РЕШЕНИЕ

№ 641

гр. Пловдив, 29.03.2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на първи март, две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В. Е., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 135 по описа за 2015 год., за да се произнесе     взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5  от ЗДП.

Жалбоподателят  - Д.П.П., ЕГН ********** *** обжалва принудително репатриране на личното му превозно средство, представляващо лек автомобил, марка “Волво” рег. № *** на 24.07.2013 г. от ул. “Цоко Каблешков”, което е било паркирано срещу входа на кооперация на ул. “Ангел Кънчев” № 8 гр.Пловдив и принудителното му задържане в Наказателен паркинг на ОФ “Паркинги и репатриране” Пловдив, ул. “Христо Г.Данов” № 28, за което е била начислена сумата от 6528лв, за „престой паркинг“.

В жалбата, както и в молба на л. 15, чрез  адв. Б.  се иска отмяна на наложената ПАМ като незаконосъобразна, както  и да се изиска служебно от ПП КАТ Пловдив справка дали и кога върху процесния автомобил е възложена възбрана в ПП “КАТ” по изп.д. № 1248/2012 г. по описа на ЧСИ М.С. рег.№ 828. Моли да се задължи ответника да представи в цялост преписката по изземване, репатриране и задържане на автомобила на 24.07.2013 г., както и основанието и методиката на формиране на претендираната от него сума 6 528 лв. за “престой паркинг”. Моли да му се допусне  при режим на довеждане на 1 свидетел за установяване на обстоятелствата по изчезване на паркирания пред дома му автомобил.

Ответникът - старши полицай С., при Сектор “Общинска полиция” при ОД на МВР – Пловдив счита жалбата за основателна, по аргументи, изложени в проведеното открито съдебно заседание на 02.09.2015г.

По допустимостта на жалбата, видно от отразената дата - 23,12,2014г. , горе в ляво  на  уведомителното писмо до жалбоподателя / л.4/ , твърдението в жалбата че е получено на 05,01,2015г.,  както и липсата на доказателство за връчване, както и липсата на направено възражение по допустимостта на жалбата, съдът счита жалбата за  подадена в законоустановения 14-дневен срок, от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално  допустима, а разгледана по същество същата е и основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е задължил Общинска полиция Пловдив да представи цялата административна преписка относно репатрирането на лек автомобил марка “Волво” с № *** на 24.07.2013 г., ведно с докладната записка на полицейския служител разпоредил репатрирането му, както и направените фотоснимки.

С писмо на л. 21 Общинска полиция Пловдив  е представила цялата преписка / л. 21/ , ведно с ДЗ на полицай С. ,  Заповед № 13 0А 459/22.02.2013 г. в която фигурира под № 27 полицай С., приложен е и КП за принудително преместване от 24,06,2014г.  от 17,35ч, КП за принудително блокиране от същата дата-10,50ч., график , ежедневна ведомост , както и Наредба за реда за спиране , престой и паркиране на Община Пловдив. Съдът е конституирал полицая, разпоредил репатрирането на процесния автомобил и го е призовал в оз.

От ПП КАТ Пловдив  е  получена / л.37/ справка от 03,06,2015г.  от която  е видно, че върху процесния автомобил е наложен запор в ПП “КАТ” по изп.дело № 489/ 29,07,2010г. от ЧСИ № 822, както и запор  по изп. Дело № 167/15,05,2015г. по описа на ЧСИ с рег.№ 828.

С оглед изразеното становище от общинска полиция, че снимките не се пазят и липсата на  друго доказателство, че инцидента и репатрирането е станало в място от синята зона съдът е изискал от ОП” Паркиране и репатриране” транспортната схема на процесния участък на ул. „Цоко Каблешков” към датата на инцидента – 24.06.2013 г., параметрите на синята зона към 24.06.2013 г., както и да отговорят дали ул.”Цоко Каблешков” е синя зона в цялата си част. Освен това съдът е  задължил ОП „Паркиране и репатриране“ да представи начина на изчисляване на таксата, методиката за това, както и относимите  законови и подзаконови нормативни актове към 24.06.2013 г. Изискано е и от Община Пловдив район „Централен” информация за  сградата с административен адрес в гр.Пловдив ул.”Ангел Кънчев” № 8 - от къде е входа на тази сграда.

С писмо / л.49/ от Община Пловдив район „Централен” съдът се уведомява, че входът на жилищната сграда с административен адрес - гр.Пловдив,  ул.”Ангел Кънчев” № 8 е откъм ул. „Цоко Каблешков”.

 По искане на жалбоподателя съдът е разпитал свидетеля А.Д. П., син на жалбоподателя.

Свидетеля дава данни , че през лятото на 2013 г. колата марка Волво е била паркирана пред входа на кооперацията с административен адрес в гр.Пловдив ул. “Ангел Кънчев” № 8, като номера на автомобила не си спомня, но е била на  цвят бежова. Свидетеля живее на ул.Ангел Кънчев № 8, но колата е била паркирана на съседната улица, перпендикулярна на ул.”Ангел Кънчев”, а именно ул. „Цоко Каблешков”, като колата била паркирана от дясно на улицата, а входа на кооперацията на ул.”Цоко Каблешков” е отляво на около 15 метра от кръстовището. Няколко месеца преди да изчезне колата не била в движение и баща му не я карал , а гумите видимо били спукани и колата стояла върху джантите си на тротоара на улицата, но без да пречи на движението. Свидетеля си спомня , че тяхната кола била паркирана върху тротоара, като двете десни гуми били с около 1 метър върху тротоара, а левите върху платното за движение и имало доста място да преминават пешеходците.  Св. си спомня  че  баща му имал запор върху имуществото към онзи момент и той  помислил, че евентуално съдия изпълнителя по изпълнителното дело е взел колата.

 С  писмо от 18.11.2015 г. / л. 54/ Община Пловдив - ОП ”Паркиране и репатриране” представя :

1.Транспортната схема на ул. “Цоко Каблешков” и параметрите на Синята зона към 24.06.2013 г., видни от решение № 17/19.01.2012 г. на Общински съвет Пловдив, с което са определени улиците за кратковременно паркиране в “Синя зона” гр.Пловдив, която прилагат.

2. Ул.”Цоко Каблешков” попада в “Синя зона” с 12 паркоместа от ул. “Ангел Кънчев” до ул. “Юри Венелин”.

3. Таксата е формирана с Наредбата за определяне и администриране на местните такси на цени и услуги на гр.Пловдив, съгласно приложение 8.1, от което е видно / л.58/ , че за принудително репатриране на МПС таксата е 40 лева , за 24 часа таксата е 12 лева , каквато е всъщност и за всяко следващо денонощие.

Предмет на оспорване в настоящото производство е приложеното спрямо жалбоподателя разпореждане на полицейския орган за принудителна административна мярка /ПАМ/, а именно преместване на пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението -  чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В случая по отношение на въпросното МПС е предприета процедура по преместването му, за реализирането на която сочи представената по делото докладна записка  на л.22 от полицай С.  от 24.06.2013 г. Тази процедура е законово регламентирана в чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както и с решения на органа на местното самоуправление - Общинския съвет на гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК.

Поради това и доколкото в ал. 1 не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и по аргумент на противното следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните, оправомощени лица. В случаите като този приложената ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена от орган, упълномощен за целта.

Съдът установи от  представената по делото като доказателство –  Заповед № 13 0А 459/22.02.2013 г. в която фигурира под № 27 полицай С. от ООР, сектор "Общинска полиция - Пловдив" към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Пловдив, че той е наредил процесната ПАМ и той е определен да работи по безопасността на движението и репатриране на автомобилите в гр. Пловдив.

В разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП са уредени две хипотези на преместване - на "правилно" и на "паркирано в нарушение" МПС - букви "а" и "б". Законодателя е предвидил , че в горната хипотеза  (изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

 Настоящият случай е подведен под хипотезата на буква "Б", като именно и тук е спорния момент между страните - дали репатрираното МПС е било паркирано правилно или в нарушение на ЗДвП, както и дали е било паркирано на место, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите ППС-та.

От разпита на полицай С., както и от изпратената от  ОП „Организация  и контрол на транспорта“ при Община Пловдив  транспортна схема  /л.55/ става ясно , че  процесната улица „Цоко Каблешков“  попада в синя зона , с 12 паркоместа . Не се установи на същата да има  знак забраняващ паркирането или престой на МПС , както и не се установи да има знак указващ  „репартриране“ на неправилно паркиралите автомобили.

От горните доказателства съдът следва да приеме , че процесния автомобил на жалбоподателя е бил паркиран неправилно в дясно от осовата линия на пътното платно,  в участък от улицата „синя зона“ , но същият не е създавал опасност за другите ППС-ва , нито е правил невъзможно преминаването на другите ППС-ва и на пешеходците.

Съдът установи, че  така паркирано МПС-то на жалбоподателя не е създавало опасност за преминаването на другите участници в движението. За да стигне до тоя правен извод съдът кредитира показанията на разпитания свидетел , показанията на репатриращия полицай С., както и представените писмени доказателства от Община Пловдив. Горното само по себе си е достатъчно за уважаване на жалбата.

Целта на мерките по ЗДв.П изрично е посочена в разпоредбата на чл.171 ЗДв.П - за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга пряко и безусловно, макар и временно, правната сфера на адресата.

Налице е и друго основание за отмяна на процесната ПАМ.

И в двете хипотези на чл. 171, т. 5 от ЗДвП лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, като таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

В случая таксата е изчислена като за  около една година и половина, т.е. 544 денонощия е начислена такса по 12 лева  или общо 6528лева.

По делото няма доказателства  след репатрирането на автомобила да е уведомено  териториалното поделение на МВР. Съдът счита че   това задължение не е произволно , а законодателят  е предвидил ред при който  гражданина на когото е репатрирано МПС-то да бъде своевременно уведомен за новото му местонахождение с цел своевременното заплащане на дължимите такси. Няма спор че в случая е начислена една нетипична  по своя размер сума, получена  от  престояването на репатрирания автомобил на наказателния паркинг 544 денонощия. Буди недоумение факта,  защо органите по репатрирането като са установили че автомобила не е бил потърсен няколко дни , не са направили необходимото и уведомят своя представител от „синя зона“  да  съобщи на  жалбоподателя за извършеното репатриране.

Горното налага да се приеме, че материалния закон е приложен неправилно и  жалбата следва да се уважи ,като се присъдят съдебни разноски , съобразно приложените на л.9,44 доказателства в размер на 310 / триста и десет/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд - Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.П., ЕГН ********** *** принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, марка “Волво” рег. № *** на 24.06.2013 г. от ул. “Цоко Каблешков” и принудителното му задържане в Наказателен паркинг на ОФ “Паркинги и репатриране” Пловдив, ул. “Христо Г.Данов” № 28, за което е била начислена сумата от 6528лв, за „престой паркинг“.

ОСЪЖДА  Община Пловдив /Сектор Общинска полиция – Пловдив/, да заплати на Д.П.П., ЕГН ********** ***  съдебни разноски в размер на 310 / триста и десет / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: