РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                              Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1201

гр.Пловдив, 23.09. 2009г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на седми септември две хиляди и девета година, в състав :

                                                           Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 989/2009г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.7 ал.9 във връзка с чл.16 ал.1 т.4 пр.2 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси и глава X, раздел I от дял III  на Административнопроцесуалния кодекс.

            Образувано е по жалба на С.С.А.,*** против Заповед № ЯЗ/01-617 от 27.05.2009г. на Началника на Първо РПУ – Пловдив.С оспорения индивидуален административен акт е наредено да се отнемат разрешение за съхранение № 850/2006г. и разрешение за носене и употреба на ловно оръжие № РВ 223783/2006г., издадени от Първо РПУ Пловдив на жалбоподателя, както и да се изземе ловна пушка „ИЖ”, кал.12, № Н 12116, карабина „Мосин”, 7.62х54, № ЛЦ 395 и боеприпаси към тях.Изземването е разпоредено да бъде извършено с протокол, а съхраняването-по установеният ред съгласно чл.17 ал.1 ЗКВВООВ, като собствеността върху оръжието и боеприпасите може да се прехвърли в срок от една година от изземването, съответно на чл.17 ал.2 ЗКВВООБ.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, произтичаща от неправилно възприета фактическа обстановка-жалбоподателят се е позовал на НП № 7/06.03.2008г. на Директора на Държавно лесничейство-Пловдив за наложено му административно наказание глоба в размер на 50 лв. по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, както и лишаване от право да ловува-за срок от 1 година, на основание чл.94 ЗЛОД.НП е обжалвано, в резултат на което с решение от 30.04.2009г. по адм.д.№ 134/2009г. касационната инстанция е обезсилила решение по н.ах.д.№ 521/2008г. на ПРС с мотив за необжалваемост по силата на чл.96 ал.3 ЗЛОД.След влизане в сила на НП е връчена оспорената заповед, която според жалбоподателя не е съобразена с обстоятелството, че случая касае „отпаднала необходимост” с временно действие-до изтърпяване на наложеното адм. наказание за лишаване от право на ловуване за една година от влизане в сила на НП.Твърди се, че с изтичане срока на наложеното наказание, лицето отново придобива възможността да упражнява дейността си, свързана с носене и съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.Предвид липса на мотиви в тази насока и по аргумент от чл.82 ал.1 т.2 ЗАНН във вр. с чл.96 ал.3 ЗЛОД, е поискано заповедта да бъде отменена.Заявени са доказателствени искания, претендират се разноски.

В представената административна преписка няма данни за обжалване по административен ред, каквото и не се твърди да е осъществено. Подлежащата на оспорване заповед е издадена на 27.05.2009г. и съобщена на 29.05.2009г. чрез способа на лично удостоверяване за получаването върху акта.При тези данни жалбата следва да се приеме за допустима, като подадена в срока по чл.149-на 05.06.2009г. от надлежна страна, с право и интерес от оспорването.

Ответникът в производството – Началник на Първо РПУ-Пловдив не изразява конкретно становище по жалбата.

Окръжна прокуратура-Пловдив, встъпила в производството по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК и представлявана от Прокурор Каменов счита заповедта за правилна.

Като обсъди фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия материален закон, административния акт-предмет на съдебен контрол и доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Административният орган - Началникът на Първо РПУ – Пловдив към ОД МВР-Пловдив има административна правосубектност-нормативно призната способност за административни правомощия.В случая са оспорени последиците от административното правоотношение между жалбоподателя и органът, обвързващ неблагоприятно с волеизявлението си А..Като годни доказателства за компетентност на органа-издател по делото са приети Заповед рег.№ 2439 от 27.12.1999г., видно от която към обслужвана от Първо РПУ територия е и с.Храбрино; Заповед № рег.№ ЯЗ/РЗП-183/10.02.2009г. относно определяне границите на обслужваните райони в Първо РПУ на МВР Пловдив, в обхвата на които попада с.Храбрино-десети район.Оспорената заповед е издадена по повод НП № 7/06.03.2008г. на Директора на Държавно лесничейство-Пловдив.С този акт е прието за установено жалбоподателят А. да е ловувал извън определените в разрешителното места, поради което му са наложени администативни наказания-глоба от 50 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от една година.Обжалваното пред ПРС наказателно постановление е потвърдено с решение № 64 от 05.12.2008г. по н.ах.д.№ 521/2008г.Касационната инстанция е обезсилила решението на РС-Пловдив, основавйки съдебния акт на необжалваемост на НП съгласно чл.96 ал.3 ЗЛОД.Решението на адм.съд-Пловдив е оконочателно.

Административната преписка съдържа заверени преписи на разрешение № 850/12.09.2006г., издадено от Първо РПУ за съхранение на ловно оръжие със срок до 18.08.2009г.С протокол за предаване на ВВООБ от 01.06.2009г. са предадени за съхранение ловно оръжие и разрешение № 223783.Част от преписката е писмено уведомление за предоставена на заявителя възможност по реда на чл.34 АПК-да изрази становище по доказателствата и направи писмени искания и възражения.Писмото е от 27.05.2009г.-дата на издаване на оспорената заповед и е получено на 29.05.2009г., когато А. е получил заповедта. В хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро от ЗКВВООБ, участието на адресата на акта в административната фаза е от значение, тъй като на анализ подлежи съществуването на правопогасяващи последващи факти, чието установяване е възложено в тежест на органа. За изясняване фактите и обстоятелствата за случая служи уведомлението на заинтересованите лица и осигуряването на възможност да вземат участие в производството. Наред с това, допуснатото нарушение на установените административнопроизводствени правила по издаването на акта би било съществено, ако води до неистинност на фактите, които органът е счел за установени. В конкретния случай съдът приема, че формалното изпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл.26 и чл.34 АПК е във вр. с  изричното разпореждане на административния орган за допускане на предварително изпълнение на заповедта на основание чл.60 ал.1 АПК, предвид общоопасното средство. В случай, че се възприеме за нарушение изпращането на уведомление на дата, на която е издадена заповедта, то не е от категорията на съществените, препятстващи защита интересите на адресата на административния акт, поради което не води само по себе си до незаконосъобразност на заповедта.Жалпоподателят е разполагал с право да поиска спиране на предвиденото с разпореждане в заповедта предварително изпълнение.Отделно от това, посоченото в обстоятелствената част на заповедта НП представлява акт, адресат на който е А..Както бе посочено, като страна в администратхивнонаказателното правоотношение, нарушителят е обжалвал НП пред две инстанции, предвид на което му са известни обстоятелствата, довели до издаване на наказателното постановление и наложените с него санкции.Следователно, не съществуват факти, подлежащи на опровергаване пред административния орган, тъй като няма спор за административното наказание, наложено посредством НП.На л.37 се намира писмено уведомление от ДГС-Пловдив до Първо РПУ-Пловдив, в което е отразено предаване от страна на А. на билет за лов № 98764, осъществено на 17.06.2009г. и е посочен срокът на административното наказание за лишаване от право на ловуване - една година, считано от 30.04.2009г.Срокът на действие на разрешението за носене на ловна пушка е до 18.08.2009г.Жалбоподателят не оспорва факта на предаден ловен билет.Оспорен е изводът на административния орган, обосновал постановеният резултат.

Заповедта е правно обоснована с разпоредбите на чл.16 ал.1 т.4 предл. 2 от ЗКВВООБ във вр. с чл.94 ал.1 ЗЛОД.Адресат на акта е лице, за което до издаване на НП № 7 от 06.03.2008г. и лишаване от право на ловуване за срок от една година, са съществували предпоставки за извършване на ловна дейност.Установява се, че жалбоподателят е притежавал ловна пушка и е преследвал дивеч извън определените в разрешителното места, като е използвал за това кучета. В разпоредбите на чл. 43, ал. 2 и 3 от ЗЛОД се съдържа легална дефиниция на понятието "ловуване”, а съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов, или с билет за лов, но без писмено разрешително за ловуване, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Според чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от една до три години.

Закона за лова и опазване на дивеча препраща към ЗКВВООБ /чл.56 ал.3/ по отношение оръжието за лов. С оспорената заповед е отнето от жалбоподателя разрешение за съхранение № 850/2006г. и разрешение за носене и употреба на ловно оръжие № РВ 223783/2006г., издадени от Първо РПУ Пловдив, както и е иззета ловна пушка „ИЖ”, кал.12, № Н 12116, карабина „Мосин”, 7.62х54, № ЛЦ 395 и боеприпаси към тях. Приложен в административната преписка е Протокол за предаване /01.06.2009г. на ловна пушка, карабина и боеприпаси към тях. За да постанови отнемане на разрешението, административният орган се е позовал на НП № 7/06.03.2008г. на директора на ДС-Пловдив за наложено административното наказание- лишаване от право на лов за срок от една година, което обуславя приложение на чл.16 ал.1 т.4 пр.2 от ЗКВВООБ.Поради тази причина следва да се прилагат общите разпоредби относно отнемане на разрешение при отпаднала необходимост. Случаите на отпаднала необходимост по смисъла на чл.16 ал.1 т.4 от ЗКВВООБ са самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му, когато се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват.Отнемането на разрешителното по реда на чл.16 ал.1 т.4 няма временен характер и действието му не би могло автоматично да се възстанови при отпадане на конкретно обстоятелство.Обратното тълкуване за възстановяване на разрешителното противоречи на приетия със закона разрешителен режим, подчинен на публичния интерес, с оглед наличието на всички необходими предпоставки за разрешение за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия. Изводът е приложим и по отношение на искането за връщане на оръжието.

Съдът намира възражението по същество за временен характер на мярката за неоснователно.Оспорената заповед не е от характера на принудителните административни актове /ПАМ/.В ЗКВВООБ е предвидена възможност за налагане на ПАМ.Съгласно чл. 25: Огнестрелното оръжие се изземва, а разрешението се отнема за срок от една до пет години, когато се употребява не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите.В рамките на срока, за който е отнето разрешението, собственикът на иззетото огнестрелно оръжие и боеприпаси може да прехвърли собствеността върху тях на лица, притежаващи разрешение за придобиване. С оглед позоваване на ЗАНН, следва да бъде посочено, че няма пречка констатациите в АУАН да бъдат фактически обстоятелства за обосноваване на ПАМ. Административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда.Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт /наказателно постановление/ няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт-допуснатото закононарушение.Оспорената заповед не е правно обоснована с разпоредбата на чл.25 ЗКВООБ и няма характер на ПАМ, за да съдържа срок на преустановително действие.Фактите по случая, произтичащи от състава на административното нарушение, за което е издадено НП не сочат друго.Поведението на жалбоподателя не проявява състава на чл.25 ЗКВВООБ, поради което с приложеното по ЗОЛД административно наказание, за Началника на Първо РУ МВР е възникнала предпоставка да издаде процесната заповед.Последната е съобразена със срока на действие на забраната за ловуване, съпоставен със срока на валидност на разрешение № 850/2006г.Приложимият ЗКВВООБ не предвижда възможност срокът на отнетото разрешително да бъде продължен, поради липса на действащо разрешително. Законът предвижда положително установяване на предпоставките за издаване на разрешително /чл.42 ал.6 във вр. с ал.2/, когато преди изтичане срокът на действие е подадена молба за удължаването му, но в случай когато разрешителното не е отнето.Поради изложените обстоятелства следва да се приеме, че няма пречка да се подаде ново искане, обосновано с доказани обстоятелства за необходимост от притежаване и съхранение на оръжие за лов след изтичане на срокът на административното наказание.

Към датата на издаване на оспорената заповед е било налице влязло в сила НП за лишаване от право на ловуване за срок от една година.Отнетото разрешение № 850/12.09.2006г. е със срок до 18.08.2009г.Едногодишният срок на административното наказание тече, считано от влизане в сила на правораздавателния акт-30.04.2009г. Случаите на отпаднала необходимост по смисъла на чл.16 ал.1 т.4 от ЗКВВООБ са основание за отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му, когато се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват.В настоящото производство разрешението е отнето поради отпаднала необходимост, поради лишаване от правото на лов за срок, в рамките на който изтича валидността на разрешението за ловуване.Фактът на влязло в сила НП за лишаване от право на ловуване за срок от една година съставлява основание за отнемане, тъй като се явява правопогасяващ досежно правото му да извършва дейности под режима на специалния ЗКВВООБ.

По отношение разпоредителната част от заповедта по т.2, свързана с последици от изтичане на срока по чл.17 ЗКВВООБ, съдът отчита следното: А. е предал притежаваните от него оръжия, като действието е обективирано с Протокол от 01.06.2006г.Срокът за възможност за разпореждане с иззетото оръжие според чл.17 ал.2 тече, считано от датата на изземването и е фиксиран за период от 1 година.Следователно жалбоподателят има право да се разпореди до 01.06.2010г. След тази дата вещта остава в полза на държавата /чл.17 ал.3 ЗКВВООБ/. Според чл. 17, ал. 1 - 3 ЗКВВООБ, взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, за които е отказано подновяването на разрешения/е отнето разрешението, се изземват от полицейските органи с документ и се съхраняват по установения ред. Собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества в срок шест месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на юридически лица и физически лица, имащи разрешения за придобиване. В случаите, когато собственикът не прехвърли собствеността в сроковете по ал. 2, вещите остават в полза на държавата. В закона не е предвиден ред за разглеждане на искания за връщане на огнестрелни оръжия, иззети при условията на чл. 17, ал. 1 от ЗКВВООБ и съответно не е определен компетентния да се произнесе по тях административен орган. Предвид установения разрешителен режим за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия, условие за връщане на иззетото огнестрелно оръжие е наличието на разрешение за съответната дейност, издадено на лицето, инициирало производството.

Във вр. с предмета на спора, следва да се разграничават правата на ловуване и носене, съответнно съхраняване на огнестрелно ловно оръжие и органите, контролиращи двата режима.Макар дейността по ловуване да се осъществява самостоятелно при режима на ЗЛОД, то разрешителният режим за издаване, носене и съхраняване на оръжие попада в обхвата на специалният закон-ЗКООВВБ.В тази насока е и препратката от чл.56 ал.3 от ЗЛОД.Контролните органи по двата закона имат самостоятелни правомощия за осигуряване на законосъобразни административни правоотношения.В тази връзка е и изпратеното от ДГС-Пловдив писмено уведомление до първо РПУ-Пловдив.В писмото изрично е посочено, че А. е предал в ДГС билет за лов № 98764, на 17.06.2009г. Производството по изпълнение на НП и съдебни решения е уредено в ЗАНН и има за цел изпълнение на влезли в сила НП и съдебни решения, с които е наложено административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗАНН, НП или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи. В случая се касае за упражняване на определена дейност - ловуване като съставна част от правото на лов по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗЛОД . За упражняване на лов се издава документ - билет за лов - от държавното лесничейство /сега ДГС или държавната дивечовъдна станция /ДДС/, в чийто район на дейност е постоянният адрес на лицето, придобило право на лов /чл. 23 от ЗЛОД/-сега съгласно чл.22 ППЗЛОД-от държавното горско стопанство, съответно от държавното ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето, придобило право на лов. Следователно, по аргумент от чл. 81, ал. 1 от ЗАНН, ДГС или ДЛС следва да предприемат действия по изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. Производството по изпълнение на наложеното административно наказание не е предмет на настоящото производство.

Текстът на чл. 16, ал. 1 от ЗКВВООБ урежда материалноправните предпоставки, при които разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, като съобразно приложената от Началника на РПУ т. 4, предл. 2 от посочената разпоредба, такава предпоставка съставлява "отпаднала необходимост" от издаването им. Липсата на предпоставките за придобиване на ловно оръжие дава основание за отнемане на разрешителното за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие. Правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ - при отпаднала необходимост. Доказано е от административния орган отпадането на необходимостта от издадените разрешения, с оглед обстоятелството, че жалбоподателя не може да упражнява правото на лов.

Основен принцип в административното право е актовете на администрацията да проявяват своето действие за в бъдеще. Правната сила на акта се проявява посредством неговото изпълнение, с което реално се осъществява промяната в правоотношението. Считано от 30.04.2009г., една година изтича на 30.04.2010г., в рамките на който период изтича срокът на разрешение № 850/12.09.2006г.Върху последното изрично е фиксиран срокът на действие до 18.08.2009г.

В жалбата се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.82 ал.1 т.2 ЗАНН.Твърди се, че е изтекла абсолютната погасителна давност относно лишаване от право на лов за срок от 1 година, с наложено НП №7/06.03.2008г.Билетът за лов е предаден на 17.06.2009г. Решение № 592/30.04.2009г. по касационно адм.дело № 134/2009г. на адм.съд-Пловдив е в сила от дата на постановяването му.Предаденият ловен билет и отнетите разрешителни, ведно с изземване на двете оръжия са основани на влязлото в сила наказателно постановление, с които е наложено административно наказание "лишаване от право на ловуване за срок от 1 година”. Към момента на образуване на административното производство не е бил изтекъл срокът по чл. 82, ал. 3 във вр. с чл.82 ал.1 б.”б” от ЗАНН по отношение изпълнение на наказанието по НП № 7/06.03.2008 г., влязло в сила на 30.04.2009г. По цитираното наказателно постановление изпълнението на наказанието е започнало преди изтичане на срока по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН , поради което и с оглед цитираните разпоредби правомерно административният орган е отнел двете разрешения за съхранение и за носене и употреба на ловно оръжие.

Административният акт е мотивиран с фактически и правни основания, а проверката за законосъобразност е към момента на издаването му.Няма пречка да се подаде ново искане, обосновано с доказани обстоятелства за необходимост от притежаване и съхранение на оръжие за лов.По изложените съображения подадената жалба следва да се приеме за неоснователна .

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата на С.С.А.,*** против Заповед № ЯЗ/01-617 от 27.05.2009г. на Началника на Първо РПУ – Пловдив за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие и изземване на ловна пушка, карабина и боеприпаси към тях..

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                               

 

 

                                                                                 Административен съдия :