РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2273

 

гр. Пловдив, 19.11.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и  петнадесетата година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

    при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 141 по описа за 2015год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 118 от КСО и чл. 145 и сл. от АПК.

    Образувано е по жалба на К.Д.Г., ЕГН: ********** ***, против Решение № РД-438 от 22.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № К-53750 от 29.11.2012г. на началник сектор „ПОВН“, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 13.08.2007г. до 22.12.2007г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 817,39лв., ведно с прилежащата лихва от 904,48лв., изчислена до датата на разпореждането.

    В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърди се, че неправилно е прието, че тъй като детето й е записано в детска ясла, тя е нарушила разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО и е налице нейно неправомерно поведение, свързано с получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. Нормата на чл. 53, ал. 4 от КСО, посочваща като основание за пречка за получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете настаняването му в детска ясла е изменена, считано от 01.01.2011г., т.е. е неприложима към 2007г. На следващо място, се възразява, че неправомерно са извършени действия по принудително изпълнение във връзка с разпореждане № К-53750 от 29.11.2012г., тъй като не е запозната с неговото съдържание (изпратено е по пощата и е получено от нейна съседка) и е била лишена от възможността да направи възражение за погасено по давност вземане от нея, алтернативно да се ползва от възможността по § 21 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 60 от 2011г., в сила от 05.08.2011г.). Известно и е, че след постановяване на обжалваното решение, с разпореждане № К-53750#4 от 23.12.2014г. е отменено разпореждане № К-53750 от 29.11.2012г., в частта му на дължимите лихви. Тя е обжалвала и това разпореждане като незаконосъобразно, с довод, че към дата 25.11.2014г., когато от банковата й сметка в „ОББ“ АД са удържани сумите по разпореждането – 817,39лв. главница и 904,48лв. лихва, тези вземания на ТП на НОИ – гр. Пловдив са погасени поради изтекла погасителна давност. Претендира се отмяна на обжалвания административен акт.

    Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, като подробни доводи се излагат в представено по делото становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

    С оспорваното решение Директорът на РУСО – Плов­див е отхвърлил ка­то неоснователно обжалвано от страна на Г. разпореждане, изда­дено от началник сектор „ПОВН“ в ТП на НОИ – гр. Плов­див, с кое­то е постановено същата да възстанови сума­та от 817,39лв. глав­ница и 904,48лв. лихва, във връзка с неправилно получени суми за обез­щетение при ползване на допълнителен платен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за от­глеждане на ро­деното на 22.12.2005г. дете Д.И.Т. за времето, когато де­тето е било нас­танено в детско заведение, т.е. от 01.08.2007г. до 31.12.2007г.

    Повод за развитие на производството и издаване на разпореждането от 29.11.2012г. били резултати от извършена проверка в общинско детско заве­дение – детска ясла №12 на територията на Община – Пловдив, за което бил съставен съвместен констативен протокол № 40-3301-25/1 от 16.07.2010г. От съдържанието на протокола е видно, че по време на ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ от родителя Г., де­те­то е било нас­танено в общинско детско заведение, а именно детска ясла № 12 на те­ри­торията на гр. Пловдив, район Южен. Последвала е частична финансова ревизия на осигурителя ЕТ „МБА – М.А.“ за периода 01.03.2006г. – 31.12.2007г., съгласно заповед за ревизия № 1305 от 01.11.2012г., издадена на основание чл. 107 от КСО. При ревизията е установено, че К.Г. е сключила трудов договор с ЕТ, което й придава качество на осигурено лице. Осигурителят представя на ревизиращите органи декларация за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, заповед № 1 от 17.03.2006г. за разрешаване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и фишове за изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.08.2007г. до 31.12.2007г.

    В молбата – декларация за получаване на парично обезщетение за оглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО Г. е декларирала, че през времетраене на отпуска детето не е настанено в детска ясла, като е уведомена, че при промяна в обстоятелствата, свързани с отглеждане на детето, водещи до прекратяване или изменение на паричното обезщетение, включително настаняване на детето в детска ясла, ще уведоми осигурителя в 3-дневен срок.

    Предвид липсата на деклариране на промяната в обстоятелствата, водещи до прекратяване на паричното обезщетение, на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размера, определен със Закона за бюджета на ДОО за 2007г.

    При извършената проверка на детска ясла № 12, предхождаща ревизията на осигурителя, е констатирано, че детето на Г. – Д.Т. е настанено в детската ясла на 13.08.2007г. и не е отписано до навършването на двегодишно възраст – на 22.12.2007г.

    Последното обосновало и реша­ва­щия извод на Ръко­во­дителя на конт­рола по разходите на ДОО, а и на ответ­ния Директор, че е из­пълнена хипоте­за от разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, когато този вид парично обезщетение не се изплаща, а именно в случай на “...настаняване детето в детско заведение...”.

         От правна страна съдът намира за установено следното:

    Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане, са постановени от материално компетен­тни органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

    Спорът между страните по делото се формира относно приложимата редакция на чл. 53, ал. 4 от КСО, като твърдението на жалбоподателката е, че детските ясли са изрично посочени като места за настаняване на деца едва с изменението на разпоредбата, считано от 01.07.2011г.

    Настоящият съдебен състав намира доводите в жалбата, в тази им част, за неоснователни, предвид следното: промяната на условията за получаване на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст е въведена с изменението на чл. 53 от КСО, обн. в ДВ, бр. 68 от 2006г. С посоченото изменение е ограничено  изплащането на парично обезщетение само до случаите, когато майката или лицето, ползващо правото, лично и постоянно осъществяват грижите за детето.

    В тази връзка, с чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ детските ясли са предвидени да подпомагат родителите при отглеждане на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 от 27.02.1987г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., действала към 2007г.) детските ясли са здравно – профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години. Това означава, че към дата 13.08.2007г. детето е записано в детско заведение, т.е. в посочената по-горе общинска детска ясла в гр. Пловдив, район Южен.

    В случая, в подадената молба – деклара­ция /л. 17/ към дата 16.03.2006г., когато детето не е било записано в детската ясла,  Г. изрично е декларирала, че при промяна на декла­рираните обстоятелства се задължава да подаде в 3–дневен срок декла­рация за промяната, като и е известно, че при неизпълнение на това задълже­ние ще следва възстановяване на неправомерно полученото обезще­тение, ведно със законната лихва. След като не е изпълнила това си задължение, рсп. поради което и е по­­лу­­чавала обезщетение, то  жалбоподателката с основание е накарана да вър­­не посочените за периода парични суми като обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО.

    В жалбата са изложени и възражения за погасяване по давност на задължението й да възстанови полученото парично обезщетение за майчинство за периода от 13.08.2007г. до 22.12.2007г., установено с разпореждане № К-53750 от 29.11.2012г.

    Настоящият съдебен състав намира, че така направеното възражение касае принудителното изпълнение на обжалвания акт, а не неговата материална законосъобразност. Независимо от това, в решението на горестоящия административен орган са изложени подробни съображения относно обстоятелствата на спиране на давността на различни основания и субсидиарното приложение на нормата на чл. 172 от ДОПК. За пълнота на изложението, следва да бъдат изложени мотиви и по отношение на тези възражения.

    Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, в редакцията й към 2012г., вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В по-голямата си част – за периода 13.08.2007г. – 30.11.2007г. изплатените на Г. парични обезщетения се отнасят за 2007г., т.е. давността за тях изтича на 01.01.2013г. За паричното обезщетение, изтеглено на 15.01.2008г., но отнасящо се за месец декември 2007г., давността започва да тече от 01.01.2009г. и изтича на 01.01.2014г.

    Преди изтичане на петгодишния срок, със заповед от 01.11.2012г. за извършване на частична ревизия на осигурителя ЕТ „МБА – М.А.“ е инициирано производство за извършване на проверка на разходите на ДОО. Ревизията е приключила с издаването на ревизионна записка № 1 от 27.11.2012г., в която е посочено изрично, че Г. няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, доколкото същото е получено в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО при недекларирано обстоятелство, че детето е настанено в детско заведение.

    Неоснователно е твърдението, че доколкото жалбоподателката не е страна в ревизионното производство, давността не следва да се счита за спряна по отношение на нея. Същата е реализирала правата си за получаване на обезщетение именно чрез осигурителя, в съответствие с действащата към 2007г. нормативна уредба, което означава, че само неправомерността на разхода за ДОО се установява именно чрез такава ревизия. Съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено и оспореното разпореждане по чл. 114, ал. 3 от КСО, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В придружаващата разпореждането обратна разписка (на л. 13) е посочено, че съобщението е връчено на 06.02.2013г. на В.Х., живуща на адреса, която е отбелязала, че е братовчедка на жалбоподателката. Фактът, че посоченото в обратната разписка лице не е роднина, а само съседка на Г., е установен едва при подадената от нея жалба, след проверка в гражданския регистър.

    Предвид изложеното, органът, осъществяващ принудителното изпълнение на административния акт, е приел, че се касае за редовно връчване на акта, с който е установено неправомерно поведение от лицето, получило обезщетения за отглеждане на малко дете. Това, от своя страна, му е дало основание да предприеме действия по принудително изпълнение, състоящи се в налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, съобразно разпоредбите на чл. 110, ал. 5, т. 1 и чл. 110, ал. 6 от КСО.

    Изложените аргументи по отношение наличие на основания най-напред за спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК, приложими субсидиарно по отношение на процесното публично вземане, дават основание да се приеме, че не е изтекъл регламентираният в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО десетгодишен давностен срок.

    Останалите възражения в жалбата относно приложимостта на разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 60 от 2011г., в сила от 05.08.2011г.) касаят оспорването на друг индивидуален административен акт – разпореждане № К-53750#4 от 23.12.2014г., производството по административното обжалване на което е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приключване на производството по настоящото дело с влязло в сила съдебно решение. Това е видно от представеното по делото решение № РД-28 от 02.02.2015г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, постановено след образуване на съдебното производство по оспорване на решение № РД-438 от 22.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив.  

    Изложените до тук съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № РД-438 от 22.12.2014г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № К–53750 от 29.11.2012г. на началник сектор „ПОВН“, съответно за неоснователност на жалбата.

    При посочения изход на спора и направеното своевременно искане, на ответника ТП на НОИ - гр. Пловдив се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 350лв. (триста и петдесет лева).

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Г., ЕГН: ********** ***, против Решение № РД-438 от 22.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № К-53750 от 29.11.2012г. на началник сектор „ПОВН“, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 13.08.2007г. до 22.12.2007г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 817,39лв., ведно с прилежащата лихва от 904,48лв., изчислена до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на ТП на НОИ (РУ „СО“) – гр. Пловдив сумата от 350лв. (триста и петдесет лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                               

 

 

                                                       

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: