РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

 ................

гр. Пловдив, 04 февруари 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, І състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември  през две хиляди и осмата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                   

при секретаря К.Р., и участието на прокурора Г.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 732 по описа за 2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на Е.К.Ц., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Е.Ц.”, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. “Парчевич” № 35 Б против Ревизионен акт № 16002707 от 09.01.2008год. издаден от И.Д. Л. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пловдив, потвърден с Решение № 178 от 10.03.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта му с която на  ЕТ “Е.Ц.”е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13066,66лв. за отчетни периоди м. август, м.декември 2002год., м. януари 2003год. и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат в общ размер на 8798,75лв. Навеждат се доводи за не законосъобразност на административният акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията са, че материалите от извършената насрещна проверка на прекият доставчик  “ИТЕРА”ЕООД не са връчени на жалбоподателя, както и че при тази проверка са нарушени процесуалните правила при връчване на искането за представяне на документи /ИПДПО/ и писмени обяснения от проверяваното лице. По отношение на втория доставчик “ВЕНИС 2002” ЕООД също се поддържат възражения за нарушение на процесуалните правила при връчването на ИПДПО. Твърди се също така, че по отношение на този доставчик има постановен и влязъл в сила ревизионен акт, което е основание да се приеме, че същият е начислил като задължение към бюджета, размера на процесния ДДС. Аналогично е становище на жалбоподателя и по отношение на останалите двама преки доставчици “ЕДИНА  БГ” ЕООД и “ДИВА КОМЕРС”ЕООД. По отношение на извършената насрещна проверка на предходния на “ЕДИНА  БГ” ЕООД  доставчик “ВИНДИГО” ЕООД се поддържа, че резултатите от тази проверка са приобщени по административната преписка, след изготвянето на ревизионния доклад.

3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите и правни констатации и изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт.

4. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

6. Със Заповед № 4546 от 02.11.2006год. на Началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП Пловдив е сложено начало на данъчна ревизия на едноличния търговец с обхват : установяване на данъчните задължения по данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2005г. до 31.12.2005г. ; установяване на данъчните задължения по ЗДДС за периода 01.01.2002г. до 31.08.2006г. Срока на ревизионното производство е продължен със Заповед  № 303 от 31.01.2007год. В хода на това производство е постановен Ревизионен акт № 1600303 от 11.04.2007год. Същият е обжалван от неговия адресат пред Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите. С Решение № 588 от 18.06.2007год., сезирания административен орган е отменил обжалвания пред него акт  в частта му по отношение на установяване на задълженията по ЗДДС за отчетни периоди от 01.08.2002год. до 31.08.2002год. и от 01.12.2002год. до 31.01.2003год. Преписката е върната на ТД на НАП Пловдив за извършване на нова ревизия с указания да се извършат насрещни проверки на всички доставчици за посочените периоди, като доказателствата и доказателствените средства, да бъдат събрани съобразно изискванията на ДОПК.

Новата ревизия е възложена със Заповед № 1783 от 10.07.2007год., като определения с нея срок за осъществяване на производството е продължен със Заповед №2707 от 24.10.2007год. В хода на това производство е съставен Ревизионен доклад №2707 от 10.12.2007год. и въз основа на него е постановен оспорения в настоящото производство ревизионен акт.

7.  В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателя е получател на услуга “проектиране и реконструкция на стара сграда” по фактура № 153 от 14.12.2002год. с данъчна основа 12500,00лв. и ДДС в размер на 2500,00лв. Доставчик е “ИТЕРА” ЕООД с адрес за кореспонденция, гр. София, ул. “Криволак” № 8.

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1301-536-2 от 21.08.2007г. на ТД на НАП Пазарджик. Според въпросния удостоверителен документ, във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № 10-23-00-16-673 от 09.08.2007год., което е връчено на адресата на 11.08.2007год. По повод на въпросното искане са представени копия от : процесната фактура, дневен финансов бон, справка декларация, дневници за продажби и покупки, хронологичен опис за операции по сметки 453/2 и 411, свидетелство за регистрация на фискално устройство, разплащателна ведомост. В съпроводителното писмо е посочено, че дружеството има за предмет на дейност извършване на строително монтажни работи, търговия и компютърни услуги. При това положение в протокола за насрещна проверка е посочено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби и в справката декларация за периода. Посочено е още, че при проверката не е представена изисканата оборотна ведомост на синтетични сметки за данъчния период от което е направен извод, че не може да се установи начисляване на дължимия данък по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС/отм./. Според протокола, при проверката не са представени документи доказващи собствени или наети дълготрайни материални активи, инвентарна книга или амортизационен план, договор въз основа на който е извършена доставката, както и протоколи или актове за фактурирани СМР. Тук следва да се отбележи, че прегледа на връченото на адресата ИПДПО № 10-23-00-16-673 от 09.08.2007год. съдържа бланкетни изисквания за представяне на документи и писмени обяснения, като се констатира, че то не съдържа изрични указания за представяне на оборотна ведомост на синтетични сметки, както и за представяне на конкретни документи от категорията на прежде посочените такива.

От описа към жалбата срещу Ревизионен акт № 1600303 от 11.04.2007год. е видно, че с оглед процесната доставка, жалбоподателя е представил съответната счетоводна документация, изхождаща от “ИТЕРА” ЕООД. Това впрочем е станало причина, оспорения пред горе стоящият в йерархията административен орган, ревизионен акт да бъде отменен. Следва да се отбележи също така, че въпреки изричните указания на съда за представяне на преписката  по която е издаден отменения РА, тези приложени към жалбата документи не бяха представени.

В хода на настоящото производство, се представи ДРА № 353 от 25.08.2004год., съставен на   “ИТЕРА” ЕООД и обхващащ отчитането на задълженията по ЗДДС за периода от 01.01.2002г. до 31.0507.2003год. От същият е видно, че при пълната липса на каквито и да е мотиви, ревизиращите органи са отказали декларираното право на данъчен кредит по периоди, дори без да посочат конкретни сделки и доставчици. Въз основа на това са коригирани резултатите по ДДС за всеки отчетен период, като са определени нови задължения за ревизирания субект.

В съдебно заседание на 24.11.2008год. е изслушано и прието без заявени резерви от страните, експертно заключение по съдебно счетоводна експертиза. В изпълнение на поставената му задача, вещото лице Т.Р. е извършил проверка по счетоводството на дружеството доставчик на адрес гр. София, ул. “Монтевидео” № 2. Констатациите на експерта са, че процесната данъчна фактура е включена в дневника за продажби и в справката декларация са отчетния период. Данъкът по нея е начислен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС/отм./.

8. Констатирано в хода на ревизионното производство е че жалбоподателя е получател на доставки по данъчна фактура № 82 от 12.12.2002год. на стойност 2000,00лв. и ДДС в размер 400,00лв. с предмет “”комисионна за покупко-продажба на сграда” и № 73 от 01.01.2003год. на стойност 4166,67лв. и ДДС в размер на 833,33лв. с предмет “оборудване и инсталация на компютри и ел.мрежи в офис и производствен цех”. Доставчик е “ВЕНИС 2002” ЕООД с адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. Дружба-2, бл.212, вх.В, ап.56.

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1600-1783-02 от 10.10.2007г. на ТД на НАП София-град. Според въпросния удостоверителен документ, дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 25.03.2004год. Във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения, за връчването на което са осъществени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. При тези две посещения, не е открит представител на дружеството. Действията на органите на приходна администрация са удостоверени в Протоколи № 2386 от 05.09.2007год. и № 2496 от 17.09.2007год. На 18.09.2007год. на определеното за това място в администрацията е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК. Същото е публикувано на интернет страницата на НАП и е изпратено на адресата с писмо с известие за доставяне. Известието е върнато с отбелязване “пратката не е потърсена от получателя”. На 02.10.2007год. съобщението е свалено. До приключване на проверката, представител на търговското дружество не се е явил в администрацията.

До ТД на НАП София-град е отправено второ искане за извършване на насрещна проверка с оглед установяване на обстоятелството, има ли извършвани данъчни ревизии по отношение на “ВЕНИС 2002” ЕООД. В резултат на тази проверка, по административната преписка е приобщен ДРА № 590 от 05.01.2004год. на ТД на НАП София съставен по отношение на същото търговско дружество с оглед приложението на ЗДДС за периода 01.01.2001год до 30.06.2003год. В хода на това ревизионно производство, на дружеството е връчено ИПДПО със задължение да представи счетоводната си отчетност за въпросния период от време. Исканите документи не са представени от задълженото лице, при което ревизията е осъществена при условията на чл. 109 от ДПК /отм./.

Следва да се отбележи, че при първоначалната ревизия, в хода на която е постановен Ревизионен акт № 1600303 от 11.04.2007год. са предприети същите действия, както и при новото ревизионно производство. Резултатът е бил аналогичен – представител на данъчния субект не е бил открит на декларирания адрес за кореспонденция. Следва също така да се отбележи, че прежде посочения ревизионен акт е бил отменен в частта му за отказаното право на данъчен кредит по процесните две фактури, не поради допуснати нарушения на административно производствените правила при осъществяване на първоначалната ревизия, а поради обстоятелството, че такива са констатирани при установяване на данъчните задължения по доставките осъществени от “ИТЕРА” ЕООД за същият данъчен период, поради което РА е отменен за целия този отчетен период.

В хода на ревизионното производство е извършена проверка в регистрите “VAT 5” на ТД на НАП Пловдив, при която е установено, че за периода 01.12.2002г. до 28.02.2003год., “ВЕНИС 2002” ЕООД не е отразило в дневниците за продажби и справките декларации процесните две фактури. Това действие на ревизиращите органи е отразено в съставения за целта Протокол 450 от 10.12.2007год.

В заключението по  приетата в хода на настоящото производство съдебно счетоводна експертиза, вещото лице Р. е изложило констатацията си, че не е могъл да отговори на поставените му задачи във връзка с обсъжданите тук доставки, поради обстоятелството, че не е открил представител на търговското дружество на посочения адрес.   

9. За отчетен период м. август 2002год. е констатирано, че в дневника за покупки на жалбоподателя и в справката декларация за периода, с право на пълен данъчен кредит е отразена фактура № 284 от 30.08.2002год. с данъчна основа 30 000,00лв. и ДДС в размер на 6000,00лв. Доставчик е “ЕДИНА БГ” ООД, с адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. Люлин, бл. 702,вх. В, ет.11, ап.62

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1600-1783-04 от 15.10.2007год. на ТД на НАП София. Според въпросния удостоверителен документ правоприемник на “ЕДИНА БГ” ООД е “Галиана” ЕООД. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 11.03.2003год. Фактура № 284 от 30.08.2002год. с предмет на доставката “плащане по договор за реклама” е издадена с получател ЕТ “Е.Ц.”. Представени са Договор за поръчка от 26.08.2002год. между двамата търговци ;  Договор за поръчка между “ЕДИНА БГ” ЕООД и ”ВИНДИГО” ЕООД от 28.02.2002г. и възлагателно писмо № 85 от 30.08.2002год. между същите тези дружества във връзка с рекламиране на дейността на “ЕДИНА  БГ” ЕООД в интернет ; уведомително писмо от “ЕДИНА  БГ” ЕООД до ЕТ “Е.Ц.” за това, че договорената реклама е осъществена в периода 01.10.2002год. до 31.10.2002г. ; данъчна фактура № 382 от 30.08.2002год. издадена от ”ВИНДИГО” ЕООД на “ЕДИНА  БГ” ЕООД с данъчна основа 30 000,00лв. и начислен ДДС в размер на 6 000,00лв. В протокола за насрещна проверка е посочено, че  фактура № 284 от 30.08.2002год. е отразена в дневника за продажби и справката декларация за съответния отчетен период от “ЕДИНА  БГ” ЕООД. Данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС. Представени са платежни документи за извършено разплащане.

По отношение на предходния доставчик “ВИНДИГО” ЕООД с адрес за кореспонденция гр. София, ул. “Ярослав Вешин” № 10, вх. А, ет. 3, ап.4 е предприето извършването на насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол №1600-1783-04-1 от 20.12.2007год. на ТД на НАП София. Във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения, за връчването на което са осъществени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. При тези две посещения, не е открит представител на дружеството. Действията на органите на приходна администрация са удостоверени в Протоколи № 8116 от 20.11.2007год. и № 8304 от 28.11.2007год. На 04.12.2007год. на определеното за това място в администрацията е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК. Същото е публикувано на интернет страницата на НАП и е изпратено на адресата с писмо с известие за доставяне. Известието е върнато с отбелязване “пратката не е потърсена от получателя”. На 19.12.2007год. съобщението е свалено. До приключване на проверката, представител на търговското дружество не се е явил в администрацията. При проверка в информационния масив на приходна администрация е установено, че фактура № 382 от 30.08.2002год. с данъчна основа 30 000,00лв. и ДДС в размер на 6 000,00лв. е включена в дневника за продажби и справката декларация за съответния данъчен период.

Напълно аналогични са резултатите от извършените насрещни проверки на “ЕДИНА  БГ” ЕООД и ”ВИНДИГО” ЕООД в хода на първоначалната ревизия. Ревизионен акт №1600303 от 11.04.2007год. е отменен от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” в тази му част, единствено с оглед наведените в жалбата на ЕТ “Е.Ц.” твърдения, че е извършвана данъчна ревизия на “ЕДИНА  БГ” ЕООД, като в постановения ревизионен акт било посочено, че “...за “Виндиго” с ИН от НДР 2226170203 .....получен е ПИНП № 19-04-00/2452/04.12.2002г. потвърждаващ фактурираните доставки...”. В тази насока е необходимо да се посочи, че в съдебно заседание на 15.09.2008год., процесуалния представител на данъчна администрация изрично заяви, че по отношение на  “ЕДИНА  БГ” ЕООД и ”ВИНДИГО” ЕООД няма извършвани данъчни ревизии за процесния отчетен период. Доказателства за противното не се представиха от страна на жалбоподателя.

В заключението си по приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, вещото лице Р. е изложил констатациите си, че след извършена проверка по счетоводни документи на ”ВИНДИГО” ЕООД представени му в гр. София , бул. “Монтевидео” №2 от адв. Росен Николов е установил, че въпросното търговско дружество е издало фактура №382 от 30.08.2002год. с данъчна основа 30 000,00лв. и ДДС в размер на 6 000,00лв. с получател “ЕДИНА  БГ” ЕООД, същата е включена в дневника за продажби и справката декларация за периода, като данъка е начислен по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС/отм./. Стойностите по фактурата са платени в брой. През периода не са начислявани заплати и осигуровки, няма заведени дълготрайни материални активи и няма начислени амортизации.

 В хода на настоящото производство се представи писмена декларация от И.А.И., който заявява, че в периода 04.03.2002год. до 05.11.2002год. е бил Управител на ”ВИНДИГО” ЕООД, като по повод търговските отношение между представляваното към този момент от него търговско дружество и “ЕДИНА  БГ” ЕООД твърди, че изготвянето на рекламния банер на клиента ЕТ “Е.Ц.” е осъществено от него с личен труд и компютърна техника. Иванов е заявил, че така изготвения банер се предоставя за публикация на собственика на сайтаGROUP RASS CORPORATION.   

10. Ревизиращите органи са констатирали, че за отчетен период м. декември 2002год., в дневника за  покупки и справката декларация, с право на пълен данъчен кредит е включена фактура  № 1113 от 03.12.2002год. с данъчна основа 16 666,67лв. и ДДС в размер на  3333,33лв. Предмет на доставката “транспортни услуги”. Доставчик е “ДИВАКОМЕРС” ЕООД, с адрес за кореспонденция гр. София, Банкя, бул. “Варна” № 12.

Извършена е насрещна проверка на търговското дружество, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1600-1783-05 от 12.09.2007г. на ТД на НАП София. Според въпросния удостоверителен документ, дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 18.04.2003год. Във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения, за връчването на което са осъществени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. При тези две посещения, не е открит представител на дружеството. Действията на органите на приходна администрация са удостоверени в Протоколи № 536 от 10.08.2007год. и № 554 от 20.08.2007год. На 21.08.2007год. на определеното за това място в администрацията е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК. Същото е публикувано на интернет страницата на НАП и е изпратено на адресата с писмо с известие за доставяне. Известието е върнато с отбелязване “пратката не е потърсена от получателя”. На 04.09.2007год. съобщението е свалено. До приключване на проверката, представител на търговското дружество не се е явил в администрацията. В информационния масив на приходна администрация е констатирано, че процесната фактура е включена в дневника за продажби и справката декларация за периода. Получател по същата е ЕТ “Е.Ц.”.

До ТД на НАП София е отправено второ искане за извършване на насрещна проверка с оглед установяване на обстоятелството, има ли извършвани данъчни ревизии по отношение на “ДИВАКОМЕРС” ЕООД. В резултат на тази проверка е установено, че по отношение на това търговско дружество, няма извършвана данъчна ревизия за периода м. декември 2002год.

Следва да се отбележи, че при първоначалната ревизия, в хода на която е постановен Ревизионен акт № 1600303 от 11.04.2007год. са предприети същите действия, както и при новото ревизионно производство. Резултатът е бил аналогичен – представител на данъчния субект не е бил открит на декларирания адрес за кореспонденция. Следва също така да се отбележи, че прежде посочения ревизионен акт е бил отменен в частта му за отказаното право на данъчен кредит по процесната фактура, не поради допуснати нарушения на административно производствените правила при осъществяване на първоначалната ревизия, а поради обстоятелството, че е предприета погрешна корекция на данъчен период м. януари 2003год., а не по отношение на отчетен период м. декември 2002год.

В заключението по  приетата в хода на настоящото производство съдебно счетоводна експертиза, вещото лице Р. е изложило констатацията си, че не е могъл да отговори на поставените му задачи във връзка с обсъжданата тук доставка, поради обстоятелството, че не е открил представител на търговското дружество на посочения адрес.   

 

ІV. За правото :

11. С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, приходните органи са приели, че по отношение на доставката обективирана в данъчна фактура № 153 от 14.12.2002год. с издател “ИТЕРА” ЕООД не са представени доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал.6 от ЗДДС/отм./, както и за доказателства за извършване на доставката и за определяне на предходните доставки, след като задълженото за това лице е било уведомено по реда на ДОПК. При това положение е прието, че са налице обстоятелства предвидени в хипотезата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС /отм./, като е отказано да бъде зачетено декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит във връзка с чл. 65, ал.5 от ЗДДС/отм./.

В случая, както фактическите, така и правните изводи на органите на приходната администрация не могат да бъдат приети за истинни. Тук е необходимо на първо място да се посочи следното :

Според чл. 110, ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”. Принципа на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения.

Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящият в йерархията на данъчна администрация орган. При положение, че резултата е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчния субект и административния орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата ? Отговора на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение :

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпроса за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата. – чл.160, ал.1 от ДОПК, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическия факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално правна норма свързва с неговото проявление. Впрочем, нормата на чл. 170, ал.1 от АПК /приложима по силата на § 2 от ДР на ДОПК/ изрично посочва това - “Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му”.

В текущият казус, няма никаква причина да не се приеме, че жалбоподателя ангажира доказателства от които е възможно да се приеме, че всички елементи от фактическият състав по чл. 64, ал.1 от ЗДДС/отм./ от който се черпи спорното право на данъчен кредит са позитивно проявени. По отношение на начисляването на спорния данък като задължение към бюджета, безпротиворечиви са и констатациите на вещото лице Р..

Обратно, органите на приходната администрация, не установиха по несъмнен начин наличието на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да зачетат декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит. Каза се, при извършената насрещна проверка на прекия доставчик, не са посочени конкретно и изчерпателно документите и писмените обяснения за които е прието, че проверяваното лице не е представило. Напротив, същото се е отзовало на искането на администрацията и е представило съответните документи, съобразно бланкетните разпореждания в ИПДПО. При положение, че администрацията е счела, че тези документи не са били достатъчни за да се установи наличието на материална и техническа обезпеченост за осъществяване на доставката, не е имало никаква пречка, проверяваното лице да бъде отново уведомено да представи конкретно и ясно посочени му документи.

Впрочем, в следва да се отбележи, че материалната и техническа обезпеченост на доставчика за предоставяне на конкретна услуга не е елемент от фактическият състав от който се поражда правото на данъчен кредит, предвиден в чл. 64, ал.1 от ЗДДС/отм./. След като в случая, се установи позитивното проявление на всички елементи от този състав, няма причина декларираното от жалбоподателя право да не бъде зачетено. В тази част оспорения ревизионен акт се явява материално незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен.

12. Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на установяване на данъчните задължения, произтичащи от сделките обективирани във фактури № 82 от 12.12.2002год. и № 73 от 01.01.2003год. с доставчик е “ВЕНИС 2002” ЕООД,  няма причина за да не се приеме, че  процесуалните действия на данъчните органи при извършване на насрещните проверки на прекия доставчик са осъществени съобразно изискванията на закона. Те са обективирани в редовно съставени протоколи. Проверяваният данъчен субект е надлежно уведомени за задължението да представи исканите от него документи и писмени обяснения. Нито се твърди, нито се установява това задължение да е изпълнено. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи не се ангажираха в хода на настоящото производство.  При това положение, спрямо жалбоподателя следва  да се приеме за установено, че прекият му по сделките съконрахент, не е изпълнил задължението си за представяне на изискани от ревизиращите органи документи и писмени обяснения. Това обстоятелство, не е елемент нито от състава по чл. 6 от ЗДДС/отм./, нито пък от състава по чл.64, ал.1 от ЗДДС/отм./  и няма за пряка последица извод, че кой да е от тези състави не е осъществен. Такава последица от проявлението на този факт или пък презумпция не е възведена никъде в законодателство. Без съмнение обаче, това са действия, което се субсумират в хипотезата на чл. 65, ал.4, т. 4 от ЗДДС/отм./ и тяхното осъществяване поражда правото и задължението на данъчна администрация да откаже да зачете, цялото или част от заявеното право на данъчен кредит. Това правомощие, административния орган следва да приложи при условията на обвързана компетентност. В случая е сторено именно това.

С оглед обсъденото в предходния пункт на настоящото решение въпрос за разпределението на доказателствената тежест в съдебното административно производство, следва да се допълни още, че жалбоподателя не ангажира каквито и да е доказателства във връзка с проявлението на елементите от фактическият състав по чл. 64, ал.1 от ЗДДС/отм./ от който черпи за себе си, твърдяното право на данъчен кредит.

В тази част, оспореният ревизионен акт е съответен на материалния закон.

13. По отношение на декларираната с право на пълен данъчен кредит фактура № 284 от 30.08.2002год. с данъчна основа 30 000,00лв., ДДС в размер на 6000,00лв. и доставчик  “ЕДИНА БГ” ООД следва да се приеме, че процесуалните действия на данъчните органи при извършване на насрещните проверки на прекия и предходния нему доставчик са осъществени съобразно изискванията на закона. Те са обективирани в редовно съставени протоколи. Проверяваните данъчни субекти са надлежно уведомени за задължението да представят искани от тях документи и писмени обяснения. Нито се твърди, нито се установява това задължение да е изпълнено от предходния доставчик ”ВИНДИГО” ЕООД. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи не се ангажираха в хода на настоящото производство. При това положение, спрямо жалбоподателя следва  да се приеме за установено, че достовчика на прекият му по сделките съконрахент, не е изпълнил задължението си за представяне на изискани от ревизиращите органи документи и писмени обяснения. Това обстоятелство, не е елемент нито от състава по чл. 6 от ЗДДС/отм./, нито пък от състава по чл.64, ал.1 от ЗДДС/отм./  и няма за пряка последица извод, че кой да е от тези състави не е осъществен. Такава последица от проявлението на този факт или пък презумпция не е възведена никъде в законодателство. Без съмнение обаче, това са действия, което се субсумират в хипотезата на чл. 65, ал.4, т. 4 от ЗДДС/отм./ и тяхното осъществяване поражда правото и задължението на данъчна администрация да откаже да зачете, цялото или част от заявеното право на данъчен кредит. Това правомощие, административния орган следва да приложи при условията на обвързана компетентност. В случая е сторено именно това. Въз основа на надлежно установените факти от категорията на тези предвидени в хипотезата на чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./, ревизиращите органи са отказали да зачетат правото на данъчен кредит в размера посочен в чл. 65, ал.5 от ЗДДС/отм./.

С оглед възраженията, възведени в обстоятелствената част на жалбата, следва да се добави, че при установяване на данъчните задължения на конкретен данъчен субект, няма пречка да се съобразят и преценят факти и обстоятелства, които са установени след издаването на ревизионния доклад и преди постановяване на ревизионния акт. Това е наложително с оглед спазването на принципите на “обективност” и “служебно начало” възведени в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Конкретната процесуална възможност в тази насока пък е предвидена в чл.37, ал.4 от ДОПК, според който – “В случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.”.

Що се отнася до констатациите на вещото лице Р. по отношение на осчетоводяването и начисляването на процесния косвен данък от страна на предходния доставчик ”ВИНДИГО” ЕООД е необходимо да се посочи следното :

В хода на настоящото производство не се представиха каквито и да е писмени документи, които да изхождат от счетоводството на предходния доставчик ”ВИНДИГО” ЕООД. Единствения документ в тази насока е цитираната вече писмена декларация от И.А.И., бивш управител на търговското дружество. Съвършено неясно е в какво качество адв. Р.Н. е представил на вещото лице счетоводни документи на ”ВИНДИГО” ЕООД и каква е неговата връзка с това търговско дружество. Оригиналите или пък надлежно заверени копия от тези документи не се представиха в хода на настоящото производство. Неясно е също така в каква насока по делото бяха представени счетоводни документи изходящи от “Ди Макс Ком” ЕООД и каква е връзката им със спорните в настоящото производство права. Все в тази насока следва да се добави, че с оглед установените в процесуалния закон правила за доказване, извод за изпълнение на задължението на конкретен данъчен субект да представи доказателства “...от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс...” по смисъла на чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./, в никакъв случай не може да бъде основан само и единствено на приетото по делото заключение на вещото лице Р..

Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания. Експертите се призовават в хода на административното и съдебно производство, за да дадат своето становище по такива въпроси, за чийто отговор са нужни специални знания с които данъчния орган или съдът не разполагат. Процесуалния закон задължава, заключението на експерта да бъде преценено заедно с другите доказателства, събрани в хода на съответното производство. Експертното заключение обаче, съществено се отличава от другите доказателствени средства допустими в хода на административното и съдебно производство. За разлика от тях, то съдържа сведения за определени общи закономерности, правила и изисквания и съдържа предложение за доказателствени изводи от тях за релевантните в производството факти. Експерта е консултант, съветник на данъчния орган или на съда и образно казано ги замества в частта от тяхната дейност по доказването. Ето защо, експертното заключение не е нито писмено, нито гласно доказателство, доколкото само по себе си то не инкорпорира данни за факти и обстоятелства с проявлението на които закона свързва като последица пораждането на данъчни права и задължения, а както се посочи, представлява  научно обяснение на определени общи закономерности, правила и изисквания, свързани с установени и възприети вече в производството факти и обстоятелства и съдържа предложение за доказателствени изводи, които могат да се направят от тях. Тези доказателствени изводи, могат да се възприемат едва след обсъждането им във връзка с останалите събрани в хода на производството доказателства. Както вече се посочи, жалбоподателя не ангажира необходимата пълнота от доказателства, за да е възможно те да бъдат преценени във връзка със заключението на вещото лице и в крайна сметка да обосноват извод, че фактическия състав от който черпи спорното в процеса право е завършен, както и че предходните нему доставчици са изпълнили вменените им от закона задължения.

В тази част оспорения административен акт се явява правилен и законосъобразен.

14. Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на установяване на данъчните задължения, произтичащи от сделката обективирана във фактура № 1113 от 03.12.2002год. с доставчик “ДИВАКОМЕРС” ЕООД,  няма причина за да не се приеме, че  процесуалните действия на данъчните органи при извършване на насрещните проверки на прекия доставчик са осъществени съобразно изискванията на закона. Те са обективирани в редовно съставени протоколи. Проверяваният данъчен субект е надлежно уведомени за задължението да представи исканите от него документи и писмени обяснения. Нито се твърди, нито се установява това задължение да е изпълнено. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи не се ангажираха в хода на настоящото производство.  При това положение, спрямо жалбоподателя следва  да се приеме за установено, че прекият му по сделките съконрахент, не е изпълнил задължението си за представяне на изискани от ревизиращите органи документи и писмени обяснения. Това обстоятелство, не е елемент нито от състава по чл. 6 от ЗДДС/отм./, нито пък от състава по чл.64, ал.1 от ЗДДС/отм./  и няма за пряка последица извод, че кой да е от тези състави не е осъществен. Такава последица от проявлението на този факт или пък презумпция не е възведена никъде в законодателство. Без съмнение обаче, това са действия, което се субсумират в хипотезата на чл. 65, ал.4, т. 4 от ЗДДС/отм./ и тяхното осъществяване поражда правото и задължението на данъчна администрация да откаже да зачете, цялото или част от заявеното право на данъчен кредит. Това правомощие, административния орган следва да приложи при условията на обвързана компетентност. В случая е сторено именно това.

С оглед обсъдения в пункт 11 на настоящото решение въпрос за разпределението на доказателствената тежест в съдебното административно производство, следва да се допълни още, че жалбоподателя не ангажира каквито и да е доказателства във връзка с проявлението на елементите от фактическият състав по чл. 64, ал.1 от ЗДДС/отм./ от който черпи за себе си, твърдяното право на данъчен кредит.

В тази част, оспореният ревизионен акт е съответен на материалния закон.

V. За разноските :

18. С оглед констатираната частична неоснователност на жалбата, на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 703,60лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯВА Ревизионен акт № 16002707 от 09.01.2008год. издаден от И.Д.Л. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пловдив, потвърден с Решение № 178 от 10.03.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта му с която на  ЕТ “Е.Ц.”, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. “Парчевич” № 35 Б е отказано право на данъчен кредит в размер на 2500,00лв. по данъчна фактура № 153 от 14.12.2002год. с доставчик  “ИТЕРА” ЕООД с адрес за кореспонденция, гр. София, ул. “Криволак” № 8 и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответния период данъчен резултат в размер на 1185,28лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Ц., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Е.Ц.”, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. “Парчевич” № 35 Б против Ревизионен акт № 16002707 от 09.01.2008год. издаден от И.Д.Л. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пловдив, потвърден с Решение № 178 от 10.03.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта му с която на  ЕТ “Е.Ц.”е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 10566,66лв. за отчетни периоди м. август, м.декември 2002год., м. януари 2003год. и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за съответните периоди данъчен резултат в общ размер на 7613,47лв.

ОСЪЖДА Е.К.Ц., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Е.Ц.”, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. “Парчевич” № 35 Б да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите сумата от 703,60лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд НА Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :