РЕШЕНИЕ

№ 2210

гр. Пловдив,  13 ноември   2015година

В ИМЕТО НА НАРОДА

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V-ти състав, в открито заседание на  дванадесети октомври,   през две хиляди и петнадесета година,  в състав:

                                                                           Председател: СТОИЛ БОТЕВ                                                        

   и секретаря В. Е.,   като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 568  по описа за 2014г. за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 195б от ЗВ, във вр. с чл. 145 от АПК.

Жалбоподателят     „Девин АД“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от Изпълнителния директор Т.К., със съдебен адрес ***,  адвокат Т.Л.Ф., обжалва разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоражения № 31510435/05.12.2013 г. от каптиран извор "Балдаран" , издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район / БДУВИР/ с център Пловдив.

В жалбата, както и в представената защита на адв. Ф. се твърди, че разрешителното е незаконосъобразно, тъй като няма достатъчно количества свободен капацитет вода, които да бъдат предоставени на „Т. консулт" ООД , както и че  издаденото разрешително противоречи на Директива  на ЕС 2009/54/ЕО. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът  – Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите източнобеломорски район с център Пловдив, чрез юк. П. в представената защита  изразява становище за неоснователност на жалбата, като претендира и присъждането на юк. Възнаграждение.

Заинтересована страна   „Балдаран Васт“ ЕООД   / преди  „Т. Консулт“ ООД, чрез адв. Т.   в становище / л.390/ счита жалбата за недопустима и за неоснователна и твърди че извора има свободен капацитет от около 648000 куб.м. вода годишно.

Съдът като взе предвид отразеното в Определение № 12954 от 30.10.2014 г. по адм. д. № 13247/2014 на Върховния административен съд с което се отменя  решение № 32 от 06.03.2014г. на Министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, жалбата на „Девин” АД срещу разрешително за водовземане от подземни води, счита жалбата за процесуално допустима , като подадена от лице с правен интерес в законоустановените срокове за обжалване.

Пловдивският административен съд, в настоящият си състав запознавайки се със събраните  в делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспореното разрешително / л.13/  е издадено разрешение за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоражения № 31510435/05.12.2013 г. от каптиран извор "Балдаран" , издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район / БДУВИР/ с център Пловдив  на з.л. „Т. Консулт“ ООД, до 05,12,2023г.

Видно от приложените в административната преписка доказателства съдът установи, че до директора на БДУВИБР гр.Пловдив на 16.08.2013г е подадено заявление от „Т. Консулт” ООД за издаване на разрешение за водовземане от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение - КЕИ "Балдарана". След изтичане на срока по чл.61, ал.2 от ЗВ е изготвено съобщение по чл.62а, ал.1 от ЗВ, което изпратено за публично обявяване на кмета на община Батак и е обявено на информационното табло на общината на 04.10.2013г. Съобщението е поставено и на интернет страницата на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с център гр. Пловдив. След публичното обявяване на основание чл.64, ал.1, т.2 от ЗВ е постъпило писмено възражение от „Девин” АД - лице с предоставени права на водоползване от същия естествен извор. По подаденото възражение е налице произнасяне на директора на БДУВИБР гр.Пловдив, изх.№ ПВ-01-144 от 01.11.2013г.

По жалба / л.507/  подадена от „Девин” АД срещу горното разрешително,  Министъра на околната среда и водите, в качеството му на горестоящ административен орган, е счел, че подателят на жалбата няма правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК в свое Решение № 32 от 06.03.2014г / л.573/  е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното контролно производство. За да стигне до този извод административния орган е приел, че оспорващата страна няма правен интерес от оспорването, тъй като не се установява пряко и непосредствено засягане на негови права и законни интереси от издаденото разрешение за водовземане в полза на „Т. Консулт” ЕООД.

С частна жалба / л.566/ горното разпореждане е оспорено пред ВАС , поради което с  Определение № 12954 от 30.10.2014 г. по адм. д. № 13247/2014 на Върховния административен съд отменя  решение № 32 от 06.03.2014г. на Министъра на околната среда и водите и връща преписката на министъра на околната среда и водите за разглеждане на подадената жалба по същество.

С писмо / л.505/  от 12.11.2014г.  Министъра на околната среда и водите изпраща на настоящия съд  на осн. чл. 129 , ал. 1 от АПК  преписката  за решаване по същество , като счита че при образувано съдебно производство по оспорване законосъобразността на отделен ИАА, той не следва да се произнася, а следва да изпрати жалбата на съответния съд.

По доказателствата, адв. Ф. с молба / л.389/, както и адв. Т. в оз. / л. 399/  правят искане за допускането на съдебна експертиза за установяване  експлоатационния дебит на  извор “Балдаран”,  има ли той необходимия дебит за захранване на всички титуляри по издадените разрешителни,  какви са средно годишните количества на потребления на “В и К”- Смолян в литри в секунда и налице ли са свободните водни количества на извора към момента.

Заключението на в.л.  Инж. К. е прието по делото / л.434-462/, но от него не се дават в достатъчна яснота отговорите на поставените задачи, поради което са поставени допълнителни задачи . Прието е и допълнителното заключение на експерта  / л.489-503/ при приемането на което експерта заявява , че „ вода има за всички ползватели“.

В молбата на л.587 адв.Ф. прави искане за спиране на настоящото съдебно производство и изпращане на преписката за решаване по същество пред административния орган на основание чл.129, ал.2 от АПК по целесъобразност. Съдът, като е  взел предвид изложените  становища от страните, изложеното в адм.дело № 13247/2014г. на ВАС, Четвърто отделение, както и в тълкувателно решение № 2/23.03.2015 г. на ВАС  е счел горното за основателно и на основание чл.129, ал.2 от АПК  е спрял съдебното производство до произнасяне на горестоящия административен орган по целесъобразността на оспорения индивидуален административен акт.

С Решение № 129/10.07.2015 г. Министъра на околната среда и водите е  отхвърлил жалбата на  „Девин“ АД  и е потвърдил като правилно и обосновано оспореното разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоражения № 31510435/05.12.2013 г. от каптиран извор "Балдаран" , издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район / БДУВИР/ с център Пловдив.

Отново с  молба адв.Ф. от 16.09.2015 г. прави искане за спиране на съдебното производство  и  уведомява съдът, че с частна жалба  е обжалвала Решение № 129/10.07.2015 г. и е образувано адм.дело № 9218/2015 г. на ВАС насрочено за 27.04.2016 г. от 14.00 часа.

Съдът  е оставил без уважение искането за  поредното спиране на съдебно производство и е обявил делото за решаване.

От събраните множество доказателства по делото съдът приема за установено , че в землището на с. Фотиново, Община Батак, се намира каптиран естествен извор (КЕИ) „Балдарана” с дебит от 42,52 л./сек. За използването на вода от този извор са издадени разрешителни за водоползване на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Смолян и на „ВАСТ БИЛД” ЕАД София. На подателя на жалбата „Девин” АД за същия каптиран естествен извор са издадени разрешения за водоползване № 300626/30.11.2004 г., изменено с решение № 35 от 15.04.2005 г. и издадено изменение на разрешение за водоползване № 300626 от 15.04.2005г.

По заявление от „Т. Консулт” ООД  е издадено  и процесното разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоражения № 31510435/05.12.2013 г. от каптиран извор "Балдаран" , издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район / БДУВИР/ с център Пловдив, законосъобразността на което е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Спора по същество е  налице ли са достатъчно количества вода за всички  ползватели на процесния КЕИ , както и дали  са налице основанията  за прилагане на Директива  на ЕС 2009/54/ЕО.

Съдът счита че жалбоподателят не е  реализирал в пълен обем водовземането на разрешеното му количество от 9,990л/сек , а е ползвал средно , само 6,200л/секунда.

Експлоатационният дебит на КЕИ „Балдарана" е установен с параметри - 42,000 л/сек. При отчитане на предоставените права за водовземане на „Девин" АД (9,990 л/сек), „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр. Смолян (20,000 л/сек) и „Девин Балдаран" АД/сега „Балдаран спринг" АД (4,52 л/сек), се установява, че свободният ресурс на извора, който може да бъде предоставен за използване от трети лица, е в размер на 7,49 л/сек. В тази връзка директорът на БДИБР е преценил, че предоставянето на част от този ресурс (3,9 л/сек средноденонощно черпене) на „Т. Консулт" ООД (сега „Балдаран васт" ЕООД) няма да препятства упражняването на правото на водовземане на останалите водоползватели - „Девин" АД, „Водоснабдяване и Канализация" ООД, гр. Смолян и „Девин-Балдаран" АД, които са титуляри на разрешителни за водовземане от извора. Т.е. от  средноденонощен дебит (3,90 л/сек) от установения свободен ресурс на извора (7,49 л/сек) се получава остатъчен свободен ресурс от 3,59 л/сек. Горното съдът приема за установено , както от представените по делото доказателства, така и от приетите по делото и неоспорени заключения на в.л. К..

Следва да се посочи , че Директива 2009/54/ЕО регламентира изисквания към свойствата, състава, обработката, бутилирането и етикетирането на минералните и изворните води, както и безопасната експлоатация на водоизточниците, докато Законът за водите регламентира условията и реда за интегрирано управление на водните ресурси в т.ч. и предоставянето на права за водовземане. Разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО са свързани с изискванията към натурални минерални и изворни води, в т.ч. и тяхното етикетиране и нямат пряко отношение към броя на издадените разрешителни за водоползване от един извор. Следователно, броят на издадените разрешителни за водоползване, които се предоставят по реда на Закона за водите, не може да бъде пряка предпоставка на пазара да присъстват бутилирани води с различни търговски описания от един и същ извор, ако се спазва принципът „един извор -  едно  търговско  описание".  Не са налице и застрашени интереси за жалбоподателя съгласно  Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (обн., ДВ, бр. 68 от 2004 г.), както и не съществува забрана за издаване разрешително за водовземане на едно лице, произтичаща от разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО. /Определение № 14790 от 11.11.2013 г. по адм. д. № 14144/2013 на ВАС/.

Съдът обсъждайки горните правни норми , счита че административния орган е издал правилен и законосъобразен административен акт , който следва да се остави в сила, а жалбата се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора на ответника, както и на з.л. „Балдаран Васт“ ЕООД  ,  следва  да им бъдат присъдени направените по  делото разноски, съобразно приложените по делото доказателства за това/л.311,407,470/, за ответника в размер на 300/триста/ лева , а за з.л. „Балдаран Васт“ ЕООД   в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева.

Предвид  горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  жалба на „Девин АД“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от Изпълнителния директор Т.К., със съдебен адрес *** срещу  разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоражения № 31510435 / 05.12.2013 г. от каптиран извор "Балдаран" , издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район / БДУВИР/ с център Пловдив.

ОСЪЖДА   „Девин АД“ с ЕИК *** да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив   сумата  в размер на 300/триста/ лева, за юк. Възнаграждение.

ОСЪЖДА   „Девин АД“ с ЕИК *** да заплати на „Балдаран Васт“ ЕООД   / преди  „Т. Консулт“ ООД/ с ЕИК 202434780 съдебни разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                        

                                                               Председател: