2005г.  са вписании следните сделки : НА за учредяване на договорна ипотека рег.№ 3369/01.11.2001г. в полза на Г.П.Ч. по повод предоставен заем на И.К.Р. и Т.Я.Р. в размер на 26 250  лв.; Записка за възбрана вх.№ 01/24.08.2004г.

            Присъединени с протокол № 3072/14.08.2007г. са и искания за извършване на действия от други контролни органи – до ОДП – Пловдив ПП и КАТ с изх.№ 130/13.03.2007г.  относно регистрирани МПС,  и до Община Пловдив дирекция “МДТ” с  изх.№ 06-00-2/03.01.2007г. относно декларирани недвижими имоти от ревизираното лице. Представено е писмо рег.№ 2663/21.03.2007г. и справка към него за притежавани МПС от ревизираното лице, както и писмо изх.№ 2400 - 7204/12.01.2007г. за притежавани два недвижими имота в гр.Пловдив, подробно индивидуализирани в писмото.

            С ИПДПОЗЛ № 70-00-8458/10.08.2007г. в хода на настоящата ревизия са изискани писмени документи и обяснения от ревизираното лице, измежду които и документи и обяснения на основание чл.56, ал.1 от ДОПК за получени и предоставени  заеми за периода 2001г.,  изискана е и декларация по чл.124 от ДОПК.

            С Уведомление вх.№ 70 – 00 - 8485/22.08.2007г. в хода на настоящата ревизия са предоставени от жалобподателя изисканите документи и обяснения, измежду които и декларации от физически лица относно предоставени заеми на Г.Ч.; декларация от бившата съпруга по повод посещение в Холандия; НА за учредяване на договорни ипотеки във връзка с предоставени заеми от Г.Ч. за периода 2001г. Дадени са обяснения, че през 2001г. Ч. е предоставил заеми на следните лица : М. и Т.К.в размер на 16 700 лв., предоставен на 09.08.2001г.; К.В.П. в размер на 26 720 лв., предоставен на 29.09.2001г.; П. и М. П.в размер на 16 700 щ д / 35 467, 79 лв./; И. и Т. Р. в размер на 26 250 лв., предоставен на 01.11.2001г. Ревизираното лице е заявило, че върху предоставяните суми не са начислявани лихви. През 2001г. е получил заеми от следните лица – А.П.Е. в размер на 2 500 лв.; А. А. Г. в размер на 3000 лв.; А.З. А. в размер на 20 000 лв.; А.Г.Г. в размер на 26 720 лв.; В.Е.М. в размер на 4000 щд/8 495, 28 лв./; А. Г. Г. в размер на 5 000 щд/ 16 619, 10 лв./; П.П.К.  в размер на 20 000 лв.; Ю.Т.Т. в размер на 2 500 лв.; Х.А.К. в размер на 12 000 лв.  Върху предоставените суми не са начислявани лихви.

В хода на повторната ревизия е представена и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК.  В приложена справка към т.9 от декларацията са посочени получени заеми от девет физически лица, посочени и в Уведомление с вх.№ 70 – 00 - 8485/22.08.2007г. Като източници на доходи са посочени в т.7 от декларацията и парични помощи от Г.Ч. в размер на 9 694, 44”  и П.Ч. в размер на “15 774, 36”.

С уведомление с вх. № 70 – 00-2175/05.03.2007г. по повод предходната ревизия е представена от жалбоподателя декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК / присъединена с протокол № 3072/14.08.2007г./, от която е видно, че в т.5 “Имущества, придобити по безвъзмезден начин” са декларирани помощи от Г.Г.Ч. – дъщеря в размер на 30 000 евро и от П.Г. Ч. – син в размер на 12 000 лв.

 В хода на повторната ревизия е изпратено искане за извършване на действия от  Агенция Митници ЦМУ – София с изх.№ 44-00-288/10.08.2007г. с оглед установяване на регистриран внос и износ на парични средства през 2001г. от Г.Ч., П.Ч., Г.Ч. и Ю.Т.. С писмо рег. № 24/615/23.08.2007г. са уведомени ревизиращите, че не са открити данни за регистрирани митнически операции при внос и износ на парични средства за посочените лица.

Изпратено е и искане до ОДП – гр.Пловдив с изх.№ 13-00-428/11.08.2007г. относно влизане и напускане на страната на посочените лица през 2001г. С писмо № ИЯ/ БДС – 2769/20.08.2007г. на ОДП - Пловдив е изпратена справка за лицата, с изключение на Г.Ч. – гражданин на Холандия, за която не е представена такава. Съгласно представената справка Г.П.Ч. е напуснал страната на 16.08.2001г. през ГКПП Видин за Германия с цел екскурзия, влязъл е в страната на 01.09.2001г. Ю.Т.Т. е напуснала страната на 07.11.2001г. и на 03.07.2001г. през ГКПП Аерогара София за Нидерландия, влязла е в страната на 02.08.2001г. На 07.04.2001г. е  напуснала страната през ГКПП Калотина за Сърбия и Черна Гора с цел екскурзия като пешеходец, на същата дата  отново е влязла в страната. П.Г.Ч. е напуснал страната на 01.09.2000г. през ГКПП Аерогара София за Нидерландия с цел обучение над 1 год., влязъл е отново в страната на 03.08.2004г. За Г.Ч.е изпратено искане с изх.№ 13- 00- 616/24.10.2007г. до ОДП – Пловдив РЗ “Миграция” с цел установяване на точните дати на влизане и излизане от страната през 2001г. С писмо рег.РЗМ- 1962/28.10.2007г. е изпратена разпечатка за периода от 01.01.2000г. до настоящия момент, от която е видно, че през 2001г. не е регистрирано влизане и излизане от страната.

            На лицата, получили паричен заем от Г.П.Ч., посочени и в справката към Уведомление вх.№ 70-00-8485/22.08.2007г., са изпратени  искания за извършване на насрещна проверки, резултатите от които са присъединени с протокол № 3072/14.08.2007г.  При проверките е констатирано, че лицата или не са намерени на адреса или не са представили документи и обяснения във връзка с предоставените заеми.

            Изпратени са искания за представяне на документи и обяснения и до лицата, за които в хода на настоящата ревизия е декларирано, че са предоставили парични средства на жалбоподателя

            С протокол № 16 – 02 – 1744- 1/23.10.2007г. са обективирани резултатите от насрещната проверка на А.П.Е.. Представено е обяснение от лицето, съгласно което е предоставило на Г.Ч. сума в размер на 2 500 лв. през м.10.2001г., без писмен договор или друг документ и без обезпечение. Относно произхода на средствата лицето е заявило, че са от лични спестявания от пенсията.

            С протокол № 16- 02-1744/- 4/02.11.2007г. са обективирани резултатите от насрещната проверка на В.Е.М.. Представено е обяснение, съгласно което лицето е предоставило на заем неколкократно определени суми на Ч., като не е посочен размера на сумите. Не са представени документи относно предоставянето и връщането на средствата. Дадено е обяснение, че средствата са спестени от трудова дейност, като са били на влог във валутна сметка.

            С протокол № 16- 02- 1744- 3/ 22.10.2007г. са обективирани резултатите от насрещната проверка на А.Г.Г.. Представено е обяснение, съгласно което същият е предоставил на Ч. заем от 26 720 лв. през 2001г., като няма обезпечение, нито документ във връзка с предоставените средства, заемът е върнат впоследствие. Относно произхода на средствата се заявява, че са от обезщетения при пенсиониране, приложен е документ, удостоверяващ пенсионирането.

            С протокол № 16 – 02 – 1744 - 2/ 22.10.2007г. са обективирани резултатите от извършената насрещна проверка на А. А.Г.. Представено е обяснение, съгласно което лицето е предоставило заем на Ч. ***01г. в размер на 3000 лв., без документ, без обезпечение, като парите са върнати през 2005г. Относно произхода на средствата, лицето е заявило, че са от лични спестявания.

            С протокол № 16 - 02 – 1744 -6/22.10.2007г. са обективирани резултатите от извършена насрещна проверка на А.Г.Г.. Представено е обяснение, съгласно което лицето е предоставило заем на Г.Ч. в размер на 5000 щд, без документ, без обезпечение. Относно произхода на средствата, лицето е заявило, че са от продажба на автомобил през 1997г., от наеми и трудови правоотношения.

            С протокол № 16 - 02 -1744-8/23.10.2007г. са обективирани резултатите от извършена насрещна проверка на Х. А.К..  Представено е обяснение от лицето, че през м.10.2001г. е предоставило заем на Г.Ч. в размер на 12 000 лв., за който няма обезпечения, а договора е унищожен след връщане на заема. .Относно произхода на средствата, лицето е заявило, че са от продажба на реституирани недвижими имоти и спестявания от трудови възнаграждения.

            С протокол № 16 - 02-1744-7/19.11.2007г. са обективирани резултатите от извършена насрещна проверка на  П.П.К.. Представено е обяснение, съгласно което същият е предоставил заем на Ч. ***2.2000г. в размер на 20 000 лв., върнат е през м 12.2000г. Не са представени документи във връзка с предоставяне и връщане на заема. Относно произхода на средствата  -  същите са от продажба на съсобствени имоти, представени са НА и справка за разпределение на наследствени дялове.

            С протокол № 16 - 02 - 1744 - 5/16.11.2007г. са обективирани резултатите от извършена насрещна проверка на Ю.Т.Т./ Х./. Предоставено е обяснение, съгласно което същата е предоставила безвъзмездно на бившия си съпруг сумата от  2 500 лв. през м.03.1001г., които е събирала от двете си деца в чужбина.

            С протокол № 16 – 02 – 4731 -17/26.02.2007г. /присъединен с протокол № 3072/14.08.2007г./ са обективирани резултатите от извършена насрещна проверка на А.З.А.. Приложено е обяснение, съгласно което лицето е предоставило заем на Ч. в размер на 20 000 лв. през 2004г., същият е погасен през 2006г. Относно произхода на средствата същите са от отглеждана земеделска продукция съвместно с Ч. през 2003г. - 2004г. Представени са доказателства за земеделски производител.

            Приложена към жалбата срещу РА № 1600153/04.05.2007г. е декларация от Г.Ч., съгласно която при посещенията си в България за периода 1991г. -  2005г.  е предоставяла на баща си финансови средства около 30 000 евро. Същите е предоставяла освен лично, и чрез брат си и майка си за закупуване на жилище и за подпомагане на бизнеса му. Представена е справка относно реализирания доход през 2001г.      

            Приложена към тази жалба е и декларация от П. Г.Ч., съгласно която същият от 1993г. живее в Холандия, работи там от 2000г. В периода 2000г. - 2005г.  е предоставял на баща си парични суми за подпомагане на бизнеса му и за закупуване на жилище в размер на 8 000 евро. Преди 2000г. при посещенията си в България също е предоставял на баща си парични средства, дадени от сестра му Г.Ч., живееща в Холандия.

            Приложена към жалбата е и декларация от Ю.Т.Т. /бивша съпруга/, съгласно която в периода 1997г. – 2003г. е посещавала многократно дъщеря си в Холандия, която й е изпращала парични суми при всяко посещение на обща стойност 13 000 евро. Същите е предоставила на Ч. за съхранение, с уговорка, че може да ги ползва за бизнеса си. Приложено е копие от международния паспорт.

На ревизирания субект, в изпълнение на процедурата по чл.124, ал.1 от ДОПК е връчено Уведомление с изх.№ Д1/ РД – 22- 180/13.11.2007г., че основата за облагане с преки данъци ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище до 27.11.2007г. Представена е декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК  от ревизираното лице за имуществото, размера на направените разходи и източници на доходи.

Във връзка с връченото Уведомление № Д1/РД- 22-180/13.11.2007г. по чл.124 от ДОПК, с Уведомление № Д1/ РД – 22- 180/10.12.2007г., ревизираното лице е представило осем броя приходни касови ордери за които се твърди, че удостоверяват  получени заеми от лицата А.П.Е. в размер на 2 500лв., В.Е.М. в размер на 4000 щд, А.Г.Г. в размер на 26 720 лв., А. А.Г. в размер на 3000 лв., А.Г.Г. в размер на 5000 щд, Х.А.К. в размер на 12 000 лв., Ю.Т.Т. в размер на 2 500 лв., А.З.А. в размер на 20 000 лв. Представени са и осем броя разходни касови ордери, за които се твърди, че удостоверяват погасяване на заеми от страна на Г.Ч.,  предоставени му от посочените осем физически лица.

             С оглед събраните доказателства ревизиращите са приели, че в хода на новата ревизия жалбоподателят е дал обяснения и е декларал обстоятелства относно произхода на паричните средства, различни от тези при предходната ревизия, като е посочил  за източници на парични средства през 2001г. заеми от физически лица, непосочени при първата ревизия. С оглед на това ревизиращите не са кредитирали  обясненията на ревизирания,  както и обясненията на физическите лица, за които се твърди, че са предоставили заемите, които са преценили  при условията на чл.57, ал.4 от ДОПК. Преценили са ги, отчитайки липсата на безспорни доказателства за предоставяне и връщане на паричните средства, и отчитайки обстоятелството, че получаването на заеми посочените физически лица се сочи като източник на доходи едва в хода на  повторната ревизия. В първата ревизия, съгласно уведомление № 70-00-2175/05.03.2007г. се сочат единствено заеми от П.К. и А.А., като същите не са посочени в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК при предходната ревизия, в която като източници на доходи се сочат единствено помощи от двете му деца.  При преценката на обясненията на лицата по смисъла на чл.57, ал.4 от ДОПК ревизиращите са отчели и факта, че за К. е категорично установено, че е предоставил средствата през 2000г., когато са му били и върнати, а за А., че ги е предоставил през 2004г. Ревизиращите не са кредитирали и представените от жалбоподателя в хода на ревизията приходни и разходни касови ордери, като са приели, че същите не удостоверяват получени и върнати заеми от физически лица през процесната 2001г. В тази връзка са се позовали на обстоятелството, че всички лица, за които са представени съответните ордери, са дали обяснения при ревизията, че нямат документи за представения заем. Освен това са констатирали противоречие по отношение на датите на връщане на сумите за лицата А.П.Е. и А. А.Г., посочени в РКО и датите, посочени от лицата в техните обяснения. Ревизиращите не са кредитирали и обясненията, дадени от двете деца и бившата съпруга на Ч. за предоставени парични помощи и не са възприели тезата на жалбоподателя за предоставени такива помощи, поради обстоятелството, че дадените обяснения не се подкрепят от никакви други доказателства, както и поради установеното противоречие по отношение на размера на предоставените парични средства от П.Ч. в Декларацията по чл.124 от ДОПК към уведомление № 70- 00- 393/19.01.2007г., където е посочено, че лицето е предоставило парични средства в размер на 12 000 лв., в уведомление с вх.№ 70 -00- 1923/26.02.2007г., според което предоставената помощ е в размер на  8 500 лв. и в декларацията на лицето, според които е предоставил на баща си 8 000 евро. Наред с това, като причина да не се даде вяра на тези декларации и обяснения, е обстоятелството, че през процесната 2001г. не са регистрирани влизания и излизания от страната на Г.Ч. и П.Ч., респ. внос и износ на парични средства, както и излизания за Холандия от страна на жалбоподателя.  

            При това положение ревизиращите не са зачели като приход и / или доход, участващ във формиране на имущественото състояние на лицето за процесната 2001г., твърдяните парични средства, получени като заеми от девет физически лица в общ размер на 105 137, 78 лв., като и  получени парични помощи от двете му деца, като са приели, че през процесната 2001г. Ч. е извършвал единствено разходи -  предоставял е заеми на физически лица,  обезпечени с ипотеки в размер на 105 137, 78 лв.

             Ревизиращите не са зачели и получените суми по договор за продажба на недвижим имот на лицето Н.В. К.за периода 2000г. - 2001г., както и получените суми от наем по фактури, поради това, че същите са отчетени като приход и участват във формирането на финансовия резултат на ЕТ “Лотос – Г.Ч.”. Тази констатиция не се оспорва от страна на жалбоподателя.

            Като не са зачели твърденията на ревизирания за получени парични средства под формата на заеми и парични помощи от двете му деца, ревизиращите са констатирали превишение на извършените разходи над реализираните приходи за процесната 2001г. в размер на 102 517, 81 лв.

   Така, ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1 т.7 от ДОПК – размера на декларираните приходи от Г.П.Ч. за ревизирания период не съответстват на извършените разходи, при което положение, данъчната основа за данъка върху доходите е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, след анализ на обстоятелствата, визирани в тази норма.

    При определяне на данъчната основа е извършен анализ на всички обстоятелства по чл.122, ал.2, като са приети за относими към ревизирания субект, тези по  т.4, т.7, т.8, т.14 от  ДОПК, в резултат на което е определена данъчна основа в размер на 102 517, 81 лв., съставляваща превишението на извършените разходи над доказаните приходи. При определяне на данъчната основа е приета наличност към 01.01.2001г. в размер на 3 299, 85 лв.; реализирани приходи през процесния период в размер на 6 813, 13 лв., от които 5 209, 03 – погасен заем от С.Б. и 1 604, 10 лв. – доход от дейност като ЕТ; извършени разходи през периода в размер на 112 630, 79 лв, от които предоставени заеми на физически лица в размер на  105 137, 79 лв., разходи за домакинство в размер на 1 093, за покупка на лек автомобил “БМВ” - 4000лв. и погасителни вноски  по заем в БПБ в размер на 2 400 лв.

 Въз основа на така определената данъчна основа е определен годишно данъчно задължение за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 37 321, 57 лв. /дължим данък - 37 130, 29лв., определен след приспадане на авансово внесения 193, 28 лв./  и лихви за просрочие в размер на 27 483,06 лв.

    С решението на директора на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив е намален размера на така  определения дължим данък от 37 130, 29 лв. на 36 183, 56 лв. и размера на прилежащите лихви от 27 483, 06 лв. на 26 782, 24 лв. Основание за извършеното намаление на данъка и лихвите е намаляването на определената от ревизиращите данъчна основа с действителните разходите за покупка на автомобил “БМВ”, които с оглед представените в хода на административното производство доказателства - фактура за закупуването му на стойност 1000 лв., са установени в този размер/а не в приетия от ревизиращите размер от 4000 лв./.Така облагаемата основа по чл.122 от ДОПК е приета в решението на директора на Д ”ОУИ” – гр.Пловдив в размер на 99 517, 81 лв./ 102 517лв, 81 – 3000лв./, съобразно която е преизчислен и дължимия данък и лихвите за просрочие.

    В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт са допуснати в качеството на свидетели в хипотезата на чл.158, ал.1, във вр. с чл.57, ал.2, т.3, пр.2 от ДОПК и са разпитани в с.з на 18.09.2008г. и 20.11.2008г. седем от физическите лица, за които се твърди, че са предоставили парични средства на жалбоподателя под формата на заем, и които са дали обяснения в хода на ревизионното производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира ревизионния акт за законосъобразен в обжалваната част, поради следните съображения :

По делото не съществува спор, че през процесния ревизиран период 2001г. жалбоподателят е предоставил парични заеми на физически лица  в общ размер на 105 137, 78 лв., които са били обезпечени с учредени ипотеки върху недвижими имоти, видно от приложените по делото нотариални актове, и тази фактическа констатация не се оспорва. Спорният по делото въпрос е за произхода на паричните средства, който не е зачетен от ревизиращите при определяне на данъчната основа, с оглед на което същата е определена по реда на чл.122 от ДОПК. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са, че наличните парични средства, които са използвани за предоставяне на заеми, са формирани от предоставени му парични заеми от физически лица в посочения размер и от парични помощи от двете му деца. Съдът намира за недоказана тезата на жалбоподателя за твърдяния произход на паричните средства, като намира, че са налице основания за облагане по специалния ред, регламентиран в нормата на чл.122, ал.1 и 2 от ДОПК, в какъвто смисъл ревизиращите са направили обосновани и законосъобрразни правни изводи.  

В разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК са регламентирани особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н ревизии при особени случай. Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка/в случая ЗОДФЛ/ към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелства, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Такова обстоятелство, съгласно  т.7 е налице, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1,  при определяне на основата по реда на  чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

            Настоящият случай е именно такъв, като от събраните доказателства в хода на ревизията е установено, че извършените разходи от лицето за процесния период превишават размера на реализираните и получени приходи или доходи за този период със сумата от 102 517, 81 лв., при което положение е налице подлежащ на облагане доход на физическото лице по особения ред на чл.122 от ДОПК.

            Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122, ал.1, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да  определи данъчната основа по възможно най - достоверния начин  по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на всички обстоятелства по ал.2, като са приели за относими към данъчната основа тези, визирани в т.4, т.7, т.8, т.14, които са дали възможност за определяне на основата за облагане по възможно най - достоверния и обективен начин спрямо ревизирания субект.

            Неминуемо, така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице. Същото разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации/ които съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/ като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.

Това в настоящият случай не е сторено, като жалбоподателят не е доказал посредством проведено пълно насрещно доказване тезата си за наличие на парични средства в размер на 105 137, 78 лв. през процесната 2001г., формирани от парични заеми,  предоставени от девет физически лица и от парични помощи, предоставени от двете му деца, живеещи и работещи в чужбина, с които да обоснове извършените разходи през 2001г. в този размер.

            Разбира се, в случай, че беше установена твърдяната наличност от парични средства в размера на предоставените заеми от жалбоподателя – 105 137, 78 лв., не би било налице приетото от ревизиращите превишение на разходите спрямо приходите за процесния период, като основание за определяне на данъчната основа по чл.122 от ДОПК. В случая обаче, наличието на този твърдян от жалбоподателя факт, не е установен по безспорен начин, като не са ангажирани безспорни доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност в подкрепа на тезата му за наличие на твърдяната сума в патримониума на физическото лице през процесната 2001г.       

Съдът намира, че не са налице убедителни доказателства, установяващи получени в заем парични средства от страна на жалбоподателя от посочените девет физически лица през процесния период 2001г. Безспорно е по делото, че не са налице писмени договори за заем, сключени между жалбоподателя и посочените от него девет физически лица. Действително, писмената форма на договора за заем, в това число и нотариалната заверка на подписите, не е условие за неговата валидност, но с оглед на реалния му характер, следва да са налице доказателства за реалното предаване на паричните суми, обосноващи несъмнен извод за съществуването на заемното правоотношение. По делото не се събраха такива категорични и безпротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, установяващи съществуването на заемни правоотношения през процесния период между жалбоподателя и посочените от него девет физически лица.

Писмените обяснения на физическите лица, за които се твърди да са предоставили заеми на жалбоподателя, събрани в хода на ревизионното производство при насрещните проверки на лицата и писмените декларации от тези лица, не могат да бъдат такива доказателства. Обясненията на физическите лица, събрани при насрещните проверки, като писмени обяснения на трети лица по смисъла на чл.57 от ДОПК, са допустимо доказателствено средство в хипотезата на чл.57, ал.2, т.2, пр.2 от ДОПК. Същите са събрани по надлежния процесуален ред в хода на ревизионното производство, като е спазена разпоредбата на чл.57, ал.3 от ДОПК и в отправените искания за предоставяне на писмени обяснения, лицата са уведомени за правото им на отказ от обяснения при условията на чл.58 от ДОПК. Правилно обаче същите са преценени на основание чл.57, ал.4 от ДОПК, с оглед всички доказателства, събрани в ревизионното производство и не са кредитирани от ревизиращите,  при формиране на извод за имущественото и финансовото състояние на ревизирания субект. Тези обяснения, предвид обстоятелството, че заемите от посочените физически лица се сочат като източник на доходи едва в хода на настоящата ревизия/ в хода на предходната са посочени единствено заеми с П.К. и А.А./ и предвид обстоятелството, че не са налице категорични доказателства за реалното предаване на паричните суми по тях, не могат да обосноват  категоричен извод за съществуването на заемно правоотношение в твърдяния аспект. Договорът за заем по правното си естество е реален, т. е. правните последици от договора и неговото действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху пари или други заместими вещи. В хода на ревизията и в хода на настоящото съдебно производство не се събраха категорични доказателства за това, било ли е извършено такова предаване на парични суми през процесния период от сочените физически лица, дали обяснения в този смисъл в хода на ревизията.

Представените от страна на жалбоподателя ПКО и РКО не съставляват такова безспорно доказателство и не удостоверяват реалното предаване на парични суми от сочените лица. Същите са представени едва в хода на повторното ревизионно производство, като не са налице категорични доказателства от кръга на тези по чл.181 от ГПК, установяващи достоверността на датата, респ. съставянето им на сочените в тях дати, в какъвто смисъл е направено изрично възражение от страна на пълномощника на ответника в хода на  съдебното производство. С оглед направеното възражение, бяха дадени указания на жалбоподателя /в с.з на 18.09.2008г./ за необходимостта от ангажиране на доказателства по смисъла на чл.181 от ГПК във връзка с достоверността на датата, като от страна на пълномощника на жалбоподателя бе изрично заявено, че няма да ангажира други доказателства по делото във връзка с установяване на този факт. Коментираните ПКО и РКО представляват частен писмен свидетелстващ документ, който е подписан от лицето, посочено за негов издател, поради което се ползва с формална доказателствена сила,  че изявлението, което е удостоверено с него е направено от лицето, посочено за негов издател. Документът няма материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му / включително и датата като част от съдържанието / съответства на обективната действителност. Такива  документи нямат достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, които могат да бъдат засегнати при антидатиране. Поради тази причина, представените ПКО и РКО не доказват, че посочените в тях суми са били предоставени /респ. върнати на физическото лице Г.Ч. на датите, посочени в тях. Нито един от ордерите няма нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датите, вписани в тях, сделките са били извършени. Достоверността на датите на коментираните ПКО и РКО не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които освен, че са неконкретизирани по отношение на точните дати на съставянето им, не могат да установят по безсъмнен начин, противопоставим на ответната страна, съществуването им към посочените в тях дати. От горното следва извода, че жалбоподателят не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че на датите, посочени в ПКО и РКО, сумите посочени в тях са били предоставени на Г.Ч. в заем и съответно са му били върнати, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с тези писмени доказателства.

С оглед гореизложеното, и предвид обстоятелството, че всички лица /с изключение на Х.К., обяснил, че е имало сключен договор, който е бил унищожен/ са дали обяснения, че не са били налице документи във връзка с предоставените и върнати суми, като заемите са били дадени без документ, правилно ревизиращите не са дали вяра на представените в хода на повторното ревизионно производство ПКО и РКО, като доказателство, удостоверяващо предоставени заеми от  физически лица през процесната 2001г. Като допълнителен аргумент, поради който не следва да се  дава вяра на тези писмени доказателства, е обстоятелството, заявено от жалбоподателя в т.9 от Уведомление вх.№ 70- 00-393/19.01.2007г. при предходната ревизия/ л.773 - л.774/, че не съхранява документи за предоставените заеми през процесния период.

            Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели, макар и допустими в хипотезата на чл.158, ал.1, във вр. с чл.57, ал.2, т.3, пр.2 от ДОПК, не могат да обосноват по категоричен начин и съдържанието на представените ПКО и РКО. Свидетелските показания в случая са допустими в хипотезата на чл.158, ал.1, във вр. с чл.57, ал.2, т.3, пр.2 от ДОПК, независимо от сумата на заемите, с оглед приетото от органите по приходите, че представените ордери не установяват действително предоставени и върнати парични средства под формата на заеми. В случая по отношение на допустимостта на свидетелските показания е налице изрична регламентация в специалния закон – ДОПК, която изключва приложимостта на общата хипотеза на чл.164 от ГПК,  съгласно която свидетелски показания  са недопустими за договорите за заем над  5 000 лева/арг. от чл.164, ал.1, т.3 от ДОПК/. Показанията на свидетелите обаче, не обосновават по категоричен начин съдържанието на коментираните ПКО и РКО поради недостатъчната им конкретизация и противоречието им с останалите доказателства, събрани в хода на ревизионното производство. Противоречието се състои в това, че всички лица, дали писмени обяснения в хода на ревизията/ с изключение на Х.К., който е заявил, че е сключил договор с жалбоподателя, който е бил унищожен след връщане на сумите/ са заявили, че няма документи във връзка с предоставените и върнати суми, като заемите са били дадени без документ. Наред с това, по отношение на показанията на свидетеля А.З.А. е налице и друго противоречие – А., разпитан в качеството му на свидетел е заявил, че е предоставил сумата от 20 000  на жалбоподателя  през 2001г. Тази година е посочена и от жалбоподателя в представената справка за предоставените заеми в хода на процесната ревизия. В справката към предходния РА № 1600153 от 04.05.2007г. обаче, е посочена като година на предоставянето 2004г., като тази година – 2004г. се сочи и в дадените от А. писмени обяснения в ревизионното призводство. Противоречие на показанията на Андонов с писмените доказателства по делото е налице и по отношение на датата на връщане на заема. Свидетелят е заявил по делото, че сумата от 20 000 лв. му е върната през 2003г.; в  представения РКО е посочена 2005год., а в справката към предходния РА и в писмените обяснения на А. е посочена като година на връщане 2006год. По отношение на показанията на свидетелката Ю.Т., също е налице противоречие с писмените доказателства по делото. В даденото обяснение при насрещната проверка, свидетелката е заявила, че е предоставила през м.03.1001г. безвъзмездно на бившия си съпруг сумата от 2 500 лв., които е събирала от двете си деца в чужбина. В   идентичен смисъл е и декларираното от Т. в декларацията, дадена в хода на настоящата ревизия/л.122/, както и декларираното от нея и от дъщеря й Г.Ч. в декларациите, дадени при предходната ревизия, приложени към жалбата срещу предходния РА, съгласно които Т. е предоставяла на бившия си съпруг парични средства, които са били изпращани от Ч.  при посещението на Т. в чужбина в периода 1997г. - 2003г. за подпомагане на бизнеса на Ч.. В показанията си  като свидетел обаче, Т. е заявила, че предоставените през 2001г. парични средства в размер на 2 500лв. са нейни лични средства, които е предоставила на бившия си съпруг и за това е подписвала предявените й ПКО и РКО по делото.  В този смисъл жалбоподателят поддържа теза, че Томова му е представила през 2001г.  парична сума от 2 500 лв. в заем, която и е била върната през 2003г., като в този смисъл са съставените ПКО и РКО. В показанията на св. А.Г.Г. пък съществуват вътрешни противоречия. При първоначалния си разпит в с.з на 18.09.2008г. свидетелят е заявил, че не си спомня дали е подписвал ордери. При този разпит свидетелят е заявил първоначално, че е подписвал ордер при предоставяне на сумата от 26 720 лв., но не и при връщане, като не си спомня точно кога е предоставил сумата. При предявяване на РКО на л.44 от делото обаче, свидетелят е заявил, че всъщност е подписвал ордер при връщане на сумата, като не си спомня кога му е била върната сумата.

 Предвид гореизложеното, Съдът не дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели относно обстоятелството, че са предоставяли парични средства на жалбоподателя под формата на заеми през процесния период, като при предоставянето и връщането на паричните суми на посочените в тях дати през 2001г., са били съставяни процесните ПКО и РКО.

             С оглед изложеното, и тъй като обстоятелството за произхода на парични средства от заеми, сключени с посочените физически лица, се въвежда, като твърдение за източник на доход от жалбоподателя едва в хода на повторното ревизионно производство, Съдът намира за недоказана тезата на жалбоподателя за предоставени парични средства от девете физически лица през 2001г. под формата на договори за заем.

Съдът намира, че не е доказана по безспорен начин и тезата на жалбоподателя за получени през процесния период 2001г. парични средства под формата на парични помощи от двете му деца, живеещи и работещи в чужбина. На първо място следва да се изтъкне, че са налице противоречиви фактически твърдения  по отношение на точния размер на сумите, за които се твърди, че са предоставени като парични помощи. В декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК при предходната ревизия, е посочено, че П.Ч. – син на жалбоподателя е предоставил парични средства на баща си в размер на 12 000 лв., в Уведомление от 26.02.2007г, също от предходната ревизия, жалбоподателя е посочил, че П.Ч. му е предоставял парични средства/ помощи/ в размер на 8 500 лв., а в декларацията на Петър Ч., приложена към жалбата срещу предходния РА, същият е заявил, че е предоставил парични средства / помощи / на баща си в размер на 8 000 евро. От друга страна, в декларациите на Г.Ч. и П.Ч., приложени към жалбата срещу предходния РА, се заявява, че паричните помощи са предоставяни на Ч.  при посещението им в Република България - обстоятелство категорично опровергано за процесния период от представените справки за влизане/ излизане в/ от страната на тези лица, и от писмо рег. № 24/615/23.08.2007г. на ЦМУ, че не са регистрирани митнически операции  при внос и износ на парични средства за посочените лица през 2001г.

При тези противоречиви факти, и при липсата на категорични доказателства за реалното получаване на  твърдяните парични средства, Съдът намира за неоснователна тезата на жалбоподателя за произход на парични средства през процесния период под формата на помощи от двете му деца, като намира за правилна преценката на ревизиращите на декларациите и обясненията на тези лица, при условията на чл.57, ал.4 от ДОПК, и с оглед заинтересоваността им от изхода на правния спор и при съобразяване на качеството на свързани с жалбоподателя лица по см. на §1, т.3, б”а” от ДР ДОПК на Г.Ч. и  П.Ч..

            Не са ангажирани доказателства от страна на жалобподателя, установяващи наличието на други източници на доходи през процесния и предходни данъчни периоди, различни от твърдяните заеми и парични помощи, с които да се опровергаят установените фактически констатации, ползващи се с презумпция за истиност съгласно чл.124, ал.2 от ДОК. 

При това положение, съдът намира, че законосъобразно и обосновано с процесния РА са определени данъчни задължения – данък по чл.35 от ЗОДФЛ и лихви за просрочие по реда на чл. 122 от ДОПК за процесната 2001г., като не се констатираха закононарушения при определяне на данъчната основа.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при извършване на повторната данъчна ревизия, приключила с процесния РА № 1602734/10.01.2008г. не са били спазени задължителните указания, дадени на основание чл.155, ал.4 от ДОПК в отменителното решение на директора на дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив. В отменителното решение № 653/06.07.2007г. на директора на дирекция “ОУИ” - гр.Пловдив е приета за незаконосъобразна констатацията в РА № 1600513/04.05.2007г. за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като е прието, че посоченото основание за облагане, изисква конкретно установен приход, който да не е отчетен и деклариран по надлежния ред, каквито данни не са установени  в хода на ревизията. Прието е, че облагането по реда на чл.122 от ДОПК в ревизионния акт се основава изцяло на предположението, за укрити приходи, като е прието, че обстоятелството, че са направени разходи без установяване на произхода на сумите, само по себе си не обосновава извод за укрит приход по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като тази констатация и тази по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК са необосновани и недоказани. Прието е, че събраните в хода на предходната ревизия доказателства по – скоро  навеждат на извод за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, в какъвто смисъл следва да се обосноват и мотивират фактическите констатации. Наред с това, в отменителното решение са дадени и указания за проверка и съобразяване с новопоредставените доказателства с жалбата срещу предходния РА /фактури за платен наем/, които не са били представени в хода на ревизионното производство, поради което не са проверени твърденията на жалбоподателя за реализирани такива доходи.

Съдът намира, че при извършване на повторната ревизия са спазени задължителните указания на директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив, дадени в отменителното решение № 653/06.07.2007г.

В тази насока следва да се отбележи, че фактическите констатации в процесния ревизионен акт, издаден по повод повторната ревизия са  обосновани с разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, с оглед установеното в хода на ревизията превишение на разходите/ предоставени заеми от ревизираното лице срещу ипотеки/ над установените приходи за процесния период, което е прието за основание за извършване на ревизията по особенния ред, предвиден в чл.122 от ДОПК, и в хода на ревизията са събрани докавателства, мотивиращи тази констатация.

В хода на повторната ревизия, в съответствие с указанията, дадени в отменителното  решение, са проверени и твърденията на жалбоподателя за реализирани приходи от наем. В тази връзка е установено, че наемът по фактури № 144, 145, 147, 162, 167, 170, 172, 174, 178, 180, 182, 184 от 2001г. в размер на 5760 лв. не съставлява приход на физическото лице и не е зачетен като такъв,  тъй като е осчетоводен като приход в счетоводството на ЕТ “Лотос – Г.Ч.”  и е намерил отражение при формиране на финансовия резултат на едноличния търговец.

Предвид изложеното съдът намира, че ревизионният акт е законосъобразен в  обжалваната част, в която е изменен с решението на горестоящия орган – постановен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предоставени му при условията на делегиране в хипотезата на 112, ал.2 от ДОПК, в изискуемата форма и при съобразяване на материално - правните и процесуално - правни разпоредби, поради което  ще следва да бъде оставен в сила от настоящата инстанция, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.   

            При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, пр.3 от ДОПК на Национална агенция по приходите - дирекция „ОУИ” – гр.Пловдив, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 1599 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд- гр.Пловдив,

                               Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Ч. ЕГН **********, собственик на ЕТ “Лотос – Г.Ч.” с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив, бул.”Александър Стамболийски” № 34 с ЕИК по БУЛСТАТ 020365024 против ревизионен акт /РА/ № 1602734/10.01.2008г., издаден от Л.Н.И. – старши инспектор по приходите при териториална дирекция – Пловдив на НАП,  изменен с Решение № 181/10.03.2008г. на директор на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив при Централно управление на националната агенция по приходите в частта на констатациите по ЗОДФЛ/отм./ и за установените дължими суми за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2001г. от 37 130, 29 лв. на 36 183, 56 лв. и съответни прилежащи лихви от 27 483, 06 лв. на 26 782, 24 лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

ОСЪЖДА Г.П.Ч. ЕГН **********, собственик на ЕТ “Лотос – Г.Ч.” с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр.Пловдив, бул.”Александър Стамболийски” № 34 с ЕИК по БУЛСТАТ 020365024, да заплати на Национална агенция за приходите – дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив сумата от 1599 лева, представляваща равностойността на осъществената по делото юрисконсултска защита.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :