РЕШЕНИЕ

                                           

                                                                586

 

                                 18.03.2016 година , град  Пловдив

                                                     

ВИМЕТО НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, девети гсъстав на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в окрито заседание в състав:

 

                       Председател;  Велизар Русинов

 

При секретар С.С. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №278 по описа за   2015  година, за да се произнесе взе в предвид следното:                                                                                    Производството е образувано по повод  молба с вх..№2181/03.02.2015г. и  допълнителна жалба с вх..№3687/23.02.2015г. по описа на Административен съд – Пловдив от  С.А.Ч. с адрес:г***, срещу писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на заместник-кмета на община Пловдив,като  се релевирала  нищожност на отказа на заместник-кмета според определението на ВАС,което е определило предмета на  настоящото производство ,така и съгласно Опр.№14098/22.12.2015г. на ВАС,ІVо по а.д.№13840/2015г. по описа на ВАС.Кметът на Община Пловдив, в о.с.з. и представено писмено становище оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати производството по делото.Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Претендира се за прекомерност на  адв.хонорар на оспорващата.С определение № 6474 от  03.06.2015г. по адм. дело № 5847/2015г. по описа  на  Върховният административен съд на Република България - четвърто отделение е преел , че С.А.Ч. е обжалвала пред Административния съд-Пловдив отказа на кмета на общината да възстанови правото  на собственост върху отчужден имот по реда на ЗТСУ, направен с писмо № 03-92-563 от 29.10.1992 г. Административния съд-Пловдив  е дал указания да отстрани нередовността на подадената жалба, като посочи обстоятелствата визирани в чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и 007 АПК. С допълнителна молба с вх. № 3687 от 23.02.2015 г. жалбоподатеелката/оспорващата е  посочила, наред с изложеното в обстоятелствената й част, и че твърди нищожност на отказа на кмета, защото писмото му е подписано от заместник-кмета, който е бил некомпетентен да се произнася по исканията по чл. 4 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.).ВАС е приел още ,че Административния съд-Пловдив  неправилно е приел, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ, защото последния не бил обжалван след изтичането на 30-дневния срок, по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ. ВАС е приел още,че  този извод на Административния съд-Пловдив  е в противоречие с ТР № 4 от 24.06.1993 г. по т. д. № 3/93 г. на ОСГК. В тълкувателното решение е посочено, че след изтичането на срока за произнасяне и при наличие на мълчалив отказ, административният орган може да се произнесе с изричен такъв, който подлежи на съдебен контрол. . ВАС е приел още,че писмото не е връчено на никой от заявителите на реституционната претенция, а на Х. М. Ч., който е съпруг на С.А.Ч., но липсват данни за това, че той им е съобщил писмото.
ВАС е приел за неправилен  извода на Административния съд-Пловдив  , че писмото не е отказ на заявено право. ВАС е приел още ,че в писмото ясно е посочено, че молбата за отмяна на отчуждаването на имота не може да се уважи, защото не са били налице обстоятелствата по чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ…В него е посочено още, че липсват декларации на лицата, които са обезщетени с по един апартамент и те ще изпълнят изискванията на чл. 5 и 6 от закона. Според ВАС след като е поискана отмяна на отчуждаване, а искането не е уважено, по посочените в писмото причини, то това писмо по правната си същност е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в случай на подадена жалба.
На последно място ВАС е приел за  неправилен  и изводът на Административния съд-Пловдив  , че нередовността на подадената жалба не е отстранена. В допълнителната жалба – лист 28 от делото, ясно е посочено според ВАС, че се релевира нищожност на отказа на заместник-кмета по посочените твърдения. От изложеното според ВАС следва, че жалбата на С.Ч. срещу писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на заместник-кмета на община Пловдив, което по същността си според ВАС е отказ от възстановяване на правото на собственост, с доводи за нищожност е допустима. ВАС  поизложените съображения е  отменил определение за прекратяване на производството на Административния съд-Пловдив и е върнал   делото  на Административния съд- Пловдив в настоящия гстав за продължаване на производството по срещу писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на заместник-кмета на община Пловдив,като  се релевирала  нищожност на отказа на заместник-кмета според определението на ВАС,което е определило предмета на  настоящото производство ,така и съгласно Опр.№14098/22.12.2015г. на ВАС,ІVо по а.д.№13840/2015г. по описа на ВАС.Предвид посочените две определения на ВАС приложени по настоящото дело,жалбата е допустима ,по същество основателна.Съгласно чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. административният орган следва да бъде надлежно сезиран с реституционно искане, по което той образува административно производство и се произнася с решение. Според законовата уредба, реституцията е с административен акт, а не по силата на закона. Органът, който по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. дължи произнасяне по направеното искане за отмяна на отчуждаването, е кмета на общината. Той е компетентния орган да издаде административен акт. Отказът на този орган-изричен или мълчалив, подлежи на обжалване. В процесния случай е обжалван отказ, обективиран в писмо № 03-92-563 от 29.10.1992 г./л.54 по описа на делото представено и заверено от ответника ,прието без възражения по делото/, подписано от зам. кмет на община, гр. Пловдив и със запетая от председател на реституционната комисия. Председателят на тази комисия, която е помощен орган на общината, не е компетентен орган, оправомощен да се произнесе по искането, а в случая писмото не е подписано дори от председателя на комисията. По делото не са събрани доказателства дали на зам. кмета е било възложено от титуляра - кмета на общината, да го замества, т.е. - дали е имал редовно уредена компетентност да се произнесе по искането, като издаде съответен административен акт. Липсата на компетентност води до нищожност на акта.По изложените съображения Административен съд - Пловдив в настоящия гстав  приема, че,  молба и допълнителна жалба  на оспорващата  като основателни  следва  да бъдат оважени.С оглед  изхода на производството на С.А.Ч. следва да бъдат присъдени610/шестотин и десет/лв. разноски,представляващи д.т. и адвокатски хонорар в предвидения минимум за такъв вид дела ,предвид възражението на ответника в о.с з. от 25.02.2016г. за прекомерност на адвокатския хонорар,претендиран от оспорващата.Мотивиран от изложеното ,  ставът,

РЕШИ:

Обявява/прогласявя/нищожносттаа на  писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на заместник-кмета на община Пловдив.                                           

Осъжда Община Пловдив да заплати на С.А.Ч. с адрес:г***  разноски -610/шестотин и десет /лева.   Препис от акта да бъде изпратен на страните.  Решението  може да се обжалва с  жалба пред Върховния административен съд  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                     докладчик;