РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 529

 

гр.Пловдив, 11 . 03 . 2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

                                                           Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 12/2015г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Г.И.Й.,*** с пълномощник адв.И.Й. обжалва Ревизионен акт № 161401873 от 24.07.2014г., издаден от М.Л., Началник сектор и възложил ревизията и И.У., гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител ревизия,  потвърден с Решение № 1029/13.10.2014г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив.

Ревизионният акт /РА/ е потвърден в частта за допълнително установен данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 2007г. - 2012г., общо в размер на 28 033.80лв. и лихви общо в размер на 13 339.49лв., както и в частта на допълнително установени задължения за :

-          вноски за ДОО за 2007г. в размер на 2 859.04лв.

-          вноски за ДОО за 2008г. в размер на 2 854.34лв. и лихви 2 718.75лв.

-          вноски за ДОО за 2009г. в размер на 1 096.67лв. и лихви 839.20лв.

-          вноски за ДОО за 2010г. в размер на 2 082.29лв. и лихви 1 128.83лв.

-          вноски за ЗО за 2007г. в размер на 966.44лв.

-          вноски за ЗО за 2008г. в размер на 1 007.42лв. и лихви 571.48лв.

-          вноски за ЗО за 2009г. в размер на 568.56лв. и лихви 268.31лв.

-          вноски за ЗО за 2010г. в размер на 1 514.39лв. и лихви 533.61лв.

-          вноски за ДЗПО за 2007г. в размер на 805.36лв.

-          вноски за ДЗПО за 2008г. в размер на 839.51лв. и лихви 799.63лв.

-          вноски за ДЗПО за 2009г. в размер на 421.80лв. и лихви 322.76лв.

-          вноски за ДЗПО за 2010г. в размер на 946.50лв. и лихви 513.09лв.

РА № 161401873/24.07.2014г. е изменен в частта за допълнително установените задължения за лихви за 2007г., както следва : лихви за ДОО от 3 439.73лв. на 2 847.98лв.; лихви за ДЗПО-УПФ от 968.76лв. на 802.82лв. и лихви за ЗО от 692.78лв. на 574.26лв.

Оспорващото лице счита РА за незаконосъобразен и оспорва изцяло констатациите и изводите на приходните органи.

Твърди, че в РД не са посочени периодите, през които са били придобити укрити доходи /преди или след 2007г./, нито източниците им, както и не е посочено защо се приема, че са облагаеми и кога е следвало да бъдат декларирани. Счита, че липсват доказателства за констатациите по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК – за хипотезата по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК констатациите се градят единствено върху съставения от ревизиращите паричен поток, който жалбоподателят счита за погрешен. Грешката произтича от невключване изцяло в паричния поток получените от ревизираното лице /РЛ/ и нейния съпруг заемни средства.

Във вр. с довода на приходните органи – липсват доказателства заемодателите да са разполагали с паричен ресурс, който да им позволи да предоставят на Й. заемните средства : Ревизиращите изготвили паричен поток за периода 2005г.-2008г. и по неизвестни причини приемат, че началното салдо на заемодателите към 01.01.2005г. е 0лв. /взети са разходи за живот и са извадени от сумите, получени като пенсии или трудови доходи/. Посочено е, че договорът за заем и договорът за дарение са реални договори, при което, за да се приеме, че са сключени и са породили действие, е необходимо както писмено обективиране на волеизявленията на страните, така и реално предаване на заместимата вещ пари от заемодателя /дарителя/ на заемателя /надарения/. Твърди се, че наличието на средства у дарителите и заемодателите не е елемент от фактическия състав на този вид договори. Поддържа се, че в хода на ревизията са представени безспорни доказателства за предаване на паричните средства от заемодателите и дарителите към Й.. Изтъкнато е различието в правоотношенията – гражданско правни и публично правни и различите правила за доказване /ДОПК – чл.49, чл.57, чл.57 ал.4, чл.56 ал.1/ и се твърди, че свидетелски показания в случая са допустими за установяване на факти /предоставянето на заеми/, относими към спорните данъчни задължения. Договорите били декларирани с ГДД на Й., който поставя извън всякакво съмнение датата на сключване на тези договори – преди за започне ревизионното производство.

По отношение структурата на паричния поток : Твърди се, че в паричния поток на всеки месец от 2009г. са включени средностатистически разходи в размер на 8 019, като по данни на НСИ разходите за живот през 2009г. на едно лице са в размер на 3 717лв.

Против определените осигурителни задължения оплакването се основава на квалификация на нормата - чл.124а ДОПК е материално-правна, при което се твърди прилагане след дата на влизане в сила на изменението на ДОПК – 15.02.2011г. /цитирано Решение № 4550/2014г. на ВАС/.

По същество адв.Й. моли жалбата да бъде уважена с присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът Директор Дирекция ОДОП – Пловдив чрез процесуален представител гл.юрк.Г., счита жалбата за неоснователна. Поддържа законосъобразност на ревизионния акт и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е заявено по допълнителните доказателства, ако жалбата бъде уважена, да се приложи нормата на чл.161 ал.3 ДОПК.

Окръжна прокуратура гр. Пловдив не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с правен интерес. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1306269/18.12.2013г. /л. 811, т.3/, издадена от Началник сектор Ревизии М.Л., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя Й. с обхват: данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г.; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за период от 01.01.2007г. до 31.12.2007г.; вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващите се за период от 01.01.2007г. до 31.12.2007г.; вноски за ДЗПО за УПФ – за самоосигуряващите се за период от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. с определен срок до 3 месеца от дата на връчване. ЗВР е връчена лично на ревизираното лице на 27.12.2013г. Със ЗВР № 1401304/25.03.2014г., изд. от същото длъжностно лице е удължен срокът на ревизията до 28.04.2014г. без промяна във видовете задължения и периоди. С трета ЗВР № 1401873/28.04.2014г. ревизията е удължена до 28.05.2014г. с разширение обхвата на същите видове задължения – включени са и : данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008г. – 31.12.2012г.; вноски за ДОО за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г.; вноски за ЗО за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г.; вноски за ДЗПО – УПФ за периода от 01.01.2008г.-31.12.2008г.

В първата възлагаща Заповед от 18.12.2013г. са определени лицата, които да извършат ревизията : И.У. – гл.инспектор по приходи и ръководител на ревизията и Ф.Т., гл. инспектор по приходите. РД е изготвен и подписан от тези две длъжностни лица.

За компетентност на органа, издал ЗВР са представени : Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г. с Приложение № 1и Пр. № 2 – т.5 поименно е посочена М.Л..; Заповед № РД-09-1310/02.11.2012; Заповед № РД-09-1358/12.11.2012г.; заповеди от 14.03.2013г., от 21.03.2013г.; от 10.10.2013г. и Заповед № РД-09-518/30.04.2014г., с Приложения № 1 и № 2, в обхвата на които е М.Л. – т.5.

РА № 161401873 от 24.07.2014г.  /л.44 и сл./ е издаден от М.Л., началник сектор и възложил ревизията и И.У., гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан от тези лица.

1.1. Против РД е подадено възражение /л.65 и сл./, доводите в което са повторени при съдебното оспорване, като вкл. е възразено за изтекла давност за събиране на определените задължения за 2007г. Възражението е обсъдено в РА и прието за неоснователно – недостигът на парични средства е за ревизирания период, а не преди него и е обусловен от извършените през съответния период разходи; подробно е коментиран характера на договора за заем и начина на доказване на заемните правоотношения – заемодателите представили общи обяснения, като „дори формално да са спазени изискванията за оформяне на даден документ, в случая договор за заем и разписка, след като заемодателят не разполага с парични средства, то е очевидно, че не може да предостави същите или не може да ги предостави в пълен размер“; за характера на нормата – чл.124а ДОПК е посочено, че същата касае процесуален ред, чрез който при наличие на обстоятелства по чл.122 ДОПК се дава възможност за определяне и на осигурителни задължения /цитирани съдебни решения на ВАС в тази насока; отхвърлено е и възражението за погасени по давност ЗОВ.

1.2. Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред с доводи за незаконосъобразност и липса на предпоставки за прилагане на особения ред по см. на чл.122 ДОПК. Повторени са доводите от възражението против РД.

2. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД и са изложени самостоятелни мотиви по възражението против РД.

РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 11.06.2014г. В Таблица към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 24.07.2014г.

            3. Според констатациите при ревизията :

            ЗДДФЛ - Ревизираното лице по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ /в сила от  01.01.2007г./ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ, на основание чл. 3 т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията.

            РЛ няма регистриран едноличен търговец. Г. Й. е съдружник в Енерджи Истейт Кондор ООД от 27.10.2010г. с дялово участие в размер на 2500 лв. Лицето е било назначено по трудов договор в Енерджи Истейт ООД, за периода от 01.01.2006г. до 16.10.2009г. и в Кондор Недвижими имоти ЕООД, за периода от 16.10.2009г. до 28.02.2011г. Г.Й. е семейна – съпруг Р.Й. Й.

            Констатирано било, че РЛ не е подало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г.

            За ревизираната 2007г. лицето придобило доходи от наем, изплатени от Кондор Брокерс Груп в размер на 2700 лева. Органите по приходите са изчислили, че след приспадане на нормативно признатите разходи се получава доход от 2160,00 лв., който е под облагаемия минимум, съгласно таблицата на чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 2400 лв.

            За отчетната 2008г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е деклариран доход от наем, получен от Кондор Брокерс Груп ЕООД, в размер на 4050,00 лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 364,50 лв.

            С Протокол № 1403265/24.03.2014г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена ПУФО на Р.Й..

            - От РЛ са изискани документи, писмени обяснения, деклариране на данни и други писмени доказателства за получените през ревизирания период доходи, придобито имущество, притежавани парични средства, движими ценности, вземания от трети лица, притежавани финансови активи в страната и чужбина, както и получени и предоставени заеми, налични парични средства, пътувания в чужбина и други.

            - На основание чл. 47 ДОПК, вр. с декларирани от ревизираното лице данни, са изпратени искания за установяване на факти и обстоятелства от трети лица. Съответно, по чл. 37 ал. 5 и чл. 57 ДОПК са отправени запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията.

            - Приходните органи установили, че Й. в режим на СИО е извършила продажби на недвижимо имущество, съгласно множество нотариални актове описани в РД, като облагаемите доходи от тези продажби не са декларирани /с арг. от чл. 12 ал. 1 ЗДДФЛ/. Ревизиращият екип определил облагаемия доход за лицето по реда на чл. 33 ал. 1 ЗДДФЛ, според който „облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи“. За всеки един от ревизираните отчетни периоди е съобразена нормата на чл. 13 ал. 1 т. 1  ЗДДФЛ, касаеща доходите, които са необлагаеми. Въз основа на това за 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г. е определена данъчна основа от продажба на недвижимо имущество съответно в размер на 927,11 лв., 11 155,19 лв., 56 637,50 лв. и 32 081,60 лв.

            - Безспорният факт – получени от РЛ доходи през част от ревизираните години, за които е следвало да подаде годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, както и получени доходи с неустановен произход са приети за изходни данни, достатъчни за прилагане хипотезата на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 ДОПК. 

            А / За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи, направените разходи и движението на парични средства в брой на ревизираното лице, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства в брой. При извършената съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на лицето по години.

             РЛ било длъжно да подаде ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ през посочените отчетни периоди, но не е подало такива и не е декларирало доходите от продажба на недвижимо имущество. След преценка на всички събрани доказателства и получена информация е прието, че Й. не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от нея разходи за ревизираните отчетни периоди.

            Въз основа на събраните доказателства са установени обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 и 7 ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или разходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствени средства или на безвъзмездно финансиране на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. На лицето е връчено уведомление за установени обстоятелства по  чл. 122 ал. 1 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху дохода ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

            Според изчисленията, направените разходи превишават размера на декларираните получени средства по години, както следва: - за 2007г. в размер на 60 720,39 лв.; - за 2008г. в размер на 16 790,25 лв.; - за 2009г. в размер на   924,70 лв.; - за 2010г. в размер на 29 739,79 лв.; - за 2011г. в размер на   1168,19 лв.

            Годишната данъчна основа по периоди е изчислена като сбор от декларираните и обложени приходоизточници от страна на лицето и установените при ревизията. Върху изчислените годишни данъчни основи са определени и задълженията за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ. На основание чл. 67 ал. 4 ЗДДФЛ и съгл. чл. 1 ЗЛВДТДПДВ са установени дължимите лихви, за невнесения в законоустановения срок данък.

            Б / По отношение непризнати в хода на ревизията привлечени парични средства /заеми и дарения/, приходните органи приели следното : С цел правилно определяне размера на паричните средства, с които е разполагало ревизираното лице към 01.01.2007г. е извършен анализ на източниците на финансиране и получените доходи за предходни периоди, както и на извършените разходи и е установен конкретен размер към 01.01.2007г. Част от размера на заетите суми са признати за предоставени заемни средства. От заемодателите  било поискано да представят доказателства за произхода на паричните средства.           Тъй като лицата - заемодатели не представили конкретни доказателства за притежавани парични ресурси, служебно е събрана информация на база данни, съхраняващи се в масива на НАП и статистическа информация относно размера на паричните средства, с които биха могли да разполагат заемодателите към момента на сключване на договорите за заем. Посочено е, че дори така формираните стойности при този анализ да не отговарят напълно на действителността, в случая това е по вина на съответните лица, които не са представили точна и подкрепена с доказателства информация. Същото се отнася и за РЛ, което не предоставило конкретна информация относно доходите послужили за извършване на установените при ревизията разходи, с оглед на което и ревизионното производство преминало по особения ред на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК.

            В случая лицето не представило документи и доказателства относно конкретните разходи за издръжка. Посочено е, че за стойност на направените разходи се приема стойността, отразена в съответния документ, когато такъв съществува. Ако лицето не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот и техният размер не е установен от органите по приходите, тези разходи се определят съобразно информацията, публикувана от Националния статистически институт в „Бюджети на домакинствата” за съответната година.

            КСО, ЗЗО – Й. е физическо лице без регистрация като едноличен търговец и съдружник в Енерджи Истейт Кондор  ООД от 27.10.2010г. С декларация по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, РЛ декларирало  осигуряване за всички осигурени рискове и начало на дейност като съдружник в Енерджи Истейт ООД, считано от 01.03.2011г.

            В хода на ревизията е установено, че Г. Й. е работила по сключени трудови договори с Енерджи Истейт Кондор  ООД за периода 01.01.2006г. – 16.10.2009г. и с Кондор – недвижими имоти ЕООД за периода 16.10.2009г. – 28.02.2011г.

            При тези данни е посочено, че по см. на чл. 5 ал. 2 КСО Й. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. На основание чл.4 ал.3 т.2 КСО, РЛ попада в обхвата на лицата,  задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като съдружник в търговско дружество Енерджи Истейт ООД. По свой избор, ревизираното лице е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл.4 ал.4 КСО/.  Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6 ал.2  КСО. Съгл. чл.6 ал.7 КСО самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл.6 ал.8 КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.

            Предвид чл. 127 ал.1 КСО, жалбоподателката дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.                                     

            Съгл. чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29 ал. 3 ЗЗО/. Приходните органи са се позовали на чл. 40 ЗЗО, чл.40 ал.1, т.2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО”.

            Тъй като Г.Й. е извършвала трудова дейност, е прието, че в качеството й на самоосигуряващо се лице дължи ЗОВ. В хода на ревизията е установено, че за периода 01.03.2011г. – 31.12.2012г.  ЗЛ е подало информация с декларация обр.1 /чл.3 ал.1 т.2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ/ за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр.6 /чл.3 ал.3, т.2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ/ е деклариран размерът на дължимите вноски за ревизирания период.

            Посочено е, че при извършване на ревизия приходните органи могат да установят осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл.50 ЗДДФЛ. При констатирано наличие на обстоятелството по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, на основание чл.124 ал.1 ДОПК на Й. е връчено уведомление за това, че осигурителният доход, върху който са дължими вноските за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за ревизирания период, ще бъде определен по реда на чл.122 ДОПК вр. с чл.124а с.з.

            Установеният недостиг на парични средства е определен от органите по приходите като доход с неустановен произход. Ревизираното лице не представило доказателства за произхода на средствата необходими за финансиране на това несъответствие, както и че установеното превишение е в резултат на дейност, за която не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице. По тази причина е прието, че РЛ е извършвало трудова дейност, от която са реализирани посочените доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задължения за ЗОВ в качеството на самоосигуряващо се лице, върху дохода определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. При липса на други доказателства, размерът на установеното превишение на извършените от ЗЛ разходи над доказаните приходи/доходи е прието като осигурителен доход за цялата година.

            Приходните органи приложили разпоредбите на чл.122-124 ДОПК, предвид ЗИД на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Възприето е, че когато се установи превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В съответствие с чл. 123 ал. 1 ДОПК, след като лицето не е посочило източника на тези приходи/доходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице.

            Установен е осигурителен доход по реда на чл.122 – 124 ДОПК, в който е включен дохода с неустановен/недоказан произход за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г.

            Допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателката, в качеството й на самоосигуряващото се лице, за авансови вноски и за годишно изравняване са в резултат на установения с РА №16140873/24.07.2014г. нов размер на облагаемия доход за ревизираните години по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. Размерът на окончателните осигурителни вноски е определен съгласно чл.6 ал.1 и чл.157 ал.1 т.1 КСО /за фонд „Пенсии“ - 18% за периода 01.01.2007г. – 30.09.2007г.; 17%  за периода 01.10.2007г. – 31.12.2007г. и  за 2008г.; 13% за 2009г. и 11% за 2010г.;  за ДЗПО – 5% за периода 2007г. – 2010г./.  На основание чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочен  в  чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /6 % за 2007г. и 2008г., и 8% за 2009г.- 2010г./, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ и дължимите вноски, е взет предвид максималният месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година;  осигурителният доход, върху който от ЗЛ са внесени авансово вноски за ЗОВ по съответните фондове и осигурителният доход по трудово правоотношение, върху който ЗЛ е осигурено чрез Енерджи Истейт Кондор  ООД за периода 01.01.2006г. – 16.10.2009г. и Кондор – недвижими имоти ЕООД за периода 16.10.2009г. – 28.02.2011г. За невнесените в законоустановения срок  ЗОВ, върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между установения с ревизията осигурителен доход и сбора от доходите, върху които са внасяни осигурителни вноски за посочените по-горе години, органите по приходите са начислили лихви на основание чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО вр. чл.175 ал.1 ДОПК.

            За периода 01.03.2011г. – 31.12.2012г. е установено, че авансово дължимите ЗОВ, върху минималния размер на осигурителния доход за ревизираните години са внесени в законовоопределения срок по чл.7 ал.4 КСО,  вр. с чл.6 ал.7 т.1 КСО и чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО – т. е. до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. 

            Възражението за изтекла погасителна давност на установените задължения за ЗОВ за м.01. – м.11.2007г. не е прието за основателно със следните аргументи : С влизането в сила на ДОПК, считано от 01.01.2006г., за давността за задълженията за задължителни осигурителни вноски, възникнали от 01.01.2006г., се прилагат разпоредбите на чл. 171 и 172 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 171 от ДОПК гласи, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В тази вр. е посочено, че Й. не е подала ГДД за 2007г., както и справка за окончателния размер на осигурителния доход към нея, а съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 ЗДДФЛ срокът за подаването ѝ е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, при което окончателните вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ за 2007г. са станали изискуеми на 01.05.2008г. Поради това, че за 2007г. не са внесени авансовите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за ЗО, същите стават окончателна вноска. Предвид установените с РА задължения за ЗОВ за 2007г. срокът на погасителната им давност по чл. 171 ал. 1 ДОПК, е започнал да тече от 01.01.2009г. и изтича на 31.12.2013г. – по отношение задълженията за ЗОВ ревизията е започнала със ЗВР № 1306269/18.12.2013г., връчена на 27.12.2013г., т. е. ревизионното производство е започнало преди изтичането на давностния срок. Съгл. чл. 172 ал. 1 т. 1 и т. 4 ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публично вземане и когато актът, с който е определено задължението се обжалва. За времето на спиране на давността давностният срок не тече, като периодът на спиране не се включва в срока на давността – с него тя се удължава, а с прекъсването на давността – издаването на РА № 161401873/24.07.2014г., започва да тече нова давност.

            По отношение установените задължения за лихви върху авансовите вноски за ЗОВ за периода 01.01.2007г. – 30.11.2007г., същите са отменени : лихви върху авансови вноски за ДОО в размер на 591.75 лв.; лихви върху авансови вноски за ДЗПО в размер на 165.94 лв. и  лихви върху авансови вноски за ЗО в размер на 118.52 лв.

4. При съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства – вкл. по реда на чл.158 ал.1 вр. чл.57 ал.2 ДОПК, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/. Към жалбоподателят са отправени указания за доказателствената тежест по чл.124 ал.2 ДОПК.

Обхватът на спора е заявен в жалбата и поддържан в съдебното производство.

4.1. По отношение договорите за временна финансова помощ в РД са описани извършените процесуални действия, вр. с които са постъпили отговори и декларации от третите лица, като за посочените данни от приходните органи не са представени документи.

А / И. Т. представил писмени обяснения и документи по опис /л.262 и сл., т.2/ : Заявил, че временната финансова помощ по договор за временна финансова помощ на стойност 150 000лв., от 01.10.2003г. /л.264/ е предоставена в български лева и е налице разписка за тази сума, предоставена с цел подпомагане на нов бизнес и предстоящи инвестиции на Г.Й. /дъщеря/. Договорено е, че предаването на сумата ще се осъществи в брой, срещу което Т. ще издаде разписка или друг документ. Разписката за получена сума е от същата дата – 01.10.2003г. Потвърдено е, че няма обезпечения, лихва или друга тежест и към 19.05.2014г. няма възстановени парични средства – същите следва да бъдат върнати след изтичането му /срок до 31.12.2015г./. Приложена е декларация за произход на средствата – от лични спестявания и дългогодишен трудов стаж /36 години, от които 4 г. в Коми и 2 г. в Узбекистан при работна заплата 1 200лв. средно на месец, а в България по 480лв. месечно; част от средствата са наследени; доходи от покупко-продажба на лични недвижими имоти.

По твърденията за средна работна заплата не са представени доказателства /за 6 години, при средна заплата на месец от 1200лв. – резултатът е 86 400лв., при изцяло спестени заплати; за останалите 32 години – 184 320 лв. при изцяло спестени заплати/.

Б / М. Т. /майка на Г.Й./ представила писмени обяснения и документи по опис /л.271 и сл./ : Заявила, че временната финансова помощ по договор за временна финансова помощ на стойност 115 000лв., от 01.01.2003г. /л.273/ е предоставена в български лева и е налице разписка за тази сума, предоставена с цел подпомагане на нов бизнес и предстоящи инвестиции на Г.Й.. Договорено е, че предаването на сумата ще се осъществи в брой, срещу което Т. ще издаде разписка или друг документ. Разписката за получена сума е от същата дата – 01.01.2003г. Потвърдено е, че няма обезпечения, лихва или друга тежест и към 19.05.2014г. няма възстановени парични средства – същите следва да бъдат върнати след изтичането му /срок до 31.12.2015г./. Приложена е декларация за произход на средствата – от лични спестявания и дългогодишен трудов стаж /32 години, от които 4 г. в Коми и 2 г. в Узбекистан при работна заплата 800лв. средно на месец, а в България по 480лв. на месец;  част от средствата са наследени; доходи от покупко-продажба на лични недвижими имоти.

Приходните органи проверили декларираните от лицата данни, за част от които информация не е представена и преценили съобразно и разходите за издръжка на домакинство за периода 1999-2002г., че И.Т.  е могъл да предостави на дъщеря си 7 424.93лв. /според проверените данни/, а М.Т. не е разполагала със средства, които да предостави на Г.Й..

Финансовите средства по тези договори не са отразени в декларациите по чл.124 ал.3 ДОПК за ревизирания период по години.

В / За договорите за временна финансова помощ от страна на родителите на съпруга Р.Й. /от 01.08.2003г. – 180 000лв. и от 01.01.2003г. – 180 000лв./ - Г.Й. и Й.Й. /починал през 2006г./, в РД е посочена сходна информация с представената от родителите на Г.Й.. Лицата декларирали идентични източници за придобиване на средствата, без да са работили извън България. Посочен е тр.стаж 32, съответно 35 години и месечно възнаграждение от 500лв. /л.103 и сл., РД/; част от средствата – наследени; покупко-продажби на лични имоти.

Приходните органи проверили декларираните от лицата данни, за част от които информация не е представена и преценили съобразно и разходите за издръжка на домакинство за периода 1999-2002г., че Г.Й.  е могла да предостави на сина си 14 549.27лв. /според проверените данни/, а Й.Й. – 35 415.36лв.

- Приета за доказана е възможността на Р.Й. да е предоставена сума в размер на 14 549.27лв. от Г.Й. /майка/ и в размер на Й.Й. в размер на 35 415.36лв. /баща/, общо 49 964.63лв. – начално салдо към 01.01.2006г.

4.2. Относно констатациите за придобивани недвижими имоти и МПС спор няма и подробните данни в ревизионната преписка обосновават изводите на приходните органи /л.87 – 97,  РД; л.517 и сл., т.2/. Представената информация от ЕВН България, Топлофикация Пловдив, ВиК ЕООД Пловдив /л.566 и сл./ е взета предвид при изготвяне на паричния поток.

За ревизирания период /както и за 2006г./ съпрузите Й.и не представили документи, удостоверяващи извършени разходи за живот, поради което приходните органи възприели обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и чужбина, според данните от НСИ.

5. Данните от ревизионната преписка обосновават правилен извод на приходните органи за прилагане разпоредбата на чл. 122 ал.1 т. 7 ДОПК, но при обсъждане на спорния въпрос за последиците от договорите за временна финансова помощ и приетите по делото неоспорени официални документи в превод от Социално осигуряване на САЩ и Комисията за сигурността на работното място на Северна Каролина – за суми, за които се твърди да са спестени от съпрузите с източник – работа в САЩ и конкретно поддържан размер 60 000долара, изчисленията в РА подлежат на корекция.

- Моментът на представяне на дадено писмено доказателство не винаги е от решаващо значение за отричане доказателствената стойност на доказателството. Всеки отделен случай изисква доказателството да бъде обсъдено във връзка с останалите, преди да  бъде квалифицирано по последици. След като за получените възнаграждения от трудова дейност са налице не само свидетелски показания, а и официални документи, удостоверяващи фактите – положен труд и получени възнаграждения, не следва да има съмнение за придобиване на средствата от съпрузите в размер и към конкретен период, както е посочено в превода на документацията.

- В хода на съдебното производство са приети следните доказателства :

 А . РА № 161401872/24.07.2014г., изд. на Р.Й. – съпруг на жалбоподателя Й. /л.836 и сл./, ведно с РД към него. В тази вр. бе направено искане за спиране на настоящото съдебно производство с основание – оспорване РА на Й. по съдебен ред с образувано адм.д.№ 30/2015г. на АС – Пловдив, като бе поддържано, че по отношение съпруга е изпратено искане до данъчна администрация на САЩ за предоставяне на информация за доходите на Й., които следва да бъдат обсъдени в производството по адм.д.№ 30/2015г. и събирането на едни и същи доказателства в двете съдебни производства, предвид факта, че при изготвяне паричния поток на Й. е направена компенсация между съпрузите.

Във вр. с поставеното искане, на жалбоподателя са дадени указания /съдебно заседание от 15.04.2015г.; съдебно заседание от 13.05.2015г. – да бъдат посочени конкретни размери за доходи на съпруга, информация за които е изискана от САЩ – размери, период на получаване и обвръзка с паричния поток на съпругата /начално салдо към съответната отчетна година, промяна в данните за компенсация и прогнозен вариант за паричния поток на Й./, вкл. възможност за допълнителна ССч.Е при постъпване на изисканите доказателства с цел – обосноваване искането за спиране.

Предвид събрани по делото доказателства, в съдебно заседание от 01.12.2015г., адв.Й. заяви, че не поддържа искането за спиране на съдебното производство.

Б . Свидетели

- Разпитана като свидетел е майката на Г.Й. – М. Ал. Т. /л.905 и сл./ : Лицето потвърди пред съда, че в началото на 2003г. дала на дъщеря си 115 000лв., с които разполагали със съпруга й. Същата година през есента, бащата на Г.Й. й дал още 150 000лв. Св. заяви, че са подписани разписки и парите ще бъдат върнати. Не било упоменато кога ще бъдат върнати сумите, но връщали „по малко“.

 Т. поясни, че са разполагали с паричните средства предвид спестявания в годините, от работа в Съветския съюз в периода 1976г.- 1981г., Узбекистан. През 1981г. семейството се е върнало, за да се роди в България второто им дете, а през 1982г. съпругът заминал на работа в Коми. През 1983 г. Т. заминала също за Коми с двете деца. И двамата със съпруга й работили и съумявали да спестяват заплатата на съпруга /не малка, посочени са цифри за получавана заплата в Узбекистан, Коми – в рубли; 1500-1800, 1500-1700/. Спестяванията били възможни, тъй като безвъзмездно семейството е разполагало с жилище, ток, вода – според договорите. Не са давани пари за квартира, нито за храна. С храна са се снабдявали посредством купони, поради което и от заплатата на Т. заделяли. Като се върнали в България, спестяванията били обърнати във валута – в Балканбанк имали трезор. През 2000г. парите били изтеглени, обърнати в левове и съхранявани в дома.

Св. уточни, че от спестените пари е закупен автобус на консигнация за пътувания в Унгария, Сърбия и Румъния, от което също имали печалба.

 Посочено бе, че от сумата е вземано, после възстановявано /“слагахме“/, но винаги имало около 300 000лв.

Бащата на Й. бил изпратен в Съветския съюз на работа от Главбулгарстрой. Осигурявани били на минимална работна заплата и поради това в момента Т. получавала минимална пенсия. В трудовите книжки доходите били отразени.

Св. Т. в допълнителен разпит посочи, че през 2004г. е ходила при децата си в САЩ на гости и като се прибирала й дали и тя пренесла 10 000долара. След това, като се прибрали, им ги дала.

- Свидетелят К. Й. Й. /брат на съпругът на Г.Й., съдебно заседание от 21.10.2015г./ : Пребивавал е в САЩ в периода 2002-2005г. Когато се прибирал в България по молба на брат си донесъл 10 000 долара, през 2005г. Сумата не е декларирана в Митница, защото служителят обяснил, че за този размер не е необходимо. Парите били лични средства на братът и предадени нему.

Двамата с брат си работили в САЩ различни работи за посочения период – земеделие, във фирми за почистване. Първи отишъл брат му, след нето и К. Й.. Други суми св. не е пренасял в България и парите са пренесени при единственото му прибиране.

Работили с Р.Й. съвместно и бе потвърдено, че работодателят им осигурявал безвъзмездно къща – не е плащан наем.  Ток също не е плащан, като част от възнаграждението било.  Имало документ за извършваната работа. В компанията за работа със земеделие е имало договор и възнагражденията били изплащани с чекове. Св. заяви, че доколкото си спомня името на собственика е Боб Лутър.

- Свидетелят Р.Й. потвърди, че с Г.Й. са живели в САЩ през периода м.май 2001г. до 2005г. През периода се е връщал един път през 2004г., за да доведе дъщеря си, а Г.Й. се е върнала през 2003г., за да я вземе.

От заработените средства в САЩ, пари в България са превеждани по банка, носени са в брой при прибиране – до 10 000 долара било без деклариране. Именно в този размер е пренасяна сума. Пояснено бе, че таксите за банков превод били високи в САЩ, защото преводите минавали през друга европейска банка  /реално за превод имало 50 долара такса/. Когато са се прибирали – всеки един от съпрузите, са носили сумата, която не се декларира – 10 000 долара. Превеждани са и суми по банка.

Освен съпругата и братът на свидетеля, майка му също е престояла в САЩ около 6 месеца. Като се е прибирала е пренесла 10 000 долара, което е направено и от братът на св. – 10 000 долара. Парите са дадени на съпрузите, тъй като са техни.

Посочено бе, че пребиваването в САЩ било уредено – св. отишъл пръв по програма, за работа в сферата на земеделието. Имал осигурена къща и автомобил. От четирима отишли като студенти, на св. било предложена да остане и се е снабдил с работна виза с помощта на шефа му, който уредил условията на работа да продължат.  Името на програмата е Екстейн студентс чрез университета в Охайо. След първоначалния срок, работата била удължена на 3 години. Работодателят гарантирал за Й. за снабдяването с работна виза след срока на студентската програма. Имал е документ за работа. Заплащането било с чек, пари на ръка не са получавани. Св. е теглил от сметката си по 100-150 долара.

За престоя не е заплащан дом и личен автомобил, защото били уредени. Автомобилът бил ползван за целия период на престой и до края на пребиваването Й. е работил във фирмата Лутер кинхаус.

Средно със съпругата са правили разходи  между 150-299 долара, достатъчни за изхранване.

Св. е работил на няколко места и не е бил на твърда заплата, а почасово. /С Г. са работили в компании за почистване на ваканционни домове. Самостоятелно е изкарвал на месец до 2000-3000 долара, и повече. Съпругата му също е стигала този размер.

Свидетелските показания на съпругът на Й. и на неговия брат не си противоречат, взаимно се допълват и с оглед приети по делото официални документи в превод, удостоверяващи трудова ангажираност на съпрузите в САЩ, съдът цени за достоверни. Сведенията обективно са потвърдени с официални писмени документи

В. По молба на адв.Й. /л.816/ е допусната ССч.Е в зададени варианти с преизчисления на задълженията в случай, че се установи превишение на разходите над приходите – на годишна база. Обхватът на експертизата бе разширен, предвид възможност от САЩ да постъпят данни за доходите на съпруга на Й., вкл. искане за представяне на данни за пребиваване в Узбекистан и Коми /период, получавани суми/.

На експертът бе указано да изготви и вариант, съдържащ само проверка на паричния поток по РА за евентуално допуснати математически грешки при изчисленията със съответно коригиране – на годишна база, като се включат при наличието им данните за компенсация от РА на съпругът.

- Първа ССч.Е /л.913 и сл./ : По първоначално поставената задача – определяне размер на задълженията по ЗДДФЛ и осигуровки, като при формиране на паричния поток на Й. бъдат прибавени сумите – предоставена финансова помощ на РЛ и на съпругът й, от лицата – Г.Й., Й.Й., И.Т. и М.Т., общо в размер на 625 000лв., с преизчисления на годишна база.

В.Л. е ползвало информационни данни от НСИ за периода 2003г. – 2012г., вкл. за „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“.

Описани са посочените в РД 4 бр. договори за временна финансова помощ – от 01.01.2003г. с разписка за получаване на сумата в брой на същата дата. При съобразяване с договорите спрямо всеки от съпрузите, началното салдо при сем.Й.и е в размер на 625 000лв., като за Р.Й. – 360 000лв., за Г.Й. – 265 000лв.

Разходите за НСИ общо за 2003г., 2004г. и 2005г. са 13 827.00лв. : 2 , по 6 913.50лв.  Същите се приспадат от началното салдо на всеки от съпрузите, в резултат на което се получава начално салдо към 01.01.2006г. за – Р.Й. в размер на 353 086.50лв. и за Г.Й. в размер на 258 086.50лв.

Въз основа на тези изходни данни са изготвени парични потоци, при които за нито една от отчетните години в обхвата на ревизията НЕ се установява недостиг на средства, вр. с което НЕ се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК /за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г, 2012г./.

При изслушване на заключението, експертът внесе уточнение – на ст.7 е допусната техническа грешка, която не оказва влияние на резултата – позиция 15 в таблицата за 2012г., вместо „получена работна заплата“ да се има предвид изтеглена сума от сметка в ДСК /размерът е точен – 1 300лв./.

- Допълнителна ССч.Е /л.929 и сл., т.4/ , в която в.л. е описало неточности, аритметични грешки и са преизчислени данъците, лихвите и осигуровките, последица от което е разлика във всяка отчетна година спрямо посоченото в РА. В.Л. заяви, че в резултат от отстраняване на констатираните неточности и аритметични грешки, за дадени периоди са налице разлики спрямо РА. Заключението е по указанията за вариант, съдържащ само проверка на паричния поток по РА за евентуално допуснати математически грешки при изчисленията със съответно коригиране – на годишна база, като се включат при наличието им данните за компенсация от РА на съпругът.

В паричен поток за 2006г. на Й., след извършена компенсация на недостиг при съпруга от наличност на средства при РЛ, началното салдо към 01.01.2007г. е в размер на 20 444.22лв.

За 2007г. – на годишна база се установява недостиг на средства в размер на 63 342.30лв., вр. с което се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК за 2007г. в размер на 14 070.58лв.   С РА са установени данъчни задължения за 2007г. в размер на 13 441.33лв. /благоприятни за РЛ спрямо експертизата/. Размерът на лихвата върху данъка според ССч.Е е 9 829.17лв. /по РА лихвата е 9 389.11лв./.

За 2008г. - НЕ се установява недостиг на средства, вр. с което НЕ се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК /с компенсация от съпруга, л.932 таблица/. С РА са установени данъчни задължения за 2008г. в размер на 1 301.61 лв. и лихви 712.90лв.

За 2009г. - на годишна база се установява недостиг на средства в размер на 36 269.18лв., вр. с което се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК за 2009г. в размер на 3 041.63лв. /за довнасяне при авансово внесен данък в размер на 129.57лв./.  С РА са установени данъчни задължения за 2009г. в размер на 783.77лв. /благоприятни за РЛ спрямо експертизата/.   Размерът на лихвата върху данъка според ССч.Е е 1 321.98лв. /по РА лихвата е 340.65лв./.

За 2010г. - на годишна база се установява недостиг на средства в размер на 516.65лв., вр. с което се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК за 2010г. в размер на 1 154.79лв. /за довнасяне при авансово внесен данък в размер на 445.25лв./.  С РА са установени данъчни задължения за 2010г. в размер на 3 635.18лв.   Размерът на лихвата върху данъка според ССч.Е е 382.72лв. /по РА лихвата е 1 204.76лв./.

За 2011г. - НЕ се установява недостиг на средства, вр. с което НЕ се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК /с компенсация, л.935/. С РА са установени данъчни задължения за 2011г. в размер на 5 663.75 лв. и лихви 1 290.21лв.

За 2012г. - НЕ се установява недостиг на средства, вр. с което НЕ се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК /с компенсация, л.936/. С РА са установени данъчни задължения за 2012г. в размер на 3 208.16 лв. и лихви 401.86лв.

Отразени са констатираните неточности за съответните периоди /л.937 и сл./.  В таблицата за потвърждение на РА не са посочени лихви върху авансовите вноски за м.12.2007г.

Таблично са отразени авансово дължимите осигурителни вноски от Й. по КСО и ЗЗО, внесените авансово ОВ по години и по кодове за плащане, разликата между тях за довнасяне и начислените лихви за забава от падежа на всяко месечно плащане 10-то число на следващия календарен месец до дата на издаване на РА, л.939.

- Двете заключения са приети без оспорване и отразяват обективно данните вр. с поставените варианти, с прилагане на специални знания при коректни математически изчисления.

- Втора допълнителна ССч.Е /л.1040 и сл./, обоснована с приетите по делото преводи на документация, удостоверяваща официално периоди и размери на получавани възнаграждения в САЩ от страна на съпруга на Г.Й. и на РЛ , заключението по която отговори на въпроса /л.1028/ : какви биха били задълженията на Й. по ЗДДФЛ и за осигуровки, ако при формиране на паричния поток бъдат добавени сумите, спестени от тях от работа в САЩ и внесени в страната от тях и братът, и майката на жалбоподателя, в общ размер на 60 000 долара, с изчисления на превишение на разходи над приходи на паричните средства – на годишна база и ако се установи превишение, да бъде извършена компенсация със средства от съпруга.

По отношение сумите, преведени по банков път, адв.Й. заяви, че информацията се пази 7 години, изтекли към момента, поради което не е възможно да бъдат представени данни /л.1029, гр./.

Експертът е ползвал преведените документи от Социално осигуряване на САЩ и Комисията за сигурността на работното място на Северна Каролина – за сумите, спестени от Г.Й. и Р.Й. от работа в САЩ и внесени в страната от тях и от близки, в общ размер на 60 000 долара. Същите са описани – работодател, година, доход – трудов, осигурителен и здравно осигурителен доход, вкл. федерално удържан данък, удържан осигурителен данък, удържан здравен данък, щатски данък върху дохода и – чиста/нетна сума на дохода.

В обобщение на данните, в.л. е изчислило, че за периода от 2001г. до 2004г. на Р.Й. чистата / нетна сума възнаграждение е 135 015.53 щ.долара; за периода от 2002г. до 2004г. за Г.Й. от всички работодатели чистата/нетна сума е 48 066.59 щ.долара. Или общо за семейството е 183 082.12 щ.долара, но е съобразено твърдението за спестени суми в размер на 60 000 щ.долара.

Представени са два варианта. Първи – по задачата на основното заключение, при който за нито една от отчетните години в обхвата на ревизията НЕ се установява недостиг на средства, вр. с което НЕ се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК.

Втори вариант – по задачата от допълнителното заключение, без прибавени други доходи в началното салдо освен сумата от 49 619.40лв. При този вариант за 2007г. на годишна база се установява недостиг на средства в размер на 13 722.90лв., вр. с което се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК за 2007г. в размер на 2 374.25лв. – за довнасяне.  Размерът на лихвата върху данъка според ССч.Е е 1 658.25лв.

За отчетните 2008г., 2011г. и 2012г. НЕ се установява недостиг на средства, вр. с което НЕ се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК.

За 2009г. и за 2010г. на годишна база се установява посочения в заключението недостиг на средства, вр. с което се формира данъчна основа и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК за 2009г. в размер на 3 041.63лв. – за довнасяне с лихви 1 321.98лв. ; за 2010г. – 1 154.79лв. с лихви 382.72лв.

Общо данъчните задължения са в размер на 6 570.67лв. главница и 3 363.26лв. лихви.

Таблично са отразени и авансово дължимите осигуровки по КСО и ЗЗО и размерите на ЗОВ за довнасяне и лихвата за забава с обобщение на изчисленията в таблици, л.1051.

Г. В молба /л.925/ са отразени данни за работа в САЩ на съпрузите : Посочени са работодателите /четири дружества/, период /2001г.-2005г./, трудова ангажираност от понеделник до петък в едно от дружествата, и в събота и неделя в останалите три. Посочено е, че за положен труд в почивни дни заплащането е по-високо /поддръжка и почистване на ваканционни къщи/. За трудът, полаган в Luther greenhouses Ltd, получените средства са : 2001г. – 7 132 долара; 2002г. : Г.Й. 9 702 долара, Р.Й. 21 286 долара; 2003г. : Г.Й. 10 900 долара, Р.Й. 13 445 долара; 2004г. : Г.Й. 13 500 долара, Р.Й. 14 562 долара. Разходите за периода с изключение на храната са поемане от в Luther greenhouses Ltd.

Сумите общо от останалите три дружества били около 50 000 долара за целия период или общо с посочените, съпрузите са с пестили около 120 000 долара, които били преведени на територията на страната по банка, при посещенията си в България и при посещения на техни родители, както и по Уестърн юнион.

- Приети са  официално преведени документи /л.954 и сл./, съдържащи информация за 2005г.,2004г.,2003г., 2002г., 2001г., представени от дирекция Социално осигуряване на САЩ и Комисията за сигурността на работното място на Северна Каролина, л.976 – 1028.

6. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане :

Според разпоредбата на чл. 122 ал.1 т. 7 ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.  Липсата на несъмнени данни за произхода на средства които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Както бе посочено, събраните при ревизията доказателства са обосновали прилагане на особения ред.

6.1. По отношение възприетия от приходните органи подход за съпоставка на приетите за установени приходи и разходи :

Съгл. чл. 12 ЗДДФЛ - Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.    Според чл. 15 ЗДДФЛ - Данъчната година е календарната година, а съответно чл. 17 ЗДДФЛ предвижда, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Наред с това, разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 ал.1 СК /отм./, респект. чл. 21 СК, безусловно следва да бъдат приложени при установяване на предпоставките по чл. 122 ал.1 ДОПК и анализ на обстоятелствата по чл. 122 ал.2 ДОПК, но не за определяне на общия доход и разход на семейството, а за определяне на конкретния доход и разход на ревизираното лице, с цел установяване на възможно най-верния размер за определяне на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и конкретно дължимия, именно от физическото лице пряк данък.

Съставът се позовава на Решение № 13 782/2013г. ВАС, изразяващо практиката на ВАС относно начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите на физическите лица по реда на чл. 122 от ДОПК – „Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122 ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение на закон“.

Съгласно разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 ал. 1 т. 2 ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да установят общия размер на всички получените суми, които са на разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Облагаемият доход, а от тук и съпоставката на разходите и приходите следва да бъде  на годишна база, а не в хронологичен порядък, като евентуалният размер на доходите с неустановен произход да се формира като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на разходите над приходите. В случая ССч.Е във всички варианти е изпълнила това предписание.

6.2. Разходите за издръжка и живот са определени в размерите установени от НСИ за съответната година, при липса на конкретни данни за действително установен размер на направени разходи. Годишно те са посочени в РД, като определените разходи са ½ /л.118 и сл./.

Съобразен от приходните органи е приложимият метод - когато при определяне разходите за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените суми за същите разходи.

ССч.Е /първа и допълнителни/ са приети без оспорване в частта за данни от НСИ, поради което и като обективни – тези данни се възприемат за точни при преизчисленията.  При изготвяне на паричните потоци за всяка от годините, в.л. е съобразило всички данни от ревизионната преписка и експертизите не са оспорени както в разходната, така и в приходната част /по зададените варианти/.

6.3. Оспорена е отречената от приходните органи възможност родителите на РЛ и нейния съпруг да са предали сумите по договорите за временна финансова помощ.

По съдържание договорите разкриват характеристиките на заемен договор. В тази част от спора се отбелязва, че в данъчното производство правоотношението е между държавата и задълженото лице, а не между заемодателя и заемополучателя. Представените договори и разписки следва да бъдат ценени с оглед събраните по делото доказателства, тъй като сами по себе не си достатъчни за признаване реалното получаване на посочените в тях суми – като би било в граждански процес по повод правен спор между страните по заемното гражданско правоотношение.

Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора е от значение дали заемодателя е притежавал паричните суми, предоставени според договорите, към момента на сключването им, което е в пряка връзка с извършено предаване на наличната сума. Доказателства в тази насока са изисквани в хода на ревизията.

Не са представени ГДД на Г.Й. по твърдението в жалбата, че е декларирала данни за получени и неизплатени парични заеми към физически лица. Дори да не са декларирани заемите, фактът  сам по себе си няма за пряка последица неполучаване на заемни средства, в случай, когато съществуват безсъмнени доказателства за това. Липсата на декларирани данни по см. на чл.50 ЗДДФЛ е с последица административно-наказателна отговорност, предвидена в чл.80а ЗДДФЛ. Извън това, неподаването на декларации е индиция за приетото от приходните органи, че заемите не са доказани.

Договорът за заем като неформален, не изисква специална писмена нотариална форма за действителност /с нотариална заверка на подписа на заемополучателя същият би бил с достоверна дата и по отношение на органите по приходите/, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т.е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, в тежест на жалбоподателя бе да докаже наличие на финансови средства при заемодателите при сключване на договорите за заем.

Финансовото състояние на заемодателите е било спорно и в съдебното производство не са представени писмени доказателства /официални документи/, целящи удостоверявани на значимия факт - заемодателите да са притежавали парични суми, предоставени според договорите, към момента на сключването им.

В ДОПК допустимостта на гласни доказателствени източници в съдебното производство по оспорване на РА е ограничено до хипотезите на чл. 158 ал. 1 във вр. с чл. 57 ал. 2 от ДОПК. В обхвата на ограничението не съществува аналогично на това по чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК за доказване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева.  По делото обаче не са представени доказателства за връщане на суми – частично, както заяви св. Т., предвид срокът на договорите до 31.12.2015г. Трудови книжки не бяха представени вр. със заявеното за отразени доходи.  По твърденията за работа в Коми и Узбекистан не са представени доказателства, вкл. архивна информация от предприятието, от което св. заяви, че е изпратен съпругът й на работа извън страната. Тоест, твърденията не са подкрепени с конкретни доказателства.

Свидетелските показания за налична финансова възможност на заемодателите не биха могли да бъдат възприети за категорични, поради липса на доказателства, вкл. косвени относно поддържаните факти. Посоченият от св. период на трудова дейност в Коми и Узбекистан – 1976г.-1983г. е отдалечен спрямо 2003г., а информацията от САЩ, Северна Каролина за трудова дейност и получавани доходи от Г.Й. сочи периода 2002г. - 2004г. Предвид посочената в декларациите цел за заетите средства /нов бизнес и предстоящи инвестиции/ и данните от САЩ за трудова дейност на Г.Й. през 2002-2004г., не бе установено къде са били съхранявани средствата в голям размер, нито жалбоподателката е поддържала влагане на същите или на част от тях в конкретна инвестиции. Посочените обстоятелства само косвено потвърждават тезата на приходните органи, тъй като период или място на съхранение на парични суми не са квалифицирани за решаващи обстоятелства относно възприетото от приходните органи начално салдо. 

Извън това, св.Р.Й. заяви, че Г.Й. се е връщала в България през 2003г., за да вземе детето /доведено през 2004г., което би могло да е неточност, макар при липса на поправка/, но не бе пояснено ориентировъчно през кой месец, за съпоставка с месеците януари и октомври от 2003г., когато са сключени двата договора. Не е поддържан и алтернативно период на връщане, обвързан с един от месеците на сключване на договорите, тъй като свидетелските данни сочат едно връщане на Й. през 2003., а договорите са сключени в гр.Пловдив. Тоест, според данните категорично не е опроверган изводът на приходните органи, който е резултат от анализ и преценка на представени в ревизионното производство доказателства с проверка на съществуваща информация за доходите на лицата.

Я.Т. е от кръга лица, установен в чл.172 ГПК, но не това е от решаващо значение при преценка на изнесените данни. Както бе посочено, свидетелката заяви факти и обстоятелства, за доказването на които не бяха ангажирани други допълнителни доказателства, вкл. за размер на наследени средства.

В случая приходните органи са проверили обективни данни за получавани трудови възнаграждения, съобразно които и предвид информацията за извършени покупки и продажби на недвижими имоти и данните от НСИ за издръжка за живот, са направили извод за размер на сума, който действително би могъл да бъде предоставен, който е съобразен при изготвяне на паричен поток с началното салдо.

В допълнение се отбелязва, че частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, което не означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Съставените частни документи обаче следва да отразяват  реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления. Тъй като авторството не доказва съответствие на съдържание на документа с действително осъществени факти, следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите.  

            Предвид позоваване на приходните органи на липса на договорена лихва в договорите за заем, се съобразява с арг. от чл. 240 ал. 2 ЗЗД, че договорът за заем е безлихвен. Действително, договорите са между родители и дете, което не преодолява необходимост от доказване факта на притежавани от заемодателите парични суми, предоставени според договорите към момента на сключването им, което е в пряка връзка с извършено предаване на наличната сума. Както бе посочено, наличието на нотариална заверка на договор за заем не е законово изискване, нито писмената форма е форма за действителност на договора, тъй като той представлява реален договор и следва да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Според данните по делото и изложените съображения, това не е безспорно установено.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, относими към спора. При липса на доказателства, които да опровергават изводите при ревизията и следователно, по спорно обстоятелство между страните – следва да се приеме, че извода на приходните органи се потвърждава в тази част от спора.

- Размерът на останалите разходи и доходи не е спорен между страните. Същите се установяват по основание и размер от събраните по делото писмени доказателства, което не налага допълнително коментиране.  

6.4. Трудовите доходи на Й. и съпругът й, получени от работа в САЩ, са установени с официални документи, изходящи от компетентни органи, при което няма причина да не бъдат зачетени със съответните последици. Тези доказателства опровергават частично изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства.

7. Относно задълженията за ЗОВ за 2010г. по възприетия първи вариант се съобразява следното : Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, според която чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е в сила от 15.02.2011г. Ревизионното производство е започнало след влизане в сила на чл.124а ДОПК.   Към момента  съдебната практика на ВАС не е противоречива и макар при образувано тълкувателно дело, съставът се позовава на Решение № 6870/15г., Първо О.; Решение № 6999/15г., Първо О.; Решение № 7102/2015г.; Решение № 6992/15г., в мотивите на които е посочено : „… Настоящият съдебен състав счита, че следва да изостави досегашната си съдебна практика, според която посочената разпоредба има процесуален характер.;… макар и да се съдържа в процесуалния закон и да препраща към реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, нормата е материалноправна и следва да бъде прилагана по отношение на задължения, възникнали след влизането й в сила на 15.02.2011г. ”.

При съобразяване с разбирането на ВАС, следва в тази си част ревизионният акт да бъде отменен.

8. Предвид изложеното се зачита Втори вариант от втората допълнителна ССч.Е, при който са съобразени официалните данни за трудови доходи /размер, период/ от компетентните органи на САЩ и не са взети предвид сумите по заемните договори, с изчисления на годишна база. В резултат на приетото следва отмяна на РА в частта по ЗДДФЛ за разликата над 9 933.93лв. /главница и лихви/ до 41 373.29лв. /главница и лихви по РА/ и по конкретно : отмяна на РА в частта за установени данъчни задължение по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г., за 2011г. и за 2012г. ведно със съответните лихви и отмяна за 2007г. за разликата над 2 374.25лв. и лихва за разликата над 1 658.56лв. до установените с РА суми, вкл. отмяна за 2009г. за разликата над 3 041.63лв. и лихва за разликата над 1 321.98лв., така и за 2010г. – отмяна за разликата над 1 154.79лв. и лихва за разликата над 382.72лв.

За прилагане нормата на чл.161 ал.3 ДОПК е необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на административното производство и които са от решаващо значение за изхода на спора. В хода на съдебното производство са представени доказателства от значение за спора, за които не бе установена пречка да бъдат представени в административна фаза, но незаконосъобразността на ревизионния акт се обосновава не само и основно на представени пред съда писмени доказателства. Разпоредбата е предвидена като санкция за лица, които не са представили доказателства в производството при ревизията, поради което следва да се прилага прецизно и при доказано недобросъвестно поведение на данъчнозадълженото лице  /Определение № 11517 от 2015г., ВАС/, но както бе посочено, недеклариране в ГДД има самостоятелна последица /адм.нак.отговорност/.

Разноските за административния орган са в размер на  365.07лв. съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата, а за жалбоподателя според уважената част – 136.43лв. /дължими на оспорващото лице по компенсация, при направени съдебни разноски за д.т. – 10лв. и депозити за ССч.Е – общо в размер на 580лв. или общо 590лв./.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Ревизионен акт № 161401873 от 24.07.2014г., издаден от М.Л., Началник сектор и възложил ревизията и И.У., гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител ревизия,  потвърден с Решение № 1029/13.10.2014г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив, в частта за задълженията за : вноски за ДОО за 2007г. в размер на 2 859.04лв. ; вноски за ДОО за 2008г. в размер на 2 854.34лв. и лихви 2 718.75лв.; вноски за ДОО за 2009г. в размер на 1 096.67лв. и лихви 839.20лв.; вноски за ДОО за 2010г. в размер на 2 082.29лв. и лихви 1 128.83лв.; вноски за ЗО за 2007г. в размер на 966.44лв.; вноски за ЗО за 2008г. в размер на 1 007.42лв. и лихви 571.48лв.; вноски за ЗО за 2009г. в размер на 568.56лв. и лихви 268.31лв.; вноски за ЗО за 2010г. в размер на 1 514.39лв. и лихви 533.61лв.; вноски за ДЗПО за 2007г. в размер на 805.36лв.; вноски за ДЗПО за 2008г. в размер на 839.51лв. и лихви 799.63лв.; вноски за ДЗПО за 2009г. в размер на 421.80лв. и лихви 322.76лв.; вноски за ДЗПО за 2010г. в размер на 946.50лв. и лихви 513.09лв., както и в частта, с която РА № 161401873/24.07.2014г. е изменен - за допълнително установените задължения за лихви за 2007г. : лихви за ДОО от 3 439.73лв. на 2 847.98лв.; лихви за ДЗПО-УПФ от 968.76лв. на 802.82лв. и лихви за ЗО от 692.78лв. на 574.26лв.

Отменя РА № 161401873/24.07.2014г. за допълнително установен данък по чл.48 ЗДДФЛ, ведно с лихвите - за 2008г., 2011г. и 2012г.

 Отменя РА № 161401873/24.07.2014г. за допълнително установен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007г. - за разликата над 2 374.25лв. и лихва за разликата над 1 658.56лв. до установените с РА суми, вкл. отмяна за 2009г. за разликата над 3 041.63лв. и лихва за разликата над 1 321.98лв., и за 2010г. – отмяна за разликата над 1 154.79лв. и лихва за разликата над 382.72лв.

Отхвърля жалбата в останалата й част.

Осъжда Дирекция ОДОП – Пловдив да заплати на Г.И.Й.,***, сумата от 136.43 лв. /съдебни разноски по компенсация/.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

   

       Административен съдия :