Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

 

Град Пловдив, 30 септември 2009 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 382 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.216, ал.6 във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г.Р.Д. *** против заповед № ДК-10-07 от 02.02.2009 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменено разрешение за строеж № 5 от 15.02.2008 г. на главния архитект на Община Съединение за „Реконструкция и преустройство на кафе-сладкарница и пристройка на магазин за хранителни и промишлени стоки върху 168,57 кв.м в УПИ ХVІ-524, жилищно, обществено-обслужващо застрояване и трафопост, кв.10 по плана на град Съединение” и заповед № ДК-10-08 от 02.02.2009 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменено разрешение за строеж № 6 от 15.02.2008 г. на главния архитект на Община Съединение за „Плътна ограда с височина 2,20 м, считано от по-ниския прилежащ терен, източната, западната и южната граница на УПИ ХVІ-524, жилищно, обществено-обслужващо застрояване и трафопост, кв.10 по плана на град Съединение”.

Твърди се, че заповедите са издадени в нарушение на административно-производствените правила, тъй като заинтересованите страни не са уведомени за започване на административното производство, не са събрани всички доказателства от значение за изясняване на обективната истина, не е спряно административното производството при наличие на преюдициален спор. Административният орган е разгледал жалба от несъществуващ правен субект, поради което заповедите са недопустими и нищожни. Твърди се също, че оспорените заповеди противоречат на материалния закон, тъй като съгласно чл.92 ЗС жалбоподателката е собственик на трафопоста и други лица нямат права върху имота й. Твърди се също, че заповедите не съответстват на целта на закона. Претендират се разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че са нарушени сервитутните права на заинтересованата страна „ЕВН България Електроразпреде-ление” АД, които следва да дадат съгласие за извършване на разрешените строежи преди издаване на самите разрешения за строеж. Това не е сторено, поради което процесните разрешения за строеж са отменени. Моли да се потвърдят заповедите.

Заинтересованата страна „ЕВН България Електроразпределение” АД чрез процесуалния си представител моли да се потвърдят заповедите като законосъобразни. Съгласно чл.68 от Закона за енергетиката се изисква изрично съгласно съгласие на дружеството, в чиято полза са възникнали сервитутни права. Тези сервитутни права са възникнали по силата на закона – съгласно § 26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ във връзка с чл.60, ал.2 ЗЕЕЕ (отм.). Съгласно чл.64 и сл. ЗЕ собственикът на служещия имот е длъжен да се съобразява с възникналото в полза на енергийното предприятие вещно право и няма право да премества сервитута или да извършва действия, които могат да го накърнят. Процесният трафопост представлява енергийно съоръжение, а предвидените строежи нарушават сервитутната зона.

Останалите заинтересовани страни не вземат становище по жалбата.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на заповедта, което съобщаване е направено с писмо с изх.№ Сн-309-00-098 от 02.02.2009 г., получено от жалбоподателя на 09.02.2009 г., т.е. срокът за обжалване изтича на 23.02.2009 г. и жалбата, подадена на 13.02.2009 г., е в срок.  Жалбата е срещу заповеди на началника на РДНСК Пловдив, които съгласно нормата на чл.216, ал.6 ЗУТ подлежат на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ. Всичко изложено налага изводът, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна поради следните съображения:

С оспорените заповеди началникът на РДНСК Пловдив е отменил издадените разрешения за строеж № 5 и № 6 от главния архитект на Община Съединение, затова че предвиденото ново строителство попада върху съществуващ магазин на В. и М. Шилеви, както и в сервитута на енергийното съоръжение – трафопост, за което се изисква съгласие на титуляра на сервитута.

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорените заповеди. На първо място, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно правната теория и константната съдебна практика само съществените нарушения на процедурата могат да доведат до незаконосъобразност на административния акт, защото тези нарушения водят до нарушаване правото на защита на страна. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство пред административния орган, макар да не е била уведомена своевременно за започналото производство, жалбоподателката е имала възможност да ангажира доказателства за установяване на фактите, които са от значение за установяване на твърденията й и за правилното решаване на спора, но това не е направено. Не са ангажирани никакви доказателства в тази насока и в хода на съдебното производство. Направените възражения касаят спор за материално право между заинтересованите страни и жалбоподателката и конкуренцията на вещни права между същите лица, които въпроси не могат да бъдат предмет на установяване и доказване в хода на административното производство. Задължение за административния орган е да прецени правата съобразно представените документи за собственост. Новонастъпили факти нямат значение за законосъобразността на административния акт, тъй като актът вече е бил издаден преди тяхното осъществяване. Затова съдът намира, че административният орган не е допуснал такива съществени нарушения на процедурата, които да обосновават незаконосъобразност на издадените заповеди.

Не се споделя и възражението за неправосубектност на лицето, сезирало началника РДНСК Пловдив с жалба. Вярно е, че наименованието на дружеството е „ЕВН България Електроразпределение” АД. Вярно е също, че жалбата е подадена от лице, което не представлява дружеството. Тези обстоятелства, обаче, съдът намира, че не влияят върху извършените действия при подаване на жалбата пред административният орган, защото съгласно правилото на чл.301 от Търговския закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Дори и да приемем, че лицата, представляващи търговското дружество, са узнали за извършените от началника на КЕЦ Калояново действия по обжалване на процесните разрешения за строеж с получаване на самите заповеди или с получаване на жалбата на Г.Д., то към настоящия момент от тяхна страна не са извършени действия, от които да се направи извод, че са се противопоставили на подаването на жалба. Напротив, от цялото процесуално поведение на процесуалния представител на търговското дружество е видно, че подаването на жалба е било извършено със знанието и съгласието на лицата, представляващи „ЕВН България Електроразпределение” АД. Следва да се отбележи също, че законът изисква специална форма за упълномощаване за извършване на определени действия, като подаването на жалба, включително и пред съд, не е обвързано с такова изискване. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателката, че издадените административни актове са недопустими и нищожни. Подобно твърдение не кореспондира нито със закона, нито с практиката. Нещо повече, проверката за законосъобразността на издадените разрешения за строеж е служебно задължение на началника на РДНСК Пловдив с цел недопускане на незаконно строителство, т.е. при липса на жалба за него съществува задължение да се самосезира, ако констатира незаконосъобразност на издадено разрешение за строеж и да го отмени.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и след проверка на оспорените заповеди на всички наведени от жалбоподателката основания, както и на всички основания, посочени в чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорените заповеди не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е приложил правилно материалния закон. Неговите констатации за нарушаване на сервитутната зона около трафопоста се установява както от всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, така и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът напълно възприема и кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Според заключението на съдебния експерт процесният трафопост съществува върху всички графични материали след 1992 г., включително и в одобрения проект, неразделна част от разрешение за строеж № 5 от 15.02.2008 г. на главния архитект на Община Съединение. Сервитутните зони на трафопоста са нарушени. Нормативната уредба на сервитутните зони се съдържа в Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно чл.6, ал.1 от цитираната наредба размерите на сервитутната зона на енергийния обект се определят в зависимост от: вида на основната за обекта енергия, вида на енергийния обект, начина на полагане на проводите и съоръженията, специфичните изисквания за осигуряване на условия за изграждане или прокарване, безопасна експлоатация и ремонт на енергийния обект или отделни негови части и съоръжения, изискването за осигуряване на условия за безпрепятствено преминаване на хора и техника с определени габарити, от най-близката улица или път до всички части и съоръжения от енергийния обект, предназначението на засегнатия от сервитутната зона поземлен имот, вида и височината на трайните насаждения в засегнатия от сервитутната зона поземлен имот. Минималните размери на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти са определени във приложения към наредбата, като приложение № 1 е за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение или преобразуване на електрическата енергия, съгласно т.5 от което сервитутните ивици около трансформаторен пост са с широчина 4,5 м към стени с врати за трафокилии, 2,5 м към стени с врати за уредба СН и НН и 1,5 м към стени без обслужващи врати. В конкретния случай предвиденото ново строителство преминава (тангира) непосредствено до стените на трафопоста, което се явява нарушение на материалния закон. В тази връзка съдът напълно споделя възраженията на заинтересованата страна “ЕВН България Електроразпределение” АД за нарушение на Закона за енергетиката и наредбите по неговото приложение.

От всичко изложено се налага извод, че заповедите на началника на РДНСК Пловдив, с които са отменени разрешения за строеж №№ 5 и 6 от 15.02.2008 г. на главния архитект на Община Съединение, са правилни и законосъобразни. При тяхното издаване не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Заповедите са издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. Ето защо, жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ІV състав на основание чл.172, ал.2 АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.Р.Д., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-07 от 02.02.2009 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменено разрешение за строеж № 5 от 15.02.2008 г. на главния архитект на Община Съединение за „Реконструкция и преустройство на кафе-сладкарница и пристройка на магазин за хранителни и промишлени стоки върху 168,57 кв.м в УПИ ХVІ-524, жилищно, обществено-обслужващо застрояване и трафопост, кв.10 по плана на град Съединение” и против заповед № ДК-10-08 от 02.02.2009 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменено разрешение за строеж № 6 от 15.02.2008 г. на главния архитект на Община Съединение за „Плътна ограда с височина 2,20 м, считано от по-ниския прилежащ терен, източната, западната и южната граница на УПИ ХVІ-524, жилищно, обществено-обслужващо застрояване и трафопост, кв.10 по плана на град Съединение”.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                  Административен съдия: