РЕШЕНИЕ

 

№ 547

гр. Пловдив, 14.03. 2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година,  в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

                  

           при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 34 по описа за 2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на Н. А. К., ЕГН:**********, с ЕТ „К. – Н.А.К. – Н. А. К.“, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с постоянен адрес ***, против Ревизионен акт № 261202924/10.12.2012 г., издаден от К. Я. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик, в потвърдената с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 232/05.03.2013 г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив част, относно допълнително определените задължения, както следва:

- данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 72.85 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 58.80 лв.;

- данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 7 438.82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 015.84 лв.;

- данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 448.27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 773.24 лв.;

- данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 280.47 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 789.04 лв.;

- данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 407.38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 110 лв.;

- за ДОО за периода 2006 г. – 2009 г. в общ размер на 9 082.28 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 8 873.03 лв.;

- за ЗО за периода 2006 г. – 2009 г. в общ размер на 2 526.62 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 294.85 лв.                                                     

           В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост  на обжалвания административен акт, като жалбоподателят счита, че въобще не са налице основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, тъй като не са налице основания по ал.1 на същата норма; изложените  констатации не вземат предвид направените в хода на ревизионното производство възражения, включително допълнително депозираните писмени обяснения от сина му относно начина на „предаване“ на пари от работата му в Испания; представените от него данни по отношение на налични парични средства с източник дарения от родителите му в размер на 30 000 лв. и заем от С. П. К. в размер на 30 000 щатски долара по договор за заем от 23.12.2006 г. Необосновано не са приети като налични парични средства в размер на 50 000 лв., декларирани в декларацията по чл.124 ал.3 от ДОПК за 2005 г. с източник спестявания през годините, генерирани от доходите, получавани от него в „СОМАТ“ АД. Оспорва се обстоятелството, че органите по приходите са приели, че дарителите, заемодателят и синът на Н. К. не са разполагали с парични средства, които да дарят/заемат/предоставят. Вследствие на неправилно определената данъчна основа за облагане за ревизираните периоди неправилно са определени и допълнителните задължения за осигурителни вноски. Иска се оспореният РА да бъде отменен, като се присъдят направените по делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора се излагат в писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя адв. К., депозирани по делото.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител юрк. С. взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е повторно във връзка с Решение № 36 от 05.01.2015 г.  по адм. д. № 2331/2014 по описа на ВАС, VIII О., с което е отменено Решение № 2703/29.11.2013 г., като отменя решението в частта за определените задължения за ЗОВ за периода 2006 – 2009 г. и делото е върнато за ново разглеждане със следните указания: - обсъждане на всички твърдения на РЛ досежно наличието на начално салдо към 01.01.2005 г.; въпросът за получените от сина на жалбоподателя парични средства за периода 2002 – 2007 г.; полученият заем в размер на 30 000 щатски долара от С. К., както и да ес изложат мотиви за начина на определяне на годишната данъчна основа за отделните данъчни периоди.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е отменил по отношение на задълженията за ЗОВ за 2005 г. и го е потвърдил в останалата обжалвана част. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

         Ревизионното производство е повторно такова, след като с Решение № 558/18.05.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издадения РА № 261105194/02.02.2012 г. Настоящото ревизионно производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1202840/28.05.2012 г., издадена компетентен орган по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, като е определен краен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването й (07.06.2012 г.). В обхвата на извършената ревизия са включени данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., както и задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2009г. Въз основа на извършената ревизия, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1202924/21.09.2012 г., против който, в законоустановения срок не е подадено възражение. Със заповед № К 1202924/25.09.2012 г. на Л. Ц. – началник сектор “Ревизии” в дирекция ”Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив е определен компетентния орган по издаването на ревизионния акт на жалбоподателя. В крайна сметка, на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК е издаден и оспореният РА № 261202924 от 10.12.2012 г.

         Този РА е обжалван по законоустановения административен ред, като директорът на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 232/05.03.2013 г., с което е потвърдил обжалвания РА, В ЧАСТТА, в която са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с прилежащите лихви, както и допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски (ДОО и ЗО) за периода 2006г. – 2009 г., ведно с прилежащите лихви.

Ревизионните производства са предшествани от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № 1112756 от 27.05.2011 г. В хода на повторното ревизионно производство с Протокол № 1213611/21.09.2012 г. са присъединени доказателства, събрани при първоначалното ревизионно производство и в ревизионното производство на съпругата Т. К., описани в протоколите.

При ревизията са направени следните констатации:

І. По ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ

Като местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, Н. А. К. е данъчно задължено лице по ЗОДФЛ на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 (до 31.12.2006г.) и по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ (от 01.01.2007г.) за доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Н. А. К. е осъществявал дейност като едноличен търговец с фирма „К. - Н. А. К. - Н. А. К.” и с основна дейност – търговия с леки автомобили. Задълженото лице има участия в още 5 броя търговски дружества, подробно описани в ревизионния доклад. Жалбоподателят К. е женен за Т. Д. К., на която също е извършена ревизия.

След извършен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП - гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт, ревизиращият екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи през ревизираните години. В констативната част на РД е посочено, че за ревизираните години са подавани ГДД, в които К. е попълнил приложенията за доходите от стопанска дейност като ЕТ (декларирани са загуби, единствено за 2008г. декларираната данъчна основа е 7 004,95лв.), като други доходи не са декларирани. Установено е, че съпругата Т. К. е декларирала доходи от трудови правоотношения от ЕТ „К. - Н. А. К. - Н. А. К.” за периода 2005г. – 2007г. и от продажба на лек автомобил през 2006г.

Реализирайки описаните минимални доходи през годините, жалбоподателят и съпругата му са извършвали значителни парични разходи за предоставяне на заеми, финансова помощ, вноски по сметка 107 на едноличния търговец, дялови вноски в капитала на различни дружества, заместване в дълг, пътувания в чужбина, придобиване на леки автомобили и др.

Въз основа събраните в ревизионното производство доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че Н. К. и семейството му са извършвали разходи в значителни размери, като същите не са доказали произхода на средствата за покриване на тези разходи. Според констатациите и анализа, които са направили органите по приходите, жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените разходи. Предвид това, при извършената съпоставка е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси за периода 2005г. - 2009г. и е установено, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК, за  определяне  на  данъчната основа и данъка, за тези години, по реда на ал. 2 от същата разпоредба. На основание чл. 124, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК са изготвени и връчени уведомления, изискани са декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за притежаваното имущество, парични средства, извършените разходи и др.

След   извършен  анализ на  относимите  обстоятелства   от ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи (средства), ревизиращият екип е установил превишение на разходите над приходите за лицето за 2005г. със сумата от 3 144,98 лв., за 2006г. със сумата от 38 517,08лв., за 2007г. със сумата от 12 577,50 лв., 2008г. със сумата от 79 738,40лв. и 2009г. със сумата от 5 652,75лв., които са приети за доходи с неустановен произход. Определен е общ годишен доход за съответната година, от който са приспаднати установените осигурителни вноски в т.ч. на основание чл. 124а от ДОПК. Въз основа на това са определени следните годишните данъчни основи, върху които е установено съответното данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2005г в размер на 2 044,24лв. (таблица на л. 28), за 2006г. в размер на 33 645,08лв. (таблица на л. 28), за 2007г. в размер на 8 884,47лв. (таблица на л. 29), за 2008г. в размер на 82 786,70лв. (таблица на л. 29) и за 2009г. в размер на 4 073,83лв. (таблица на л. 30).

При предходната ревизия Н. К. е представил договор за заем, сключен между С. П. К. – заемодател, ЕГН ********** ш Н. К. – заемател, с предмет дадена в заем сума в размер на 30 000 щатски долара. За срок от една година, считано от 23.12.2006 г. до 23.12.2007 г. Във връзка със заема Н. К. е представил нотариално заверена декларация от 08.11.2011 г. то С. П. К., живущ в гр. Чикаго, САЩ, с която лицето декларира, че на 23.12.2006 г. е дал 30 000 щатски долара в съответствие с договор за заем от същата дата, подписан от собственика на ЕТ „К. – НАК“ – Н. А. К.. Към 08.11.2011 г. заемът не е върнат. И лицето няма претенции към това.

Относно осчетоводяването на заемните средства във фирмата са предоставени приходен ордер за валута № 1/23.12.2006 г. за 30 000 щатски долара (44 477.-70 лв.) и справка за счетоводен запис за осчетоводяване на заема в счетоводството на фирмата.

Изводът на приходната администрация е, че представената от К. декларация не може да бъде приета като безспорно доказателство за реално предаване на сумата от 30 000 щатски долара по договор за заем от 23.12.20006 г., тъй като липсват разписки за предаване на сумата, както и доказателства за доходите на лицето в САЩ, поради което е прието, че Н. К. не е получил реално посоченият заем в размер на 30 000.00 щатски долара от К..  

По административната преписка е приложен ПИНП № 26-56-1028427-1/29.11.2010 г., към който са приложени обяснения от П. М. К. – баща на С. П. К., с които твърди, че синът му е предоставял на Н. К. средства в заем.

За доказване на началното салдо към 01.01.2005 г. при първоначалната ревизия Н. К. е декларирал, че през периода 2001 – 2007 г. синът му А. К. му е предоставил средства в размер на над 70 000 евро и са представени писмени обяснения от А. К., съгласно които, лицето, през периода 2001 – 2007 г. е работило в Испания и е изпращало по близки, познати, куриерски служби и част от доходите си на родителите си. При приключилата с протокол № 1112759/27.05.2011 г. ПУФО са представени копия само на част от фишовете му аз получена заплата.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя са представени фишове за получено трудово възнаграждение на А. Н. К., в оригинал и в превод на български език, за периода 03.12.2001 г. - 09.10.2007 г., удостоверение за удръжки и вноски по сметка налог върху доходите на ФЛ за периода 2001 – 2006 г., 5 бр. трудови договори, които вещото лице е използвало за изготвяне на ССчЕ.

В хода на първоначалното съдебното обжалване е ангажирана съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице М. Ш. и са депозирани свидетелски показания. Заключението е разработено в зависимост от включване във входящия паричен поток на сумите, изпращани на части през годините от сина му А. К. и декларираните като спестени парични средства в размер на 50 000 лв.  В този случай е налице превишение над разходите над доходите за 2008 г. и 2009 г. съответно в размер на 8 732.32 лв. и 5 652.75 лв., като в заключението са изчислени дължимите данък по чл.48 от ЗДДФЛ и ЗОВ. За останалите години не се дължат допълнително пряк данък и ЗОВ, тъй като не е налице превишение на разходите над реализираните доходи.

Вещото лице не дава данни за изплащани суми за командировки на Н. К. през периода на работата му в „СОМАТ“ АД. Съгласно представените документи полученото трудово възнаграждение за периода от 16.09.1985 г. до 17.06.1994 г. е в български лева и възлиза на сумата 101 467.62 лв.

В съдебно заседание на 17.11.2015 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза / ССч/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. Така от експертизата се установява какви са доходите на А. К. в Испания за периода 2001 – 2007 г., като общият размер възлиза на 54 509.84 евро или 106 611.98 лв., като всеки един доход по години е представен в табличен вид. В табличен вид са представени и паричните средстнва,у предоставяни от А. К. на родителите му по дати, като е установено, че общият размер на предоставените суми е 65 200 евро или 127 520.12 лв. На базата на така установените доходи, експертизата е изчислила данъчното задължение на база годишен отчетен период – завършена отчетна година, съвпадаща с календарната, за която се подава ГДД и се определя дължимият данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2005 и 2006 г., по чл.48 от ЗДДФЛ  за останалите периоди. Така в табличен вид са представени паричните потоци на Н. К., за всяка една от обследваните години, като резултатът е следният: - предвади установените доходи на А. К., експертизата приема, че началното салдо към 01.01.2005 г.  е в размер на 49 678.08 лв., като в приходната част са включени сумите в размер на 7 823.32 лв., предоставени на четири пъти от А. К. на семейството му за процесната 2005 г. и получени възнаграждения от Н. К., при което приходната частта на паричния поток за 2005 г. възлиза в размер на 81 308.23 лв. В разходната частта са включени разходи за издръжка по данни на НСИ, платена застраховка и вноска в ЕТ, платени ЗОВ, при което разходната част възлиза в размер на 74 681.41 лв., като е посочено, че данъчната основа за облагане е 0.00 лв.  Така за 2006 г., е прието, че началното салдо е в размер на 74 681.41 лв., за 2007 г. 116 475.88 лв., за 2008 г. – 92 061.37 лв. и 2009 г. 0.00 лв., като за всяка една година са включени аналогичните приходи и разходи, посочени по-горе за 2005 г., представени подробно в табличен вид, при което е установено, че е налице данъчна основа за облагане единствено за 2008 г., констатирана в размер на 33 707.72 лв. така вещото лице е изчислило, че данъчната основа за облагане за 2008 г. е в размер на 36 756.02 лв., а дължимият данък – 3 675.60 лв., авансово е внесен данък в размер 998.20 лв. и остатък за внасяне е установен в размер на 2 677.40 лв. и лихва за периода 01.05.2009 г. – 10.12.2012 г. – в размер на 1 025.67 лв.  Определени за и задължения за ДОО и ЗО, в размер съответно 2 329.58 лв. и 324.80 лв.     

В съдебно заседание на 29.10.2013 г. са депозирани показанията на свидетелите М. К. М. и Ц. В. Ц.. Съгласно показанията на свидетеля М., същият познава А. К., тъй като са съседи в гр. Хасково. Двамата са работили 7 – 8 години в Испания като шофьори, извършващи международен транспорт. Получаваните от тях възнаграждения са били между 2 800 – 3 500 евро, което представлява нетна сума, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки. Поне 4 – 5 пъти през годините А. К. е изпращал по него пари на родителите си, в порядъка между 3 000 и 5 000 евро. Известно му е, че понастоящем А. К. се намира в България и работи във фирмата на баща си Н. К..

Съгласно показанията на свидетеля Ц., същият е работил с жалбоподателя Н. К. във фирма „СОМАТ“ АД през периода от 1978г. до 1992г. Извършвали са международен транспорт на товари, за който освен заплатата от 160лв. месечно са получавали допълнително „командировъчни“ в размер на 62лв. и 26 щатски долара дневно. Отделно от това при доставяне на стоката са получавали и „застраховка“ (най-вероятно се има предвид „премия“) между 100 и 150 щатски долара на извършен курс. Тъй като един курс е траел между 12 и 15 дни, при два курса месечно са се събирали до около 1 000 щатски долара възнаграждения.

 При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

В настоящия случай данъчната основа за облагане с преки данъци е определена по реда на чл.122 от ДОПК и съгласно нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Събраните в хода на ревизионното производство доказателства обосновават частично наличието на хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от кодекса и по-конкретно, установено е надвишение на разходите над приходите единствено за 2008 г. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят се е справил с възможността да проведе пълно насрещно доказване, като в по-голямата част е опровергал констатациите на приходната администрация.

Каза се, ВАС е върнал делото  за ново разглеждане с цел установяване на началното салдо към 01.01.2005 г., както и самите парични потоци за всяка една от обследваните години, с която задача,  съдът намира, че жалбоподателят се справи успешно. 

Каза се също така, че спорните въпроси се отнасят до обстоятелствата – получен ли е реално заем в размер на 30 000 щатски долара от С. К., както и какви суми е предоставял А. К. на родителите си от доходи в Испания.

Що се отнася до предоставеният от С. К. заем, предвид представените по административната преписка доказателства, съдът намира, че същият е действително предоставен. Това е така, защото, на първо място, наличен е договор за заем от 23.12.2006 г., придружен нотариално заверена декларация от нотариус от Илинойс, САЩ,  от декларация, обяснения от П. К. – баща на С. К., с които твърди, че знае за предоставяне на процесната сума в заем на Н. К. от сина му С.. 

На второ място,  на 30 април 2001 г. влиза в сила за Република България Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.

Конвенцията предвижда унифициран способ за легализация на документи, произхождащи от една от страните-членки (в т.ч. от САЩ) и предназначени за ползване в друга страна или страни по конвенцията (в т.ч. България). Такива документи са публичните актове (напр. документи, издадени от американски институции, съдебни решения, актове по гражданско състояние и др., в т.ч. и частни документи, които се смятат за публични, след като са били нотариално заверени - пълномощни, декларации и др., предназначени за ползване в чужбина).

Заверката става чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). Заверката с апостил представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата/щата, където той е издаден. Специфичното е в това, че снабдените с оригинален апостил документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация от други, вишестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят. Снабдените с американски апостил документи имат пълна правна сила в България без никакви други заверки. При необходимост от превод на български език, преводът може да се извърши в България или в САЩ, като във втория случай преводът се заверява от дипломатическото или консулското представителство.  Или иначе казано, приложената нотариално заверена декларация от нотариус в САЩ, представлява именно такъв частен документ, който в случая представлява годно доказателства за декларираното волеизявление. (ОБЩИ РАЗЯСНЕНИЯ ОТНОСНО ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА НА ДОКУМЕНТИ ОТ САЩ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ПРОИЗВЕДАТ ДЕЙСТВИЕТО СИ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ДРУГИ СТРАНИ ПО ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ – в които са посочени органите извършващи тази заверка и според които нотаруисът се включва в тази категория)

На трето място, съгласно указание № Д-24-00-10 от 8.01.2001 г. относно данъчното третиране на доходите на местни лица, получени от чужбина на главен данъчен директор, в случай, че данъчните органи имат основания да се съмняват в истинността или достоверността на представени документи, издадени от чужди данъчни администрации, както и ако е налице влязла в сила СИДДО между България и съответната друга държава, данъчни органи могат да се обръщат към ГДД, отдел СИДДО за осъществяване на обмен на информация с чуждата данъчна администрация по силата на СИДДО.

В настоящия случай, това не е сторено от страна на данъчната администрация, поради което не може да се приеме, че в конкретния казус, данъчната администрация, при извършване на ревизията, е спазила принципите, заложени в чл.2, чл.3, чл.4 и чл.5 от ДОПК, за да установи дали е действително лицето С. К. разполага с необходимите финансови  средства, за да предостави заем в сочения размер, още повече, че с подобна възможност физическото лице не разполага.  

Що се отнася до втория спорен въпрос, а именно – разполагал ли е в действителност А. К. с доходи в твърдените от Н. К. размери, за да предоставя първият на родителите си финансова помощ в такива големи размери.

Каза се, в настоящото съдебно производство са представени в оригинал и в превоз документи, доказващи доходите на А. К. от работа в Испания за периода от 2001 до 2007 г., които не са оспорени от ответника по настоящото производство. Същите представляват безспорно доказателство за наличие на доходи от работа в чужбина на А. К., при които е имал възможност да предоставя парична помощ на родителите си в сочените размери,у още повече, че сумите са предоставяни, не всеки месец, а периодично през годината – на около 3-4 до пет пъти. Факт, който е житейски обоснован и възможен, и предвид психологията на българина, работещ в чужбина, а именно – работа за по-високи доходи и подпомагане на семейството в България, съвсем обичаен.  Отделно от това, ССчЕ е приета без възражения от страните, и същата съдът намира за коректно и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи в пълен обем, така както указано в решението на ВАС.

В този смисъл, вещото лице е изпълнило задачата в пълен обем и е формирало паричните потоци за всяка една от ревизираните години, като резултатите са посочени по-горе в настоящото решение.

Предвид установеното от фактическа страна, е необходимо да се има предвид следното:

Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК – Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК – в случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1 т.3 буква “а” от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Според чл.6 от ЗДДФЛ – Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и “...всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане..”.

В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК – В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Съотнасянето на цитираните нормативни текстове, налага да се съобрази, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл.122 ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е, да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

В случая, с оглед разрешаването на текущия административно правен спор, трябва да се съобрази, че според правилото на чл.49 от ДОПК – “Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.”

Съответно в чл.56 ал.1 от ДОПК е посочено, че “По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.”, като в ал.3 на същият текст е пояснено, че “Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.”, сиреч във всички останали случаи, писмените обяснения на ревизираното лице са достатъчни с оглед обстоятелствата в конкретния казус, разбира се, за да бъдат зачетени с оглед установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

С оглед конкретиката на текущия казус, това налага да се констатира, че представените по делото документи /писмени декларирани изявления от А. К. и 7 броя разписки за предадени парични суми/ съдържат напълно идентични и непротиворечиви данни по отношение наличието на дарени от А. К. на неговите родители Т. и

Н. К.и, парични суми в размер на 65 200.00 евро или 127 520.12 лв. и фактическото предаване на тези суми в разпореждане на жалбоподателя и неговата съпруга.

Значителният брой на тези документи и обема информация, който се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени единствено с оглед установяване на благоприятни за жалбоподателя факти. Ето защо, ще следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от Н. К. и третите физически лица, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото предаване на паричните суми.

Автентичността и истинността на приобщените по преписката и съответно по делото документи, не бяха подложени на съмнение от ответната страна, както се каза по-горе в настоящото изложение, нито пък бяха ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка, фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

При това положение, отказът на органа по приходите да зачете въпросните парични суми, като фактически придобити от К. и неговата съпруга, основан единствено на твърдението за родствени отношения между дарителя А. К. и неговите родители, каза се, е несъстоятелно.

Това е достатъчно за да се приеме за установено, че дарените от сина на неговите родители 65 200.00 евро /127 520.12 лв.  съобразно фиксирания курс на лева спрямо еврото/, напълно задоволително обясняват извършени от К. разходи за заплащане на лични осигурителни вноски и издръжка на двучленното му домакинство.

Все в тази насока, по отношение на очевидно формирания не индивидуален спрямо Н. К. паричен поток, а определяне на приходите и разходите на общо на семейството на Н. и Т. К.и, трябва да се отбележи следното :

В чл.1 от ЗДДФЛ е определено, че “ Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.”.

Указанието е ясно и небудещо съмнение – на облагане с данък, подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата. Семейното подоходно облагане, като способ за определяне на задълженията към бюджета не е познат на българското право.

Единственият текст от материалния закон, който релевира семейството, като факт с правно значение по отношение на определяне на основата за облагане с данък върху дохода е чл.22а от ЗДДФЛ, според който, местните физически лица, могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл.17 от закона, направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице съответно предвидените в закона  условия. Според този текст обаче, облекчението се ползва от конкретното физическо лице, а не от семейството, което е в съответствие с принципа, че на облагане с данък, подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата. Все в тази насока, трябва да се добави, че семейството, според правилата на чл.4 от ЗДДФЛ е факт, който е от значение единствено за определяне на центъра на жизнените интереси на физическото лице. 

Разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ДОПК, също не е основание, за да се приеме, че специалната правна уредба, установена в чл.122 и сл. от ДОПК, допуска формирането на някакъв семеен облагаем доход.

В случая обаче, органите на приходна администрация са сторили точно това, както при изследване на обстоятелствата посочени в чл.122 ал.1 от ДОПК, с оглед приложението на особения ред на ревизионно производство, така и при анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК., с оглед определяне на данъчната основа за облагане на Н. К..

Несъмнено е също така обаче, че разпоредбите на чл.19 и чл.25 ал.1 от СК/отм./ и чл.21 от СК, безусловно следва да бъдат приложени при установяване на предпоставките по чл.122 ал.1 от ДОПК и анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, но не за определяне на общия доход и разход на семейството, а за определяне на конкретния доход и разход на ревизираното лице, с цел установяване на възможно най-верния размер за определяне на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и конкретно дължимия, именно от физическото лице пряк данък.

Ясно е, че когато липсват конкретни данни за това, че например придобитият през време на брака автомобил, е закупен със средства само на единия съпруг, и той не твърди това, като и, че например разходите за издръжка и живот са поети със средства само на единият съпруг, презумпцията за съвместност на приноса следва да бъде приложен. Липсва обаче не само правна, но и формална логика, доходите на единия съпруг от трудови правоотношения, който той е декларирал и съответно е заплатил дължимия за тях данък, да участват при формиране на основата за облагане на другия съпруг, като се определя някакъв общ облагаем доход.

Напълно несъответно на материалния закон в тази насока е резултатите от дейността на единия съпруг като едноличен търговец, да участват при определяне на основата за облагане на другия. 

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че съобразно Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Б. Б. – „…Презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие……Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност…“

Указанията са ясни, конкретни и небудещи съмнения относно тяхното приложение.

В тази насока и с оглед данните, описани подробно в РД по отношение на вноските извършени от К. в собственото му предприятие или в предприятията на други търговци, трябва да се посочи, че счетоводна сметка 107 е сметка на собственика. Чрез нея се отчитат личните вноски на собственика и получените от него суми през отчетния период.

Какъв е произходът на паричните суми, които се внасят в тази сметка и дали те са укрит доход или не, са въпроси, които са от значение единствено по  отношение на данъчните права и задължения на едноличния търговец, но не и по отношение на правата и задълженията на неговия съпруг. Както се посочи, паричните суми по сметката са лични вноски на едноличния търговец и съответно същите суми се възстановяват лично на търговеца. Каквото и да е участие на съпруга в тези операции е изключено.

Субсумирането на фактическите и правни основания изложени до тук, налагат да се приеме, че в случая не се установява декларираните и получените приходи, доходи и източници за формирането им за ревизираното лице да не съответстват на финансовото му състояние и да са с недоказан произход за 2005, 2006, 2007 и 2009 г. надвишение на разходите над приходите е установено единствено и само за 2008 г., като каза се, установена е данъчна основа за облагане в размер на 33 7070.72 лв. и дължимият данък е в размер на 2 677.40, предвид факта на внасяне на авансово удържан данък в размер на 998.20 лв. 

От употребения в чл.122 от ДОПК израз “ревизия при особени случаи” следва да бъде прието по аргумент от противното, че става въпрос за отклонение от нормалния начин на облагане, при който данъчно задълженото лице декларира получаваните от него доходи от трудово правоотношение, стопанска дейност и др., върху които доходи заплаща данъци, осигуровки и други задължения. Тази разлика определя и тежестта на доказване в процеса. В хода на настоящото производство са установени доходи от трудово правоотношение и от дейност като едноличен търговец, които са декларирани и обложени по съответния ред. Установиха се и получени парични суми, предоставени от синът на К., както и такива, предоставени в заем от С. К..

При това положение се посочи, че изводът за несъответствие между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице и декларираните и/или получени от него приходи, е изграден от органа по приходите само въз основа на статистически данни от Националния статистически институт.

Статистическите данни обаче, са средни парични разходи на едно лице, поради което, дори да се приеме, че е установено превишаване на разходите над приходите, то това превишение с процесните парични суми за 2008 г., не е явно и съществено, с оглед на доходите на лицето.

Нито в хода на административното производство, нито пък в настоящото съдебно такова, органите на приходна администрация не установиха посредством допустимите от процесуалния закон средства наличието на обстоятелствата предвидени в хипотезите на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК за 2005, 2006, 2007 и 2009 г., които обективно да са препятствали възможността, основата за облагане на жалбоподателя с данък върху общия доход да се извърши по реда установен в материалния закон. Не се установи наличието на приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, които да не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период – 2005, 2006, 2007 и 2009 г., за които да не са заплатени дължимите данъци. С оглед изложеното до тук, следва да се приеме, че ревизионно производство е проведено формално, като не са спазени възведените в ДОПК основни принципи за неговото осъществяване.

Последица от това е постановяването на ревизионен акт в несъответствие, както с процесуалния, така и с материалния закон. Ето защо, същият ще следва да бъде отменен в частта за допълнително определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2005, 2006, 2007 и 2009 г.  що се отнася до процесната 2008 г., при която е установена данъчна основа за облагане в размер на 33 707.72 лв. и дължим данък в размер на 2 677.40 лв., то РА следва да бъде изменен, като бъде намален от 7 280.47 лв. на 2 677.40, ведно с лихвите, от 2 789.04 лв. на 1 025.67 лв.

         При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на страните съобразно уважената част от жалбата и същите се констатираха в размер на 176.93 лв./сто седемдесет и шест лева и деветдесет и три ст./ за жалбоподателя и 319.35 лв./триста и деветнадесет лева и тридесет и пет ст./  за ответника.

         Ето защо, Административен съд – Пловдив, Х състав, 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н. А. К. с ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма -  ЕТ „К. – Н.А.К. – Н. А. К.“, с ЕИК ***, с постоянен адрес ***, против Ревизионен акт № 261202924/ 10.12.2012 г., издаден от К. Я. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик, в потвърдената с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 232/05.03.2013 г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив част, относно допълнително определените задължения, както следва: - данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 72.85 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 58.80 лв.; - данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 7 438.82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 015.84 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 448.27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 773.24 лв.;

- данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 407.38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 110 лв.;

         ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 261202924/10.12.2012 г., издаден от К. Я. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик, в потвърдената с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 232/05.03.2013 г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив част, относно допълнително определените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. като НАМАЛЯВА данъчното задължение от 7 280.47 лв. на 2 677.40 лв., а прилежащите лихви от 2 789.04 лв. на 1 025.67 лв.

         ОСЪЖДА Н. А. К. с ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма -  ЕТ „К. – Н.А.К. – Н. А. К.“, с ЕИК ***, с постоянен адрес ***, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 319,35 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Н. А. К. с ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма -  ЕТ „К. – Н.А.К. – Н. А. К.“, с ЕИК ***, с постоянен адрес ***, сумата от 176,93 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: