РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                       № 2371

 

гр. Пловдив,  24 ноември 2015 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                          

при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 90 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от  Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К.Х.Р.  в качеството й на ЕТ „К. Р.-Сана“, ЕИК ** против Ревизионен акт № Р-16-1305760-091-02 от 19.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1197 от 08.12.2014г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 62,91лв. и лихви- 44,93лв., за 2008г.- 391,89лв. и лихва- 220,75лв., за 2009г.- 1350,43лв. и лихва- 607,25лв., за 2010г.- 1261,92лв. и лихва- 437,55лв., за 2011г.- 1169,84лв. и лихва- 284,74лв. и за 2012г.- 1067лв. и лихва- 150,30лв., както и вноски за здравно осигуряване за 2007г.- 328,91лв. и лихва- 234,88лв.,за 2008г. в размер на 337,37лв. и лихви 190,04лв., за 2009г.- 672,39лв. и лихва- 302,35лв., за 2010г.- 467,48лв. и лихва- 162,09лева., за 2011г. 414,10лв. и лихва- 100,79лв. и за 2012г.- 354,55лв. и лихва- 49,94лв.           

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се претендира неговата отмяна от Съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила необоснованост и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва с мотива, че не са налице основанията за провеждане на ревизия по особения ред.  Според него не са осъществявани доставки от контрагентите на посочените дати във фактурите, т.е. не са налице данни за укрити приходи. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа подадената жалба. Претендира се и присъждане на направените разноски по производството.   

 Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.

            Административен съд – Пловдив, осемнадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.  Така постановеният от  директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.   Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305760/26.11.2013г., издадена от  – Началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив, изменена със ЗВР № 1400930/28.02.2014г. и № 1401427/02.04.2014г. Ревизията е била спряна със заповед № 1400128/10.04.2014г. и възобновена със заповед № 1403064-В/10.07.2014г. и с последващи ЗВР № 1403065/10.07.2014г. и № 1403379/28.07.2014г. крайният срок за приключване на ревизията е бил определен на 01.08.2014г.    

В хода на ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № 16-1403379 от 18.08.2014г., срещу който е депозирано възражение вх. № 70-00-14355/15.09.2014г. Въз основа на така съставения ревизионен доклад е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16-1305760-091-02 от 19.09.2014г., с който е начислен  ДДС и определени лихви , както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 62,91лв. и лихви- 44,93лв., за 2008г.- 391,89лв. и лихва- 220,75лв., за 2009г.- 1350,43лв. и лихва- 607,25лв., за 2010г.- 1261,92лв. и лихва- 437,55лв., за 2011г.- 1169,84лв. и лихва- 284,74лв. и за 2012г.- 1067лв. и лихва- 150,30лв., както и вноски за здравно осигуряване за 2007г.- 328,91лв. и лихва- 234,88лв.,за 2008г. в размер на 337,37лв. и лихви 190,04лв., за 2009г.- 672,39лв. и лихва- 302,35лв., за 2010г.- 467,48лв. и лихва- 162,09лева., за 2011г. 414,10лв. и лихва- 100,79лв. и за 2012г.- 354,55лв. и лихва- 49,94лв. С решението си контролният орган е отменил РА в частта по ЗДДС и потвърдил установяванията по ЗДДФЛ и ЗО, което и очертава предмета на съдебната проверка.             

С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на чл. 112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е приложена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г.   

От фактическа страна съдът намира за  установена по безспорен начин следната фактическа обстановка:

            Ревизията е направила проверка по ЗДДФЛ. Установено е от ревизиращите, че жалбоподателката осъществява търговска дейност, чрез едноличен търговец с фирма ’К. Р.-Сана“ в обект- аптека, находяща се в с. Б..  Прието е, че К. Р. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. След извършена проверка на представената от ревизираното лице  търговска и счетоводна документация и проверка в информационната система  на НАП са били констатирани несъответствия за 2007г.,2008г., 2009 г., 2010г., 2011г. и 2012г. между данните от счетоводните регистри на ЗЛ и данните за извършените покупки от доставчиците- „Търговска лига-Национален аптечен център“АД, „Стинг“ АД, „Хигия“ ЕАД, „Софарма трейдинг“ АД, „Биомеда 2000“ ЕООД, „Пламар“ ЕООД, „Алмус фарма“ ЕООД и „Либра“ АД.          

            Направено е заключение, че след като стоките, закупени по процесните фактури, не са намерили отражение в счетоводните регистри на едноличния търговец за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. количествено и стойностно, то тяхната отчетна стойност, не е отчетена в ОПР на фирмата като разход през отчетните периоди, както и приходите от тяхната продажба . Данъчната основа за облагане с пряк данък е формирана като към декларираните продажби е прибавен размерът на установените от ревизията неотчетени приходи от продажби на стоки през съответната година.  С оглед на така установеното органът по приходите констатира, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и разходи за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. по покупките от гореописаните доставчици на едноличния търговец следва да участват при формиране на облагаемия доход и основата за облагане с преки данъци по реда на чл.122 от ДОПК.  Във връзка с горните обстоятелства  при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в качеството му на ЕТ, като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи и съответстващите им разходи. В резултат на извършената корекция при ревизията е определен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за проверяваните години. 

Ревизията за установяване задълженията на жалбоподателката за осигурителни вноски за здравно осигуряване обхваща периода 01.01.2007г. –– 31.12.2012г. Окончателният размер на осигурителния доход за периода 2007г. – 2012 г. на ЗЛ, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е определен по реда на чл.122 – 124, във връзка с чл.124 „а” от ДОПК. Тъй като К.Х.Р.  е пенсионерка, то с ревизията са установени само задължения за здравно осигуряване. Върху така установения с ревизията облагаем доход, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е определил задължения за здравноосигурителни вноски за 2007г., 2008 г.,  2009 г., 2010 г., 2011г. и 2012г. и прилежащите лихви. 

В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е извършена съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи, заключенията, на които бяха приети без възражения от страните. В тях вещите лица отговарят на поставените въпроси. 

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна: 

           С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден в  разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи, и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и този извод е обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че жалбоподателят не е отразил всички покупки на стоки, като част от фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по cметка 304 ”Стоки” и съответно не е отчетен приход от последващата им продажбата.

При това положение, спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за реалното получаване на стоките по проблемните фактури.

За разрешаването на спора между страните по делото следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.е. ревизии при особени случаи. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.

Така направените изводи досежно наличие на данни за укрити приходи от страна на търговеца, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за необосновани.За да определи облагаемата основа на жалбоподателя по ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходната администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи формирани от продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е обоснован само с обстоятелството, че ревизираното лице е получател по данъчни фактури, подробно описани в РД, които не са намерили отражение в счетоводството му за съответните данъчни периоди. В тази насока следва да се посочи, че за жалбоподателя би възникнало задължение за осчетоводяване на проблемните фактури, само ако същите са му редовно издадени, т.е при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

В конкретния случай, за да приеме, че посочените доставчици са доставили на жалбоподателя стоките по проблемните фактури, органът по приходите се е позовал на самите фактури, на писмените обяснения на доставчиците, на извлечения от счетоводни сметки. Въз основа на тези именно доказателства ревизиращият орган е направил извод, че собствеността върху стоките по процесните фактури е прехвърлена към момента на покупката. По отношение на плащането е констатирано, че последното е извършено в брой.

С оглед изложеното дотук, съдът намира, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по спорните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стоки, поради което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Очевидно е обаче, че предмет на процесните сделки са родово определени вещи. Според правилата на гражданското право собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена - чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание. Именно фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, остана недоказан в настоящето производство. Този факт е останал недоказан още в хода на самото ревизионно производство. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на приходната администрация относно наличието на реални доставки между жалбоподателя и неговите доставчици по спорните фактури, са напълно необосновани и формирани в противоречие с принципа на "Законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Богата е практиката на приходната администрация във връзка с изследване на въпроса свързан с реалността на доставките за целите на облагане с ДДС, най-вече когато се касае за признаване правото на задълженото лице на данъчен кредит по конкретни данъчни фактури, като това право никога не е било признавано от администрацията само въз основа на писмени обяснения. В този ред на мисли следва да се отбележи, че е изненадващ либералният подход на ревизиращите органи по отношение на изводите им относно действителното извършване на процесните доставки, изводи изградени единствено и само на предположения, а именно:

- На база счетоводни извлечения, които в случая не съставляват годно доказателство, доколкото не е безспорно установено, че са създадени или ползвани от лицата, които са ги представили, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. Цитираната разпоредба гласи, че органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.

- Въз основа на твърдения на доставчиците за извършено плащане в брой по процесните фактури без ангажиране на каквито и да било доказателства в тази насока.

Така представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки.Тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки по коментираните фактури. От гледна точка на формалната логика, липсата на доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв.

В случая проверките на ревизиращите органи са се ограничили до изискване на копия от документи /фактури, платежни и транспортни документи/, без цялостна проверка на счетоводствата на доставчиците, включително относно притежаването на стоки от същия вид, счетоводното им изписване, отчетени разходи за транспорт, отчетени приходи от продажбите, проверка на извършеното плащане в брой. Съгласно чл.51 ДОПК и чл.182 АПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки, които стоки ревизираното лице е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин – при липса на съставена търговска и счетоводна документация.

Видно от съдържащите се в ревизионната преписка искания за извършване на насрещни проверки, същите касаят представяне на копия от счетоводни регистри, фактури и касови бонове. Доставчиците са представили справки за издадените фактури, копия от фактури с пояснение, че разплащането е извършено в брой срещу издадена фактура с касова бележка в момента на предаване на стоката, която е транспортирана с транспорт на доставчика до обект на клиента, като стоката е предавана на собственика или на представител на клиента. Не са извършвани проверки на превозвачите и на физическите лица – шофьори, с оглед потвърждаване на извършения транспорт. Транспортни документи /пътни листа/ не са представени. Ревизиращите органи не са проявили активност за допълнително изясняване на реалното движение на стоково-материални ценности, като са се доверили на наличието на фактури и отразяването им в регистрите по ЗДДС на доставчиците, което не е достатъчно за обосноваване на реалност на доставките. Наличието на фактури, /които не са и двустранно съставени/, не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката.  Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като реализирани сделки по доставки на стоки, като по този начин се формира данъчна основа, подлежаща на облагане с пряк данък. Релевантният и подлежащ на доказване факт в случая е именно реалното предаване на стоките. То обуславя и факта на получаването им, респективно последващата им реализация, т.е. доходи, които не са декларирани, за да се стигне до облагане на същите по особения ред на чл.122 ДОПК, както се посочи. Фактът, че фактурите не са подписани от представител на ревизираното лице съвкупно с липсата на всякакви други писмени доказателства за предаване на стоките, за прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик, навежда на извод за липса на реални доставки по спорните фактури.

След като в случая ответникът твърди наличието на реална доставка, като основание за начисляване на данък по ЗДДФЛ, то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото.

Само ако действително търговецът е получил тези стоки е възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от продажбата им, които да са укрити, както се твърди от органите по приходите. Тези факти обаче, не са доказани, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за реални доставки по процесните фактури, вкл. не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от приходната администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им, материално техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставките и пр. Същевременно по делото са налице достатъчно косвени доказателства по отношение на обратното - че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят не разполага с тези фактури, съответно стоките описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Липсват и разходи свързани с процесните доставки, включително липсват каквито и да е доказателства за извършеното плащане в брой, както се твърди, че е извършено плащането. Приетото от експерта по съдебно-счетоводната експертиза показва, че търговецът води едностранно счетоводство, което дава възможност за установяване на данъчната основа, както и дължими суми. През проверявания период лицето е развивало патентна дейност и дължимият патент е бил заплащан. Съдът кредитира казаното от експерта, което потвърждава извода, че констатациите на органите по приходите не почиват върху безспорно доказани факти. 

Следователно, по делото липсват доказателства за доставки по процесните фактури. При това положение, след като не са налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване нито при доставчика по тях, нито при получателя им – жалбоподател в настоящето производство. С оглед изложеното, липсата на такова осчетоводяване не води до извода за укрити приходи. Както вече бе казано, този извод органите по приходите са формирали единствено въз основа на извършена проверка в информационния масив на НАП на основните доставчици на ревизираното лице, при която е констатирано, че същите са отразили фактури за доставки в дневниците си за продажби, които не са осчетоводени от ЕТ“Костадинка Ръжена-Сана“.  

Както се посочи, след като е недоказано получаването на стоките предмет на процесните фактури, то фактурите за тях са издадени без основание и евентуалното осчетоводяването на такива би довело до нередовност на счетоводството на получателя им с произтичащи от това последици. Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки.

За да е законосъобразно облагането по реда на чл. 122 от ДОПК, следва задължително да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите по ал. 1 на същия текст от кодекса. Посоченото правно основание в ревизионния акт е това по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Събраните по делото доказателства обаче, не обосновават извода за укрити приходи за ревизираните години и неправилно водено счетоводство. При липса на доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на този текст, поради което не следва да се обсъжда дали определената от него данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Поради това настоящият съдебен състав счита, че при липса на доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията за вярност до доказване на противното в производството по неговото обжалване. В този смисъл, макар че по принцип недоказването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК само лишава РА от материалната му доказателствена сила по чл. 124 от същия кодекс, без да прави непременно РА и незаконосъобразен, то в конкретния случай, доколкото се касае за допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, то в тежест на ответника е да докаже предпоставките за това доначисляване.

Като не е доказал наличието на укрити приходи, но е приел същите като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален данъчен закон, приходният орган е постановил и материално незаконосъобразен РА.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, което налага ревизионният актв тази част да бъде отменен.

Относно установените задължения за ЗОВ следва да бъде съобразено следното:

На първо място, Съдът счита, че установеното незаконосъобразно проведено производство по установяване на данъчната основа не поражда задължение за здравни вноски. Наред с това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011г., е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Само това е достатъчно оспореният РА да бъде отменен в частта, относно установените ЗОВ за периода от 2007г. до 15.02.2011г.  (в този смисъл Решение № 4550 от 02.04.2014 г. по адм.д. № 9082/2013 г. на ВАС, Осмо отделение, Решение № 7727 от 06.06.2014г. по адм.д. № 11840/2013г. на ВАС, Осмо отделение). В периода от 15.02.2011г. до 31.12.2012г. РА е незаконосъобразен, поради доказана липса на облагаема основа, върху която да се дължи здравни вноски. Тези съображения налагат извод за незаконосъобразност на процесния РА в обсъжданата част, в която той ще следва да бъде отменен.  

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и надлежно претендирани деловодни разноски, които се констатираха в размер на 1800 лв.

 Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.Х.Р.  в качеството й на ЕТ „К. Р.-Сана“, ЕИК ** Ревизионен акт № Р-16-1305760-091-02 от 19.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1197 от 08.12.2014г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 62,91лв. и лихви- 44,93лв., за 2008г.- 391,89лв. и лихва- 220,75лв., за 2009г.- 1350,43лв. и лихва- 607,25лв., за 2010г.- 1261,92лв. и лихва- 437,55лв., за 2011г.- 1169,84лв. и лихва- 284,74лв. и за 2012г.- 1067лв. и лихва- 150,30лв., както и вноски за здравно осигуряване за 2007г.- 328,91лв. и лихва- 234,88лв.,за 2008г. в размер на 337,37лв. и лихви 190,04лв., за 2009г.- 672,39лв. и лихва- 302,35лв., за 2010г.- 467,48лв. и лихва- 162,09лева., за 2011г. 414,10лв. и лихва- 100,79лв. и за 2012г.- 354,55лв. и лихва- 49,94лв. 

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на К.Х.Р.  в качеството й на ЕТ „К. Р.-Сана“, ЕИК ** сторените разноски в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.    

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

           

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/