Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

 

гр. Пловдив, 12 февруари 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                               Недялко Бекиров,

при секретаря Гергана Георгиева, като разгледа административно дело №13 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

К.А.А.,***, обжалва Заповед №з-7657 от 25.11.2008г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която и е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- забрана за напускане на страната и за издаване на паспорти или заместващи ги документи (чл.75, т.3 от ЗБДС). Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незакосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Областна дирекция “МВР” (ОД”МВР”), гр. Пловдив, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Събина Христова, изразява становище за основателност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по искане на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Ангел Ангелаков с Изх.№05701 от 23.10.2008г. (лист 23), за нуждите по изпълнително дело №20088260400282 по описа на ЧСИ за 2008г., с което, на основание чл.15 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и чл.12, ал.1 от Инструкция №Із-849 за условията и реда, при които органите на МВР оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия (Инструкция №Із-849), във връзка с чл.76, т.3 от ЗБДС, е направено предложение за налагане на процесната ПАМ по отношение на К.А. Честеменова, ЕГН **********, в качеството и на солидарен длъжник по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист от 19.09.2008г. (лист 24), издаден от Районен съд- Първомай в полза на кредитора “Банка ДСК” ЕАД. Към предложението е приложена и карта №0789935, Обр. ЗП-003 (лист 26). До жалбоподателката е било изпратено писмо с Изх.№ИЯ/БДС-7241 от 30.10.2008г. на началник сектор “Български документи за самоличност” (БДС) при ОД”МВР”-Пловдив (лист 27), с оглед уведомяването и за постъпилото искане от страна на ЧСИ, представляващо предложение за налагане на ПАМ по смисъла на чл.76, т.3 от ЗБДС. Писмото е било изпратено на адрес: гр. Първомай, ул. “Васил Друмев” №44, видно от плика на писмото (лист 28) и обратната разписка към писмото (лист 27). Писмото е върнато в ОД”МВР”-Пловдив с отбелязване, че “получателят се е преместил на друг адрес”, за което по делото е приета квитанция, обр.250, (лист 28). По този начин административният орган е изпълнил нормативното изискване на чл.26 от АПК да бъде уведомено заинтересованото лице за започналото производство по издаване на административен акт, както и да му бъде осигурено участие в административното производство, според чл.34 от АПК. Независимо от обстоятелството, че жалбоподотелката не е получила уведомителното писмо за започналото производство, съдът не счита, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като, видно от приетата по делото справка за лице (лист 25), към датата на изпращане на уведомлението и постоянният и настоящият адреси на жалбоподателката са: гр. Първомай, ул. “Васил Друмев” №44, на който именно е било изпратено съобщението. Уведомителното писмо от ОД”МВР”-Пловдив е върнато на подателя на 04.11.2008г., видно от пощенското клеймо върху квитанцията, обр.250, след което последвало издаването на процесната заповед. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира заповедта за издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в установената от закона форма. Заповедта съдържа подробно посочени фактически и правни основания за издаването и, съгласно изискването на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки по смисъла на закона да се налагат с мотивирана заповед. Освен това, въз основа на приетата по делото Заповед №Із-1003 от 19.08.2008г. на министъра на вътрешните работи (листи 19-22), с която, на основание чл.78, ал.1 от ЗБДС, е делегирал редица свои правомощия по ЗБДС на директорите на областните дирекции “МВР”, между които и издаването на заповеди от вида на процесната. Така направеното делегиране на правомощия, съдът намира за надлежно, поради което обжалваната заповед се явява издадена от компетентен за целта орган.

Съгласно разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. “Парични задължения в големи размери” по смисъла на закона са тези, които надхвърлят 5 000,00 лева, съгласно легалното определение на §1, т.5 от ДР на ЗБДС.

В случая, процесната ПАМ е била наложена по направено предложение от ЧСИ заради наличието на парично задължение към българско юридическо лице- “Банка ДСК” ЕАД. Към момента, в който е направено предложението от ЧСИ, само размерът на главницата от 10 569,02 лева, представляваща част от цялото задължение, се явява парично задължение в големи размери по смисъла на закона. На следващо място, паричното задължение в голям размер трябва да е съдебно установено. Както вече бе посочено, изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, постановена на основание чл.418, във връзка с чл.417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът, представляващ изпълнително основание, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. съдът е този, който установява наличието на паричното задължение. Следователно, наличието на изпълнителен лист доказва несъмнено, че установяването на парично задължение в голям размер е направено по съдебен ред. По делото не са ангажирани доказателства за размера на личното имущество на жалбоподателката, за да може да се прецени дали то покрива задължението, нито пък са ангажирани доказателства за представянето на надлежно обезпечение, при установена доказателствена тежест за жалбоподателката, поради което установената от ЧСИ в рамките на изпълнителното дело и надлежно отразено в картата Обр. ЗП-003, съгласно чл.13, ал.4, т.7 от Инструкция Із-849, липса на имущество, годно да обезпечи вземането, съдът приема за установена. Освен това, нормата на чл.76 от ЗБДС е диспозитивна и предоставя на административния орган правото да прецени, при осъществяване на предвидените от закона предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагането на ПАМ. Тази негова преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът намира, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Направеното от страна на жалбоподателката възражение, че в изпълнителния лист като длъжник е посочена с имена К.А. Честеменова, а в заповедта за налагане на ПАМ е посочена с имена К.А.А., респективно за допуснато съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, обуславящо неговата незаконосъобразност, съдът намира за неоснователно. Както в изпълнителния лист, така и в процесната заповед, наред с трите имена на жалбоподателката е посочен и нейният ЕГН, а именно **********. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. И след като ЕГН в изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното производство, в процесната заповед и в жалбата, подадена лично от жалбоподателката, е един и същ, то съдът приема за безспорно установено, че длъжникът по изпълнителното дело, адресатът на процесната ПАМ и жалбоподателката са едно и също лице. Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, като фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс (чл.14 от ЗГР). Наред с това, законът допуска промяна на фамилното име по съдебен ред, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това (чл.19, ал.1 от ЗГР). По делото не са ангажирани доказателства за промяна във фамилното име на жалбоподателката, настъпила след издаване на изпълнителния лист, но това обстоятелство е посочено в приетата справка за лице (лист 25), в която като състояние “стари данни” е записано фамилно име на жалбоподателката Честеменова, а като състояние “актуални данни” е записана с фамилията А.. В процесната заповед е посочен и срок за налагането на ПАМ, а именно- до отпадане на основанието.

При така описаната фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът намира оспорения индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, при отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и без противоречие с материалноправни разпоредби, поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава не следва да се уважава. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноските от страна на жалбоподателката също е неоснователно и като такова не следва да се уважава.

            Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.А.,***, против Заповед №з-7657 от 25.11.2008г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която и е наложена принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната и за издаване на паспорти или заместващи ги документи”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Адм. съдия:.........................

/Н.Б./