Р Е Ш Е Н И Е

 2140

гр.Пловдив, 03.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Пловдив, пети състав, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и петнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

и секретаря В. Е., като разгледа докладваното АД № 979 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 176 от АПК.

С молба от 21,02,2014г.  процесуалния представител на жалбоподателя, адв. М. е поискала допълване  на Решение № 358 / 11.02.2014г., по адм. дело № 979 по описа за 2013 година на Административен съд Пловдив, като съдът се  произнесе по заявеното в жалбата искане за обявяване частично на оспорената заповед , като нищожна.

Съдът се е произнесъл по реда на чл. 176 , ал. 1 от АПК, като е приел че  исканото допълване е уредено в АПК и не е обходимо  произнасянето по реда на ГПК, т.е. по реда на чл. 250 от с.з.

Съдът е отхвърлил молба на  адв. М. за допълване  на Решение № 358 / 11.02.2014г., по адм. дело № 979 по описа за 2013 година на Административен съд Пловдив, пети състав, като в мотивите си е посочил, че не е налице нерешена част от оспорването, която да бъде предмет на допълнително решение, тъй като съдът се е произнесъл по цялата жалба, вкл. и по твърдяната нищожност на оспорената заповед .

По реда на касационното обжалване ВАС е приел, че решението е необжалваемо , но е върнал делото за произнасяне по реда на чл. 176 от АПК, за допълване  на Решение № 358 / 11.02.2014г., по адм. дело № 979 по описа за 2013, след призоваване на страните в о.з. ВАС в мотивите си е приел че настоящия съд е следвало да се произнесе по оспорването на два административни акта - заповед № РД-09-216/25 февруари 2013 година на кмета на община Марица и заповед № РД-09-264/22 юли 2002 година на кмета на община Марица.

Съдът е призовал страните в о.з. като е докладвал горните съдебни актове на страните. Страните са изразили становище по процесното искане , като от жалбоподателя е било поискано спиране на настоящото съдебно производство до решаване на висящ спор пред ПРС, съдът е оставил същото без уважение , но е уважил искане за допускане на СТЕ.

В последното съдебно заседание е приета по делото СТЕ на инж. К. в чието заключение е даден отговор на поставените от жалбоподателя задачи.

Съдът обсъждайки изложеното по-горе следва да посочи че предмет на настоящото съдебно производство е искане за допълване  на Решение № 358 / 11.02.2014г., по адм. дело № 979 по описа за 2013 година на Административен съд Пловдив, по реда на чл. 176 от АПК, като съдът се  произнесе по заявеното в жалбата искане за обявяване частично на оспорената заповед № РД 09-264/22.07.2002г., като нищожна.

В Решение № 358 от 11,02,2014г. липса изричен диспозитив относно твърдяната нищожност на заповед № РД 09-264/22.07.2002г.

Изследвайки цитираната заповед от 2002г. съдът установи , че издаването й е инициирано от жалбоподателя г-н Д. с молба от 29,01,2002г.  / л.8а/, като с нея е поискано замяна на западната част от имота му с  общинското място от южната част на имота му с цел осигуряване на свободен достъп до имота си в предната му част, както и към избеното му помещение и с цел  архитектурно единство със съседните имоти. От приложените  протоколи на кметския  съвет и на кмета на село Бенковски / л.9-10/ дадено е съгласие за  осигуряването на достъп  до входа на къщата  и избата. Видно от писма  от Община Марица до жалбоподателя от 14,12,2012г. , както и от 04,01,2013 / л.34 и л.15/ жалбоподателят е известен че оспорената заповед от 2002г. е променила регулацията и е предала места от уличната регулация по западната и южна  граници, като изрично е посочено , че на изток уличната регулация се коригира по  фасадата на жилищната сграда. Горната заповед е била редовно връчена на жалбоподателя, издадена е по негова молба, издадена е от компетентен орган в предвидената от закона форма и същата не е нищожна.

Жалбоподателя се е ползвал от издадената по негова молба заповед № РД 09-264/22.07.2002г., урегулирал си е имота от запад и юг , а проблема се е появил когато без строителни книжа е построил ограда , в общински терен , на улицата откъм източната част на  сградата си и е закрил половината от прозореца на  съседния имот –аптека , собственост на ЕТ“ В.А. – В. 94“. В първоначалното си решение съдът е посочил, че аптеката е закупена  на 14.12.2000г., а жалбоподателят е закупил своя имот с нот.акт № 121, том 43, дело 10046, рег. № 17708 на 16.10.2001г., т.е. след В.А.. Към момента на закупуване на аптеката , по никакъв начин в приложените скици , не е била отразена процесната ограда, и безспорно по скиците границата между двата имота минава по  западната стена на аптеката и продължава по източната стена на сградата на жалбоподателя.

С приетото по делото заключение в  производството по чл. 176 от АПК  жалбоподателя цели „установяването“ на факти  и обстоятелства  обосноваващи обявяването на цитираната заповед за нищожна. Такива факти няма. Неправилно в писмената защита е посочено че регулацията от 2002г. не е приложена. Както се каза приложена е и то по молба на Д. л.8а от 29,10,2001г.

Никой не следва да черпи права от своето неправомерно поведение.

В случая при издаването на процесната заповед няма такива съществени процесуални нарушения, засегнали правата на жалбоподателя, противоречие с материалния закон или с целта на закона, които да налагат обявяването й за нищожна“.

Липсата в Решение № 358 от 11,02,2014г. на изричен диспозитив относно твърдяната нищожност на заповед № РД 09-264/22.07.2002г. налага допълването на процесното решение с допълнително такова по реда на чл. 176 от АПК .

Съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби и протести срещу индивидуални административни актове по този закон /т. е. по ЗУТ/ са окончателни, а в случая приетият за незаконен строеж ограда, съгласно законовата норма на чл. 137, ал. 1, т.6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 е шеста категория, поради което настоящото СР е окончателно.

Водим от горното, предвид мотивите изложени по - горе и на основание чл. 176 от АПК  съдът

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА Решение № 358 / 11.02.2014г., по адм. дело № 979 по описа за 2013г. на настоящия съд, като след диспозитива с който се отхвърля жалбата срещу заповед № РД-09-216/25 февруари 2013 година на кмета на община Марица  се чете:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д., с ЕГН **********,*** с искане за обявяването за нищожна на заповед № РД-09-264 от 22 юли 2002 година на кмета на община Марица.

НАСТОЯЩОТО съдебно решение да се счита неразделна част от Решение № 358 от 11,02,2014г.,  по адм.дело № 979 по описа на Административен съд - Пловдив за 2013 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: