Р Е Ш Е Н И Е

№……….

 

гр. Пловдив, 30 януари 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети януари, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              НЕДЛЯКО БЕКИРОВ

при секретаря К.Р., като разгледа административно дело №869 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

            Д.М. ***, обжалва Заповед №05 от 18.04.2008г. на Областен управител на област с административен център гр. Пловдив (ОУ-Пловдив), с която е прекратено служебното и правоотношение с Областна администрация- Пловдив (ОА-Пловдив) на длъжността “държавен експерт с ранг І-М”, в отдел “Държавна собственост и регионално развитие” (ДСРР), считано от 21.04.2008г. Претендира се отмяна на обжалвания акт поради незаконосъобразност, постановяване на решение, с което да бъде възстановена на заеманата длъжност, присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и присъждане на направените по делото разноски.

С Решение №905 от 18.09.2008г. съдът е оставил частта от жалбата на М., с която е поискано присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Решението е обжалвано, за което е образувано дело №14030 по описа на Върховния административен съд за 2008г. С Определение №13226 от 03.12.2008г. Върховният административен съд е върнал делото за произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за времето, през което М. е останала без работа, респективно за постановяване на настоящето допълнително решение.

Според разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. В случая, Заповед №05 от 18.04.2008г. не е отменена от органа по назначаването, а с Решение №905 от 18.09.2008г. съдът е отхвърлил жалбата против нея. Следователно, за М. не е възникнало правото на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради което направеното искане за присъждане на обезщетение се явява неоснователно и като такова не следва да се уважава.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.М.М. за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради прекратяване на служебното и правоотношение с Областна администрация- Пловдив на длъжността “държавен експерт с ранг І-М”, в отдел “Държавна собственост и регионално развитие”, считано от 21.04.2008г.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Адм. съдия:.........................

/Н.Б./