Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    17           Година  2010, 04.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 01.12.2009 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

и в присъствието на прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 390 по описа за 2009 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят “Северино”ЕООД, гр.Стара Загора, ул.”Славянска”№59, ет. 2, представлявано от управителя С.К., е ос­­порил Ревизионен акт /РА/ № 240800589/01.12.2008г., из­даден от Е.С.Ц.– главен инспек­тор по приходите в ТД на НАП – Стара Загора, потвър­де­н с Решение № 83/03.02. 2009г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбо­подателя за данъчни периоди месец Януари - Юни 2008г. е отказа­но право на да­нъ­чен кредит в размер общо на 58 700,80 лева, по фактури, издадена от “Корадо” ЕООД и “Лес Трейд”ЕООД, в резултат на което са определени публични задълже­ния за данък добавена стойност за внасяне и са начислени и прилежащи лих­ви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета в размер общо на 5 079,43 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административ­ния акт, поради нарушение на материал­ния закон, и се иска неговата отмяна от Съда. Твърди се, че е налице осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6,респ. чл.9 от ЗДДС, обективирани с процесните фак­тури, издадени от прекия до­ставчик, за която са изпълнени усло­вията на чл.71 ЗДДС за приспадане на данъ­чен кредит – налице е редовно издаден данъчен до­кумент /фактура/, съставен в съ­ответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, по който жалбоподате­лят е получател. Застъпва се становище, че непра­вилно е прието, че липсата на под­писи върху данъчните документи, съставлява липса на реквизит върху същи­те, както и че липсват доказателства за реалност на доставките, обективира­ни със сочените фактури, като в тази връзка са представени многобройни такива, които са тълкувани неправилно от ревизиращите органи. Отделно от това се твър­ди, че по делото е установен и произходът на стоките - горива, изяснени са фактите относ­но съхранението, транспортирането и фактическото предаване, извършено­то разплащане по всички доставки в брой, застъпва се становище, че се касае за транзитни доставки /по фактурите, издадени от “Корадо”ЕООД/, като предходния доставчик е доказано, че разполага с необходимата материална, техническа и кад­рова обезпеченост за осъществяването им. Аналогично се оспорва твърдение­то, че липсват доказателства за реално осъществени транспортни услуги по дос­тавките, за които са издадени фактури от “Лес Стрейд”ЕООД. В тази връзка се со­чи, че са представени многобройни доказателства – договори, пътни листи, това­ри­телници и прочие писмени доказателства, включително и такива за материална и кадрова обезпеченост на доставчика за извършването им, както и за обвърза­ността на същите услуги с осъществявани от жалбоподателя доставки на дървен материал спрямо негови контрагенти – което съставлява основния предмет на дейност на “Северино”ЕООД, и с доставките, по които оспорващия е получател. Изложеното се счита, че в своята съвкупност обосновава извод за реалност на преките доставки. Претендира се отмяна на ревизи­онния акт в обжалваната част. Заявена е претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след ка­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во дока­зателства, намира за установено следното.

Със Заповед № 800589/10.07.2008г. на компетентния за това орган – На­чалник сектор “Ревизии и Проверки” в Отдел “Контрол” при ТД на НАП – Стара За­го­ра /л.40-41/, било об­разувано ревизионно производство, насочено към установя­ване на пу­­б­лични за­дъл­жения – за данък добавена стойност за данъчни периоди 01.01.2008г. -31.06.2008г. на жалбоподателя, със срок за приключване на ревизия­та до 10.10.2008г., която заповед е редовно връчена на субекта на дата 15.07.08г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите /от дата 24.10.2008г., листове 43 – 52 от делото/.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения Ревизионен доклад, с приложени към същото писме­ни доказателства.

Със Заповед № К 800589/24.10.2008г. органът,възложил ревизията, опреде­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите,съставил ревизионния доклад – главен ин­­спектор Е.Ц. Тук следва да се посочи, че съвместява­нето на двете ка­чества /съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не влияе върху законосъобразността на оспорвания административен акт.

Въз основа на същия ревизионен доклад и след обсъждане на на­правените от ревизирания субект възражения и представените доказателства, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ре­визионен акт № 240800589/01.12.2008г.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт, с който на проверяваното лице за данъчен период 01.01.2008г. – 30.06.2008г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 58 700,80 лева по данъчни фактури, подробно индиви­дуализирани в РА, издаде­ни от “Корадо”ЕООД и “Лес Трейд”ЕООД, в резлутат на което са определени и публични задъл­жения за данъка добавена стойност за вна­сяне, ведно с прилежащи лихви за за­бава в размер общо на 5 079,43 лева, е об­жалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановено и Реше­ние № 83/03.02. 2009г., на Заместник Ди­ректора на Дирекция “ОУИ” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден реви­зионният акт. Съгласно представените в хода на настоящото производство, Запо­вед № ЗЦУ 836/24.11.2008г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП, и Заповед № 81/20.01.2009г. на същия орган /л.229 – 230/ е на лице компетентност на органа постановил Решението по чл.155 от ДОПК.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.

На следващо място съдът счита и при изложената фактическа обстановка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се фор­ма и при спазени административно-процесуални правила за това.

І. В хода на ревизията не е признато право на приспадане на данъчен кре­дит в размер общо на 18 500,80 лева на основание чл.70 ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС във вр. с чл.6 от ЗДДС, поради констатирана липса на дос­тавка на “дизелово гориво” за м.01.2008г., по фактура № 1110000106/31.01.2008г. на стойност 37 504 лева и ДДС 7 500,80 ле­ва, и за м.02.2008г. по фактура № 1110000108/21.02.2008г. на стойност 55 000 лева и ДДС 11 000 лева, издадени от “Корадо – Д”ЕООД – гр.Раднево.

 На посочения доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № Втрк 6436/10.10.2008г., с който е установено, че фактурите с посочени данъчна основа и начислен ДДС са из­да­дени на “Северино”ЕООД, отразени са в дневника за продажби и в подадената справка-декларация за съответния период /така прило­жените дневник за продаж­би и СД/. Разплащането е в брой. Отделно от това въз основа на представените от доставчика доказателства е прието, че представените фактури не съдържат подписи на съставил и получил стоката, не са представени сключени догово­ри, анекси и др. регламентиращи доставките. Съ­гласно дадените обяснения транспортът е за сметка ***, като стоките са транспортирани директно от складовете на предходния доставчик – “Петрол груп - БД”ЕООД, за което е представен и договор и съставените от този доставчик фак­тури в оригинал /които в последствие са върнати на проверяваното лице/. Пред­ставена е справка за стоковия поток, доказателства за счетоводно отразяване на доставките по процесните фактури в счетоводството на прекия доставчик, както и оборотна ведомост за периода 01.02.2008г. – 29.02.2008г. Съгласно дадените обяс­нения дружеството не разполага с ресурсна обезпеченост доколкото се явява само транзитен доставчик. Констатирано е, че не са представени доказателства за това, че “Корадо - Д”ЕООД има право да съхранява закупените от “Петрол груп – БД”ЕООД горива в базите на доставчика, не са представени заявки и експеди­ционни бележки, от които да се установи фактическото предаване на стоките от предходния на прекия доставчик, съответно от последния на жалбоподателя.

Част от материалите към посочения протокол за насрещна проверка са и представените такива  от доставчика, съгласно опис на лист 167 от делото  - пис­мени обяснения, копия от процесните фактури, ведно с фискални бонове към съ­щите за извършено плащане в брой, договор от 01.11.2005г. с “Петрол груп – БД” ЕООД, оборотна ведомост за месец Февруари 2008г., фактурите, издадени от пре-дходни доставчик, справка за стоковия поток, хронология са сметки 4532, 501, 702, 411.

Към възражението против РД са представени Договорът за покупко-про­даж­ба на горива от 01.06.2007г.,сключен между “Северино”ЕООД и “Корадо–Д”ЕООД, и 4 броя експедиционни бележки /л.53 – 56/.

Предвид установените факти при извършената насрещна проверка, относ­но реалното извършване на процесната доставка, и представените документи от ре­визирания субект, е прието, че липсват доказателства, които по категоричен начин да обосноват извода за произхода на процесните стоки, като на тази база е изве­ден и извод за липса на доказателства за възможност на доставчика да осъщест­ви доставките; като органът по приходи е направил и извод, че “Корадо – Д”ЕООД не е представи доказателства реално да е разполагал с такива стоки, както и с кад­рова, техническа и материална обезпеченост за осъще­ствяване на доставка със същите, включително за тяхното транспортиране и съ­храняване. В този сми­съл предвид доказателствата, събрани в хода и на насрещ­ната про­верка и от стра­на на жалбоподателя, е счетено, че същите не обоснова­ват ре­алното преда­ване на стоката по пряката доставка, както и че самите фактури не са подписани от страните по сделката, не са представени и доказателства за транспортирането на стоките, доказателства за произхода на горивото, като в тази връзка е прието, че не са представени документи, от които да се направи обоснован извод, че именно закупените по До­гово­ра с “Петрол груп БД”ЕООД горива са обект на про­цесните доставки – така по договора с този търговец липсва клауза, че получате­лят има право да съхранява продължително време закупеното гориво в склада на доставчика, а представените фактури за закупено гориво, доставено от “Петрол груп БД”ЕООД са с дати от месец Септември 2007г., докато процесните фактури са от края на м.Януари и м.Февруари 2008г. В този ред е прието, че и представе­ните с Възражението против РД експедиционни бележки не съдържат всички не­обходими реквизити, като на следващо място не са представени и други доказа­телства изискващи се по съответните нормативни документи, уреждащи търговия­та с течни горива. Следователно направен е извод, че не е извършена доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС, тъй като на първо място “Корадо –Д”ЕООД не раз­полага с обект, в която да е съхранявало стоките и да продава такива, няма тех­ническа и трудова обезпеченост да извърши такива доставки, ня­ма доказателства за произхода на стоките. Предвид на това е направен извод, че доставчикът “Ко­радо - Д“ЕООД е начислил неправомерно данък по фак­­ту­рите, издадени на “Севе­ри­но”ЕООД, поради което и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС не е признато пра­во на данъ­чен кредит по посочените  фактури.

Други доказателства касателно разглежданите доставки не са представени от страна на жалбоподателя, било то в хода на административното или съдебното обжалване.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­нистративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­боподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 18 500,80лева по процесните фактури, издадени от доставчика “Корадо – Д”ЕООД за законосъобразен, поради следните съображения : 

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­никване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка ***­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото на първо място е спорен фактът, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­тежаването на данъчен документ /факту­ра/ от страна на прекия доставчик “Корадо - Д”ЕООД, която да отговаря на изиск­ванията на чл.114 от ЗДДС., като не се спори от друга страна, а и това се устано­вява от събраните по делото доказателства, че същият е издал процесните фак­тури, отразил ги е в днев­ника за про­дажби и справката-декларация, като не се спори, че е и начислил да­нъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Действително видно приложените по делото заверени ксеро-копия от про­цесните данъчни документи същите в разрез с изискването на чл.114 ал.1 т.6 от ЗДДС /в редакцията към процесните данъчни периоди/ и на чл.7 ал.1 т.5 от ЗСч /в съответната редакция/ не съдържа подпис на съставител. Следва да се посочи, обаче, че неправилно е прието, че е нарушена формата на данъчния документ с оглед липсата на подпис и на получател – такова изискване в действащата в съ­ответните периоди нормативна уредба няма.

Във фактурите на следващо място вярно е отразено наименованието, пред­ставляващия търговеца неговите идентификационен и ДДС номер, като не се спо­ри, че от­делно от това, данъчната основа и на двете фактури и начисления по раз­мер на ДДС е отразен в дневника за продажби и справката декларация, дос­тавчикът регистрирано по ЗДДС лице. В този смисъл съдът намира, че фактурите съдържат достатъчно идентифи­циращи данни за отговорното за стопанската опе­ра­ция лице–доставчик. Същите фактури отговарят на всички останали изисквания на ЗСч /в редакцията към м. 01 и м.02 на 2008г./ и чл.114 ал.1 от ЗДДС.

Съгласно ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС, реквизитите на фактурата, предви­дени в ЗСч., следва да се преценяват в зависимост от това дали съдържат доста­тъчно информация за регистрираните по ЗДДС лица, възникналото облагаемо да­нъчно събитие и начисления данък.

Каза се процесните фактури съдържат достатъчно данни за регистрираните по ЗДДС лица, което обосновава извода на настоящата инстанция на съда, че не може само на това основание – липсата на данъчен документ, който да отговаря на изискванията на чл.114 от ЗДДС, да се откаже правото на да­нъчен кредит на жалбоподателя.

Именно в този смисъл е и посоченото ТР № 5/2004г., където е прието, че само липсата на тези реквизити по чл.8 ал.1 от ЗСч (отм.) /които в по-голямата си част са аналогични с разпоредбите на чл.7 от ЗСч, като първите следва да се под­чер­тае са още по-формални/ в данъчната фактура, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица и възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, винаги е предпоставка да бъде отказано право на данъчен кредит.

На следващо място спорна предпоставка за възникване правото на приспа­дане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е и наличието на осъ­ще­ствена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на  гориво от пре­­кия доставчик към жалбоподателя “Северино”ЕООД. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани както с неустановен произход на сто­ка­та, така и с липсата на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, до­колкото липсвали доказателства за техническата, материалната и кадрова обез­печеност за доставчика и за прехвърляне собствеността върху стоката от прекия доставчик на жалбоподателя.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно пра­во върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътре­общностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услуга­та е извършена.

В случая според съда не е установено прехвърляне правото на собственост върху стоката от прекия доставчик “Корадо - Д”ЕООД на жалбоподателя, което съставлява дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нор­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Представените в тази връзка писмени доказателства не обосновават кате­го­ричен извод в тази връзка.

Така на първо място не се спори, че прекият доставчик на практика не раз­полага със собствени ресурси за осъществяване на доставки от рода на процес­ните, като се поддържа тезата, че се касае за транзитна операция.

Действително в нормата на чл.329 ал.1 от ТЗ е уредена хипотезата на т. нар. “транзитна продажба”, но в случая липсват каквито и да било доказателства за наличието на уговорки между “Корадо – Д”ЕООД и “Петрол груп – БД”ЕООД за­купеното от първия количество гориво да бъде предадено на трето лице, като в тази връзка и не са представени доказателства за изпълнение изискването на чл. 329 ал.2 от ТЗ.

Отделно от това в самия договор, сключен между последните двама, липс­ват такива клаузи, както и уговорки във връзка с правото на купувача да съхраня­ва закупените количества горива в складовете на продавача до последваща тях­ната реализация. В тази връзка не може да се направи и обоснован извод, че дос­тавеното от “Петрол груп БД”ЕООД гориво през месец Септември 2007г. /така фактурите издадени от този доставчик/ от една страна е останало за съхранение в склада на продавача, съответно – че именно то е това, което е продадено от “Ко­радо – Д”ЕООД на “Северино”ЕООД.

Не са представени каквито и да било доказателства във връзка с транспор­тирането на стоките и тяхното предаване.

В тази връзка правилно е прието, че депозираните с възражението против РД експедиционни бележки сами по себе си не могат да обосноват извод за пре­даване на процесните стоки на купувача. Отделно от това същите са в противоре­чие и с твърденията, че сме изправени пред хипотезата на т.нар. “транзитна про­даж­ба”, в който случай предаването на горивото е следвало да бъде осъществено директно от “Петрол груп БД”ЕООД на “Северино”ЕООД.

 За да достигне до този извод съдът отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи, като съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

В процесния случай действително са налични 4 броя експедиционни бележ­ки, съгласно които се твърди, че стоките са били преда­дени на купува­ча на 30 и 31.01.2008г. и на 20. и 21.02.2008г. От друга страна извън така посоченото доказа­телство, други такива не са представени, че именно на тази датата, съобразно по­соченото по-горе правило на чл.24 ал.2 ЗЗД е прехвърлена и собствеността върху същите.

От представените доказателства и обяснения на практика се получава, че стоката е би­ла придобита от продавача няколко месеца преди нейното предаване на купува­ча, самия продавач не разполага със собствени бази са съхранението й, не се установи същият да има сключени договори за това с трети лица, липсват и каквито и да било доказателства как е била транспортирана стоката. В този аспект действително установя­ване произхода на стоките не е елемент от фактическия със­тав за признаване на правото на данъчен кредит, такова не е и транспортира­нето на стоките, но тези об­стоятелства са от значение за установяване реалност­та на доставката.

В този смисъл съдът намира, че по делото не са на лице доказателства, от които по безпротиворечив начин да се направи извод, че на датите, посочени в ек­спедиционните бележки, на практика се е стигнало до индиви­дуализиране на ро­до­во определение вещи, тяхното отделяне, с постигане на съг­ласие за което съ­г­ласно чл.24 ал.2 предл. първо от ЗЗД да се е прехвърлила и соб­ствеността върху тях. А именно с датата на прехвърляне собствеността върху вещите ЗДДС свърз­ва момента на възникване на данъчното събитие.

На практи­ка извън твърденията в жалбата, доказателства не са събирани в тази насока от оспорващия /при доказателствена тежест за него/, въпреки проце­суалната въз­можност която е имал за това.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице реал­ност на пряката доставка.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­тури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г., поради което и по тях е начислен неправомерно данък, поради което и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС за жалбопадателя не е на лице право на данъчен кредит по същата.

С оглед на изложеното РА в тази му част е правилен и законосъобразен, а жалбата – неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.

ІІ. В хода на ревизията не е признато право на приспадане на данъчен кре­дит в размер общо на 40 200 лева на основание чл.70 ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС във вр. с чл.9 от ЗДДС, поради констатирана липса на дос­тавка на “транспортна услуга” за данъчни периедо м.03, м.04, м.05 и м.06.2008г., по подробно индивидуализирани в РД и РА фактури, издадени от “Лес Трейд” ЕООД – гр.Стара Загора.

 На посочения доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № Втрк 6435/23.09.2008г., с който е установено, че фактурите с посочени данъчна основа и начислен ДДС са из­да­дени на “Северино”ЕООД, отразени са в дневника за продажби и в подадената справка-декларация за съответния период /така прило­жените дневник за продаж­би и СД/. Частично разплащане в брой в размер на 59 000 лева е на лице по фактура № 0120000006 от 21.04.2008г., като за останалите липсват доказателства за плащане на данъчната основа и начисле­ния ДДС, но е направена констатация, че съгласно договорните отноше­ния пла­щането може да бъде извършено не по-късно от 31.12.2008г. Констатирано е, че върху представените фактури липсват подписи на лицата отговорни за стопанска­та операция. Представен е договор между страните, със срок на действие 2 го­дини, възнаграждението е уговорено да се заплаща след приключване на работа­та и при измерване на нейното количество, представени са договори за наем на МПС, както и справка по чл.62 ал.4 от КТ. Констатирано е от друга страна, че не са депозирани останалите изискани документи – пътни листове, товарителници, до­казателства, че именно с МПС по представените договори за наем е извършен транспортът, счетоводни документи за закупено гориво, за неговото изразходва­не, трудови договори, ведомости за заплати, както и доказателства от които да се установи, кои са лицата извършили транспорта. Представена е и оборотна ведо­мост за периода 01.01.2008г. – 30.06.2008г. Направена е констатация, че сделките са отразени в счетоводството на доставчика.

Част от материалите към посочения протокол за насрещна проверка са и представените такива  от доставчика, съгласно опис на лист 135 от делото  - пис­мени обяснения, дневници за продажби, копия от процесните фактури, договорът сключен между “Северино”ЕООД и “Лес Трейд”ЕООД, оборотна ведомост за пери­ода Янура – Юни 2008г., хронология на сметки 4532, 411, гр.50, гр.70, копия от до­говори за наем на товарни автомобили, разпечатка на гр.20, справка по чл.62 ал.4 от КТ.

Към възражението против РД са представени 52 броя пътни листове, 55 броя товарителници за обществен превоз съставени от “Лес Трейд”ЕООД, разчет­но-платежни ведомости на “Лес Трейд”ООД за м.03, м.04, м.05 и м.06. 2008г., тру­дови договори № 54 от 09.06.2007г., № 53 от 19.06.2007г., № 52 от 19.06.2007г. и № 51 от 19.06.2007г. /които именно трудови договори са отразени в справката по чл.62 ал.4 от КТ /л. 57-66 и 85-124/.

Въз основа на така събраните доказателства органите по приходите са из­вели следните изводи. На първо място е прието, че от представените доказател­ства не можело да се направи извод, че именно с МПС, предмет на представени­те договори за наем, е извършен транспортът, която услуга е обективирана с про­цесните фактури, както и че не са представени пътни листове, товарителници, при­емо-предавателни протоколи, документи за закупени и изразходвани горива, както и доказателства от които по категоричен начин да се изведе извод за нали­чието на кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките. В тази връзка са развити и съображения, че до такъв извод не може да се достигне и при прецен­ката на депозираните с възражението към РД пътни листове, ведомост за запла­ти, трудови договори и др., доколкото при направената справка в информацион­ния масив на НАП две от лицата, посочени като шофьори в пътните листове не фигурират като работещи по трудов договор с “Лес Трейд”ЕООД, същите не фигу­рират и в разплащателните ведомости, в счетоводството на търговеца и в масива на Местни данъчни и такси няма посочени и съответно декларирани товарни авто­мобили съответно Марка Камаз 5511 с рег. № СТ 5035 СХ и Марка Скания R 124 с рег. № СТ 81 88 АХ.

Предвид така установеното за доставките от страна на “Лес Трейд”ЕООД Марчело лес”ЕООД би­­ло прието от органа по приходите,че доставчикът не раз­полага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за осъще­ствяване на та­къв род услуги. Изложеното в своята съвкупност е мотивирало ре­визира­щия ор­ган да приеме, че липсват до­ка­­зателства за реално извършени дос­тавки по сми­съла на чл.9 от ЗДДС, предвид на това е направен извод, че достав­чикът “Лес Трейд” ЕООД е начислил не­пра­вомерно данък по фак­ту­рите,издаде­ни на “Северино” ЕООД, поради ко­ето и на основание чл.70 ал.5, във връз­ка с чл.68 ал.1 т.1, ал.2 във вр. с чл.9 от ЗДДС не е признато право на данъ­чен кре­дит по посочени­те  фа­к­­­тури.

В хода на административното обжалване касателно същите доставки са представени два броя граждански договора, сключени на 03.01.2008г. между “Лес Трейд”ЕООД и съответно Х.Д.Т.и Е. М., с които възло­жи­телят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши “шофиране на товарен автомобил”, при договорено възнаграждение и по двата 200 лева, платими в 5-дневен срок след приемане на извършената работа, като за последното са пред­ставени и два броя Констативни протокола от 10.08.2008г. за приемана на извър­шената работа – шофиране на товарен автомобил, ведно с разписки от 15.08. 2008г. за изплащане на договореното възнаграждение. Представени са и два броя договори за наем на МПС, съответно Марка Скания R 124 с рег. № СТ 81 88 АХ  и Марка Камаз 5511 с рег. № СТ 5035 СХ , сключение между “Лес Трейд”ЕООД, в качеството му на наемател и съответния Наемодател, като за установяване соб­ствеността върху същите МПС са представени регистрационен талон и Деклара­ция по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки ав­то­мо­били.

След обсъждане на така депозираните доказателства горестоящ админист­ративен орган е възприел изцяло изводите на ревизиращите органи, като е счел, че представените пътни листове по никакъв начин не могат да се обвържат с про­цесните фактури, доколкото не ставало ясно чия собственост е транспортирания дървен материал и за кого се транспортира той, липсват доказателства за приема на свършената работа по договора между “Северино”ЕООД и “Лес Трейд”ЕООД и определяне на дължимото възнаграждение, в който смисъл е изведен извод, че лип­сват доказателства за извършена и приета конкретна работа, което да обосно­ве основанието за издаване на процесните фактури.

С цел опровергаване констатациите на органите по приходите от страна на жалбоподателя по делото отново бяха представени депозираните още с възраже­нието против РД пътни листове и товарителници към тях /тук следва да се отбе­ле­жи, че неправилно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че пътните листове не са депозирани в хода на ревизията, поради което е не може да се приеме, че същите са съставени с оглед съдебното обжалване, посочените доказателства не са възприети като недостоверни нито в хода на изготвяне на РА, нито в хода на административното му обжалване/, както и дого­вори и фактури за закупен от него и съответно реализиран дървен материал, как­то и СД, ДП и счетоводни регистри на “Северино”ЕООД /л.237 – 255 и 277 – 432/, на база на които по делото бе изготвено и прието заключение по допусната съ­деб­но-счетоводна експертиза. Съгласно същото заключение, през ревизираните пе­риоди от страна на жалбоподателя е закупувано и съответно реализирано под­робно индивидуализирано в същото заключения количество дървен материал, които доставки са включени съответно в дневниците за покупки и продажби и в СД за съответните данъчни периоди, като количеството закупен дървен материал по посочените от вещото лице и находящи се по делото фактури е заприходен по де­бита на сметка *** “Стоки”, съответно цялото количество продаден дървен мате­риал по посочените от експерта и също фигуриращи като част от доказателстве­ния материал по делото фактури, издадени от “Северино”ЕООД, е изписвано от ма­териалната сметка, *** “Стоки”.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­нистративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­боподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фа­к­­­тури, издадена от доставчика “Лес Трейд”ЕООД за  из­ця­ло незаконосъобра­зен, поради следните съображения : 

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­никване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка ***­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламен­тирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

На първо място съдът намира, че въпреки констатацията в РД и в РА, че процесните фактури не съдържат подписи на лицата отговорни за стопанската опе­рация, последната не се подкрепя от събрания доказателствен материал в нейната цялост. Така видно от приложените по делото заверени ксеро-копия от спо­р­ните данъчни документи, същите съдържат подпис на съставител, поради ко­е­то и следва да се приеме, че е спазено изискаването на чл.114 ал.1 т.6 от ЗДДС и чл.7 ал.1 т.5 от ЗСч /и двата нормативни акта в редакцията през релевантните за делото периоди/. Следва да се посочи, обаче, че фактът, че липсва подпис за по­лучател не касае редовността на данъчния документи, доколкото изискване за такъв реквизит в сочените текстове на действащата правна уредба липсва.

 В този смисъл следва да се приеме, че от събраните до­казателства при ре­визията, се установява, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС, свър­зано с при­те­жаването на данъчен документ /фактури/, издадени от страна на пре­кия достав­чик “Лес Трейд”ЕООД, касателно доставката на услуги – транспорт, кой­то е издал процесните фактури, отразил ги е в дневника за про­дажби и справ­ката-декларация за съответния данъчен период и е начислил данъка по смисъла на чл. 86 ЗДДС.

Основната спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ще­ст­вена облагаема доставка на услуга – транспорт, по смисъла на чл.9 ал.1 ЗДДС от пре­кия доставчик към жалбоподателя “Северино”ЕООД. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя в РА са обосновани с липсата на доказателства за притежавани МПС и кадрова обезпеченост за доставчика за осъществяване на до­с­тавки от рода на процесните, както и с липсата на съставени първични и вто­рични счетоводни документи /пътни листове, товарителници, доказателства за за­купени горива и тяхното изразходване и прочие/ във връзка със спорните дос­тавки.

Според легалното определение на чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е всяко извършване на услуга, а според чл.25 ал.1 от закона, да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задъл­жени по този закон лица, вътре­об­щностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в об­щия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е пре­х­върлена или услуга­та е извършена.

В хода още на ревизията във връзка с доказване реалността на до­ставка на транспортна услуга са представени пътни листове, товарителници, договори на наем на МПС, трудови договори. Самите пътни листове и товарителници от една страна напълно кореспондират едни на други /като в товарителниците изрично са посочени и номерата на пътните листове/, като от товарителниците става ясно и че транспортът на дървения материал е осъществен в полза именно на “Севери­но”ЕООД, като от друга страна – същите напълно коре­спондират и с издадените за това фактури. Следва да се отбележи, че въпреки тяхното представяне на ре­визиращите органи, тези доказателства не са били въобще обсъждани от тях, не са били предмет и на коментар от горестоящия административен орган, което ако е било сторено е можело да доведе и до различен краен извод.

В същите счетоводни документи са посочени както вида и номера на пре­воз­ното средство, с което е осъществен транспортът, така и водачите на същото, изминатите километри, обектите от които и до които е извършван транспортът, ка­то в товарителниците е определяна и съответната цена за извършения транспорт. Всички те се установява да са двустранно подписани както за превозвач, така и за изпращач/получател, съответно “Лес Трейд”ЕООД и “Северино”ЕООД.

На следващо място при съвкупната преценка на представените още в хода на ревизията договори за наем на МПС, с доказателствата депозирани в хода на ад­министративното обжалване /които не са оспорени от ответната страна/ и със­тавените пътни листове и товарителници, може да се направи обоснован извод, че “Лес Трейд”ЕООД е използвало по силата на сочените договори наем на МПС, именно индивидуализираните в пътните листове и товарителници моторни пре­возни средства, с които е осъществен транспортът.

На следващо място от представените трудови договори, платежни ведомо­сти, граждански договори и протоколи и разписки към тях, съдът намира, че се обосновава и изводът, че и визираните в пътните листове и товарителни лица, осъ­ществили транспорта, реално са престирали труда си в полза на “Лес Трейд” ЕООД, през спорните данъчни периоди.

Т.е. при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съ­дът намира, че се опровергават изводите на ревизиращите органи, че доставчи­кът не разполага с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на тран­с­портни услуги.

На следващо място косвено доказателство във връзка с реалността на про­цесните доставки са и направените експертни изводи от вещото лице, че през всички спорни данъчни периоди жалбоподателят реално е осъществявал достав­ки на дървен материал в страната, както и е закупувал такъв. Последното не се спори, че съставлява и основният предмет на дейност на “Северино”ЕООД, като с РА не са извършвани корекции било на декларирания ДДС за внасяне по доставките, по които ревизирания субект е изпълнител, било на претендирания от не­го данъчен кредит по доставките на дървен материал по които той е получател. Процесните транспортни услуги следва да се приемат като доставки съпътстващи основната дейност на жалбоподателя, без реалното осъществяване на които е невъзможно да бъде реализирана и дейността на стопанския субект.

При това положение, съдът намира, че от представените по делото доказа­телства може да се направи обоснован извод за реалността на спорните достав­ки.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­тури удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.9 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г., надлежно документирана с първични счетоводни до­ку­­менти /фактури, пътни листове, товарителници/, и осчетоводена на база същи­те, по които е на­чи­слен правомерно данък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по сми­­съла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, като са налице материалноправ­ните предпоставки по чл.71 от ЗДДС за признаване право на при­спадане на данъ­чен кредит в спор­ния размер по процесните фактури, издадени от “Лес Трейд”ЕООД, като направе­ният отказ на данъчен кредит е необоснован и не­законосъоб­разен, поради което и същото налага отмяна на атакувания РА в тази му част.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподате­лят, направените по делото раз­носки по съразмерност и компенсация в размер на 1 051,25 лева. 

 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 240800589/01.12.2008г., из­даден от Е.С.Ц.– главен инспек­тор по приходите в ТД на НАП – Стара Загора, пот­вър­де­н с Решение № 83/03.02. 2009г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, с която на “Северино”ЕООД, гр.Стара Загора, ул.”Славян­ска”№59, ет. 2, представлявано от управителя С.К.,***, м.04, м.05 и м.06.2008г. е отказа­но право на да­нъ­чен кредит в размер об­що на 40 200 лева, по фактури, издадена от “Лес Трейд”ЕООД, в резултат на кое­то са определени публични задълже­ния за данък добавена стойност за внасяне, ведно с лих­ви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета в размер общо на 3 255,70 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Северино”ЕООД, гр.Стара Загора, ул.”Славянска” №59, ет. 2, представлявано от управителя С.К., против Ревизионен акт № 240800589/01.12.2008г., из­даден от Е.С.Ц. – главен инспек­тор по приходите в ТД на НАП – Стара Загора, потвър­де­н с Решение № 83/03.02. 2009г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, с която на “Северино”ЕООД, гр.Стара Загора, ул.”Славянска”№59, ет. 2, представлявано от управителя С.К.,***.2008г. е отказа­но право на да­нъ­чен кредит в размер общо на 18 500,80 лева, по фактури, издадена от “Корадо – Д”ЕООД, в резултат на което са определени публични задълже­ния за данък добавена стойност за внасяне и са начислени и лих­ви за забава в размер на 1 823,73 лева, като НЕОС­НО­ВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнение­то” – гр. Плов­див, при ЦУ на НАП – гр.София, да заплати на “Северино”ЕООД, гр.Стара Загора, ул.”Славянска” №59, ет. 2, представлявано от управителя С.К., сумата от 1 051,25 /хиляда петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева, разнос­ки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/