РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 91

 

гр. Пловдив,  03 февруари 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІІІ състав в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

                          

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и участието на прокурора БОРИС ТОШЕВ като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 812  по описа за 2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

                        І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

                        1. Производството е по реда на Глава Деветнадесета от ДОПК.

                        2. Образувано е по жалба на С.Г.С., в качеството му на управител на “Стоянстрой” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Луда Яна” № 4, ЕИК по Булстат 825396864 чрез пълномощници адв. Т.С. и адв.Б.С. срещу Ревизионен акт № 1603104 от 08.02.2008год., издаден от Цветанка Борисова Карамфилова –  ст.инспектор по приходите при ТД на НАП  гр.Пловдив, потвърден с Решение № 221 от 24.03.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, с което на “Стоянстрой” ЕООД, за данъчен период м. май 2007год. е начислен допълнително ДДС в размер на 30422,80лв. като корекция с променен резултат за данъчния период от ДДС за възстановяване в размер на 40176,67лв. на ДДС за възстановяване в размер на 9753,87лв.

                        Както със жалбата, така и в съдебно заседание по делото от процесуалните представители на дружеството-жалбоподател се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Поддържа се, че изводът на органа по приходите за приложимост на нормата на чл. 130 от ЗДДС в случая е неправилен и необоснован. Жалбоподателят счита, че органът по приходите е приел експертна оценка за определяне на пазарната цена, но не е отчел частично плащане, при което данъчната основа би била друга , а оттук и размерът на дължимия данък добавена стойност.

                        3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. М. Манолева е на

становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

                        Участвалият в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, по същество моли съда да я остави без уважение.                                   

                        ІІ. За допустимостта :

                        Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

                        ІІІ. За фактите :

                        1. Със Заповед № 2380 от 19.09.2007год. на Началник сектор  “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-Пловдив е сложено начало на  ревизия на търговското дружество с обхват - прилагане на ЗДДС за периода 01.05.2007год. до 31.08.2007год. Определеният краен срок за извършване на ревизионното производство е съответно продължен със Заповед  № 3104/19.12.2007г. Все в тази насока следва да се добави, че със Заповед № РД-09-1 от 03.01.2007год. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, на длъжностното лице, заемащо длъжността - Началник Сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП Пловдив, персонално са делегирани правомощия по възлагане на данъчни ревизии, издаване на ревизионни актове и пр.

От фактическа страна от материалите по делото се установява следното:

Оспорващият е получател по фактура № 01 от 30.05.2007г. от “Евро Билдинг” ООД с предмет – учредяване право на строеж. Представен е Нотариален акт от 30.05.2007г. за прехвърляне право на строеж срещу задължение за построяване на сграда. С посочения нотариален акт управителят на “Евро Билдинг” ООД като собственик на правото на строеж върху незастроен поземлен имот, находящ се в село Стойките, прехвърля на “Стоянстрой” ЕООД правото на строеж, върху обекти и апартаменти, подробно описани в акта. Срещу учреденото му право на строеж “Стоянстрой” ЕООД заплаща сумата от 300000 лв. и поема задължение да построи със свои средства, труд, организация и всички необходими инвестиции цялата сграда, вкл. обектите, които не са предмет на договора и за които не е прехвърлено право на строеж.  Обектите, за които не е прехвърлено правото на строеж не са упоменати в цитирания нотариален акт.

Ревизиращите органи с ИПДПОЗЛ изх. № 70-00-12128/13.11.2007г. са изискали архитектурния проект на сградата, техническа документация за строежа и опис на обектите, оставащи собственост на “Евро Билдинг” ООД. В отговор на искането от страна на проверявания е представен договор за строителство от 30.07.2007г. между “Евро Билдинг” ООД и “Стоянстрой” ЕООД, ведно с приложение № 1- опис на обектите, оставащи собственост на “Евро БилдингООД- апартаменти №№ 7,8,9,17,18,23 и 24.  

Ортаните по приходите са приели, че е налице хипотезата, посочена в чл.130 на ЗДДС /в сила от 01.01.2007г../, при който когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Според цитирания текст от закона- датата на възникване на данъчното събитие е датата на по –ранното събитие от двете.  За такава дата е приета датата  на нотариалния акт- 30.05.2007г. Данъчната основа е определена от посочената в нот.акт цена на сделката.- 300000 лв. и е издадена фактура на 30.05.2007г. от страна на “Евро Билдинг” ООД. “Стоянстрой” ЕООД не е определил данъчна основа на доставката на строителната услуга при сключване на сделката и не е издал фактура. В хода на ревизионното производство е изготвена експертиза, при която е определена пазарната цена на строителната услуга към 30.05.2007г. Заключението на експерта инж.Бачовска е представено в ТД на НАП-Пловдив под вх. № РД-21-75 от 18.01.2008г. Същата е изготвена съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени, съгласно Наредба № Н-9 от

 

14.08.2006г. на МФ. В заключението експертът е посочил, че пазарната цена на строителната услуга за изграждане на всички обекти от жилищната сграда/седем апартамента/, оставащи в собственост на “Евро Билдинг” ООД към 30.05.2007г. възлиза на 152114 лв. По реда на чл. 67, ал.1 от ЗДДС ревизията е начислила ДДС в размер на 30422,80лв./20 % от данъчната основа 152114лв./. Като краен резултат с обжалвания РА на “Стоянстрой” ЕООД, за данъчен период м. май 2007год. е начислен допълнително ДДС в размер на 30422,80лв. като корекция с променен резултат за данъчния период от ДДС за възстановяване в размер на 40176,67лв. на ДДС за възстановяване в размер на 9753,87лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло фактическите констатации и правните изводи относно тази констатация, като твърди, че те са необосновани и противоречат на действителните фактически отношения. Според него, органите по приходите не са взели предвид действителната воля на страните, която е била изразена с договора за строителство от 30.07.2007г. и нотариален акт от 30.05.2007г. В жалбата се сочат разпоредбите на чл.20 от ЗЗД, съгласно който договорите се тълкуват според действителната обща воля на страните.

ІV. За правото:

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Няма спор и е установено, че с нотариален акт за прехвърляне на право на строеж срещу заплащане на парична сума и задължение за построяване на сграда                            /суперфиция/ от 30.05.2007г. “Евро-Билдинг” ООД като прехвърлител е прехвърлило на приемателя “Стоянстрой” ЕООД право на строеж върху обекти, подробно описани в НА, от сграда, находяща се в незастроен поземлен имот с идентификатор 69345.100.315 по кадастралната карта на с.Стойките , одобрена със Заповед № РД-18-8/16.02.2006г. на Изп.директор на Агенцията по кадастъра, с площ от 2111 кв.м.

Спорът в случая е фокусиран върху законосъобразността на начисления ДДС от страна на приходната администрация на основание чл. 130 от ЗДДС. Съдът уточнява, че в настоящото решение навсякъде става въпрос за Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01.01.2007г.    

Допълнителното данъчно задължение е начислено на основание чл.130, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./. Новелата на този текст от закона гласи, че когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В настоящото дело с описания по-горе нотариален акт “Евро-Билдинг” ООД като собственик на правото на строеж върху незастроен поземлен имот, описан в нотариалния акт, е прехвърлил правото на строеж на “Стоянстрой” ЕООД срещу съответно заплащане на парична сума и задължение за построяване на сграда. В НА т.1.1, т.ІІ.1 и т.ІІІ.1 “Стоянстрой” ЕООД купува правото на строеж върху обекта за сумата от 300000 лв.  За целите на данъчното законодателство в описания случай е налице доставка, по която плащането е определено частично в услуга- изграждане на обектите, оставащи в собственост на прехвърлителя. Първата доставка се извлича от сделката между страните и учредяване на правото на строеж в полза на “Стоянстрой” ЕООД, а втората е строителната услуга, извършена от страна на жалбоподателя, за обектите, оставащи в собственост на “Евро-Билдинг” ООД. По първата доставчик е дружеството “ Евро-Билдинг”, а по втората – настоящият жалбоподател. Съдебният състав намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 130 , ал.1 от ЗДДС. Каза се, че на практика има две сделки, като по първата “ЕвроБилдинг” ООД е издало фактура с дата 30.05.2007г., а по втората “Стоянстрой” ЕООД не е сторило това. Правилно и законосъобразно при ревизията е начислен допълнителен ДДС. При двете доставки всеки от контрагентите е доставчик на това , което дава и купувач на това което получава. Данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на по-ранната то тях. Като данъчна основа за облагане с ДДС следва да се приеме пазарната цена на обектите, оставащи в собственост на “Евро-Билдинг” ООД. 

 

Данъчното събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. данъчното събитие е настъпило на 30.05.2007г. и ДДС е станал изискуем и възниква задължение за жалбоподателя да го начисли по реда на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

По искане на пълномощника на жалбоподателя по делото беше допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса – “Каква е пазарната цена на строителната услуга за изграждането на всички обекти, оставащи в собственост на “Евро-Билдинг” ООД. “. От вещото лице инж.Ст.Ж. е изслушано е прието, неоспорено от страните заключение, в което се посочва, че общата пазарна стойност на строително-монтажните работи по средни цени, с включени стойности на труд, материали, механизация,  без ДДС за всички обекти, предоставени като обезщетение на собственика на земята е 168300лв.  На следващо място също по искане на оспорващата страна беше прието, неоспорено от страните заключение по допусната съдебна-счетоводна експертиза, където експертът има за задача да определи размера на ДДС, въз основа на заключението, дадено от СТЕ. В изпълнение на поставената задача вещото Т.Р. посочва, че размерът на дължимия ДДС възлиза на 33660,00лв./168300*20/100/. Съдът кредитира заключенията, дадени от специалистите по посочените по-горе експертизи като професионални и отговарящи на задачите, за които са били допуснати. С оглед спазване на принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя, съдът счита, че обжалваният акт не следва да бъде изменян в посока увеличаване на публичното задължение на оспорващото юридическо лице. 

Неоснователни са оплакванията, че приходната администрация тълкувала волята на страните по договора от 30.07.2007г. превратно и в противоречие с чл. 20 от Закон за задълженията и договорите. Видно от приложения по делото договор от 30.07.2007г. “Евро-Билдинг” ООД като инвеститор и възложил на “Стоянстрой” ЕООД като строител, срещу заплащане да изгради всички обекти в сградата, находяща се в с.Стойките, включително и тези , които остават в собственост на възложителя. При тълкуване на волята на страните по договор за строителство от 30.07.2007г. между “Евро-Билдинг” ООД като инвеститор и “СтоянстройЕООД- строител , следва да се установи действителната им воля, според която “Стоянстрой” ЕООД се е задължил да извърши строителните монтажни работи, а инвеститорът - “Евро-Билдинг” ООД се е задължил да заплати сума, равна на себестойността на вложените от строителя материали с ДДС и десет процента печалба. От тези клаузи недвусмилено става ясно, че волята на страните е “Стоянтрой” ЕООД да построи сграда в земя, собственост на “Евро-билдинг” ООД, а последното дружество да заплати съответна цена за това.

Не се споделя от съда и становището, изразено в жалбата, че следва пазарната оценка да бъде извадена от цената, или в цифри казано 152 114,00лв. да се извадят от 300000лв. Подобно решение на намира опора в Закона за данък върху добавената стойност. Приложимият в случая текст на чл. 26, ал.7, казва , че когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.  Беше коментирано по-горе в настоящото решение, че данъкът по отношение на жалбоподателя, е станал изискуем на 30.05.2007г.- датата на данъчното събитие, на която е следвало да се издаде фактура и да се извърши разчитане с бюджета. 

Предвид изложеното, органите по приходите правилно са констатирали, че съгласно чл. 130, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие за “Стоянстрой” ЕООД възниква на 30.05.2007г. Данъкът е начислен по реда на чл. 67 ал.1 от ЗДДС и данъчната основа правилно е определена, съгласно чл. 26, ал.7 от ЗДДС. Съдебният състав е на становище, че е изпълнен фактическият състав на чл.130, ал.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ и правилно на ревизираното дружество е начислен ДДС в размер на 30422,80лв. Ето защо жалбата  следва да се отхвърли.

Крайният извод от изложените дотук съображения е, че процесният административен акт е издаден от надлежно снабдения с правомощията за това, административен орган, като е обективиран в изискваната от закона форма. При постановяването му не са нарушени материалните и процесуалните изисквания на закона. Разрешението на административния въпрос е съответно на целта, която преследва законът с постановяването на актове от категорията но процесния такъв. Жалбата срещу му се явява неоснователна и ще следва да се отхвърли.

 

 

 

             V. За разноските :

 

             С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответника се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита.На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК, те се констатираха в размер на 948,00 лв.

                        Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

                        ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.С., в качеството му на управител на “Стоянстрой” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр., ул. “Луда Яна” № 4, ЕИК по Булстат 825396864 чрез пълномощници адв. Т.С. и адв.Б.С. срещу Ревизионен акт № 1603104 от 08.02.2008год., издаден от Цветанка Борисова Карамфилова –  ст.инспектор по приходите при ТД на НАП  гр.Пловдив, потвърден с Решение № 221 от 24.03.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, с което на “Стоянстрой” ЕООД, за данъчен период м. май 2007год. е начислен допълнително ДДС в размер на 30422,80лв. като корекция с променен резултат за данъчния период от ДДС за възстановяване в размер н а 40176,67лв. на ДДС за възстановяване в размер на 9753,87лв. , като неоснователна.

                        ОСЪЖДА  Стоянстрой” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр., ул. “Луда Яна” № 4, ЕИК по Булстат 825396864, представлявано от С.Г.С. – управител, да заплати на  Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 948,00 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

 

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :