РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 30 юни 2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Пловдив, УШ-ми състав, в открито заседание на втори юни, две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            Н.Б.,

при секретаря Р.А., като разгледа адм. д. №927 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител( ЗДСл).

Р.И.Р.,***, представляван от адвокат Донка Хаджипетрова- пълномощник, обжалва Заповед №РД-34 от 15.04.2008г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг до една година". Претендира се отмяна на обжалвания акт поради незаконосъобразност.

Ответникът- директор на РИОСВ-Пловдив, чрез процесуалния си представител Семиха Яшар- юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Й.Ц., изразява становище за основателност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фак­тическа страна следното:

Жалбоподателят е назначен за държавен служител в РИОСВ-Пловдив на длъжността старши експерт "Инсталации и съоръжения за третиране на битови отпадъци и утайки от ПСОВ" със Заповед №38 от 01.04.2003г. (лист 174) за срок от 6 месеца и му е присъден ранг 1У-ти младши, като с длъжностната характеристика на заетата длъжност (листи 169-173) е бил запознат на 04.04.2003г. По-късно, на 30.09.2003г. със заповед №73 на директора на РИОСВ-Пловдив (лист 167) Р. е бил преназначен на същата длъжност безсрочно. Със Заповед №РД-22 от 12.02.2007г. (лист 81) Р. е бил повишен в ранг, съответно Ш-ти младши, считано от 01.01.2007г. Със Заповед №03 от 01.02.2007г. (лист 76) Р. е бил преназначен на длъжността главен експерт "Инсталации и съоръжения за третиране на би­тови отпадъци". На 12.12.2006г., при изпълнение на служебните си задължения Р. из­вършил проверка на ЕТ"Йордан Еленов-2005", в село Три водици, ул. "11-та" №4, на пункт за изкупуване на отпадъци от пластмаса, хартия и стъкло, във връзка със спазване разпо­редбите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). За резултатите от проверката Р. съставил констативен протокол № УО-424 от 12.12.2006г. (лист 27), в който посочил, че на площадката за изкупуване на вторични суровини не се води отчетност за количествата от­падъци. Като присъствал на проверката е посочен и Иван Петров- експерт при РИОСВ-Пловдив. Освен това Р. връчил покана на собственика на едноличния търговец (лист 25), с която, на основание чл.40, ал.2 от закона за административните нарушения и наказа­ния (ЗАНН), поканил Йордан Бориславов Еленов, в качеството му на собственик на едно­личния търговец, да се яви на 13.12.2006г. в сградата на РИОСВ-Пловдив. Въз основа на отразените в констативния протокол резултати и в присъствието на свидетелите Валя Нико­лова Атанасова и Иван И. Копарански, на 01.02.2007г. Р. съставил акт за установя­ване на административно нарушение (АУАН) №16 (лист26), с който действията на ЕТ"Йордан Еленов-2005" били квалифицирани като административно нарушение по смисъ­ла на чл.5, ал.З, т. 1 от ЗУО.

На 27.11.2007г. Анита Станиславова Борисова- ръководител на направление "Управ­ление на отпадъците" в РИОСВ-Пловдив изготвила доклад до директора на РИОСВ-Пловдив (лист21), в който заявила, че е получила АУАН №16 от 01.02.2007г. от Р. същия ден и предвид изтеклия повече от 6 месеца срок за издаване на наказателно постанов­ление, считано от датата на съставяне на АУАН (чл.34, ал.З от ЗАНН), уведомила директора на администрацията за предприемане на необходимите действия. От своя страна директорът на РИОСВ-Пловдив издал Заповед №РД-03 от 11.01.2008г. (лист 41), с която свикал дис­циплинарния съвет (ДС), който да образува дисциплинарно дело, в рамките на което да се изяснят всички обстоятелства и факти по издаване на АУАН №16 от 01.02.2007г. Като до­казателство по делото е приета е заповед №РД-172 от 04.12.2007г. (листи 56-57), с която, на основание чл.95 от ЗДСл, е назначен ДС в РИОСВ-Пловдив, определени са негови резервни членове и са определени правила за работа на същия. ДС е провел заседания на 25.01.2008г., за което е съставен протокол №4 (лист 46-48), на 28.01.2008г., за което е съставен протокол №5 (листи 4951), на 04.02.2008г., за което е съставен протокол №6 (листи 52-53) и на 12.03.2008г., за което е съставен протокол №7 от 12.03.2008г. (листи 54-55). С решение по т.1 на ДС, взето с протокол №7 от 12.03.2008г., от Р. са изискани писмени отговори по 6 броя въпроси, подробно отразени в писмо с Изх.№1261 от 12.03.2008г. (лист 24). Писмените отговори на Р. са приобщени към дисциплинарното дело с Вх.№1261 от 14.03.2008г. (лист 22). Освен това към преписката са приложени и обяснения с Вх.№5440 от 13.12.2007г. на Иван Копарански (лист 23) относно съставянето на АУАН №16 от 01.02.2007г. ДС е приключил работата си с приемането на Решение №1 от 04.04.2008г. (листи 17-20), след което последвало издаването на процесната заповед.


Според разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и 3 от закона. В случая, органът, издал заповедта за назначаването на Р. на държавна служба, и органът, издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са един и същ, поради което съдът приема за безспорно установено, че обжалваният административен акт е издаден от компе­тентен орган. На следващо място, дисциплинар-ните нарушения, заради които може да бъде наказан държавния служител са изчерпателно изброени в чл.89 от ЗДСл и между тях са неизпълне­ние на служебните задължения и забава изпълнението на служебните задължения, а според разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, като при неиз­пълнение на това задължение от страна на дисциплинарно наказващият орган, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (чл.93, ал.2 от ЗДСл). Из­ключение за приложимостта на посоченото правило е предвидено, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок (чл.93, ал.З от ЗДСл). В случая, въз основа на приетата по делото цяла административ­на преписка, съдът констатира, че от страна на директора на РИОСВ-Пловдив не е било изпълнено императивното изискване на закона, тъй като Р. нито е бил изслушан от дис­циплинарно наказващия орган, нито пък му е бил даден срок за писмени обяснения. Дейст­вително, преди налагането на дисциплинарното наказание е била проведена процедура пред ДС, която съдът намира да е изцяло в съответствие с разпоредбите на закона. Но производството пред ДС, е самостоятелно производство и направеното от него изслушване на Р., както и обсъждане на представените от него писмени обяснения, не са в състояние да санират неизпълнението на задължението на дисциплинарно наказващия орган. Следователно е налице хипотезата на чл.93, ал.2 от ЗДСЛ, поради което заповед №РД-34 от 15.04.2008г. на директора на РИОСВ-Пловдив ще следва да се отмени като постановена в противоречие с материалния закон, без спорът да се разглежда по същество.

Нещо повече, според разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните наказа­ния се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а сроковете по ал.1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск (чл.94, ал.З от ЗДСл). Посочените срокове са преклузивни, по­ради което с изтичането им се погасява възможността за налагане на дисциплинарно нака­зание. В случая, Р. е бил наказан заради неизпълнение на задължението си по чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е изпратил съставения в отсъствието на нарушителя АУАН за предявяване и подписване от нарушителя, както и заради забавено изпълнение на задължението си по чл.44, ал.З от ЗАНН- да изпрати цялата преписка на наказващия орган в двуседмичен' срок от подписването на АУАН от нарушителя. Въз основа на приетата по делото длъжнос­тна характеристика, съдът приема за безспорно установено, че част от преките служебните задължения на Р. са да "участва в образуването на административнонаказателните про­цедури по нарушаване на ЗООС и ЗОВВООС, както и изпълнението на наложените мерки", и "при нарушаване на нормативната база по околната среда съставя актове, както и санкции при замърсяване на терени с отпадъци", а при възлагане и планиране на работата си експер­тът /Р./ "планира изпълнението на поставените задачи самостоятелно, като се съобразя­ва с регламентираните срокове". Следователно, в качеството му на експерт по служебното правоотношение и като актосъставител по смисъла на ЗАНН, Р. е бил длъжен да предприеме необходимите действия от своя страна за предявяване и подписване на АУАН №16 от 01.02.2007г. от нарушителя ЕТ"Йордан Еленов-2005". При липсата на конкретно посочен срок за изпълнение на задължението по чл.43, ал.4 от ЗАНН и по аргумент от разпоредбата на чл.34, ал.З от ЗАНН, това задължение на Р. е следвало да бъде изпълнено не по-късно от 01.08.2007г., след която дата е налице неизпълнение на служебните задължения, респективно дисциплинарно нарушение.


В същото време, органът по назначаването е бил сезиран за неизпълнението на за­дълженията на Р. с доклад от 27.11,2007г., без обаче да са ангажирани доказателства за  получаване на доклада от директора на РИОСВ-Пловдив, тъй като нарушението следва да се счете открито тогава, когато е установено лицето, осъществило с действия или бездейст­вия съответното деяние, времето и място на извършването му. А дали деянието, според сво­ите съществени признаци от обективна и субективна страна представлява дисциплинарно нарушение и следва ли за него да бъде наложено дисциплинарно наказание е въпрос на пос­ледваща преценка на органа, който е носител на дисциплинарната власт. Ето защо, съдът намира, че за безспорно откриване на дисциплинарното нарушение на Р. следва да се ,-приеме датата 11.01.2008г., на която е издадена Заповед №РД-03, за свикване на ДС и обра­зуване на дисциплинарно дело. Считано именно от 11.01.2008г. за органа по назначаването е започнал да тече двумесечния срок, в който е следвало да прецени налице ли е дисципли­нарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 и 2 от ЗДСл и да наложи дисциплинарно наказание на служителя. По делото не са ангажирани доказателства Р. да е ползвал за­коноустановен отпуск в периода след 11.01.2008г., поради което съдът приема, че двуме­сечният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл на 11.03.2008г., а процесната заповед е издадена на 15.04.2008г. Следователно заповедта е постановена извън установения от закона срок, с което е нарушен материалния закон, обуславящо незаканосъобразност на оспорения акт и представляващо самостоятелно основание за отмяната и.

При така установената фактическа обстановка и поради изложените съображения, съ­дът намира обжалвания индивидуален административен акт за издаден от компетентен ор­ган, в установената форма и в съответствие с целта на закона, но в противоречие с матери­алния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени. По делото няма направено искане за присъждане на разноски, нито пък доказателства такива да са направени от страна на жалбоподателя, поради което не следва да му се присъждат.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-34 от 15.04.2008г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- гр. Пловдив, с която на Р.И.Р. е наложено дисципли­нарно наказание "отлагане на повишението в ранг до една година".

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                      

Адм. съдия: Н.Б.