РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И E

№ 1196

гр. Пловдив, 23.09.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на седми септември през две хиляди и девета година в състав :

 

Административен съдия: Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 421/2009г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.215, във връзка с чл.225 ал.2 т.1 и т.2, чл.222 ал.1 т.10 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба на А.Х.Ш.,***, против Заповед № ДК-02-06/30.01.2009г. издадена от Началника на РДНСК-Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Стопанска постройка-лятна кухня”, намиращ се в УПИ V-3752, кв.323 по плана на гр.Асеновград, изпълнен от жалбоподателя без изискуемите строителни книжа в нарушение на чл.137 ал.3, чл.148 ал.1 ЗУТ. Към жалбата не са приложени писмени доказателства.Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, произтичаща от неизяснени факти, при които се е произнесъл административният орган.Твърди се, че лятната кухня е построена на място на стара съборена жилищна сграда, при наличие на съгласие от всички съсобственици.Поддържа се теза за търпимост на строежа.Ангажирани са доказателствени искания.От съда е поискано да отмени административния акт.

Ответната  Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-Пловдив, чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Атанасов е на становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й.Изводите на административният орган за незаконен строеж, изпълнен без одобрени проекти и без издадено строително разрешение, според ответника се потвърждават от заключението по СТЕ.

Заинтересованата страна-Д.Р. Алимола счита жалбата за неоснователна, а оспорената заповед-за законосъобразна.

Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК , не встъпва в процеса.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия материален закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното: Оспорената Заповед № ДК-02-06/30.01.2009г. на Началника на РДНСК-Пловдив е съобщена на адресата Ш. на 07.02.2009г. чрез способ на известие за доставяне с обратна разписка, получено лично- л.6.Изходящият номер на уведомлението за изпращане на заповедта съвпада с този върху известието за доставка.Жалбата е регистрирана в администрацията на РДНСК-Пловдив с приемен датен печат от 23.02.2009г.При това положение жалбата е подадена в рамките на предвидения 14 дневен срок /последният ден от срока изтича на 21.02.2009г.-събота, неприсъствен ден и 23.02.2009г. е крайният срок/ и при наличие на правен интерес-оспорващото лице е адресат на неблагоприятен акт, поради което е допустима.

Обжалваната заповед е постановена на основание чл.225 ал.2 т.1, т.2 във вр. с чл.222 ал.1 т.10, чл. 225 ал.1 от ЗУТ и Заповед № РД-13-182/29.05.2007г. на Началника на ДНСК. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа-одобрени проекти и /или без разрешение за строеж, при което обстоятелство Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице е овластен да издаде заповед за премахване на незаконния строеж.Когато строежът съответства на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ в хипотеза на такова несъответствие с плана, водещо до изключени от правото последици. В конкретния случай няма издадено РС, за да се разглежда несъответствие между разрешено строителство и предвиденото с подробния устройствен план за УПИ V-3752, кв.323. Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал.2 т.1, 2 от ЗУТ е установяването на строежа като незаконен-без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Началникът на ДНСК е предоставил правомощия на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, сред които и тези-да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл.225 ал.1 от закона /т.1, т.1.6 от заповед № РД-13-182/29.05.2007г./. Органът издал обжалвания акт, е Началникът на РДНСК-Пловдив.За началникът на ДНСК съществува правно основание да издаде заповедта от 29.05.2007г., произтичащо от чл.222 ал.1 т.10 и чл.225 ал.1 ЗУТ. При делегирането на права, органът, на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването.

Административната преписка съдържа: констативен акт № 34 от 24.06.2008г., съставен от служители на РДНСК-Пловдив; съобщение до установеният извършител на строежа и до заинтересованата страна Алимола за съставен констативен акт; констативен протокол/20.08.2008г. на длъжностни лица при община Асеновград с данни от проверка; извлечение от ЗРП, одобрен със заповед № А-735/1994г.-графична част; становище от гл.архитект на община Асеновград относно градоустройствения статут на строежа във вр. с §16 ДР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ; жалба от Ш. *** съдържаща молба за съдействие за издаване на удостоверение за търпимост; решение № 13132 от 28.12.2006г. на ВАС по адм.д.№ 8291/2006г., с което е оставено в сила решение от 03.05.2006г. по адм.д.№ 1048 на ПОС-със съдебният акт на ПОС е отменена заповед № А-751/25.07.2005г. на кмета на община Асеновград , издадена на основание чл.179 ал.2 /отм./ ЗУТ за премахване на едноетажна сграда в УПИ V-3752, кв.323; удостоверение от 27.04.1993г. за оценка на право на строеж, издадено на А. и Веделина Шишкови за послужване пред нотариус при отстъпване на право на строеж; скица от 1976г. за проучване и проектиране на едноетажна жилищна сграда в п.V-234, кв.45-стар с отразени върху същата данни за нотариално заверена декларация от съседите за намалени отстояния от м.06, 07.1976г., л.25; декларация от 29.11.2004г. от три физически лица за момента на построяване на стопанска постройка и изба в УПИ V-3752; молба от Д.Алимола до РДНСК-Пловдив от 25.08.2007г. с оплаквания за незаконно строителство на сграда, построена от Ш. в югозападната част на УПИ V-3752 до границата с УПИ VI- и искане за издаване на заповед по реда на чл.225 ЗУТ, с приложен нот.акт № 59 от 28.08.2003г. за право на собственост върху 1/3 ид.част от УПИ V-3752, ведно с първи жилищен етаж от построена в имот триетажна жил. сграда. Заинтересованата страна е представила и по делото са приети писмени доказателства-л.40-42 с данни за проверка на 15.03.2004г. от общински служители в УПИ V-3752 и констатации за незаконни строежи, сред които и масивна постройка с размери 4.85/5.90м. и Н-2.40 м., от тухлени стени, стоманобетонова плоча и дървена покривна конструкция с извършител А.Ш.-без строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици, в нарушение на чл.183 ЗУТ.Като доказателствата са приети и копие от действащ регулационен план на гр.Асеновград, одобрен със заповед от 1994г. с обхват УПИ V-3752, УПИ VI-3750, XVII-вет. лечебница, л.44, както и разписен лист с данни за собственост на имот 3752.Посредством удостоверение, л.78 се установява безсъмнено съответствие между УПИ V-3752, кв.323 по действащ РП на Асеновград от 1994г. и УПИ V-234, кв.45 по предходен РП, одобрен със заповед № 459/1973г.

Производството по реда на чл.225 ЗУТ е служебно, поради което жалбите-сигнали до компетентния административен орган нямат самостоятелно значение за започване на процедурата и касаят пълнота на преписката в случая.Упълномощеният началник на РДНСК-Пловдив има право на преценка за образуване на производство, провеждане и приключване с краен акт, подлежащ на оспорване.Не съществува пречка административното производство да започне и в резултат на сигнал или жалба.Видно от документацията от административната преписка административното производство пред РДНСК-Пловдив е осъществено при липса на нарушения.По силата на нот. акт № 242 от 1976г. за замяна А. Х. Ш. и съпругата му  са придобили 1/3 ид.част от п.V-234, кв.45 по плана на гр.Асеновград, с площ от 440 кв.м., без съществуващата в парцела паянтова жилищна сграда /л.82/.С нот.акт № 59 от 2003г. Д. Р.Алимола е закупил 1/3 ид.част от УПИ V-3752, кв.323, ведно с първи жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда, ведно с 1/3 ид.част от тавана.Цитираните нотариални актове са приложени към преписката, като спор за правото на собственост на жалбоподателя не е формиран.В подкрепа на факта е констативния протокол от 20.08.2008г., л.11 и разписен лист към РП, л.45, в който е отразен нот. акт 242.Данните дават повод да се приеме, че адресатът на оспорената заповед е правилно определен и еднозначно посочен от административния орган.

Жалбата акцентира на местоположението на стопанската постройка-лятна кухня, намираща се на мястото на съборена стара жилищна сграда и построяването й при наличие на необходимите съгласия от съсобствениците, подписали декларация за целта.Оспорващото лице твърди, че община Асеновград не е съхранила документацията за построяване на сградата, а за това Ш. няма вина. Заповедта на началника на РДНСК-Пловдив се основава на действителни факти от значение за случая, установени въз основа на доказателства, събрани в редовно административно производство, които имат доказателствена сила на основание чл. 171, ал. 1 АПК и пред съда. Описанието в обстоятелствената част на акта обозначава строежа като „стопанска постройка-лятна кухня, изпълнена на вътрешна регулационна линия в УПИ V-3752, кв.323 по плана на Асеновград „с размери 4,85м.х 5,90м. и височина 2,40м.Сградата е едноетажна масивна постройка от тухлени стени, стоманобетонова плоча и дървена покривна конструкция.Строежът е изпълнен през 1993г., по данни от нотариално заверена на 19.11.2004г. декларация от трима свидетели. Данните покриват констатираните параметри от общинската администрация / констативни протоколи от 15.03.2004г., л.40 и от 20.08.2008г., л.11/.

В оспорената заповед няма пряко позоваване на преписка от общинската администрация, а представените от заинтересованата страна писмени доказателства касаят предходно производство по реда на чл.179 /отм./ ЗУТ, приключило с влязло в сила съдебно решение. Характерът на обществените отношения, регламентирани от ЗУТ е мотивирал законодателя да допусне възможност производства по констатиране и премахване на незаконно строителство да бъдат започвани самостоятелно и независимо, от два различни административни органа.В случая от съдебното решение на ВАС, без то да е част от административната преписка на РДНСК се извличат индиции за констатации и на общинската администрация на незаконно строителство на обекта-предмет на премахване.

Осъществяването на незаконния строеж е констатирано с Констативен акт № 34 от 24.06.2008г. съставен по реда на чл. 225 ал.3 от ЗУТ от длъжностни лица при РДНСК-Пловдив. В акта е отразено, че строежа е извършен на съсобствен терен, с учредено право на строеж, от жалбоподателя и без одобрен проект и разрешение за строеж.Длъжностните лица на РДНСК са се позовали на нотариално заверената декларация от 19.11.2004г. относно време на изпълнение на строителството.При тези данни е направен извод, че строежът е извършен в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 от ЗУТ.В административната преписка се съдържа съобщение/03.07.2008г. до извършителя на проверявания строителен обект и до заинтересованата страна Алимола, за съставения констативен акт.Съобщението е получено лично, видно от обратна разписка на л.17, 15.Констативен акт № 34 е получен лично и „на ръка” от жалбоподателя, удостоверено върху КА, на 09.07.2008г.Възражение е постъпило на 09.07.2008г. /л.81/, но не е уважено от административния орган при разглеждането му, което обстоятелство е посочено в заповедта. В случая е доказано редовно съобщаване на акта, във връзка с което не е ограничена възможността да бъдат оспорени в административното производство констатираните факти.

Противопоставимо на твърдението в жалбата и пред РДНСК-Пловдив за допустимост на строежа-лятна кухня, е съдържащо се в преписката становище на Гл.архитект на община Асеновград/26.03.2008г.Не се представиха данни за обжалването му пряко по съдебен ред и подобно състояние не е поддържано от жалбоподателя.Представеното удостоверение от 27.04.1993г. е ценено с последицата на отстъпване право на строеж, но не и на разрешение за строеж.Цитирана в становището е молба вх.№ 94-А-10/11.01.2005г., за която е съобразено да е извън сроковете по § 16 ДР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД на ЗУТ.Отразено е, че съгласно действащ ПУП/ЗРП, одобрен със заповед № А-735/28.08.1994г. няма предвидено допълващо застрояване в УПИ V, не е издавана виза за застрояване между трите УПИ-та.Разгледана е и разпоредбата на чл.41 ал.2 ЗУТ, независимо от подадена извън сроковете на параграфите молба.С оглед позоваване на становището в обстоятелствената част на заповедта, може да се приеме същото за съобразено от Началника на РДНСК във вр. с липса на предпоставки за прилагане на § 16 ДР ЗУТ.

Предвид изложеното съдът намира, че дори строеж да съответства на ПРЗ, това не е основание да се изпълни без строително разрешение и проекти, когато са изискуеми.Различни са предпоставките за издаване на РС според характер на собствеността или данни за съсобственост, начин на застрояване и т.н.За издаване на строително разрешение е необходимо единство между строително-техническа част и материалноправни предпоставки. Има данни в административна фаза да е повдигано възражение за приложение на §16 ПР ЗУТ.В жалба до ДНСК и РДНСК-Пловдив от 30.06.2008г. от Ш. е посочено, че стопанската сграда /”устроена като лятна кухня”/ е построена от същия през 1993г. въз основа на платено право на строеж, при обявяване на заинтересованите лица.Твърдяно е постройката да представлява допълващо застрояване и е отправена молба случаят да бъде разгледан и съобразен с действащия ЗУТ, § 16 ал.2 ДР ЗУТ и чл.47 ал.1 от закона.

По отношение времето на построяване на лятната кухня се установява, че 1993г. е посочена от самия извършител, а административният орган не е установил друго.Фактът на ползване на постройката от 1993г. не води до последица на законност на строежа, ако не са налице условията на ЗТСУ /отм./, ЗУТ.Относно удостоверението № 354/27.04.1993г. следва да се отчете издаването му на основание чл.42, чл.43 от ЗМДТ, с адресати А. и Веделина Шишкови за послужване при отстъпване на право на строеж по цена, определена съгласно НБПЦНИ с оценителен протокол от м.04.1993г. В документа е удостоверено, че имот пл.№ 234, п.V, кв.45 по плана на Асеновград, съгласно нот. акт е собственост на Ст.Бокиков, Шишкови и Р.Г..Следователно, няма спор, че към 1993г. имота е бил съсобствен между посочените лица, последната от които се е разпоредила със своята част в полза на Алимола на 28.08.2003г. с нот. акт № 59.Към 1993г. Алимола не е бил носител на вещно право в УПИ V-3752, по предходен план п.V-234, кв.45, затова съгласието му не е било релевантно за извършване на строеж или преустройство на съществуващ строеж в съсобствен имот.Това обстоятелство обаче не е пречка към настоящия момент да сигнализира за незаконно строителство в съсобствения имот.През 1993г. действаща приложима норма е чл.56 ЗТСУ /отм./: Разрешение за строеж се издава на инвеститора /юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот/.Съгласно ал.2 от текста-имат право да строят в чужд имот: 1. лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда; 2. /изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г./-съпругът /съпругата/, роднините на собственика по права линия неограничено и т.н., ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя и т.н.Според чл.56 ал.3 ЗТСУ /отм./- /изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г./ в съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената сграда и подлежи на вписване в нотариалните книги. В случаите по ал. 2 и 3 се заплащат дължимите държавни и местни такси върху стойността на учредените или прехвърлените вещни права при вписване на заявлението в нотариалните книги.Елемент от състава на разпоредбата за надлежно учредяване правото на строеж е заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците.В тази насока община Асеновград е представила писмено уведомление, в което е посочено че не разполага с копие от декларация от съсобствениците на УПИ V-3752 за построяване на лятната кухня. Върху представена от Ш. скица от 19.02.1976г., л.25 е отразено нотариално заверена декларация от съседите за намалени отстояния, а не от съсобствениците.Обстоятелството се свързва с фазата, при която е издадена скица-за проучване и проектиране на основание одобрен идейно-застроителен план.Разрешено е проучване и проектиране на три етажна жилищна сграда по защриховано петно.

Дори да се приеме за безспорно наличие на отстъпено право на строеж по облекчения ред, предвиден в чл.56 ал.3 ЗТСУ /отм./, това не преодолява изискването за издаване на строително разрешение към този момент и по сега действащия закон.В тази насока по делото не се събраха доказателства за опровергаване установеното от административния орган.Съгласно чл. 224 ППЗТСУ /отм./обн. - ДВ, бр. 62 от 1973г./, строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети.Подобно е положението при изменението от 1996г.- чл. 224. /изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г./ - Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от общинската техническа служба.Разрешение за строеж не се е издавало при условията на чл.225 ал.2 ППЗТСУ /отм.-бр.62 от 1973г./ - Не се изисква разрешение за външно боядисване на сгради и постройки, подменяване на покривни материали и за вътрешни преустройства, с които не се изменят конструкцията на сградата, вътрешното й разпределение и предназначението на помещенията. Съгласно чл.225 ППЗТСУ /отм./ при изменението от 1985г.-разрешение за строеж се изисква за: 1.направа, пристрояване, надстрояване, преустройство, основен ремонт и възстановяване на сгради и постройки; изменение и преустройство на конструкции и фасади на сгради и постройки; направа на огради и др.През 1996г. е въведено изменението при което Общинският съвет може да определя за някои от включените в ал. 1 строежи да не се изисква разрешение за строеж, с оглед периода на изпълнено строителство. Жалбоподателят поддържа, че стопанската постройка е построена на мястото на старата жил.сграда.Следователно не е налице хипотеза на преустройство, с което не се изменят конструкциите на сградата, вътрешното й разпределение и предназначението на помещенията.Касае се за нов строеж, а мястото на построяване подлежи на доказване.Изключена е и хипотезата на чл.152 ППЗТСУ за преустройство на заварена сграда.При тези данни липсата на РС не е опровергана, съответно-не е доказано, строителното разрешение да не е необходимо в конкретния случай.На скицата от 1976г. е обозначена в югозападната част на парцела и на странична регулационна линия със съседните парцели-постройка “МЖ/ПЖ”, но в извадката от действащия ПУП/ПРЗ от 1994г. постройката не е заснета. За изясняване на това обстоятелство е изискана от община Асеновград информация относно застроителното предвиждане на плана от 1973г., одобрен със заповед № 459 и предвиденото застрояване по действащия план от 1994г.

При тези данни може да се направи извод, че процесната "стопанска постройка-лятна кухня" в УПИ V-3752 е изградена без строителни книжа през 1993 г. и строежът не е деклариран по реда на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ, както и по последващия правен ред за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Строежът не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 във вр. с ал.2 от ДР на ЗУТ, независимо, че е изграден в периода 8 април 1987г.-30 юни 1998г., тъй като не е допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му /отм. ЗТСУ/ или съгласно сега действащия ЗУТ - изграден е при липса на ПУП, а в последващия такъв и действащ към момента от 1994 г. не е отразен като запазено застрояване.Освен това е в противоречие с изискванията на чл. 97, ал. 3 ППЗТСУ /отм./ и чл. 119, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ във връзка с чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Предвид това и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена обжалваната заповед.

Писмените материали, съдържащи се в административната преписка и представените от жалбоподателя и заинтересованата страна не се процесуално оспорени от страните.Адресат на акта е Ш., като пряк извършител. В обстоятелствената част на заповедта обектът е конкретизиран с площ, височина, конкретно местонахождение, вид, начин на изпълнение-от тухлени стени, стомановобетонова плоча и дървена покривна конструкция.Началникът на РДНСК-Пловдив се е позовал на констативен акт № 34/24.06.2008г. поради което констатациите от документа следва да се приемат като част от мотивите на заповедта.Съгласно чл.225 ал.1 ЗУТ, заповедта за премахване на незаконни строежи или на части от тях, се издава въз основа на констативния акт. Последнопосоченият съдържа графична част с обозначена в щрихи постройка-незаконен строеж, ведно с техническите й параметри /л.13/.Налице е съответствие на обстоятелствена част на административния акт и разпореждането за премахване относно описание на строежа и конкретно посочен адресат на заповедта.Не е необходимо техническите характеристики на установеното незаконно строителство да се преповтарят в двете части на заповедта.

В съдебното производство административният орган следва да установи, че издавайки акта си, правилно е приложил закона /чл.219 ал.3 ЗУТ във вр. с чл.170 ал.1 АПК/. Началникът на РДНСК е разгледал възражението против констативния акт и не е приел за основателни доводите за приложение на § 16 ДР ЗУТ.Указания за ангажиране на доказателства за процедура по § 16 ДР ЗУТ са получени лично от пълномощника на жалбоподателя, л.69.Не са постъпили опровергаващи извода на РДНСК доказателства.Твърдяното съгласие от съсобствениците върху скицата от 1975г. следва да се свърже с разрешеното проучване и проектиране- за три етажната жил. сграда при намалени отстояния. За да бъде осъществено допълващо застрояване се изискват строителни книжа, както и предвиждане по застроителен план или за строежа да е издадена скица/виза за проектиране съгласно чл.112 ал.4 във вр. с чл.119 ал.3 и чл.220 ал.2 т.2 ППЗТСУ /отм./, с която се допълва застроителния план.След като не се установи издаване на скица/виза за стопанската постройка, тя е недопустима, тъй като не е предвидена в плана.Следователно, административният орган правилно не е приел възражението за основателно.

По доказателствено искане на жалбоподателя бе допусната СТЕ за изясняване на фактите, заключението по която е прието без възражения от страните.След проверка на писмените доказателства по делото, на картен материал в администрацията на Община Асеновград и оглед на място, експертът е установил отразената в констативен акт № 34/24.06.2008г. схема на разположение на обекта да отговаря на действителното разположение на сградата.За целта е извършено замерване по контура на фасадите от север, изток и от юг.Процесната сграда според в.л. е второстепенна постройка на допълващо застрояване /чл.46 ЗУТ и чл.119 ал.1 и ал.2 ППЗТСУ/. Предвид местонахождението на сградата-в най-югозападната част на УПИ V-3752 по вътрешните регулационни линии/по общата граница с УПИ VI-3750 и УПИ XVII-вет.лечебница, е било необходимо изготвяне на ПУП, поради свързано на практика застрояване в повече от два УПИ. ПУП-ПЗ не е открит в Община Асеновград.Няма и КЗСП или ЧКЗР според изискванията на чл.61 ППЗТСУ. Прецизно в.л. е отразило, че удостоверението под номер 354/1993г. е издадено на всички съсобственици Постройката, обозначена като ПЖ/МЖ в скицата по плана от 1976г. по данни от самия жалбоподател е съборена.Следователно сградата не е запазена, което обстоятелство сочи и извадката от плана от 1994г.-тя не е отразена в същия.В скицата от 19.02.1976г. с виза за проектиране на триетажна жил. сграда има отразена в югозападния ъгъл на парцела „ПМ”, но нейната конфигурация се различава от процесния обект. Към 1993г. е действала забрана по силата на чл.119 ал.4 ППЗТСУ /отм./-не е било позволено изграждане на второстепенни постройки преди построяване в парцел на жилищна сграда-основно застрояване.Отделно от това, „ПМ” не съществува в плана от 1994г. и видно от заповед № А-763/12.08.1996г. за изменение на ЗРП и КЗСП за парцели V, VI, VIII и др.от кв.323, сградата не е запазена.Съдът приема, че обема на правото на собственост в УПИ V-3752 е изяснен с прилагане на двата нотариални акта на жалбоподателя и на заинтересованата страна-участник в административната фаза пред РДНСК-Пловдив, както и с данните от разписния лист към плана.

В случая от значение е липсата на устройствено предвиждане за допълващо застрояване, одобрени проекти и РС.Дори да бе представена декларация от съсобственици за съгласие, документът е с правно значение по смисъла на чл.56 ал.3 ЗТСУ /отм./-по силата на даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя.Това не преодолява липсата на издадено строително разрешение и липсата на предвиждане по ПУП в част застрояване, съответно-ЗРП.Страните по делото са били редовно уведомявани за съдебни заседания и за указания по доказателствата, поради което неосъществен разпит на свидетели за установяване поискано съгласие от съсобствениците към момента на изграждане и представянето му в общината не променя изводите от фактите по случая.Както бе посочено, наред със съгласие в изискуемата форма е било необходимо предвиждане на застрояване от вида на процесната постройка, ведно с одобряване на проекти и издаване на РС.

Данните налагат извод, че посочените в заповедта нарушения, предвид които е разпоредено премахване на строителството, са доказани обстоятелства.В хода на процеса не се събраха доказателства за наличие на предвиден по действащ ПУП или посредством виза строеж, за одобрени проекти и издадено въз основа на тях строително разрешение.Доказателства за приложение на §16 ал.3 ПР на ЗУТ не са представени.Предвижданията за регулация и застрояване-от 1976г. до настоящ момент обосновават, че изграденото не е било предвидено по застроителен план.Не са представени доказателства за деклариране на строежа в срока по § 16 ал.2 ДР ЗУТ пред административния орган и в съдебно производство.

Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл.225 ал.1 ЗУТ орган.Констатираното действително състояние на строежа съответства на посоченото правно основание- чл. 225, ал. 2, т.1, 2 ЗУТ във вр. с чл.222 ал.1 т.10 във вр. с чл.225 ал.1 ЗУТ.Описанието на строежа, разпореден за премахване е ясно и конкретно, за да може да породи последиците на акта. Заповедта е в съответствие с целта на закона и подадената жалба следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК , съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

Отхвърля жалбата на А.Х.Ш.,***, против Заповед № ДК-02-06/30.01.2009г. издадена от Началника на РДНСК-Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Стопанска постройка-лятна кухня”, намиращ се в УПИ V-3752, кв.323 по плана на гр.Асеновград, изпълнен от жалбоподателя без изискуемите строителни книжа в нарушение на чл.137 ал.3, чл.148 ал.1 ЗУТ.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

Административен съдия :