РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                              Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1203

гр.Пловдив, 25.09.2009г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на седми септември през две хиляди и девета година, в състав :

                                                                                                                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 869/2009г., към което е присъединено адм.д.№ 870/2009г., за да се произнесе, взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл.76 т.3 във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за българските документи за самоличност и глава X - раздел I на дял III от Административнопроцесуалния кодекс.

          Образувано е по жалба на Й.Г.К.,*** против Заповед № з-3229/15.04.2009г. на директора на ОД “Полиция”-Пловдив, постановена на основание чл.76 т.3 ЗБДС и жалба на Й.И.К. *** против Заповед № з-3231/15.04.2009г. на директора на ОД “Полиция”-Пловдив, издадена на същото правно основание. С оспорените заповеди е наложена ограничителна административна мярка на жалбоподателите, изразяваща се в забрана напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващите ги документи на българския гражданин за срок-от датата на заповедта до отпадане на основанието.С определение № 1445 от 07.07.2009г. е присъединено адм.д.№ 870/2009г., VIII състав по описа на съда към адм.д.№ 869/2009г., VI състав за разглеждане на жалбите в общо производство поради хипотеза на чл.213 ГПК във вр. с чл.144 АПК.

          В жалбите с идентично изложение на доводи се твърди наложените принудителни административни мерки /ПАМ/ да са неправилни и незаконосъобразни, като при издаването им са допуснати съществени нарушения на ЗБДС в частта на Глава Седма „Мерки за административна принуда”.Оспорен е приетия от административния орган за установен факт, че оспорващите са длъжници по изп.д.№ 0067/2009г. на ЧСИ А.Атанасов, на сума в големи размери, която не е надлежно обезпечена.В тази насока са представени към жалбите доказателства за обжалване разпореждане на ПРС за издаване изпълнителен лист по реда на ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение.Възразено е и по отношение съдържанието на искането на ЧСИ до директора на ОД МВР-Пловдив в частта му за липса на движимо и недвижимо имущество.В тази връзка са представени призовки за доброволно изпълнение и за извършен опис от ЧСИ на два недвижими имота-собственост на жалбоподателите.Към жалбата са представени писмени доказателства, сред които нот.актове №№ 196 от 16.08.2004г. и 152 от 08.09.2008г.Заявено е доказателствено искане за прилагане на изп.д.№ 0067/2009г. на ЧСИ Атанасов, с оглед възможност от позоваване на съдържащи се в същото справки /Агенция по вписванията-за налични недвижими имоти; ТД на НАП-за съществуващи данъчни декларации относно притежавани недвижими имоти на име на жалбоподателите; оценка от описа на недвижимите имоти и др./.Жалбоподателите се представляват от адв.Исов, който по същество акцентира на притежавано от тях имущество с обща стойност над 300 000 лв., съгласно експертна пазарна оценка на лицензиран оценител в изпълнителното производство.Вземането е обезпечено чрез опис и възбрана на оценените недвижими имоти, удостоверено от Агенция по вписванията. Поискано е оспорените заповеди да бъдат отменени, претендират се за присъждане направените съдебни разноски.

          Ответникът в производството – Директорът на ОД МВР- Пловдив не изразява становище по жалбата.

          Окръжна прокуратура-Пловдив не е встъпила в производството по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК.

          Като обсъди фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, индивидуалните административни актове-предмет на съдебен контрол и доводите на страните, съдът намира жалбите за процесуално допустими.Заповедите са съобщени на 23.04.2009г., удостоверено с подписи на адресатите им.Жалбите са регистрирани пряко в деловодството на администрацията на 07.05.2009г.Оспорващите лица са адресати на актове, разпореждащи временно ограничаване на права за свободно придвижване извън пределите на РБ и снабдяване с документи за самоличност на български граждани, поради което следва да се приеме, че жалбите са подадени при интерес от оспорване.Данните за съобщаване на заповедите и входния датен печат на жалбите при административния орган сочат на подаването им  в срок.

          Административното производство по издаване на двете заповеди е започнало с постъпване в ОД на МВР-Пловдив на карти-образец № 0756127 и № 0756128 с придружителни писма изх.№ 03638 и № 03637 от 05.03.2009г., по изп.д.№ 67/2009г. с приложен от ЧСИ изпълнителен лист/12.02.2009г. На 10.03.2009г. административният орган е сезиран за образувано изпълнително дело № 67/2009г. и молба на взискателя за налагане на ПАМ спрямо лицата-длъжници: Й.Г.К. и Й.И.К..В картата от ЧСИ е отразено съответния длъжник да не притежава имущество, което да покрива задължението и липса на представено надлежно обезпечение.Размерът на дълга е 52.000 евро, равняващи се на 101 702 лв. по фиксинг на БНБ, ведно с разноски от 15 600.67 лв.Видно от изпълнителния лист, сумата е дължима от Й.К. и Й.К. солидарно на кредитора Георги С.Найденов по договор за заем от 31.10.2008г.-нотариално заверен, с падеж на паричното задължение: 01.02.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2009г. до изплащане на вземането, ведно със сумата 2034 лв.-държавна такса и 3500 лв.-адвокатско възнаграждение /л.30/.  На основание чл.26 АПК административният орган е изпратил уведомление до К. и К.-поотделно /л.27-д.869, л.26-д.870/ за постъпилото искане за налагане на ПАМ от ЧСИ с указания за възможност от представяне на факти и доказателства от значение за случая.Видно от известията за доставяне с обратна разписка, уведомленията са получени лично и поотделно.Няма данни лицата да са защитили интересите си в административна фаза посредством запознаване с материалите по преписките в указан от органа срок.Установява се, че жалбоподателите са имали възможност да представят доказателства за опровергаване на постъпилите от ЧСИ данни, а органът е осигурил на лицата право на участие.  Съгласно чл. 79 ал.2 ЗБДС-„При издаването на заповедите по чл. 75, т. 1 - 3 не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс”.Следователно заповед, основана на разпоредбата на чл.76 т.3 от закона следва да бъде издадена след провеждане на административно производство по реда на АПК, глава Пета, раздел Първи в съответствие с принципите на кодекса, гарантиращи законосъобразно развитие в правоотношението между административен орган и страна.

          Редовното съобщаване на уведомлението по чл.26 АПК е доказателство за изпълнена без нарушения процедура от директора на ОД МВР-Пловдив.Жалбоподателите не са ангажирали доказателства преди произнасяне на органа, с които да оспорят наличните данни и поставят истинността на последните под съмнение. Нормата на чл.76 ЗБДС е диспозитивна и регламентира правна възможност, предоставена на административния орган-да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи временно ограничение за издаване на документ за задгранично пътуване на български граждани или не, при наличие на законовите предпоставки за това. Характерът на производството предпоставя произнасяне при преценка на фактите и представените от страните доказателства.Следователно, в тежест на лицето е да представи доказателства за лично имущество, чиято стойност покрива стойността на задължението или наличие на обезщетение.Следва да се отчита и липса на задължение административния орган да установява размера на личното имущество на лицето/лицата и достатъчността му за обезпечаване на задължението.Към момента на произнасяне в преписката не се съдържат данни, от които да е видно изпълнение на задълженията по сметка на ЧСИ за специална цел или чрез писмени документи, доказващи плащане на сума в полза на взискателя или надлежно обезпечение. В съдебното производство жалбоподателите разполагат с право да опровергаят данните от ЧСИ и приетите от административният орган факти.В противен случай не би съществувала възможността за оспорване на акта.

          Административният орган е приел, че осъщественият състав създава необходимост от прилагането на ПАМ, с което се изпълняват целите на закона. Изложените като мотиви за издаването на заповедите фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната. Адресатите са уведомени надлежно с оглед задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. Като гаранция за съблюдаване на законността при налагане на ПАМ се явява предвиденият съдебен контрол по реда на АПК, в рамките на който биха могли да бъдат оборени констатациите на органа за наличие на изискуемите се от закона материално-правни предпоставки. В хода на това производство се ангажират доказателства за поддържания факт-притежавано имущество със стойност покриваща размерът на задължението, наличие  обезпечение на дълга.

          Административната преписка е приета по делото без процесуални действия по оспорването й.С жалбата са представени: нот.акт № 196/16.08.2004г. за доброволна делба, по силата на който Й. Г.К. става единствен собственик на имот, представляващ апартамент № 7, на трети етаж на жилищна сграда, със застроена площ 96 кв.м., в гр.Пловдив, бул.”Й.Николова” № 63-стар, а сега-бул.”Васил Априлов” № 83, ведно с изба под № 7 и 5.57 ид.части от общите части на блока  и отстъпено право на строеж върху комплекса.Данъчната оценка на самостоятелния и единствен дял е 36 588.50 лв., а за уравняване на получения недвижим имот Й.К. се е задължил да заплати на останалите съсобственици общо сумата от 42 000 лв.-представляващ кредит от „Банка ДСК” ЕАД-София, чрез районен клон-Пловдив за който с нот. акт е вписана законна ипотека върху описания недвижим имот /на основание чл.43 ЗБ като обезпечение на предоставения кредит, ведно с всички разноски и лихви до окончателното му погасяване/.Видно от нот.акт № 152/08.09.2008г. Й.К. е закупил от „Евробилдинг-1” ООД недвижим имот, представляващ: апартамент „В”, на първи етаж от жил.сграда № 6-тип „В”, в жил. Комплекс „Солт сити”-гр.Пловдив, кв.”Остромила”, ул.”Остромила” № 57 със застроена площ от 134.44 кв.м., заедно с 10.829 % ид.части от общите части на сградата и 1.36 % ид.части от УПИ; склад № 6 на подземен етаж от жил.сграда с площ 32.83 кв.м. с ид.части от общите части на сградата и съответни ид.части от правото на строеж.Данъчната оценка на двата недвижими имота е  в размер общо на 35 972.90 лв., а за остатъка от продажната цена-52 323 евро има договор за банков ипотечен кредит от „Банка ДСК” ЕАД, при посочени в нот. акт условия.Приложена е частна жалба против издадена заповед № 755 от 11.02.2009г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 1271/2009г., в частта за присъдените разноски. Дължимата сума е в размер на 52 000.00 евро, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2009г., както и сума в размер на 15 600.67 лв.-разноски по гражд. и изп. дело и адв.хонорар. В приложените протоколи от извършен на 20.03.2009г. опис на недвижим имот /по ½ спрямо всеки един от длъжниците/-апартаментът в жил.сграда в жил.комплекс “Солт сити”-кв.Остромила, гр.Пловдив са отразени вещни тежести-ипотека в полза на “Банка ДСК” и възбрана по изп.дело № 67/2009г.При описът на апартамент № 7 в жил.сграда на бул.”В.Априлов” № 83 също са отразени вещни тежести-договорна ипотека в полза на “Банка ДСК” и възбрана по изп.д.№ 67/2009г.Прието по делото е и удостоверение от Агенция по вписванията-ТЗ Служба по вписванията-Пловдив с приложени-л.59-64: 1. вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на Й.К. и Й.К.- апартамент „В”, на първи етаж от жил.сграда № 6-тип „В”, в жил. комплекс „Солт сити”-гр.Пловдив, кв.”Остромила” и склад № 6.Възбраната е наложена за обезпечение вземането на Георги Ст.Найденов по изп.лист от 12.02.2009г., въз основа на който е образувано изп.дело № 67/2009г., ЧСИ № 757, за вземане в размер на 110 000 лв.Вписването е от 20.02.2009г.; 2. нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 153 от 08.09.2008г. /акт № 84, том 19/, по силата на който кредитополучател и ипотекарен длъжник е Й.К., а Й.К. е трето задължено лице-ипотекарен длъжник.Й.К. е получил 100 000 евро за покупка на недвижим имот със срок на издължаване 240 месеца.За обезпечаване на възникналите вземания на „БАНКА ДСК” ЕАД двамата съпрузи Кънчеви са учредили договорна ипотека върху свои собствени недвижими имоти, придобити по време на брака и представляващи СИО-- апартамент „В”, на първи етаж от жил.сграда № 6-тип „В”, в жил. комплекс „Солт сити”-гр.Пловдив, кв.”Остромила” и склад № 6. Жалбоподателите представят удостоверение за сключен на 14.05.1995г. граждански брак, както и две експертни оценки на недвижими имоти, изготвени по изп.дело № 67/2009г.Лицензираният оценител е дал заключение за справедлива пазарна стойност на ап.7, на трети етаж на жилищна сграда, със застроена площ 96 кв.м., в гр.Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 83 към 19.03.2009г. в размер на 154 470 лв.Стойността на втория недвижим имот-апартамент „В”, на първи етаж от жил.сграда № 6-тип „В”, в жил. комплекс „Солт сити”-гр.Пловдив, кв.”Остромила” и склад № 6 на подземен етаж от жил.сграда с площ 32.83 кв.м. към 20.03.2009г. е 158 980 лв.Оценките са за послужванве при публична продан на имотите по изп.дело № 67/2009г.

          Към доказателствата е приобщено и копие от изп.дело № 67/2009г., л.66-279.Наложен е запор от БАНКА ДСДК върху банкова сметка на Й.К. за обща дължима сума от 52 000 евро и 15 600 лв, по изп.д.№ 6782009г.Запор е наложен и от ОББ върху банкова сметка на К.-без авоари.Уникредит банк е блокирала сметката на длъжника К. и е извършила частично плащане по наложения запор, л.192.ПИБ също е блокирала банкова сметка на К., по която няма наложени други запори и претенции на др. лица.Жалбоподателите нямат данъчни задължения по данни от ТД на НАП-Пловдив с наложени обезпечителни мерки.Жалбоподателят К. е декларирал два недвижими имота-апартамента на бул.”В.Априлов” и УПИ VIII в с.Златитрап-земя и сграда, л.256. Публичната продан има насрочвания от м.07.2009г., от м.08.2009г. и съобщение до ипотекарния кредитор БАНКА ДСК. В изп.дело се съдържа нот. акт № 155/15.07.2008г. /л.84/ за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно който на К.-кредитополучател е предоставен ипотечен кредит в размер на 100 000 евро с гратисен период за издължаване на главница.За обезпечение на вземането по договор за ипотечен кредит от 11.07.2008г. Кънчеви в качеството на ипотекарни длъжници са учредили в полза на БАНКА ДСК договорна ипотека върху недвижим имот-СИО: апартамент № 7 в жил.сграда на бул.”В.Априлов” № 83, гр.Пловдив, ведно с избено помещение № 7

          Разпоредбата на чл.76 т.3 ЗБДС изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде приложена ПАМ: парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред и липса на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение.В доказателствената тежест на адресата на мярката е да представи доказателства за лично имущество, чиято стойност покрива стойността на задължението или наличие на обезпечение, тъй като същия черпи права от установяването на такъв факт.Съгласно чл.12 от Инструкция № 13-849/14.05.2007г. за условията и реда, при които органите на МВР оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия, а в искането на налагане на ПАМ се посочват конкретни реквизити.В случая искането от ЧСИ е изпратено на 05.03.2009г., а описът с налагане на възбрани е от 19.03.2009г., съответно от 20.03.2009г. Няма спор за удостовереното в изп.лист изпълняемо право, а документа се ползва с формална удостоверителна сила, обвързваща съда. С прилагане на изпълнителното дело към доказателствения материал се констатира оставяне в сила от контролната съдебна инстанция на заповедта по ГПК и на принудителните изпълнителни действия.Налице е установено по съдебен ред парично задължение, като в тази връзка следва да се има предвид, че и несъдебните изпълнителни основания удостоверяват изпълняемо право.Правилата на ГПК и в двата случая изискват съдебна намеса. Наред с изложеното за предпоставките за приложените на нормата, в случая е налице и размер на дължима сума по смисъла на § 1, т.5 ДР ЗБДС-надхвърлящ 5000 лв.

          Сумата в размер на общо 101 702 лв., а по молбите за вписване на възбрана-110 000 лв. е дължима солидарно от Й.К. и Й.К. *** по договор за заем от 31.10.2008г. Твърденията в жалбата за наличие на висящо производство по ч.жалба против определение от 16.03.2009г. на ПРС, 6 гр.с-в по ч.гр.д.№ 1271/2009г. и ч.жалба против заповед № 755/11.02.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена от ПРС-6 гр.с-в по ч.гр.д.№ 1271/2009г., в частта за присъдените с нея разноски /д.т. и адв.възнаграждение/, не са основание за признаване за установена липсата на задължения на жалбоподателите. Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. От съдържанието на изпълнителния лист става видно, че дължимата сума е по договор за заем от 31.10.2008г., с нотариална заверка на подписите с падеж на паричното задължение-01.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.02.2009г. до окончателно плащане  на вземането.На двамата длъжници е разпоредено да заплатят солидарно дълга. Последният произтича от разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, тоест от неизпълнено задължение по сключен договор за паричен заем, към което са прибавени съответната лихва за забава и разноските на другата страна по делото. Солидарната отговорност е установенa единствено в интерес на кредитора, като негов е изборът към коя правна възможност за реализиране на вземането си ще пристъпи - искане за солидарно осъждане, предявяване на претенцията само срещу един длъжник или предявяване на претенции срещу всички длъжници, конкретизирани по отношение на всеки един от тях в различен размер или по равно, но в рамките на общия размер на вземането. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС има предвид само имущества лична собственост на длъжника, върху които е допустимо принудително изпълнение за удовлетворяване на взискателя

          Съдът е указал на жалбоподателите необходимост от представяне на доказателства, с които да аргументират твърдяните в жалбата обстоятелства във вр. с фактическия състав на правната разпоредба, обосновала издаване на оспорената заповед.

          За компетентността на органа-издател по делото е приета без възражения от страните Заповед № Iз-1003/19.08.2008г. за определяне на длъжностни лица от МВР, които разполагат с правомощия да издават заповеди за принудителни административни мерки по ЗБДС.Сред упълномощените длъжностни лица са директорите и заместник-директорите на ОД на МВР.Съдът приема посочената заповед за стабилен административен акт с обвързващо правно действие и легитимиращ компетентност на посочените органи. В случая актът за прилагане на ПАМ е издаден от длъжностно лице-Директор ОД МВР-Пловдив, Комисар Рангелов.Установява се оспорената заповед да е издадена от компетентен административен орган, в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

          По отношение спазване на административнопроизводствените правила за издаване на акта, с който е наложена ПАМ: както бе посочено, на жалбоподателите е изпратено уведомление за запознае с материалите по искането на ЧСИ № 757-А.Атанасов, гр.Пловдив, което обстоятелство е достигнало до знанието им.Директорът на ОД МВР е действал съобразно задължението си по АПК /чл.34/ и на този етап от производството адресатите на актовете са могли да опровергаят изнесените в искането данни и обстоятелства. Предвид доказателствената тежест в съдебното производство, релевантните за доказване факти са – липса на парично задължение в голям размер по смисъла на ЗБДС, наличие на лично имущество покриващо задължението, представяне на надлежно обезпечение. В тази насока са представени конкретни писмени доказателства за опровергаване фактите, предоставени от ЧСИ на административния орган. Предвид изложените обстоятелства следва да се приеме, че административният орган към момента на произнасяне е действал съобразно установените правила в административната процедура.В случая, правното основание покрива и фактическото, поради което не е необходимо в актът да се сочат други обстоятелства-извън визираните в приложимата законова разпоредба.Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За предпоставка на издадената заповед на основание чл.76 т.3 са послужили данните от ЧСИ.

          Не е предвидено съдът в това производство да контролира действията на съдебния изпълнител. Дори на практика жалбоподателите да притежават имущество, покриващо размера на солидарното задължение, в техен интерес е да докажат убедително фактите Жалбоподателите като длъжници по договор за паричен заем по неприключило изпълнително дело са били заинтересовани да направят необходимото, за да предотвратят налагане на ограничителната мярка.

          Принудителната мярка по чл.76 т.3 ЗБДС е с превантивен характер и има за цел да гарантира погасяването на дълга. Като солидарни длъжници, жалбоподателите отговарят за целия размер на дължимата сума.

          От събраните по делото данни за стойност на личното имущество за покриване задължението и за представяне надлежно обезпечение се установява следното: жалбоподателите са длъжници на физическо лице, в полза на което е издаден изпълнителен лист и за обезпечаване на вземането му е наложена възбрана/20.02.2009г. /л.62/ върху апартамент „В”, на първи етаж от жил.сграда № 6-тип „В”, в жил. комплекс „Солт сити”-гр.Пловдив, кв.”Остромила” и склад № 6 на подземен етаж от жил.сграда с площ 32.83 кв.м. с ид.части от общите части на сградата и съответни ид.части от правото на строеж.Оценката за пазарна стойност на тази недвижимост, извършена от лицензиран експерт за целите на изпълнителното производство е в размер на е 158 980 лв.Съгласно нормата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворяват от него, ако няма законни основания за предпочитание.В случая описаният възбранен имот е ипотекиран за обезпечаване вземанията на БАНКА ДСК ЕАД, възникнали по силата на посочен в т.1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека /№ 153 от 08.09.2008г./-Договор за ипотечен кредит от 01.09.2008г.  С договорът за ипотечен кредит на Й.К. са предоставени 100 000 евро за покупка на недвижим имот.  С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 08.09.2008г. Й.К. е придобил ап.”В” и Склад № 6 за сумата от 71 516 евро, от които 52 323 евро са платими с превод от кредита, предоставен на К. от БАНКА ДСК с договора за банков ипотечен кредит от 01.09.2008г.Апартамент „В” и Склад № 6 са придобити по време на брака и представляват СИО.  За обезпечаване вземането на Найденов е наложена и възбрана /20.02.2009г. /л.229/ върху апартамент № 7 в жил.сграда на бул.”В.Априлов” № 83, гр.Пловдив.За придобития с нот.акт № 196/16.08.2004г. за доброволна делба имот, представляващ апартамент № 7, за уравняване на получения недвижим имот Й.К. се е задължил да заплати на останалите съсобственици общо сумата от 42 000 лв.-представляващ кредит от „Банка ДСК” ЕАД-София, чрез районен клон-Пловдив за който с нот. акт е вписана законна ипотека върху описания недвижим имот. Лицензираният оценител е дал заключение за справедлива пазарна стойност на ап.7 към 19.03.2009г. в размер на 154 470 лв. По отношение втория имот-ап.7, е налице и нот. акт № 155/15.07.2008г. /л.84/ за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно който на К.-кредитополучател е предоставен ипотечен кредит в размер на 100 000 евро с гратисен период за издължаване на главница.За обезпечение на вземането по договор за ипотечен кредит от 11.07.2008г. Кънчеви в качеството на ипотекарни длъжници са учредили в полза на БАНКА ДСК договорна ипотека върху недвижим имот-СИО: апартамент № 7 в жил.сграда на бул.”В.Априлов” № 83, гр.Пловдив, ведно с избено помещение № 7.

          Писмените доказателства за недвижимо имущество, придобито в режим на СИО – двата апартамента, склад № 6 и избено помещение № 7 са свързани с ипотекиране на недвижимите имоти.Установява се, че за ап.7 има две ипотеки-от 2004г. и от м.07.2008г.Извършените надлежни обезпечения за вземания на банката посредством ипотека имат за последици разпоредбите на ЗЗД и в частност-чл.149 във вр. с чл.153, чл.169, чл.173, чл.175.Ипотеката има ред от вписването. Ако върху една вещ има няколко залога или ипотеки, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са учредени залозите и ипотеките, макар и обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. Предвид данните за имуществото и задълженията на Кънчеви, обезпечавани последователно с двата имота, върху които е наложена възбрана за вземането на Найденов, не следва извод за опровергаване предпоставките за налагане на ПАМ.Сред цитираните доказателства има данни и за друг недвижим имот /УПИ/, за който жалбоподателят К. не представи доказателства за стойност или обезпечение на вземането, по което съпрузите са солидарни длъжници.Не са представени и данни за заличаване на ипотеките.Ипотекарният кредитор БАНКА ДСК има обезпечени вземания с нот.актове за учредяване на договорна ипотека-л.82-85, всеки от които за ипотечен кредит в размер на 100 000 евро, а дългът по вземането на Найденов е обезпечен с възбрани, следващи ипотеките.Няма съмнение, че обезпеченията са върху едни и същи недвижими имоти.

          Съгласно чл.459 ГПК, кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Присъединен по право е ипотекарния кредитор, когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот.Безспорно установено е наличие на задължение в големи размери при условията на солидарност.Представени са доказателства за лично имущество, стойността на което съгласно оценките на експерта е общо 313 450 лв. Размерът на дълга е 110 000 лв. От материалите по изпълнителното дело се констатира, че за  двата имота, върху които е наложена възбрана за обезпечение задължението на жалбоподателите по паричния заем, има нотариални актове за учредяване на договорна ипотека.За обезпечаване вземанията на БАНКА ДСК в размер на 100 000 евро е учредена договорна ипотека върху ап.”В” и склад № 6-Остромила, л.60, 61-нот.акт № 153 от 08.09.2008г./. За обезпечаване вземанията на БАНКА ДСК в размер на 100 000 евро е учредена договорна ипотека върху ап. № 7 и избено помещение № 7-бул.”В Априлов”, л.84, 85 – нот.акт № 155 от 15.07.2008г. Принудителната мярка по чл.76 т.3 ЗБДС  цели да гарантира погасяването на дълга.Данните за ипотеки върху двата имота с конкретни размери на обезпечени вземания, върху които недвижимости след това е вписана възбрана за обезпечаване вземането по паричния заем, не водят до извод за наличие на надлежно обезпечение.По изложените съображения жалбата е неоснователна.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на Й.Г.К.,*** против Заповед № з-3229/15.04.2009г. на директора на ОД “Полиция”-Пловдив, постановена на основание чл.76 т.3 ЗБДС и жалбата на Й.И.К.,*** против Заповед № з-3231/15.04.2009г. на директора на ОД “Полиция”-Пловдив, издадена на същото правно основание.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                                                Административен съдия