Р Е Ш Е Н И Е

№……..

 

гр. Пловдив, 25 февруари 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      Н.Б.,

при секретаря К.К., като разгледа административно дело №770 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.218 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Инкарпет” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Триадица”, ул. “Гладстон” №10, представлявано от адвокат Х.М. - пълномощник, обжалва комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ)- Заповед №РД-09-15 от 11.01.2008г. на кмета на община Марица, с която е одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП)-Парцеларен план на локално пътно платно, източно от път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/ и Разрешение за строеж №8 от 11.01.2008г. на главния архитект на община Марица за обект: “Локално пътно платно”- северно от път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/. Претендира се прогласяване нищожността на актовете, съставляващи КПИИ, алтернативно се поддържа искане за отмяната им поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Астра-3” EООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Янко Сакъзов” №2, представлявано от адвокат П.Д.- пълномощник, обжалва комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ)- Заповед №РД-09-15 от 11.01.2008г. на кмета на община Марица, с която е одобрен проект за ПУП-Парцеларен план на локално пътно платно, източно от път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/ и Разрешение за строеж №8 от 11.01.2008г. на главния архитект на община Марица за обект: “Локално пътно платно”- северно от път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/. Претендира се отмяна на актовете поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. По жалбата на “Астра-3” ООД е било образувано административно дело №1055 по описа на съда за 2008г., VІІІ-ми състав, производството по което е прекратено с определение №1173 от 23.05.2008г., а делото е присъединено към настоящето за съвместно разглеждане.

Ответникът- община Марица, чрез процесуалния си представител И. Х.- юрисконсулт, не изразява конкретно становище по жалбата.

Заинтересованите лица “Ауто дизел” ЕООД, “Меди-вет” ЕООД, С.М.П. и Г.В.К., представлявани от адвокат П.Д.- пълномощник, изразяват становище за основателност на жалбите.

Заинтересованите лица “Рефан” ООД, “Евро-транс” ООД и “Балдинг кар” ООД, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, представлявана от прокурор С.Х., изразява становище за основателност на жалбата.

По допустимостта на жалбите съдът констатира следното:

Според разпоредбата на чл.218 от ЗУТ, КПИИ се обжалва пред съда в 14-дневен срок от съобщението за издаване на разрешението за строеж, а според чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. В случая, жалбоподателятИнкарпет” АД се легитимира за собственик на 3000/5895 идеални части от нива, цялата от 5895 кв.м., съставляваща парцел №6, масив 223, имот №223006 по плана за земеразделяне на село Труд, съгласно нотариален акт №11 от 11.01.2000г., том І, Н.дело №8 от 12.01.2000г. (лист 8), както и на нива с площ от 2895 кв.м., съставляваща имот №223087 по плана за земеразделяне на село Труд, по силата на нотариален акт №76 от 27.05.2002г., том ІІІ, Н.дело №293 от 2002г. (лист 7). Освен това, със Заповед №РД-09-79 от07.02.2006г. на кмета на община Марица (лист 252) е одобрен ПУП- план за регулация и застрояване (ПРЗ), с който имотите на дружеството са променили предназначението си, съответно на УПИ І-86,87- складово-търговска дейност с шоурум за подови настилки и УПИ ІІІ-76,86,87- частен път в масив 223 по земеразделителния план на село Труд. Видно от съдържанието на процесната заповед, предвиденото локално пътно платно преминава през УПИ І-86,87- складово-търговска дейност с шоурум за подови настилки и УПИ ІІІ-76,86- частен път в масив 223 по картата на възстановената собственост (КВС). Следователно, като собственик на имот, който е непосредствено засегнат от предвижданията на плана, “Инкарпет” АД е заинтересовано лице по смисъла на закона, респективно има правен интерес от оспорването на КПИИ.

От своя страна “Астра-3” EООД се легитимира като собственик на ½ идеална част от дворно място с площ от 1236 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-76- за помпена станция и ТП, съгласно одобрения ПУП със Заповед №РД-09-464 от 29.10.2004г. на кмета на община Марица (лист 248), от масив 223 по плана за земеразделяне на село Труд, както и на ½ идеална част от 217/1617 идеални части от частен път, целият с площ от 1617 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-76,86- частен път, от масив 223 по плана за земеразделяне на село Труд, съгласно нотариален акт №103 от 09.02.2007г., том І, Н.дело №103 от 2007г. (лист 10 дело №1055). Посочените два имота, в които дружеството е съсобственик попадат в обхвата на одобрения проект за локално пътно платно. Следователно и по отношение на “Астра-3” ЕООД е налице правен интерес от оспорване на КПИИ.

На следващо място, според чл.150, ал.3 от ЗУТ, частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 130 от ЗУТ, респективно по реда на АПК. Според приетия по делото разписен лист за обявяване на процесния ПУП- Парцеларен план (лист 13), “Инкарпет” АД е било уведомено по реда на чл.61, ал.3 от АПК. Посочената разпоредба на кодекса предвижда съобщаването на административни актове на заинтересованите лица, които са с неизвестен адрес или не са намерени на посочения от тях адрес, да става чрез поставяне на съобщението за целта на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или да се оповести по друг обичаен начин. В случая, по дело №1055 (лист 32) е приета обратна разписка за съобщение, изпратено до “Инкарпет” АД на адрес: гр. София, район “Триадица”, ул. “Никола Славков” №19, без обаче върху същата да има отбелязване, че съобщението е получено. При наличието на нотариално заверено пълномощно от 26.01.2005г. (лист 196), в което е посочен адресът на управление на дружеството, а именно- район “Триадица”, ул. “Гладстон” №10, и който адрес е различен от адреса на изпратеното съобщение, съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си да съобщи акта на адреса на управление на дружеството, и едва след като не е успял да го открие, да пристъпи към съобщаване по реда на чл.61, ал.3 от АПК. Следователно, при липсата на доказателства за датата на съобщаване на акта, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Нещо повече, в жалбата е направено искане за прогласяване нищожността на административен акт, което право не е скрепено със срок, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК.

От своя страна, “Астра-3” ЕООД изобщо не е включено в списъка на заинтересованите лица, респективно в разписния лист, и съответно не е било търсено, за да му бъде съобщен КПИИ, поради което срокът за обжалване на акта не е изтекъл и по отношение на “Астра-3” ЕООД.

Ето защо, съдът намира, че жалбите са подадени в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват допустими, а разгледани по същество са основателни.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по искане с Вх.№53-01-27 от 19.01.2007г. (лист 60) на “Рефан” ООД, към което са приложени писмо за съгласуване от РДВР-Пловдив, сектор ПП-КАТ на транспортно-комуникационна схема на локален път за фирма “Рефан” и прилежащите имоти 223002, 223003, 223007, 223072 и 223075 в землището на село Труд, община Марица (лист 46, 87) и писмо с Изх.№18 от 09.01.2007г. на Областно пътно управление- Пловдив за приемане на транспортно-комуникационна схема на локален път за фирма “Рефан” и прилежащите му имоти 223002, 223003, 223007, 223072 и 223075 по път ІІ-64 Карлово-Пловдив (лист 47, 88). По така направеното искане от страна на административния орган е било допуснато разработване и внасяне на КПИИ с писмо изх. №53-01-832 от 13.12.2007г. (лист 38, 61). Вероятно проектът е бил своевременно изготвен, тъй като на 14.12.2007г. от “Рефан” ООД е било направено заявление с Вх.№53-01-832 (листи 63-64) до главния архитект на община Марица за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Към заявлението са приложени оценка за съответствие на идеен инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите с Изх.№1000 от 07.01.2008г. (листи 24-28, 67-71), изготвена от правоспособно за целта лице- “Вини” ЕООД, на което е издаден лиценз №ЛК-000136 от 20.09.2004г. (лист 23, 66); 9 броя нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост върху имотите в обхвата на плана (листи 29- 37,72-79); 7 броя нотариално заверени декларации от собствениците на имотите в обхвата на плана (листи 39-45, 80-86); проект за “транспортно-комуникационна схема на локален път” (листи 51-59, 92-100), изготвен от специалист с пълна проектантска правоспособност. При така посочените обстоятелства били издадени Заповед №РД-09-15 от 11.01.2008г. (листи 19, 20) и Разрешение за строеж №8 от 11.01.2008г. (листи 21, 62).

Изработването на КПИИ може да бъде допуснато от компетентния за целта орган, въз основа на мотивирано искане от страна на възложителя, който включва проект за ПУП, включително работен устройствен план (РУП), когато такъв е необходим; инвестиционен проект и строително разрешение (чл.150, ал.ал.2 и 3 от ЗУТ).

В случая, съдът намира, че искането, въз основа на което е започнало административното производство не съдържа никакви мотиви. В заповедта за одобряване на ПУП-парцеларен план е посочено, че целта на проекта е “по-добро обслужване на група инвеститори”. Така посоченото фактическо основание за одобряването на плана не съответства на нито една от изчерпателно изброените в чл.134 от ЗУТ законови предпоставки за изменение на ПУП. В същото време, според императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ, административният акт трябва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, като липсата им препятства възможността за съдебен контрол на акта. По своята формулировка “по-добро обслужване на група инвеститори” вероятно се отнася до хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, а именно- наличието на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. От своя страна, възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Както вече бе посочено, жалбоподателятАстра-3” ООД, безспорно притежава качеството възложител по смисъла на закона, поради което за законосъобразното развитие на производството пред административния орган е било необходимо и неговото съгласие. Липсата на такова съгласие представлява нарушение на материалния закон, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на проекта и представлява самостоятелно основание за отмяната му. Разбира се, законът дава възможност, при наличието на някое от обстоятелствата по чл.134, ал.ал.1 и 2 от ЗУТ, компетентният орган (кметът на общината) да нареди служебно с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план (чл.135, ал.5 от ЗУТ). За наличието на такова обстоятелство обаче не може да се направи категоричен извод, предвид посочената липса на мотиви в заповедта за одобрение на плана, нито пък въз основа на приетите по делото писмени доказателства, за които от страна на община Марица, се твърди да съставляват пълната административна преписка за процесния КПИИ.

            На следващо място, според разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗУТ, елементите на транспортната техническа инфраструктура, какъвто е настоящият случай, се изграждат въз основа на предвижданията на специализираните устройствени схеми, общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията. В тази връзка, изложените от жалбоподателяИнкарпет” АД съображения за незаконосъобразност на акта, поради обстоятелството, че е одобрен проект за парцеларен план, а не такъв за ПУП, тъй като ставал въпрос за застрояване в урбанизирана територия, респективно за противоречие с разпоредбата на чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ, съдът намира за неоснователни. Според приетото и неоспорено от страните по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект Б.К.-Х. (листи 205-210), за процесния КПИИ е било необходимо изработването на план за регулация (ПР) вместо одобрената транспортно-комуникационна схема на локален път, предвид обстоятелството, че за имотите в обхвата на проекта има влезли в сила подробни устройствени планове за регулация и застрояване. Освен това, по делото са приети Заповед №РД-09-352 от 27.09.2002г. (лист 246), с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-2- автосалон, автосервиз /без ремонт на двигатели/ и офисна сграда (лист 246); Заповед №РД-09-464 от 29.10.2004г., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, с който се образуват нови УПИ, съответно ІІ-76- помпена станция и ТП, ІV-76- стопанска и обслужваща дейност, V-76- стопанска дейност и търговия и ІІІ-76,86- частен път (лист 248), Заповед №РД-09-180 от 28.03.2005г. за одобряване на ПУП-ПРЗ на поземлен имот 223003- складова база за метални профили (лист 250) и Заповед №РД-09-79 от07.02.2006г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на УПИ І-86,87- складово-търговска дейност с шоурум за подови настилки и ІІІ-76,86,87- частен път. Нормата на чл.110, ал.1 е дефинитивна и посочването на точка 5 от същата за едно от правните основания на Заповед №РД-09-15, доколкото се предвижда застрояване извън урбанизирана територия, обуславя вида на процесния план именно като парцеларен. Съгласно чл.7 от ЗУТ, според основното им предназначение, урбанизирани са териториите, попадащи в рамките на населените места и селищни образувания. В случая, територията, за която се отнася процесния КПИИ, е извън рамките на населено място и наименованието “парцеларен план” не представлява нарушение на изискването за форма на акта. Конкретното предназначение на имотите се определя с ПУП (чл.8, ал.1 от ЗУТ), но обстоятелството, че определен поземлен имот е урегулиран не означава, че същият е урбанизирана територия.

Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон в процедурата по издаване на Разрешение за строеж №8, тъй като същото е издадено като част от КПИИ въз основа на идеен инвестиционен проект. В тези случаи частите на комплексния проект се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж (чл.150, ал.3 от ЗУТ), за разлика от общия ред, при който разрешението за строеж се издава въз основа на влязъл в сила устройствен план.

Неоснователно е и възражението за несъответствие на идейния проект с разпоредби на Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба №4). Според чл.15, ал.3 от Наредба №4, обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат достатъчни за ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране; за избор на архитектурно-пространствено решение, строително- конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране (договора за проектиране); както и за нуждите на съгласуването - при условията и по реда на чл.141 от ЗУТ. Както бе посочено, проектът за “транспортно-комуникационна схема на локален път” е бил оценен за съответствие със съществените изисквания към строежите, за което е представена оценка от лицензирана фирма консултант, съгласно чл.142, ал.2 от ЗУТ.

Неоснователно е и възражението за нищожност на КПИИ, доколкото той е единен и следва неговите части да се одобряват от един орган. Както вече бе посочено, КПИИ включва в себе си 3 елемента, всеки един от които има белезите на индивидуален административен акт. И след като липсва изрична уредба в специалния закон, то преценката за законосъобразността на всеки един от актовете следва да се направи поотделно. В тази връзка, законът е възложил правомощието да одобрява устройствени планове на кмета на общината, а съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти, както и издаването на разрешения за строеж на главния архитект. В случая, съдът намира, че елементите на процесния КПИИ, са одобрени от компетентни за целта органи- парцеларния план от кмета на общината, а разрешението за строеж от главния архитект на общината.

Поради изложените съображения, съдът намира, че заповедта за одобряване на проекта за ПУП-парцеларен план, макар и да е издадена от компетентен орган, е постановена в нарушение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразна и като такава ще следва да бъде отменена. Издаденото въз основа на незаконосъобразен ПУП-парцеларен план разрешение за строеж също се явява незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено. С оглед очерталия се изход на делото, съдът намира, че направените искания за присъждане на разноските от страна на жалбоподателите се явяват основателни и такива следва да им се присъдят в размера, в който са направени.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-15 от 11.01.2008г. на кмета на община Марица, с която е одобрен проект за ПУП-парцеларен план на локално пътно платно, източно от път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/ и Разрешение за строеж №8 от 11.01.2008г., издадено от главния архитект на община Марица за обект: “Локално пътно платно”- северно от път ІІ-64 /Пловдив-Карлово/.

ОСЪЖДА община Марица да заплати на  Инкарпет” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Триадица”, ул. “Гладстон” №10, сумата от 850,00 лева, представляваща направените по делото разноски и на “Астра-3” EООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Янко Сакъзов” №2, сумата от 50,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Адм. съдия:.........................

/Н.Б./