Р Е Ш Е Н И Е

№……..

 

гр. Пловдив, 08 януари 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря К.Р., като разгледа административно дело №666 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Н.Д.Б.,***, обжалва Заповед №ДК-02-ПД-13 от 19.02.2008г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), гр. Пловдив, с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “ремонт на покрив и реконструкция на съществуващи гараж и вестибюл към двуетажна жилищна сграда”, намираща се в имот с планоснимачен №193 по кадастралния план на кв. “Освобождение- Гео Милев”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Волга” №15. Иска от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът- Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез началника на РДНСК-Пловдив, представляван от И.А.- старши юрисконсулт, не изразява конкретно становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

По делото е прието уведомително писмо с Изх.№П-1472-00-293 от 12.03.2008г. (лист 15) на началника на РДНСК-Пловдив, адресирано до жалбоподателката и приложение към което е процесната заповед, като липсват доказателства за датата на получаването му от Б.. Ето защо, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Като правно основание за издаването на оспорения административен акт са посочени разпоредбите на чл.225, ал.1, във връзка с чл.222, ал.1 от ЗУТ. Като доказателство по делото е представена и приета Заповед №РД-13-182 от 29.05.2007г. (листи 13-14) на началника на ДНСК, с която е делегирал редица свои правомощия по ЗУТ на началниците на РДНСК, между които и правомощието да издават заповеди от вида на процесната. Ето защо, съдът намира заповедта, предмет на настоящето производство, да е издадена от компетентен за целта орган, предвид безспорно установеното надлежно делегиране на правомощия в този смисъл.

На 29.11.2007г. длъжностни лица от РДНСК-Пловдив извършили проверка на строеж ”ремонт на покрив и реконструкция на съществуващи гараж и вестибюл към двуетажна жилищна сграда” намиращ се в имот с планоснимачен №193 по кадастралния план на кв. “Освобождение- Гео Милев”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Волга” №15. В рамките на проверката било установено, че на мястото е съборен и премахнат покрива на сградата, над вестибюла и гаража. Остъклените северна и западна страни на вестибюла били съборени и изградени отново, като на западната страна имало оставено място за прозорец. Излети са стоманобетонен пояс и стоманобетонна плоча върху вестибюла и гаража. Върху новоизлятата плоча са положени хидро- и топлоизолация. Монтирана е нова дограма на прозорците. Освен това за строежа не били представени никакви строителни книжа, в това число одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Установеното на мястото на проверката контролните органи квалифицирали като нарушения по смисъла на чл.137, ал.3, чл.148 и чл.183, ал.1 от ЗУТ. За резултатите от проверката, извършена в отсъствието на жалбоподателката и възложител на строителството, бил съставен Констативен акт №49 от 29.11.2007г. (листи 20-22), съгласно разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ. Актът бил съобщен на възложителя Н.Б. по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на недвижимия имот, за което по делото са приети констативен протокол №П-1472 от 08.01.2008г. (лист 23), а освен това било поставено съобщение и на информационното табло в Община Пловдив - Район "Централен", за което по делото е приета служебна бележка с №П-1472 от 08.01.2008г. (лист 26).

Срещу съставения констативен акт Б. подала възражение с Вх.№П-1472-00-307 от 17.01.2008г. (лист 19), след което последвало издаването на процесната заповед. При така посочената фактическа обстановка, съдът намира производството по издаване на оспорения административен акт да е проведено при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, между страните няма формиран спор относно факта, че разпореденият за премахване ”ремонт на покрив и реконструкция на съществуващи гараж и вестибюл към двуетажна жилищна сграда” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Което обстоятелство се потвърждава и от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице Я.Р. (листи 109-114а), което съдът кредитира като кореспондиращо с останалите по делото доказателства.

Според, посочената като правно основание за издаване на процесната заповед, разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план (ПУП) и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ). Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

В случая, съдът намира, че с констативен акт №49 са установени едновременно липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж за процесния, като само едната от тях е достатъчно основание, за да бъде определен строежа за незаконен. Освен това, според приетото по делото становище на главния архитект на Община Пловдив - Район "Централен" (лист 34), представляващо част от административната преписка, разпореденият за премахване строеж не отговаря и на предвижданията на “влезлия в сила ПУП”, одобрен с Решение №172, взето с Протокол №8 от 17.05.2007г. на Общински съвет- Пловдив. Посоченото обстоятелство, макар и да представлява самостоятелно основание за квалификацията на даден строеж като незаконен (чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ), е обсъдено в мотивите на процесната заповед, но не е посочено като правно основание за издаването на заповедта заедно с липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Следва да се отбележи, че решението на ОбС-Пловдив за одобряване на ПУП е представено в незаверено от страната копие (лист 35), становището на главния архитект не е датирано, а също така липсват и доказателства относно съдебно оспорване на решението на общинския съвет в частта му за имота на жалбоподателката, за да се приеме, че одобреният ПУП е в сила по отношение на имота, в който е констатирано незаконното строителство. При посочената липса на безспорно установяване на този факт, административният орган законосъобразно и правилно е изключил от правните основания на акта си това по чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

На следващо място, както в рамките на административното производство, при гарантирано му от закона и осигурено от административния орган право на участие, както и в рамките на съдебното производство от страна на жалбоподателя бяха ангажирани доказателства, оборващи установените липси на одобрен инвестиционен проект за извършеното строителство и разрешение за строеж. Липсват също така доказателства, въз основа на които да се приеме, че изграденият строеж е от вида на изчерпателно предвидените от закона изключения, позволяващи изграждането му без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Като в същото време, пак според заключението на вещото лице, изпълнената нова стоманобетонна плоча на мястото на старата дървена покривна конструкция, освен че представлява промяна в конструкцията на сградата, има за последица и увеличаване на натоварванията в помещенията под нея. Така изпълненият строеж, съдът намира да е допустим по реда на ЗУТ само въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, каквито липсват. Следователно, изводът на административния орган, че Б. е извършила незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без съгласуван инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж се явява законосъобразен, поради което съдът намира, че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. В тази връзка, съдът намира за неотносими към предмета на спора представените писмени доказателства от жалбоподателката, представляващи молба за освидетелстване на жилищната сграда с Вх.№94006-8370 от 02.07.2007г. (лист 115), удостоверение с Изх.№488 от 05.10.2005г. (лист 116), издадено от “Пловдивинвест-21” АД и Констативен протокол от 05.07.2007г. на длъжностни лица при Община Пловдив - Район "Централен" (лист 117). Видно от посоченото удостоверение, същото е издадено, за да послужи пред данъчната администрация и нотариуса и е представено по нотариално дело №576 от 2005г на нотариус Н.Д. при съставянето на нотариален акт №186, том 3 от 21.10.2005г. (лист 6), по силата на който Б. е придобила собствеността върху строежа. Молбата за освидетелстване на сградата по естеството си представлява заявление за издаване на административен акт от компетентността на общинската администрация, което производство е различно от производствата по ЗУТ, касаещи незаконното строителство. Констативният протокол, предвид времето на съставянето му, установява състоянието на сградата, след като в имота на Б. са били премахнати западната стена, северната стена и покрива на вестибюла, т.е. преди изпълнението на незаконните строителните работи, предмет на процесната заповед. На практика, тези констатации подкрепят установеното с констативен акт №49, тъй като не би било възможно изпълнението на новото строителство без да бъде премахнато съществуващото към момента.

При така описаната фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава не следва да се уважава. По делото няма направени искания за присъждане на разноски в полза на която и да е от страните, поради което такива няма да се присъждат.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Б.,***, против Заповед №ДК-02-ПД-13 от 19.02.2008г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, гр. Пловдив, с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “ремонт на покрив и реконструкция на съществуващи гараж и вестибюл към двуетажна жилищна сграда”, намираща се в имот с планоснимачен №193 по кадастралния план на кв. “Освобождение- Гео Милев”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Волга” №15.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Адм. съдия:.........................

/Н.Б./