Р Е Ш Е Н И Е

№ 571

гр. Пловдив, 16. 03. 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  V състав, в открито съдебно заседание  на петнадесети февруари,   две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОИЛ БОТЕВ

С участието на секретаря В. Е., като разгледа докладваното от председателя  адм. дело № 750 по описа на Административен съд – Пловдив за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 , във вр. с чл. 192, ал.2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбоподателите - С.М.Д. и А.М.Д., като съсобственици на УПИ ХV-258, кв. 18  по плана на гр. Куклен обжалват  заповед № ДК-10-ЮЦР-08 от 07.02.2012 г.  Началник РДНСК  – южен централен район .

В жалбата, както и в представената защита на  адв. Б. и К.  се инвокират оплаквания за незаконосъобразност, неправилност,  необоснованост  на атакуваната заповед,  липса на мотиви,  стабилитет на оспореното РС, качеството на незаинтересованост по см. на чл. 149, ал.2 , т.1 от ЗУТ за з.л., като се претендират  и съдебни разноски.

Ответникът - Началник РДНСК – ЮЦР, чрез юрк. Б. и И. считат жалбата за неоснователна.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена  не встъпва в процеса.

Заинтересованите страни - Т.Д.Р. и Е.Д.Р., чрез адв. Б.  в представено писмено становище   моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и оставяне в сила на обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен. Претендират и  съдебни разноски.

Заинтересована страна -  Главен архитект на Община – Куклен, в приложеното на л. 195 становище  моли за отмяна на оспорената заповед.

Като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК съдът намира жалбата като подадена в законоустановения срок и от имаща право и интерес от обжалването страна, за процесуално допустима, а разгледана по същество  е неоснователна по следните съображения:

По повод направеното възражение за незаинтересованост на Т.Д.Р. и Е.Д.Р. по см. на ЗУТ съдът счита, че същите са инициатори на настоящото административно и съдебно производство, че същите са пряко засегнати  от построяването на исканата от жалбоподателите ограда , тъй като същата попада в техния недвижим имот, поради което както и административния орган е приел  съдът счита същите за заинтересовани лица в настоящото съдебно производство.

Както се каза по-горе предмет на съдебната проверка е оспорената заповед № ДК-10-ЮЦР-08 от 07.02.2012 г.  на Началник РДНСК  – южен централен район с която  се отменя Разрешение за строеж № 68/02.08.2011год. за „ Ажурна ограда по уличната и плътна по вътрешната регулация с Н до 2.20м от по-ниския терен" изцяло в УПИ ХV-258, кв.18 по плана на гр. Куклен в частта „ плътна ограда по вътрешната регулация с Н до 2.20м от по-ниския терен между УПИ ХVІ-259 и УПИ ХV-258, кв.18, по плана на гр. Куклен" и ОСТАВЯ В СИЛА Разрешение за строеж № 68/02.08.2011год. в частта „ Ажурна ограда по уличната регулация и плътна ограда по вътрешната регулация с Н до 2.20м от по-ниския терен в частта извън вътрешната регулационна линия между УПИ ХVІ-259 и УПИ ХV-258, кв.18, по плана на гр. Куклен"

От приложените в админ. преписка доказателства съдът установи , че в РДНСК - ЮЦР, чрез Община Куклен е постъпила жалба с вх. № 3994/03.10.2011г. от Т.Д.Р. и Е.Д.Р. срещу процесното Разрешение за строеж № 68/02.08.2011год.

 С писмо изх. № ДК-04-1501-02-060/20.12.2011г. на Началника на РДНСК Южен централен район от Община Куклен и жалбоподателите са изискани допълнителни доказателства и данни относно обжалваното разрешение за строеж № 68/02.08.2011г.

С молба вх. № ДК-04-1501-00-298/03.02.2012г. към жалбата се представят : Решение № 591/12.06.2006г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ с приложени-техническа експертиза от вещо лице по Ах. Дело №461/2005год. на ПОС; скица № 227/22.06.2006г. за УПИ ХV-258,кв.18 и скица № 489/05.10.2004г. за УПИ ХV1-259 , кв.18 по плана на гр. Куклен; копие от трасировъчен карнет по плана от 1967г. на гр. Куклен; Решение № 11991/30.11.2006год. на Върховен административен съд.

С писма вх. № Кн-433-05-824/24.10.2011т. и вх.№ Кн-433-06-157/07.11.2011г. от община  Куклен са представени изисканите документи: пълна окомплектована преписка по издаденото от Гл. Архитект на Община Куклен разрешение за строеж № 68/02.08.2011г., Разрешението за строеж е издадено на основание заявление вх. № 3094/28.07.2011т. за одобряване на проект и разрешение за строеж; Удостоверение за наследници № 003333/05.12.2008год.; протокол за подялба на съсобствен имот по дело № 1517/1970г.; Нотариален акт № 46дом VII, дело № 28538-1970г.; разписка от 20.03.1981г. за заплащане на придаваеми части от имот пл. № 257, кв.18 към УПИ ХV-258, кв.18 с площ 15 кв.м.; скица от 14.IX. 1967г. за изменение на дворищна регулация между УПИ ХV-258 и УПИ ХVІ-259 , кв.18 по плана на Куклен; скица № 386/14.06.2011г. за УПИ ХV-258 , кв.18 , издадена от Община Куклен; инвестиционен проект част „конструкции" ; съобщение за обявяване на разрешение за строеж; протокол за трасиране граница между УПИ ХV-258 и УПИ ХVІ-259 , кв. 18 по плана на гр. Куклен;.

Административния орган  е приел, че  Т.Д.Р. и Е.Д.Р. имат качеството на заинтересовани лица по ЗУТ по силата на Протокол за подялба на съсобствен имот дело № 1517/1970г. и скица № 489/05.10.2004г. от която е видно че Е.Д.Р. е собственик на 1-ви етаж и югоизточна 1/2 избена част, а Т.Д.Р. е собственик на !!-ри етаж и северозападна 1/2 избена част от двуетажна жилищна сграда в УПИ ХVІ-259, кв. 18 по плана на Куклен.

Жалбоподателите възразяват срещу издаденото от Гл. Архитект на община Куклен  разрешение за строеж № 68/02.08.2011г., което е издадено неправомерно при наличието на Решение № 11991/30.11.2006 год. на Върховен административен съд, с което е потвърдено Решение № 591/12.06.2006г. на Пловдивски окръжен съд и разрешение за строеж № 68/02.08.2011год. е издадено въз основа на скица от регулационния план, който не е коригиран съобразно решенията на съда. Същите твърдят ,че регулацията между УПИ ХV-258 и УПИ XVI-259 , кв. 18 по плана на гр. Куклен е приложена частично.

За да издаде оспорената заповед  админ.орган е обсъдил изложеното в Решение № 591/12.06.2006г. на ПОС, потвърдено от ВАС с Решение       11991/30.11.2006   год.   с което се   отменя   Заповед      300-4-25/23.12.2004   год.   на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра, в частта с която е одобрен кадастралния план  на     Куклен,   Община  Куклен  относно  имот  пл.  №505,  като   същата  се  връща  на административния   орган,   който   да   преработи   заповедта  и  се   създадат   два   нови самостоятелни имота от имот  пл. № 505, отчетат се настъпилите промени в собствеността на имотите и се нанесат вярно имотните граници между същите по съществуващата на място реална граница. Посочено е че Решение № 591/12.06.2006г.   на ПОС е влязло в сила на30.11.2006г.

Освен горното админ. Орган е приел, че в скица № 227/22.06.2006год. за УПИ ХV-258, кв.18, издадена от Община Куклен е отразено,че регулацията с УПИ ХVІ-259, кв.18 е приложена частично, а видно от скица №I 489/05.10.2004год.,   за  УПИ   ХVІ-259,   кв.18,   издадена  от   Община  Куклен   не   са   уредени регулационните отношения с УПИ ХV-258 , кв. 18 за 3 кв.м.

В съдебното производство по искане на страните съдът е допуснал СТЕ, със задача на вещото след, като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите  справки в Община Куклен, да отговори на въпроса: съгласно дадените строителни разрешения къде е предвидено разполагането на оградата, попада ли тази ограда изцяло в имот УПИ ХV – 258, посоченият в жалбата план, който е изменен със заповед №44/1967 г., това ли е действащия дворищно регулационен план  на с. Куклен и ако има последващи такива да го отрази, като да проследи регулационния статут от 1967 г. до момента. Вещото лице да отговори също така, приложена ли е регулацията относно двата имота и това отразено ли е в действащия план, какъв е излаза към двете улици на имот  УПИ ХVІ – 259, и  на имот ХV - 258 колко метра е излаза, лицето към улицата.

По делото е приета  СТЕ на в.л. инж. Р./ л.166/ неоспорено от страните, която е установила, че от изток границата не е материализирана, има ограда така както е описана в заключението, не дава  отговор на въпроса къде е вярната имотна граница между двата имота и дали минава по кадастрален план. Експерта счита, че регулацията между двата имота не е приложена.

Процес. представител на заинт. Лица адв. Б. е  представила / л.178-184/ и съдът е приел  Заповед № КД-14-43/25.06.2012 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър във връзка с влязло в сила решение №591/12.06.2006 г. на Пловдивски окръжен съд, Акт за непълноти и грешки №  94-4376/15.05.2012 г, заявление, че е подадена молба за промяна на регулационния план № 3973 от 30.09.2011 г., удостоверение изх.№ 94-17786(1) от 03.08.2012 г. , писмо изх.№  90-04-1292/ 06.11.2003 г. касаещо регулацията по принцип.

По искане на С.Д. и А.Д. съдът е спрял настоящото съдебно производство до решаването на спора по ад № 2848/2012г. на ПАС. От приложеното дело съдът установи че съдът по горното дело е обявявил нищожността на заповед № КД-14-43 от 25.06.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК София , с която е одобрено изменение на кадастралния план на град Куклен, област Пловдив, одобрен със заповед № 300-4-25 от 23.12.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в разделяне на поземлен имот пл.№ 505 на два нови имота с пл.№№ 1771 и 1772 и регистриране на собствеността – за поземлен имот с пл.№ 1771 наследниците на Д.И.Г., за поземлен имот 1772 М.А.Д..; разделяне на двуетажната масивна жилищна сграда, намираща се в поземлен имот с пл.№ 505, на две отделени сгради с калканно застрояване.

По реда на касационното обжалване с Решение № 13953 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 7119/2013г. ВАС е ОТМЕНИЛ  решение №805/12.04.2013г. по адм. дело № 2848/2012г. по описа на Административен съд-Пловдив и вместо него е отхвърлил  жалбата на С.М.Д. и А.М.Д. против заповед № КД-14-43 от 25.06.2012г. на изп.директор на АГКК София.

След приключване на ад 2848/2012г. съдът е спрял настоящото производство до решаването на  спора по чл. 108 от ЗС по гр. Дело № 10163 / 2013г. на 17-ти гр. Състав на ПРС.

 С Решение № 4780 от 11,12,2014г. по горното дело ПРС е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС, предявен от А.Д. и  С.Д. / настоящите жалбоподатели/ за това ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху  площ от 35 кв.м., попадаща в югозападната част на собствения им УПИ ХV- 258, кв.18 по регулационния план на гр.Куклен, която площ попада между дворищно- регулационната граница и поставената на място на терена ограда.

Горното решение е оставено в сила с Решение № 1176 от 29.06.2015г.  по  гр. Д. № 575/2015г. на ПОС.

ПРС за да отхвърли иска по чл.108 от ЗС е приел , че съгласно § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, действалите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове можели да се приложат по действалия дотогава ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Съгласно § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, с изтичане на срока по §6, ал.2 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно след изтичане на 6 - месечния срок по §6, ал.2 и в резултат от отпадане на отчуждителното действие на плана от 1967г. ищците вече не се легитимират като собственици на процесната площ.

След възобновяване на делото съдът е допуснал СТЕ с в.л. Г. / експерт изследвал процесната граница и по други дела на страните/ който  след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите  справки в Община Куклен, да отговори на въпросите: 1. съгласно дадените строителни разрешения къде е предвидено разполагането на оградата, попада ли тази ограда изцяло в имот УПИ ХV – 258, посоченият в жалбата план, който е изменен със заповед №44/1967 г., 2. Това ли е действащия дворищно регулационен план  на с. Куклен и ако има последващи такива да го отрази, като да проследи регулационния статут от 1967 г. до момента. Вещото лице да отговори също така, приложена ли е регулацията относно двата имота и това отразено ли е в действащия план, какъв е излаза към двете улици на имот  УПИ ХVІ – 259, и  на имот ХV - 258 колко метра е излаза, лицето към улицата.

Експерта е представил и съдът е приел  СТЕ / л. 301/  от която става ясно че експерта приема че  регулацията по плана от 1967 г. не е приложена  и имотната граница между имотите съвпада частично с границите от плана от 1922 г. и 1967 г.

Предаваемата част се предава от имот 1771 към УПИ ХV-258, по регулационния план от 1967 г.  По последния кадастрален план от 2012 г. имотната граница между имот 1771 и 1772  е отразена в  скица № 6 и скица № 4. Експерта е отговорил , че според него не е възможно прилагане на  регулацията от 2001 г. с изменението на § 8 от ЗУТ.

Адв. Б. е оспорила заключението и е  поискала  тройна СТЕ , геодезисти които следва да отговорят на въпросите поставени на вл. Г. / л.147/.

 Съдът е допуснал и приел тройна СТЕ / л. 342/ на инж. С. , С. и Д.  от чието заключение става ясно че триъгълника, който се очертава по сега действащия кадастрален план по скица № 4 на л. 349,  между т.1, т.17 и т.18  не е предаваемо место, защото по т.1, т.3, т.4 и т.5 това е истинската реална имотна граница по документи за собственост и по действащия регулационен план на Куклен и е реална граница с документи за собственост. Експертите посочват, че сега в действителност между т.1 и т.17  на същата скица се намира пътната врата за имот 259, която вероятно е построена по-рано, като оградата е отразена по плана към 2004 г.

Експертите уточняват , че по сега действащия кадастрален план влязъл в сила от 2012 г. имотната граница  между двата имота 1771 и 1772 на скица № 4  минава по т.17, т.18, т.19, т. 20 и т.21. Това е граница изпълнена със заповед на изпълнителен директор на Агенция по кадастъра № КД-14-43/25.06.2012 г. между имот 1771 и 1772.

Като цяло  от приетите множество СТЕ по настоящото и по други приложени дела на ПАС , ПОС и ПРС  се установява че между двата имота 1771 и 1772 е налице материализирана трайна ограда която минава по  скица № 4,  по т.17, т.18, т.19, т. 20 и т.21 и която  представлява права ограда от  къщата близнак /на север/ в двора  до улицата пред имота.  Освен горното за съда става ясно че  сега в действителност между т.1 и т.17  на същата скица се намира пътната врата за имот 259, която вероятно е построена по-рано и е съществувала по плана към 2004 г.

От мотивите на ПОС в решение № 591/12.06.2006г. , по  ад. № 461 от 2005г. на ПОС, потвърдено от ВАС с Решение       11991/30.11.2006   год.   се установява  че  се касае за два самостоятелни имота ,  и в КК те не са посочени отделно , поради което  преписката се връща за нанасянето на двата самостоятелни имота, и  отразяване на вярната имотна граница , по съществуващата на место ограда, продължаваща по права линия от улицата, към  двете самостоятелни жилищни сгради , построени на калкан / л.19/ . Експерта посочва, че двете сгради са били обект на съдебна делба към 1970г.  и вероятно към тая дата е била изградена и  трайната ограда между двата имота , към уличната регулация.

Така всъщност е отразена и оградата между имотите по  КП от 2004г. / л. 174/.

В случая съдът следва да уточни приложена ли е регулацията между двата имота,  има ли „предаваеми места“ и  реализирана ли е процедурата  по отчуждаването на тези предаваеми места.

В Решението си ПРС в исковото производство  по чл.108 от ЗС, предявен от А.Д. и  С.Д. по гр.дело № 10163/2013г. е отхвърлил иска , като  е приел , че съгласно § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, действалите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове можели да се приложат по действалия дотогава ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Съгласно § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, с изтичане на срока по §6, ал.2 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно след изтичане на 6 - месечния срок по §6, ал.2 и в резултат от отпадане на отчуждителното действие на плана от 1967г. ищците вече не се легитимират като собственици на процесната площ.

Решението на ПРС е влязло в сила и няма пречка установеното в него относно  разположението на имотната граница между имотите да се ползва по настоящото дело.

Експертите работили по гр.дело № 10163/2013г. , както и множеството експерти по настоящото дело  са установили, че с  промяната на регулацията през 1967г. / л.268 от гр. Д 10163/13г. на ПРС  от лицето на УПИ 259 се вземат три линейни метра / с формата на триъгълник към улицата/ и се предават на УПИ 258 с цел изравняване лицата , откъм улицата на двата имота на по около 12 л.метра.

Същевременно , както по горе се каза в преписката и по делата няма доказателства  процедурата по оценката , изплащането и отчуждаването на процесния „триъгълник“ да е сторено, поради което следва да се приеме че вярната имотна граница е  отразена правилно по КП от 2004г. и представлява правата линия по  скица № 4 / л. 349/  по т.17,18,19.

Съдът установи че с определение /л.340/ по гр. Дело № 13586/2015г. е прекратил съдебното производство по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР / за грешка в кадастр. Основа/ поради недопустимост на предявения иск. При образуването на горното дело от страна на жалбоподателя се поиска за пореден път спиране на настоящото производство , поради наличието на висящ преюдициален спор , което искане съдът е оставил без уважение.

Административния орган за да издаде оспорения ИАА и  отмени издаденото РС е обсъдил  заявлението  / л.29/  на Т.Р.  в което се настоява да се отрази служебно в плановете решението на ПОС и ако  съседите им искат да строят ограда , то да я строят не по трасираната  невалидна  регулац. Линия , тъй като основанието за това е отпаднало  още през. 2011г. на осн. пар. 8 от ПРЗУТ. Впоследствие органа е обсъдил и представените от  страните доказателства включително изпратеното писмо от министъра на МРРБ / л.118/ относно  прилагането на пар. 8 от ПРЗУТ.

Административния орган е приложил правилно материалния закон.

Кадастралния план  отразява  стария регулационен план и като цяло  повтаря съществуващите на место имотни граници. Както е посочено в исковата молба /от  жалбоподателите по настоящото дело/ пред РС  на л. 3 гръб, по гр. Д. № 10163/2013г. то  по плана за 1967г. за граница между двата имота е приета съществуващата на место   ограда. Т.е. следва, че  сега  съществуващата ограда на место  е съществувала още към 1967г. и тя е пренесена по кадастралната карта  от 2012г. Т.е. имотната граница е била по правата  на точки  1,2,и 3 по скица на л. 292 и е останала непроменена  при разделянето на ПИ № 505 на два нови имота- ПИ № 1771 и ПИ № 1772 със заповед № КД-14-43/2012г.

Обратно на горното в издаденото РС, конкретно в техн.проект към него  е предвидено плътната ограда да минава по линията между т. А и Б/ л.68/.

Събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства налагат да се приеме, че оспорената заповед № ДК-10-ЮЦР-08 от 07.02.2012 г.  Началник РДНСК  – южен централен район  е издадена  съобразно представените от страните доказателства , отчела е съществуването на место трайна имотна граница между имотите ,  поради което жалбата следва да се отхвърли , а оспорената заповед се остави в сила.

Съобразно изхода на делото на з.л. Т.Д.Р. и Е.Д.Р. се дължат претендираните съдебни разноски, които съобразно приложените на л. 87, 100, 153 и 189 доказателства  се установиха в размер на  390 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и  чл. 215 от ЗУТ Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на С.М.Д. и А.М.Д., като съсобственици на УПИ ХV-258, кв. 18  по плана на гр. Куклен против  заповед № ДК-10-ЮЦР-08 от 07.02.2012 г.  Началник РДНСК  – южен централен район.

ОСЪЖДА С.М.Д. *** и А.М.Д. *** да заплатят солидарно 390 /триста и деветдесет/ лева съдебни разноски на Т.Д.Р. и Е.Д. ***.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му, пред ВАС на Р.България.

Административен съдия: