РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2096

гр.Пловдив, 11.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХVІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Р.А. и участието на прокурора Албена Георгиева, като разгледа админисративно дело № 972 по описа на съда за 2010 г., докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на "Памексвин" ООД със седалище в "* , Булстат:** , представлявано от**  С. Н. Д., подадена чрез адв.В.П., срещу Ревизионен акт № 160900646/23.02.2010 г. на ТД на НАП-гр.Пловдив, изцяло потвърден с Решение № 266/19.04.2010 г., постановено от Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Подателят на жалбата възразява срещу отказаното му при ревизията право на данъчен кредит в общ размер 544085,80 лв. по фактури, издадени от "Тим групс 2007" ООД, "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД, "МБИ груп" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД, "Евро транс лиз" ЕООД, "Тани 97" ООД, "Балканинкасо" АД, ЕТ "Кобра-77-9-Веселка Цветанова", "Мобилтел" ЕАД, "Ипосис" ООД, "Дика" ООД, "Систем-инженеринг" ООД, както и по всички фактури, издадени от доставчиците на жалбоподателя за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. вкл., ведно с начислените лихви за просрочие в общ размер 100096,24 лв.

В жалбата се навежда оплакване за необоснованост на ревизионния акт. Жалбоподателят изтъква, че при ревизията не е проведено пълно и всестранно изследване на относимите обстоятелства. Отбелязва допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Оспорва констатациите в акта относно липсата на представители на доставчиците на адресите им за кореспонденция. Настоява, че неотразяването на фактурите в дневниците за продажби не е основание за отричане на спорното право. Оспорва възприетата от ревизията липса на доказателства за изпълнението на фактурираните доставки и намира, че са осъществени реални такива. Жалбоподателят претендира отмяна на обжалвания акт от Съда и присъждане на сторените разноски по производството. В с.з. жалбоподателят чрез адв.П. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения ревизионен акт. Представя писмена защита с подробни съображения.

 

Националната агенция за приходите – Дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, чрез юк.Б. оспорва жалбата и моли Съда да я остави без уважение, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Претендира прилагането на чл.161, ал.3 от ДОПК по отношение на разноските. Представя писмена защита с подробни съображения.

         Участвалият в делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, предлага да се потвърди ревизионният акт.

Пловдивският административен съд обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните, и като направи служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намери следното:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156, ал.1 ДОПК. Решението на Директора на Д"ОУИ" е получено от жалбоподателя на 23.04.2010 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.58). Жалбата е подадена на 10.05.2010 г., видно от положения вх.№ 96-00-176, и при тъй като срокът за обжалване изтича в неприсъствен ден (07.05.2010 г. съгласно Решение на МС № 956/16.112.2009 г.), то денят на подаване на жалбата е първият следващ присъствен ден и тя следва да се приеме за подадена в срок. Жалбата е подадена от надлежно упълномощен (л.8) адвокат и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

 

От фактическа страна Съдът приема за установено:

Със заповед за възлагане на ревизия № 900511/06.10.2009 г., издадена от началник отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пазарджик – П. В. П. (л.99), е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г.; за установяване на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г.; по прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (отм.) и ЗДДС за данъчните периоди от м.януари 2005 г. до м.август 2009 г.; както и за установяване на задължения за вноски за здравно осигуряване, ДОО, ДЗПО (УПФ и ППФ) и за фонд ГВРС. Заповедта е връчена на пълномощник на жалбоподателя на 09.10.2009 г., като ревизията следва да приключи в срок до 3 месеца от връчване на ЗВР. За ревизиращи органи са определени П. С.. Д. и А. Х. Т. – ст.инспектори по приходите, и В. М.С. – инспектор по приходите. ЗВР е изменена със заповед № 900646/23.12.2009 г., издадена от и.д. началник отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пазарджик – Л. П. Ц., с която заповед обхватът на ревизията е променен, като са отпаднали част от задълженията, подлежащи на установяване, и са останали тези по ЗКПО за 2005 г. и по прилагането на ЗДДС (отм.) и ЗДДС за данъчните периоди от м.януари 2005 г. до м.август 2009 г. Органът по възлагането е упълномощен със заповед № 211/07.04.2006 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-гр.Пазарджик, а със Заповед № 68/04.03.2008 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-гр.Пазарджик (л.7) органът по приходите Л. П. Ц. е упълномощена да изпълнява правомощията на началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пазарджик – П. В. П., въложени му със Заповед № 211/07.04.2006 г., при отсъствие на последния. Видно от Заповед № 843/14.12.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП (л.6582) П. В. П. е преназначен в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители"-Пловдив, а със Заповед № 156/17.12.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП (л.6581) Л. П. Ц.е упълномощена да изпълнява длъжността началник отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пазарджик, считано от 17.12.2009 г.

Ревизионният доклад /РД/ по възложената ревизия под № 900646 е изготвен на 25.01.2010 г. и е връчен на пълномощник на ревизираното лице на 28.01.2010 г. По ревизионния доклад жалбоподателят не е подал възражение. Със заповед № К 900646/25.01.2010 г. на органа по възлагането е определен компетентният орган, който да издаде ревизионен акт – П. С. Д. – ст.инспектор по приходите. Ревизионният акт /РА/, предмет на настоящото производство с № 160900646 е издаден на 23.02.2010 г. и е връчен на пълномощник на задълженото лице на същата дата.

При ревизията са направени следните констатации по ЗДДС:

І. На жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 ЗДДС в общ размер 5144,68 лв. по следните фактури:

№ 0630474583/13.04.2007 г. с ДДС 65,35 лв., издадена от "Мобилтел" ЕАД, предмет на фактурата са мобилни телефонни услуги;

№ 55/27.04.2007 г. с ДДС 2000 лв., издадена от "Ипосис" ООД, предмет на фактурата е аванс материали;

№ 6/04.10.2007 г. с ДДС 2083,33 лв., издадена от "Дика" ООД, предмет на фактурата е грозде;

№ 162/01.11.2007 г. с ДДС 996 лв., издадена от "Систем-инженеринг" ООД, предмет на фактурата е първи транш плащане за доставка на горелка и пулт за управление.

Констатацията е направена след преглед на документите, представени от жалбоподателя, при който е установено, че същото е приспаднало данъчен кредит при покупката на стоки и услуги по посочените фактури, без да притежава данъчен документ или негово копие.

ІІ. На жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 ЗДДС в общ размер 538830,92 лв. за всеки един от данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. по всички доставки, описани като такива с право на пълен данъчен кредит в дневниците за покупки на жалбоподателя.

За тези периоди жалбоподателят не е представил за проверка на органа по приходите първични счетоводни документи и счетоводни регистри. Поради това констатациите на ревизията са базирани на извършена проверка в информационната система на НАП, данни от данъчно-осигурителното досие на жалбоподателя и от дневниците му за покупки и за продажби.

По време на ревизията на жалбоподателя е било връчено искане за представяне на документи и обяснения изх.№ 25202/09.10.2009 г., с което е поискано да представи всички тези документи, но същите не са представени. Посоченото обстоятелство е констатирано в хода на проверка, за резултатите от която е съставен протокол № 4063/23.12.2009 г. (л.233). Вместо това жалбоподателят е отправил молба за спиране на ревизията, като се е позовал на обстоятелството, че документите са му били иззети от ГДБОП на 07.07.2008 г. и върнати на 25.05.2009 г. С решение от 23.10.2009 г. органът, възложил ревизията, е отказал да спре ревизионното производство.

Поради непредставяне на поисканите от жалбоподателя документи органът по приходите е обосновал констатацията си с чл.71, т.1 ЗДДС, като е приел, че жалбоподателят не може да упражни правото се на приспададе на данъчен кредит, тъй като не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от закона.

Наред с посоченото по-горе основание, за част от фактурите, включени в дневниците за покупки за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г., е установено още едно основание за отказ от правото на данъчен кредит: чл.70, ал.5 ЗДДС, тъй като по тях не е установено извършването на доставки на стоки и услуги по смисъла на ЗДДС. Органът по приходите е направил извода, че спорните фактури не отразяват действително извършени доставки на стоки и услуги. Поради това, както и поради факта, че някои от доставчиците не са начислили ДДС, жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит.

Общият размер на отказания данъчен кредит е 60112 лв. Това са фактури, издадени от доставчиците:

1. "Тим групс 2007" ООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 2000 лв. по фактура № 21500/16.01.2009 г. с предмет рекламни материали.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 13-900511-2/ 10.12.2009 г. (л.312). При проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от 20.10.2009 г. За връчване на искането са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството, при които не е открит представляващият, негов представител или упълномощено лице, като са съставени протоколи от 21.10.2009 г. и от 29.10.2009 г. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като е поставено съобщение на определеното за целта място в ТД на НАП на 09.11.2009 г. и свалено на 25.11.2009 г. В законоустановения срок исканите документи не са представени.

Документи, свързани с фактурата, не са представени и от ревизираното лице. При направената служебна проверка е установено, че фактурата не е отразена в дневниците за продажби на този доставчик.

2. "Ведари" ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 6712 лв. по следните фактури:

№ 622/26.05.2009 г. с ДДС 2300 лв., предмет на фактурата е рекламна кампания на "Памексвин" ООД в интернет;

№ 648/26.06.2009 г. с ДДС 1440 лв., предмет на фактурата е обучение на персонала в търговски отдел;

№ 650/29.06.2009 г. с ДДС 1252 лв., предмет на фактурата са рекламни брошури и каталози;

№ 737/26.08.2009 г. с ДДС 1720 лв., предмет на фактурата е реклама в интернет.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-5/27.11.2009 г. (л.330). При проверката са представени доказателства, от които е видно, че фактурите са включени в дневниците за продажби за съответния данъчен период и са осчетоводени като продажби в счетоводството му. За рекламните материали и рекламната кампания в интернет са ползвани подизпълнители: "Принцес-3" EOOД, ЕТ "Кики-59-Марин Асенов" и "Марина 2001" ЕООД, за които са представени договори за изработка. След проверка в информационния масив на НАП за тях е установено, че са дерегистрирани по ЗДДС през 2002 г., 2003 г. и 2005 г. и нямат персонал, с който да извършат услугите.

3. "Митропстрой" ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 11120 лв. по следните фактури:

№ 881/22.06.2009 г. с ДДС 3680 лв., предмет на фактурата е ремонт на офис и магазин;

№ 864/28.07.2009г. с ДДС 4580 лв., предмет на фактурата е окончателно плащане за ремонт на офис и магазин;

№ 922/31.08.2009 г. с ДДС 2860 лв., предмет на фактурата са транспортни услуги.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-6/27.11.2009 г. (л.437). При проверката е установено, че фактурите са включени в подадени СД, дневници за продажби за съответните данъчни периоди и счетоводството на доставчика. Като подизпълнители са ползвани "Агроден" ЕООД и "Омега 2005" ООД, за които са представени договори. След проверка в информационния масив на НАП за тях е установено, че "Агроден" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 2004 г. и няма назначен персонал, който да може да извърши фактурираните работи; "Омега 2005" ООД няма наличен персонал, с който може да се извърши фактурираната услуга.

4. "МБИ Груп" ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 11280 лв. по следните фактури:

№ 796/28.05.2009 г. с ДДС 1760 лв., предмет на фактурата е изготвяне на маркетингова стратегия на "Памексвин" ООД;

№ 904/08.07.2009 г. с ДДС 7600 лв., предмет на фактурата е реклама;

№ 995/28.08.2009 г. с ДДС 1920 лв., предмет на фактурата са рекламни материали.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-7/27.11.2009 г. (л.512). При проверката доставчикът е декларирал, че е ползвал подизпълнители, които са извършили услугите със свои средства и материали: "Марида" ЕООД и "Европейска търговска асоциация-ЕТА" ООД. След проверка в информационния масив на НАП за тях е установено, че собственикът на "Марида" ЕООД е починал на 08.07.2004 г. и от тогава няма назначени работници в дружеството; в "Европейска търговска асоциация-ЕТА" ООД на "МБИ Груп" ЕООД няма назначен персонал, който би могъл да извърши посочената работа.

5. "Лили 2007" ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 11400 лв. по следните фактури:

№ 1878/22.01.2009 г. с ДДС 3000 лв., предмет на фактурата са рекламни материали;

№ 6155/20.01.2009 г. с ДДС 2500 лв., предмет на фактурата са строителни материали;

№ 6395/13.01.2009 г. с ДДС 4900 лв., предмет на фактурата са СМР;

№ 737/26.08.2009 г. с ДДС 1000 лв., предмет на фактурата е ремонт на покривна конструкция.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-8/26.11.2009 г. (л.571). При проверката доставчикът е декларирал, че основната му дейност е спедиция и не е издавал на жалбоподателя посочените фактури, ­фактури с такива номера въобще не са издавани, поради което и не са отразени в СД и в дневници за продажби, както и в счетоводството му.

6. "Е.П.С.И.-2007" ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 1600 лв. по фактура № 2235/27.01.2009 г. Предмет на фактурата е покриване на сграда с керемиди.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-9/10.12.2009 г. (л.593). При проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от 20.10.2009 г. За връчване на искането са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството, при които не е открит представляващият, негов представител или упълномощено лице, като са съставени протоколи от 21.10.2009 г. и от 29.10.2009 г. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като е поставено съобщение на определеното за целта място в ТД на НАП на 10.11.2009 г. и свалено на 25.11.2009 г. В законоустановения срок исканите документи не са представени.

При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурата не е отразена в дневника за продажби като издадена на жалбо-подателя.

7. "Рамона Инженеринг". Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 4000 лв. по фактура № 7858/16.03.2009 г. Предмет на фактурата са СМР.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-4/16.11.2009 г. (л.611). При проверката доставчикът е декларирал, че не е издавал на жалбоподателя посочената фактури, поради което и не е отразено в подадени СД и дневници за продажби, както и в счетоводството му.

При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурата не е отразена в дневника за продажби като издадена на жалбо-подателя.

8. "К.Т.К." ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 9000 лв. по следните фактури:

№ 4626/05.01.2009 г. с ДДС 4600 лв., предмет на фактурата е полагане и шлайфане на цимент;

№ 4902/08.01.2009г. с ДДС 4400 лв., предмет на фактурата е изграждане и фугиране на зидария.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-1/09.12.2009 г. (л.648). При проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от 20.10.2009 г. За връчване на искането са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството, при които не е открит представляващият, негов представител или упълномощено лице, като са съставени протоколи от 21.10.2009 г. и от 29.10.2009 г. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като е поставено съобщение на определеното за целта място в ТД на НАП на 06.11.2009 г. и свалено на 23.11.2009 г. В законоустановения срок исканите документи не са представени.

При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството-доставчик е дерегистрирано по ЗДДС от 2007 г. и след тази дата не са подавани СД и дневници за продажби.

9. "Евро транс лиз" ЕООД. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 3000 лв. по фактура № 1509/19.01.2009 г. Предмет на фактурата са рекламни материали.

На доставчика е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-900511-3/10.12.2009 г. (л.671). При проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от 20.10.2009 г. За връчване на искането са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството, при които не е открит представляващият, негов представител или упълномощено лице, като са съставени протоколи от 21.10.2009 г. и от 29.10.2009 г. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като е поставено съобщение на определеното за целта място в ТД на НАП на 24.11.2009 г. и свалено на 09.12.2009 г. В законоустановения срок исканите документи не са представени.

При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурата не е включена в СД по ЗДДС и в дневника за продажби.

ІІІ. На жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.5 ЗДДС в размер на 110,20 лв. по следните фактури:

№ 100095/29.01.2007 г. с ДДС 60,20 лв., издадена от "Тани 97" ООД, предмет на фактурата спир.диск, накладки, ремонт;

№ 66/24.09.2007 г. с ДДС 20 лв., издадена от "Балканинкасо" АД, предмет на фактурата е автосервизна услуга на "Алфа 145";

№ 1814/12.07.2007 г. с ДДС 30 лв., издадена от ЕТ "Кобра-77-9-Веселка Цветанова", предмет на фактурата е челно стъкло, силикон, демонтаж.

Констатацията е направена, тъй като покупките на стоки и услуги са предназначени за поддръжка, ремонт, подобрения и експлоатация на собствени леки автомобили, което не позволява приспадането на данъчен кредит за тях.

Недоволен от издадения му ревизионен акт, жалбоподателят ог е оспорил по административен ред и с Решение № 266/19.04.2010 г. на Директора на Д"ОУИ" гр.Пловдив същият е потвърден.

В хода на съдебното производство беше допусната съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Б.Д., която даде основно заключение за следното:

1. От фактурите с получател "Памексвин"  ООД за периода 01.01.2008 г. до 31.08.2009 г. се установява, че от всички 6878 фактури, 16 бр. са копия, както следва: м.декември 2008 г. - 2 бр.; за м.февруари 2009 г. - 5 бр.; за м.юни 2009 г. - 3 бр.; за м.юли 2009 г. - 2 бр. и за м.август 2009 г. - 4 бр. За посочените копия на фактури размерът на данъчния кредит, ползван от жалбо-подателя, е на обща стойност 20812,10 лв.

2. Размерът на данъчния кредит, който жалбоподателят има право да ползва за фактурите в оригинал и копие, установени в счетоводството му, е 537345,79 лв. Размерът на данъчния кредит, който жалбоподателят действително е  ползвал за фактурите в оригинал, установени в счетоводството му, е 516533,69 лв.

3. Между жалбоподателя и Н. С. Н., на длъжност "експерт продажби" е сключено Споразумение от 20.01.2008 г. за ползване на л.а. Алфа Ромео-145, рег. № СА 0153 ВВ за служебни цели, като разходите за гориво и поддръжка са за сметка на работодателя. В счетоводството на жалбо-подателя разходите за гориво и ремонт са отразени по дебита на с-ка 601-Разходи за материали и 602-Разходи за външни услуги.

За ревизирания период жалбоподателят притежава 3 собствени леки автомобили – 2 бр. VW Пасат и VW ГОЛФ. Същите са придобити на 25.11.2002 г. и са заприходени в с-ка 205-Транспортни средства. Извършените разходи за гориво, ремонт, застраховка "Гражданска  отговорност" и винетни такси са отчитани по с-ка 601-Разходи за материали, 602-Разходи за външни услуги и 609-Други разходи.

4. При жалбоподателя са налични фактура № 100095/ 29.01.2007 г. от "Тани 97" ООД, № 66/24.09.2007 г. от "Балкан-инкасо" АД и № 1814/12.07.2007 г. от ЕТ "Кобра 77-9-Веселка Цветанова". Стоките и услугите по тях са използвани за л.а. Алфа-145 и за лек автомобил. Разходите по тях са надлежно осчетоводени, като е начислен и данък за покупките по с-ка 4531.

5. Фактура № 0630474583/13.04.2007 г. от "Мобилтел" ЕАД и № 55/27.04.2007 г. от "Ипосис" ООД не са намерени в счетоводството на жалбоподателя и тяхното осчетоводяване не може да се установи.

Фактура № 6/04.10.2007 г. от "Дика" и № 162/01.11.2007 г. от "Систем-инженеринг" ООД са налични в оригинал в счетоводството на жалбоподателя и са надлежно осчетоводени.

6. Експертизата е проверила счетоводствата на "Ведари" ЕООД, "Митроп-строй" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД и е установила, че за издадените от тях фактури е начислен данъка за продажбите по с-ка 4532. Към фактурите са състъвени следните съпътстващи документи: договори и анекси към тях и приемо-предавателни протоколи.

7. Доставчиците "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД имат наети работници на трудови договори, посочени поименно в заключението. Същите са получавали работна заплата въз основа на ведомост, плащани им са осигуровки от работодателя, като за това са изпращани съответните уведомления до НОИ

8. Доставчиците "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД не са притежавали търговски или складови помещения (собствени или наети), не са използвали търговски обекти. Тъй като се касае за специфични стоки, се е работило по заявка.      

9. Доставчиците "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД не притежават документи за извършени транспорт (пътни листове и товарителници), същият е бил за сметка на жалбоподателя.

Жалбоподателят притежава собствени и на лизинг транспортни средства, изброени подробно в от заключението. Ползвал е и наети транспортни средства от "Соло екс" ЕООД, СД "Сателит-3 Стоянови", "Ренус България" ООД. В счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени разходи за гориво. При него са били назначени на трудов договор трима шофьори. Издадени са 7 пътни листове.

За фактурите и съпътстващите документи от "Тим групс 2007" ООД, "Лили 2007" ЕООД, "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД и "Евро транс лиз" ЕООД, както и за кадровата и материално-техническата им обезпеченост експертизата не може да даде отговор, тъй като доставчиците не са открити на посочените от тях адреси.

10. За ревизирания период с предмет стоки е само фактура № 6155/20.01.2009 г. за строителни материали, издадена от "Лили2007" ЕООД, който не е открит на посочения от него адрес. Във фактурата не са конкретизирани отделните видове стоки по артикули, от което не може да се проследи стоков поток.

11. При "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД няма количествено-стойностни сметки, няма счетоводни записи за закупени и вложени суровини и материали за фактурите с предмет услуги. Доставчиците са ползвали подизпълнители, както следва:

"Ведари" ЕООД има сключен договор за изработка с трима подизпълнители – "Принцес-3" ЕООД, ЕТ "Кики-59-Марин Асенов" и "Марина 2001" ЕООД.

"Митропстрой" ЕООД има сключен договор за изработка с двама подизпълнители – "Агроден" ЕООД и "Омега 2005" ЕООД.

"МБИ груп" ЕООД има сключен договор за изработка с "ЕТА" ЕООД, а като подизпълнители са използвани "ЕТА" ЕООД и "Марида" ЕООД.

За "Тим групс 2007" ООД, "Лили 2007" ЕООД, "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД, "Евро транс лиз" ЕООД не може да се отговори как са остойностени услугите, тъй като доставчиците не са открити на посочените от тях адреси.

12. За фактурите с предмет СМР (№ 9293/17.04.2009 г. от "Лили-2007" ЕООД с и № 7858/16.03.2009 г. от "Рамона Инженеринг” ЕООД) не може да се установи дали са ползвали подизпълнители, имало ли е количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи, закупени и вложени суровини и материали; с какви средства и човешки ресурс са извършени СМР, тъй като доставчиците не са открити на посочените от тях адреси.

13. Експертизата е проверила счетоводствата на "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД и на жалбоподателя и е установила, че по процесните фактури има разплащания между контрагентите, за което са издадени фискални касови бонове. По фактури №796, №904, №995, №881, №864, №922, №622, №648, №650, и №737, всички от 2009 г., не са извършени разплащания с доставчиците и фигурират като задължение на жалбоподателя към 31.12.2011 г. 

14. За редовността на счетоводствата на жалбоподателя и посетените доставчици вещото лице е установило, че те са водени съгласно изискванията на действащото счетоводно законодателство, а за цялостното им водене може да се отговори след извършване на пълен финансов одит.

За доставчиците "Тим групс 2007" ООД, "Лили 2007" ЕООД, "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД, "Евро транс лиз" ЕООД експертизата не може да даде отговор редовността на счетоводствата, тъй като доставчиците не са открити на посочените от тях адреси.    

При приемане на заключението в с.з. на 05.06.2012 г. в.л. направи пояснения, които се свеждат до следното:

В таблицата към въпрос № 6.1 са посочени договорите и протоколите, които са между жалбоподателя и доставчиците.

По въпрос № 6.5, на стр.15 и 6.6. на стр.16, транспортът е за сметка на жалбоподателя. При него има пътни листове за транспорт, в които е посочен шофьор и автомобил, но не може да се установи какво е возено с автомобила. Поради това в.л. не е могло да направи обвръзка.

По въпрос №1 има фактури, които са само в копия. След проверка в счетоводството на жалбоподателя е установено, че всички фактури са включени в дневниците за покупки, които са в счетоводството на жалбоподателя. Оригиналите на фактурите в счетоводството на жалбоподателя се съхраняват в класьори.

Съгласно споразумението от 20.02.2008 г. автомобилът Алфа Ромео се ползва от Николай Николов и талонът е на негово име. Заведени са разходи за ремонт и гориво на автомобила, но същият не е заведен като актив на жалбо-подателя. По фактура №95 и №1814 не става ясно за кой автомобил се отнася ремонтът.       

В хода на съдебното производство беше допусната съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Б.Д., която даде допълнително заключение за следното:

1. Фактурите за покупки от жалбоподателя за периода от 01.01.2008 г. до 31.08.2009 г., които не са в оригинал, не са включени в дневниците му за покупки за съответния данъчен период.

2. С оглед отговора по т.1 експертизата не изчислява лихва.

3. В.л. е дало заключение за отразяването в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС на доставчиците, представени от съответните ТД на НАП, за фактурите, по които не е признат данъчен кредит поради това, че не ги притежава в оригинал, както и за фактурите, за които не е признат данъчен кредит поради ненамиране доставчика на обявения адрес, по т.3.1. и 3.2.

4. Фактура №55/27.04.2007 г. от "Ипосис"ООД, № 6/04.10.2007 г. от "Дика" ООД, № 162/01.11.2007 г. от "Системинженеринг" ООД и № 0630474583/13.04.2007 г. от "Мобилтел" ЕАД са включени в дневниците за продажби за съответния данъчен период.

Съдът ще коментира заключенията при излагане на правните си изводи.

Към доказателствения материал по делото се приобщиха следните доказателства:

- писмените доказателства, приложен към жалбата: протокол за претърсване и изземване от 07.07.2008 г.; приемо-предавателни протоколи на жалбоподателя с "Митропстрой" ЕООД (2 бр.), и с "Ведари" ЕООД (5 бр.); копия на данъчни фактури, издадени от доставчици на жалбоподателя за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. (4676 листа).

- доказателства за компетентността на органите по приходите, издали ЗВР (л.6580).

- СД по ДДС, подаване от жалбоподателя за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.ноември 2009 г. (л.6629).

- дневници за продажбите на "Системинженеринг" ООД (л.6815), на "Дика" ООД (л.6818), на "Лили 2007" ЕООД (л.6820), на "Рамона инженеринг" ЕООД и "К.Т.К." ЕООД (л.6830), на "Е.П.С.И.-2007" ЕООД (л.6839), на "Тим групс 2007" ООД и "Евро транс лиз" ЕООД (л.6846), на "Митропстрой" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД (л.6857).

- АПВ № 800537/24.03.2008 г., издаден на жалбоподателя (л.6907).

- писмо от ТД на НАП-Пловдив, съгласно което на "Системинженеринг" ООД не е извършвана ревизия за процесния период (л.7290, л.7584); писмо от ТД на НАП-Пловдив, съгласно което на "Дика" ООД не е извършвана ревизия за процесния период (л.7291, л.7825); писмо от ТД на НАП-София, съгласно което на "К.Т.К." ЕООД и на "Е.П.С.И.-2007"ЕООД не са извършвани ревизии за процесния период (л.7292); писмо от ТД на НАП-София, съгласно което на "Митропстрой" ЕООД не е извършвана ревизия за процесния период (л.7390, л. 7837).

- РА № 20000907805/26.02.2010 г. на "Тим групс 2007" ООД (л.7328) с пояснение, че същият е влязъл в сила (л.7809).

- РА № 20000902813/10.10.2009 г. на "Евро транс лиз" ЕООД (л.7334) с пояснение, че същият е влязъл в сила (л.7809).

- РА № 4733/05.12.2007 г. на "Ипосис" ООД (л.7345) с пояснение, че същият е влязъл в сила (л.7585).

- РА № 2300-1001841/11.08.2010 г. на "Лили 2007" ЕООД (л.7397, л.7874) с пояснение, че същият е влязъл в сила.

- РА № 1008374/12.01.2011 г. на "Ведари" ЕООД (л.7593) с пояснение, че същият е влязъл в сила (л.7583).

- РА № 2001006646/21.02.2011 г. на "МБИ груп" ЕООД (л.7722) с пояснение, че същият е влязъл в сила (л.7828).

- РА № 290900325/22.03.2010 г. на "Мобилтел" ЕАД (л.7829) с пояснение, че същият е влязъл в сила.

В с.з. на 06.07.2010 г. ответникът заяви възражение за недостоверни дати на представените приемо-предавателни протоколи на жалбоподателя с "Митропстрой" ЕООД (2 бр.), и с "Ведари" ЕООД (5 бр.), както и представените с жалбата данъчни фактури, издадени от доставчици на жалбоподателя за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. (4676 листа). В същото с.з. Съдът указа на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване достоверността на датите, като може да стори това по един от начините, описани в правилото на чл.181 от ГПК.

 

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи по приходите и при спазвае на императивните процесуални правила за провеждане на ревизията.

Независимо от издадения на жалбоподателя АПВ, обхващащ периода от м. октомври 2007 г. до м.януари 2008 г., издаденият РА не е нищожен, тъй като АПВ е издаден след законодателната промяна на чл.129, ал.3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., съответно е влязъл в сила през 2008 г. Поради това е допустимо при наличие на влязъл в сила АПВ да се възложи ревизия по общия ред, както е процедирано в случая.

Съдът констатира процесуални нарушения при извършване насрещните проверки на "Тим групс 2007", "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД и "Евро транс лиз" ЕООД, на които не са изпратени писма по пощата. Нарушениата обаче не са достатъчни да обосноват отмяна на РА на това основание. Тъй като настоящият Съд е такъв по същество, следва да провери материалната законосъобразност на акта.

Спорът между страните по делото се концентрира в три основни пункта, които ще бъдат разгледани поотделно:

І. Отказано право на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 ЗДДС в общ размер 5144,68 лв. по фактурите, издадени от "Мобилтел" ЕАД, "Ипосис" ООД, "Дика" ООД и "Системинженеринг" ООД.

Приложимата материалноправна норма на чл.71, т.1 ЗДДС предвижда, че по отношение доставки на стоки или услуги, по които е получател, задълженото лице упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред.

1.ССЕ, чието заключение в тази част Съдът кредитира като даващо отговор на поставените задачи, изготвено компетентно и безпристрастно, е установила, че фактурите от "Мобилтел" ЕАД и от "Ипосис" ООД липсват в счетоводството на жалбоподателя и тяхното осчетоводяване не може да се установи.

За да може жалбоподателят да упражни спорното право, оригиналът на издадения данъчен документ следва да е при него в качеството му на получател по доставката. Правилото на чл.113, ал.2 ЗДДС разписва, че фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и получателя, а по силата на чл.79, ал.7 ППЗДДС оригиналът на фактурата се предоставя на получателя по доставката. С оглед непредставянето на фактурите и ненамирането им от ССЕ за жалбоподателя чисто формално не е изпълнено изискването на чл.71, т.1 ЗДДС, същият не притежава данъчен документ отговарящ на законовите изисквания.

Констатацията за тези две фактури е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Отказаният данъчен кредит по нея е в размер на 2065,35 лв.

2. Не така стои положението с фактура № 6/04.10.2007 г. от "Дика" ООД и № 162/01.11.2007 г. от "Системинженеринг" ООД. ССЕ е установила, че те са налични в оригинал в счетоводството на жалбоподателя и са надлежно осчетоводени. В тази част РА е незаконосъобразен и на отмяна подлежи отказаният данъчен кредит в общ размер 3079,33 лв.: 2083,33 лв. за м.октомври 2007 г. по фактурата от "Дика" ООД, и 996 лв. по фактурата, издадена от "Систем-инженеринг" ООД.

ІІ. Отказано право на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 ЗДДС в общ размер 538830,92 лв. за всеки един от данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. по всички доставки, описани като такива с право на пълен данъчен кредит в дневниците за покупки на жалбоподателя.

Във връзка с тази констатация допуснатата ССЕ е извършила проверка в счетоводството на жалбоподателя и е прегледала всички фактури за доставки, по които получател е жалбоподателят, за периода от м.януари 2008 г. до м. август 2009 г. Вещото лице е установило следното:

1. за данъчните периоди от м.януари до м.ноември 2008 г., м.януари 2009 г. и от м.март до м.май 2009 г. всички доставки са с оригинални фактури, които са осчетоводени и са включени в дневника за покупки за съответния данъчен период. Съдът съобрази обстоятелството, че от жалбоподателя са били иззети документи от ГДБОД на 07.07.2008 г., за което се представи протокол за претърсване и изземане. В.л. е установило оригиналните фактури и тъй като заключението не е оспорено от страните, Съдът може да основе своя акт на него.

По отношение редовността на счетоводството Съдът съобрази правилото на чл.51, ал.1 ДОПК съгласно което вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на останалите обстоятелства, установени в хода на ревизията. Тъй като в аспекта на спора (налични ли са в счетоводството на жалбоподателя фактурите или не), то в негова тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК беше да установи, че счетоводството му е редовно водено. В изпълнение на доказателствената тежест беше изслушана ССЕ, която даде заключение именно за редовност на счетоводството, което вещото лице е посетило на място. Съдът не намира причини заключението да бъде подложено на съмнение в тази му част.

Все във връзка с горното Съдът намира за неоснователно възражението за недостоверни дати на представените фактури. Възражението за недостоверност на датите беше успешно преодоляно чрез даване на заключение от в.л. за редовно водено счетоводство. Следва да се приеме, че счетоводството на жалбо-подателя дава възможност за анализ, проверка и хронологично проследяване на счетоводните операции, отразяващи доставките по спорните фактури.

В тази част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за сумата 518018,82 лв.

2. за следните данъчни периоди наред с оригиналните фактури, има доставки, фактурите по които са под формата на копия:

- за м.декември 2008 г. - 2 доставки, по фактури: № 27379/30.12.2008 г. с ДДС 120 лв. и № 1009199/18.12.2008 г. с ДДС 506,04 лв.

- за м.февруари 2009 г. - 5 доставки, по фактури: № 283/20.02.2009 г. с ДДС 103 лв., № 27844/20.01.2009 г. с ДДС 160 лв., № 28517/12.02.2009 г. с ДДС 120 лв., № 28678/18.02.2009 г. с ДДС 40 лв. и № 28732/19.02.2009 г. с ДДС 400 лв.

- м.юни 2009 г. - 3 доставки, по фактури: № 881/22.06.2009 г. с ДДС 3680 лв., № 648/26.06.2009 г. с ДДС 1440 лв., № 650/29.06.2009 г. с ДДС 1252 лв.

- м.юли 2009 г. - 2 доставки, по фактури: № 904/08.07.2009 г. с ДДС 1760 лв. и № 864/28.07.2009 г. с ДДС 4580 лв.

- м.август 2009 г. - 4 доставки, по фактури: № 737/26.08.2009 г. с ДДС 1720 лв., № 995/28.08.2009 г. с ДДС 1920 лв., № 922/31.08.2009 г. с ДДС 2860 лв. и № 22/25.08.2009 г. с ДДС 151,06 лв.

По посочените копия на фактури размерът на данъчния кредит, ползван от жалбоподателя, е на обща стойност 20812,10 лв.

Не следва да се кредитира ССЕ в частта, в която дава заключение за размера на данъчния кредит, който жалбоподателят има право да ползва, тъй като въпросът е от правно естество.

В тези части РА е законосъобразен по изложените в т.І съображения и следва да бъде потвърден.

3. По-долу Съдът ще разгледа онези фактури, включени в дневниците за покупки за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г., за които е установено още едно основание за отказ от правото на данъчен кредит: чл.70, ал.5 ЗДДС. Общият размер на отказания данъчен кредит е 60112 лв.

За да възникне право на данъчен кредит за получателя на доставката по ЗДДС, е необходимо да са налице следните предпоставки: получателят на доставката, за която е начислен данък, да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл.86, ал.1 ЗДДС от регистрирано по закона лице (доставчик); доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получателят да притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗДДС. Посочените предпоставки са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно. За възникнене на спорното право следва да не са налице обстоятелства по чл.70, ал.1 ЗДДС.

Правният спор в тази част се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл.70, ал.5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл.8 и стока по смисъла на чл.6 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл.70, ал.5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит.

Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл.9 от закона. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит.

За да откаже претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, органът по приходите е приел, че няма доказателства, които да установяват реално извършване на сделки по спорните фактури. В тази връзка Съдът съобрази следното:

Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68, ал.1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Вижда се, че и тук законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга.

От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. От друга страна, констатацията на органа по приходите за липса на реални доставки съставлява едно умозаключение, отрицателен факт, който не съществува в обективната действителност, поради което предмет на проверка в процеса е дали са спазени процесуалните и логическите правила при изграждането му. В конкретния случай в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, който не е представил доказателства във връзка с изследваните доставки. Поради това органът по приходите е направил обоснован извод, че след като не се представят доказателства във връзка с доставките, то такива не съществуват. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл.122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени.

По нито един от показателите не се установи реалност на доставките за нито един от доставчиците.

Представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи с "Митропстрой" ЕООД (2 бр.), и с "Ведари" ЕООД (5 бр.) са частни документи без достоверни дати. Въпреки указанията на Съда жалбоподателят не се справи с доказателствената тежест за установяване достоверността на датите по един от начините, визирани в чл.181 ГПК. За разлика от фактурите, достоверните дати на които се установиха посредством даденото заключение за редовно водено от жалбоподателя счетоводство, протоколите не могат да се ползват от направения извод, тъй като не намират счетоводно отражение, дори и като поемане на задължения. Ето защо протоколите не могат да обосноват извод за реалност на спорните доставки. Договорите пък доказат само създадената между страните облигационна връзка, но не и фактическото й изпълнение.

Не се установява кадровият, нито материално-техническият потенциал на доставчиците да извършат фактурираните доставки на стоки и услуги.

Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадената фактура. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките или услугите. По фактури №796, №904, №995, №881, №864, №922, №622, №648, №650, и №737, всички от 2009 г., разплащания с доставчиците не са извършени. Останалите плащания, за които са издадени фискални бонове, остават изолирани доказателства, които не могат да обосноват претендираната от жалбоподателя реалност на спорните доставки. И по този показател не се установява действителност на доставките.

1. Относно фактурите от "Тим групс 2007" ООД.

Освен че при ревизията не са представени никакви документи, свързани с доставката по тях, не е установено и начисляването на данъка, тъй като фактурата не е отразена в дневниците за продажби на доставчика. Доставчикът не е намерен и от в.л., поради което не се установява нито кадровата, нито материалната обезпеченост на същия да извърши доставката.

2. Относно фактурите от "Ведари" ЕООД.

На първо място при жалбоподателя фактури № 648/26.06.2009 г., № 650/ 29.06.2009 г. и № 737/26.08.2009 г. не са в оригинал, както е установила ССЕ. На основание чл.71, т.1 ЗДДС жалбоподателят не може да упражни правото на данъчен кредит. По нито една от тях няма плащане.

По другата фактура - с № 622/26.05.2009 г., Съдът намира за неотносимо обстоятелството, че подизпълнителите "Принцес-3" EOOД, ЕТ "Кики-59-Марин Асенов" и "Марина 2001" ЕООД, са дерегистрирани по ЗДДС далеч преди датата на фактурата. От съществено значение е обаче липсата на персонал, с който да извършат услугите.

Съдът съобрази установения от ССЕ факт, че при доставчика е наето лице Медиха Любенова Филипова, на длъжност технически изпълнител. Но тъй като предметът на фактурата е специфичен (рекламна кампания на "Памексвин" ООД в интернет), не е доказана квалификацията на работника да изпълни услугата. Неясно в какво се изразява рекламата, в какъв формат е създадена – текстови, графичен или видеоформат, нито къде е излъчвана, кога и колко пъти. Обвръзката, която е показала ССЕ в табличен вид, е с приемо-предавателен протокол от 26.06.2009 г. – месец по-късно от датата на издаване на фактурата. ССЕ е установила, че няма плащане по фактурата.

3. Относно фактурите от "Митропстрой" ЕООД. 11120 лв.

На първо място при жалбоподателя и трите фактури не са в оригинал, както е установила ССЕ. На основание чл.71, т.1 ЗДДС жалбоподателят не може да упражни правото на данъчен кредит. По нито една от тях няма плащане.

Съдът намира за неотносимо обстоятелството, че подизпълнителят "Агроден" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС далеч преди датата на фактурата. От съществено значение е обаче липсата на персонал, с който "Агроден" ЕООД и "Омега 2005" ООД да извършат услугите.

4. Относно фактурите от "МБИ Груп" ЕООД.

На първо място при жалбоподателя две от фактурите: № 904/08.07.2009 г. и № 995/28.08.2009 г., не са в оригинал, както е установила ССЕ. На основание чл.71, т.1 ЗДДС жалбоподателят не може да упражни правото на данъчен кредит. По нито една от тях няма плащане.

По другата фактура - с № 796/28.05.2009 г. Съдът съобрази установения от ССЕ факт, че при доставчика са наети лицата Асен Николов Матеев и Алтънай Мехемедова Атанасова, на длъжност технически изпълнители. Но тъй като предметът на фактурата е специфичен (изготвяне на маркетингова стратегия на "Памексвин" ООД), не е доказана квалификацията на работниците да изпълнят услугата. Не е ясно в какво се изразява стратегията, в какъв формат е създадена – текстови или графичен, одобрена ли е от възложителя. ССЕ е установила, че няма плащане по фактурата.

На следващо място ползваните от доставчика подизпълнители: "Марида" ЕООД и "Европейска търговска асоциация-ЕТА" ООД, нямат назначен персонал, който би могъл да извърши посочената работа.

5. Относно фактурите от "Лили 2007" ЕООД.

На първо място при жалбоподателя една от фактурите (№ 737/26.08.2009 г.) не е в оригинал, както е установила ССЕ. На основание чл.71, т.1 ЗДДС жалбоподателят не може да упражни правото на данъчен кредит. По нея няма плащане.

По другите фактури – с № 1878/22.01.2009 г., № 6155/20.01.2009 г. и № 6395/13.01.2009 г., Съдът съобрази както неначисляването на данъка, така и декларацията на доставчика, че не е издавал на жалбоподателя посочените фактури и че ­фактури с такива номера въобще не са издавани. Доставчикът не е намерен и от в.л., поради което не се установява нито кадровата, нито материалната обезпеченост на същия да извърши доставката.

6. Относно фактурите от "Е.П.С.И.-2007" ЕООД.

Съдът съобрази обстоятелството, че фактурата не е отразена в дневника за продажби като издадена на жалбоподателя. Доставчикът не е намерен и от в.л., поради което не се установява нито кадровата, нито материалната обезпеченост на същия да извърши доставката.

7. Относно фактурите от "Рамона Инженеринг".

Съдът съобрази както неначисляването на данъка, така и декларацията на доставчика, че не е издавал на жалбоподателя посочените фактури. Доставчикът не е намерен и от в.л., поради което не се установява нито кадровата, нито материалната обезпеченост на същия да извърши доставката.  

8. Относно фактурите от "К.Т.К." ЕООД.

Съдът съобрази неначисляването на данъка - същият е дерегистриран по ЗДДС, а само регистрирани лица могат да начисляват ДДС. Доставчикът не е намерен и от в.л., поради което не се установява нито кадровата, нито материалната обезпеченост на същия да извърши доставката.

9. Относно фактурите от "Евро транс лиз" ЕООД.

Съдът съобрази както неначисляването на данъка, така и обстоятелството, че доставчикът не е намерен и от в.л., поради което не се установява нито кадровата, нито материалната обезпеченост на същия да извърши доставката.

Констатациите за отказан данъчен кредит по фактурите от "Тим групс 2007" ООД, "Ведари" ЕООД, "Митропстрой" ЕООД, "МБИ груп" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД и "Евро транс лиз" ЕООД, са законосъобразни и подлежат на потвърждаване. ДДС по тези фактури в общ размер 60112 лв.

В съответствие с правомощията си по чл.160, ал.1, предложение първо ДОПК във връзка с Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д.№ ТР-7/2004 г., ОС на съдиите, Съдът намира, че основанието да се откаже на жалбоподателя правото на данъчен кредит по фактурите от "Тим групс 2007" ООД, "Е.П.С.И.-2007" ЕООД, "Рамона инженеринг" ЕООД, "К.Т.К." ЕООД и "Евро транс лиз" ЕООД, е чл.70, ал.5 ЗДДС, и неизпълнение на изискването по чл.86, ал.1 ЗДДС; по фактурите от "Ведари" ЕООД, "Митроп-строй" ЕООД и "МБИ груп" ЕООД, е чл.70, ал.5 ЗДДС, и неизпълнение на изискването по чл.71, т.1 ЗДДС; по фактурите от "Лили 2007" ЕООД е чл.70, ал.5 ЗДДС и неизпълнение на изискването по чл.86, ал.1 ЗДДС и неизпълнение на изискването по чл.71, т.1 ЗДДС.

ІІІ. Отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.5 ЗДДС в размер на 110,20 лв. по фактурите, издадени от "Тани 97" ООД, "Балкан-инкасо" АД и ЕТ "Кобра-77-9-Веселка Цветанова".

Приложимата в случая разпоредба на чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС предвижда, че  правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо от изпълнението на условията на чл. 69 или чл.74 от закона, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на мотоциклет или лек автомобил. Съдът намира, че трите разглеждани фактури попадат изцяло в хипотезата на чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС. Не могат да намерят приложение изключенията по ал.2, тъй като не е доказано лекият автомобил Алфа Ромео-145 с рег.№ СА 0153 ВВ да се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства; нито да е предназначен за препродажба.

Изводът на Съда за законосъобразност на констатацият не се променя и при съобразяване заключението на ССЕ. Вещото лице е установило сключено между жалбоподателя и негов работник споразумение за ползване автомобила за служебни цели, но това не променя битието му на лек автомобил. Именно за леките автомобили и мотоциклетите се отнася правилото, че услугите във връзка с поддръжката и експлоатацията им не се ползват с право на данъчен кредит. Освен това автомобилът Алфа Ромео не е заведен като актив на жалбоподателя.         По фактура №95 и №1814 пък изобщо не става ясно за кой автомобил се отнася ремонтът. ССЕ е установила притежаваните от жалбоподателят собствени леки автомобили за ревизирания период – два автомобила VW Пасат и един VW ГОЛФ, но за нито един от тях не би възникнало право на данъчен кредит във връзка с услуги по експлоатацията и поддръжката им.

Констатацията е законосъобразна и подлежи на потвърждаване.

 

По направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни Съдът намира следното:

1. Основателна е единствено претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претендираното от Д"ОУИ" Пловдив такова възнаграждение, изчислено на базата на чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Н-ба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 13333.64 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2036.48 лв.

2. Претенцията на жалбоподателя е неоснователна поради следните съображения. Приложение в случая следва да намери правилото по чл.161, ал.3 ДОПК. То предвижда в случаите, когато пред Съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна да заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От изложените от Съда мотиви е видно, че частичната отмяна на ревизионния акт се обуславя именно от представянето на доказателства, които е могло да бъдат представени своевременно в хода на ревизията. В случай, че тези доказателства не бяха представени, жалбата щеше да подлежи изцяло на отхвърляне. В хода на съдебното обжалване бяха представени многобройни писмени доказателства: копия на данъчни фактури, издадени от доставчици на жалбоподателя за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. (4676 листа), които са позиционилани по делото от л.723 до л.6577 (от трети том до двадесет е първи том на делото) и само благодарение на тях Съдът постанови отмяна на РА в частта по т.І.2 и т.ІІ.1 от настоящото решение.

Не се споделя тезата на адв.П., че административният акт е опорочен поради нарушения на процедурата при събирането на доказателствата, тъй като ревизиращият орган не е посетил счетоводството му на място, при което щял да установи наличието на спорните фактури. Същите били върнати от ГДБОП в насипно състояние. Ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.115, ал.3 ДОПК, според която при невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице, тя се извършва в териториалната дирекция.

Освен това по време на ревизията на жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи и обяснения от 09.10.2009 г., с което са му изискани тези фактури, но същите не са представени, за което е съставен надлежен протокол (л.233). Вместо това жалбоподателят е отправил молба за спиране на ревизията, като се е позовал на обстоятелството, че документите са му били иззети от ГДБОП на 07.07.2008 г. с протокол за претърсване и изземване от същата дата (л.30). Документите са върнати на 25.05.2009 г. Съдът съобрази факта, че връщането на документите е станало цели пет месеца преди издаване на първата заповед за възлагане на ревизия. Същата е връчена на пълномощник на жалбоподателя на 09.10.2009 г., поради което последният е имал достатъчно време на разположение да подреди и систематизира върнатите му документи, за да ги представи на ревизиращия орган, а не да чака това да стори вещото лице едва в хода на съдебното производство по оспорване на акта. Поведението на жалбоподателя разкрива белези на злоупотреба с право, санкцията за което е лишаване от разноски, законово уредена в нормата на чл.161, ал.3 ДОПК.

 

Ето защо Съдът прие, че става въпрос за доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, поради което на жалбо-подателя не следва да се присъждат претендираните от разноски.

 

 

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 и ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 160900646/23.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив срещу "Памексвин" ООД със седалище в *****, Булстат: ******** представлявано от С. Н .Д., който акт е потвърден с Решение № 266/19.04.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив при ЦУ на НАП, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

 

1. В ЧАСТТА, с която на "Памексвин" ООД, Булстат: ******, за данъчни периоди м.октомври и м.ноември 2007 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 3079,33 лв. по фактури № 6/04.10.2007 г., издадена от "Дика" ООД, и № 162/01.11.2007 г. с ДДС 996 лв., издадена от "Системинженеринг" ООД, ведно със съответните лихви (т.І.2 от мотивната част на настоящото решение).

 

2. В ЧАСТТА, с която на "Памексвин" ООД, Булстат: *********, за данъчните периоди от м.януари 2008 г. до м.август 2009 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 518018,82 лв. по доставки, описани като такива с право на пълен данъчен кредит в дневниците за покупки на "Памексвин" ООД, Булстат: ********, ведно със съответните лихви (т.ІІ.1 от от мотивната част на настоящото решение).

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Памексвин" ООД със седалище в . .***********, Булстат:*********, представлявано от С. Н. Д.срещу Ревизионен акт № 160900646/23.02.2010 г., издаден от роган по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, който акт е потвърден с Решение № 266/19.04.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив при ЦУ на НАП, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 83099,65 лв., ведно със съответните лихви (т.І.1, т.ІІ.2, т.ІІ.3 и т.ІІІ от мотивната част на настоящото решение).

 

ОСЪЖДА "Памексвин" ООД със седалище в ******** Булстат:********  представлявано от С. Н. Д.да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2036.48 лв. (две хиляди тридесет и шест лева и 48 ст.).

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: