Р Е Ш Е Н И Е

 2139

гр.Пловдив, 03.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Пловдив, пети състав, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                    Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

При секретаря В. Е., като разгледа докладваното АД № 212 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

Жалбоподателката  Н.А.Д., с ЕГН *******З79, живуща *** обжалва Заповед №  3РП-30 от 24.01.2015г. на Кмета на Район "Източен" при Община Пловдив, с която на основание чл. 57а, ал.З във вр. с чл. 57а ал.1, т.1, т.2, и т. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 59 от АПК е наредено премахването на обект, представляващ метален павилион с размери 3м х 3м, разположен върху терен общинска собственост, поставен без разрешение на ул. “Ландос", административно определен под № 4, в поземлен имот с идентификатор 56784.526.52 по КК на гр. Пловдив в УПИ I-зеленина, кв. 5 по плана на кв. "Изгрев"-Пловдив, собственост на неизвестно лице. 

 В жалбата се сочи, че металната гаражна клетка е собственост на Н.Д., ползва е от доста време и желае да не се премахва и да плаща наем на общината. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Не се претендират разноските по делото.

 Ответникът  Кмет на Община Пловдив -  Район „Източен”, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения, акцентира се върху факта, че жалбоподателят ползва гаражната клетка без надлежно издадено разрешение за поставяне и ползване и без актуална схема, издадени по реда на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив. Претендира се отхвърлянето на жалбата като неоснователна.

 Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване, като подадена в законоустановения срок и от  активно легитимирана страна.

    За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 03.12.2014г. е съставен /л.14/Констативен акт № 168 по реда на чл. 57а от ЗУТ от специалисти при Община Пловдив Район Източен относно извършена проверка на обект, представляващ преместваем обект по смисъла на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, а именно  - метален павилион с размери 3м х 3м, разположен върху терен общинска собственост, поставен без разрешение на ул. “Ландос", административно определен под № 4, в поземлен имот с идентификатор 56784.526.52 по КК на гр. Пловдив в УПИ I-зеленина, кв. 5 по плана на кв. "Изгрев"-Пловдив, собственост на неизвестно лице. 

Преместваемият обект е поставен върху терен публична общинска собственост на ул. „Ландос” , пред № 75, с пл. идентификатор 56784.526.200 по КК на гр. Пловдив в УПИ І-зеленина, кв. 5 по плана на кв. „Изгрев”-Пловдив. Констативният акт е подписан от актосъставителите: инж. Н.В. , инж. К.К. и Г., като е обявен чрез залепване на таблото на район „Източен”,  на 05.12.2014г. Последвало е издаването на процесната заповед, съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ. 

 По делото са приобщени /л.25-58/ следните писмени доказателства: ситуационен план на УПИI-зеленина, кв. 5 по РП на кв „Изгрев”, от който се установява, че процесният обект  попада в УПИ І-зеленина, кв. 5 по плана на кв. „Изгрев”-Пловдив. Приета е Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив и Заповед № 13ОА558/05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив, с която на кмета на район „Източен” са предоставени правомощия по ЗУТ, включително да издава заповеди за премахване на обекти по чл. 56 ал.1 и чл. 57 от ЗУТ.   Прието е и Решение № 226, прието с Протокол № 11 от 11.06.2009 г. на Общински съвет – Пловдив.   

     Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си Съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.

    Производството, развило се пред административния орган, е производство по реда на чл. 57а от ЗУТ, уреждащ премахването на преместваеми обекти със заповед на кмета на общината.

    Съдът намира, че процесната заповед е постановена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, видно от  приетата по делото Заповед № 13ОА558 от 05.03.2013г., същата е издадена в необходимата писмена форма и е мотивирана.

    Атакуваната заповед е издадена при спазването на процедурата, определена в чл. 57а от ЗУТ и третира преместваем обект: 1. Преместваемият обект, предмет на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен. Издаването на заповедта се е предхождало от съставянето на Констативен акт от 03.12.2014г., който представлява задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.

 Административният орган, издател на атакуваната заповед, се позовава на фактите установени с Констативния акт, като по този начин КА е инкорпориран в съдържанието на административния акт и го мотивира. Следва да се има предвид, че констативният акт има за цел да установи фактическото съществуване на обстоятелствата, при които се премахват обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Фактическите основания,  посочени в мотивите на процесната заповед отговарят на установената по делото фактическа обстановка, тъй като административният орган приема, че процесният преместваем обект е разположен без наличието на актуална схема и разрешение за поставяне, издадени по реда на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив и попада в терен общинска собственост и то в зелените площи.

   Съгласно чл. 46 ал.1 от Наредбата, приета по делото и действала към момента на издаване на процесната заповед, преместваеми обекти минали или настоящи, поставени в отклонение на изискванията на наредбата се премахват. Според чл. 46 ал.1, т.2 от Наредбата преместваемите обекти се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

   Фактите, установени от административния орган не се опровергаха в хода на съдебното оспорване. От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че процесният обект е поставен и се ползва без разрешение, поставен е в чужда собственост-общинска такава, при това попада в УПИ- І- зеленина, които обстоятелства по същество не се оспорват от жалбоподателката. Самата тя посочва в жалбата, че обектът се ползва от нея и иска да плаща месечен наем на общината.

   Съдът намира, че атакуваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

   Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане ( спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници идруги), въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Ал.5 на същата разпоредба постановява, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

    В случая нито едно от тези изисквания не е изпълнено, металният павилион е разположен и се ползва от жалбоподателката в нарушение на изискванията на чл. 56 от ЗУТ и в нарушение на чл. 46 ал.1,т.1,т.2, т.8 от НРПОТОДЕГОТОП, както правилно и законосъобразно е приел административният орган, поради което съдът приема , че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Решението на съда е окончателно, тъй като съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Решенията на първоинстанционния съд са окончателни и по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение.

Предвид  горното и на основание чл. 215  ал.7 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) и чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Д. с адрес: *** против Заповед № ЗРИ-30 от 24.01.2015г. на Кмета на район „Източен” при Община Пловдив.

Решението е окончателно.

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: