Р Е Ш Е Н И Е

 

   № 2384

 

гр. Пловдив,25.11.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІХ гсъстав, в съдебно заседание на  единадесети ноември  две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                        Председател: Велизар Русинов

с участието на секретаря П.С.  като разгледа докладваното от Председателя адм.д. № 37 по описа на Административен съд – Пловдив за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ. Образувано е по жалби  на   Д.А.Р. и А.Д.Р. ***, срещу Заповед №ДК-02-ЮЦР-258/20.5.2011г. на Началника на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив , с която е наредено премахването на незаконен строеж,представляващ “Надстройка над част от съществуващ  кафе аперитив на югоизточната регулационна линия”, находящ се в урегулиран поземлен имот/УПИ/ІІІ-584,кв.32 по плана на кв.“Коматево“ ,гр. Пловдив, с административен адрес: **, със собственици на незаконния строеж Д.А.Р. и А.Д.Р. *** . Оспорващите  излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и молят съда да отмени същия. Не претендират  разноски.                     

Ответникът- Началника на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив, чрез проц.представител взема становище за неоснователност на жалбата в о.с.з.. Претендира разноски. 

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.  Административен съд Пловдив, в настоящия състав като прецени доводите на страните и със събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност , намира  следното от фактическа и правна   страна: С процесната Заповед №ДК-02-ЮЦР-258/20.5.2011г. на Началника на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив , е наредено премахването на незаконен строеж,представляващ “Надстройка над част от съществуващ  кафе аперитив на югоизточната регулационна линия”, находящ се в урегулиран поземлен имот/УПИ/ІІІ-584,кв.32 по плана на кв.“Коматево“ ,гр. Пловдив, с административен адрес: **, със собственици на незаконния строеж Д.А.Р. и А.Д.Р. ***, с приблизителни размери: 3,00 х 4.00 м и височина приблизително 2,80м, с административен адрес: ** . Собственици на незаконния строеж и адресати на процесния административен акт  са Д.А.Р. и А.Д.Р. ***.Процесната заповед е издадена въз основа на Констативни актове № №75 от 5.5.2011 г. и№75-А от 5.5.2011 г.  , съставени по реда на  ЗУТ от служители на ответника, с които при извършената проверка е установено наличието на процесния незаконен строеж. Съгласно установеното с констативните актове и видно от съдържащите се в административната преписка, документи, съпровождащи издаването на обжалвания административен акт е констатирано от ответника,че  е нарушен чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ ,а именно  извършеното строителство от оспорващия е без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, в  нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Горните  обстоятелства са отразени в Констативни актове № №75 от 5.5.2011 г. и№75-А от 5.5.2011 г., съставени по реда на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, с които актове е поставено началото на производството по налагане на принудителна административна мярка съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Констативните актове  са  съставен в отсъствието на оспорващите, оформени са по надлежния ред в присъствие на двама свидетели са съобщени на заинтересованите лица  по реда на §4,ал.1,изр.2 от ДР на ЗУТ,което се установява от приети по делото служебни бележки от 5.5.2011г.;съобщение №77/5.5.2011г. и Констативен протокол от 5.5.2011г. съставени от  длъжностни лица от Сектор Пловдив на РДНСК ЮЦР,оформен по надлежния ред ,като са връчени лично на Д.А.Р. на 09.5.2011г.Срещу Констативни актове № №75 от 5.5.2011 г. и№75-А от 5.5.2011 г.  няма постъпили възражения,видно от съставен Протокол на 18.5.2011г. от длъжностни лица  от Сектор Пловдив на РДНСК ЮЦР.В хода на административното производство пред ответника е представено становище №40-9401-179(8)от 5.5.2011г. на Главен Архитект на Район“Южен“при Община Пловдив за реализирано незаконно строителство на “Надстройка над част от съществуващ  кафе аперитив на югоизточната регулационна линия”, находящ се в урегулиран поземлен имот/УПИ/ІІІ-584,кв.32 по плана на кв.“Коматево“ ,гр. Пловдив, с административен адрес: **,не са приложими разпоредбите на §16 от ЗУТ,както и е отбелязано в същото становище ,че няма подадено заявление  и няма  образувана преписка  по реда на  §183 и §184 от ЗУТ.В законоустановения срок срещу Констативните актове  от 5.5.2011г., не е постъпило възражение от оспорващите  относно направените в същите констатации за наличието на незаконен строеж. Отделно посочените констативни актове са поставени и входната врата на недвижимия имот на оспорващите , където се намира и  незаконния строеж. В този смисъл,  неоснователни са доводите, на оспорващите в жалбата  относно обстоятелството, че  според тях имало съществени процесуалени  нарушения при издаване на обжалваната заповед.Процесната заповед за премахване на незаконно изградения строеж е издадена въз основа на констативни актове.Предвид задълженията на административния орган, посочени в чл. 35 от АПК, Началника на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив се е произнесъл след като са установени всички факти и обстоятелства, имащи значение в настоящия правен спор, а именно: установени са по безспорен начин участниците в строителството, както и е направена констатация ,че обектът е строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ представлява незаконен строеж. Безспорно установено е, че процесната разпоредената за премахване “Надстройка над част от съществуващ  кафе аперитив на югоизточната регулационна линия”, находящ се в урегулиран поземлен имот/УПИ/ІІІ-584,кв.32 по плана на кв.“Коматево“ ,гр. Пловдив, с административен адрес: ** представлява строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ; същата е изградена в резултат на строително-монтажни работи по смисъла на параграф 5, т. 40 на ЗУТ. От друга страна констативният акт не е индивидуален административен акт, и  не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Той е  вътрешнослужебен акт, имащ предназначение да информира административния орган с фактическото състояние за наличието на незаконен строеж, както и да отрази размерите на извършеното строителство, местоположение, фактически ползвател съответно извършител към момента на констатацията и евентуално съществуващи налични документи или липсата на такива, свързани с извършеното строителство. В този смисъл твърденията в коментираната част на жалбата са несъстоятелни. От друга страна от събраните в хода на съдебното производство доказателства в това число заключение по  съдебно-­техническа експертиза,което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно и разпита на свидетел на оспорващите, безспорно се установи че се касае за строеж, който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на ЗУТ. Процесният строеж не отговаря и  на предвижданията на ПУП, действали по време на извършването му, строежът не е заснет в плана за застрояване, в размерите и конфигурацията, в която е извършен. Горният извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по СТЕ, което потвърждава тезата на административния орган, че се касае за незаконен строеж, който въпреки показанията на свидетел на оспорващите, че е извършен  евентуално през 1987г. или през 1988г. , същият не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и към действащите към момента норми и правила. Изграденият незаконен строеж е недопустим съгласно ЗУТ и подзаконовите актове по неговото прилагане. Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика, разпоредбата на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. дв, бр. 82 от 2012 г. от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012 г.), е материално правна разпоредба, която не изключва приложението на §16 и в трите й хипотези от ПР на ЗУТ, като се явява нейно допълнение и въвежда четвърти период за обявяване на строежите за «търпими» т.е. и за строежи извършени в периода от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. В този смисъл от значение в настоящия правен спор е и обстоятелството, че за посочените периоди вкл. и за периода от 2001г. до датата на издаване на оспорвания административен акт не са подавани от оспорващия молби, заявления, искания във връзка с производство по узаконяване на процесната сграда съгласно §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г. в сила от 26.11.2012 г.) респ. §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 65 от 2003 г.) съответно не е издавано удостоверение за търпимост за процесния строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, което по безспорен и категоричен начин подтвърждава тезата на административния орган за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за който е разпоредено премахването му с обжалваната заповед. Отделно от това обстоятелство строежът е осъществен и в отклонение от предвижданията на действащия за имота подробен устройствен план, като и в отклонение на правилата и нормативите, действали по време на извършването му, което от друга страна изключва и приложението на обсъжданите по-горе хипотези на закона. Този извод се подкрепя и от изготвеното в тази насока заключение на вещото лице. Процесният административен акт съдържа всички изискуеми елементи за ИАА по смисъла на АПК: фактически данни относно местоположение на имота, размери и характеристики на извършения незаконен строеж /административен адрес, данни от ПУП/; адресат - явяващ се фактическия извършител, което обстоятелство е решаващо за издаване на процесната  заповед спрямо оспорващите; процедурата по издаването на административния акт е в съответствие на разпоредбите на АПК и ЗУТ; органът е компетентен като издател по степен, териториален обхват и функции при наличие на произтичащи от Закона правомощия.  Административният акт е издаден от компетентен по степен, териториален обхват и функции административен орган, при упражняване на правомощията му, произтичащи от Закона за устройство на територията, както и Заповед № РД-13-446/01.11.2010г. на Началник на ДНСК гр.СОФИЯ за делегиране на свои правомощия по реда на чл. 225  от ЗУТ на Началника на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив при нормативно предвидена за това възможност. Оспорващите не представиха в хода на съдебното производство  безспорни доказателства, с които да оспорят твърденията на административния орган относно наличието на незаконен строеж, което доказва по безспорен начин тезата на административния орган за наличието на незаконен строеж, извършен от оспорващите. Посочените правнозначими факти доказват липса на пороци в административния акт, които да водят до основания за неговата отмяна. Едновременно с това по никакъв начин не е ограничено или засегнато правото на защита  на оспорващите , тъй като  към момента на издаване на процесния административен акт, в хода на административното производство по реда на чл. 35, чл. 36, чл. 37, чл. 39 и чл. 40 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая от ответника са разгледани и обсъдени всички писмени доказателства/актове, послужили като основание за постановяване на крайния резултат от административния орган, а именно издаване на процесната  заповед за премахване на незаконния строеж, като в тази връзка от оспорващите не са депозирани в пред ответника, документи съответно възражения, искания или заявления относно направените констатации за наличието на незаконно строителство, с оглед упражняване на правото им на защита В тази връзка, нито в рамките на административното производство, при гарантирано и от закона и осигурено от административния орган право на участие, нито пък в рамките на съдебното производство от страна на оспорващите бяха ангажирани доказателства, оборващи установената липса на: разрешение за строеж, протокол за  откриване на строителна площадка  и определяне на строителна линия и ниво по отношение на процесния строеж. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, спазена е изискуемата от закона форма, правилно е приложен материалният закон, съобразена е с целта на закона, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, ето защо следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.Предвид изхода на спора и  искане от ответника за присъждане на разноски такива следва да м бъдат присъдени  н на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив в размер на 600лева , представляващи еквивалент на юрисконсултско възнаграждение.                                       Водим от горното Административен съд – Пловдив, първо отделение, ІХ гсъстав,

Р   Е   Ш   И :

Отхвърля жалбите на  Д.А.Р.  и А.Д.Р. ***, срещу Заповед №ДК-02-ЮЦР-258/20.5.2011г. на Началника на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив, като неоснователни.                                Осъжда Д.А.Р. и А.Д.Р. *** солидарно да заплатят на РДНСК Южен централен район/ЮЦР/ Пловдив 600/шестотин/лева, разноски.Препис от решението да бъде връчено на страните.                           

Решението подлежи на оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от  връчването му.

 

                                                                        Председател: