РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  1217

гр. Пловдив, 29 септември 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХІІ състав в публично заседание на  двадесет и пети септември през две хиляди и деветата година в състав:

 

                                                        Председател : МАРИАНА МИХАЙЛОВА     

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията М.М. адм. дело № 884 по описа за 2008год., за да се произнесе взе предвид следното:

                     Производство по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.

                     Образувано е по жалба на “АКВАРЕЛ” ООД, със седалище и адрес на управление с. Оризари, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. “Христо Ботев” №8,  чрез Управителя К.С.М., против Решение за определяне на нов тарифен номер  № 444 от 22.02.2008год. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0261 от 09.04.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция Пловдив.

                     Обективираните в жалбата възражения са съсредоточени основно по отношение приложението на чл. 217 и чл. 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, като се поддържа, че митните сборове, които произтичат от дадено митническо задължение трябва да бъдат изчислени от митническите органи незабавно в момента в който те разполагат с необходимите данни, като последващо вземане под отчет не се допуска, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет под отчет в резултат на грешка от страна на самите митнически власти, която не може да бъде открита от длъжника, когато последния от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби предвидени  от действащите норми по отношение на митническата декларация. Все в тази насока, жалбоподателя се позовава на нормата на чл.218, § 2 от Регламента, като поддържа, че когато митническото задължение се отнася до временно антидъмпингово или изравнително мито, вземането под отчет на това мито трябва да се извърши не по-късно от два месеца след публикуването на регламента за въвеждане на антидъмпинговото или изравнителното мито в Официален вестник на Европейските общности. Иска се оспорения административен акт да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски в производството.

                     Ответниците по жалбата – Началник “Митница”– Пловдив и Директор на РМД – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Златина Бояджиева, считат жалбата за неоснователна, поради което искат тя да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспорения административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                     Заинтересованата страна – ТД на НАП – Пловдив, не взема становище по така депозираната жалба до съда.

                     Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, прие за  установено следното  :

                       Решение за промяна на тарифен номер  № 444 от 22.02.2008год. на Началник Митница Пловдив е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на митническа администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на Регионална митническа дирекция Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

                    Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                    На 26.09.2007., дружеството жалбоподател поставя под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 07BG 003000Н0204933 от 26.09.2007г. стока, декларирана като “машинки за класьори” LA075+МСВ122 – 15000броя. За въпросните стоки, декларатора е посочил тарифен № 8305100090.

         След извършване на анализ на осъществените вносни операции от търговското дружество и извършването на повторна документна проверка на основание чл.78 т.1 от Регламент на Съвета № 2913/92, обективирана в Доклад № 2-9300-0166 от 13.02.2008год. е констатирано неправилно тарифно класиране на стоките.

                    Установено е, че съобразно представените мостри стоката  – машинка за класьори LA075+МСВ122 представлява машинка с дъгообразни лостчета, използвана за архивиране на листа или други документи в класьори, състояща се от два масивни дъгообразни метални елемента, монтирани върху основа и снабдени с един механизъм за отваряне, позволяващ вмъкването на листа или други документи. При това описание е прието, че тарифирането на стоката, следва да стане с код по “ТАРИК” 8305100050, допълнителен код А999 с мито 2,7% и антидъмпингово мито 47,7%.

                     Въз основа на тези констатации са определени процесните задължения за заплащане на мито, антидъмпингово мито и данък добавена стойност.

                    В хода на производството по делото на жалбоподателя бе указано да представи сертификати и други подобни документи, съдържащи техническото описание и спецификация на процесните стоки. В тази насока бе допуснато извършването на съдебно – стоковедска експертиза. От страна на жалбоподателя не бяха представени исканите документи, като бе заявено изрично, че се отказва от допуснатата експертиза, тъй като не се оспорва и се приема даденото от митническите органи тарифно класиране на стоките.

                     Необходимо е да се допълни още, че на български език в Официален вестник на Европейския съюз са публикувани както следва : Регламент (ЕО) №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992год. със  Celex номер 31992R2913 в том 02-05 на 02.04.2007год. ; Комбинираната номенклатура на Европейските общности със Celex номер 32006R1549 в том 02-21 на 06.06.2007год. ; Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на Европейските общности със  Celex номер 52006ХС0228(05) в том 02-18 на 10.05.2007год.; Регламент (ЕО) № 1136/2006 на Съвета от 24 ноември 2004год. със Celex номер 32006R1136 в том 11- 47 на 05.12.2007год.

                     Следва да се отбележи, че спор между страните по отношение на изложените до тук факти не се констатира.

                     При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна :

                     На първо място, следва да се приемат за неоснователни, поддържаните от жалбоподателя възражения за недопустимост на допълнителното определяне на митни сборове и ДДС, последвало подаването на ЕАД № 07BG 003000Н0204933 от 26.09.2007г.

                     Разпоредбите на чл. 217, чл. 218, § 2 и чл. 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992год.,  относно създаване на Митнически кодекс на Общността не изключват възможността, след вдигане на стоките, митническите органи да извършват последващ контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки. Това правомощие на администрацията е изрично уредено в чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година, според който - След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията, съответно митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Митническите органи имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени. Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. Съответни на тези разпоредби от цитирания Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92, са разпоредбите на националното законодателство. Съобразно чл. 16, ал.1, т.6 от ЗМ - При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита, като реда за осъществяване на това правомощие е установен в Дял втори “Митнически режими”, Глава четиринадесета “Поставяне на стоките под митнически режим”, Раздел IV “Последващ контрол на декларирането” от ЗМ.

                      Посочената в диспозитива на обжалваното решение Интег­рирана тарифа на Европейските общности /съкратено “ТАРИК”/ може и съответно е послужила като правно основание, но само и единствено за определяне на “тарифното класиране” на стоките (така параграф 6 от чл.20 на Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 ), доколкото се касае за номенклатура, основана на комбинираната но­менклатура на стоки (така чл.2 от Регламент (ЕО) №254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 година, за изменение на Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата мит­ническа тарифа). Действително “ТАРИК” възпроизвежда и ставките на митата и други такси за внос и износ, включително освобождаване от мита и преференци­ални тарифни ставки, прилагани за специфични стоки при внос или износ, но очевидно не може да бъде правното основание за дължимостта на митните сборове.

                      С Решение за промяна на тарифен номер № 444 от 22.02.2008год. на Началника на Митница-Пловдив, е коригирана клетка 47 “Изчисляване на вземанията” за стоките по ЕАД № 07BG00300Н0204933 от 26.09.2007г., като в първата колона – “вид на вземанията” е посочен код А30, което означава “окончателни антидъмпингови мита”, съобразно Приложение 38 “Кодове, които трябва да се попълват във формулярите” към Регламент (ЕО) № 2286/2003 на Комисията от 18 декември 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 относно въвеждане на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността. Сиреч, с обжалваната част на процесния администра­тивен акт, е определено задължение за жалбоподателя да заплати окон­чателно антидъмпингово мито, във връзка с осъществения от него внос на стоки.

                       С Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година, за за­щита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност / със Celex номер 31996R0384, публикуван в ОВ L 56, 06/03/ 1996, стр.1-20/, който съобразно правилото възведено в чл.24, влиза в сила в деня на публикува­нето му в Официален вестник на Европейските Общности, е предвидена възмож­ността и процедурата за налагане на антидъмпингови мита за внос на стоки от дъ­ржави, които не са членки на Европейската общност. В чл.14 параграф 1 изрично е указано, че временни и окончателни антидъмпингови мита се налагат само с ре­гламент, като параграф 2 от същия член е изричен, че такива регламенти се пу­бликуват в Официален вестник на Европейските общности.

                       С оглед изложеното до тук следва да се констатира, че в случая административния орган не е посочил конкретно правно основание за възникване на задължението за заплащане на антидъмпингово мито от страна на жалбоподателя за осъществения от него внос на стоки, с произход Китайската народна република, като такова правно основание безспорно не е Зако­на за митниците, Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, или “ТАРИК” /първият и последният акт на още по-силно основание, доколкото не се касае до регламенти/.

                       От друга страна обаче, и доколкото конкретния правен спор не е предоста­вен на изричната компетентност на административния орган, то настоящата съдеб­на инстанция не може да постанови единствено отмяната на административ­ния акт като незаконосъобразен на процесуално основание, а следва да разгледа административния спор съобразно установените по делото факти и обстоятелства – т.е. дали са на лице предпоставките за облагане с оконча­телно антидъмпингово мито на  процесните стоки по ЕАД № 07BG003000Н0204933 от 26.09.2007г., описани в съответната клетка №31.

                      В тази насока е необходимо да се констатира, че на основание Регламент (ЕО) №384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година, за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, след изпъл­нение на предвидената за това процедура е приет Регламент (ЕО) №1136/2006 на Съвета от 24 ноември 2004год.  относно налагането на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на механизми с дъгов лост с произход от Китайска народна република. В чл. 1, § 1 от същия, е предвидено - С настоящото се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на механизми с дъгов лост за архивиране на листа и други документи класьори и папки, попадащи в код по КН ex 83051000 (код по ТАРИК 8305100050) с произход от Китайска народна република, като съответно в чл.1, §2 е посочено, че ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нето цената франко граница на Общността преди облагането с мито на описаните в параграф 1 продукти с допълнителен код А999 е в размер на 47,4% .

          В чл. 3 е посочено, че Регламентът влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, както и че е задължителен в своя­та цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

                     Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на текущия казус?

                     Каза се вноса на процесните стоки е осъществен на 26.09.2007год., а Регламент (ЕО) № 1136/2006 на Съвета от 24 ноември 2004год. със  Celex номер 32006R1136 е публикуван на български език в том 11- 47 на 05.12.2007год.

                     В тази насока следва да се съобрази обстоятелството, че обнародването на един приет от съответния законодателен орган нормативен акт означава, че този акт вече е снабден с нареждане за изпълнение. Ето защо, обнародването е съществен елемент, завършващ  нормотворческия процес.

                    На следващо място, съобразно чл. 2 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на република България и Румъния в Европейския съюз /Ратифициран със закон, приет с 39-то НС на 11.05.2005 г. - ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 103 и 104 от 20.12.2006 г., в сила от 1.01.2007г. при условията на чл. 2 от Договора, попр., бр. 97 от 23.11.2007 г./ - “От датата на присъединяване разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в Конституцията, в Договора за ЕОАЕ и в настоящия протокол”. Съответно пък, според чл.58 от ПРОТОКОЛА – “Текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или Европейската централна банка, са автентични при същите условия, както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин”.

                      Необходимо е още да се съобрази и правилото възведено в чл. 254 § 2 от Договора за създаване на европейската общност, според което – “Регламентите на Съвета и на Комисията, а също така директивите на тези институции, които са адресирани до всички държави-членки се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване.”.

                     Съвкупната преценка на цитираните тук текстове, налага извода, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. При това положение и съобразно цитирания чл. 254 параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, ще следва де се приеме, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на Република България ще бъдат снабдени с императивно нареждане за изпълнение от техните български адресати, след публикуването им на български език в Официален вестник на Европейския съюз. Това е буквалното тълкуване на горе цитираните текстове от ПРОТОКОЛА и ДОГОВОРА. Всяко друго разбиране би противоречало на принципите на правна сигурност  и забрана на дискриминацията – недопустимо е да се възлагат задължения на конкретен правен субект, когато те не са били доведени до неговото знание, посредством установения за това ред. Този ред каза се е тяхното редовно публикуване. За такова може да бъде прието единствено публикуването на общностния регламент на съответния език /в случая – на български език/ в Официален вестник на Европейския съюз.

                      В посочения по-горе смисъл се е произнесъл и Съдът на Европейските Общности (голям състав) в Решение от 11.12.2007 г. по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, по­становено по подобен казус. Подлагайки на тълкуване съответните общностни раз­поредби, Съдът изрично е постановил, че чл.58 от Акта относно условията за присъеди­няване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Репуб­лика Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словакия и Словашката Република не допуска задължения, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз на езика на дадената но­ва държава членка, да могат да се налагат на су­бекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Следва с оглед обсъждания тук въпрос да се посочи, че чл.58 от цитирания Акт е идентичен с чл.58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на република България и Румъния в Европейския съюз.

                    Съобразно чл.220, ал.1 от Договора за създаване на европейската общност, именно Съдът на ЕО осигуря­ва спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, като съобразно чл.234 ДЕО, може да се произнася и преюдициално, давайки т.н. "преюдициално заключение". Важна особеност на решенията на Съда на ЕО е това, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­шение по преюдициално заключение по даден въпрос (например по цитираното дело С-161/06 пред Съда на ЕО), всички други съди­лища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпро­си, които възникват пред тях, и от таза гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане. В настоящият случай се установява идентичност в предмета на спора между жалбоподателя и органите на българската митническа администрация с подо­бен казус, по който е постановено цитираното решение на Съда на ЕО.

                    Както се посочи, Регламент (ЕО) № 1136/2006 на Съвета от 24 ноември 2004год. със  Celex номер 32006R1136 е публикуван на български език в том 11- 47 на 05.12.2007год., като съобразно правилото възведено в чл.3 от Регламента, същия влиза в сила ден след публикуването му в Официален вестник, сиреч на 06.12.2007год.

                    Повече от ясно е при това положение, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки - 26.09.2007год.,  Регламент (ЕО) № 1136/2006 на Съвета от 24 ноември 2004год. все още не е били публикуван на български език в официалното издание на Европейския съюз. Това е сторено едва на 05.12.2007год., като същият, каза се, е влязъл в сила на 06.12.2007год. Ето защо този нормативен акт не може да породи каквито и да е задължения за жалбоподателя към 26.09.2007год.

                    Изложеното до тук от фактическа и правна страна, не е съобразено от митническите органи в необходимата пълнота. Това има като крайна последица, незаконосъобразност на постановения от тях резултат в частта му по отношение на определеното задължение за довнасяне на мито и ДДС.

                     Констатираната основателност на жалбата, предполага да се уважи и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по настоящото производство. Те се констатираха в съответно в размер на 150,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

                     Мотивиран от горното, съдът:

 

 

         Р   Е   Ш   И :

 

 

                     ОТМЕНЯ Решение за определяне на нов тарифен номер  № 444 от 22.02.2008год. на Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение №1-4412-0261 от 09.04.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция-Пловдив.

                     ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на “АКВАРЕЛ” ООД, със седалище и адрес на управление с. Оризари, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. “Христо Ботев” №8, представлявано от управителя К.С.М., сумата от 150,00лв., представляваща извършени от дружеството разноски по делото – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

                      Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/