Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     1193          Година  2009, 18.09.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 08.09.2009 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ТАНЯ КОСТАДИНОВА

 

и в присъствието на прокурора Събина Христова, като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 852 по описа за 2009 годи­на и като обсъди :

 

Жалбоподателят “Ай Би Ем И”ЕООД, гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе” №1, п.к.90, пред­ставлявано от управителите А. Ф. и М. Ф., е ос­порил Ревизионен акт /РА/ № 160801 8878/16.02.2009г.,издаден от Цветана Б. Карамфилова – старши инспек­тор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 267/23.04.2009г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Плов­див при ЦУ на НАП, в частта с която на жал­боподателя за данъчни периоди месец 01. – 05.2007г. са определени задължения за данък добавен стойност за внасяне в резултат на допълнително начислен ДДС в размер общо на 184 023,43 лева, ведно със съответните лихви за забава в раз­мер общо на 48 502,79 лева.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че същият на пър­во място е нищожен като издаден от некомпетентен орган, както и че по същество се явява незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния за­кон. Предвид изложеното настоява за отмяната на РА в обжал­ваната му част, пре­тендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна и мо­ли за отхвърлянето й.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство до­казателства, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1588/27.06.2007г. на Начал­ник Сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП – Пловдив /л.329-330/, било об­ра­зувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични задъл­жения– за данък добавена стойност за периода 01.09.2005г. – 31.05.2007г. на жал­боподателя, със срок за прик­лючване на ревизията три месеца считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на дата 03.07.2007г.

Със ЗВР № 2487/03.10.2007г., също на Началник Сектор “Ревизии и провер­ки” при ТД на НАП – Пловдив, така определеният срок е продължен до 02.11. 2007г. /л.325-326/, която заповед е връчена на проверяваното лице на дата 08.10. 2007г.

В последствие въз основа на Искане за спиране на ревизия/проверка от 19. 10.2007г. със Заповед № 64/19.10.2007г. на органа възложил ревизията, на осно­ва­ние чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК ревизията е била спряна считано от 18.10.2007г., по­ради изпратено Искане реф.SACAC 2004a BG_NL_20071016_000152 от 16.10. 2007г. за обмен на информация между компетентните органи на Република Бълга­рия и Холандия, без да е посочен срокт за това. Таза заповед е връчен на данъч­ния субект на дата 06.11.2007г.

Със нарочен акт наименован Заповед за възлагане на ревизия № 801878 от 08.12.2008г., отново на началник Сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.35 от ДОПК е възобновено ревизионното производство, спряно с преждепосочената заповед, и е определен срок на приключване до 23. 12.2008г., която заповед е също редовно връчен “Ай Би ЕМ И”ЕООД на дата 15. 12.2008г.

Съгласно представената на лист 2 от делото Заповед № РД-09-1/03.01.07г. на ор­гана, издал цитираните Заповеди, са били делегирани правомощия по чл. 112 ал. 1, чл.113 ал.3, чл.114 ал.2 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­ве­ряващите органи по приходите № 801878/06.01.2009г., /л.81 – 110/.

Със Заповед № К 801878/07.01.2008г. Началник Сектор “Ревизии и провер­ки” при ТД на НАП - Пловдив, опре­делил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетент­ния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите, със­та­вил ревизионния доклад – главен инспектор Цветана Карамфилова.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не се констатира да е постъпило възраже­ние против така съставения РД.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, оп­ределения за това компетентен орган издал и про­цесния Ревизионен акт № 1608018878/16.02.2009г., с който на жалбоподателя са установени публични за­дъл­жения, част от които, такава за данък добавена стойност за внасяне за данъч­ни периоди месец 01 – 05.2007г. в резултат на допълнително начислени ДДС в размер общо на 184 023,49 лева, ведно с прилежащите лихви за забава в размер общо на 48 502,79 лева.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт в посочената част е обжал­ван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 267/23.04.2009г., с което потвърдил ревизионния акт в обжалваната му част.

Във връзка с изложеното настоящата инстанция на съда намира, че жал­ба­та е подадена в предвидения от закона срок и от лице имащо правен интерес от това, поради което е и процесуално допустима.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съ­дът преценява зако­носъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са проце­суалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В случая съдът на­мира, че преди да пристъпи към решаване на материал­но­правния спор по съ­ще­ство,следва да извърши цялостна проверка относно спаз­ването на процесу­ал­ните разпоредби по издаването на обжалвания  ревизионен акт в тази му част.

Не се спори по въпроса, това е отразено като изрична констатация, както в РД така и в РА, както и са представени съответните доказателства по делото /л. 812-838/, че за всеки един от процесните данъчни периоди въз основа на извър­ше­ни проверки по прихващане и възстановяване на ревизираното лице има изда­де­ни АПВ-та, както следва:

1. АПВ № 7924/02.03.2007г., с който по справка-декларация по ЗДДС, пода­дена за данъчен период м.01.2007г., е признат резултат ДДС за възстановяване в размер на 21 41305 лева /л.202-213/;

2. АПВ № 13405/02.04.2007г., с който по справка-декларация по ЗДДС, по­дадена за данъчен период м.02.2007г., е признат резултат ДДС за възстановяване в размер на 25 872,67 лева /л.817- 820/;

3. АПВ № 23203/25.04.2007г., с който по справка-декларация по ЗДДС, по­дадена за данъчен период м.03.2007г., е признат резултат ДДС за възстановяване в размер на 22 757 лева /821-827/;

4. АПВ № 33302/30.05.2007г., с който по справка-декларация по ЗДДС, по­дадена за данъчен период м.04.2007г., е признат резултат ДДС за възстановяване в размер на 23 334,54 лева /л.828-834/, както и

5. АПВ № 45227/12.10.2007г., с който по справка-декларация по ЗДДС, по­дадена за данъчен период м.05.2007г., е признат резултат ДДС за възстановяване в размер на 29 808,92 лева /л.835-838/.

С издадените АПВ-та данъчната администрация е признала, че за всеки един от процесните дан­ъчни периоди дружеството има право на на възстановя­ва­не на декларирания данък в 30–дневен срок от подаване на СД, като резултатите за тези данъчни периоди са в съ­ответния раз­мер на декларирания по справка-де­кларацията. С тези АПВ-та е удо­в­лет­ворено искането за възстановяване на жал­бо­по­дателя, поради което и по прин­цип не съществува правен интерес за него да го обжалва. Поради това и предвид лип­сата на данни и твърдения на страните, че ак­товете са били предмет на обжалване /напротив изрично е изявлението на про­цесуалния представител на ответника, обективирано в молба на лист 812 от дело­то е, че посочените АПВ-та не са били оспорвани по административен или съде­бен ред/, следва да се приеме, че всеки един от посочените данъчни актове е вля­зъ­л в сила.

Не се спори и за това, че заповедите за възлагане на ревизия са издаде­ни от органи по приходите - началник Сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП – Пловдив, на ос­но­вание чл.112 и чл.113 от ДОПК, както и че и заповедта за спира­не на ревизионното производство е издадена от същия орган, както и че всички те са издадени преди изме­нението на чл.129 ал.3 от ДОПК с ДВ бр.108/19.12.2007г.,в сила от 19.12.2007г., като единствено Заповедта с правно основание чл.35 ДОПК, с която е възобновено спряното производство е издадена след посоченото изме­не­ние на закона от същия орган /като в тази връзка се констатира, че след възоб­новяването на производството не са предприемани каквито и да било действия по ус­тановяване на релевантните за нуждите на данъчното облагане на ревизирания субект факти и обстоятелства, не са събирани доказателства, като единствено се е стигнало до съставяне на РД и в последствие до постановяване на РА, чиито фак­­тически установявания почиват изцяло на предприетите преди спирането на ре­визионното производство действия на ревизиращите органи/.

При наличие на влезли в сила АПВ-та за процесните ревизирани периоди месец 01 – месец 05.2007г. настоящият състав на съда намира, че заповедите за възлагане на ревизия са издадени при липса на материална компетентност на из­далия ги орган.

Трайно установената съдебна практика на ВАС по казуси относно същата фактическа обстановка, при действието както на ДПК/отм./, така и при дей­ствието на ДОПК /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.108/19.12.2007г./, е че АПВ на общо основание са индивидуални административни актове /пораж­дащи в случая права за прихващане и приспадане на данъка/ и при наличие на влязъл в сила та­къв, изменението на установените с такъв акт данъчни задъл­жения следва да се из­върши съответно с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл.116 от ДПК /отм./, или с РА, издаден при условията на чл. 133 от ДОПК и при спазване процедурата по чл.134 ал.1 от ДОПК.

Това е така, доколкото според общото понятие за данъчна проверка, въве­дено в чл.110 ал.3 от ДОПК – “Проверката е съвкупност от действия на орга­ните по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателст­во.С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от зна­­че­ние за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С прове­р­ка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни внос­ки на проверяваното лице.” Данъчната проверка по чл.129, ал.2, т.2 от ДОПК, в хо­да на която недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни оси­гурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санк­ции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или оси­гу­рителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прих­ва­щат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, съ­бирани от Националната агенция за приходите, разкрива някои специфични осо­бености. Въпросната проверка завършва с издаването на Акт за прихващане или възстановяване. Няма никакво съмнение, че в случая става  въпрос за инди­видуа­лен административен акт, който разрешава конкретен административно пра­вен въ­прос. Този акт, има като правна последица възникването на конкретни пра­ва и за­дължения. Със самият АПВ, приходна администрация упражнява правомо­щието си да извърши прихващане на конкретни парични суми от категорията на те­зи кои­то бяха изброени по-горе. Съответно, за данъчния субект възниква пра­вото да по­лу­чи остатъка след извършеното прихващане, на което пък съответства задълже­нието на администрацията да му го приведе по посочена от него банкова сметка /чл.129 ал.4 от ДОПК/.

В Глава ХVІ, Раздел І от ДОПК, детайлно са регламентирани всички правни последици, права и задължения които възникват, както за данъчните субекти, така и за администрацията от издаването на АПВ. Този акт, съобразно изричната раз­по­редба на чл.129 ал.7 от ДОПК, подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове.  ДОПК не сочи, кога един административен  акт влиза в сила.  Поради това и по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, при­­ложение намира чл.296 ГПК.С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато данъчният акт не е обжалван по административен и съде­бен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Влезлият в сила данъчен акт означава изчерпване на дадената по си­лата на правна норма компетентност на данъчния орган да бъде страна в кон­кретното правоотношение. Именно преклудирането на правомощието на органа по прихо­ди­те да въздействува върху разрешения по вече приключилото произ­вод­ство въ­прос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния админи­ст­ративен акт, какъвто безспорно е акта за прихващане или връщане.  Ето защо, влезлият в си­ла административен акт гарантира на адресата си окончателно и не­пререшимо осъществяване на разрешения с него материално правен  въпрос, та­ка, както е ус­та­новено в акта.

Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния администрати­вен акт, законодателя е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени данъчно задължение, опреде­лено с влязъл в сила административен акт. Регламентацията се съдържа в Глава Х “Производство по издаване на данъчни актове”, Раздел VІІ “Изменение на да­нъчни задълженияот ДПК /отм./ и съответно в Глава ХVІ “Особени производст­ва”, Раздел ІІ “Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноскиот ДОПК. Както отменената, така и действащата правна уредба лимитив­но изброява предпоставките при които е възможно да се образува производство по изменение на данъчни задължения определени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Точно е определен и административния орган който може да сложи в ход такова производствопри действието на ДПК/отм./ това е “съот­ветния регионален данъчен директор”, а при действието на ДОПК, това е  съот­ветния териториален директор. Съобразно разпоредбата на чл.119 ал. 2 ДОПК, органът, който е възложил ревизия, определя компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт, и разбира се в случая, това е следвало да бъде териториалният директор.

При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА се явява нищо­жен в частта относно определените данъчни задължения по ДДС за данъчни пе­риоди м.01 - м.05.2007год.

Тук следва да се отбележи, че фактът, че самият РА е издаден след из­менението на чл.129 ал.3 от ДОПК с ДВ бр.108/19.12.2007г., не променя горни­те изводи на съда, доколкото на цитираното изменение в закона не е придаде­но об­ратно действие, поради което същото не може да санира нищожността на издаде­ните преди влизането му в сила актове за възлагане на данъчна реви­зия. Дейст­вително пред данъчната администрация е стояла процесуалната въз­можност да изключи процесните периоди от обхвата на образуваното ревизионно производст­во и да издаде Заповед за възлагане на ревизия по чл.112 от ДОПК, след посоче­ното изменение на процесуалния закон, с което на сложи началото на вече валид­но ревизионно производство, в рамките на което да бъдат валидно осъществени дей­ствията по установяване на фактите и обстоятелствата от значение за данъч­ното облагане на субекта от компетентните за това органи по приходите, което оба­­че не е сто­рено.

В този смисъл и доколкото липсва валиден административен акт, който да е сложил началото на ревизионното производство и този пропуск не е отстранен по съответния процесуален ред, то и издаденият в последствие РА /на практика при липса на започнало и развито ревизионно производство/ се явява нищожен в тази му част.

Редно с оглед конкретиката на казуса е да се отбележи, че АПВ № 45227 от 12.10.2007год. е издаден в нарушение на изискването на чл.129 ал.3 от ДОПК, спо­ред което – “Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.” Няма съмнение и спор, че този АПВ е издаден в хода на възложено ве­че ревизионно производство по отношение на същият данъчен субект, обхваща­що същия отчетен период и задължения към бюджета. Няма също така съмнение, че това нарушение е достатъчно за да обоснова извод за незаконосъобразност на въпросния АПВ при положение, че същия е обжалван, но само по себе си, казано­то нарушението на закона няма в никакъв случай за последица нищожност на ак­та за прихващане или възстановяванетози смисъл е и практиката на висшия по степен административен съд по аналогични казуси/.

След като не са спазени процесуални предпоставки за издаване на РА в разглежданата му част и последният е нищожен на това основание, то е безп­ред­метно да бъде обсъждана неговата материална законосъобразност.

С  оглед изложените по-горе мотиви и на основание чл.160 ал.1 ДОПК след­ва да постанови решение, с което се прогласи нищожността на РА  № 1608018878 от 16.02.2009г., издаден от Цветана Б. Карамфилова–старши инспек­тор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 267/23.04.2009г. на Ди­ректор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на “Ай Би Ем И”ЕООД,гр.Пловдив,ул.”Асеновградско шосе”№1, п.к.90, пред­ставлявано от уп­равителите Антонио Ферара и Маурицио Ферара, за данъчни периоди месец Яну­ари, Февруари, Март, Април и Май на 2007г. са определени задължения за данък добавен стойност за внасяне в резул­тат на допълнително начислен ДДС в размер общо на 184 023,43 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер общо на 48 502,79 лева.

На основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК ответникът следва да бъде осъ­ден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които се констати­раха да са в размер на 50 лева – заплатената по делото държавна такса, докол­кото не са представени доказателства за направени разноски под формата на ад­вокатско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт  № 1608018878/16.02.2009г., из­да­ден от Цветана Б. Карамфилова – старши инспек­тор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 267/23.04.2009г. на Директор Дирек­ция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на “Ай Би Ем И”ЕООД, гр. Пловдив,ул.”Асеновградско шосе”№1, п.к.90, пред­ставлявано от управителите А. Ф. и М. Ф., за данъчни периоди месец Януари, Февруари, Март, Април и Май на 2007г. са определени задължения за данък добавен стой­ност за внасяне в резултат на допълнително начислен ДДС в размер общо на 184  023,43 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер общо на 48 502,79 ле­ва.

ОСЪЖДА Директор на Дирек­ция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, да зап­ла­ти на жалбоподателя “Ай Би Ем И”ЕООД, гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе” №1, п.к.90, пред­ставлявано от управителите А. Ф. и М. Ф., сумата от 50 /петдесет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :