РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  ................

гр. Пловдив,  01 септември 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, І състав в публично заседание на шести април през две хиляди и деветата година в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря К.Р., и участието на прокурора Г.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №19 по описа за 2009год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД. със седалище и адрес на управление, гр. Септември, ул. “Любен Каравелов” № 2В, чрез Изпълнителния директор инж. Е.Й. против Ревизионен акт №1300-800392 от 29.10.2008г. издаден от Н.А. А., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 851 от 11.12.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му с която на търговското дружество е отказано право на данъчен кредит както следва : в размер на 19558,30лв. по фактура №3000000033 от 16.052007г. с издател “ТОРСУНА 2000” ЕООД, гр. Разград ; в размер общо на 1 744,00лв. по фактури № 0000000233 от 10.07.2007год. и № 0000000263 от 31.10.2007год., двете с издател “ЯСЕН НМ” ЕООД, гр. Варна и са начислени лихви за просрочие съобразно преобразуваните за отчетните периоди резултати в размер общо на 3 839,13лв.

Навеждат се доводи за не законосъобразност на административният акт в оспорената част и се иска неговата отмяна от Съда. Твърди се, че по отношение на първо посочената данъчна фактура са налице първични счетоводни документи, митнически декларации и товарителници от които се установява, че жалбоподателя е осъществил износ на товарни вагони в чужбина, поради което е възникнало задължение за заплащане на договорената с “ТОРСУНА 2000” ЕООД  посредническо възнаграждение във връзка с което е издадена и процесната фактура. Поддържа се, че съобразно договореното между страните, задължението за заплащане на въпросното възнаграждение, възниква след осъществяване на реална доставка и заплащане от страна на купувача на товарните вагони на продажната цена.

По отношение на доставките по останалите две данъчни фактури, жалбоподателя поддържа, че са представени необходимите писмени документи установяващи реалното получаване на стоките и тяхното влагане в производството, поради което се счита, че са налице облагаеми доставки.

В защита по същество се поддържа, че с оглед издадените на жалбоподателя АПВ № 1563/10.07.2007год. и АПВ № 2714 от 17.12.2007год., с които е прихванат процесния данък добавена стойност  и последващият отказ същото да бъде зачетено с оспорения ревизионен акт е налице съществено нарушение на административно производствените правила.

Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. К. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив.

4. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

6. Със Заповед № 800224 от 25.04.2008г. на Петко Валентинов Петков, на длъжност Началник сектор “Ревизии и проверки - 2”, към Отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик е възложено извършване на данъчна ревизия на “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД с обхват, установяване на задълженията по ЗКПО за периода 01.01.2007год. до 31.12.2007год., както и определяне на задълженията по ЗДДС за периода 01.05.2007г. до 30.11.2007год. Крайния срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед № 800360 от 14.0.2008год. и Заповед № 800392 от 12.08.2008год.

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад  №800392 от 26.09.2008год., въз основа на който и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 800392 от 30.09.2008год. е издаден оспорения в настоящото производство ревизионен акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал.2, т.1 от ДПОК, по делото е представена Заповед № 211 от 07.04.2006г. на Директора на ТД на НАП Пазарджик.

7. Констатирано в хода на административната процедура е че  “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД е отчел доставка с право на данъчен кредит по фактура №3000000033 от 16.052007г. с издател “ТОРСУНА 2000” ЕООД, гр. Разград, ул. “Александър Стамболийски” № 61. Предмета на доставката, така както е обективиран във фактурата е “...По договор посредничество  Gaвs – 12 бр., По договор  Smmps – 24 бр., По договор  Himrs – 14бр...”. Данъчната основа  е в размер на 97791,50лв., а съответно начисления ДДС е в размер на 19558,30лв.

По отношение на търговското дружество доставчик е предприета насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол № 13-05-800224-1 от 17.06.2008год. на ТД на НАП Разград. Според въпросния удостоверителен документ, “ТОРСУНА 2000” ЕООД е издало на жалбоподателя процесната фактура, ДДС е начислен по реда на ЗДДС, фактурата е включена в дневника за продажби и справката декларация за периода. Разплащане между страните по сделката не е извършвано. Посредническата услуга е извършена от специално наето за това лице.

Към преписката за насрещна проверка са приобщени – копие от фактурата ; от дневника за продажби и справката декларация ; хронологични описи на сметки 411, 703, 453/2 ; дневник на сметка 411 за клиент “ВРЗ 99” ; оборотна ведомост. Представен е Договор за посредничество от 05.07.2004год. сключен между жалбоподателя в качеството му на възложител и “ТОРСУНА 2000” ЕООД в качеството му на посредник. По силата на договора, посредника се е задължил да проучи условията и да подготви сключването на договор за продажба на 120бр. товарни вагони тип Gaрs – употребявани и ремонтирани с “PHANTOM GROUP LIMITID”. Срока за изпълнение е определен на 31.12.2004год. Възнаграждението е 1000,00ЕВРО, без ДДС за един брой вагон, като е уговорено, че то е дължимо в срок от пет дни от момента на окончателното плащане на съответната партида вагони от купувача “PHANTOM GROUP LIMITID”. Според Анекс № 1 от 23.12.2004год. към договора, срока на изпълнение е удължен до 31.12.2005год. Приложен е Протокол за констатация относно завършване на определена работа от 16.05.2007год., съставен между представители на двете търговски дружества в който посочено, че към същата дата са ремонтирани и продадени 12 бр. вагони Gaрs, като съответно следва да се заплати възнаграждение в размер на 12 000,00ЕВРО.

Представен е също така Договор от 30.11.2004год., сключен между същите страни за проучване на условията и подготвяне, сключването на договори за продажба на 100бр. платформени вагони тежковози, тип Smmps с “PHANTOM GROUP LIMITID”. Останалите уговорки са идентични с тези по прежде цитирания договор. С Анекс № 1 от 30.11.2004год. към договора, срока на изпълнение е удължен до 31.12.2005год. Приложен е Протокол за констатация относно завършване на определена работа от 16.05.2007год., съставен между представители на двете търговски дружества в който посочено, че към същата дата са ремонтирани и продадени 31бр. вагони Smmps, като съответно следва да се заплати възнаграждение в размер на 31 000,00ЕВРО.

Представен е и Договор от 20.02.2006год., сключен между същите страни за проучване на условията и подготвяне сключването на договори за продажба на 10бр. товарни вагони, тип Himrs с “PHANTOM GROUP LIMITID”. Срока за изпълнение е определен на 31.08.2006год. Уговореното възнаграждение в размер на 1000,00ЕВРО на вагон е дължимо в срок от 10 дни от момента на експедицията на съответната партида вагони. Приложен е Протокол за констатация относно завършване на определена работа от 16.05.2007год., съставен между представители на двете търговски дружества в който е посочено, че към същата дата са ремонтирани и продадени 7бр. вагони Himrs, като съответно следва да се заплати възнаграждение в размер на 7 000,00ЕВРО.

Във връзка с искане за представяне на документи и писмени обясни № 16859 от 21.07.2008год., жалбоподателя е представил копия от прежде посочените договори, анекси и протоколи за констатации, както и  Договор за продажба от 11.05.2006г. и Анекс №3 от 22.01.2007г. за продажба на - до 100бр., товарни вагони тип Smmps ; до 140бр. товарни вагони тип Rgs ; до 900бр. товарни вагони тип Regsz ; до 50бр. товарни вагони тип Gaрs  с “PHANTOM GROUP LIMITID”. Представени са фактури издадени от жалбоподателя с получател “PHANTOM GROUP LIMITID”, както следва – фактура № 62918 от 07.09.2006год. за продажба на 12бр. вагони тип Gaрs, придружена с ЕАД №3004/3-2677 от 11.08.2006год.  и дванадесет броя товарителници за износ на същите вагони.

Представени са също така Договор от 12.03.2005год. за продажба на 200бр. товарни вагони тип Smmps с “PHANTOM GROUP LIMITID” ; фактура № 62916 от 07.09.2006год. издадена от жалбоподателя на “PHANTOM GROUP LIMITID” за продажба на 11бр. вагони  тип Smmps ; ЕАД №3004/3-2799 от 23.08.2006год.  и единадесет броя товарителници за износ на същите вагони.

Представени са още : фактура  20572 от 29.09.2006год. издадена от жалбоподателя на “PHANTOM GROUP LIMITID” за продажба на 10бр. вагони  тип SMMGPS ; ЕАД №3004/3-2421 от 26.07.2006год.  и десет броя товарителници за износ на същите вагони ; фактура № 40012 от 25.01.2007год. издадена от жалбоподателя на “PHANTOM GROUP LIMITID” за продажба на 10бр. вагони  тип SMMGPS ; ЕАД № С 0000191 от 26.01.2007год.  и десет броя товарителници за износ на същите вагони.

Освен процесната фактура е представено и дебитно известие № 300000003 от 22.08.2007год., от “ТОРСУНА 2000” ЕООД, относно промяна в броя и типа на вагоните по въпросната фактура.

Представени са още Договор от 24.03.2006год.  с което жалбоподателя и “PHANTOM GROUP LIMITID” са се споразумели за продажба на 60бр. двуосни вагони след извършен среден ремонт и съчленяването им в  20бр.  четириосни вагони тип Hillrs ; Допълнително споразумение от 08.01.2007год. към Договора за продажба от 24.03.2006год. с което страните са се споразумели за доставката на още 150 броя двуосни вагони след извършен среден ремонт и съчленяването им 75 бр.  четириосни вагони тип Hillrs ;  фактура  № 40047 от 27.04.2007год. издадена от жалбоподателя на “PHANTOM GROUP LIMITID” за продажба на 7бр. вагони  тип Hillrs ; ЕАД № BG 3004 С0001210 от 27.04.2007год.  и седем броя товарителници за износ на същите вагони.

8. Констатирано в хода на административната процедура е че  “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД е отчел доставки с право на данъчен кредит по фактури №0000000233 от 10.07.2007г. с предмет “капак за букса”, данъчна основа в размер на 8000,00лв.и начислен ДДС в размер на 1600,00лв. и № 0000000236 от 31.10.2007год. с предмет ”чакъл фракция 90куб.м”, данъчна основа в размер на 720,00лв и начислен ДДС в размер на 144,00лв. Доставчик е “ЯСЕН НМ” ЕООД, със седалище и адрес на управление г. Варна, ул. “Цар Асен” № 16-18. 

По отношение на търговското дружество доставчик е предприета насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол № 13-05-800224-18 от 08.07.2008год. на ТД на НАП Варна. Според въпросния удостоверителен документ, търговското дружество е с обща данъчна регистрация, считано от 05.05.1997год. и с регистрация по ЗДДС, считано от 13.10.1997год., като съответно специалната регистрация е прекратена на 13.10.1997г. Последващата регистрация по ЗДДС е на 01.02.2007год. Дружеството е издало на жалбоподателя фактура № 0000000236 от 31.10.2007год. с предмет ”чакъл фракция 90куб.м”, данъчна основа в размер на 720,00лв и начислен ДДС в размер на 144,00лв. Същата е включена в дневника за продажби и справката декларация за м. ноември 2007год. Относно произхода на стоката е представена фактура № 861 от 30.11.2007год. с издател “Новисс” ЕООД, гр. София, ул. “Бръшлян” № 2.

По отношение на фактура №0000000233 от 10.07.2007г. с предмет “капак за букса”, данъчна основа в размер на 8000,00лв.и начислен ДДС в размер на 1600,00лв. е посочено, че същата не е включена в дневника за продажби, справката декларация и в счетоводството на фирмата, поради това, че не е предадена за осчетоводяване. Самата фактура не е представена.

Като приложение към жалбата срещу ревизионния акт, адресирана до Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив, са приложени – Складова разписка за приемане на материални запаси, Искане за отпускане на материални ценности, РКО за сумата от 864,00лв. по фактура № 236 от 31.10.2007год.

ІV. За правото :

9. Първият въпрос който следва да бъде разрешен в текущия казус е този свързан с действителността на процесния ревизионен акт. Това налага необходимостта да се  констатира, че в мотивната част на процесния ревизионен акт е посочено, че спорния данъчен кредит е прихванат съответно с АПВ № 1563 от 10.07.2007год. и АПВ № 2714 от 17.12.2007год.

Както се посочи, ревизионното производство е било сложено в ход със Заповед № 800224 от 25.04.2008г. на Началник сектор “Ревизии и проверки - 2”, към Отдел “Контрол” при ТД на НАП Пазарджик. Действащо процесуално право към този момент е нормата на чл. 129, ал.3 (редакция - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) от ДОПК, според която - Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение.

В случая, няма спор, че въпросните два АПВ, не са били предмет на съдебно административно производство. Ето защо не е имало никаква пречка, данъчните задължения на жалбоподателя да бъдат определени в хода на последващо ревизионно производство.

От обстоятелството, че в акта за възлагане на ревизията не е посочена нормата на чл. 129, ал.3 от ДОПК, не следва извод за наличието на такова процесуално нарушение, което да налага отмяната на ревизионния акт. Това се отнася и до останалите възражения на жалбоподателя, за неправилно посочване на представителя на дружеството в заповедта за възлагане на ревизия и нередовното според него връчване на тази и последващите такива заповеди на ревизирания субект. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че въпросните неточности, не са накърнили по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

10. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура, факти и обстоятелства във връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по фактура №3000000033 от 16.052007г. с издател “ТОРСУНА 2000” ЕООД, гр. Разград, органите на приходна администрация са приели, че  представените протоколи за констатация за извършена работа, отчитат продажби към 16.05.2007год., но от тях не става ясно за какъв период от време. По данните от ДДС регистрите, предишната фактурирана услуга  от посредника “ТОРСУНА 2000” ЕООД е с № 2000006914 от 01.09.2006год. При съотнасянето на това обстоятелство с останалите данни по преписката, е направен извод, че процесната данъчна фактура не би могла да документира нито едно от данъчните събития, възникнали по повод, осъществените износи на товарни вагони. При това положение е прието, че в случая не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по доставка с предмет – “посредничество по договор”, на стойност 97791,50лв. и ДДС в размер на 19558,30лв. Последица от това е крайния извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък, поради което пък не се е породило и правото на данъчен кредит, сиреч налице е хипотезата на чл. 70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал.2 от ЗДДС.

11. Напълно аналогичен е правния извод и по отношение на доставката обективирана във фактура №0000000233 от 10.07.2007г. с предмет “капак за букса”, данъчна основа в размер на 8000,00лв. и начислен ДДС в размер на 1600,00лв.  Той е основан на обстоятелствата, че при извършената насрещна проверка, прекият доставчик “ЯСЕН НМ” ЕООД не е представил нито процесната фактура, нито каквито и да е документи във връзка с фактическото осъществяване на доставката. Единствените данни в тази насока са писмените обяснения на представител на проверяваното дружество, според които “...Ф№233/10.07.2007г. не е отразена в счетоводството на фирмата поради факта, че не е предадена на счетоводството...”.

12. Отказът да бъде зачетено правото на данъчен кредит по сделката обективирана във фактура № 0000000236 от 31.10.2007год. с доставчик “ЯСЕН НМ” ЕООД  е отново извод за липса на облагаема доставка и съответно неправомерно начисляване на косвен данък. Основния факт от който се черпи този извод е че фактурата в която е обективирано придобиването на процесната стока е издадена от предходния доставчик  Новисс” ЕООД на 30.11.2007год., т.е. 30 дни след издаването на процесната фактура, което е навело органите на приходна администрация на съждението, че не е възможно да бъде прехвърлена собствеността върху стока, която все още не е придобита от продавача.  

13. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства по отношение на правото на данъчен кредит, което жалбоподателя черпи за себе си от сделките обективирани във фактури №3000000033 от 16.052007г. с издател “ТОРСУНА 2000” ЕООД, гр. Разград и  №0000000233 от 10.07.2007г. с доставчик “ЯСЕН НМ” ЕООД,гр. Варна, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на проходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалния закон. Оспорения административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.  Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Впълнота е спазена, целта която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

14. С оглед разрешаването на текущият административно правен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното :

Според чл. 110, ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”. Принципа на “Законност”, установен в чл.2, ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “Обективност” възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най – сетне принципа на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящият в йерархията на данъчна администрация орган. При положение, че резултата е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчния субект и административния орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата ? Отговора на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение :

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпроса за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата. – чл.160, ал.1 от ДОПК, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическия факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално правна норма свързва с неговото проявление.

Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус ?

15. Спорния между страните въпрос, се концентрира по отношение на наличието на осъществени от “ТОРСУНА 2000” ЕООД, гр. Разград  и “ЯСЕН НМ” ЕООД спрямо  “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД доставки на процесните стоки и услуги.

Според, разпоредбите на чл. 25,ал.1 и ал.2 от ЗДДС - Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Приобщените в хода на производство доказателства, както поотделно, така и в съвкупната им преценка не позволяват да се направи извод, че към м.май 2007год., доставчика е осъществил насрещна престация по сключените с жалбоподателя договори за посредничество.

Съобразно уговорките в изброените в пункт 7 от настоящото решение договори за посредничество, престацията на “ТОРСУНА 2000” ЕООД се счита за осъществена при извършване на продажба от страна на възложителя за всеки един вагон. По този начин е обвързано и пораждането на задължение за възложителя да заплати уговореното възнаграждение за осъществено посредничество.

Както се посочи, съобразно представените от жалбоподателя първични счетоводни документи, същият е осъществил продажби на вагони на съконтрагента си  “PHANTOM GROUP LIMITID”, както следва : на 07.09.2006год. продадени 12 бр. вагони тип GABS  и 11бр. вагони тип SMMGPS;  на 29.09.2006год.  продадени 10бр. вагони тип SMMGPS; на 25.01.2007год.  продадени 10бр. вагони тип SMMGPS и на 27.01.2007год. продадени 7 бр. вагони тип  Hillmrs. Обобщените данни, сочат, че жалбоподателя е продал 12 бр. вагони тип GABS ; 31бр. вагони тип SMMGPS и 7 бр. вагони тип  Hillmrs. Процесната фактура обаче, има за предмет, посредническо възнаграждение за осъществени от жалбоподателя продажби на вагони, както следва :  12 бр. вагони тип GABS ; 24бр. вагони тип SMMGPS и 14бр. вагони тип  Hmrs. Повече от очевидно е пълното несъответствие нито на момента на извършване на продажбите и съответно възникване на задължението за заплащане на посредническата услуга с момента на издаване на процесната фактура, нито пък броя и вида продадените вагони и на тези за които се твърди че е възникнало задължение за заплащане на посредническо възнаграждение /което впрочем няма спор, че не платено нито изцяло, нито частично/.

16. С оглед изложеното до тук е необходимо да се посочи, че особената, обществена значимост на данъчните правоотношения е наложила, тяхното регулиране да бъде предприето посредством метода на субординацията, като конкретната им регламентация е осъществена посредством императивни правни норми. Това, с оглед спорния въпрос по текущия казус, изключва каквато и да е възможност, страните по една сделка, сами да определят кога е възникнало данъчно събитие с оглед облагането с ДДС и сами да определят неговите параметри от които зависи определянето на данъчната основа и съответно дължимия данък и правото на данъчен кредит. Каза се, момента на възникване на данъчното събитие е ясно и точно определен в чл. 25, ал.2 от ЗДДС -  данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В тази насока, следва да се направи окончателния извод, че данните по делото изключват възможността, към момента на издаване на процесната фактура да е налице, като позитивно проявен факт, кое да е от данъчните събития обективирани в нея. Ето защо, в тази част административния акт се явява законосъобразен

17. Напълно аналогични са изводите по отношение на правото на данъчен кредит, което се черпи от №0000000233 от 10.07.2007г. с доставчик “ЯСЕН НМ” ЕООД, гр. Варна. По делото не се представиха, нито въпросната фактура, нито каквито и да е други данни, че доставчика е разполагал със съответната стока и съответно е прехвърлил собствеността върху нея на жалбоподателя. Представените - складова разписка, която съдържа само подпис за получател и искане за отпускане на материални ценности, сами по себе си не опровергават възприетия извод.   Данни за противното нито се заявиха нито се установиха в хода на производството.

При това положение, след като не се установява осъществяването на въпросния твърдян от жалбоподателя юридически факт, не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума му.

18. Не така стоят нещата по отношение на правото на данъчен кредит, което се черпи от фактура № 0000000236 от 31.10.2007год. издадена от “ЯСЕН НМ” ЕООД с предмет ”чакъл фракция 90куб.м”, данъчна основа в размер на 720,00лв и начислен ДДС в размер на 144,00лв.  Както се посочи, фактът от който ревизиращите органи са направили извод, че в случая не е налице облагаема доставка по смисъла на ЗДДС е че предходния доставчик на стоката “Новисс” ЕООД е издал първичен счетоводен документ на 30.11.2007год. Тук следва да се посочи, че по-късното издаване на данъчна фактура от предходен доставчик от момента в който е издадена фактурата от която се черпи правото на данъчен кредит, никъде в ЗДДС не е предвидено като обстоятелство имащо за последица извод за липса на осъществена облагаема доставка. След като по отношение на наличността на стоката, на издаването на данъчната фактура от доставчика, на надлежното осчетоводяване на същата от страните по сделката спор няма, няма и основание да се откаже да бъде зачетено декларираното за периода право на данъчен кредит. В тази част ревизионния акт се явява незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен.

V. За разноските :

18. С оглед, констатираната неоснователност на жалбата на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.8 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 949,57лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №1300-800392 от 29.10.2008г. издаден от Н.А.А., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 851 от 11.12.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му с която на “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД. със седалище и адрес на управление, гр. Септември, ул. “Любен Каравелов” № 2В е отказано право на данъчен кредит в размер на 144,00лв. по фактура № 0000000263 от 31.10.2007год., с издател “ЯСЕН НМ” ЕООД, гр. Варна и са начислени лихви за просрочие съобразно преобразувания за периода резултат в размер на 19,04лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД. със седалище и адрес на управление, гр. Септември, ул. “Любен Каравелов” № 2В против Ревизионен акт №1300-800392 от 29.10.2008г. издаден от Н.А.А., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП  гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 851 от 11.12.2008год. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му с която на търговското дружество е отказано право на данъчен кредит както следва : в размер на 19558,30лв. по фактура №3000000033 от 16.052007г. с издател “ТОРСУНА 2000” ЕООД, гр. Разград ; в размер общо на 1 600,00лв. по фактура № 0000000233 от 10.07.2007год. с издател “ЯСЕН НМ” ЕООД, гр.Варна и са начислени лихви за просрочие съобразно преобразуваните за отчетните периоди резултати в размер общо на 3 820,09лв.

ОСЪЖДА “ВОГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД 99” АД. със седалище и адрес на управление, гр. Септември, ул. “Любен Каравелов” № 2В  да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите сумата от 949,57лв., за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :