Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 186

гр.Пловдив, 20.02. 2009г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Здравка Диева

                                                                                       Членове : Милена Дичева

                                                                                                       Недялко Бекиров

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева и прокурор Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Диева  касационно административно дело № 10/ 2009г., взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.127 ал.2 и чл.222 от Закона за защита на потребителите, образувано по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора.С жалбата е оспорено решение № 90138/25.11.2008г., постановено по н.ах.д.№ 94/2008г. на Карловски районен съд.От съдържанието й се извличат доводи за нарушение на материалния закон, допуснато от КРС в хипотеза на неправилното му прилагане.Според касатора неподдържане на регистър на предявените рекламации е юридически факт, от който произтича проявено изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.127 ал.2 ЗЗП. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на НП № 2008-К-10754/09.05.2008г., отменено от първата инстанция.

Ответникът в производството – ЕТ „Д.П.”, представлявано от собственика Д.Х.П. оспорва жалбата.Поддържа теза за правилност на решението на РС-Карлово и оставянето му в сила.

Окръжна прокуратура–Пловдив, представлявана от прокурор Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по същество за оставяне в сила обжалваното решение на Карловски районен съд.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от надлежна страна с право и интерес от оспорване на съдебния акт /съобщение за решението на РС-Карлово е получено на 04.12.2008г., касационната жалба е подадена чрез пощенски услуги на 17.12.2008г.-л.9, пощенско клеймо/.

Като обсъди доказателствата по делото, съдебният акт-предмет на касационен контрол и доводите на страните, в съответствие с разпоредбите на чл.218,219,220 от АПК във връзка с чл.348 от НПК, съставът на Административен съд-Пловдив, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд-Пловдив е било НП № 2008-К-10754/09.05.2008г., издадено от Главен инспектор в РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисия по търговия и защита на потребителите, с което на ЕТ “Д.П.”, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222 от ЗЗП е наложена санкция в размер на 500 лв., за нарушение по чл.127 ал.2 от същия закон .

НП е издадено от орган, административнонаказателната компетентност на който произтича от глава X „Контрол”-чл.191 ЗЗП.Отделна заповед за упълномощаване се съдържа в преписката по издаване на оспорения акт /л.23, Заповед № 149/13.03.2008г./. Административнонаказателната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и издаване на НП при липсата й се явява съществено процесуално нарушение.АУАН от 08.06.2007г. e съставен от ст.инспектор в КЗП-РД-Пловдив.В това си качество, актосъставителят се явява длъжностно лице съответно на изискването на чл.192 т.5 от ЗЗП, което има права за установяване на административни нарушения. В предмета на касационна проверка е включено задължение на съда да следи служебно за валидност, допустимост и съответствие на оспорения съдебен акт с материалния закон.Следва да се приеме за доказана административнонаказателната компетентност на издателя на НП и нарушения в тази насока от КРС не се откриват.

За процедурата по съставяне и връчване на АУАН, настоящата инстанция споделя изводите на КРС за редовност и липса на признаци, довели до ограничаване правото на защита в пълен обем.Разпоредбата на чл.40 ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.2 – съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта/.Следователно, ЗАНН не предвижда друга възможност, при която АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя-лицето, на което се вменява виновно или обективно отговорност за нарушение. Хипотезата на установяване на нарушението въз основа на официални документи се свързва със съставяне на акта в отсъствие на свидетели и не игнорира ал.2 от чл.40 ЗАНН.Неизпълнение на тази част от формалното производство, установена в ЗАНН се преодолява с прилагане на чл.53 ал.2 ЗАНН.При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл.40-44 ЗАНН не е допустимо разширително тълкуване. В случая видимата корекция на датата на съставяне на АУАН не води до извод, различен от този на КРС.Актът е връчен на същата дата.Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт-при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.Действията по съставяне и връчване на АУАН са пряко свързани с осъществяване правото на защита.Защитата е възможна в две фази-при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП.Първата фаза предпоставя процедура по съставът на чл.52 ал.4 ЗАНН и възможност за допълнително разследване на спорните обстоятелства. Тъй като възражение срещу АУАН е представено, следва да се приеме, че посоченото нарушение не е съществено, защото няма неблагоприятни последици за правото на защита, реализирано в административна фаза.

За да отмени НП, приемайки акта за незаконосъобразен, ПРС е установил от фактите по делото във вр. с представените доказателства, че не е осъществен съставът на административното нарушение, въведено с разпоредбата на чл.127 от ЗЗП: към момента на проверка в обект–ресторант „Чичовци” в гр.Сопот не е представен регистър на предявени рекламации на потребители; регистър не се поддържа; при завършване на проверката е представен регистър с непопълнена начална дата и закупен след датата на проверката.Част от административнонаказателната преписка е Книга на клиента за оплаквания и похвали, надлежно заверена и действаща от м.12.2006г.Районният съд е изложил правни доводи за целта на регулираните обществени отношения, като е приел че фактите по случая очертават единствено разлика в поддържаната книга в обекта и регистъра-в наименованието на документите.От обективна страна според КРС административнонаказващия орган не е извършил преценка по чл.52 ал.4 ЗАНН и след като липсва утвърден образец от компетентния орган по ЗЗП, не е налице пречка изискуемата информация по ЗЗП да бъде изписвана в книга за похвали и оплаквания.

Нормата на чл.127 ал.2 ЗЗП защитава правата на потребителя чрез гаранция за осъществяването им с отразяване на данни в регистъра за рекламации.Правилен е доводът за правното значение и последици на съществуващата книга, предпоставяща възможност при конкретна ситуация-клиентът да предяви право на рекламация.Защитаваните права на потребителя практически са гарантирани и наименованието на документа е формален елемент, който не променя фактите.ПРС е предоставил процесуална възможност на страните да защитят твърденията си, като е допуснал и разпитал свидетел-актосъставителя.Приети са писмените доказателства от административнонаказателната преписка.

Отделно от изложеното, в преписката се съдържат данни за адрес на търговеца извън мястото на проверяваната дейност и няма данни за препятстващи обстоятелства търговеца да бъде проверен и на адреса по управление в същия град.Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗП:  Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно./2/ Лицата по ал. 1 са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации и т.н.Съгласно този текст, на търговеца е вменено задължение да поддържа регистър за предявените рекламации, което практически означава, че такъв регистър следва да се намира в съответния търговски обект в деня на извършената от контролните органи проверка или безспорно да е установено от същите, че такъв регистър съществува, но поради обективни причини /или други уважителни такива/, не се е намирал в съответния обект в деня на проверката.В ал.4 на чл.127 ЗЗП е посочена алтернативна възможност по отношение мястото на приемане на предявени рекламации-в търговския обекта през периода на работното време или на адреса на управление на търговеца.Предвидена е възможност и за приемане на рекламации в обект, където стоката/услугата е поръчана.Установеното в разпоредбата може да обоснове извод, че при динамичното развитие на търговията и услугите практиката е наложила рекламации да могат да се приемат на повече от едно място.Горното налага задължения за контролиращите органи да проверяват търговеца съответно на задълженията си в пълен обем /чл.192, чл.192а/.Тежестта на доказване е на административнонаказващия орган и като страна в процеса същия следва да докаже, че констатациите в АУАН са безспорни.

В случая оспорването касае правен въпрос за тълкуване разпоредба на правилно приложен материален закон. По смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК – „Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и се свързва с това, че съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.” Съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН – съдът е длъжен да разгледа делото по същество, което включва в компетенциите му да се произнесе и по представени след издаване на НП данни.Правото на защита се развива в пълен обем именно в тази фаза.ПРС в мотивите си е посочил, че съществуващата книга в търговския обект по същество не противоречи на целите на ЗЗП и търговецът своевременно се е снабдил с нарочен регистър в срока за приключване на проверката. Следва също да се има предвид, че АУАН в случая не се ползва с презумптивна доказателствена сила и санкционираното лице разполага с право да подложи на съмнение констатациите на контролните органи и с допустими доказателствени средства да ги опровергае.Разпоредбата на чл.127 ЗЗП не предвижда конкретно местонахождение за съхраняване на регистъра за рекламации и след като не е извършена проверка на адрес по управление на търговеца твърдението, че регистъра липсва не е безспорно, независимо от конкретиката на случая.

В съответствие с чл.13 и чл.14 от НПК, към които текстове препраща чл.84 от ЗАНН / в частта за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП/ е проведено пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за делото.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

            Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 от АПК , Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            Оставя в сила Решение № 90138/25.11.2008г., постановено по н.ах.д.№ 94/2008г. на Карловски районен съд.             

Решението е окончателно.

 

 

                                                                            Председател :

 

                                                                                       Членове : 1.

 

                                                                                                        2.