Р Е Ш Е Н И Е

№ 2048

гр. Пловдив,  01 октомври 2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, V състав, в публично  съдебно заседание на четвърти септември, през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при участието на секретаря Веселина Елкина, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 28 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Жалбоподателят  „Вели-97" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град ***представлявано от управителя Ю.Н.Д. обжалва Ревизионен акт № 1301001702 от 07.09.2010г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден Решение №906 от 14.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.

Твърди се, че обжалвания РА е неоснователен  и незаконосъобразно с него е отказано правото на признаване на данъчен креди в размер на 19950лв. и лихви 17 048.21 лв. по фактура № 9/23.01.2004г., издадена от "ТАЙМ КОНСУЛТ" ЕООД.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез юрк. Н. оспорва жалбата и  претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки на л.267.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не  изразява становище по  жалбата.

Ревизионният акт /л.27/ е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед №л.79/ за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1001368 от 26.04.2010г. на дружеството жалбоподател е възложена ревизия за периода 01.01. до 31.01.2004г. за данък върху добавена стойност, като срокът на същата е продължен до 21.06.2004г. с друга заповед на л. 77.

Видно от  приложените доказателства в административната преписка  органа е установил, че са осчетоводени документално  стопански операции изразяващи се в направа, доставка и монтаж на аспирационна нагнетателна уредба, без тези сделки да са реално осъществени от издателя на фактурата "Тайм Консулт" ЕООД.  При извършената в хода на ревизията насрещна проверка,  представител на дружеството не се е явил и не е представил изисканите доказателства във връзка с осъществяването на сделката. От приложените известия за доставяне, с които е уведомявано дружеството е видно, че на тях е отбелязано "пратката не е потърсена от получателя", от което може да се направи заключение, че представител на дружеството е узнал за наличие на отправено известие от НАП, поради което административния орган е счел, че доказателствата  не съществуват и е разгледал само представените такива от ревизираното лице. Въз основа на събраните доказателства при ревизираното лице, органа е направил извод, че процесната доставка не е действително осъществена.

Ревизиращия екип е установил наличие на аспирационна уредба при извършено посещение в обекта на ревизираното дружество, но не е събрал доказателства, от  които да се установи, че съоръжението е изработено, доставено и монтирано от "Тайм Консулт" ЕООД. В хода на ревизията е било установено, че посоченото дружество няма назначавани лица на трудов /или друг/ договор за периода. Установени са били и  редица несъответствия в доказателствата и писмените обяснения относно извършеното плащане. Представени и обсъдени са били четири касови бонове за регистриране на извършено плащане в брой чрез ЕКАФП- от 09.02.2004г.-25000 лв., от 11.02.2004г.-25000 лв., от 12.02.2004г.-24750 лв. и от 13.02.2004г.-25000 лв. В хода на ревизията жалбоподателят е представил платежно нареждане от 10.02.2004г., за плащане на ДДС по процесната фактура, чрез ДДС сметка. Към платежното нареждане не е представено банково извлечение от обслужващата банка. Такова не беше представено и в хода на настоящото съдебно производство, включително и за нуждите на назначената в хода на производството ССчЕ. В хода на административното обжалване на акта е извършена служебна проверка в базата данни за извършените транзакции по ДДС сметка от "ВЕЛИ 97" ЕООД и не е открит запис за извършено плащане в размер на 19950 лв. от дата 10.02.04 Г., представляващо ДДС по фактура № 9, към "Тайм Консулт" ЕООД.  Органа е обсъдил  и писмените обяснения, дадени в хода на ревизионното производство, дадени от представителя на "ВЕЛИ 97" ЕООД относно плащането по фактурата. Касовите бонове са с дата от м.02.2004 г. и след като с тях е регистрирано плащане в брой, следователно плащанията следва да са извършени на датите на регистрирането от ЕКАФП, съответно 09.02.04г., 11.02.04 г.,12.02.04 г. и 13.02.04 г. Представителят на "Вели 97" ЕООД обаче обяснява, че на тези дати в дружеството нямало толкова средства и по тази причина плащане не е извършено, а дружеството разполагало с копия на касови бележки, очаквало "официалните" документи и извършило осчетоводяване на плащането по сметка 501 едва в м.07.2004г. Не са налице доказателства, които да установяват извършено плащане в м.07.2004 г. , поради което ревизиращия орган не е приел приложените касови бонове, като доказателства за извършено плащане по оспорената фактура.

В ревизионното производство доказателство за извършване на доставката жалбоподателят е представил само протокол за извършена 72 часова проба на процесното оборудване, който протокол е с дата 20.11.2009г. Фактурата по сделката е от януари 2004 г. Не са представени други доказателства - договор, техническа или друга документация за оборудването, доказателства за наличие на квалифицирани работници от страна на "Тайм Консулт" ЕООД за монтиране на съоръжението. При липсата на всякакви други доказателства, които да удостоверят изработка, доставка и монтаж на оборудването от страна на "Тайм Консулт" ЕООД, органа не е приел твърдяното от жалбоподателя, че през 2003г. при изготвяне на протокола за проба на съоръжението, била допусната груба техническа грешка и е вписана погрешно 2009г. Органа е установил, че няма данни протоколът да е подписан от представител на "Тайм Консулт" ЕООД, няма печат на това дружество, нито подпис на представляващо го лице. В хода на ревизията не е установено лицето инж. Стефан Христов, вписано в протокола като представител на "Тайм Консулт" ЕООД, да е свързано по някакъв начин с посоченото дружество. Предвид установените по-горе обстоятелства ревизиращия орган не е приел като доказателство, удостоверяващо извършената доставка, процесния протокол  от 20.11.2009г.

В хода на съдебното производство жалбоподателя направи искане и му беше допусната ССЕ, като в.л. Ш. в о.з. на 09,03,2012г. дава заключение на поставените въпроси. Уточнено е че жалбоподателят е осчетоводил процесната фактура, съоръжението се води като ДМА, както и че  от хронологичната справка по сметка 401-доставчици, задълженията на жалбоподателя към „Тайм консулт“ са  закрити на съответните дати/л.256/. При приемането на заключението в.л. изрично е заявило, че освен приложените в делото доказателства е ползвало и предоставената й от жалбоподателя Инвентарна книга на подсметка № 204.

 С цел проверка  на установеното от експерта съдът е задължил жалбоподателя да представи по делото Инвентарна книга на подсметка № 204, което задължение е прието от процес.представител  адв. Б. /л.259/, но до края на процеса  такава не беше представена. Следователно приетата ССчЕ не даде на съда  нови доказателства, въз основа на които да се промени установената от ревизиращия екип  фактическа обстановка.

Предвид установеното от приходната администрация, както и от в.л.  съдът счита, че административния орган е отразил реалната фактическа обстановка, чрез  издадения законосъобразен и обоснован ревизионен акт.

Съдът приема , че съгласно чл. 154 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. След като фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

 В това въздействие върху правната сфера на страните по делото се състои субективната страна на доказателствената тежест. Налице ще бъдат неблагоприятни последици от недоказването за страната, претендираща правната последица, черпена от недоказания факт. От гледна точка на този неблагоприятен за страната резултат, тя носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната изгодна за себе си правна последица.

По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Пети състав, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата - неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.  На основание  чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на приходната администрация - ответник по административното дело, за  осъществената юрисконсултска защита, следва да се заплати сумата от 1190 /хиляда сто и деветдесет/, определена съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд,  V състав

                                                   Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Вели-97" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от управителя Ю.Н.Д. срещу Ревизионен акт № 1301001702 от 07.09.2010г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден Решение №906 от 14.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.“

ОСЪЖДА „Вели-97" ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив съдебни разноски в размер на 1190 /хиляда сто и деветдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :