Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2137

 

гр. Пловдив, 03 ноември 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №183 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Е.Ф.Ф., В.А.Ф., Г.Д.С., Д.В.Я., и четиримата със съдебен адрес:***, представлявани и четиримата от адвокати З.Х. и Х.К.- пълномощници, обжалват Заповед №14ОА750 от 28.03.2014г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрено изменение на подробния устройствен план (ПУП)- план за регулация (ПР), като от урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІІ-общ. и УПИ ХV-107, кв.665 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, в съответствие с проектния идентификатор и имотните граници от кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, се образува нов УПИ ХІІІ-506.1424, без промяна на начина и характера на застрояването, одобрено със Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г. на заместник-кмета и главен архитект на община Пловдив.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- кмет на община Пловдив, представляван от юрисконсулт Б. П.- пълномощник, изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваното лице– “Артема 1” ЕООД, ЕИК ******, чрез адвокат М.М.- пълномощник, представя писмено становище за недопустимост на жалбата и съответно за законосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересуваните лица- М.Т.М.-К., С.Г.М.М.Б.Ц., Н.Г.Ц., Д.С.П., З.В.П.- не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Според разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. А според чл.131, ал.2, т.т.1-5 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

В случая, жалбоподателят Г.Д.С. се легитимира за купувач (собственик) на 4/6 от ½ идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.506.423 по КК на град Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г., с площ от 381 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 300 кв.м., с номер по предходен план №275, както и на построените в имота сграда с идентификатор №506.423.2 и самостоятелен обект с сграда с идентификатор №506.423.1.2 по силата на нотариален акт от 03.04.2012г., с №59, том І, рег.№943, Н.дело №55/2012г. (листи 34-36). Според жалбата, Г.С. и Д.В.Я. са съпрузи и макар и да не са ангажирани конкретни доказателства за това, доколкото по отношение на това обстоятелство между страните няма формиран спор, то следва да се приеме за установено, че Г.С. и Д.Я. са съпрузи. Според установеното от нормата на чл.21, ал.1 от Семейния кодекс (СК), вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, поради което следва да се приеме, че жалбоподателите Савови притежават вещни права, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), върху ПИ с идентификатор №506.423.

Жалбоподателят Е.Ф.Ф. се легитимира за собственик на ½ идеална част от дворно място, цялото състоящо се от 300 кв.м., съставляващо парцел (УПИ) VІІ-275, кв.17 по плана на “Артерии Аерогара- Пловдив”, гр. Пловдив, за което е представено заверено копие на нотариален акт от 22.02.1993г., с №54, том 6, Н.дело №1503/93г. (листи 37-38). Също така, Е.Ф.Ф. и В.А.Ф. се легитимират за собственици на аптека, с обща застроена площ от 48,42 кв.м., построена в парцел VІІ-275, кв.655 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, за което по делото е представено заверено копие на нотариален акт от 16.03.1998г., с №185, том 12, Н.дело №3200/98г. (листи 39-40). Според извадка от кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти (листи 159-161) към КК на град Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), Е.Ф.Ф. и Г.Д.С. са записани като съсобственици на ПИ с идентификатор №506.423, с площ от 381 кв.м., чийто стар номер е 275. Видно от графичната част на процесния проект за изменение на ПУП-ПР (лист 53), имот с идентификатор №506.423 (УПИ VІІ-275) е съседен на УПИ ХV-107, чието предназначение се променя. Следователно, за жалбоподателите е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване, предвид непосредственото засягане на имота, върху който притежават вещни права.

Според разписен лист (листи 41-42, 49) за съобщаване на Заповед №14ОА750 от 28.03.2014г. (лист 19, 48, 63), същата е съобщена единствено на заинтересуваното лице “Артема 1” ЕООД, поради което следва да се приеме за установено, че жалбата (листи 3-6) е подадена в съответствие с изискването за срочност.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административното производство е започнато по молба с Вх.№13П13235 от 16.12.2013г. (лист 73) на “Артема 1” ЕООД, адресирана до кмета на Община Пловдив - Район “Централен”. Поискано е издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за обединяване на УПИ ХІІІ-общ. и УПИ ХV-107, кв.655, по плана на “Пета градска част”, тъй като и двата УПИ са собственост на “Артема 1” ЕООД като приложение към молбата са представени: проект за обхвата на заявеното изменение (лист 74); ситуационен план на УПИ ХІІІ-общ. и УПИ ХV-107 от 29.10.2013г. (лист 75); скица с №34381 от 05.11.2013г. на ПИ с идентификатор №506.1399 (лист 76); скица с №34380 от 05.11.2013г. на ПИ с идентификатор №506.420 (лист 76а); нотариален акт от 18.04.2003г., с №85, том ІІ, рег.№1528, Н.дело №285/2003г. (лист 77) за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-107, кв.655, по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, с площ от 493 кв.м.; договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост с №13ДГ1185 от 11.10.2013г. (листи 78-79), с предмет- ПИ с идентификатор №506.420, с площ от 268 кв.м., представляващ УПИ ХІІІ-общ. по регулационния план на “Пета градска част”, гр. Пловдив.

Заявлението е разгледано от Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Пловдив, който с решение по точка 16., взето с Протокол №1 от 08.01.2014г. (лист 71) допуска изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв.655 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив.

Със Заповед №14ОА221 от 30.01.2014г. (лист 58, 66, 72) на кмета община Пловдив е допуснато изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв.655 по плана на “Пета градска част”, в обхват: УПИ ХІІІ-общ. и УПИ ХV-107, кв.655; определена е контактна зона: УПИ V, УПИ VІ, УПИ VІІ и улици. Според нарочно отбелязване върху молба с Вх.№13П13235 от 16.12.2013г., заповедта за допускане на изменение на ПУП и ситуационния план (лист 60) са получени на 06.02.2014г. от С.И.Х.- упълномощено от “Артема 1” ЕООД лице, според приетото по делото копие на нотариално заверено пълномощни (лист 80).

Проектът за ПУП-ПР (листи 55, 61-62, 65, 68-69, 70) е изготвен от правоспособен за целта специалист- арх. С.Н.Т., притежаващ пълна проектантска правоспособност и като приложение към Заявление с Вх.№13П13235(1) от 21.02.2014г. (лист 52), адресирано до главния архитект на община Пловдив, е внесен за одобрение. По делото не са ангажирани доказателства за извършено съобщаване на проекта на заинтересуваните лица, съгласно изискването на чл.128, ал.3 от ЗУТ.

Проектът е разгледан от ЕСУТ при община Пловдив, който с решение по точка 9., взето с Протокол №10 от 05.03.2014г. (лист 51, 64), приема проекта и предлага на кмета на община Пловдив да издаде заповед за одобряването му, след което е издадена оспорената в настоящето производство заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, независимо от несъобщаването на проекта на всички заинтересувани лица, съгласно изискването на чл.128, ал.3 от ЗУТ.

Също така, оспорената в настоящето производство заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, а именно от кмета на общината, съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, и по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Според разпоредбите на чл.110, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, посочени като част от основанията за издаване на оспорената заповед, подробните устройствени планове могат да бъдат различни видове, между които и план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); като конкретния вид на изработвания и прилагания устройствени план се определя в зависимост от конкретната необходимост при устройството на съответната територия и според устройствените цели и задачи.

В случая, изрично е посочено, че процесният проект е ПУП-ПР, а застрояването не се променя като начин и характер и застрояването е одобрено със Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г.

По делото е прието заверено копие на Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г. (листи 20-21, 95-96) на заместник-кмета и главен архитект на община Пловдив, с която е одобрено изменение на плана на “Пета градска част”, план за регулация и застрояване, като в кв.655 се образуват нови парцели (УПИ) ХІІІ-общински и ХІV-281, с ново едно, пет, шестетажно застрояване, по означената застройка; както и кварталнозастроителен и силуетен план (КЗСП) на част от кв.655, “Пета градска част”, едно, пет и шестетажно застрояване в парцели (УПИ) ХІІІ-общински и ХІV-281 по означената застройка, етажност и отстояния, нанесени с черен, червен и оранжев цвят на приложената към заповедта скица. Графичната част на плана, одобрен със Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г., представлява лист 86 от делото и според същата за УПИ ХІІІ-общински и УПИ ХІV-281 е предвидено свързано пететажно застрояване по регулационната линия между двата УПИ, изчертано с дебели непрекъснати линии, което е идентично с отразеното като съществуващо предвиждане за застрояване в процесния проект (лист 53). Разбира се, според плана от 1996г. за ПИ с идентификатор №506.1399 е отреден УПИ ХІV-281, който УПИ със Заповед №ОА-294 от 23.03.2000г. на кмета на община Пловдив е образуван чрез промяна в регулационната граница между УПИ VІІ-275 и УПИ ХІV-281, като на мястото на втория УПИ се образува един от процесните УПИ ХV-107. Заповед №ОА-294 от 23.03.2000г. (23.04.200г.) не е представена по делото, но същата се цитира в Ситуационен план от 02.05.2000г. (лист 88) за даване разрешение за проучване и проектиране на строителство в УПИ ХV-107, както и в заключението на вещото лице С.Т.В. (листи 221-232) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира като съответстващо на останалите по делото доказателства.

Пак според заключението на вещото лице, е налице максимална идентичност между застроителните петна в УПИ ХІV-281 (УПИ ХV-107), УПИ ХІІІ-общ. и новообразувания УПИ ХІІІ-506.1424, като двойната непрекъсната червена линия, прекарана по регулационната граница между УПИ ХV-107 и УПИ ХІІІ-общ., определяща линиите на задължително застрояване в двата УПИ по плана от 1996г. е премахната.

Според легалното определение на чл.49, ал.1 от Наредба №5 от 17.05.1995г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1995г., отм.), действала към момента на издаване на Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г., начинът на застрояване е разположението на сградите на основното и допълващото застрояване. Според чл.49, ал.5 от Наредба №5-1995г., отм., свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни парцела по лицето на квартала се разполагат долепени една до друга; свързаното застрояване в съседни парцели може да се осъществи чрез долепване на сградите на основното застрояване или на сградите на допълващото застрояване. Според чл.57, ал.1 от Наредба №5-1995г., отм., характерът на застрояването се определя в зависимост от етажността на сградите на основното застрояване и може да бъде: малкоетажно - от 1 до 3 етажа включително; средноетажно - 4 и 5 етажа; или многоетажно - 6 и повече етажа.

От своя страна, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗУТ, начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. Според легалното определение по §5, т.20 от ДР на ЗУТ, свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии); свързаното застрояване в съседни УПИ представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. А съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗУТ, характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване и може да бъде: ниско застрояване - с височина до 10 м; средно застрояване - с височина до 15 м; или високо застрояване - с височина над 15 м.

В случая, предвид премахването на имотната и регулационна линия между УПИ ХV-107 и УПИ ХІІІ-общ., очевидно отпада и предвиденото със Заповед №ОА905 от 15.07.1996г. свързано като начин застрояване между тези два УПИ. Това обстоятелство е илюстрирано в графичната част на Заповед №14ОА750 от 28.03.2014г., но не е отразено в текстовата част на заповедта.

Посоченото несъответствие между графичната част на проекта и текстовата част на заповедта, с която същият е одобрен, представлява нарушение на материалния закон, което обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна.

Нещо повече, видно от скица виза по чл.140 от ЗУТ от месец 11.2014г. (лист 94), издадена от главния архитект на община Пловдив за максимално възможно подземно застрояване в УПИ ХІІІ-506.1424, планът за застрояване в УПИ ХІІІ-506.1424 е представен като копие на плана за застрояване по проекта, одобрен с процесната заповед, като в УПИ ХІІІ-506.1424 е предвидено свободно като начин застрояване, противно на текстовата част на заповедта, че застрояването е свързано.

Очевидно е, че за да отпадне предвиденото свързано застрояване между УПИ ХV-107 и ХІІІ-общ. по плана от 1996г. е нужно да бъде изготвен проект за ПЗР, за разлика от процесния проект, който е само по част регулация.

Нужно е за пълнота на изложението да се посочи, че с Решение №13, взето с Протокол №1 от 22.01.2004г. на Общински съвет- Пловдив, на основание §187, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ, обнародван ДВ бр.65 от 22.07.2003г.), Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г. на заместник-мета и главен архитект на община Пловдив е потвърдена, като обнародването за целта е направено в неофициален раздел на Държавен вестник, бр.46 от 28 май 2004г.

Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателите още с подаването на жалбата се явява основателно и такива следва да им се присъдят до размерите, в които са доказано направени- 14,00 лева държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 2) и 150,00 лева депозит за вещо лице (лист 206). Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което функционално и организационно принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Пловдив.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №14ОА750 от 28.03.2014г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР, като от УПИ ХІІІ-общ. и УПИ ХV-107, кв.665 по плана на “Пета градска част”, гр. Пловдив, в съответствие с проектния идентификатор и имотните граници от КК на гр. Пловдив, се образува нов УПИ ХІІІ-506.1424, без промяна на начина и характера на застрояването, одобрено със Заповед №ОА-905 от 15.07.1996г. на заместник-кмета и главен архитект на община Пловдив

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Е.Ф.Ф., ЕГН **********, сумата от общо 14,00 лева; както и на Г.Д.С., ЕГН ********** сумата от 150,00 лева, представляващи направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/